Тялото ще възкръсне. Значи крайното състояние е възкресението на тялото. Но преди възкресението на тялото минава време и това време между смъртта и възкресението на тялото е междинното състояние. И ние започваме да разглеждаме въпроса за това междинно състояние. И говорихме за думата Шеол. И говорихме за няколко неща, които са необходими, за да можем да разберем какво се случва с хората, които си отиват от този свят до момента на възкресението от мъртвите.
ПРОГРЕСИВНОТО ОТКРОВЕНИЕ
И едно от тези неща е прогресивното откровение. Т.е. Бог не дава откровението наведнъж. Значи първо има едно откровение, което е естественото откровение. Естествено откровение за Бога е творението. Слънцето, всичко, което Той е създал, цялото създание разкрива Твореца, Неговата сила, която се изисква, Неговата мъдрост, с която Той е направил всичко. Учените днес, които разнищват и просто разглеждат генетичния код – в нашите клетки има записан код. Т.е. всичко, което е направено, е направено с мъдрост и това е също естественото откровение.
Но освен естествено откровение, има също писаното откровение. Писаното откровение е със Свещените писания или това, което имаме днес като Библия. Но има така една богословска истина или правило, което се нарича прогресивно откровение. Бог не ни дава цялото откровение в самото начало, но Той ни го дава постепенно. И затова виждаме, че в Стария Завет, когато се говори за това къде отиват мъртвите, от това, което четем в Библията, разбираме, че те са смятали, че и праведните, и неправедните, след като починат, отиват в Шеол. Шеол е еврейската дума за преизподня. На български е преведено като преизподня. Но същото Шеол е метафора за смъртта. Шеол е метафора за гроб. И ние говорихме за тези неща, затова аз няма да ги повтарям, но това беше едно от нещата, за които говорихме.
Има обаче нещо, което постепенно се разкрива, и то е, че в Шеол има отделни отделения. В Новия Завет вече се говори за пъкъла. И в този пъкал се смята, че има най-дълбок яров. Т.е. има различни нива. И ангелите, които са съгрешили, те са пазени за съд в едно определено отделение на Шеол. И оттам нататък ние разбираме, че точно има и отделение за праведните в Шеол.
Лука 16:19-31
19 Имаше някой си богаташ, който се обличаше в пурпур и висон и всеки ден правеше бляскави пиршества.
20 Имаше и един сиромах на име Лазар, покрит със струпеи, когото слагаха да лежи пред портата му,
21 като желаеше да се нахрани с трохите, паднали от трапезата на богаташа; и кучетата идваха и ближеха раните му.
22 Умря сиромахът и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и беше погребан.
23 И в ада, подложен на мъки, той повдигна очи и видя отдалеч Авраам и Лазар в неговото лоно.
24 И той извика: Отче Аврааме, смили се над мен и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото се мъча в този пламък.
25 Но Авраам каза: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така както и Лазар – злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.
26 И освен всичко това между нас и вас зее голяма бездна, така че онези, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.
27 А той каза: Щом е така, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом,
28 защото имам петима братя, за да им засвидетелства, да не би да дойдат и те на това мъчително място.
29 Но Авраам каза: Имат Моисей и пророците; нека слушат тях.
30 А той отговори: Не, отче Аврааме, но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.
31 И той му каза: Ако не слушат Моисей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.
Защото в тази притча за богаташа и Лазар, където се говори, че умря богаташът, умря и Лазар, но се казва да си припомним, че ангелите, когато го взеха, го заведоха в Авраамовото лоно. И също те се разговарят с богаташа. И те са на едно ниво. И той му казва: „Аврааме, кажи на Лазар да натопи края на пръста си и да дойде и да ми навлажни и да разхлади езикът ми, защото съм се на мъчил в този пламък“. Но Авраам му казва: „Това не може да стане, защото между нас и вас има голяма бездна. Не може ние да дойдем при вас, нито вие може да дойдете при нас“. Тогава той им казва: „Ами тогава прати го при бащиния дом, да може да повярват и да не дойдат на това мъчително място“. И той им казва: „Имат Моисей и пророците“. Тоест имат Божието Слово. Божието Слово е достатъчно. Той е дал на целия свят Божието Слово. Откровението е Божието. И ако някой не приема откровението от Библията, той казва: „Мъртвите да възкръснат“. Някой пак няма да възкръсне. Със сигурност ще каже, че той не е бил умрял, нещо е ставало и така нататък. Така че от една страна имаме едно прогресивно откровение.
ИДЕНТИЧНОСТТА СЛЕД СМЪРТТА
От друга страна това, което виждаме, е, че мъртвите, когато си отидат от тази земя, те не изгубват тяхната идентичност. Това означава, че както имаме дух, имаме физическо тяло, това, което някого виждаме, така имаме и духовно тяло, което изглежда като физическо, само че не е физическо. И това е нашият дух и душа. Защото виждаме, че Авраам и Лазар те си говорят, обаче те са без тела. Те са в Шеол. И виждаме също други случаи, в които мъртвите се срещат със живите, като например Самуил, който се срещна със Саул, когато ендорската гледачка го извика от мъртвите. И виждаме също, че Моисей и Илия бяха с Исус на планината на Преображението.
