Миналата неделя започнахме да говорим за християнския живот като един маратон — като едно бягане на дълги разстояния. Защото християнският живот не е спринт, а маратон. Той не е бягане на сто метра, но е най-дългото бягане, което би могло да съществува. И виждаме, че в Евреи, дванадесета глава, първи стих, се казва: „Да отхвърлим от себе си всичко, което ни пречи, и греха, който лесно ни сплита, и с упорито постоянство да тичаме по трудния път на надбягването, което лежи пред нас.“
Евреи 12:1
1 Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита, и с търпение нека тичаме на очертаното пред нас поприще,
Има надбягване, което лежи пред нас, и за да можем да стигнем до финала, ние трябва да бъдем готови. Това надбягване започва с нашето покаяние и новорождение, а финалът е в небето. И за да бъдем добре подготвени, трябва да полагаме усилия, трябва да тренираме. Апостол Павел казва в Първо Коринтяни, девета глава, стихове двадесет и четири до двадесет и седем: „Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите. И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко.“
1 Коринтяни 9:24-27
24 Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, че да я получите.
25 А всеки, който се състезава, се въздържа от всичко. Тевършат това, за да получат тленен венец, а ние – нетленен.
26 И така, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям – не като че бия въздуха;
27 но уморявам тялото си и го поробвам, да не би като съм проповядвал на другите, самият аз да стана неодобрен.
„Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние — нетленен. И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха; но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.“ Апостол Павел казва: „Така тичайте, щото да получите наградата.“ Амин. В Божието слово можем да открием, че участниците в този маратон са пет групи хора. Две от тях стигат до финала, а три въобще не стигат.
ПЕТ ГРУПИ УЧАСТНИЦИ В ДУХОВНИЯ МАРАТОН — САМО ПОДГОТВЕНИТЕ СТИГАТ ДО ФИНАЛА.
От тези, които стигат до финала, едните го правят с голяма мъка и с последни сили. Апостол Павел казва, че тяхното служение, тяхната работа, ако не е изградена на добра основа, може да изгори; те ще претърпят загуба. Но, казва, ако самият човек вярва в Исус Христос, ако се е покаял, той сам ще се избави — „но тъй, като през огън“. Като главня, изтръгната от огъня. Все пак той стига до финала, но с последни сили, без награда и без слава.
2 Тимотей 4:7-8
7 Аз се подвизах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих;
8 отсега нататък се пази за мене венецът на правдата, който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в онзи ден; и не само на мен, а и на всички, които са обикнали Неговото явяване.
И има други, които финишират успешно — това са шампионите, които получават наградата. Такъв е апостол Павел, който казва във Второ Тимотей, четвърта глава, стихове седем и осем: „Аз се подвизах в добрия подвиг, попрището свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът на правдата, който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в оня ден; и не само на мене, но и на всички, които са обикнали Неговото явление.“ Слава на Бога! Той очаква венеца — състезанието е завършило.
Така че това са двете групи, които стигат до финала. И аз се моля ние да бъдем от тях — да бъдем от тези, които завършват надбягването с успех, финишират и получават наградата. Алилуя! Одобрението от Господа. Не искам да бъда главня, изтръгната от огъня, защото едва да не изгоря. Искам да бъда шампион, искам да бъда победител. Слава на Бога! Но има също и други три групи, които въобще не стигат до финала. И на първо място, това са онези, които въобще не стартират.
Матей 22:1-8
1 И Исус пак започна да им говори с притчи, като казваше:
2 Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.
3 Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.
4 Пак изпрати други слуги, като им каза: Кажете на поканените: Ето, приготвих обяда си; телетата ми и угоените животни са заклани и всичко е готово; елате на сватба.
5 Но те пренебрегнаха поканата и си отидоха, всеки по своя път: един на своята нива, а друг на търговията си;
6 а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.
7 И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби онези убийци, и изгори града им.
8 Тогава каза на слугите си: Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни.
Лука 14:16-24
16 А Той му каза: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.
17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да каже на поканените: Елате, понеже всичко вече е готово.
18 А те всички започнаха единодушно да се извиняват. Първият му каза: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.
19 Друг каза: Купих си пет впряга волове и отивам да ги опитам; моля ти се, извини ме.
20 А друг каза: Ожених се и затова не мога да дойда.
21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен каза на слугата си: Излез бързо на градските улици и пътеки и доведи тук сиромасите, недъгавите, слепите и куците.
22 Слугата отвърна: Господарю, каквото си заповядал, стана; и още място има.
23 И господарят каза на слугата: Излез по пътищата и по оградите и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;
24 защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.
