Чудесно е да имаме възможността, която Словото ни предоставя да чуем как са се молили великите Божии мъже. Псалом 90 е наречен „молитва на Божия човек Мойсей (ст.1). Освен това този деветдесети псалом е известен като един новогодишен псалом – псалом, който се чете на Нова година. Затова, аз мисля, че е подходящо и уместно да го разгледаме днес. В него са споменати, годините, времената, човешкия живот и това колко е кратък той, колко бързо преминава. В същото време в него имаме една молитва за благословение и утвърждаване на Божието дело в живота ни. И това, е нещото, което да направим на Нова година.
Нова година е едно разделно време – време, в което предната година отминава и започва Новата година. Нова година е време на преосмисляне и време на преоценка. Ние трябва да си спомним, да оценим живота си до тук и да измолим Божията мъдрост и благословение за бъдещето.
ГОСПОД Е НАШ ГОСПОДАР
Мойсей започва своята молитва с една мощна декларация на Божието величие и власт. В нея Мойсей ни напомня колко велик е Богът на който ние се молим, на който се покланяме. Той се обръща към Бога с думите (ст.1):
Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род.
Обръщението, което Мойсей използва на еврейски е „Адонай“. То предполага отношение при което Бог е господар, а народа е негов слуга. В това отношение Бог е не само управител, но също и покровител и защитник. Поради Неговата грижа и защита израилтяните са били запазени през годините. В същото време не трябва да забравяме, че Бог е наш Господар. И Той е такъв Господар от когото ние не можем да избягаме. Можем ли да избягаме от Господа? Той е нашия Господар и ние сме Неговите слуги. Ние можем да бъдем непослушни или непокорни слуги, както и Той може да бъде строг Господар, но ние не можем да избягаме от това. Понеже Той е Бог, а ние сме човеци. Това е първата духовна реалност.
ГОСПОД Е НАШЕ „ОБИТАЛИЩЕ“
Разбира, се Мойсей се обръща към Бог като към един милостив Господар. Защото, той казва: „Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род.“, „Ти си бил добър към нас.“. И наистина, поради Божията грижа и защита те са били запазени през годините. Според Мойсей Господ е наше „обиталище“. Това означава, че ние живеем в Него. Ние не можем да избягаме от Него. Той ни познава и Той е навсякъде около нас. Ние сме в Него и Той знае всичко за нас, Той ни познава. Освен това обиталището е място, където се чувстваме сигурни и благословени. Обиталището е там, където ти живееш. То е твоя дом. Човек се чувства най-добре у дома си. Както казват англичаните: „Моят дом е моята крепост.“. „Обиталище“ означава прибежище, сигурно жилище в което ние сме скрити. „Обиталище“ означава помощ във време на заплаха и бедствие.
ГОСПОД Е БОГ НА ИСТОРИЯТА
Господ е наше „обиталище“. И това е не само за едно, а за всички поколения. „Из род в род“ означава „от поколение в поколение“.
Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род.
Тези думи ни показват, че Бог е Бог на историята. Той е този, който е призовал патриарсите, Той е този, който изведе от Египет народа си от Египет. Той е този, който ги преведе през пустинята като ги хранеше с небесна храна и се грижеше за тях. Той е този, който ги пазеше и им даваше победа в битките. Този същия Бог е и нашия Бог.
ГОСПОД Е БОГ НА СЪТВОРЕНИЕТО
Бог е не само Бог на историята, Той е Бог и на сътворението (ст.2).
2 Преди да се родят планините,
„Преди да се родят планините“ – забележете в какви мащаби говори Мойсей. Ние можем да следим раждането на доматите и царевицата или раждането на агънцата и зайчетата, Бог следи раждането на „планините“. Виждал ли е някой „раждане на планина“?
И да си дал съществувание на земята и вселената,
В този стих Мойсей се връща назад към сътворението. Бог е преди планините, преди земята и преди вселената, защото Той ги е създал. Той е „дал съществуване“ на всичко в този свят. Поради това Той е негов владетел, негов суверен – такъв, от Когото зависи всичко над което Той има власт.
