Лука 7:36-50
36 И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе в къщата на фарисея и седна на трапезата.
37 И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че Исус седи на трапезата в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро.
38 И като застана отзад при нозете Му и плачеше, започна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му и ги мажеше с мирото.
39 А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, си каза: Този, ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.
40 А Исус се обърна към него с думите: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той отговори: Учителю, кажи.
41 Някой си лихвар имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динария, а другият – петдесет.
42 И понеже нямаха с какво да му платят, той опрости дълга и на двамата. И така, кой от тях ще го обикне повече?
43 Симон отговори: Мисля, че онзи, на когото е простил повече. А Той му каза: Правилно си отсъдил.
44 И като се обърна към жената, каза на Симон: Виждаш ли тази жена? Влязох в къщата ти, но ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми и с косата си ги изтри.
45 Ти целувка не Ми даде за поздрав; а тя, откакто съм влязъл, не е престанала да целува нозете Ми.
46 Ти с елей не помаза главата Ми; а тя с миро помазва нозете Ми.
47 Затова ти казвам: Прощават се многото грехове (защото тя обикна много), а на когото малко се прощава, той малко обича.
48 И каза: Прощават ти се греховете.
49 И тези, които седяха с Него на трапезата, започнаха да се питат един друг: Кой е Този, Който и греховете прощава?
50 Исус каза на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.
Нашият текст, тази сутрин, който прочетохме преди молитвата, е от Лука 7 глава от 36 до 50 стих. И той започва така: „Един от фарисеите Го покани да яде с него“. И Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата. От Новия Завет виждаме, че Исус често критикуваше фарисеите за тяхната гордост, за тяхната себеправедност, лицемерие, за тяхната липса на милост към прегрешилите. И те бяха фактически Исусовите най-изявени опоненти. Те бяха най-големите Му противници и имаха значителна заслуга за Неговото разпятие.
Понякога ние сме склонни да ги възприемаме като лоши и зли, но това далеч не е пълната картина за тях. Те бяха крайно религиозни и се стараха да пазят всяко най-малко изискване на закона. Дори апостол Павел казва, че е бил фарисей, преди да приеме Христос. Те се опитваха да бъдат угодни на Бога и бяха ревностни за Бога, но нямаха тази мъдрост, нямаха това откровение за Божията благодат. Те вярваха, че спасението им зависи изцяло от спазването на Божиите заповеди.
Те бяха законници. И също вярваха и във възкресението на мъртвите, това, което и ние вярваме. Много от тях бяха добронамерени, а някои дори приятелски настроени към Исус.
Лука 13:31
31 В същия час дойдоха някои фарисеи, които Му казаха: Излез и си иди оттук, защото Ирод иска да Те убие.
Научаваме, че онези, които предупредиха Исус за намерението на Ирод да Го убие, бяха фарисеи. Така че имаше някои от фарисеите, които бяха и приятелски настроени към Него. Един такъв е също Никодим, който дойде при Исус през нощта и той призна, че Исус е изпратен от Бога учител.
Лука 11:37
37 И както говореше, един фарисей Го покани да обядва у него; и Той влезе и седна на трапезата.
Също от Лука 11 глава 37 стих и от някои други места научаваме, че фарисеите бяха гостоприемни. И както и Симон, тук в нашия текст, те канеха често Исус на трапеза, на обяд, на вечеря в техните домове. Така че Исус беше поканен от един такъв фарисей, който се казва Симон, както научаваме по-нататък от разговора на Исус с него. И Той влезе в неговата къща и седна на трапезата. И оттук всичко беше нормално. Те започнаха, може би, да се разговарят и да похапват.
И се казва обаче, че тук се появява една жена, която нарушава атмосферата. „И ето една жена от града, която беше грешница.“ Всички я знаеха, че тя може би беше проститутка, ние не знаем. Но тя донесе алабастрен съд със миро. Като разбра, че Исус седи на трапезата във фарисеевата къща, разбра къде Той е, донесе алабастрен съд със миро. И като застана отзад при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи, да ги изтрива с косата си и целуваше нозете Му и мажеше ги със мирото.
Тази жена, която нахлува в Симоновата къща и прекъсна вечерята, произхождаше точно от противоположния край на обществения спектър. Казваме, фарисеите са били праведни или себеправедни по-скоро, пазели са закона, били са религиозни, били са елитът на обществото. А пък тази жена е точно от другата страна на обществения спектър, описва се като грешница и според църковната традиция, че е била проститутка. Но ние нямаме библейско доказателство за това, в смисъл не се споменава никъде в Библията.
Често се казва, че е била Мария Магдалина, от която бяха излезли седем бяса, но и за това няма достатъчно доказателство, защото не се казва нейното име. Казва се само, че е една жена, която беше грешница. Така че, значи, тя нахлува в гостната на Симон при късните разговори на вечерята и това, което направи, на пръв поглед винаги се вижда малко ексцентрично, екстравагантно. Защото тя плачеше неудържимо и тя обливаше краката на Исус със сълзите си, изтриваше ги със разпуснатите си коси и в допълнение целуваше краката Му и ги мажеше със мирото, което беше донесла.
Това беше една открита демонстрация на чувства и тя беше направила скандал за Симон. И се казва в 39 стих: „А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, думаше си в себе си“, т.е. си мислеше, без да знае, че Исус знае мислите му, казвайки си: „Той ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница“. Вижте, този Симон най-вероятно беше поканил Исус, за да Го опознае и той си мислеше, че може би Той е пророк, защото той слушаше Неговите думи.
