Йона 3:1-10
1 Господнето слово дойде втори път към Йона и каза:
2 Стани, иди в големия град Ниневия и му възгласи проповедта, която ти казвам.
3 И така, Йона стана и отиде в Ниневия според Господнето слово. А Ниневия беше твърде голям град. Нужни бяха три дни, за да бъде обходен.
4 Тогава Йона, като започна да върви през града един ден път, викаше и казваше: Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана.
5 И ниневийските жители повярваха в Бога; и прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-малкия;
6 понеже вестта беше стигнала до ниневийския цар, който, като стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище и седна на пепел.
7 С указ от царя и от големците му в Ниневия бе обявено и прогласено следното: Хората и животните, говедата и овцете да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода;
8 а човек и животно да се покрият с вретище; и нека викат силно към Бога, да! Да се отвърне всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете му.
9 Кой знае дали Бог няма да се обърне и разкае, и се отвърне от лютия Си гняв, за да не погинем?
10 И като видя Бог делата им, как се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което беше решил да им направи, и не го направи.
От втора глава на книгата Йона научаваме, че спасението е от Господа. Така завършва втора глава, там се говори, че спасението е от Господа. А от трета глава ние научаваме как спасява Бог. На първо място Бог спасява чрез проповядване на Неговото Слово. Виждаме как започва главата: „И Господното Слово дойде втори път към Йона и рече: Стани, иди в големия град Ниневия и възгласи му проповедта, която ти казвам.“ Слава на Бога. Вижте, Бог желаеше да спаси Ниневия.
Той искаше да я накаже, но ако искаше да я накаже, Той нямаше да изпрати Йона да я предупреди за наказанието, което щеше да излее върху Ниневия и да съсипе града. Така че от една страна Той искаше да накаже Ниневия, но от друга страна Той искаше да спаси Ниневия. И за да спаси Ниневия, Той използва свой инструмент – Йона, който да отиде и да проповядва Словото Му на ниневийците. Бог изпрати Йона при Ниневия с една конкретна проповед. Той казва: „Възгласи му проповедта, която ти казвам“.
Това беше едно конкретно послание, може би най-точният превод на тази дума от еврейски е „прокламация“ или „провъзгласяване на Божиите думи“. Йона отиде и провъзгласи Божиите думи. Защо е необходимо проповядването? Проповядването е необходимо, за да предизвика покаяние, защото Бог откликва на покаянието. Той ще се смили за Ниневия, ако Ниневия се покая. Но за да може Ниневия да се покае, тя трябваше да чуе проповедта, която Бог изпрати към нея чрез Йона.
Римляни 10:13-14
13 Защото „всеки, който призове Господнето име, ще се спаси“.
14 Как обаче ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?
Там се казва: „Защото всеки, който призове Господното име, ще се спаси“. И ние виждаме, че това беше валидно дори за ниневийците. Те призоваха Господното име и се спасиха от бедствието, което щеше да ги сполети. Но апостол Павел продължава и казва: „Как прочее ще призоват Този, в Когото не са повярвали?“ Значи, за да може някой да призове Бога, той трябва първо да повярва в Него. И след това се казва: „А как ще повярват в Този, за Когото не са чули?“
Не можеш да повярваш в някой, за когото не си чул. И след това се казва: „А как ще чуят без проповедник?“ Т.е. някой трябва да проповядва Божието Слово, за да може хората да го чуят, да се покаят, да призоват Господното име и да се спасят. Това беше ролята на Йона. Той трябваше да отиде и да проповядва на ниневийците проповедта, която Бог му беше вложил в сърцето. И това е нашата роля днес. Проповядването включва три елемента: послание, проповедник и слушатели.
Ето, тази сутрин аз съм тук пред вас. Аз имам моето послание и аз като проповедник го говоря. Т.е. имаме послание, проповедник и слушатели. Ако едно от тези три липсва, не може да има проповядване. Ако нямам послание, нямам проповядване. Ако нямам проповедник, нямам проповядване. Ако имам проповедник и послание, но нямам слушатели, пак нямам проповядване. Той може да проповядва на себе си, но това не е проповядване. И в случая посланието беше, че след 40 дни Ниневия ще бъде съсипана.
Получателите на посланието бяха ниневийските жители. Но за да може това послание да достигне до тях, някой трябваше да им го занесе. И този някой беше пророк Йона. В трети стих се казва: „И тъй Йона стана и отиде в Ниневия според Господното Слово“. Слава на Бога! За разлика от първа глава, когато Йона тръгна в другата посока и не се покори на Господното Слово, този път Йона реагира в покорство. Той беше помъдрял от натрупан опит и наказания, хвърлен в морето, престоял в корема на рибата, и този път не направи опит да бяга.
