ПОСОКАТА НА НАШАТА ЦЪРКВА

Не знам дали знаете какво е „джи пи ес“ (GPS – Global Positioning System) (може би тези, които имат автомобили знаят), но това е едно устройство, едновременно като компас и карта. Ако пътуваш с кола, то ти казва накъде да вървиш. Като му зададеш адреса, на който искаш да отидеш, то автоматично знае пътя. Свързва се със сателитите около земята и ти казва: „След 500 метра завий наляво… След 200 метра завий надясно.“ И така нататък, докато стигнеш до твоята крайна дестинация.

GPS-ът има една много интересна функция, която на английски се казва „North Up“, което означава „Север нагоре“. Когато караш, картата е обърната така, че пътят да ти бъде водещ, но така може да изгубиш представа за посоката, в която се движиш – на север, на юг, на изток или на запад. Но ако натиснеш бутона „North Up“, който при някой приложения е обозначен със стрелка на компас, картата се ориентира север-юг и ти можеш да се ориентираш за посоките.

Мисля, че като християни, за нас е много важно да бъдем духовно ориентирани. Ние трябва да знаем откъде идваме и накъде отиваме, и каква е посоката, в която се движим в нашия живот. В Божието Слово имаме обещание за Божието свръхестествено водителство в живота ни. Мисля, че бихме могли да го наречем GPS-обещанието. В Исая 30:21 се казва:

21 И ушите ти ще слушат зад тебе слово, което,
Когато се отклонявате на дясно
И когато се отклонявате на ляво,
Ще казва: Този е пътят, ходете по него.

Този стих е като описание за действието на GPS-а, защото, когато караш, ако се отклониш наляво, или ако се отклониш надясно, устройството казва: „Преизчисляване“. GPS-ът преизчислява маршрута, така че от тази точка, в която си се отклонил, пак да отидеш на мястото, на което си задал, че трябва да отидеш. Всеки християнин има един вътрешен духовен GPS в себе си. Този GPS се казва „гласът на Святия Дух, който ни води“. В Римляни 8:12 се казва:

14 Понеже, които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове.

Ако сме новородени и изпълнени със Святия Дух, Той ни ръководи. Когато се отклоним от Божия път, Святия Дух ни казва: „Върни се! Върни се по пътя на правдата, по който трябва да ходиш“.

Святият Дух е този, който ни води, и Той желае ние да вървим по Божия път. Ние знаем къде е крайната ни точка, нашата дестинация. Крайната ни точка е небето, небесният ни дом, Божието присъствие, възкресението от мъртвите и новото небе и новата земя, „в която живее правда“ (2 Петрово 3:13).

НЕБЕСЕН ПОЩЕНСКИ КОД

Всеки град, всяко населено място има пощенски код. Вечният пощенски код, на всички хора, които са повярвали в Бог, е в небето. Ние, които сме спасени, сме „съграждани на светиите“ и имаме небесен пощенски код (Ефесяни 2:19). За съжаление, пощенският код на тези, които не са повярвали в Бога, е в ада (Йоан 3:18). Нашето желание за тези, които са се засилили към ада, е да сменим пощенския им код – да не е в ада, но в небето (Колосяни 1:13).

Нашият пощенски код, крайната точка, дестинацията ни е в небето, в Божията Слава. Но, ние не искаме да стигнем там сами, защото има нещо по-добро от това да отидем в небето и да бъдем завинаги с Господ. И това е да не отидем там сами, но да вземем и други със себе си (Филипяни 1:21-26). Затова, след като ни спаси, Бог не ни взе веднага при Себе Си, но все още ни държи на тази земя – за да споделяме и с другите това, което Той ни е разкрил за Себе Си. Иначе, след като повярвахме, Той щеше веднага да ни вземе. Но, тогава, кой щеше да остане тук да разнася и разпространява благовестието? Бог ни е оставил тук с тази единствена цел – да можем да проповядваме Божието слово (Марк 16:15-16). Освен нас, никой друг не може да служи за спасение на другите, защото благовестието е поверено не на ангелите или на някое друго същество (1 Петрово 1:12). Благовестието е поверено на нас. Ние сме божиите инструменти; ние сме божиите пратеници; ние сме божиите глашатаи; ние сме Божиите посланици (2 Коринтяни 5:20).

НАШАТА ЦЕЛ

Ако не знаеш накъде отиваш, няма да стигнеш никъде.

Нашата цел е духовна – разширяване на Божието Царство.
Нашата цел е да прославяме Бога като следваме Исус и обучаваме Негови последователи.

ВИЗИЯ, МИСИЯ, ЦЕННОСТИ

Когато говорим за видение, ние имаме предвид нашата визия. Ако даден човек кандидатства за някаква управленска позиция, от него се очаква той да представи визията си за развитието на предприятието или на организацията, която той се заема да ръководи. Например, ако някой иска да заеме поста „директор на телевизията“, тези, които са в комисията по избора, задават следните въпроси на кандидатите:

Каква е вашата визия за бъдещето на медията?
Какво ще направите с медията? Как ще я развиете? Какво ще промените в работата й?
Как виждате развитието на нашата телевизия в бъдещето?

Ние трябва да знаем каква е нашата визия за нашата църква. Какво очакваме да се случи? Какво искаме да постигнем? Какво искаме да бъдем след 5 или 10 години? Ние трябва да имаме визия и за нашия живот. Компонентите или елементите на едно цялостно виждане включват визия, мисия и ценности.

Когато говорим за видение, ние имаме предвид каква е картината на едно светло бъдеще, което ние виждаме за нашата църква?
Когато говорим за мисия, ние имаме предвид какво трябва да направим, за да достигнем до това светло бъдеще. Мисията включва не само целта, но и начина, по който тази цел ще бъде постигната.
Когато говорим за ценности, имаме предвид какви са мотивите ни. Какво ни движи? Кое за нас е ценно? Към кое се стремим? И от тази позиция ние изпълняваме мисията си да достигнем изпълнението на нашата визия. Ценностите са като по-долните слоеве на една лукова глава. Те не се виждат на пръв поглед, но ако вникнем по-надълбоко в дадена организация, ние ще можем ги да разберем. Ценностите и вярванията ни са тези, които ни карат да правим това, което се вижда на повърхността.

ЯСНА ВИЗИЯ

Видението ни трябва да бъде ясно. Именно затова аз споделям това послание с вас – защото в Авакум 2:2 се казва:

2 Господ в отговор ми рече:
Напиши видението и изложи го ясно на дъсчици,
За да може да се чете бърже.