И по принцип той пазеше себе си ритуално чист и очакваше и другите религиозни водачи да правят същото. Така че той беше притеснен от това необичайно за него поведение на грешната жена и беше шокиран от това, че Исус не направи нищо, за да я отблъсне. Той допускаше, че Исус може и да е Божий пророк, но в мига, в който той видя как Исус толерира тази грешница, че Той не направи нищо, за да я отблъсне, той изключи възможността Исус да е пророк. Той беше горд от това, че беше избегнал толкова много изкушения, в които другите хора изпадат.
И когато някой се старае да живее дисциплиниран живот, това се отнася и за нас вярващите, това те прави чувствителен за липсата на дисциплина от другите. Когато си дисциплиниран и започваш да се дразниш, защо другите не са дисциплинирани като тебе? И Симон можеше да понесе липсата на дисциплина в нечистите народни маси, но той не допускаше религиозен водач като Исус да не направи нищо по този въпрос. И той смяташе, че ако Исус е пророк, за какъвто Го считаше народът, Той би разпознал коя и каква е жената, която им прекъсва вечерята.
Симон вземаше за даденост, че ако Исус знае каква е тя, Той не би допуснал тя да се държи по начина, по който се държеше. И според Симон, ако Исус толерира едно такова свободно, фриволно поведение от страна на грешницата, то Той едва ли е пророк. И виждаме, това се казва в текста. Един от фарисеите Го покани да яде с него, Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата. И тогава една жена от града идва и тя прави всички тези жестове на поклонение, на покаяние.
И тогава се казва, че като видя това фарисеят, който Го бе поканил, думаше си в себе си, казвайки: „Това ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница“. И вижте, фарисеят Симон се съмняваше дали Исус е пророк. Той смяташе, че Той е такъв, но не беше сигурен в това. Но всичко казано тук ни подготвя за възприемането на основната истина в този текст, а тя е, че Исус е не само пророк, но Той е нещо повече от пророк. Исус Христос е Бог, който прощава греховете.
Амин. И това виждаме и в целия пасаж, че Исус приема поклонение, че Исус разпознава мислите на Симон, и че Исус в крайна сметка се казва, че Той прощава греховете и Той казва: „Прощават ти се греховете“. Така че със своите действия Той се разкрива не само като пророк, но Той се разкрива като нещо много повече от пророк, Той се разкрива като Бог, който прощава греховете. И тук виждаме как Исус се обръща към Симон в 40 стих и му казва: „Симоне, имам нещо да ти кажа“.
Той казва: „Учителю, кажи“. Симон си мислеше, че ако Исус е пророк, Той би знаел, че жената, която се докосва до Него е грешница и не би допуснал тя да се докосва до Него, но той не изказа гласно тази своя мисъл, той просто си мислеше. Исус обаче отговори на мисълта на Симон, без дори Симон да я изговори. Той си помисли нещо, а Исус му отговори на мисълта му. И с това Той показва, че познава не само каква е жената, но знае какъв е Симон. Защото той си мислеше, че ако знае каква е жената, но Исус знаеше не само каква е жената, Той знаеше какъв е Симон.
Има нещо иронично в цялото това нещо. Че Симон решава, че Исус не е пророк, понеже според него Той не разпознава каква е жената, а всъщност Исус му доказва, че Той е пророк, като му разкрива, че знае това, което се крие в неговото собствено сърце. Така че Исус знаеше не само каква е жената и какво е в сърцето ѝ, но Той знаеше какво е в Симоновото сърце и какво е в него.
Исус му каза тази притча: „Някой си займодавец имаше двама длъжника. Единият дължеше 500 динария, а другият – 50. И понеже нямаха с какво да платят, той е простил на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече?“ Отговорът му беше: „Мисля, че оня, комуто е простил повечето.“ А Той му рече: „Правилно си отсъдил.“
Исус предлага на Симон една притча във формата на гатанка. Един кредитор, някой, който дава кредити, има двама длъжници, които са взели от него назаем. Единият от тях дължава значителна сума – 500 динария, това е около една средна двумесечна заплата. Другият дължава 10 пъти по-малко. И тъй като и двамата били в несъстоятелност и не можели да му платят, кредиторът опростил дълговете на двамата. И въпросът на Исус е: кой от двамата длъжници ще обикне щедрия кредитор повече? Ако на вас някой прости заема, който сте направили, ще го обикнете ли?
И забележете колебливия отговор на Симон. Той казва: „Мисля, че оня, комуто е простил повечето.“ Симон чувства, че е хванат в капан, защото той разбира за какво Исус говори. И той усеща, че не може да се измъкне от неудобното си положение. Признанието, че онзи, комуто са простени по-тежките дългове, обича повече, е всъщност признание за моралното превъзходство на грешницата над него. Защото след едно такова признание на Исус му остава само да посочи очевидното, че жената е дълбоко благодарна и показва любовта си, защото на нея е простено много. А за разлика от нея, Симон е много по-пасивен и това показва, че може би греховете му са по-малко от тези на грешницата, но не само греховете му са по-малко, но и любовта му е по-малка.
А всъщност за Бог е важно да Го обичаме с цялото си сърце. И когато се обърна към жената, рече на Симон: „Виждаш ли тая жена? Влязох в къщата ти, ти вода за нозете ми не даде, а тя със сълзи обля нозете ми и с косата си ги изтри. Ти целувка ми не даде, а тя, откакто съм влязла, не е престанала да целува нозете ми. Ти с миро не помаза главата ми, а тя с миро помаза нозете ми.“ Симон преценяваше хората и се отнасяше към тях съобразно с тяхното положение в обществото. За разлика от него, Исус виждаше хората като отделни личности и се отнасяше към тях като към човешки същества, не като някакви екземпляри от различни класи.