Те са поканени да участват, но по различни причини се отказват още преди състезанието да е започнало. Има две притчи, които Исус Христос каза: едната е в Матей, двадесет и втора глава, от първи до осми стих, за сватбата, а другата е в Лука, четиринадесета глава, от шестнадесети до двадесет и четвърти стих, за голямата вечеря. И в двата случая домакинът кани определени свои приятели, които е избрал, но те отказват да дойдат. Едните просто си отиват и въобще не обръщат внимание на поканата, а другите започват да се извиняват.
Единият казва: „Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.“ Друг казва: „Купих си пет чифта волове, отивам да ги опитам; моля ти се, извини ме.“ Друг казва: „Ожених се и затова не мога да дойда.“ Но за всички тях Словото казва: „Няма да вкусят от вечерята.“ Така че това са тези, които отказват да участват в небесния маратон, започват да се извиняват и да отхвърлят Божията покана. Вместо тях други идват на вечерята. Но нека ние да не отказваме на Господа.
Нека да не казваме „имам друга работа“, нека да не казваме „нямам време“, нека да не казваме „ожених се и затова не мога да дойда“ или да си измисляме други причини. „Гледаме сериал, Господи, извинявай, друг път ще дойда.“ Другата група — това е втората от трите, които не стигат до финала — са тези, които са дисквалифицирани, защото не се състезават законно.
2 Тимотей 2:5
5 И ако някой се състезава в игрите, не получава венец, ако не се е състезавал по правилата.
Във Второ Тимотей, втора глава, пети стих, се казва: „И ако се подвизава някой в игрите, не се увенчава, ако не се е подвизавал законно.“ Така че това са хора, които са дисквалифицирани. Миналия път говорихме за причините за такава духовна дисквалификация. Едната е животът в грях — защото това, че сме кръстени и участваме в Господната вечеря, не ни гарантира непременно влизане в небето; трябва да внимаваме да не паднем. А другата крайност са хора, които мислят, че са толкова праведни, че нямат нужда от Бога, и които са станали законници.
И се опитват да изместят Божия начин и да сложат свой начин, по който да стигнат до небето. Хора, които казват: „Аз съм по-добър от другите.“ Но виждаме в Божието слово, че няма друг начин за спасение освен един — да изповядаш греха си пред Бога и да приемеш Неговата благодат, да бъдеш измит с кръвта на Божия Агнец. Амин. Защото на онази сватбена вечеря имаше един, който беше влязъл без сватбарска дреха; и царят го запита: „Как си влязъл тук без сватбарска дреха?“
Не можеш да влезеш в Божието царство, ако не минеш през вратата, ако не облечеш дрехата на праведността, която Господ ти дава. Няма друг начин да достигнем до небето, освен чрез Исус Христос и чрез правдата, която е от Бога чрез вяра в Исус Христос. Слава на Бога! И третата група участници в небесния маратон, които стартират, но не успяват да финишират, са тези, които отпадат по пътя поради различни причини. Виждам ги в Матей, двадесет и пета глава. В тази глава има три притчи.
Матей 25
1 Тогава небесното царство ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца.
2 А от тях пет бяха неразумни и пет – разумни.
3 Защото неразумните, като взеха светилниците, не взеха елей със себе си.
4 А разумните заедно със светилниците си взеха и елей в съдовете си.
5 И докато се бавеше младоженецът, дрямка обхвана всички и заспаха.
6 А посреднощ се нададе вик: Ето, младоженецът иде! Излизайте да го посрещнете!
7 Тогава всички онези девици станаха и приготвиха светилниците си.
8 А неразумните казаха на разумните: Дайте ни от вашия елей, защото нашите светилници угасват.
9 А разумните отговориха: Да не би да не стигне и за нас, и за вас, по-добре идете при продавачите и си купете.
10 А когато те отидоха да купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата и вратата се затвори.
11 После дойдоха и другите девици и казаха: Господарю! Господарю! Отвори ни.
12 А той отговори: Истина ви казвам: Не ви познавам.
13 И така, бдете; защото не знаете нито деня, нито часа, в който Човешкият Син ще дойде.
14 Защото ще стане, както когато един човек при тръгването си за чужбина свика своите слуги и им предаде имота си.
15 На един даде пет таланта, на друг – два, на трети – един, на всеки според способността му; и тръгна.
16 Веднага този, който получи петте таланта, отиде и търгува с тях, и спечели още пет таланта.
17 Също и този, който получи двата, спечели още два.
18 А този, който получи единия, отиде, изкопа дупка в земята и скри парите на господаря си.
19 След дълго време дойде господарят на тези слуги и поиска сметка от тях.
20 И когато се приближи този, който беше получил петте таланта, донесе още пет таланта и каза: Господарю, ти ми даде пет таланта; ето, аз спечелих още пет.
21 Господарят му каза: Хубаво, ти си добър и верен слуга! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя. Влез в радостта на господаря си.