Лука 20:27-38
27 Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го запитаха:
28 Учителю, Моисей ни е писал: „Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомство на брат си.“
29 А имаше седем братя; и първият взе жена и умря бездетен.
30 И вторият, и третият я взеха;
31 така също и седемте я взеха и умряха, без да оставят деца.
32 А после умря и жената.
33 И така, при възкресението на кого от тях ще бъде жена, защото и седемте я имаха за жена?
34 А Исус им каза: Човеците на този свят се женят и се омъжват;
35 а онези, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват.
36 И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и като участници във възкресението са синове на Бога.
37 А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото, където писа за бодливия храст, когато нарече Господа „Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“.
38 Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.
И Исус също каза на едно място, когато те Го питаха – една жена имаше седем мъжа, с кого ще бъде вживяна тя във вечността – и Той каза: „Вие се заблуждавате, защото не знаете Божието Слово, във възкресението не се женят, не се омъжват, но са като ангелите на небесата“. И Той каза: „Не сте ли чули това, което е казано, че Бог се изявява като Бог Авраамов, Исааков и Яковов?“. Значи Авраам, Исак и Яков. И Той каза: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите, защото за Него всички са живи“. Така че тези, които са починали, те не са изгубили своята идентичност. Защото ето тук се казва, че богаташът се мъчи в неговото духовно тяло. И той казва: „На Лазар да натопи края на пръста си“. Ако той има пръст, значи има ръка. Ако има ръка, значи има тяло. Ако има тяло, има глава. Защото той е другият пък богаташът. Има език. Ако има език, значи има глава. Значи има едно духовно съществуване след смъртта.
Обаче промяната, която се случва – миналия път ние говорихме за това, за това прогресивно откровение – че отначало това, което виждаме, е, че е било ясно, че и праведните, и неправедните, както и ангелите, които са грешни, всички отиват долу в Шеол. Но когато Исус идва, Той взема тези мъртви, които са долу, в лоното на Авраам, и ги пренася горе в небето. Тоест сега вече, след Христос, когато тези, които вярват в Него, умират, тяхната душа, духовното им тяло и духът им, те не отиват в ада, отиват в небето. Говоря за праведните. Така че това е едно от нещата, които трябва да разбираме за прогресивното откровение.
ЧОВЕКЪТ: ДУХ, ДУША И ТЯЛО
Друго нещо, което трябва да разбираме, е за човекът. Какво представлява човекът от библейска гледна точка? И това, което разбираме, че човекът е тяло, но също дух и душа. Сега духът и душата обикновено се разглеждат заедно, може да се разглеждат и по-отделно, но те не са заедно, духът и душата на човека. Но аз ще ви кажа някои стихове по този въпрос.
1 Солунци 5:23
23 А сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духът, душата и тялото ви без порок до пришествието на нашия Господ Исус Христос.
Там се казва: „А сам Бог на мира да ви освети напълно и да запази непокътнати духът, душата и тялото ви без порок до пришествието на нашия Господ Исус Христос“. Тук се казва, че имаме дух, душа и тяло.
Йов 10:8-12
8 Твоите ръце ме създадоха и усъвършенстваха
като едно цяло; а пак ли ме съсипваш?
9 Помни, моля, че като глина си ме създал;
и в пръст ли ще ме възвърнеш?
10 Не си ли ме излял като мляко?
Не си ли ме съсирил като сирене?
11 С кожа и мускули си ме облякъл
и с кости и жили си ме оплел;
12 живот и благоволение си ми подарил
и провидението Ти е запазило духа ми.
Също в Йов, 10 глава, 8-12 стих, там се казва: „Твоите ръце ме създадоха“, тогава когато Бог създава човека, „и усъвършенстваха като едно цяло“. Тоест човекът е едно цяло: дух, душа и тяло. „А пак ли ме съсипваш? Помни, моля, че като глина си ме създал и в пръст ли ще ме възвърнеш? Не си ли ме излял като мляко, не си ли ме съсирил като сирене, с кожа и мускули си ме облякъл, с кости и жили си ме оплел и живот и благоволение си ми подарил и провидението Ти е запазило духа ми“. Тук имаме тялото, но имаме също и духа. Така че човек не е само тяло, това, което се вижда, или само материалната част, биологичната част, но също човекът има в себе си дух и душа, една духовна част. И вече виждаме и някои стихове, които вече са в Новия Завет, както ви казах, това откровение е прогресивно и в Стария Завет се вижда, че и праведните, и неправедните отиват в Шеол, но вече в Новия Завет апостолите говорят, че когато те умрат, те отиват при Исус.