Исус попита Симон: „Виждаш ли тази жена?“ Виждате, това беше като един риторичен въпрос, защото ако трябваше да му отговори на Исус, Симон вероятно би казал „не“. Защото той гледаше, но той всъщност не виждаше това, което тя правеше. Той гледаше на нея само като на една жена, която е грешница и нищо повече. Той не виждаше, че тя е човешко същество и той не виждаше, че тя обича Бога повече от него. Симон виждаше нейната репутация, виждаше необичайното ѝ поведение, виждаше смутителя на грешно планираната му вечеря, виждаше пропуска на младия пророк да реагира по подходящ начин. Виждаше много неща, но не и жената, не и човекът, който се кае за греховете си и се покланя на Божия син. А точно това правеше тази жена. Тя се покланяше на Божия син и тя се каеше за греховете си.
И Исус му казва: „Виждаш ли тази жена? Влязох в къщата ти, вода за нозете ми не даде. Не мислиш за това. А пък виж, че тя със сълзи обля нозете ми и с косата си ги изтри. Ти целувка ми не даде, защото не знаеш какъв съм, що съм. А тя, откакто съм влязла, не е престанала да целува нозете ми, защото тя ме познава, тя знае, че Аз съм Божият син и тя ми оказва сърдечен прием. Пък ти не можеш да го разбереш това, защото си мислиш, че си много свят.“ Той, като го разбрал с това неверие, вече му доказва Господ, че мислите му знае.
Не се ли е показало, че Симон е длъжник пред Божия син? Не знаем дали се е показало. Не пише. Но Исус му казва: „Затова ти казвам: прощават се многото ѝ грехове.“ Исус говори не само като пророк, говори като Бог, като Божи син, защото тя обикна много. А комуто малко се прощава, той малко обича. И рече: „Прощават ти се греховете.“ И тия, които седяха с Него на трапезата, почнаха да казват помежду си: „Кой е Този, че и грехове прощава?“ Защото те знаеха, че грехове може да прощава само Бог. И казвайки тези думи, Исус се изяви като Божи син. Амин.
И онези, които започнаха да се питат има ли право Исус да прощава грехове, зададоха един легитимен въпрос. Защото те знаеха, както и ние, че само Бог може да прощава грехове. И ако Исус не действаше от Божие име, прощавайки греховете на тази известна грешница, Той би преминал всякаква допустима граница на арогантност и на богохулство. Неговите думи бяха толкова скандални, колкото и действието на жената по време на вечерята. Но Исус не е просто пророк. Той е Бог. Слава на Бога.
И рече на жената: „Твоята вяра те спаси. Иди си с мир.“ Слава на Бога. Вижте, вярата беше тази, която беше довела тази жена при Исус. Вярата отваря вратата за прошката и за спасението. Забележете, че Исус не казва на Симон, че той е опростен. Не че той не се нуждаеше от опрощение на греховете си, защото и неговото сърце беше грешно. Но неговото сърце не беше отворено, за да приеме Божията благодат, защото той нямаше вяра в Исус.
И тази история може да се каже, че е отражение на притчата за фарисея и митаря. Не се ли сещате? От срам митарят не смееше очите си да подигне към Бога, а фарисеят благодареше на Бога, че не е като този митар. Но какво каза Исус? Казвам ви, че той се свали оправдан. Митарят, който не смееше очите си да подигне към Бога, защото той съзнаваше греха си, защото той търсеше Божията благодат. А не онзи, фарисеят, който се считаше, че е абсолютно праведен и няма нужда от оправдание. Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси. Амин.
Никога не трябва да допускаме да си мислим, че сме имунизирани срещу духовна гордост. На много места Словото говори за това. По-скоро трябва да внимаваме да не се уловим, че благодарим на Бога, че не сме като тези горди фарисеи. Защото някой път може да ти дойде да кажеш: „Благодаря Ти, Боже, че не съм като тези горди фарисеи.“ Но като ти казваш така, значи, че си по-горд от тях.
И виждаме, че Симон покани Исус в къщата си, но не и в сърцето си. Той беше в присъствието на Исус. Той беше бездеен. И в своята хладност и изолираност той пропусна общението с Господ и възможността, която имаше от това, че самият Исус Христос му беше на гости. Самият Исус Христос беше в дома му. И той можеше да Му се поклони. Той можеше да Го помоли да му прости греховете. Исус щеше да му ги прости. Но той беше хладен. Той беше бездеен. Той не правеше нищо.
Лука 7:36-50
36 И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе в къщата на фарисея и седна на трапезата.
37 И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че Исус седи на трапезата в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро.
38 И като застана отзад при нозете Му и плачеше, започна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му и ги мажеше с мирото.
39 А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, си каза: Този, ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.
40 А Исус се обърна към него с думите: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той отговори: Учителю, кажи.
41 Някой си лихвар имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динария, а другият – петдесет.
42 И понеже нямаха с какво да му платят, той опрости дълга и на двамата. И така, кой от тях ще го обикне повече?
43 Симон отговори: Мисля, че онзи, на когото е простил повече. А Той му каза: Правилно си отсъдил.
44 И като се обърна към жената, каза на Симон: Виждаш ли тази жена? Влязох в къщата ти, но ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми и с косата си ги изтри.
45 Ти целувка не Ми даде за поздрав; а тя, откакто съм влязъл, не е престанала да целува нозете Ми.
