НА ЛОЗАТА

Йосиф Флавий разказва, че високата източна врата на Святото Място на храма е била украсена с една великолепна, пищна лоза от чисто злато, чиито разклонения се спускали по свода на портата, а гроздовете й били от скъпоценни камъни (Юдейски древности, кн.15, гл.11 §3). Тази лоза е била националната емблема на Израил. Представяте ли си как е блестяла тя на лунна светлина? На път от горницата към Гетсиманската градина, която се е намирала подножието на Елеонския хълм Исус и учениците му преминават през долината Кидрон. Възможно е, започвайки своето изкачване, изведнъж над Ерусалимските стени пред тях да се е разкрил грандиозния блясък на тази лоза, отразяваща луната на фона на звездното небе. Може би точно тази величествена гледка подтиква Исус да каже:

1 Аз съм истинската лоза, и Отец ми е земеделецът. 2 Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва; и всяка що дава плод, очиства я, за да дава повече плод. 3 Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих. 4 Пребъдвайте в Мене, и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от самосебе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мене. 5 Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо. 6 Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка, и изсъхва; и събират ги та ги хвърлят в огъня, и те изгарят. 7 Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде. 8 В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици. 9 Както Отец възлюби Мене, така и Аз възлюбих вас; пребъдвайте в Моята любов. 10 Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов. 11 Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас, и вашата радост да стане пълна.

ИСТИНСКАТА ЛОЗА

Преди да започнем да разглеждаме взаимоотношенията между лозата и пръчките, бих желал за момент да се спрем на встъпителните думи на Исус: „Аз съм истинската лоза”. В това евангелие Исус използва израза „Аз съм” в редица метафори, които предават Неговия характер, взаимоотношения и мисия: „Аз съм хлябът на живота” (6:35,51); „Аз съм светлината на света” (8:12); „Аз съм вратата на овцете” (10:7); „Аз съм добрият пастир” (10:11); „Аз съм възкресението и живота” (11:25); Аз съм пътят, и истината, и живота (14:6). Изразът „Аз съм” ни връща назад в историята към срещата на Моисей с Бога при горящата капина. Тогава, когато Мойсей поиска Бог да му се разкрие, Бог му се представи с думите: „Аз съм Оня, Който съм.” (Изход 3:14). С други думи, когато Исус се представя с думите „Аз съм”, той ни казва, че е Бог. Това е в синхрон с началното изречение на това евангелие: „В началото бе Словото, и Словото беше у Бога, и Словото бе Бог” (Йоан 1:1).

„Аз съм истинската лоза” е последната от „Аз съм”-метафорите в това евангелие. Както и другите (хляб, светлина, врата, пастир, и т.н., и тази метафора е успокоителна и насърчителна. Лозата е естествен символ на един добре уреден и установен живот. Когато Исус казва, че е „истинската лоза”, той загатва, че има и лъжлива лоза. Коя е лъжливата лоза? Най-често в Стария Завет метафората за лозата се използва за Божия народ Израил. Бог е посадил тази лоза, но тя, вместо сладко грозде, ражда диво, т.е. вместо истинска, тя се оказва лъжлива. Например, в Исая 5:1-7 Бог се съди с народа си, който е представен като негово „лозе”:

1 Сега ще пея на любезния си,
Песен на обичния си за лозето Му.
Любезният ми имаше лозе
На много тлъсто бърдо.
2 Окопа го, и очисти го от камъните,
И насади го с отбрана лоза,
Съгради кула всред него,
Изкопа още и лин в него;
И очакваше сладко грозде,
Но то роди диво.

Лозето е Израил, Божият народ. Защо Бог го засажда на плодоносен хълм и полага всички необходими усилия и извършва нужните земеделски работи около него? Защото от него Той очаква “сладко грозде”, очаква плод. Какъв е, обаче, проблема с това лозе? Въпреки всички усилия вместо сладко грозде, то ражда “диво”, ражда киселици.

3 И сега, ерусалимски жители и Юдови мъже,
Съдете, моля, между Мене и лозето Ми.
4 Що повече бе възможно да се направи за лозето Ми,
Което не му направих?
Защо, тогава, докато очаквах да роди сладко грозде,
То роди диво?