Той откликна с покорство и отиде в Ниневия. И това ни кара ние да си зададем въпроса: доколко ние сме покорни на Великото поръчение и на Божията повеля да проповядваме Благовестието или да благовестваме на всеки човек? Днес Бог спасява по същия начин, както и тогава. Ние живеем в един свят, пълен с грешници, поставени под контрола на Сатана, които са обречени на вечна погибел заедно с него. Те могат да бъдат спасени, защото Исус плати цената за техния грях на кръста.
За да се спасят, те трябва само да чуят Благовестието, да го повярват и да се покаят за греховете си. Но за да чуят Божието послание, някой трябва да им го занесе. И този някой в случая сме ние. Аз и ти. Ако ние не споделяме Благовестието на хората в този свят, те няма да бъдат спасени. Вижте, преди, при Вавилонската кула, Бог говореше на човеците директно. Господ слизаше и говореше с Адам. Господ слизаше и говореше с Ной. Но след Вавилонската кула, след като разбърка езиците на хората, Господ избра един човек – Авраам.
И Господ го избра, говореше на него и той трябваше да говори на другите. И неговият народ, неговото потомство, трябваше да занесе Божието Слово на останалите народи. И днес е същото. Ако Бог искаше да спаси всички, Той можеше директно да срещне хората, които отиват в греха, да им се яви. И те всички щяха моментално да повярват. Но Той не работи по този начин. Начинът, по който Той работи днес, е, че Той има избрани ученици, които са повярвали в Него и те са тези, които да отидат и да занесат Неговите думи на хората в този свят.
Бог спасява чрез проповядване. Тогава, когато ставаше въпрос за Ниневия, Бог можеше просто да се яви лично на ниневийците и в този момент те щяха да се покаят. Но Той не го направи. Той изпрати пророк Йона. Така че Бог спасява чрез проповядване на Неговото Слово. Каза се, Ниневия бе твърде голям град, който изискваше три дни, за да се обходи. Ниневия е разположена на източния бряг на река Тигър. Днес тя се намира от другата страна на реката, срещу град Мосул, в Северен Ирак.
МОЛИТВА
Господи, благодарим Ти за Твоето Слово. Благодарим Ти, че Ти си Бог, Който спасява чрез проповядване. Помогни ни да бъдем верни вестители, да носим Твоето послание на този свят, за да могат хората да чуят, да повярват и да се спасят. Амин.
Вие си чувате за град Мосул по новините. Точно срещу град Мосул, от другата страна на реката, е Ниневия. В древността Ниневия била столица на Асирийската империя. Ниневия беше голям град. Казва се, че изискваше три дни, за да се обходи. Това, че беше голям, означаваше не просто, че беше обширен, защото той действително беше и обширен, но това, че беше голям, означаваше, че той беше от особена важност. В книгата Йона виждаме, че Бог се интересува от две неща: от един пророк, на име Йона, и от един град, на име Ниневия. Това е, за което се говори в цялата книга.
В първите две глави на книгата Йона фокусът е върху Йона – един бягащ пророк, когото Бог настига и завръща, за да изпълни Неговото намерение. А сега фокусът в трета глава се обръща към Ниневия – грешният и пълен с нечестие и насилие град. Така че Бог се интересува от хората в този свят, въпреки техния грях. Бог се интересува от нас, въпреки нашия грях.
Бог дотолкова възлюби света, че изпрати Сина Си, най-скъпото Си, за да не погине нито един, който вярва в Него, да има вечен живот. Бог обича грешниците, Бог обича престъпниците, Бог обича всички хора в този свят. Причината Бог да изпрати Йона при Ниневия беше нечестието на града. Ниневия беше не само един голям град, но той беше един нечестив град.
Йона 1:2
2 Стани, иди в големия град Ниневия и викай против него; защото нечестието му излезе пред Мене.
Ниневия беше град с лоша репутация. Пророк Наум или друг пророк, който също пророкува срещу Ниневия, той нарича градът скверни, кръвнишки град, пълен с лъжа и грабеж. Така че, когато и ние за първи път чуваме за него в книгата Йона, ние научаваме две неща за него: първо, че е голям, и второ, че е пълен с нечестие. Бог можеше да изтърпи нечестието на Ниневия за известно време, но сега това нечестие беше станало толкова голямо, че чашата на Божия гняв преля.
И сега Божият гняв ще се стовари върху Ниневия. Кой би се интересувал от спасението на един такъв град? Ние бихме казали: „Ами като са толкова нечестиви, нека да бъдат унищожени и да се заличат от лицето на земята“. От първа глава на книгата виждаме, че Йона предпочиташе този град да бъде изтрит от картата. По-добре да го няма. Бог обаче беше загрижен. И ако Бог е загрижен за хората в този свят, Бог е загрижен за нашите съседи, Бог е загрижен за нашите комшии, и ако Бог е загрижен за тях, за нашите колеги, загрижени ли сме ние за тях?