„Господ в отговор ми рече: Напиши видението”. Видението трябва да бъде написано. Когато сключваме договор с някого за определена работа, ние вписваме в договора какво трябва да бъде изпълнено, какво трябва да се постигне, за да може по-късно да нямаме спор – „Ама аз исках това, ти искаше онова“. Когато нещо е написано, не може да има спор за неговото съдържание, защото винаги можем да се върнем и да прочетем това, върху което сме се подписали. Ние трябва да знаем какво е нашето видение. Трябва да бъдем готови да се подпишем под него.

„Напиши видението и изложи го ясно на дъсчици“. Явно тогава те са имали някакви малки плочи или таблети, които дърводелците или някакви други майстори са им правили. Може би тези „дъсчици“ са били фини и изрязани в определена форма. Преводът на Верен използва „плочи“, а Синодалния превод „скрижали“. Това ни напомня на Десетте заповеди. Тези „дъсчици“ са били такива, че това, което е било написано върху тях, да се чете ясно.

Напиши видението и изложи го ясно на дъсчици,
За да може да се чете бързо.

Когато нещо е написано ясно, то може да се чете бързо. Не човек да се чуди какво да прави, но да прочете инструкциите, веднага да знае какво трябва да прави и така да може да ги изпълни бързо.

КАКВО ПРАВИ ИСУС ХРИСТОС В НАШАТА ЦЪРКВА?

Какво е нашето видение? Нашето видение е свързано с това да бъдем като Исус Христос. Когато говорим за видение, то не трябва да бъде човешко. Ние не сме светска организация, не сме партия, не сме някакъв лидерски клуб или нещо друго. Ние сме църква на Господ Исус Христос. Искаме нашето видение да бъде основано на Библията, която е Божието Слово. Искаме да бъдем подобни на Христос – Той да бъде в центъра на всичко, което правим и да бъдем изпълнени със Святия Дух. Видението ни трябва да бъде христоподобно и христоцентрично. Да бъдем христоподобни означава да бъдем подобни на Исус Христос, който е нашият Господ, нашият пример (2 Коринтяни 3:18). В една от нашите песни ние пеем: „Аз искам да съм като Теб“. Да бъдем христоцентрични, означава Христос да бъде в центъра на всичко, което правим (Галатяни 2:20).

Какво прави Господ Исус в нашата църква? В нашата църква Исус Христос преобразява всеки един от нас в христоподобие. Вярвам, че това е най-добрата картина, това е най-светлото бъдеще – колкото повече всеки един от нас е по-близък до образа на Христос, толкова по-светло ще бъде бъдещето на църквата. Ако ние сме повече като Него, тогава ще бъдем праведни, ще бъдем простителни, насърчителни, ще си служим един на друг, ще бъдем хора на любовта. Тогава църквата ни ще бъде супер разцъфтяваща.

Това е нашето видение. Христос е спасил всеки един от нас. Той желае да бъде твоят личен Спасител. Но след като те е спасил, Той не желае да Ти бъде само Спасител, Той желае да бъде също и твой Господ. Има разлика между Спасител и Господ. Като Спасител Той те спасява, но като Господ Той трябва да бъде на първо място в живота ти. Ако Той е твой Господ, това означава, че Той е твой цар, а ти си негов поданик и слуга – ти да Го следваш и да изпълняваш това, което Той казва. В нашата църква Исус Христос преобразява всеки един от нас в христоподобие. Така че, това не е нещо сложно или отвлечено, но ние трябва да го осъзнаваме. Съгласни ли сте с това?

Действа ли Господ Исус Христос ли в нашата църква? Да или Не?
Преобразява ли ни в христоподобие? Ставаме ли повече и повече като Него?

Всеки един християнин свидетелства, че преди е бил един, а след като е повярвал и е приел Исус Христос за своя Господ, е станал друг. Това се вижда най-вече в явните грехове. В нашата църква има хора, които преди не са излизали от кръчмата и са били зависими от алкохола или други неща, но сега са освободени от това. Има хора, които са били зависими от различни пороци, но са били освободени. Бог не само ни освобождава от страсти и пороци, но Той променя характера ни. Прави ни да бъдем по-мили с другите, да им показваме повече любов, да бъдем по-добри. Не желаем да бъдем лъжци, не желаем да бъдем мошеници, не желаем да бъдем крадци. Желаем да бъдем подобни на нашия Господ Исус Христос.

Господ ни преобразява.

Господ преобразява нашия ум (Римляни 12:1).
Господ преобразява нашите взаимоотношения (Филипяни 2:1-5).
Господ преобразява нашите приоритети, това, което е на първо място в живота ни (Матей 6:31-33).
Преобразявайки мисленето ни, отношенията ни, приоритетите ни, Господ преобразява поведението ни (1 Солунци 4:1-12).
Той преобразява семействата ни (Ефесяни 5:22-33).
И когато преобрази всичко това – умът ни, взаимоотношенията ни, приоритетите ни, поведението ни, семействата ни, Той преобразява и нашето бъдеще.

Това един човек или един народ да приеме благовестието е нещо радикално, нещо променящо. Ако ти го приемеш, благовестието ще промени твоето бъдеще. Ние виждаме как Библията променя народите. Вярвам, че когато България е приела християнството и се отказала от езичеството, това е променило бъдещето на страната ни. Вярвам също, че и днес, ако ние като народ се покаем за греховете си и се обърнем към Господ, това ще промени бъдещето ни. Ако България се върне към християнските си корени, ние ще имаме светло бъдеще. Защото в Псалом 144:15 се казва: „Блажен онзи народ, на когото Господ е Бог“.

Това е нашето видение:

В нашата църква Господ Исус Христос преобразява всеки един от нас в христоподобие – прави ни да бъдем повече като Него. Нашето видение е освещение и христоподобие.

НАШАТА МИСИЯ

Как може да стане това? Каква е нашата мисия? Какво Господ Исус Христос ни призова да направим в Долно Езерово?

ПРАВИМ ТОВА, КОЕТО ПРАВЕШЕ ИСУС

Исус Христос от Негова страна работи с нас и в нас, но също и ние трябва да направим нещо. Какво правеше Господ Исус, когато беше на тази земя? Това е един христоцентричен въпрос. Исус също имаше Свое изявление за мисия. В Лука 4:16-20 четем:

16 И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете. 17 И подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като отвори книгата, намери мястото дето бе писано: –

18 „Духът на Господа е на Мене,
Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите;
Прати Ме да проглася освобождение на пленниците,
И проглеждане на слепите,
Да пусна на свобода угнетените,
19 Да проглася благоприятната Господна година“.