7 Защото лозето на Господа на Силите е Израилевият дом
И Юдовите мъже са градината, който Го радва;
И Той очакваше от тях правосъдие, но ето кръвопролитие, –
Правда, но ето вопъл.

На еврейски това е игра на думи: вместо “мишпат” (правосъдие) – “миспах” (кръвопролитие); вместо “цедака” (правда) – “цаака” (вопъл). „Кръвопролитие” и „вопъл” – това е плодът на тази лоза. Въпреки всички Божии усилия вместо да изявява Божия характер, Израел е потънал в грях. Затова присъдата му е следната (ст.5-6).

5 И сега, ето, ще ви кажа какво ще направя на лозето Си;
Ще махна плета му, и то ще се похаби;
Ще разбия оградата му, и то ще се потъпче;
6 И ще го запустя; не ще да се подреже нито прекопае,
Но ще произведе глогове и шипки;
Ще заповядам още на облаците да не валят дъжд на него.

Това лозе остава разградено, пусто, необработено, неподрязано, непрекопано, изсъхнало и потъпкано.

Исус, обаче не е лъжлива или фалшива лоза. Ако искаш да береш сладко грозде, трябва да засееш правилния сорт. Исус е точния сорт. Той е истинската лоза. Няма да изневери на Божиите очаквания към Него.

1 Аз съм истинската лоза, и Отец ми е земеделецът.

Това, че Исус е лозата, а Отец е земеделецът от една страна предполага, че в някакво отношение Отец превъзхожда – или е по-висш – от Исус. Но от друга страна връзката лоза-земеделец говори за взаимна зависимост. Лозата зависи от земеделеца за своята обработка, грижа и напояване. Земеделецът пък зависи от лозата по отношение на продукцията, която тя ще произведе. Всеки дава живот на другия и получава живот от другия. Въпреки, че това може да изглежда прекалено, ние не можем да преувеличим взаимната връзка и зависимост между Отец и Сина. В Йоан 10:30 Исус каза: „Аз и Отец едно сме”.

ОТКЪДЕ ИДВА СИЛАТА НИ?

И така, имаме съвършения сорт лоза – Исус Христос, и съвършения лозар – Бог Отец. Тогава би трябвало да имаме и съвършен плод. Къде, обаче се явява проблема – в нас, несъвършените човеци. Трима са участниците в тази кратка притча. Бог Отец е земеделецът (ст.1), Христос е лозата (ст.1,5), а Христовите ученици са пръчките (ст.5). Те са два вида – пребъдващи и непребъдващи на лозата. Едните дават плод, другите – не. Тези, които пребъдват и дават плод, биват „очиствани”, за да дават повече плод. Тези, които не дават плод, биват отрязвани, изсъхват и ще бъдат изгорени.

Ключовата дума в този пасаж е „пребъдване”. Под една или друга форма тя е спомената девет пъти. Да „пребъдваш” означава „да останеш там, където си”. Пребъдването определя характера и бъдещето ни. Ако пребъдваме – ще даваме плод и ще радваме Земеделеца. Ако не пребъдваме – ще бъдем отсечени, изхвърлени и изгорени.

Това ни кара да си зададем въпроса: „Какво означава да пребъдваме в Христос?”. Отговорът намираме в метафората за лозата и пръчките. Те са едно. Лозата дава живителни сокове на пръчките. Пръчките раждат плод. Да пребъдваме в Христос означава да бъдем едно със Него, и тази наша връзка да бъде непрекъсната, нерушима и активна. Да пребъдваме в Христос означава „да останем” в Него. В ст.4-5 се казва:

4 Пребъдвайте в Мене, и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от самосебе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мене. 5 Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо.

Тук Исус дава ясно да се разбере, че нашето взаимоотношение с Него – нашето пребъдване в Него – е ключът както към нашата плодовитост, така и към нашата вечна съдба. Християнинът намира сила и смисъл в живота си чрез взаимоотношението си с Христос. Слабият става силен, когато бъде присаден на Лозата, а силният става уязвим когато бъде отделен от нея.

Често се изкушаваме да търсим помощ там, където такава няма. Гледаме към хората – по-богати, по-влиятелни, по-силни от нас. Но Исус ни казва, че плодоносността започва на съвсем различно място – на лозата.