Загрижени ли сме за грешността в този свят? Загрижени ли сме, за да отидем при тях и да ги предупредим за идещия гняв? Защото и днес Божието Слово ни говори, че Божият гняв ще се излее върху този свят. Божият гняв ще се излее върху тази земя. И ние трябва да предупредим хората. Защото въпреки че е загрижен за хората във времето, в което живеем, Бог е избрал, както ви казах, не да говори на хората директно, а да им се разказва и да им се разкрива чрез други хора, които Той е избрал. Хора като пророци, хора като нас. Ние никога не трябва да забравяме, че сме посланици, участващи в примирението, което Бог осъществява с хората в този свят.
Както Господ Исус каза за Себе Си, че Той дойде да потърси и да спаси погиналото, така и ние трябва да отиваме при изгубените и да им носим вестта, която Бог ни е дал да им занесем. Казва се, че Йона, като започна да върви през града, един ден път викаше и казваше: „Още 40 дни и Ниневия ще бъде съсипана“.
Проповедта или прокламацията на Йона се състоеше само от 8 думи: „Още 40 дни и Ниневия ще бъде съсипана“. Кратка проповед, и това, че проповедта е кратка, ни напомня, че и ние не трябва да бъдем многословни. Но по-важно в случая е съдържанието на Йоновата проповед. Първо, в нея се говори за 40 дни. 40 дни ни напомнят, че Бог има план. И този план на Бог е разпределен във времето. Бог планираше да разори Ниневия на точно определена дата. По подобен начин Той е определил дата, в която Господ също ще се върне на тази земя и ще съди народите. Ние не знаем кога точно ще е тази дата, но Бог има план и ден.
Второ, Йона говореше за съсипване. Казва се: „Още 40 дни и Ниневия ще бъде съсипана“. Думата, която е използвана тук на еврейски, е същата като думата, използвана за унищожението на Содом и Гомор. И там се казва, че Господ реши да разори Содом и Гомор. Господ реши не просто да съсипе Ниневия, но да я разори. Когато ти разоряваш земята, какво става с нея? Тя се обръща обратно. Ти вземаш отдолу пръстта и тя обръща земята. Бог ще вземе този град и ще го обърне наопаки. Нищо няма да остане от него. Тази дума означава разоряване, преобръщане, изличаване от лицето на земята. И Бог казва: „Аз ще разоря Ниневия. Ниневия ще бъде съсипана“.
По подобен начин и ние говорим за това, което апостолите казват. Какво казват апостолите? Те казват, че днешните небе и земя са натрупани за огън, пазени до деня на Страшния съд и погибелта на нечестивите човеци. Има ден на Страшния съд, който ще дойде. Аз вярвам в това. Има ден, когато нечестивите човеци ще бъдат погубени. И този ден е близо. И ние трябва да предупредим хората, за да не бъдат част от тези нечестиви човеци, но да бъдат спасени.
2 Петрово 3:10
10 А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучене, а стихиите нажежени ще се разпаднат и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат.
Проповядването на Йона беше радикално. Той каза: „Още 40 дена и Ниневия ще бъде съсипана“. Проповядването на Йона не галеше ушите на ниневийците, а пронизваше сърцата. Това трябва да бъде нашето проповядване. Но може би най-важната причина, поради която проповедта на пророк Йона беше чута, беше неговият авторитет. Когато Йона отиде в Ниневия, той отиде там с авторитет. Хората го слушаха и приемаха, че това, което той говори, е от Бог. Йона не беше случаен човек. Той беше човек, завърнал се от преизподнята.
В предната глава се казва, че той беше прекарал 3 дни в морските дълбини. По естествен начин човек не може да прекара 3 дни в морските дълбини и да се върне. Да, той беше станал знамение. Самият Йона беше знамение. Знак за божествения характер на посланието.
Лука 11:30
30 Защото както Йона стана за знамение на ниневийците, така и Човешкият Син ще бъде за знамение на това поколение.
Това, че Йона е станал знамение на ниневийците, означава, че вестта за неговата опитност – това, че той е бил 3 дни в морските дълбини и че се е върнал на сушата – тази вест е достигнала до Ниневия преди него. Т.е. когато той влезе, те вече знаят кой е той и затова те искат да чуят какво има да каже. Това ни кара да се замислим над факта, че репутацията, която имаме като хора, е от изключителна важност за авторитета на нашето послание. Когато ние проповядваме, проповедникът има послание, но той има също и нещо друго, което се нарича на гръцки „етос“. „Етос“ означава, че той има авторитет пред хората. Защо хората го слушат? Защо вие слушате мене?