20 И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него. 21 И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши.

Това беше изявлението на Исусовата цел, визия и мисия. И от този момент нататък Той започна да служи на Бог. Исус Христос е пример за нас – да бъдем хора, които имат видение. След като свърши служението Си – изяви Бога, изцеляваше болните, освобождаваше вързаните, прогласяваше Божието Царство – тогава Той отиде на кръста, умря за нашите грехове. Защото Той каза: „наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина“ (Марк 10:45). Тогава се възнесе. Отиде в небето и изпрати Святия Си Дух. Святият Дух дойде върху църквата. Ап. Петър започна да проповядва. Тогава тези, които повярваха в думите му, се спасяваха. Доста юдеи се спасиха и след това Божието царство започна да се разширява между езичниците. Петър беше поканен у един езичник, който се казваше Корнилий. Отначало Петър не искаше да отиде при езичник, но Бог му показа, че Той не гледа на външността на хората, а на техните сърца. По време на тази визита му дадоха думата. Искаха да чуят какво е посланието, което Той има за тях. Тогава Петър започна да им говори и им каза (Деяния 10:36-38):

36 Словото, което Той прати на израилтяните та им благовестваше мир чрез Исус Христос, (Който е Господар на всички),”

Това е част от проповедта на ап. Петър в Корнилиевия дом. Той благовестваше за Исус Христос на езичниците. Представи им Христос и им разказа за Него.

37 това слово вие знаете, което след кръщението, проповядвано от Иоан, се разпространи по цяла Юдея, започвайки от Галилея,38 именно, Исус от Назарет, – как Бог Го помаза със Светия Дух и със сила; Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола; защото Бог беше с Него.

В едно изречение Петър каза какво правеше Христос. Това, което правеше Исус Христос, е това желаем да правим и ние. Какво правеше Исус? Благовестваше на изгубените; създаваше ученици; и правеше добро. Той състрадаваше с хората; изцеляваше ги. В Матей 9:36 се казва, че „като видя множествата се смили за тях“. В Матей 14:14 се казва: „Изцели всичките им болни“. Исус посрещаше не само духовните, но и физическите нужди на хората – хранеше гладните. Нашата мисия е същата. Нашето служение трябва да бъде христоцентрично – Христос да бъде в центъра на всички наши думи и постъпки.

КАКВО ПРАВИМ В ЦЪРКВАТА?

Извън църквата ние благовестваме, а какво правим в църквата?

Утвърждаване.

Ние се утвърждаваме във вярата. Божията воля за тези ученици, които са повярвали, е те да бъдат утвърдени (Деяния 15:41). В Деяния 15:21-23 четем:

21 И след като проповядваха благовестието в тоя град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия, 22 и утвърждаваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянстват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство. 23 И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в Когото бяха повярвали.

Благовестителите имат дарбата да благовестват и да доведат хората до решение да следват Христос. Но след това, те ги оставят, за да отидат да благовестват на други. Тогава църквата трябва да поеме тези новоповярвали, за да може те да бъдат утвърдени и да пораснат в Господа, така че да станат ученици на Исус Христос.

Служение.

Ние служим на Бог. Когато пеем, това е служение на Бога (Евреи 13:15). Когато проповядваме, това е служение на Бога (Римляни 15:16). Когато даваме, това е служение на Бога (Филипяни 4:18). Когато помагаме на другите, това е служение на Бога (Матей 25:34-40). Когато станем ученици, ние трябва да служим, защото поклонението се изразява в служение. Когато се приближаваме при Бога и Му се покланяме, това е наистина нещо чудесно и самото то е служение. Но Бог не желае ние завинаги да останем в това поклонение. Винаги, когато се срещнем с Бога, Той ни изпраща да Му служим, защото Бог желае Неговите цели и намерения да се изпълняват (Исая 6:8). Това става чрез служение. Служението се изразява в правене на добро. Ние желаем всеки в църквата да открие дарбата си, да я превърне в умение и да служи на другите с нея.

Общение.

Ние общуваме помежду си. Затова се събираме. Божието Слово ни казва, че ние сме едно в Господа (Ефесяни 4:4-6) – Той е главата, ние сме частите на тялото (Ефесяни 1:22; 4:15; Колосяни 1:18; 2:19). Казва се да не оставяме събиранията си (Евреи 10:25). Казва се, че ние сме части на едно тяло (Римляни 12:5; 1 Коринтяни 12:20-27). Казва се, че ние сме живи камъни, които се съграждаме в един духовен дом (1 Петрово 2:5). Така че Божията воля за нас е ние да имаме общение. Ние сме братя и сестри в Исус Христос (Евреи 2:11).

Възпроизвеждане.

Ние се възпроизвеждаме. Възпроизвеждаме се в нови поколения последователи на Христос (2 Тимотей 2:2). В църквата имаме детско служение, имаме младежко служение. Ние желаем, когато си отидем от тази земя, църквата да не остане празна, но да имаме множество поколения, които се възпроизвеждат и умножават. Да ставаме все повече и повече и църквата да расте (Ефесяни 4:15-16). Всеки един да води при Исус още един и така ние да се възпроизвеждаме в нашата вяра (Притчи 11:30).

Благовестие, утвърждаване, служение, общение, възпроизвеждане – това са нещата, които правим в църквата.

ТВЪРДЕНИЕ ЗА МИСИЯ

Всичко това е подчинено на Великото поръчение. В това Велико поръчение Исус Христос каза (Матей 28:19):

19 Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, 20 като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал;

Когато Исус започна Неговото служение, Той имаше Своето изявление на мисията си. Това бяха думите от Исая 61:1-2, които Той прочете в синагогата в Капернаум (Лука 4:16-20). След като Той изпълни Неговото служение, след като умря и възкръсна, Исус се яви на апостолите и Той ни даде какво да бъде видението, мисията на църквата. Той каза: „Идете“ – това е благовестието. „Научете всичките народи“ – това е ученичеството. „Кръщавайте ги“ – това е общението, защото чрез кръщението човек се присъединява към църквата. „Като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал“ – това е пребъдването, утвърждаването.

Въз основа на тези Христови думи, ние сме развили едно твърдение за мисия, което е „написано ясно на дъсчица“, така да се каже на „библейски език“. На един лист, на един слайд, на един лозунг, на който то може да се види.

Ние сме се посветили да водим хора при Бога;
да ги утвърждаваме във вярата;
и да ги екипираме за служение;
като влагаме себе си в тях,
като ги мотивираме и ги подпомагаме да се възпроизвеждат
в множество поколения последователи на Христос.