Отиват в присъствието на Исус. И виждайте второ, Петър във Първа глава, 13-14 стих, там Петър казва „И мисля, че е правило, докато съм в тази телесна хижа“. Значи той говори за тялото си, като една телесна хижа, но Духът му е истинското му аз, и той казва „Докато съм в тази телесна хижа, да ви подтиквам чрез напомняне“. Той им пише това послание, да им напомня нещата за Бога, понеже знае, че скоро ще напусне хижата. Значи, че в това тяло е като една хижа.
2 Петрово 1:13-14
13 И мисля, че е правилно, докато съм в тази телесна хижа, да ви подтиквам чрез напомняне;
14 понеже зная, че скоро ще напусна хижата си, както ми извести нашият Господ Исус Христос.
Ти можеш да живееш в нея, но когато умреш, ще напуснеш хижата. „Както ми извести нашият Господ Исус Христос“. Тоест Бог му е открил на Петър, че скоро той ще почине. И разбира се, това се случва, когато ти го разполагаш в дълго време. „Даже ще се постарая, и след смъртта ми…“ Това, че той казва „след смъртта ми“, означава, че когато той говори за хижата и напускане на хижата, той ясно казва, че има предвид не нещо друго, а неговата смърт.
Да можете всякога да помните тези работи. Така че човек, вече според пълното откровение, което има в Новия Завет, е, че човек е дух, душа и тяло. И когато той си отиде и умре, неговият дух и душа напускат тялото и те отиват директно в присъствието на Бога. Вижте, 2 Коринтяни 4 глава, 16-18 стих. Но тогава говорим за праведните, т.е. тия, които са оправдани чрез вяра в Исус Христос. Или Петър, Павел и т.н. Неправедните, има и за тях стихове и те не отиват в присъствието на Исус, те отиват в място на мъки.
2 Коринтяни 4:16-18
16 Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.
17 Защото нашата кратковременна лека скръб произвежда все повече и повече една изобилна вечна слава за нас,
18 които не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите – вечни.
Но тука се казва така, в 2 Коринтяни 4 глава, 16-18 стих. Затова ние не се обезсърчаваме, ако и да тлее външният наш човек. Т.е. този човек, който ние сме, той е външният човек. Т.е. то е хубаво да се поддържаме външния човек, да спортуваме, да сме красиви и т.н. Но този човек, колкото да си красив, колкото да тренираш, остаряваш. Т.е. ще го държиш 50, 60, 70, 80, 100 години, обаче след това той ще вземе да тлее. Защото той казва, ако и да тлее външният наш човек, това е стареенето, пак вътрешният всеки ден се подновява.
Вътрешният човек всеки ден се подновява. Т.е. има външният човек, но има и вътрешният човек. И този вътрешният човек трябва да се храни с духовна храна, която е Божието Слово, за да може да бъде силен и да общува с Бога. И той казва, защото нашата кратковременна лека скръб, когато той е страдал на тази земя, имал униние и т.н., произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава. В Библията думата слава се асоциира с тежест, на Божията тежест, която измества абсолютно всичко и там се настанява Той.
Но се говори за тежина на слава за нас, които не гледаме на видимите, но на невидимите. Т.е. това, което е видимо, е това, което виждаме в момента, но ние гледаме на невидимите неща. Ние говорихме, че вярата е виждане в перспектива. Защото видимите са временни, а невидимите са вечни. Значи тези тела са временни. Аз тази седмица бях на едно погребение и видях човек, който е починал. Тялото му беше само. Вярвам, надявам се духът и душата да са при Господа, но Бог знае.
И също в Лука 9 глава от 27 до 36 стих, както ви казах, това е третият случай. Т.е. имаме не само отделни стихове, но имаме доста големи пасажи от Библията, които говорят за срещи между починали и живи. Един такъв случай е, както ви казах, за ендорската гледачка, която разговаря в моменталния път. Но също при нас е на Преображението. И притчата за богаташа и Лазар. В Лука 9 глава от 27 до 36 стих, а казвам ви, наистина има някои от стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство.
Лука 9:27-36
27 А ви казвам наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство.
28 И около осем дни след като каза това, Той взе със Себе Си Петър, Йоан и Яков и се качи на планината да се моли.
29 И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и блестящо.
30 И, ето, двама мъже говореха с Него; те бяха Моисей и Илия,
31 които се явиха в слава и говориха за смъртта Му, с която Му предстоеше да завършиживота Си в Йерусалим.
32 А Петър и онези, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.
33 И когато те се разделиха с Него, Петър каза на Исус: Наставнико, добре е да сме тук; и нека направим три шатри: за Теб една, за Моисей една и една за Илия, без да знае какво казва.
34 А докато казваше това, дойде облак и ги засени; и учениците се изплашиха, като влязоха в облака.