46 Ти с елей не помаза главата Ми; а тя с миро помазва нозете Ми.
47 Затова ти казвам: Прощават се многото грехове (защото тя обикна много), а на когото малко се прощава, той малко обича.
48 И каза: Прощават ти се греховете.
49 И тези, които седяха с Него на трапезата, започнаха да се питат един друг: Кой е Този, Който и греховете прощава?
50 Исус каза на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.
Само наблюдаваше. Беше един зрител. И Исус не си премълча. Той го изобличи. И по това разбираме, че Бог не благоволи в бездейното поклонение. Бог не благоволи в това просто да седим и да бъдем само зрители. Бог не благоволи в това да бъдем съдии. И ако съпоставим в тази история отношението на Симон Фарисея и отношението на грешницата към Господа, можем да открием пет съставки на активното поклонение. Защото Бог желае, когато Му се покланяме, да го правим активно.
ПЪРВАТА СЪСТАВКА НА АКТИВНОТО ПОКЛОНЕНИЕ Е СМИРЕНИЕТО
Когато разбра, че Исус е в къщата на Симон, грешницата дойде пред Него. Забележете, че тя дори не застана фронтално пред Него. Според обичаите по това време, гостите на тази вечеря най-вероятно бяха полегнали на възглавници около масата и краката им бяха опънати надалеч, така назад, от хората. Така че жената застана отзад при нозете Му. И тя направи това, понеже осъзнаваше греховното си състояние.
И по време на това, тя беше смирена. Казва се в 38 стих, че като застана отзад при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи. И да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му и мажеше ги със мирото. Вижте, в това виждаме една слугиня. Тя застана в позиция на слугиня. Защото миенето на краката на господаря беше задължение именно на слугинята в къщата.
1 Царе 25:41
41 А тя стана и се поклони с лицето до земята, и каза: Робинята ти е готова да бъде слугиня, да мие краката на слугите на господаря си.
Тоест, да миеш нозете на господаря е всъщност ролята на служителката, ролята на слугинята. И това е жест на доброволно покорство и смирение. И за разлика от Авигея, виждаме, че тази грешница миеше нозете Му не с вода, но със сълзите си. Тя осъзнаваше, че е грешница. И тя се покоряваше на Исус. За разлика от нея, Симон Фарисея не осъзнаваше, че той също е грешник.
И допусна в себе си едно критикантско отношение към Исус. Той каза, като видя това, фарисеят, който Го беше поканил, думаше в себе си: „Този, ако беше пророк, щеше да знае коя е, каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.“ Той започна да Го критикува. Докато не се смирим, ние не можем да започнем да се покланяме истински на Бога. И затова и Симон Фарисея въобще не мислеше за поклонение. Той гледаше какво става, беше един зрител, гледаше как да критикува нещата.
Когато идваме на църква, ние трябва да идваме със смирение. Трябва да идваме със съзнанието, че заставаме пред Бога и че Той е далеч, далеч по-свят от нас. И по-добре е ние да се смирим. Гордостта винаги е пречка в нашите взаимоотношения. Както с Бога, така и с хората. Защото гордостта ни кара да бъдем цинични, да търсим нещо скрито. Гордостта ни кара да бъдем подозрителни, а смирението ни прави да бъдем отворени за Бога.
Като домакин Симон беше длъжен да покаже на Исус нормалните жестове на внимание и гостоприемство от това време: да Му даде вода за измиване на краката, да Го целуне за добре дошъл, такъв бил обичаят, да Го помаже с парфюм за освежаване. Но Симон се беше въздържал от всеки един от тези жестове. И този пропуск показваше недостатъчно уважение към Госта. Вижте, той дори не Го уважаваше достатъчно. Той Го беше поканил, за да може да вземе чест за себе си, че има такъв специален учител на гости, но в същото време не Го беше приел в сърцето си. Миейки нозете Му със сълзите си, изтривайки ги с косата си, помазвайки нозете Му с миро, тази грешница просто коригираше това, което домакинът беше пропуснал да направи.
И разбира се, истинският проблем на Симон не беше липсата на гостоприемство като домакин, а духовната му слепота. Той беше работил толкова усилено да изпълнява Божиите закони, че повече не считаше себе си за грешник. Той мислеше за нея, че е грешница, а не мислеше, че той също е грешник. Той виждаше разстоянието между себе си и грешницата, но не виждаше разстоянието между себе си и Бога. Така че ние винаги трябва да внимаваме да не се сравняваме един с друг, но да се сравняваме с Бога и с Неговата святост.
И ако допускаше все пак, че има нужда от някаква Божия благодат, той щеше да мисли, че тя е толкова малка, че Бог би му я отпуснал без никакви проблеми. Това беше гордостта на Симон. Гордостта ни пречи да се покланяме на Бога. Жената, която се допираше до Исус обаче, се виждаше в очите на Симон като такава отчаяна грешница, че според него за нея едва ли би могло да има някаква надежда за изкупление. Какво би могло да направи Бог с такава жена? Защо Му е въобще тя на Него? Така си мислеше Симон. Исус обаче мислеше по друг начин. И Той я прие, и Той ѝ прости греховете.
Исус щеше да приеме и Симон, но гордостта му пречеше да помоли за покаяние. Гордостта му пречеше да почете Исус Христос. И затова и днес в църквата може би идват хора, които идват само като зрители. Те са слаби, те имат нужда някой да ги утешава. Затова хората на църква в своята гордост пропускат да бъдат уплътнени. А когато идваме при Исус, ние трябва да се смирим. И това, което можем да научим от гордостта на Симон и смирението на грешницата, е, че ние започваме да се покланяме истински едва тогава, когато смирим себе си и започнем да съзнаваме достойнството на Бога и нашата собствена недостатъчност и греховност. Независимо дали дължим на заемодавеца 500 или 50 динария, ние не можем да ги върнем със собствени сили. В пълна несъстоятелност сме по отношение на греха.