22 Приближи се и този, който беше получил двата таланта, и каза: Господарю, ти ми даде два таланта, ето, спечелих още два таланта.
23 Господарят му каза: Хубаво, добър и верен слуга! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя. Влез в радостта на господаря си.
24 Тогава се приближи този, който беше получил един талант, и каза: Господарю, аз те знаех, че си строг човек; жънеш, където не си сял, и събираш, където не си пръскал;
25 и като се уплаших, отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето.
26 А господарят отговори: Лукав и ленив слуга! Знаел си, че жъна, където не съм сял, и събирам, където не съм пръскал.
27 Ти поне трябваше да внесеш парите ми при банкерите и когато си дойда, щях да взема своето с лихва.
28 Затова вземете от него таланта и го дайте на този, който има десет таланта.
29 Защото на всеки, който има, ще се даде и той ще има в изобилие; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
30 А този безполезен слуга хвърлете в тъмнината отвън; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
31 А когато до̀йде Човешкият Син в славата Си и всички святи ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол.
32 И ще се съберат пред Него всички народи; и ще ги отлъчи един от друг, както овчарят отлъчва овцете от козите;
33 и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите от лявата.
34 Тогава Царят ще каже на тези, които са от дясната Му страна: Елате, вие, благословени от Моя Отец, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света.
35 Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте;
36 гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте.
37 Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен и Те нахранихме; или жаден и Те напоихме?
38 И кога Те видяхме странник и Те прибрахме; или гол и Те облякохме?
39 И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те посетихме?
40 А Царят ще им отговори: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тези най-малки Мои братя, на Мене сте го направили.
41 Тогава ще каже и на тези, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие, проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели.
42 Защото огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте;
43 странник бях и не Ме прибрахте; гол бях и не Ме облякохте; болен и в тъмница бях и не Ме посетихте.
44 Тогава и те ще отговорят: Господи, кога Те видяхме гладен или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не Ти послужихме?
45 Тогава Той в отговор ще им каже: Истина ви казвам: Понеже не сте направили това на нито един от тези, най-малките, то и на Мене не сте го направили.
46 И тези ще отидат във вечно наказание, а праведните – във вечен живот.
И всяка от тях засяга различен аспект на нашата готовност за второто пришествие. Всъщност третата не е притча, а едно видение за това какво става накрая, как Исус Христос съди и казва овцете да отидат от една страна, а козите от другата. Но тези три части засягат различни аспекти. Първата е подготовката — притчата за десетте девици говори за нашата подготовка, защото се казва, че готовите влязоха, а тези, които не бяха готови, останаха отвън.
Втората е неверността в служението — притчата за талантите казва, че този, който получи един талант, го зарови. Талантът е символ на служението и на дарбата, която Бог ти е дал, за да служиш чрез нея за напредъка на Божието царство. И ако ти зариеш това, ако не служиш, ако не участваш, ако си немарлив, едва ли ще достигнеш до финала. И третото е липсата на дела на вяра, защото Господ каза на тези, които бяха отляво:
Матей 25:41-45
41 Тогава ще каже и на тези, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие, проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели.
42 Защото огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте;
43 странник бях и не Ме прибрахте; гол бях и не Ме облякохте; болен и в тъмница бях и не Ме посетихте.
44 Тогава и те ще отговорят: Господи, кога Те видяхме гладен или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не Ти послужихме?
45 Тогава Той в отговор ще им каже: Истина ви казвам: Понеже не сте направили това на нито един от тези, най-малките, то и на Мене не сте го направили.
„Гладен бях, и не Ме нахранихте; жаден бях, и не Ме напоихте; болен бях, и не Ме посетихте; в тъмница бях, и не дойдохте при Мене. Понеже не сте направили това на нито един от тия най-малките, нито на Мене сте го направили.“ И затова тяхната участ ще бъде заедно със сатаната и неговите ангели. Тук не става въпрос, че ние се спасяваме чрез дела, но че ако нашата вяра е жива, ние ще имаме любов, ще обичаме хората и ще служим на всички.
Защото без вяра не е възможно да се угоди на Бога. Но се казва, че Авраам не се оправда само чрез вяра, но и чрез дела, защото вярата му се изразяваше в делата. И виждаме на много места, че Господ казва: „По плодовете им ще ги познаете.“ Какво са плодовете? Плодовете са нашите дела. Така че трябва да бъдем готови. И ако нямаме достатъчно подготовка, ако имаме немарливо, неверно служение, ако нямаме достатъчно дела на вяра, ние може да не стигнем до финала.