35 И от облака дойде глас, който каза: Този е Моят Син, Моят Избраник; Него слушайте.
36 И когато престана гласът, Исус остана сам. И те замълчаха и през онези дни не казваха на никого нищо от това, което бяха видели.
И около осем дни, като казах това, Той взе за себе си Петър, Йоан и Яков и се качи на планината да се моли. И като се молеше, това е чудо, което се случи, видът на лицето Му се измени. Това е планината на Преображението. И облеклото Му стана бяло и блестящо. Т.е. Исус се изяви в Неговата слава. И ето двама мъже се разговаряха с Него. Те бяха Моисей и Илия. Така че апостолите Петър, Яков и Йоан, те ги видяха, които се явиха в слава и говориха за смъртта Му, която Му предстоеше да изпълни в Йерусалим.
А Петър и онези, които бяха с него, ги беше налегнал сън. Но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него. Но те бяха се качили на планината, бяха изморени и бяха заспали. Но когато спиш в молитва, пропускаме най-интересните моменти. Но те се събудиха и като се събудиха, видяха Исус и Моисей и Илия. И когато те се разделяха с Него, Петър рече на Исус: „Наставнико, добре е да сме тук, нека да направим три шатри. За Тебе една, за Моисей една, една за Илия“.
Той вече не знаеше какво говори, когато се казва. И когато каза, че от това дойде облак, това е облакът на славата, който се казва „шехина“ и учениците се уплашиха, като гледаха в облака и дойде из облака глас, който каза: „Този е Моят Син, избраник Мой, Него слушайте“. Когато престана гласът, Исус е намерен сам. И те замълчаха. И никой не казваше никому нищо от това, което бяха видели.
Също, Лука 20 глава, 27 до 38 стих. Тогава се приближиха няколко от садукеите, които твърдят, че няма възкресение. Значи още по времето на Исус имаше една част от последователите на Бога, те вярваха в Бога, но приемаха само петте Моисееви книги – Битие, Изход, Левит, Числа, Второзаконие. И те не вярваха, че има възкресение физически от мъртвите. Значи това е един проблем, който също гърците са смятали, че когато човек умре, няма възкресение от мъртвите. Това за възкресението от мъртвите е библейско. Т.е. гърците са смятали, че като умре човек, душата му продължава да живее, но тя никога не се връща в тялото, защото те смятали, че тялото е нещо мръсно, нещо материално, нещо, от което нямаме нужда, нещо, от което трябва да се освободим.
Но Библията, както ви казах и в Йов, се казва, че Бог създаде човека цяло в едно. И понеже човек е цяло в едно, в крайното състояние, човек ще бъде възкресен. Т.е. ние ще бъдем отново в тези тела. Макар че когато ги заровим в пръстта, те са изядени от червеите, те се разлагат и не остава нищо. Те, които ги слагат в някакви крематориуми, прахта им изхвърлят. Но при възкресението, Бог ще възстанови нашите физически тела, от които нашият дух ще се съедини отново с тялото.
И тук се казва, че тези садукеи твърдяха, че няма такова възкресение. И въпросът им казва: „Учителю, Моисей ни е писал, ако умре на някого брат, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомство на брат си“. Това бил закон с цел да се запази земята и собствеността, и името, и семейството да не се изличи от народа на Израел. А имаше седмина братя. И първият взе жена и умря бездетен, и вторият и третият взеха. Така също и седмината я взеха.
Лука 20:27-38
27 Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го запитаха:
28 Учителю, Моисей ни е писал: „Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомство на брат си.“
29 А имаше седем братя; и първият взе жена и умря бездетен.
30 И вторият, и третият я взеха;
31 така също и седемте я взеха и умряха, без да оставят деца.
32 А после умря и жената.
33 И така, при възкресението на кого от тях ще бъде жена, защото и седемте я имаха за жена?
34 А Исус им каза: Човеците на този свят се женят и се омъжват;
35 а онези, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват.
36 И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и като участници във възкресението са синове на Бога.
37 А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото, където писа за бодливия храст, когато нарече Господа „Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“.
38 Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.
И умряха без да оставят деца. Я не знам дали това единствено така се е случило, но грешката може да е била в нея или в тях, нали не знаем. Но се казва, а после умря и жената. Да. И при възкресението на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена. А Исус им рече, че човеците на този свят се женят и се омъжват. А у онези, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват.
Лука 20:27-38
27 Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го запитаха:
28 Учителю, Моисей ни е писал: „Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомство на брат си.“
29 А имаше седем братя; и първият взе жена и умря бездетен.
30 И вторият, и третият я взеха;
31 така също и седемте я взеха и умряха, без да оставят деца.
32 А после умря и жената.
33 И така, при възкресението на кого от тях ще бъде жена, защото и седемте я имаха за жена?
34 А Исус им каза: Човеците на този свят се женят и се омъжват;
35 а онези, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват.