Всичко това е подчинено и произлиза от Великото поръчение. Както Исус проповядваше благовестието, така и ние проповядваме благовестието. Но също Исус, когато беше на тази земя, Той създаваше ученици. Той си избра дванадесет ученика, които да изпраща да проповядват; да говорят това, което Той говореше; да правят това, което Той правеше; и които да бъдат с Него. В Марко 3:14-15 се казва:

13 След това се възкачи на хълма и повика при Себе Си ония, които си искаше; и те отидоха при Него, 14 И определи дванадесет души, за да бъдат с Него и за да ги изпраща да проповядват, 15 и да имат власт да изгонват бесове.

Учениците правеха същото, което Исус правеше. В това се състои ученичеството – да бъдем последователи на Исус. Ние да бъдем като Исус и нашите ученици също да бъдат като Исус. Както Тимотей, който беше ученик на Павел и Павел му каза:

10 А ти си последвал моето учение, поведение, прицелна точка, вярата ми, дълготърпението, любовта, твърдостта.

ЦЕНАТА НА УЧЕНИЧЕСТВОТО

Колко струва да бъдеш ученик на Исус Христос? Какво каза Исус? Ако някой не остави колко? 50% ли? Казва се, ако някой не отрече от „всичко“. Забележете тази дума: „всичко“ – 100% (Лука 14:33).

И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.

Така че, това обучение в ученичество – то не е евтино. То изисква всичко. Спасението е по благодат, но ученичеството е с цена. Следването на Исус изисква „всичко“. Казва се за учениците, че те оставиха „всичко“ (Лука 5:11; Матей 19:27) и Го последваха. Хвърлиха мрежите си (Матей 4:20; Марк 1:18). Те се отказаха от бизнеса си. И станаха ученици на Исус.

В Лука 14:26 Исус каза:

26 Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

Това не означава да мразим хората и особено семейства си (1 Тимотей 5:8), но означава Бог да бъде на първо място в живота ни и ние да бъдем 100% отдадени на Него (Матей 6:33).

БЛАГОВЕСТИЕ

Ние трябва да разбираме какво означава да бъдем ученици на Исус Христос. Как следваме Исус? Как се разраства Божието царство? На първо място, чрез благовестието.

ЧРЕЗ ЛИЧЕН ПРИМЕР

„Ние сме се посветили да водим хора при Бога“. Как? Първо, чрез нашия пример. За да можем да бъдем благовестители, ние трябва да бъдем автентични, да бъдем истински. Не да говорим едно нещо, а да правим друго. Понякога се страхувам кой идва в нашата църква, защото си казвам, че ако даден човек идва в нашата църква, а не се преобразява, той ще стане пречка за идването на други хора в църквата ни, поради това, че те са разочаровани от него (Римляни 2:17-29).

Нека Бог да ни помогне, първо, ние да бъдем преобразени. Защото хората ни наблюдават. И има такива изказвания: “Този ли бе, той ли ходи на църква? Как може да се пише за светец, като е такъв подлец?” Като пастор аз просто се чувствам много неудобно в такива моменти. Как? Какво да кажа? Разбира се, аз казвам, че не трябва да гледаме на човеците, а на Христос. И това е така. Църквата е за всички (Марк 2:15-17). Църквата е за грешниците (Йоан 8:7). Църквата не е само за хора, които считат себе си за светии, макар че църквата също е и за светии, защото Бог ни нарича светии в Христос (Римляни 1:7; 1 Коринтяни 1:2; Филипяни 1:1). Но ние трябва да полагаме поне малко усилие да се преобразяваме, да се променяме и да бъдем пример за това какво означава за един човек да бъде вярващ (Римляни 12:1-2). Както е казал Свети Франциск Асизки: „Проповядвайте Евангелието по всяко време и, когато е необходимо, използвайте думи“. А също и: „Това, което правите, може да бъде единствената проповед, която някои хора слушат днес“. Важно е да водим хора при Бога чрез личния си пример.

ЧРЕЗ ПРАВЕНЕ НА ДОБРО

Също да правим добро. Както Добрият Самарянин (Лука 10:25-37). Той не само имаше някакво знание в главата си, както свещеника и както левита. Те бяха се поклонили в храма в Ерусалим и бяха решили, че вече са изпълнили задълженията си към Бога, така че този човек, който беше нападнат от разбойници, не е тяхна грижа, затова те го отминаха (Лука 10:31-32). Но добрият самарянин спря. Той направи добро. Изми раните му. Казва се: „изливаше върху тях масло и вино“. Взе го! Качи го на собственото си добиче. На собственото си превозно средство. Заведе го в гостилницата. Самарянинът се погрижи за нападнатия от разбойници евреин. И на връщане плати сметките му (Лука 10:33-35). Това е невероятно! Ако нещо ме е привлякло мене в църквата, то е било, че съм виждал такива хора в църквата, които са правили добро – на мен и на моето семейство (2 Тимотей 3:14).

Нашата работа е да благовестваме на изгубените, да създаваме ученици, и разбира се, да правим добро. Защото и за Исус Христос ап. Петър каза, че Той „обикаляше да прави благодеяния“. В Ефесяни 2:10 се казва:

10 Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.

Ние сме създадени за добри дела. Съвършено ясно е, че Божията воля за нас е ние да правим добро!

ЧРЕЗ ЛИЧНО БЛАГОВЕСТИЕ

Чрез лично благовестие. Ние просто трябва да споделяме на хората нашата опитност (Деяния 22:1-21). Да споделяме как Бог е работил в живота ни. Как Той ни е спасил. Ние сме се учили от Божието слово как да бъдем успешни благовестители. Говорили сме много в тази насока и, разбира се, ще продължаваме да говорим отново и отново, за това как да бъдем по-добри ловци на човеци (Матей 4:19; Марк 1:17). В www.propovedi.org може да намерите редица поучения в тази насока.

Да благовестваме на изгубените. Затова сме тук – за да можем да кажем и на другите за Исус Христос. Това е нещо, което правим извън църквата. Ако ти си в църквата, ти вече си спасен. В църквата ние се учим как да благовестваме, но когато излезем, ние трябва да кажем благовестието на тези, които са извън църквата.

Помислите си! Ако вие знаете тайната как хората да бъдат излекувани от рак, бихте ли запазили тази тайна за себе си? Да кажете: „Аз знам как всички биха могли да бъдат излекувани от рак, но няма да им кажа!“ Ако го направите, вие бихте били най-злият човек на света. Ако знаехме тайната за лечението от рака, разбира се, бихме я казали на всички – за да може всеки един да се излекува от тази страшна болест.