ГОСПОД Е БОГ НА ВЕЧНОСТТА
Освен Бог на историята и Бог на сътворението, на трето място Бог е Бог на вечността.
От века и до века Ти си Бог.
Бог е извън и над Неговото творение. Той е по-велик от вселената, която е направил. Съществувал е преди нейната поява. Какво означава „от века и до века“? Това означава от изчезващата точка в миналото до изчезващата точка в бъдещето, или на математически език „от минус безкрайност до плюс безкрайност“. В математиката има един знак, който означава „безкрайност“. Какво означава „безкрайност“? Безкрайност означава, че колкото и голямо число да си намислиш, към него винаги можеш да прибавиш още едно и то ще е по-голямо от него. Бог е „от века и до века“ – Той е вечен.
ГОСПОД Е БОГ НА ВРЕМЕТО
Това е Бога към Когото ние се обръщаме когато се молим! Колко велик е нашия Бог! Той е Бог на историята, Бог на сътворението, Бог на вечността. Кое е общото между тези три неща – историята – „из род в род“; сътворението – „преди да се родят планините“ и вечността – „от века и до века“? Общото е, че и трите са свързани с времето. Историята е свързана със времето, сътворението е станало в един ранен момент във времето, а от века и до века е края на времето и това, което ще бъде след него. Така че в началото на този псалом Мойсей описва Божието величие по отношение на времето. Бог има власт над времето.
Колко голяма е разликата, контраста между Бог и нас?! За разлика от Него, който е вечен, ние сме временни на тази земя. Той е творец, ние сме творения. Той е безсмъртен, ние сме смъртни. Той е господар, ние сме слуги.
Какво може да ни събере, след като сме толкова различни? Молитвата. Когато се молим, ние се приближаваме при Бога. И тук в тази молитва виждаме, че Мойсей, който също беше смъртен и също беше слуга, имаше дръзновението да се обърне към Бога и Бог чу неговата молитва.
ЧОВЕШКИЯТ ЖИВОТ Е ОГРАНИЧЕН
В ст.3-13 ние четем оплакването на Мойсей. В тях Мойсей се оплаква. От какво? От Божието наказание. В този Псалом Мойсей е като едно дете, което вече е било наказано, наказанието е било тежко, и то е постигнало целта си – детето е осъзнало защо е било наказано. Защото едно дете, когато знае че е виновно и бъде наказано, то не плаче. Когато то се счита за невинно, а ти го шляпаш – тогава плаче. Но, когато го наказваш, и то знае защо го наказваш, то си изтърпява наказанието, защото знае, че е виновно. Но колкото и голямо да е търпението на детето, наказанието е нещо тежко. И след като то приключи, детето отново иска да имат благоволението на неговите родители. Подобна е ситуацията и в този псалом. Израилтяните съгрешиха и Бог ги наказа. Но, сега, след като са изтърпели наказанието за греха си, те молят Бог да им прости и отново да им покаже благоволението си и заветната си любов.
Плачът на Мойсей започва с думите:
3 Обръщаш човека на пръст,
И казваш: Върнете се човешки чада.
Какво означава „обръщаш човека на пръст“? Смърт. „Върнете се човешки чада.“ – понеже сте били взети от пръстта, върнете се обратно в пръстта. В Битие 3:19 след грехопадението на Адам Бог му каза:
19 С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.
Виждате ли, Бог има власт над нас. Бог има власт да връща хората назад от места, на които Той не иска те да отиват. Ако човек е стигнал до някъде, то е само защото Бог му е позволил да стигне до там. Например, Бог е позволил на човека да изследва космоса. Обаче, Бог е скрил от човека времената и окултния свят. Ние не знаем кога ще дойде Исус. Ние не знаем кога ще дойде Божието царство. Когато апостолите питаха Исус дали сега, след като е възкръснал, Той ще възвърне управлението на Израил, Исус им каза (Деяния 1:7):
7 Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт.