36 И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и като участници във възкресението са синове на Бога.
37 А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото, където писа за бодливия храст, когато нарече Господа „Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“.
38 Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.
И не могат вече да умрат. Значи в това възкресение спочвало вече не могат да умрат. Понеже са равни на ангелите. И като участници във възкресението са чада на Бога. Ето това е, което ще се случи с нас в крайното състояние. А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показва в място, където писа за капината, когато нарече Господа Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов. Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите, защото за Него всички са живи.
Така че има едно крайно състояние, това е състоянието на възкресението от мъртвите. И също в Първо Йоаново от 3 глава 2-3 стих се казва, защото ние задаваме въпроса, какво ще бъде това възкресенско тяло и т.н. И много често най-добрият богословски отговор е „не знам“. Защото дори апостолите не знаят. Ние не знаем всичко, но това, което го знаем, го знаем със сигурност. Това, което знаем със сигурност е, че ще има възкресение от мъртвите. Това, което знаем със сигурност е, че когато човек умре, той не изчезва, но той запазва идентичността си.
1 Йоаново 3:2-3
2 Възлюбени, сега сме Божии деца и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни на Него, защото ще Го видим, Какъвто е.
3 И всеки, който има тази надежда в Него, очиства себе си, както Той е чист.
И ако той вярва, че той отива при Христос веднага, ако той не е вярващ, той отива в място на мъртвение, което ние казахме, че е като един арест, където той чака съда. Трябва да знаем това нещо за съда, ние ще поговорим за това. И след съда вече ще бъде окончателно това, което Библията нарича „огненото езеро“, което е вече вечно отделено от Бога. Но тук Исус говори за Възкресението. И Йоан в Първо Йоаново, 3 глава, 2-3 стих, говори за това, какви ще бъдем.
Той казва „възлюбени“. Горе-долу в Ефес, което е тук надолу в Турция, както казах, Измир. Да, близо до Измир. И той казва „възлюбени, сега сме Божии чада“. Т.е. след като човек повярва в Исус Христос, той вече става Божие чадо чрез вяра в Исус. Слава на Бога. Това ние се радваме, че сме Божии чада. Ако е някой във Христос, той е ново създание. Ние сме Божии чада. И още не е ставало явно какво ще бъдем. Така че точно какво ще бъде това Възкресение, апостол Павел казва „имаме“.
Физическо тяло, но земно тяло и небесно тяло. Ще говорим за небесни тела, но какви ще бъдат точно тези небесни тела? Не е ставало явно какво ще бъдем. Но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни на Него. Т.е. на това Възкресенско тяло, ние ще имаме същото Възкресенско тяло, което имаше Исус, когато възкръсна от мъртви. За това ние празнуваме Великден. Какво празнуваме на Великден? Възкресението на Исус. Т.е. Той беше на тази земя, умря на кръста, беше положен в гроба, но Той победи смъртта и възкръсна от мъртвите.
Когато възкръсна от мъртвите, Той не беше само дух, Той се яви на учениците, Той им каза: „Имате ли нещо за ядене?“ И се казва, че Той взе и яде. Духът не може да яде, само физическото тяло може да яде. Т.е. Исус имаше това Възкресенско тяло. И ние ще имаме такова Възкресенско тяло, защото казва, ще Го видим както е. И всеки, който има тази надежда в Него, очиства себе си както е Той чист. Т.е. това знание за Възкресението от мъртвите, това, че нашата тяло ще бъде във вечността, ние трябва да го почитаме.
Мисля, не трябва с тях да вършим грехове, не трябва да злоупотребяваме, но трябва да се стараем да живеем живот, отделен от греха. Така че, говоря за това междинно състояние, междинното състояние е състоянието, при което човек остава без тяло. Той продължава да съществува само като дух и душа и чака Възкресението от мъртвите. Къде отиват праведните мъртви? Къде е Исус сега? Значи те отиват при Исус. Знае някой къде е Исус сега? Къде е? Отдясно на Бога.
Деяния 1:9-11
9 И като каза това и те Го гледаха, Той се възнесе и облак Го подхвана и скри от погледа им.
10 И като се взираха към небето, когато се възнасяше, ето, двама мъже в бели дрехи застанаха до тях
11 и казаха: Галилеяни, защо стоите и гледате към небето? Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде така, както Го видяхте да отива на небето.
В Деяния 1 глава до 11 стих се казва и като рече това, значи след като Исус възкръсна, Той се явяваше на апостолите във Възкресенското си тяло, около 40 дни, на 41-вия Той се възнесе. И тук се казва, в Деяния на апостолите 1 глава до 11 стих, и като изрече това и те Го гледаха, Той се възнесе и облак Го прие от погледа им. Ето същият облак, за който говорихме. Това е славата на Бога. И като се взираха към небето, като възлизаше, двама мъже в бели дрехи застанаха при тях.