СРЕДСТВА ЗА ПРЕБЪДВАНЕ

Ние пребъдваме в Христос като постоянстваме в молитва. Докато сме в Христовото присъствие Неговата сила е на наше разположение. Но в момента в който Му обърнем гръб, силата ни се изчерпва. За съжаление често забравяме тази основоположна истина. Молитвеният ни живот бива погълнат от работата ни. Задълженията ни са толкова много и толкова разнообразни. Забавленията – толкова привлекателни. Телевизионните предавания – толкова интересни. Знаем, че трябва да се молим, но времето ни за молитва твърде бързо се изгубва в цялата тази суматоха. Надяваме се, че един бърз вик за помощ е достатъчен, но Исус казва: „Пребъдвайте в мен!” (ст.7).

7 Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде.

Да пребъдваме в Христос означава Неговите думи или учението Му да пребъдва в нас. Ето защо ние трябва да си четем Библиите и да идваме на църква. Тук се проповядва Неговото Слово. Ние трябва да го слушаме, да го пазим и да не се отклоняваме от него. В 1 Йоаново 2:24-28 ап. Йоан ни увещава да се придържаме към апостолското учение, което сме приели в началото на вярата си, и да не се увличаме в лъжеучения.

24 А колкото за вас, онова, което сте чули отначало, нека остане у вас. Ако остане у вас това, което сте чули отначало, то и вие ще пребъдете в Сина и в Отца. 25 И обещанието, което Той ни даде е това – вечен живот. 26 Пиша ви това поради тия, които желаят да ви заблудят; 27 а колкото за вас, помазанието, което приехте от Него, остава във вас, и нямате нужда да ви учи някой; затова, както Неговото помазание ви учи за всичко, и е истинско, а не лъжливо, пребъдвайте в Него, както ви е научило да правите. 28 Дечица, и сега пребъдвайте в Него, та когато се яви, да имате дръзновение, и да се не посрамим пред Него в пришествието Му.

Освен молитвата и приемането на Христовото учение, едно от нещата, които практически биха ни помогнали да пребъдваме в Христос е и участието в Господната вечеря. Тя поддържа спомена ни за Спасителя жив в сърцата ни. Чрез нея ние участваме в Него и в Тялото Му. Тя поддържа нашето общение. В Йоан 6:56 Исус каза:

56 Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.

Обучението в Христовите думи, молитвата, участието ни в Господната вечеря би трябвало да произведат в нас живота на Христос и той да бъде видим от хората около нас. В 1 Йоаново 2:6 апостолът казва:

6 Който казва, че пребъдва в Него, сам е длъжен да ходи, както е ходил Христос.

ОНЕЗИ, КОИТО НЕ ПРЕБЪДВАТ

А какво става с онези, които не пребъдват. Безсилни, безжизнени и безполезни, те не могат нищо (ст.5). Те са като загнили пръчки, които трябва да бъдат отрязани, за да не станат огнище на болести. В ст.2 Исус каза, че всяка пръчка в Него, която не дава плод, бива „отрязана” от Земеделеца.

Може би много от вас имат лозя или сте зарязвали лозя. Лозарят умее да разпознава плодоносните филизи от онези, които само изсмукват енергията на лозата без да дават плод. Така че, когато отрязва неплодоносните, той се чувства добре от „хирургическата операция” която извършва. Отрязването може да изглежда жестоко, но то е необходимо за жизнеността и плодородието на пръчките. Да се оставят неплодните пръчки само би намалило плода на лозата.

По-нататъшната съдба на отрязаните пръчки се вижда в ст. 6:

6 Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка, и изсъхва; и събират ги та ги хвърлят в огъня, и те изгарят.

Че такава е крайната участ на безплодните се вижда и от много други пасажи в Новия Завет. Непример в Матей 3:10 чуваме Йоан Кръстител да казва:

10 А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и тъй всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огъня се хвърля.

Тези пророчески думи са потвърдени буквално от Господ Исус Христос в Неговата „проповед на планината” (Матей 7:19):

19 Всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огън.

Подобно нещо пише и авторът на посланието към Евреите (Евреи 6:7-8):

7 Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога; 8 но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори.

В Коментара си към Новия Завет Уилиям Макдоналд пише: „Лозовата пръчка има едно велико предназначение – да дава плод. Тя е абсолютно безполезна за правене на мебели или строене на къщи. Не става и за огън. Но е много добра за раждането на грозде.” Липсата на плод е директно свидетелство за даден човек, че той не е истински вярващ. Исус не оставя място между последователите си за безплодни ученици.