Искам да ви кажа, че ние знаем нещо много повече. Ние знаем тайната как хората да имат вечен живот! Дори да умрат от каквато и да е болест, ние знаем как те да имат вечен живот. Дори и да живеят колкото и да са години тук на земята, и да са винаги здрави, човешкият живот е кратък. Не е повече от 150 години, да не кажа 75. Според статистките мъжете живея средно 71, жените 75; средно за двата пола – 73. Някои живеят малко по-дълго, но много си отиват и по-рано от тази възраст. Колкото и години да са, те са нищо в сравнение с вечността. Вечността е безкрайност – нещо, което никога не спира и никога не свършва. Вестта, която ние имаме, е блага – тя е добра. Тя не е наша, тя е вест, която Бог ни е дал. В Йоан 11:25-26 Той казва:

25 Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; 26 и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века.

В Йоан 10:10 Той казва:

Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно.

Ние имаме тайната на живота. Тя е по-голямата от тайната, за която и да било болест. Затова не трябва да я задържаме, а да водим другите при Христос.

УТВЪРЖДАВАНЕ

След това, утвърждаване. „Утвърждаване“ означава да вземем тези новоповярвали, които са повярвали в благовестието, и да ги изградим до ниво на вяра и посвещение на Христос, от което няма връщане назад. Те да бъдат така убедени и затвърдени в техните християнски убеждения, че да няма опасност да отпаднат от вярата. Защото, за съжаление, отпадането от вярата е най-големият проблем на нашите евангелски църкви. Създава се впечатлението, че като че ли църквата е киносалон. Киносалоните имат един вход за проверка на билетите, но обикновено поне два изхода, за да може хората да излязат бързо преди следващата прожекция. През входа на киносалона влизат всички и като свърши филмът, всички излизат през изходите и киносалонът остава празен. Но църквата не трябва да бъде „киносалон“. Тя трябва да бъде „кошара“ – като влязат хората в църквата, да останат в църквата, да не отпадат от вярата.

Скоро чух един пастор, който казваше: „Днес хората са повърхностни християни! Те идват, „хахо-хихи“ и си заминават. На времето хората пускаха корени. Ходеха на църква и пускаха корени в църквата!“ Бог желае от нас ние да пуснем корени в църквата (Псалом 92:13). Защото, ако пуснем корени в църквата, ние ще пуснем корени в Христос (Колосяни 2:6-7). Ще пуснем корени в Божието Слово. Ще пуснем корени в Духа. Бог желае да бъдем „здраво утвърдени чрез Божия Дух във вътрешния ни човек“ (Ефесяни 3:16). Да бъдем „закоренени и основани в любовта“ (Ефесяни 3:17-18).

ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕ В ДУХОВНИТЕ ДИСЦИПЛИНИ

Ние не искаме да имаме текучество в църквата. И начина да се преборим с това текучество е да работим за утвърждаването на всеки един. „Да ги утвърждаваме във вярата“. Как? Чрез обучение във духовните дисциплини. Ние желаем всеки един новоповярвал да практикува духовните дисциплини. Кои са тези духовни дисциплини, в които ние желаем да обучаваме новоповярвалите?

Първо, дисциплината да ходиш на църква;
Второ, да се срещаш с Бога. Не само в църква, но да имаш лично време с Бог в твоята скришна стаичка;
Трето, да си четеш Библията;
Четвърто, да се молиш непрестанно;
Пето, да даваш щедро;
Шесто, да постиш;
Седмо, да издържаш на изкушения;
Осмо, да правиш добро;
Девето, да служиш;
Десето, да благовестваш;

Всичко това са духовни дисциплини. Както в училище има учебни дисциплини, така в църквата има духовни дисциплини. Това са неща, които ни помагат, ако ние ги правим, ние да се усъвършенстваме и освещаваме (1 Тимотей 4:8). Защото усъвършенстването е естествен резултат от дисциплината.

Например, ако ти искаш да се научиш да свириш на пиано. Отначало не можеш, но ако си дисциплиниран и повтаряш отново и отново, ако свириш по един час на ден, малко по малко ти започваш да правиш нещо, което не си можел преди. Именно това прави дисциплината.

Така че, когато говорим за дисциплини, ние имаме предвид именно това. Когато човек се дисциплинира, духовните дисциплини стават естествена част от неговия духовен живот. За нас е естествено да ходим на църква. Къде можем другаде да бъдем в неделя сутрин? За нас е естествено да се молим и да се срещаме с Бога всеки ден, защото Той е нашият Баща. За нас е естествено да си четем Библията, защото тя е Божието Слово към нас. Естествено е да даваме; да постим; да издържаме на изкушенията; да правим добро; да служим; да благовестваме. Ако ние правим всички тези неща, тогава ние ще бъдем утвърдени във вярата.

СЛУЖЕНИЕ

И след това, ние желаем също хората да служат. „Да ги екипираме за служение“ (Ефесяни 4:12). Ние искаме да помогнем на всеки един човек от нашата църква да установи какви са неговите дадени от Бога дарби и да го насърчим да служи на Бога с тях в църквата (Римляни 12:6-8). Как? Като му помогнем да открие духовните си дарби и да му дадем възможност да служи в църквата си според тях.

Защото Бог желае всеки един от нас да Му служи (1 Петрово 4:10). Ти не си спасен, просто за да ходиш на църква. Ти си спасен, за да служиш на Бога, защото църквата е Христовото тяло. И в тялото всяка част има роля. В тялото всяка част има служение.

ОТКРИЙ ДАРБАТА СИ

Всеки един от нас трябва да открие какво е неговото служение. И това не е служение, което се дава от някой човек или служение, което ти си избираш, но това е служение, което Бог ти го дава. Защото Бог е дал на всеки един дял от Святия Дух (Римляни 12:3). Бог е дал на всеки един дарба, с която да служи на Бога (1 Коринтяни 12:7). Затова ние желаем всеки един, който дойде в нашата църква, той да разпознае какви са неговите дарби (1 Коринтяни 12:1). Има естествени дарби. Има духовни дарби. Всеки трябва да разбере какви са неговите духовни дарби, да ги развие в умения и да започне да служи в църквата според тях.