Ангели видяха. Които им рекоха: „Галилеяни, защо стоите да гледате към небето? Този Исус, който се възнесе от вас на небето, така ще дойде, както Го видяхте да отива на небето.“ За това ние вярваме, че при Второто пришествие Христос ще се завърне лично и телесно. Неговото Възкресенско тяло ще слезе от небето на тази земя, за да царува със сила. И вижте сега, в Първо Петрово, в трета глава, 22 стих, къде е Исус.
1 Петрово 3:22
22 Който е отдясно на Бога, като се е възнесъл на небето, и на Когото се покориха ангели, власти и сили.
Петър казва: „Който е отдясно на Бога, като се е възнесъл на небето, и на Когото се покориха ангели, власти и сили.“ И сега въпросът е съвсем логичен. Ако Исус е на небето, ние сме на небето. А когато умрем, ние отиваме при Него, къде отиваме ние? На небето. Т.е. Той е на небето, ние си отиваме към небето. Като дух и душа. И чакаме Възкресението на мъртвите. Когато Той се върне, тогава ще стане Възкресението на тялото. Но до това нещо, състоянието, когато са умрели в Исус Христос, говоря за хора в нашата църква, които са вече починали, те са отишли при Господа.
Те са в славата на Бога. Те са в присъствието на Исус. Вижте, в Деяния на апостолите 7 глава 55-60 стих, там се казва за Стефан, това е първият мъченик, дякон Стефан, бидейки пълен със Святия Дух, това беше изпълнено със Святия Дух, а сега го убиват с камъни. Погледна на небето и видя Божията слава и Исус, стоящ отдясно на Бога. Явно казва, че Той не седеше, но стана Исус, защото го почете мъченика, че умира заради Него. Исус стоящ отдясно на Бога и рече: „Ето, виждам небесата отворени и Човешкия Син, който стои отдясно на Бога“.
Деяния 7:55-60
55 А Стефан, изпълнен със Святия Дух, погледна към небето и видя Божията слава и Исус, стоящ отдясно на Бога;
56 и каза: Ето, виждам небесата отворени и Човешкия Син, Който стои отдясно на Бога.
57 Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и като един се нахвърлиха върху него.
58 И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни по него. И свидетелите сложиха дрехите си при краката на един млад мъж на име Савел.
59 И хвърляха камъни върху Стефан, който призоваваше Христа с думите: Господи Исусе, приеми духа ми.
60 И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им зачитай този грях. И като каза това, заспа.
И 57 стих казва, но като изкрещяха със силен глас, те не искаха да слушат за Исус, запушиха си ушите. Те казаха, че той е лъжец. И те единодушно се спуснаха върху него и 58 стих казва, и като го изтласкаха от града, хвърляха камъни върху него. Почнаха да хвърлят върху него камъни. И свидетелите, които свидетелстваха, че той е казал тези неща за Исус, което е богохулство, сложиха дрехите си при нозете на един момък на име Савел.
Това беше по-късно апостол Павел. И хвърляха камъни върху Стефан, който призоваваше Христос, казвайки: „Господи, приеми духа ми!“ Тялото му умира, но духът му отива при Исус. Той е отдясно, духът му отива при Него. Ние трябва да бъдем спокойни за всички тези наши близки. И като коленичи, извика със силен глас: „Господи, не им зачитай този грях!“ И като рече това, заспа. Значи смъртта е като заспиване. Физическото тяло заспива. Но духът отива при Исус.
Аз съм спокоен за майка ми. Знам, че тя е на добро място. Знам, че тя е в присъствието на Исус. Тя вярваше в Него. За тези, които имате близки, ако те са имали вяра, вие може да имате тази вяра. Затова правим всичко това, затова проповядвам. Защото у тези, които не вярват в Исус, те нямат тази надежда. Те считат, че всичко приключва, няма нищо след това, но Божието Слово казва, че те отиват без Исус, няма спасение. Няма друго име дадено между човеците, чрез което да се спасим.
Римляни 8:38-39
38 Защото аз съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито началства, нито сили, нито настояще, нито бъдеще,
39 нито височина, нито дълбочина, нито кое и да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ.
Тук Апостолът казва: „Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власт, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито което и да било друго създание, ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ.“ Смъртта не може да ни отдели от нашия Господ. Ако ние тук сме заедно с Него, като умрем, дали ще се отделим от Него? Не. Божията любов ни съединява, тя е милост.
И просто аз затова говоря тези неща, защото това, което аз искам за нашата църква, е всеки, който е в нашата църква, да има това разбиране дълбоко в себе си. Защото, ако отидете на погребение, православни свещеници, католически свещеници, те имат един требник. Това е, требник се казва, от богослужебната книга, от която те четат. И те така напевно четат и четат, но хората нищо не разбират. Нищо не разбират. И те не знаят. И тези свещеници, те казват „Боже, Ти си човеколюбец“ и така нататък.