ПРИНАСЯМЕ ЛИ ПЛОД – КАКЪВ И КОЛКО?

Трябва да си зададем два въпроса. Първо, „Пребъдваме ли в Христос?” Колко силна е връзката ни с Него? В какво състояние е молитвения ни живот? Държим ли здраво онова, което сме чули отначало и което е довело до нашето спасение? Приемаме ли живота на Исус в себе си ежедневно? И второ, „Принасяме ли плод – какъв и колко?”. Защото целта на пребъдването е да раждаме плод (ст.8).

8 В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици.

За какъв плод става дума тук? В предходния стих Исус говори за един плодоносен молитвен живот.

7 Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде.

Бог се прославя, ако нашите молитви биват отговорени. Ние имаме голяма сила, но тя се задейства само тогава, когато сме свързани с източникът на енергия. Връзката на пребъдването определя съдържанието на нашите искания към Бога. Ако пребъдваме в Христос, ние ще знаем как да се молим, ще се молим с Христовата сила, и ще се молим по Божията воля. Исус казва: „искайте каквото и да желаете”, но човек, който пребъдва в Него няма да иска повърхностни или излишни неща. Колкото повече пребъдваме в Христос, толкова повече ще се фокусираме върху Неговите цели и интереси, и толкова повече нашите молитви ще звучат като неговите.

В следващия стих се говори за любовта, така че някой библейски изследователи смятат, че плодът е любовта (ст.9):

9 Както Отец възлюби Мене, така и Аз възлюбих вас; пребъдвайте в Моята любов.

Представяте ли си колко много ни обича Исус? Любовта на Божият Син към нас е същата като любовта на Отец към Сина. Не трябва да преставаме да осъзнаваме колко велика е Неговата любов към нас и да й се наслаждаваме в живота си.

След това, Исус ни призовава да пазим заповедите Му. Затова, други богослови смятат, че плодът, за който става дума тук е покорството (ст.10).

10 Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов.

Разбира се, любовта и покорството към Бог са неразривно свързани. Във 2 Йоаново 1:6 се казва:

6 И любовта е това: да ходим по Неговите заповеди. Тая е заповедта, в която трябва да ходите, както сте чули отначало.

Любовта е тази, която прави покорството на заповедите на Този, който ни обича и Когото обичаме да бъде лесно. Исус ни остави пример за това. Пребъдването в любовта на Небесния Му Отец му помогна Той да опази Неговите заповеди.

Пасажът завършва с нотка на радост (ст.11):

11 Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас, и вашата радост да стане пълна.

Със своите думи Христос не иска да ни смути, а да ни зарадва! Ако пребъдваме в любовта Му, тогава Неговата радост ще протече в нас и нашата радост ще стане съвършена. Любов, радост… Апостол Павел нарича тези неща „плодът на Духа” (Галатяни 5:22-23):

22 А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, 23 кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон.

Разбира се, ако имаме всички тези плодове – ефективен молитвен живот, безусловна любов, покорство към Бог и небесна радост, едва ли ще останем и без плод от спасени души (ст.16). В Притчи 11:30 се казва:

30 Плодът на праведния е дърво на живот;
И който е мъдър придобива души.

ПЛОД – ПОВЕЧЕ ПЛОД – МНОГО ПЛОД

Въпросът е, обаче, не само дали раждаме плод, а и колко? В пасажът се говори за „плод” (ст.2), „повече плод” (ст.2) и „много плод (ст.5,8). Бог желае тези, които дават плод, да дават „повече” плод, а тези, които дават „повече” плод, да дават „много” плод (ст.8).

8 В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици.

На пръв поглед този стих е малко неясен. Защото, Исус говори на хора, които вече са негови ученици, а им говори така, като че ли те все още не станали Негови ученици. Защо Исус им говори така? Отговорът, може би, се състои в това, че ученичеството е един непрекъснат процес. То никога няма да бъде завършено на тази земя. Докато сме живи, ние ще продължаваме да се учим.

Принасянето на плод прославя Бога и е доказателството, че ние сме Христови. То е важно. Ето защо Сам Отец, който е Земеделецът се грижи за нашата плодовитост. Той ни очиства по два начина – чрез допускане на изпитания в живота ни и чрез послушание на Христовите думи.