Има дарби на проповядване; има дарби на пророкуване; има дарби на наставление; има дарби на управление; има дарби на помагане; има дарби на даване (Римляни 12:6-8). Има най-различни дарби. Никой не е без дарба. Ти трябва да разбереш каква е твоята дарба в Исус Христос, така че да можеш да служиш на Бога и на хората чрез тази дарба. Ние имаме готови въпросници, с които помагаме на хората да разберат какви се техните дарби. Ние искаме всеки да разбере какви са неговите личностни характеристики, защото всеки има различен темперамент. Всеки има различен тип личност. Всеки един функционира по различен начин. Така че ние трябва да разбираме себе си, за да можем ние да служим на Бога според дарбите, които имаме. Защото, ако служим със собствени сили, ние ще се изморим. Но ако служим с дарбата, която Бог ни е дал, тогава ние служим не със собствени сили, а с Неговата благодат (Ефесяни 3:7). Когато служим с Неговата благодат, тогава ние ще бъдем силни, няма да се изморяваме, няма да ни свършва горивото, защото това, което ще ни движи, няма да бъде нашата сила, но ще бъде горивото и силата на Святия Дух (Колосяни 1:29; 1 Коринтяни 2:4-5).

ОБЩЕНИЕ

Всичко, свързано с ученичеството, става чрез общение. Ние не желаем просто, ей така, да дадем на някого материалите за ученичество и да му кажем: „ето ти материалите, ето ти Библията, чети и се оправяй“. Не! Бог желае ние да имаме общение помежду си. За да можем да се възпроизвеждаме и да правим ученици, ние го правим чрез лично участие, „като влагаме себе си в тях, като ги мотивираме и подпомагаме“. Как? Като имаме лично общение.

ГОЛЯМАТА ЗАПОВЕД

Тук е мястото на Голямата заповед. Защото от една страна, имаме Великото поръчение, но Великото поръчение не може да бъде изпълнено без изпълнението на Голямата заповед. Къде се говори за тази Голяма заповед? В Матей 22:35-40. Коя е голямата заповед? Голямата заповед е заповедта на любовта – да обичаме Бога и да се обичаме един друг. Любовта към Бога се изразява в любов към човека до нас.

35 И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос: 36 Учителю, коя е голямата заповед в закона? 37 А Той му рече: „Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум“. 38 Това е голямата и първа заповед. 39 А втора, подобна на нея, е тая: „Да възлюбиш ближния си, както себе си“.40 На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.

Без любов и без лично отношение не можем да правим ученици, не можем да служим на Бога.

ВЛАГАНЕ НА СЕБЕ СИ – ЛИЧЕН ПОДХОД

В неговото служение Апостол Павел използваше личен подход. В 1 Солунци 2:8-12 той казва:

8 Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.

Вие знаете, че ние имаме брошури, които раздаваме, но брошурите не са достатъчни да спасят хората. Ние трябва „да им дадем душите си“. Трябва да ги обикнем и те да ни „станат мили“. Ако искаме да спасим някого, ние трябва да изградим взаимоотношения с него, защото без взаимоотношение хората отпадат от вярата.

Хората са като цветя. Едно цвете, ако го имаш вкъщи, ако му показваш любов, ако си го поливаш, ако се грижиш за него, то ще разцъфти. Цветята усещат любовта. Също е и с хората. Всеки човек е като едно цвете, той усеща любовта. Ако ти му показваш любов, той ще ти се усмихне, ще се зарадва. Ще отвори душата си и ти ще имаш общение с него. Ще имаш взаимодействие с него. Това е особено валидно за ученичеството.

Ап. Павел обичаше Солунците неимоверно. Преди време говорих с един брат. Той ми каза, че наскоро е чел посланието към Солунците и това, което му е направило най-силно впечатление, е това, за какво се е радвал ап. Павел. В 1 Солунци 3:8 той казва:

8 понеже ние сега живеем, ако вие стоите твърдо в Господа. 9 Защото как можем достатъчно да благодарим на Бога за вас поради всичката радост, с която се радваме за вас пред нашия Бог?

Ние за какво да се радваме? За някакви материални неща, за някакви други неща? Ап. Павел се радва за това, че Солунците стояли „твърдо в Господа“. Какъв е неговият приоритет и каква е неговата любов към тези негови духовни деца?! Толкова много ние трябва да обичаме хората около нас! А ние сме егоисти… Мислим си „моите нужди задоволени ли са?“Ако ние мислим по този начин, няма да можем да създаваме ученици. Ако ние мислим по този начин, ние сме духовни бебета. Трябва да пораснем и да бъдем като Исус, за когото се казва, че „остави славата си“, остави всичко и „взе на Себе Си образ на слуга“. Стана „подобен на човеците“; стана „послушен до смърт; даже смърт на кръст“ (Филипяни 2:6-8). Това е необходимо и за нас (Филипяни 2:5). Ние трябва да знаем, че ние сме слуги на другите (Йоан 2:13-17). Ние трябва да знаем, че като слуги ние нямаме никакви права (Лука 17:7-10).

7 А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нивата: Влез да ядеш? 8 Напротив не ще ли му рече: Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми пошетай, докато ям и пия, и подир това ти ще ядеш и пиеш? 9 Нима ще благодари на слугата за дето е извършил каквото е било заповядано? [Не вярвам]. 10 Също така и вие, когато извършите всичко, което ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.

Когато някой не ни показва уважение и не зачита труда ни, ние не трябва да се ядосваме. Ние сме слуги! Ние нямаме никакви права. Ако ние сме дошли да служим на хората, ние трябва да служим на хората както Исус. Исус имаше права, но той се отказа от правата си. Ако ние сме станали служители, ние също трябва да се откажем правата си. Ние нямаме права! Заради тях, заради тези, на които служим; защото обичаме Бога и обичаме хората. Едно такова отношение ще ни помогне да имаме успешно служение.

В 1 Солунци 2:10-11 ап. Павел продължава:

10 Вие сте свидетели, и Бог, как свето, праведно и неукорно се обхождахме към вас, вярващите, 11 като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, като баща чадата си,

Забележете, казва се ап. Павел е „увещавал и утешавал всеки един“ от тях. Затова говорим за „личен подход“. Какъв е бил начинът, по който той го е правел? „Като баща чадата си“. Както аз си вземам моите деца и им казвам: „Слушайте сега, това не е хубаво за вас, защото ще има такива и такива последствия, затова дайте да се стегнем и да направим нещата, както трябва”. И те разбират, защото знаят, че аз ги обичам и им го казвам за тяхно добро. Затова ме слушат. Същото е и с хората. Ние трябва да обичаме нашите духовни деца и да влагаме себе си в тях – да им даваме не само благовестието, но и собствените си души (1 Солунци 2:8); да бъдем духовни бащи и майки (1 Солунци 2:11).