Означава, че и дори какъвто и да е живял човекът, те го преселват в небето. Тези свещеници. Обявяват го за свят, за праведен. Дева Мария го представя пред Исус и така нататък. Ама дали действително е така, не знам. Т.е. ние трябва преди да се случат тези неща да знаем и да разбираме докато сме живи, докато сме спокойни, да имаме своето убеждение, да знаем какво се случва с тези, които почиват. Затова ние проповядваме и сме се посветили, защото ние искаме всички хора да повярват в Исус и да отидат на Слава.
Но без Исус те отиват на място на мъчение, на вечни мъки, вечно отделени от това, което е най-важното състояние, което не може да се случи.
2 Коринтяни 12:2-4
2 Познавам един човек в Христос, който преди четиринадесет години (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная, Бог знае) бе занесен до третото небе.
3 И такъв човек познавам (в тялото ли, без тялото ли, не зная; Бог знае),
4 който беше занесен в рая и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори.
Апостол Павел говори тука и той говори така в трето лице, защото не иска да се хвали, но всъщност той говори за себе си, защото ние разбираме, че това е било един ораторски похват, от който говориш за някой друг, но всъщност говори за себе си. Той казва: „Познавам един човек в Христос, който преди 14 години…“ смята се, че тогава, когато Исус го срещна, „в тялото ли не знае, вън от тялото ли не знае“, може да си в тялото, може да си извън тялото, извън тялото пак си окей. Беше занесен до третото небе.
Има първо небе, второ небе, трето небе. Първото небе е физическият свят, който ние виждаме, но това са духовни понятия. Ние не вярваме в плоската земя, знаете, но едно небе има, второ небе, това е място, където действат силите на поднебесната, демоните, ангелите, там става битката от духа. И над това второ небе има третото небе, където е вече Божията сфера на влияние, където е Бог Отец и Бог Син, Бог Свят и т.н. Така че Той бил занесен до третото небе.
И такъв човек, познавам, в тялото ли, без тялото ли, не знае, Бог знае, който бе занесен в рая. Значи ето раят е мястото на праведниците и мъртвите. Раят, сега ще видите след малко какво казва Исус на един човек, и там Той казва, че неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори. Значи, днес има някои хора, които пишат книги, как са ходили в рая и почват да разказват вътре какво, какви стаи има, какви животни има, какво става, какви растения има и т.н., най-големите подробности. Аз не вярвам на тия хора. Просто Апостол Павел казва: чу неизразими думи, чу неизразими, това с езика, който няма тук. Така че трябва да бъдем малко по-обрани и по-така смирени в това, което ние говорим. Дори ако си бил в рая.
Лука 23:43
43 А Исус му отговори: Истина ти казвам днес ще бъдеш с Мене в рая.
Исус казва на този, който беше с Него, имаше двама разбойници до Исус. Бяха трима. Три кръста бяха. На единия беше разбойник, на другия кръст беше другия разбойник, Исус беше посредата. Единият Му се подиграваше заедно с останалите, а другият Му каза: „Просто вземи ме с Тебе.“ И той какво Му казва точно? „Спомни си за мен. Спомни си за мен. Спомни си за мен, когато дойдеш в Царството.“ И в 43-ти стих Исус му казва: „Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.“ И когато човек умре, той отива с Исус. Там, където отива Исус. Така че Исус отиде в рая, т.е. слезе в места подобни, да вземе пленници и да ги въведе горе. Така че, вероятно, този разбойник отива с Исус. Първо надолу, да ги вземе и после хоп, горе, ги пренесе в Царството.
Откровение 2:7
7 Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите: На този, който победи, ще дам да яде от дървото на живота, което е сред Божия рай.
„Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите. На този, който победи, ще дам да яде от дървото на живота, което е всред Божия рай.“
Откровение 6:9-11
9 А когато отвори петия печат, видях под олтара душите на онези, които са били заклани за Божието слово и за свидетелството, което опазиха.
10 И те викаха с висок глас: Докога, Господарю святи и истинни, няма да съдиш и да въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв?
11 И на всеки от тях бе дадена по една бяла дреха; и им бе казано да си почиват още малко време, докато се допълни броят и на съслужителите им и братята им, които щяха да бъдат убити като тях.
И също Откровение 6-та глава се казва, че душите на мъчениците за вярата са под олтара. Значи има олтар в небесната скиния. И се казва, Откровение 6-та глава, девети до единадесетия стих: „И когато отвори петия печат, видях под олтара душите на онези, които са били заклани за Божието слово, за свидетелството, което опазиха.“ Тоест това са всички мъченици за вярата. Както тези, които са били избити от мюсюлманите. И от всички други. И те викаха с висок глас, казвайки: „Докога, Господарю, святи и истинни, не ще съдиш и въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв?“ Значи това са били хора, които са избити също и от религиозни, което е имало преследване на вярващите и т.н. И на всеки от тях се даде по една бяла дреха. И рече им се да почиват още малко време, докато се изпълни числото и на съслужителите им и братята им, които щяха да бъдат убити като тях. Защото ще има и други, които ще бъдат убити. Когато бъдат убити, те отиват при душите на мъчениците.