На гръцки има две думи за време – „xронос“ и „кайрос“. „Xронос“ e времето, така като ние го отчитаме в неговата последователност – часове, дни, седмици, месеци и години. „Кайрос“ е време определено за дадена дейност – като например „време за жътва“. Според Деяния 1:7 и хроноса и кайроса са под Божията власт. Той е този, който ги определя и контролира. Ако ние сме се родили, то е, защото Бог го е позволил, ако сме живи днес, то е, защото Бог е решил така. Ако живота ни свършва, това пак е нещо, което става по Божията воля.
Човешкият живот е ограничен. Той има начало, има и край. Бог контролира дължината на живота ни и поставя неговите граници. Никой не може да живее по-дълго от това, което му е определил Бог. В Еклисиаст 8:8 се казва, че когато Бог призове човек обратно в пръстта, няма кой да спре човека.
8 Няма човек, който да има власт над духа та да задържи духа,
Защото, когато човек умира, духът на човека се отделя от плътта му.
Нито да има власт над деня на смъртта;
Може ли някой да определи кога ще бъде смъртта му?
В тези стихове Псалмопевеца ни нарича „човешки чада“. На еврейски тези думи са „въней-адам“ и означават деца на Адам. Адам беше направен от пръст и като „деца на Адам“ ние също сме пръстни. Като пръстни човеци ние сме простосмъртни. Нашият живот има начало и край, като и началото и краят на живота ни се определят от Бог.
3 Обръщаш човека на пръст,
И казваш: Върнете се човешки чада.
ЧОВЕШКИЯТ ЖИВОТ Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КРАТЪК
Продължителността на човешкия живот е относителна. Дори и най-дългия живот, който е споменат в Библията, живота на Матусал – 969 години – за Бога е съвсем кратък период (ст.4):
4 Защото хиляда години са пред Тебе
Като вчерашния ден, който е преминал,
И като нощна стража.
Спомняте ли си вчера – колко бърза мина. За Бог хиляда години са като вчера за нас. А нощната стража е още по-кратка – тя е само няколко часа през нощта през които войникът стои на пост. За Бог хиляда години са като няколко часа.
Няма нищо по-крехко и по-несигурно от човешкия живот. Хората преминават много бързо (ст.5-6):
5 Като с порой ги завличаш;
Как завалява поройния дъжд? Изведнъж. И пороят завлича.
те стават като сън;
Казва се, че човеците стават като „сън“. Годините, миналото – ние си спомняме някои неща. Но, това е както когато човек се събуди от сън. Можем ли да си спомним какво точно сме сънували? Трудно е. Спомняме си нещо смътно, но какво точно е било – не е много ясно.
Животът ни минава като сън. Кога бяхме млади? Кога бяхме ученици? Кога бяхме деца? Някои станаха на петдесет, други на шестдесет, други на седемдесет, други на осемдесет… Годините се изнизват като зърна на броеница. Много често дори и за млади хора смъртта идва изненадващо – когато никой не я очаква.
Заран са като трева, която пораства;
6 Заран цъфти и пораства;
Вечер се окосява и изсъхва.
По-точния превод тук е не че тревата се „окосява“, а че тя „повяхва“ или се „втвърдява“. В Синодалния превод се казва: „сутрин цъфти и се зеленее, а вечер клюмва и изсъхва;“. С други думи, тревата умира дори и без външна намеса и то само за един ден.
Историята потвърждава факта, че човеци, които са считани за велики и недостижими от другите хора могат изненадващо и внезапно да изчезнат от човешката история. Например, Александър Македонски е бил велик завоевател, но животът му свършва когато той е бил само на тридесет и три години.
БОЖИЯТ ГНЯВ Е СМЪРТОНОСЕН
Има нещо горчиво-сладко в живота. Колкото и да е лош живота, никой не иска да си отида от този живот – на всеки му се живее. Независимо, че животът не е винаги сладък – има несправедливости, катастрофи, разводи, тежки трагедии. Неща, които понякога сполетяват и невинни и виновни по един и същи начин. Съществува една тъмна страна на живота и тя е резултат от човешкия грях. Поради греха – затова има войни, затова има деца, които се раждат болни, затова има мъка в този свят. Божият гняв е Неговия морален отговор на греха и той е смъртоносен. Отворете Стария Завет и вижте какво се случва с тези, на които Бог се разгневи – животът им свършва моментално.