Ние желаем да се възпроизвеждаме. Ако желаем да се възпроизвеждаме, първо трябва да бъдем готови да показваме любов. Не да им натякваме (1 Солунци 4:1). Докато беше на земята, Исус демонстрираше Своя живот с Бога пред Неговите ученици. Те не Го разбираха. Много пъти той им казваше: „О, маловерци, докога ще бъда с вас, докога ще ви търпя?” (Матей 8:26; Марко 9:19) Те Го изкарваха „извън нерви“. Но Той ги търпеше, защото ги обичаше. Исус им показваше и обясняваше всичко, а те пак отново и отново „се дънеха“. По същия начин ние не трябва да се изненадваме, ако нашите духовни деца се провалят. Но нашата работа е ние да продължаваме да им показваме нашето ходене с Бога.

Да продължаваме да се молим за тях.
Да продължаваме да ги обичаме.
Да продължаваме да им правим добро.
Да им бъдем духовни родители.
Да влагаме себе си в тях.

ДУХОВНО БАЩИНСТВО

В 1 Коринтяни 4:14-16 ап. Павел казва на Коринтяните:

14 Не пиша това, да ви посрамя, но да ви увещая, като любезни мои чада. 15 Защото, ако имахме десетки хиляди наставници в Христа, пак мнозина бащи нямате; понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовестието. 16 Затова ви се моля, бъдете подражатели на мене.

Аз ви казах, че Бог желае ние да бъдем пример. Затова ап. Павел казва: „Бъдете подражатели на мене!” И той казва: „Аз ви родих в Христа чрез благовестието!” Не е грешно да казваме това за някого, на когото ние сме предали благовестието и той го е приел от нас. Ние ставаме негови духовни майки и бащи. Това е един личен подход. Ние не можем да оставим нашите духовни деца сами, докато не им помогнем те да преминат през всички фази на растеж: приемане на благовестието, утвърждаване, служение, общение и възпроизвеждане. Бог желае ние да се възпроизвеждаме в тях и да ги насърчаваме те също да се възпроизвеждат в множество поколения последователи на Христос.

ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНЕ

Ние желаем нашите ученици „да се възпроизвеждат в множество поколения последователи на Христос“. Как ще го постигнем? Като насърчаваме всеки един да бъде духовен родител.

ИСТИНСКИЯТ КРИТЕРИЙ ЗА ДУХОВНА ЗРЯЛОСТ

Имаше един момент в моето християнско израстване, когато си мислих, че трябва да знам повече. Мислих си, че не знам достатъчно за Бог и за Библията. Мислех, че трябва да намеря някой, който да ми каже повече – да знам повече, да знам отговорите на всички въпроси. Но знаете ли, след това разбрах, че всъщност не това е истинският белег на зрялост. Истинският белег на зрялост не е колко много знаеш. Разбрах това, защото започнах да срещам хора, които толкова много „знаят“, че са спрели да вярват в Бога. Но всъщност те са пропуснали това, че Бог желае ние не само да знаем много, а да се възпроизвеждаме в други Христови последователи. Това е всъщност истинският белег на духовна зрялост – възпроизвеждането. Бог желае ние да имаме духовни деца. Исус каза, че ние трябва да се покоряваме на заповедите му и да учим новоповярвалите да се покоряват на всичко, което Той е заповядал. Да пазим всичко, което Той ни е научил, означава да Му се покоряваме (Матей 28:20). Едно такова покорство ще произведе възпроизвеждане. Истинският белег на зрялост не е колко много знаеш. Истинският белег на зрялост е колко духовни деца имаш. Бог желае ние да имаме духовни деца.

ПРЕДАВАНЕ НА ЩАФЕТАТА

В Деяния 13:36 се казва, че Давид в „своето си поколение послужи на Божието намерение“. В момента ние сме Божието поколение на тази земя. Преди нас бяха други. Когато аз бях дете, аз можех да наблюдавам възрастните как те служат на Бога. Разбира се, и аз Му служех покрай тях, но не беше моя отговорността за щафетата на благовестието. Тяхна беше отговорността за служението. Да се събират, да се молят, да служат на Бога. Аз наблюдавах една особена ревност в тях. Имаше ревност за Господ. Те бяха готови да пожертват всичко за Господ. Бяха готови да се откажат от всичко и да дадат всичко за Него, да Му служат с всичко, което имаха. Бяха готови да бъдат изгонени от работа. Бяха готови да страдат. Обичаха църквата. Даваха всичко за нея и служеха на Бога с всичко, което имаха.

Но сега ние сме поколението, което е на дневен ред. От нас зависи да предадем щафетата на следващото поколение (2 Тимотей 2:13-14). Нашите духовни майки и бащи – те са предали щафетата на нас (2 Тимотей 4:5-6). Но сега ние трябва да предадем щафетата на благовестието на следващото поколение (Псалом 78:3-4). Затова трябва да бъдем духовни родители. Затова насърчаваме всеки един да бъде духовен родител. Няма значение на колко години си, няма значение от колко време си повярвал. Стани духовен родител! Ако ти си повярвал, доведи още един човек при Христос. Стани духовен родител!

Това се отнася не само за пастирите, а за всички Христови последователи. В естествения живот по отношение на брака ап. Павел казва: „Един има своя дар така, а друг по друг начин.“ Има хора, които са семейни, има хора, които не са семейни. И той казва: „и двете са дар от Бога“. Да си семеен, е дар от Бога и да не си семеен, пак е дар от Бога (1 Коринтяни 7:7). Защото се казва: „Жененият се грижи за това, което е светско – как да угоди на жена си. А нежененият се грижи за това, което е духовно – как да угоди на Господ (1 Коринтяни 7:32-34). Така че в естествения живот ти може да имаш деца, може и да нямаш. Но в духовния живот Бог желае всеки един, независимо дали е семеен, или не, да има духовни деца.

Всеки един член на нашата църква трябва да участва в изпълнението на нашата мисия. Това не е „пастира“ и „ние“. Не! Това сме „всички ние“. Ако всички ние сме последователи на Христос, ако всички ние сме спасени, ако всички ние сме свещеници, ако всички ние сме части на Христовото тяло, ако всички ние сме Божии деца, то тогава всички ние трябва да бъдем и духовни родители.

Виждате колко много неща имаме да правим. Ние не просто се събираме и казваме: „Ето, бях на църква. Готов съм! Изпълним съм всичките си задължения към Бога“. Не! Църквата не е само 2 часа в неделя сутрин. Църквата е целият ни живот. Църквата е 168 часа в седмицата. През цялата седмица ние трябва да правим тези неща – да благовестваме, да се утвърждаваме, да служим, да имаме общение, да се възпроизвеждаме. Всичко това се нарича пребъдване. Ние трябва да пребъдваме в Бога. Да пребъдваме, означава да останем на лозата и да даваме плод (Йоан 15:4). По този начин ние се възпроизвеждаме. Възпроизвеждането е белег за духовен растеж.