Филипяни 1:19-24
19 Защото зная, че това ще послужи за моето спасение чрез вашата молитва и даването на мене Духа на Исус Христос,
20 според усърдното ми очакване и надежда, че няма в нищо да се посрамя, но че както винаги, така и сега ще възвелича Христос в тялото си – с пълно дръзновение било чрез живот, или чрез смърт.
21 Защото за мене да живея е Христос, а да умра – придобивка.
22 Но ако живея в тялото, тогава моето дело ще принесе плод; и така, не зная какво да избера,
23 защото ме запленяват и двете възможности, понеже имам желание да си отида и да бъда с Христос, което би било много по-добре;
24 но да остана в тялото е по-нужно за вас.
И вижте също Филипяни 1-ва глава от 19-24 стих. Какво се случва с нас? Апостол Павел пише на филипяните: „Защото зная, че това ще излезе за моето спасение, чрез вашата молитва и даването на мене Духа на Исус Христос, според усърдното ми очакване и надежда, че няма в нищо да се посрамя, но че както всякога така и сега, ще възвелича Христос в тялото си с пълно дръзновение, било чрез живот или чрез смърт. Защото за мене да живея е Христос, а да умра – придобивка.“ Значи може ли, ако това се свършва и отиваш в ада, да бъде придобивка? Придобивката е, че той отива в присъствието на Христос и той чака възкресението от мъртвите, но това е междинно състояние, блажено състояние. „За мен е придобивка. Но ако живея в тялото, това значи плод от работата ми, плод от делото ми. И така, какво да избера не зная, но да се сясна между двете, понеже имам желание да отида и да бъда с Христос.“
Тоест той знае, че ако той почине, той ще отиде веднага да бъде с Христос. Но… Защото това би било много по-добре. Значи не само придобивка, но много по-добре. Но да остана в тялото е по-нужно за вас. Той е като алтруист, в смисъл, за тях. Защото ако е в тялото, той ще не се отчайва, ще просто го използва и т.н. Така че, искам тук да сложа един баланс. И ако да не кажа в тази църква, те ги учат вече да се самоубиват, защото това е малко по-хубаво.
Филипяни 1:19-24
19 Защото зная, че това ще послужи за моето спасение чрез вашата молитва и даването на мене Духа на Исус Христос,
20 според усърдното ми очакване и надежда, че няма в нищо да се посрамя, но че както винаги, така и сега ще възвелича Христос в тялото си – с пълно дръзновение било чрез живот, или чрез смърт.
21 Защото за мене да живея е Христос, а да умра – придобивка.
22 Но ако живея в тялото, тогава моето дело ще принесе плод; и така, не зная какво да избера,
23 защото ме запленяват и двете възможности, понеже имам желание да си отида и да бъда с Христос, което би било много по-добре;
24 но да остана в тялото е по-нужно за вас.
Нищо такова не съм казал. Това е от темата, която казвам. Това се случи, не дай Боже, да имаш надеждата. Но не искам да стоя тук в тялото, докато Бог каже, ние ценим живота, който Бог ни е дал на тази земя. Той ни го благослови, Той ни обича. Така че, казвам това, някой да не каже, точно както говорят около много хубавото на смъртта, някой да не каже, място да отиваме право. Не, стой си тогава. Когато дойде време, Бог ти е определил определено време.
Но да имаш надежда, защото Той казва, че когато някой почине, ние скърбим, но не като другите, които нямат надежда. Защото хората без вяра нямат тази надежда, а ние имаме тази блажена християнска надежда. Така че, нека да се молим.
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за Твоето Слово, благодарим Ти за надеждата, която ни даваш, благодарим Ти за всички тези пасажи от Библията, които разкриват какво се случва с мъртвите. Така че ние да не се страхуваме от смъртта. Исусе, ние Ти благодарим, че Ти ни освободи от страха от смъртта. Господи, ние като Апостол Павел желаем да живеем в тялото, защото това би означавало плод от нашия духовен труд. Господи, дай плод от духовния труд, не труд да бъдат спасени души. Други, които да чуват тази благовест, други, които да чуват истините на Божието Слово, истините на Църквата, истините на Апостолите, истините на Святия Дух, защото Святия Дух е Ти, който си вдъхновил авторите на тези свещени писания. И Господи, нека хората да имат надежда в Исус и така да бъдат спасени и да бъдат във вечността. Господи, ние Ти благодарим, ние Ти се покланяме, ние Ти се издигаме и Ти запечатай това Слово в нашите сърца, в името на Исуса. Амин.