7 Защото довършваме се от Твоя гняв,
И от негодуванието Ти сме смутени.
Тук Мойсей казва: „Да, Боже, Ти ни наказваш. Но, наказанието Ти направо ни довърши. Много е тежко това наказание. Смутени сме. Не можем вече да кажем нищо.“
8 Положил си беззаконията ни, пред Себе Си,
Скришните ни грехове в светлината на лицето Си,
Мойсей казва: „Да, Боже, ние съгрешихме. Съгрешихме, но е доволно времето, през което Ти обръщаш внимание на греха ни. Да, ако Ти погледнеш греха ни, ние заслужаваме всичко това, ние заслужаваме смърт. Но, те молим, отвърни погледа си от беззаконията ни, отвърни погледа си от скришните ни грехове, които са осветени от твоята светлина, защото за Теб няма нищо скришно.“
Може би когато Мойсей пишеше този псалом, той си мислеше за поколението, което беше изведено от Египет, което видя всичките чудеса които Бог извърши в съд над египетските богове, но това същото поколение не можа да влезе в Ханаан. Те видяха как Бог превръща водата в кръв. Как Бог изпраща скакалците, как Бог прави в домовете на египтяните да има тъмнина, а в домовете на евреите да има светлина, как Бог наказва египетските първородни. Няма дом без мъртвец сред египтяните, като в същото време Бог запазва Израил и неговите първородни. Те виждат всичко това. Виждат как въпреки всички тези язви, Бог дава благоволение на египтяните към евреите да им дадат злато и сребро, така че, когато израилтяните излизат от Египет, те не излизат бедни, а излизат пълни със злато и сребро. Стигат до Червеното море. И те виждат как морето поглъща египетската армия начело с техния фараон. На сутринта те виждат труповете им по брега. Бог воюва за тях, а те остават „мирни“, както се казва във Словото. След това виждат стълба, който ги води в пустинята. Огнен стълб, който ги води през нощта и облъчен стълб, който ги води през деня. Те виждат с очите си Божиите си чудеса. Но, въпреки това бяха непокорни, бяха съмняващи се, бяха роптаещи.
Аз най-много се дразня когато моите деца започнат да роптаят, започнат да недоволстват. Аз правя нещо за тях, което те много искат. Но когато го получат пак са недоволни и искат още. Същото нещо беше и с Бог. Той ги спасяваше от робство, а те пак бяха недоволни и роптаеха. В Числа се казва, че израилтяните раздразниха Бога десет пъти (Числа 14:22). С техните роптания те предизвикаха Божия гняв. А Божият гняв е яростен и суров.
Книгата Числа се нарича така, понеже в нея са записани двете преброявания на Израил – след като излезе от Египет и преди да влезе в Ханаан. В Числа 1:45-46 се казва колко бяха те в началото:
45 И тъй, всичките преброени от израилтяните по бащините им домове, от двадесет години и нагоре, всички между Израиля, които можеха да излизат на бой, 46 всичките преброени бяха шестстотин и три хиляди петстотин и петдесет души.
А в Числа 26:51,63-65:
51 Числото на преброените от израилтяните беше шестстотин и една хиляда седемстотин и тридесет души. 63 Тия са преброените чрез Моисея и свещеника Елеазар, които преброиха израилтяните на моавските полета при Иордан, срещу Ерихон. 64 Но между тях не се намираше човек от ония, които бяха преброени от Моисея и свещеника Аарон, когато те преброиха израилтяните в Синайската пустиня; 65 защото за тях Господ бе казал: непременно ще измрат в пустинята. От тях не остана ни един, освен Халев Ефониевият син и Исус Навиевият син.
Значи, цялата тази първа армия от 603 550 души 603 548 души измряха в пустинята. Мойсей беше свидетел на измирането на цяло едно поколение и то за едно много кратко време от четиридесет години. Голяма част от тях измряха от язвите, които Бог нанасяше върху народа поради техните явни грехове. Защото, Бог ги търпеше, търпеше, търпеше, но в един момент Той каза: „Не мога повече да ви търпя!“. И дойде наказанието. А то беше сурово.