Словото казва, че ако ти съгрешиш в едно нещо, ти си виновен във всичко според закона. Единственото нещо, което можем да направим, е да се смирим и да молим за милост. Слава на Бога! И грешницата го направи, а Симон Фарисея не го направи.
ВТОРАТА СЪСТАВКА НА АКТИВНОТО ПОКЛОНЕНИЕ Е СВОБОДНИЯТ ИЗРАЗ НА НАШИТЕ ЧУВСТВА
Разбира се, има хора, които по различен начин изразяват чувствата си, но ние все пак имаме някакви чувства, независимо дали ги изразяваме или не. Тази жена от сърце изрази своите чувства. Тя беше наистина съкрушена заради греховете си и започна да плаче пред нозете на Исус. И тя даде свобода на своите чувства и емоции. Казва се: „И като застана отзад при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му и мажеше ги със мирото.“ Сълзите са израз на чувства. Очите на тази жена преди бяха пълни с блудство и нечист грях, когато тя е била в блудство. Тя може би е съблазнявала мъжете с очите си. Но сега тези същите очи бяха станали извори на сълзи на покаяние. И тя се каеше за това. Лицето ѝ, което преди беше покрито със сенки, с ружове, с грим, сега беше изцапано и размазано от плач. Косата ѝ, която преди беше фризирана, сплетена, украсявана, сега беше превърната в кърпа за бърсане на крака. Може би и преди тя беше съжалявала за греха си, но сега, имайки възможност да дойде в присъствието на Христос, раната на сърцето отново се отвори.
Искрата ѝ за греховете започна да блика неконтролируемо. Тя даде свободен израз на чувството си. Исус не я осъди. Напротив, подкрепи я. Така че има такъв термин, който се казва „сълзи на покаяние“. Ако ти наистина се каеш за греховете си, не задържай сълзите си. Плачи пред Бога. Изповядай Му всичко, което е вътре в тебе. Всичко, което ти тежи. Симон беше обиден от такъв изблик на чувство. И когато някой от църквата дойде и започне да плаче, някой казва: „О, този пък къде се разплака, сега тук разтройва събранието“.
Но вместо да казваме така, по-добре е или да се смирим, или да започнем да плачем за нашите грехове. Защото Словото казва: „Плачете и ридайте“. Твоят смях би трябвало да се обърне в плач и радостта в тъга. Защото има много грехове в нас, които трябва да бъдат изкарани, а не да бъдем обидени от изблик на чувство и от факта, че тази грешница се допря до Него. И това беше допир на вяра, допир на любов. Като видя това фарисеят, който Го беше поканил, думаше в себе си, казвайки: „Той, ако беше пророк, щеше да знае коя е жената, която се допира до Него, че е грешница“.
Лука 7:36-50
36 И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе в къщата на фарисея и седна на трапезата.
37 И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че Исус седи на трапезата в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро.
38 И като застана отзад при нозете Му и плачеше, започна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му и ги мажеше с мирото.
39 А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, си каза: Този, ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.
40 А Исус се обърна към него с думите: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той отговори: Учителю, кажи.
41 Някой си лихвар имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динария, а другият – петдесет.
42 И понеже нямаха с какво да му платят, той опрости дълга и на двамата. И така, кой от тях ще го обикне повече?
43 Симон отговори: Мисля, че онзи, на когото е простил повече. А Той му каза: Правилно си отсъдил.
44 И като се обърна към жената, каза на Симон: Виждаш ли тази жена? Влязох в къщата ти, но ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми и с косата си ги изтри.
45 Ти целувка не Ми даде за поздрав; а тя, откакто съм влязъл, не е престанала да целува нозете Ми.
46 Ти с елей не помаза главата Ми; а тя с миро помазва нозете Ми.
47 Затова ти казвам: Прощават се многото грехове (защото тя обикна много), а на когото малко се прощава, той малко обича.
48 И каза: Прощават ти се греховете.
49 И тези, които седяха с Него на трапезата, започнаха да се питат един друг: Кой е Този, Който и греховете прощава?
50 Исус каза на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.
Вижте, той, Симон, беше поканил Исус в къщата си, но не и в сърцето си. Той не разбираше нито какво правеше жената, нито разбираше какво правеше Исус. И онези, които не разбират какво става в процеса на поклонение, не могат да бъдат емоционални и да бъдат развълнувани по време на хваление. Поклонението не би могло да бъде активно, освен ако не произтича от една гореща любов към Бога. Но ако отиваш със смирение в сърцето си, ако отиваш с покаяние в сърцето си, ако отиваш с благодарно сърце и осъзнаеш, че Исус ти прощава греховете, тогава ти ще Го хвалиш с едно отворено сърце, с една гореща любов към Бога.
Исус отбелязва, че тази жена обикна много. И за да можем да се поклоним истински на Бога, ние трябва да Го обикнем много. Не само да казваме с устата си „Обичам Те с сърцето си, с ума си, с душата си“, но наистина това да бъде нещо, което да извира от нашето сърце. И това е, което можем да научим от активността на грешницата и пасивността на Симон. Нашата активност е материална за поклонението. Зависи от силата на любовта ни към Бога. Нека Бог да ни помага.