И аз мисля, че ако имаме грях, или ако се извиняваме, или ако имаме себеправедност, няма да можем да стигнем до финала. И затова проповядвам — за да бъдем готови, да огледаме себе си в Божието слово и да решим да бъдем подготвени; както апостол Павел казва, да обучаваме себе си, ако трябва да поробваме себе си, но да бъдем силни, за да тичаме така, че да получим наградата от Бога. Алилуя! Слава на Бога! И тази сутрин бих желал да разгледаме притчата за десетте девици.
Матей 25:1-13
1 Тогава небесното царство ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца.
2 А от тях пет бяха неразумни и пет – разумни.
3 Защото неразумните, като взеха светилниците, не взеха елей със себе си.
4 А разумните заедно със светилниците си взеха и елей в съдовете си.
5 И докато се бавеше младоженецът, дрямка обхвана всички и заспаха.
6 А посреднощ се нададе вик: Ето, младоженецът иде! Излизайте да го посрещнете!
7 Тогава всички онези девици станаха и приготвиха светилниците си.
8 А неразумните казаха на разумните: Дайте ни от вашия елей, защото нашите светилници угасват.
9 А разумните отговориха: Да не би да не стигне и за нас, и за вас, по-добре идете при продавачите и си купете.
10 А когато те отидоха да купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата и вратата се затвори.
11 После дойдоха и другите девици и казаха: Господарю! Господарю! Отвори ни.
12 А той отговори: Истина ви казвам: Не ви познавам.
13 И така, бдете; защото не знаете нито деня, нито часа, в който Човешкият Син ще дойде.
Представете си картината, която ни описва тази притча, която прочетохме преди молитвата — особено самия ѝ край. Аз си я представям така: бам, бам, бам! Тези пет девици, които блъскат по вратата — десет ръце, които в отчаяние блъскат по тежката дървена врата, викат и пищят: „Господи, Господи, отвори ни! Господи, Господи, отвори ни!“ И накрая, изтощени, в отчаяние престават; и тогава изведнъж отвътре се чува този смразяващ глас: „Вървете си! Махайте се оттук! Не ви познавам!“
И тези пет девици започват да плачат и казват: „Защо? Защо се изложихме по този начин? Защо обидихме толкова тежко? Защо бяхме толкова глупави, че не предвидихме, че той може да се забави? Защо не взехме масло заедно със светилниците си? Защо не бяхме тук, за да го посрещнем, когато дойде?“ Това е поразяващата картина на онези, които останаха отвън — онези, които обидиха младоженеца, като не го посрещнаха подобаващо.
И тишината на нощта звучеше ужасно на фона на музиката и тържествените гласове, които се чуваха вътре. Вътре е празник, вътре е сватбата, вътре хората се радват, а тези пет девици са отвън. Но това са фактите: приятелките им бяха влезли на сватбата, а те останаха навън. Къде искаш да бъдеш — вън или вътре? От кои девици искаш да бъдеш — от разумните или от неразумните? „Тогава небесното царство ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца. А от тях пет бяха неразумни и пет разумни.“
Обичаят по онова време е бил такъв: когато е имало сватба, булката е стояла в дома си заедно с приятелките си, които обикновено са били десет девици — защото това число е много специфично за юдеите. Знаете ли, че за да има синагога, тя трябва да има десет юдеи? И може би обичаят е бил приятелките на булката да бъдат десет девици. Те са чакали в дома ѝ, а младоженецът е бил с приятелите си и е идвал при булката късно през нощта.
И ролята на тези десет девици е била, когато им се даде знак, че младоженецът се приближава, да излязат със светилници в ръце и да го осветят по пътя. И така, тържествено, всички да влязат в къщата и да празнуват. Обаче може би обидата към младоженеца е, че тези, които трябва да бъдат десет, ще бъдат само пет. Представяте ли си скандала? Очакваш десет светилника, а идват пет. Едно е пет светилника, друго е десет светилника — не е толкова светло.
Може би този младоженец ще се обиди и ще каже: „Защо не бяхте всички? Как може такова нещо? Не ви познавам повече.“ И тук Исус говори за небесното царство: „Небесното царство ще се оприличи“ на такава сватба. По онова време развлеченията, които хората са имали, са били много малко, за разлика от днес, когато непрекъснато има телевизия, музика, радио и какви ли не неща.
Тогава жената обикновено е стояла у дома си, грижила се е за децата и за домакинската работа по цял ден, и единственото ѝ развлечение е било, когато е отивала на кладенеца за вода — защото всеки ден е трябвало да се носи вода. Там, на кладенеца, срещала другите жени и си споделяли новини. И най-интересните събития в живота са били големите поводи — сватби, кръщенета, раждания, обрязвания, дори погребения — защото за тях е имало големи празненства.