В 1 Коринтяни 10:1-13 се казва:
1 Защото, братя, желая да знаете, че, макар да са били бащите ни всички под облака, и всички да са минали през морето, 2 и в облака и в морето всички да са били кръстени от Моисея, 3 и всички да са яли от същата духовна храна, 4 и всички да са пили от същото духовно питие, (защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тая канара бе Христос), 5 пак в повечето от тях Бог не благоволи; затова ги измори в пустинята. 6 А в тия неща те ни станаха примери, та да не похотствуваме за злото, както и те похотствуваха. 7 Нито бивайте идолопоклонници, както някои от тях според писаното: „Людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят“. 8 Нито да блудствуваме, както блудствуваха някои от тях, и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души. 9 Нито да изпитваме Господа, както някои от тях Го изпитаха, и погинаха от змиите. 10 Нито роптайте, както възроптаха някои от тях, и погинаха от изтребителя. 11 А всичко това им се случи за примери, и се написа за поука нам, върху които са стигнали последните времена. 12 Така щото, който мисли, че стои, нека внимава да не падне. 13 Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.
Но Бог вижда не само явния ни бунт. Той знае и нашите тайни, скрити, вътрешни мисли и грехове. Тук веднага искам да поясня и нещо друго. Писанието никъде не ни учи, че една преминаваща мисъл е грях. Т.е, ако през ума ти ти мине мисъл, която е грешна, или която те изкушава да направиш нещо зло, но тя е неканена, и само преминава през ума ти без да остане в теб, тя не е грях. Исус също преживяваше такива неща. И през Неговия ум преминаваха мисли, които го караха да извърши зло, но Той не им се поддаде. Не изкушенията са тези, които оскверняват, а падането в тях или това да им се поддадем и да извършим греха, към който те ни предизвикват. Но, когато говори за това, че скришните ни грехове са изложени пред Божието лице, псалмопевецът има предвид нашите грешни помисли и пороци, които таим, обмисляме, с които си играем, и в които се удоволстваме. Защото, ако Бог ще се справя с греха той трябва да се занимае с всеки един негов аспект, а не само с крайните му форми – не само с това, което се вижда, с делата, а също и с мислите ни.
Ние не бихме издържали по никакъв начин на строгостта на Божиите стандарти, затова благодарим на Бога за жертвата на Исус Христос.
9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти.
Свършваме годините си като въздишка.
Забележете градацията на сравненията за краткостта на човешкия живот в този пасаж:
- Вчерашния ден
- Нощна стража
- Порой
- Сън
- Трева
- Въздишка
ЧОВЕШКИЯТ ЖИВОТ Е ТРУДЕН И МЪЧИТЕЛЕН
10 Дните на живота ни са естествено седемдесет години
Или даже, гдето има сила, осемдесет години;
Но и най-добрите от тях са труд и скръб,
Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
Това е дължината на живота на която човек е обречен поради греха. Преди потопа хората живееха десет пъти по-дълго. Пример за това е Матусал, който жива 969 години. След потопа, хората живееха по 100 – 150 години. А след това човешкия живот се съкрати още повече. И голяма част от човешкия живот е „труд и скръб“. В Йов 5:6-7 се казва:
6 Защото скръбта не излиза от пръстта,
Нито печалта пониква из земята;
7 Но човек се ражда за печал,
Както искрите, за да хвърчат високо.
В следващите стихове четем как Мойсей се сблъсква със странното безразличие от страна на човека. Защо ние хората пренебрегваме факта на Божия гняв? Защо се правим, че той не съществува? Човек си съгрешава и се държи така, като че ли грехът му няма да има последствия. Но именно това е измамата на греха – че можеш да живееш в непокорство към Бога без грешния ти дела да имат последствия. Затова в ст.11 псалмопевецът задава един риторичен въпрос:
11 Кой знае силата на гнева Ти
И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
Кой знае силата на гнева Ти? Осъзнаваме ли силата на Божия гняв? Ако човек осъзнава силата на Божия гняв, той ще бъде много внимателен в постъпките си. Ако човек знае колко огнено е божието негодувание, той ще отдава повече страхопочитание на Бога. Защото, всичко, което псалмопевецът говори в ст.3-10 ни води към този 11-ти стих.