Ако искаме нашето поклонение да бъде наистина угодно на Бога, то ние трябва да го правим със смирение, трябва да го правим със чувство и трябва да го правим с преклонение, да се прекланяме пред Бога. Това означава да има почит, да почитаме Бога. Защото виждаме, че тази жена търсеше Исус и когато разбра къде е, веднага дойде пред Него и падна в краката Му. И това беше знак на преклонение. И ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата в фарисеевата къща, донесе алабастрен съд със миро и като застана отзад при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му и мажеше ги със миро.
Слава на Бога! Тя целуваше нозете на Исус, защото се чувстваше недостойна да целува лицето Му. Затова беше целувка не само на привързаност, но също и на почит и на преклонение. Тя целуваше нозете Му. Помазвайки нозете Му със миро, тя Го почиташе като Божи Помазаник.
1 Коринтяни 11:15
15 но ако жена оставя косата си да расте, това е слава за нея, защото косата ѝ е дадена за покривало?
И бършейки нозете на Господ със своята коса, тя също така постави славата си в краката Му. И това беше знак на преклонение. Симон, фарисеят, покани Исус у дома си, но не Му показа и най-малък жест на уважение, не Му показа и най-елементарната учтивост, присъща за гостоприемството по онова време. Исус не похвали неговата пасивност. Той похвали жената за нейните жестове на смирение, на покаяние, на любов, на преклонение. Така че Той му каза: „Виждаш ли тази жена? Влязох в къщата ти и ти вода за нозете Ми не даде, а тя със сълзи обля нозете Ми и с косата си ги изтри. Ти целувка не Ми даде, а тя, откакто съм влязъл, не е престанала да целува нозете Ми. Ти с елей не помаза главата Ми, а тя с миро помаза нозете Ми“.
Тези, които не считат поклонението за нещо необходимо, не са добре духовно. Има обаче и други, които са дори по-зли от тях. И това са тези, които ходят на църква седмица след седмица, но никога не са се поклонили истински на Бога от дълбочината на сърцата си. Фактически те присъстват на събранията, но умствено и духовно са далеч от Бога. За тях поклонението е просто още едно тъпо, скучно, отегчително, еднообразно и монотонно преживяване. И такива хора идват на църква не да търсят Бога, а поради някакви други причини. Може би защото ходенето на църква за тях е традиция, може да се видят с приятелите си, или може би защото някакви техни близки очакват да присъстват на църква. Едно такова отношение може да бъде само за съжаление, защото такива хора не знаят какво пропускат в личното общение в поклонението на Бога.
Това, което можем да научим от този контраст между студената пасивност на Симон и горещото преклонение на грешницата, е, че ние започваме да се покланяме на Бога истински едва тогава, когато направим нещо повече от това да поканим Исус между нас. Ние трябва не само да Го поканим, както направи Симон, но и да Го почетем, да се преклоним пред Него, както направи тази грешница. Амин, нека Бог да ни помогне. Виждаме тези съставки на активното поклонение. Първото беше смирение. Второто беше чувство. Третото беше преклонение. И четвъртото беше покаяние.
Защото грешницата показва с действията си, че в сърцето си има отношение на покаяние. Въпреки че тя не казва с думи „Господи, прости ми греховете“, в сърцето си тя изрича точно това. И ние не удържаме плач, и жестовете ѝ го показваха. Исус ѝ прости. Затова Той казва: „Прощават се многото ѝ грехове“, защото тя обикна много, а комуто малко се прощава, той малко обича. И рече: „Прощават ти се греховете“.
Слава на Бога! Исус не отрече, че жената е грешница, защото Той много добре знаеше каква е. Но от Неговите последни думи разбираме, че тя не е само грешница, но тя е простена грешница. Слава на Бога! И това, че е простена грешница, предполага, че тя е каеща се грешница. Защото няма прошка без покаяние. Така че тя дойде с покаяние. За разлика от каещата се грешница, със действията си Симон показа, че можеше много да учи за покаянието. Той въобще не осъзнаваше, че му е нужно покаяние. Това е много трудно за хората в този ден. Те, когато стане нещо лошо, започват да плачат пред Бога и казват: „Господи, толкова лошо, какво съм направил, че ме сполетя това и това?“. Дали Бог наказва хората заради това, което те са направили? Това са по-скоро неговите емоции. Да, пазарлък в сърцето си. Но фактът е, че хората в този свят не осъзнават нуждата си от покаяние. Не осъзнават, че трябва да се покаят за греховете си.
МОЛИТВА
Господи, молим Те, дай ни сърце, което се покланя в дух и истина. Помогни ни да не бъдем като Симон, а да имаме сърцето на тази жена, която Те обикна толкова много. Амин.
Не мислят, че са толкова праведни, че няма за какво Бог да ги наказва. А не осъзнават, че всички сме родени в грях. Не осъзнават, че заради нашия грях Исус трябваше да бъде разпнат на кръста. И когато гледаме кръста, когато гледаме Исус разпнат на кръста, ние постоянно трябва да виждаме какво прави нашия грях. Защото нашия грях е този, който заведе Исус на кръста. Исус пострада на кръста не за Неговите грехове. Исус пострада на кръста за нашите грехове.
Така че, ако ти не осъзнаваш, че си грешен, ако ти не осъзнаваш, че имаш нужда от покаяние, ти си твърде, твърде далеч от Божието Царство. Защото с това започва всичко. И затова после Павел говори в Римляните и каза: „Писанието заключи всичко под грях“. Няма праведен ни един. Така че, ако няма праведен ни един, защо ти си мислиш, че си по-праведен от другите? И фарисеят, той не мислеше, че има нужда от покаяние. Мислеше, че жената е грешница, а не мислеше, че той беше грешник.