Те са празнували по много дни и по много тържествен начин, но от всички празници най-големият е бил сватбата. И седмицата на сватбата е била най-радостната седмица в живота на младоженците, а също и празник за приятелите им. Но тук се говори за десет девици, и от тях пет, каза Исус, бяха неразумни, а пет разумни. И това, че става въпрос за разумни и неразумни, ни навежда на мисълта за друг случай, когато Исус говори за разумен и неразумен човек. Спомняте ли си кои бяха те?
Матей 7:24-27
24 И така, всеки, който чуе тези Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара.
25 И заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете и се устремиха върху тази къща; но тя не падна, защото бе основана на канара.
26 И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък.
27 И заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете и се устремиха върху тази къща; и тя падна и падането беше голямо.
Това бяха двама строители. Единият реши да спести време и средства и построи къщата си на пясък. Другият вложи повече сили и енергия, задълбочи основите на къщата си, докато стигна до канара, до стабилна основа. И Исус сравни първия с тези, които слушат Божието слово, но го приемат само повърхностно; а втория — с тези, които не само чуват Божието слово, но и го прилагат на практика в живота си. Той каза: „Всеки, който слуша Моите думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек; а който слуша Моите думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек.“
Разумните и неразумните строители представяха два вида поведение: едните, които само слушат, и другите, които слушат и изпълняват. И тук петте разумни и петте неразумни девици също представляват два различни вида поведение. Разликата между тях е само една: едните бяха подготвени за забавянето на младоженеца, а другите не бяха. Липсата на достатъчно духовна подготовка може да се окаже сериозна пречка за влизането ни в небесното царство. Ако нямаме достатъчно подготовка, можем да не влезем в небесното царство, да не стигнем до финала на духовния маратон.
И тази пречка отговаря на въпроса защо е разумно да бъдем подготвени и не е разумно да не бъдем подготвени за второто пришествие. Защото тази сватба, идването на младоженеца, е символ на второто пришествие на Господ Исус Христос. Тази глава е изказана в контекста на думите на Исус, когато отговаря на въпроса „Кога ще бъде свършекът и кога ще дойде Божието царство?“ Защо е разумно да бъдем подготвени? Защото Христос може да се забави. Не знаем кога ще дойде. В притчата се казва, че го чакаха, но той се забави.
2 Петрово 3:9
9 Господ не забавя това, което е обещал, както някои смятат това за забавяне, но заради вас търпи дълго време, понеже не иска да погинат някои, а всички да дойдат до покаяние.
Това се казва във Второ Петрово: че Христос не се бави със Своето обещание, както някои считат това за бавене, но ако се бави, то е, за да могат всички да дойдат до спасение, за да се изпълни числото на избраните, всички да бъдат вътре. Слава на Бога! Затова е разумно да бъдем готови, защото младоженецът ще се забави. Той вече се бави — първите християни са Го чакали още през първия век и дори са се чудили защо не е дошъл през шейсетте-седемдесетте години.
А сега сме вече в двехилядната година и повече — Той се бави вече около две хиляди години, и не се знае още колко. Но ние трябва да бъдем готови. Вижте: „Неразумните, като взеха светилниците си, не взеха масло със себе си; а разумните, заедно със светилниците си, взеха и масло в съдовете си“ — едно допълнително запасяване. „И докато се бавеше младоженецът, додряма се на всички, и заспаха.“ Вижте — какво е общото и различното между десетте девици?
Първо, общото е, че всички бяха девици — тоест млади момичета, които не бяха с мъж, не бяха женени; бяха чисти и неопетнени. Може би това говори за чистотата на вярващите. Второ, всички бяха поканени на сватбата — и неразумните, и разумните. Ние всички сме поканени на сватбата, и може би точно затова тази притча е толкова стряскаща — защото се отнася за църквата, за хора, които ходят на църква. Трето, всички имаха светилници, и в тези светилници имаше нещо, което светеше — защото по едно време маслото на неразумните свърши, тъй като младоженецът се забави.
Всички имаха потенциалната възможност да влязат на тържеството заедно с младоженеца. И четвърто — това е най-показателното — че докато се бавеше младоженецът, всички заспаха. Не се казва, че разумните останаха будни; всички заспаха. Така че разумните и неразумните девици имат толкова много прилики; различават се само по едно нещо. Кое е то? Маслото. Едните се бяха запасили с допълнително масло, което да им стигне дори младоженецът да се забави, а другите нямаха допълнително масло.
И така, какво е маслото? Тук хората дават различни отговори — вяра, Свят Дух, живата вяра, добрите дела. Щом имаме различни отговори, бих казал, че или нито един не е верен, или всички са верни. В тази притча има много алегорични елементи — хора, неща и събития, които имат скрито символично значение. Тези, които изследват Библията, се съгласяват за няколко неща: че девиците са църквата, която очаква второто пришествие; че младоженецът е Христос;
Откровение 19:9
9 И ми каза: Напиши: Блажени тези, които са поканени на сватбената вечеря на Агнеца. И ми казва: Тези думи са истинни Божии думи.