Отговорът на този въпрос е в следващия стих (ст.12):
12 Научи ни така да броим дните си
Щото да си придобием мъдро сърце.
Кое сърце е мъдро? Това, което гледа реалистично на живота. Сърце, което приема живота такъв, какъвто е и в същото време напълно зачита реалните взаимоотношения между човек и Бог. Сърце, което е пълно със страх от Господа. Мъдър човек е този, който живее живота си според условията, които Бог е поставил. Мъдър човек е този, който не живее така, както той си иска, а при всяко свое решение взема в предвид духовните реалности. Кои духовни реалности?
- Духовната реалност, че Бог е наш Господар, а ние Негови слуги. Той наблюдава живота ни и се интересува от нас.
- Духовната реалност, че нашият живот е ограничен – ние сме смъртни и нашия живот има начало, има и край.
- Духовната реалност, че нашият живот е кратък – той е като вчерашния ден, той е като нощна стража, той е като сън, като въздишка. Както казва Яков „Що е животът ви? Защото вие сте пара, която се явява, и после изчезва.“ (Яков 4:14).
- Духовната реалност, че ние сме грешни. Животът ни е пълен както с явни, така и с тайни грехове.
- Духовната реалност, че Бог се гневи на греха, и Той го наказва. Мизерията в живота ни не е случайна. Тя е следствие от Божието наказание над греха.
- Духовната реалност, че Бог чува молитви и, че нашата молитва и покаянието ни могат да променят живота ни.
„Научи ни да броим дните си.“ Може би най-доброто тълкувание на тези думи е Псалом 39:4:
4 Научи ме, Господи, за кончината ми,
И за числото на дните ми, какво е;
Дай ми да зная колко съм кратковременен.
Размишлявайки за смъртта, човек може да се научи как да живее. Дните ни на тази земя са ограничени. Затова те са ценни. И ние трябва да обмисляме много внимателно как ги изживяваме. Ако постоянно си припомняме че краят ни наближава, това ще ни помогне да изживеем живота си по един различен начин. На новозаветен език този съвет звучи така: „Изкупвайте благовремието“. Да изкупваме благовремието означава да постигнем максималното за краткото време с което разполагаме. Животът ни е дар от Бога и той е твърде ценен за да го прахосваме за грехове, за глупости или за празни неща. Как можем да изживеем живота си пълноценно? Като живеем живота си според Божията воля и водителството на Святия Дух. Един човек, който има мъдро сърце, ще успее да разпознае Божиите цели и ще даде всичко от себе си, за да се придържа към изпълнението на тези цели независимо от това какви са неговите лични желания. С други думи, въпросът за пълноценния живот в Святия Дух е въпрос на приоритети – кое считаме за първостепенно и кое за второстепенно в живота ни. Това несъмнено ни води към думите на Исус от Матей 5:33
33 Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.
В ст. 13 можем да чуем един много личен призив към Бога:
13 Върни се, Господи; до кога?
И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
Човек се нуждае от лични взаимоотношения с Бога. Тук Мойсей се обръща към Бога, който в ст. 3 казва: „Върнете се човешки чада“ и му апелира към Него: „Върни се, Господи!“ – „Имай милост, прекрати наказанието ни!“ Този вик, изразяващ копнежа за лични взаимоотношения с Бога е ключът към резултатите, които следват.
По същество стих 13 е една ходатайствена молитва. Мойсей не се моли за себе си, а за Божиите слуги.
Този псалом се състои от три части. Първата част се състои от първи и втори стих. В тази част Мойсей говори за Божието величие и за това, че в Неговото величие Бог е наше прибежище, наше обиталище и господар, който се грижи за нас.
Установил тази връзка между Бог и себе си, Мойсей започва оплакването си от Божието наказание, което продължава от стих 3 до стих 13. В този псалом нямаме изповед за грях. Защо? Защото изповедта за грях вече е била направена. Наказанието е било наложено и то е на път да бъде изтърпяно. Но ние трябва да знаем, че когато има грях, има и наказание. Защото Бог наказва тези, които обича. Цялото онова поколение измира. То измира заради греха си. И въпреки това е тежко. Затова и псалмопевецът плаче. Защото, когато дойде наказание – нормално е да плачеш. И това е плача (ст.3-13):
3 Обръщаш човека на пръст,
И казваш: Върнете се човешки чада.