Римляни 3:10-23
10 Както е писано:
„Няма праведен нито един;
11 няма никой разумен,
няма кой да търси Бога.
12 Всички се отклониха, заедно се развратиха;
няма кой да прави добро, няма нито един.“
13 „Гроб отворен е гърлото им; с езиците си ласкаят.“
„Аспидова отрова има под устните им.“
14 „Техните уста са пълни с клевета и горчилка.“
15 „Краката им бързат да проливат кръв;
16 опустошение и разорение има в пътищата им;
17 и те не знаят пътя на мира.“
18 „Пред очите им няма страх от Бога.“
19 А знаем, че каквото казва законът, казва го за онези, които са под закона; за да се затворят устата на всеки и цял свят да се доведе под съда на Бога.
20 Защото нито едно създание няма да се оправдае пред Него чрез дела, изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха.
21 А сега и независимо от закона се яви Божията правда, за която свидетелстват законът и пророците,
22 а именно Божията правда, чрез вяра в Исус Христос, за всички и на всички, които вярват; защото няма разлика.
23 Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога,
Беше ли грешник този фарисей? Беше разглезен. Исус обаче можеше да погледне през устройството на неговото благоприличие, да види греховете му. Защото външно той беше правилен. И дали в сърцето му нямаше гордост? А гордостта е най-голямото неверие. Той не вярваше в Исус. От този контраст между падналата грешница и самодоволния фарисей може да научим, че нашето поклонение пред Бога, освен тези неща, които изброихме – смирение, чувство, преклонение, трябва да включва също и покаяние.
Амин. Покаяние за греховете. И то е задължителност, за да може нашето общение с Бога да бъде поддържано. Защото има едно покаяние, което е в началото на вярата, но и след това, когато ние живеем, ние отново съгрешаваме и отново трябва да изповядаме греховете си пред Бог.
1 Йоан 1:5-2:2
Известието, което чуваме от Него и възвестяваме на вас, е това, че Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина. Ако речем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнина, т.е. грях, лъжем и не действаме според истината. Но ако ходим в светлината, както Той е в светлината, и имаме общение един с друг, кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всякакъв грях. Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас. Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда. Ако речем, че не сме съгрешили, правим Бога лъжец и Неговото Слово не е в нас.
Дечица мои, това ви пиша, да не съгрешавате, но ако съгреши някой, имаме Ходатай при Отца, Исус Христос Праведния. Той е умилостивение за нашите грехове и не само за нашите, но и за греховете на целия свят. Слава на Бога! Така че това са съставките на активното поклонение: смирение, чувство, преклонение, покаяние. И петата съставка на активното поклонение е даването. Защото когато стигнем до този въпрос, много хора се настройват, казват: „Ах, пак почваме да говорим за пари“.
Но Библията говори за пари, хора. Казва се, че жената, която донесе на Исус алабастрен съд с миро, отвори го и започна да излива мирото върху краката Му. Казва се, даже не върху главата Му. И трябва да разберем това, че поклонението включва донасяне. Поклонението включва даване. И поклонението е даване не на нещо евтино, а на нещо ценно. Симон Фарисеят показва много малко любов в сравнение с възможностите си. Той е дал на Исус една вечеря. И може би не от любов, а само за да Го проучи. От интерес. И да Го проучи дали е пророк или не. Или пък да се покаже важен в очите на другите.
И това е същото като у онези, които… Исус гледаше как хората дават. Исус го правеше. Той гледаше как те ще дадат. И казва, богаташите минаваха и хоп, пускаха по една от монетите си. И обаче минава една вдовица и пуска две лепти. Исус знаеше всичко това за хората. Тази жена пусна повече от всички. Защото те пуснаха от излишъка си, а тя от недоимъка си пусна всичко, което имаше. Така че… Даване. И то не от излишъка си, а от недостига си. Даване, което виждаме у тази жена, на нещо ценно. Ако искаш да дадеш нещо на Бога, дай нещо ценно. Давид каза: „Няма да дам на Бога нещо, за което не съм похарчил“. И той закупи всичко там, което беше необходимо за Божия дом. Но той разбираше, че поклонението на Бога включва и даване.
И тук виждаме, че грешницата донесе алабастрен съд с миро. И тя Го маза с него. И този съд сигурно беше доста скъп. И всъщност мирото беше доста скъпо. Но тя го изля. Някои хора се дразнят, когато ние даваме повече за Божието дело. И казват: „Тези сега защо така прахосват?“. Ако нещо е дадено за Бог, то не е прахосване. Ако нещо е дадено за Бог, то е жертва. И това трябва да бъде най-доброто. Нека Бог да ни помогне. Така че какво ни показва всичко това за нашето поклонение? Ние започваме да се покланяме истински на Бога едва тогава, когато от благодарност дадем на Исус най-доброто, което имаме. Най-доброто от нашето време, от нашите способности, работа, пари и т.н.
Така че това са петте съставки на активното поклонение, което е угодно на Бога. Първото е смирение, второто е чувство, третото е преклонение, четвъртото е покаяние и петото е даване. Нека тогава сега да прегледаме нашето собствено поклонение. Активно и истинско ли е нашето собствено поклонение или то е едно пасивно наблюдение, като това на Симон Фарисея? Дали сме зрители или сме участници? Можем ли да открием в начина, по който се покланяме на Бог, тези пет съставки на активното поклонение, които виждаме в поклонението на грешницата? Всяка една от тях ли е там или има нещо, което трябва да добавим? Или може би в себе си сме допуснали хладното и високомерно безразличие на Симон Фарисея? Ако е така, трябва да се покаем, защото от думите на Исус към Симон ние разбираме, че Бог не благоволи в безразличното поклонение. Нека не само да Го поканим у дома си, но и да Го почетем както подобава, защото Той заслужава, защото Той е Бог.