че сватбеното тържество е голямата сватбена вечеря на Агнето, за която се говори в Откровение, деветнадесета глава; че отлагането на младоженеца съответства на забавянето на второто пришествие; и че идването на младоженеца през нощта е символ на второто пришествие — когато не Го очакват, когато беззаконието достигне върха си. А затварянето на вратата е символ на последния съд, защото тогава неразумните остават отвън. Значи Той ще вземе тези, които са готови.
Но за едно нещо тълкувателите не са съгласни — на какво е символ маслото. За някои, като Мартин Лутер, маслото е вярата — живата, действителна вяра. Други казват, че е символ на Святия Дух; затова се казва: „Духа не угасяйте.“ Маслото е гориво, което поддържа пламъка — това, което ни прави способни да светим. Трети казват, че маслото са добрите дела. Аз бих казал, че според мене маслото не е символ на едно конкретно нещо — нито само на вярата, нито само на Святия Дух, нито на каквото и да било друго. Маслото е символ на това, което ни липсва.
Маслото е символ на това, в което не сме подготвени. Защото в един момент можеш да имаш вяра, но да нямаш присъствието на Святия Дух; в друг случай можеш да имаш добри дела, но да нямаш вяра. Тоест маслото е всичко, което е необходимо, за да бъдем подготвени. Просто всичко, което ни липсва, което не ни достига — това е маслото. По-добре, вместо да търсим един конкретен символ в маслото, да го приемем като символ на това, което ни достига.
Един светилник може ли да свети, когато няма нищо вътре? Не може. Затова маслото е всичко — и вярата, и Святият Дух, и делата. Но има и нещо друго. Неразумните трябваше да отидат при продавачите и да платят някаква цена. И тази цена е стоенето, търсенето — нещо, което жертваш от себе си, за да търсиш Господа, за да Го получиш. Това е подготовката. Не че купуваме маслото с пари, но има цена, която даваш, за да поддържаш подготовката си.
За да бъдем духовно силни, на ниво, мобилизирани, трябва да плащаме цена — цена в молитва, цена в ходене на църква, цена в постоянство, цена в общение с Бога, цена в приемане на истината на Божието слово. И когато Господ понякога ни води през трудности, за да платим тази цена, ние да не казваме „Защо, Господи?“, а да разбираме, че това ни изгражда. Всичко това е свързано с вярата, с промяната в нас, с това постоянно да се доближаваме до Бога.
И така, говорим за това защо е разумно да бъдем подготвени. На първо място — защото Исус Христос може да се забави. Тук се казва: „Докато се бавеше младоженецът, додряма се на всички, и заспаха.“ И понеже Той може да се забави, ние трябва да имаме допълнително масло. Трудно е точно това — трудно е да бъдеш подготвен дълго време. Лесно е за кратко: правиш се на подготвен, минава един момент, и после се отпускаш. Но проблемът е, че трябва да бъдеш подготвен дълго време, а това е трудно.
Чакаш, чакаш, чакаш — и чакането изморява. Какво трябва да правим тогава, при положение, че Исус Христос наистина се бави? Някой може да каже: ако някой повярва в Христос и веднага умре, той няма време за дълго служение, но отива в небето веднага. Да, така е — спасението е по Божия милост. Спасението е по Божия милост, но подготовката зависи от нас. Затова, на второ място, разумно е да бъдем подготвени, защото ако не поддържаме постоянна духовна готовност, второто пришествие може да ни изненада неподготвени.
А тогава, когато стане второто пришествие, ние няма да имаме време за подготовка, понеже Исус ще дойде в един миг, за миг на око. Не можеш за миг да се подготвиш. И не знаем деня — не е като да знаем, че Исус ще дойде на тридесети октомври и да се приготвим тогава. Затова трябва да бъдем винаги будни и трезви, защото не знаем нито деня, нито часа.
1 Солунци 5:6
6 И така, да не спим, както другите, а да бъдем будни и трезвени.
Матей 25:6-10
6 А посреднощ се нададе вик: Ето, младоженецът иде! Излизайте да го посрещнете!
7 Тогава всички онези девици станаха и приготвиха светилниците си.
8 А неразумните казаха на разумните: Дайте ни от вашия елей, защото нашите светилници угасват.
9 А разумните отговориха: Да не би да не стигне и за нас, и за вас, по-добре идете при продавачите и си купете.
10 А когато те отидоха да купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата и вратата се затвори.