1 Аз съм истинската лоза, и Отец ми е земеделецът. 2 Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва; и всяка що дава плод, очиства я, за да дава повече плод. 3 Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих.

При подкастрянето лозарят извършва две операции. Първо отрязва безплодните, и второ, „очиства” плодните, за да дават повече плод. Важно е да се отбележи, че всяка пръчка, независимо дали е плодна или неплодна попада под острието на лозарските ножици. Ако пръчката е непродуктивна, лозарят е отрязва, ако я счита за продуктивна – пак я подкастря – за да увеличи плодовитостта й. Това би трябвало да ни подскаже нещо. Дори като верни ученици, ние трябва да бъдем готови за преживяване на болка в живота ни. Това, може би е трудно да се приеме, но е така. Често, когато Бог ни подкастри и отнеме неща, които са скъпи за плътта ни, ние се чувстваме наранени, объркани и ядосани. Забелязали ли сте как когато подкастрите пръчката, тя започва да сълзи. Но, това е за нейно добро. Така е и с нас. Яков казва (Яков 1:2-4):

2 Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни, 3 като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост. 4 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.

А авторът на Евреите добавя (Евреи 12:11):

11 Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него.

Бащиното наказание и подкастрянето от лозаря са болезнени, но полезни. Важно е да запомним това, тъй като в живота си може да изпитаме болка, но този стих ни насърчава да не считаме, че това е непременно белег за Божието отхвърляне или недоволство спрямо нас. Напротив, болката може да бъде за нас знак, че Господ продължава да работи в нас и да моделира живота ни, за да ни помогне с Христовата сила да дадем от себе си най-доброто на което сме способни.

Исус ни успокоява и уверява още повече в Неговия план със нас с думите (ст.3):

3 Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих.

По време на пасхата, докато миеше краката на учениците си, първоначално Петър отказа Исус да му измие краката, но когато Исус каза, че ако не го измие, няма дял в него Петър извика: „Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.” Тогава Исус балансира желанието му с думите (Йоан 13:10):

Който се е окъпал няма нужда да умие друго освен нозете си, но е цял чист и вие сте чисти, но не всички.

Когато каза, че не всички са чисти, Исус имаше в предвид Юда Искариотски, който щеше да го предаде (Йоан 13:11). Сега Той отново обяви учениците си за чисти. Те бяха чисти, понеже бяха чули, повярвали, и бяха се покорили на Исусовото учение, въпреки че все още не го бяха разбрали напълно. Както подкастрянето на плодоносните пръчки, така и това може да ни подскаже нещо. Исусовото учение притежава очистваща сила, и колкото повече го прилагаме в живота си, от толкова по-малко очистване с лозарската ножица ще имаме нужда.

ТРАЕН ПЛОД

Малко по-нататък в същата тази петнадесета глава на евангелието според Йоан Исус каза (ст.16):

16 Вие не избрахте Мене, но Аз избрах вас, и ви определих да излезете в света и да принасяте плод и плодът ви да бъде траен;

Тук Исус говори за своя суверенен избор. Той е избрал апостолите – а респективно и нас – бъдем Негови ученици. Това би трябвало да ни смири и да ни зарадва. Да ни смири, понеже, това, че сме Христови не е поради наша доблест или заслуга (1 Коринтяни 1:26-31), а да ни зарадва, поради това, че независимо какви сме, Христос ни е избрал да бъдем Негови. Този избор, обаче, не е просто за спасение. В Христос ние имаме цел, имаме предназначение, имаме повеля, имаме мисия. И тя е „да излезем в света и да принасяме плод, и плодът ни да бъде траен”. Плодът, който трябва да принасяме пред Бог не е временен, той е „плод за вечен живот” (Йоан 4:36). Това са онези нови пръчки, които Отец присажда на лозата чрез нашето служение. Разбира се, това не е индивидуална мисия. Това е мисия на цялата църква. Мисия, към която всеки един от нас, според своите способности и дарби има своя принос (Римляни12:3-8). Но, за да дадем най-доброто от себе си, трябва да пребъдваме на лозата. Само така ще можем да бъдем плодоносни и да изпълним Христовата повеля за изобилен и траен плод.