РАБОТА ДО ЧЕТВЪРТО ПОКОЛЕНИЕ

Ние говорим не само за възпроизвеждане, но за умножаване – за правене на ученици до четвърто поколение. Не само ние да имаме деца. Ако имаш деца, ти се възпроизвеждаш в тези деца. Твоите деца приличат на тебе. Макар че те могат да имат и друг цвят на очите. Те си приличат на себе си, но приличат малко и на теб, нали? Защото приличат не само на баща си, но и на майка си. Но когато твоите деца имат деца, когато имаш внуци, тогава ти не само се възпроизвеждаш, ти се умножаваш. Защото, обикновено, колкото и деца да имаш, винаги внуците са повече от децата. Така ли е? А правнуците обикновено са повече и от внуците.

Във 2 Тимотей 2:2 ап. Павел казва: „И каквото си чул от мене при много свидетели…“ Нашата вяра не е секретна, тя не е тайна, ние не сме тайно общество, ние сме публично общество, всичко е открито, пред много свидетели. Ние сме прозрачни.

2 И каквото си чул от мен при много свидетели, това предай на верни човеци, които да са способни и други да научат.

Колко поколения имаме тук?

Имаме ап. Павел – каквото си чул от „мен“ – ап. Павел говори лично за себе си. Това е първото поколение.
Каквото „си“ чул от мен. „Си“ – За кого се отнася местоимението „си“? Това е послание от Павел към Тимотей, така че той говори на Тимотей – второто поколение.
Тимотей какво трябваше да направи с това, което бе чул от Павел? Да го задържи за себе си ли? Не! Той трябва да го предаде. „Това предай на верни човеци“. „Верните човеци“ са третото поколение.
„Които да са способни.“ Тимотей трябваше да намери такива човеци, които не само да са „верни“, но и „да са способни и други да научат“. Така че, ето го тука четвъртото поколение – „другите“.

Четири покорения в един стих – „мен“ – Павел; „си“ – Тимотей; „верни и способни човеци“; и „други“.

ГАРАНЦИЯ ЗА НАДЕЖДНОСТ

Как можем да гарантираме, че системата за умножаване и възпроизвеждане на Божието царство няма да блокира и няма да се срине? Отговорът е в идеала за зрял ученик на Исус Христос, който издигаме. Според този идеал, зрял ученик е онзи, чиито ученици правят ученици. Той не само има духовен син, но е помогнал на неговия духовен син също да има духовен син, който се явява духовен внук на ученика от първо поколение. И този ученик от първо поколение не спира да помага не само на своя духовен син да има още духовни деца, но помага и на духовния си внук да има духовни деца. Така ученикът от първо поколение се възпроизвежда до четвърто поколение.

Ако се сравним с този идеал за зрял ученик, може би ще се окаже, че много от нас все още не сме станали зрели ученици на Исус Христос, защото нямаме духовни деца, да не говорим за духовни внуци и правнуци. Ако е така, ние трябва да се покаем и да заработим усърдно в тази насока. Нека да не бъдем спасени само ние, но да участваме в разширяването на Божието царство чрез възпроизвеждане, защото само по този начин то би могло да расте. Сега на дневен ред е нашето поколение. Сега ние имаме властта да се умножим и да предадем щафетата на благовестието на следващото поколение.

НЕКА ДА СПРЕМ ДА СИ ПРЕХВЪРЛЯМЕ ТОПКАТА

Нека да заработим отново. Нека да работим за това видение, за тази визия, за тази мисия, защото това е, което Бог желае. Нужно е да имаме духовни деца. Няма да стане по друг начин. Няма да стане „хоп“, изведнъж идват много хора в църквата. Ние казваме: „Господи, напълни празните столове!“ и Господ казва: „Но моля ти се, направи поне един ученик!“ Така започваме да си прехвърляме топката. „Господи, напълни празните столове!“, но Господ казва, „Но моля те, направи поне един ученик!“ И докато ние не правим един ученик, ще се въртим в кръг, както Израилтяните обикаляха пустинята, докато не измряха. И пак отново ще казваме: „Господи, напълни тези столове!“, но Господ отново ще ни отговаря: „А сега ти направи един ученик!“

Ако всеки един от нас направи по един ученик, който прави ученици и неговите ученици да правят ученици, ще видите, че тук ще ни стане много, много тясно. Затова нека да се молим и да работим в тази посока – благовестие, утвърждаване, служение, общение и възпроизвеждане. Това е посоката на растежа. Това е посоката на нашата църква.

Ние сме се посветили да водим хора при Бога;
да ги утвърждаваме във вярата;
и да ги екипираме за служение;
като влагаме себе си в тях,
като ги мотивираме и ги подпомагаме да се възпроизвеждат
в множество поколения последователи на Христос.

Какво ще кажете за тази мисия, за тези неща, за които ние говорихме? Съгласни ли сте с тях? По Библията ли са? Ако е така, нека всеки да прецени докъде е стигнал в неговото духовно развитие. Божието Слово за нас е като огледало. Това е пътят. Пътят е ние да бъдем като Исус (Йоан 14:6). Христос да ни преобразява – всеки един от нас поотделно – да бъдем като Него; да говорим Неговите думи; да вършим Неговите дела. Да правим ученици, защото Той правеше ученици. Да благовестваме, да се утвърждаваме, да служим, да общуваме и да се възпроизвеждаме. Това е посоката; това е планът; това е мисията; това е, което правим.

МОЛИТВА

Боже, благодарим Ти за Твоето Слово! Благодарим за посоката, която ни даваш. Господи, когато виждаме посоката, на нас тя ни изглежда стръмна. Пътят не е лек. Трябва да полагаме усилие. Трябва да се дисциплинираме. Трябва да растем. Трябва да се възпроизвеждаме.

Боже, помогни ни! Помогни ни, Татко, да бъдем покорни на Тебе. Помогни ни да имаме вяра; помогни ни да бъдем смирени. Боже, не допускай знанието ни да ни възгордее. Не допускай егоизма ни да надделее над поклонението ни към Тебе. Бъди на първо място в живота ни; помогни ни да се преборим със собствения си егоизъм. Помогни ни да растем, да се преобразяваме, да бъдем като Теб, Исусе. Действай в нас и действай чрез нас. Дай ни да предадем щафетата на благовестието на следващото поколение твои последователи. В името на Исус, Амин!

Facebook