Трябва да бъдем винаги будни и трезви. Защото се казва — от шести до десети стих — „А посред нощ се нададе вик: Ето младоженецът иде, излизайте да го посрещнете!“ Някой чул, че младоженецът идва, и извикал, за да ги подготви. И тогава всички онези девици станаха и приготвиха светилниците си, за да го посрещнат и осветят. А неразумните, като започнаха да ги приготвят, видяха: „Маслото свърши!“ И казаха на разумните: „Дайте ни от вашето масло, защото нашите светилници угасват.“
А разумните в отговор казаха: „Да не би да не стигне и за нас, и за вас; по-добре идете при продавачите и си купете.“ Всеки отговаря за себе си — а това е през нощта. „Къде ще отидат да си купуват, и докато младоженецът дойде, кога ще купят и кога ще се върнат?“ И когато отидоха да купят, младоженецът пристигна, и готовите го посрещнаха, влязоха с него на сватбата, и вратата се затвори. Така че какво ни говори това?
Първо, че подготовката е нещо лично. Ти не можеш да се подготвиш вместо другия. Не можем да критикуваме разумните и да кажем: „Защо са толкова егоистични, защо не дадоха масло на неразумните?“ Всеки отговаря за себе си. В своята мъдрост разумните видяха, че маслото няма да стигне за всички, защото ако дадат, може да не стигне за никого, и никой да не влезе на тържеството. Те не критикуват неразумните, че не са подготвени, но им предлагат решение: „Идете и си купете.“ Така че не са незагрижени — загрижени са, но такива са фактите: когато Исус дойде, няма да имаме време да се подготвим.
И така, основната мисъл е, първо, че подготовката е нещо, което не можем да направим вместо другия. Ти отговаряш за своята подготовка, за своята връзка с Бога, за своето спасение. Ти лично трябва да имаш подготовка, така че, дори Той да се забави, да си готов, когато дойде — да не прекъсваш връзката с Него. И второ, защото ако не сме подготвени в определения момент, след това ще бъде твърде късно.
Твърде късно. Той идва, а ти отиваш при продавачите да си купуваш; и после, дори да имаш вече масло, но в решаващия момент не си го имал — когато младоженецът идва, тогава трябва да го посрещнеш. Ако след това дойдеш, вратата вече е затворена, изтървал си. Някой пита: „Кой тогава може да се спаси?“ И Господ отговаря: „За човека това е невъзможно, но за Бога всичко е възможно.“ Всичко е възможно за Бога.
И когато слушаме това слово, всеки се вслушва и може да се уплаши, да си каже: „Кой тогава ще бъде спасен?“ Но вижте — ако се плашите, тогава се мобилизирайте! Аз не казвам, че ще се спасим чрез дела; ще се спасим само чрез вяра. Но ако нашата вяра е мъртва вяра, ще се спасим ли? Затова, ако усещаш, че твоята вяра е мъртва, ако си само номинален християнин по име — покай се. Не може само надолу и надолу; трябва малко нагоре. Стресни се, събуди се. Всеки ден трябва да си с Бога. Връзката с Бога не трябва да се прекъсва, защото след това ще бъде късно.
И така, ако тогава няма да имаме време за подготовка, какво трябва да правим сега? Да бдим и да се молим. Трябва да се приближаваме към Бога. Бог е благодатен, Бог иска повече от нас да се спасим, отколкото ние сами искаме. Затова разумно е да бъдем подготвени, а глупаво е да не бъдем. Първо, защото Христос може да се забави, и ние трябва да бъдем подготвени за това забавяне, обстоятелствено да сме във връзка с Бога — още отсега да живеем с Него, така че когато Той дойде, това просто да ни пренесе в славата.
Второ, важно е да бъдем подготвени, защото ако не поддържаме постоянна духовна готовност, второто пришествие може да ни изненада неподготвени, а тогава няма да имаме време за подготовка. И първо — спасението е лично, всеки трябва лично да бъде подготвен; и второ — ако не сме подготвени в определения момент, след това ще бъде твърде, твърде късно.
Матей 25:10-12
10 А когато те отидоха да купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата и вратата се затвори.
11 После дойдоха и другите девици и казаха: Господарю! Господарю! Отвори ни.
12 А той отговори: Истина ви казвам: Не ви познавам.
И на трето място, разумно е да бъдем подготвени, защото липсата на достатъчно подготовка може да доведе до това да загубим спасението си. Да не бъде! Но вижте как завършва притчата: когато неразумните отидоха да купят, младоженецът пристигна; готовите го посрещнаха, влязоха с него на сватбата, и вратата се затвори. После идват и другите девици — вече отишли, купили масло — и казват: „Господи, Господи, отвори ни! Маслото ни свърши, отидохме да купуваме, затова не успяхме да те посрещнем. Прости ни!“ Но той отговаря: „Истина ви казвам, не ви познавам.“
Сега е твърде късно. Затова, докато имаме благодатни дни, нека да викаме към Него; нека да не отлагаме, защото не знаеш какво ще бъде утре. Спомнете си друг случай, когато Исус казва на едни: „Махнете се от Мене, защото не ви познавам.“ Спомняте ли си кои бяха те? Онези, за които Той каза: „Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи, ще влезе в небесното царство, но онзи, който върши волята на Отца Ми, който е на небесата.“ Така че вижте — това също е масло.