4 Защото хиляда години са пред Тебе
Като вчерашния ден, който е преминал,
И като нощна стража.
5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън;
Заран са като трева, която пораства;
6 Заран цъфти и пораства;
Вечер се окосява и изсъхва.
7 Защото довършваме се от Твоя гняв,
И от негодуванието Ти сме смутени.
8 Положил си беззаконията ни, пред Себе Си,
Скришните ни грехове в светлината на лицето Си,
9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти.
Свършваме годините си като въздишка.
10 Дните на живота ни са естествено седемдесет години
Или даже, гдето има сила, осемдесет години;
Но и най-добрите от тях са труд и скръб,
Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
11 Кой знае силата на гнева Ти
И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
12 Научи ни така да броим дните си
Щото да си придобием мъдро сърце.
13 Върни се, Господи; до кога?
И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
БОЖИЯТА ЛЮБОВ
Какво да очакваме, ако нашите взаимоотношения с Бога са възстановени? Тогава можем да се молим и да очакваме от Бога пет благословения:
Първо, една удовлетворяваща и насищаща милост:
14 Насити ни рано с милостта Си,
За да се радваме и веселим през всичките си дни.
Това е една щедра милост – милост, която насища, милост, която е вечна.
Второ, компенсираща радост – радост от възстановяването и завръщането. Радост, която е предостатъчно обезщетение за миналите несгоди (ст.15):
15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал.
И с годините, в които сме виждали зло.
В Йоил 2:21-26 се казва:
21 Не бой се, земьо; радвай се и весели се;
Защото Господ извърши велики дела.
22 Не се плашете, полски животни;
Защото пасищата на целината поникват,
Защото дървото ражда плода си,
Смоковницата и лозата дават силата си.
23 Радвайте се, прочее, и вие, сионови чада,
И веселете се в Господа вашия Бог;
Защото ви дава есенен дъжд със справедлива мярка,
И ви наваля дъжд – есенен и пролетен –
В първия месец.
24 Гумната ще се напълнят с жито,
И линовете ще се преливат с вино и масло.
25 И ще ви възвърна годините, които изпояде скакалецът,
Изедникът, пръгът, и лапачът,
Моята голяма войска, която пратих между вас.
26 И ще ядете изобилно и ще се наситите,
И ще хвалите името на Господа вашия Бог,
Който е постъпвал чудесно с вас;
И людете Ми няма никога да се посрамят.
Трето, трайни благословения (ст.16):
16 Нека се яви Твоето дело на слугите Ти,
И Твоята слава върху чадата им.
Това е една молитва да видим Божието действие в живота си – неговата работа, донасяща промяна и изцеление. Дело, което ще доведе до още по-големи благословения в живота на децата ни. Те ще видят не само Божието дело, но и Неговата слава!
Четвъртото благословение, което да искаме от Бога е Неговата привлекателност (ст.17а).
17 И нека бъде върху нас привлекателността на Господа нашия Бог, да ни ръководи;
Привлекателността на Господ се състои в съчетанието на истина и любов, което той притежава.
Пето, утвърждаване (ст.17б):
И утвърждавай за нас делото на ръцете ни;
Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
Това значи Бог да направи нашия труд смислен, стойностен и траен. Той да не бъде нещо прахосано и напразно.
Всички тези прекрасни неща са за онези, които са готови да живеят в покорство към Бога, и да вземат предвид духовните реалности:
- Божията власт, в чиито граници ние всички живеем, независимо дали това ни харесва или не;
- Божият гняв, който ние всички преживяваме, защото живеем в свят, в който Бог е позволил човешкия грях да достигне до своето пълно развитие;
- Но всред всичко това ние виждаме чудото и славата на Божията любов, която се проявява в Неговата насищаща милост, компенсираща радост, трайни благословения, благочестие и утвърждаване – обещания, които са на разположение на всички, които Го обичат.