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти! И наистина Ти ни говориш чрез Твоето Слово. Ето в тази страна Ти ни говориш – аз Те моля! Помогни наистина, когато идваме на църква, това да не е само един религиозен акт, но ние да имаме една действителна, реална среща с Тебе. Господи, дай ми необходимото смирение, защото без смирение не можем да се приближим при Тебе. Без смирение не можем да Ти отдадем почит и хвала. Моля Те, Господи, дай ми свобода да изразяваме чувствата си и наистина дай ми любов към Тебе, Господи. Да осъзнаем колко много ние Ти дължим и защо да Те пеем, защо да се молим, защо да Те благодарим, защо, Господи, да се каем пред Тебе. Да имаме смирение, да имаме чувство, да имаме преклонение и почит, Господи. Ето, виждаме тази грешница, че тя дойде отзад и тя обля нозете Ти със сълзите си, тя имаше сълзливо покаяние и тя се преклони, като ги изтри с косата си, тя сложи славата си пред Твоите нозе. Господи, помогни и ние да слагаме славата си пред Твоите нозе, Господи, защото Ти заслужаваш слава!
Ето, виждаме, Господи, че тя не само изрази чувства, емоции, не само смирение, не само преклонение, но тя се покая и Ти прости. Господи, моля Ти се, прости на нас. Моля Ти, Господи, помогни ни да не задържаме греховете си, да не се лъжем, че нямаме грехове, да не премълчаваме, да не покриваме, но да ги изповядаме пред Теб, защото Ти вече ги знаеш, Боже. Но дай ни свободата и ние да ги изповядаме, за да бъдем простени. И накрая благослови нашето даване, Боже.
Защото виждаме, че тя не само се покланяше, но тя взе този съд и го изля. Тя беше дала пари за него, тя беше го купила, но тя го дари на Исус. Господи, моля Ти се да благословиш нас. Дай ни зрялост в Тебе, дай ни, Господи, да имаме връзка с Тебе. Моля Ти се, дай ни откровение, Боже, да Те познаваме. Защото ако наистина имаме връзката с Тебе, ако наистина Словото Ти ни говори, то за нас тези неща не биха били жертва, както виждаме и за тази жена. Тя просто го направи и тя беше опростена.
И аз съм убеден, че след всичко това тя се зарадва. Зарадва се, защото нейните грехове бяха простени и тя повече не се върна в греха, но Ти промени живота ѝ. Господи, Ти си Бог на промяната. Ти вземаш мъртвите кости и ги правиш да бъдат живи. Ти си Бог, който съживяваш мъртвите. Ти си Бог, който изцеляваш. Ти си Бог, който ни правиш да бъдем нови създания. И ние Ти благодарим, и ние Те хвалим, и ние Ти се покланяме, защото Ти заслужаваш. Господи, помогни ни наистина не само нашето поклонение да бъде формално, но да бъде с цялото сърце, защото Ти желаеш да Ти се покланяме с дух и с истина в действителност.
А не само от устни. Ти мразиш поклонение само от устни. Ти мразиш лицемерието. Ти мразиш само думи. Изпитваш сърцата ни, Господи. Защото Ти ни даде сърцето Си, защото Ти ни възлюби с вечна любов, защото Ти ни даде силата Си. О, Боже, помогни ни да се осъзнаем. Помогни ни, Господи, да се променим. Помогни ни, Господи, наистина да имаме дълбочината на взаимоотношенията, която донася благословение, така че ние искаме да бъдем Твои приятели, а не само познати.
Не искаме да бъдем участници, а не само зрители. Алилуя, защото това е благословението, Господи. Аз вярвам, че Ти ми говориш тази сутрин. Нашите духове слушат това, което Ти можеш да ни кажеш. Алилуя, нека да бъде запечатано със Святия Дух. Сатана не може да го открадне. Нека то да ни променя, защото славата Ти ни променя. В името на Исус. Амин.
Лука 7:36-50
36 И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе в къщата на фарисея и седна на трапезата.
37 И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че Исус седи на трапезата в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро.
38 И като застана отзад при нозете Му и плачеше, започна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му и ги мажеше с мирото.
39 А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, си каза: Този, ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.
40 А Исус се обърна към него с думите: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той отговори: Учителю, кажи.
41 Някой си лихвар имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динария, а другият – петдесет.
42 И понеже нямаха с какво да му платят, той опрости дълга и на двамата. И така, кой от тях ще го обикне повече?
43 Симон отговори: Мисля, че онзи, на когото е простил повече. А Той му каза: Правилно си отсъдил.
44 И като се обърна към жената, каза на Симон: Виждаш ли тази жена? Влязох в къщата ти, но ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми и с косата си ги изтри.
45 Ти целувка не Ми даде за поздрав; а тя, откакто съм влязъл, не е престанала да целува нозете Ми.
46 Ти с елей не помаза главата Ми; а тя с миро помазва нозете Ми.
47 Затова ти казвам: Прощават се многото грехове (защото тя обикна много), а на когото малко се прощава, той малко обича.
48 И каза: Прощават ти се греховете.
49 И тези, които седяха с Него на трапезата, започнаха да се питат един друг: Кой е Този, Който и греховете прощава?
50 Исус каза на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.