Матей 7:21-23
21 Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи!, ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата.
22 В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не пророкувахме ли в Твое име? И не правехме ли много чудеса в Твое име?
23 Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие.
Да вършиш волята на Отца, да бъдеш изпълнен със Святия Дух — това е масло. Да имаш вяра — това е масло. Жива вяра — това е масло. Да бъдеш огнен за Господа — това е масло. Да благовестваш, да изпълняваш служението си — това е масло. Така че ако не ти достига масло, отиди при продавачите да купиш сега. Защото Исус казва, че в оня ден мнозина ще Ми казват: „Господи, Господи, не в Твое ли име пророкувахме, не в Твое ли име изгонвахме демони, и не в Твое ли име вършехме много чудеса и велики дела?“
„Тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене.“ Така че Исус прави съвсем ясно, че Той има очаквания по отношение на нашето поведение — не е само името. И точно затова е тази притча, и затова са тези притчи в Матей, двадесет и пета глава — за да разберем, че християнството не е просто еднократен акт: отиваш, кръщаваш се, и вече като си се кръстил — край, подпечатан си за небето и си сигурен. Не е така — не че попът те поръси с вода, и вече си сигурен.
Или вземаш водно кръщение на морето, и вече си сигурен; или излизаш напред в църквата, и вече си сигурен. Не. Християнският живот е една непрекъсната, трайна подготовка. И тя не е тайна, защото се вижда — вижда се в нашите дела. Ние можем да се опитваме да правим нещо скришом, но Словото казва, че няма нищо скришно, което да не излезе наяве. Явно е в нашите дела.
Матей 25:13
13 И така, бдете; защото не знаете нито деня, нито часа, в който Човешкият Син ще дойде.
И накрая искам да ви попитам: как знанието за това, че липсата на достатъчно духовна подготовка може да се окаже решаваща за нашето финиширане в небесния маратон, ни мотивира да се поддържаме силни във вярата? Това мотивира нас да бъдем силни във вярата. Вижте, апостол Павел казва: „Затова аз така тичам — не като че бия въздуха, не удрям на празно, но удрям, за да бъда силен.“ Така и ние като християни трябва да бъдем силни във всички духовни дисциплини.
Защото ученичеството е това — духовни дисциплини: пост, молитва, даване, щедрост, благовестие, размишление, всички тези неща. Те изграждат вътрешния ни човек. С разпространение на благовестието да бъдем една силна църква, с Божията помощ. Защото накрая се казва: „И тъй, бдете; защото не знаете нито деня, нито часа, в който Човешкият Син ще дойде.“
Така че къде искаш да бъдеш — вън или вътре? Това зависи от тебе — дали ще положиш усилия да бъдеш подготвен, така че макар и да се забави, да не те изненада, защото винаги си готов. Да бъдеш готов означава да бъдеш винаги готов. Спомням си, на едно поделение на трудовите войски, над входа, точно над портала, пише: „Строим и бдим.“ Така и ние трябва винаги да строим Божието царство и да бдим, да бъдем винаги готови. Защо? Защото не знаем нито деня, нито часа. Трябва да положим усилия.
МОЛИТВА
Нека да се молим. Господи, благодарим Ти за Твоето слово, Боже. Ето, то е толкова просто, ясно, разбираемо, и в същото време толкова дълбоко и толкова силно. И, Господи, тази сутрин ние желаем да размислим, желаем да бъдем изпълнени с Твоето слово, и нека Твоето слово да ни мотивира. Да бъдем готови, защото Ти можеш да се забавиш. Да бъдем готови, защото когато Ти дойдеш, ще бъде късно да започваме да се подготвяме тогава.
МОЛИТВА
Да бъдем готови, защото липсата на подготовка може да ни попречи да стигнем до финала и да ни остави вън. Господи, помогни ни, укрепи ни, съживи ни, дай ни дух на покаяние, Господи, да Те търсим. Ти да бъдеш на първо място в живота ни, винаги — не само от време на време, но винаги. Помогни ни, Господи; моля Те, ако сме се отпуснали, помогни ни да се стегнем към Тебе. Дай ни да бъдем бодри и силни в Тебе. Благославяме Те сега и Ти отдаваме цялата слава, Боже. Амин.