Защото имате доверие. Ако ми нямате доверие, няма да ме слушате. Слушате ме, защото вярвате, че аз ви обичам. Аз ви говоря с любов. Обичам ви. Когато говоря с любов, когато говоря Божието Слово, вярвате, че това е така и вие ме слушате. Това е моят „ethos“. „Ethos“ на Йона беше, че той беше излязъл от морските дълбочини и че той им говореше Божието Слово. Затова те искаха да го слушат.
Да, Йона не знаеше, че… той очакваше, че Бог ще се смили над града. Да, но той е казал, че „Аз Господи знам, че няма да го съдиш“. Значи това е следващата глава. Следващата неделя ще говорим за това какво се случи тогава. Но сега говорим за Ниневия и за това, че Бог спаси Ниневия чрез проповядването на пророк Йона. И че нашето проповядване трябва да бъде подплатено с нашия характер.
Деяния 2:47
47 като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на целия народ. А Господ всеки ден прибавяше към църквата онези, които се спасяваха.
Бог желае ние като църква да се обичаме един друг. Бог желае да дойдат в църквата, ако тук има любов. Бог желае да бъдем добри, Бог желае да бъдем честни. И по този начин да спечелим благоволението им. И тогава те ще ни чуят, когато им говорим за Исус. В Деяния 2:47 се казва, че апостолите и вярващите от ранната църква печелеха благоволението на всичките люде. Как го печелеха? Като се обичаха, като имаха всичко общо. Казва Божието Слово.
Като се молеха, някои ги гонеха, някои ги преследваха, някои проклинаха за тях, но хората си казваха, че това са хубави хора. И се казва, че когато печелеха благоволението на всичките люде, а Господ всеки ден прибавяше на църквата онези, които се спасяваха. Слава на Бога! Така че за нашето проповядване е важен нашият живот, за нашето проповядване е важен нашият характер. За да бъде нашето послание чуто, ние се нуждаем от авторитет. И този авторитет се гради на две неща.
Първо на нашия характер, но също така и на знаменията, които Бог дава в потвърждение на истинността на Неговото послание.
Марко 16:15-18
15 И Исус им каза: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание.
16 Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден.
17 И тези знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят;
18 змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще полагат ръце и те ще оздравяват.
Това са думите на Господ Исус: „Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар, който повярва и се кръсти ще бъде спасен“. Слава на Бога! Бог продължава да спасява днес чрез проповядването. Който повярва и се кръсти ще бъде спасен, а който не повярва ще бъде осъден. Ще има и такива. Днес ще говорим, че Бог спасява не само чрез проповядване, но Бог спасява в отговор на покаяние. Хората трябва да се покаят, за да са спасени. Но Исус продължава и казва: „И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват, нови езици ще говорят, змии ще хващат, и ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди. На болни ще възлагат ръце и те ще оздравяват“. Слава на Бога! Господ е извършвал чудеса в нашата църква.
Когато някой е бил болен, е идвал, ние сме се молили за него, помазвали сме го с масло в Господното име и той е оздравявал. И след това идва и казва: „Слава на Бога, Господ ме е изцелил“. Това е знамение, което Бог дава да потвърди автентичността на Словото Си. Когато срещнем някой в този свят, ние винаги трябва да го попитаме: „За какво искаш да се моля за теб?“. Може би те ще кажат: „Имам такава и такава нужда“. И когато ние се помолим, Господ ще отговори. И това ще бъде знамение за тях, че това, което ние говорим, не е измама, а истина. Така че ние трябва да имаме характера си, но ние трябва да се молим. Господ дава знамения и чудеса.
Казва се за ранната църква, когато те бяха събрани в четвърта глава на Деяния на апостолите, когато те се върнаха и помолиха на Бога и се казва, че тяхната молитва беше: „Дай на Твоите слуги дързост да проповядват Твоето Слово, докато Ти простираш ръката Си и вършиш знамения и чудеса в името на Твоя свят служител Исус Христос“. Слава на Бога! Т.е. те се молиха за дързост, но те се молиха и за знамения. Така че Господ спасява чрез проповядване, чрез прокламиране на Неговите думи, на Неговото послание и точно по този начин Той спаси Ниневия. Но хората, които получават Божието послание, винаги имат избор. Те могат или да приемат посланието, или да го отхвърлят. Те могат или да повярват, или да не повярват. Бог спасява не само чрез проповядване, Бог спасява в отговор на покаяние.
Нека сега да кажем за покаянието. Покаяние, което проповядването цели да произведе. Когато ние проповядваме Божието Слово, ние проповядваме, за да накараме хората да вземат решение. Когато днес аз ви проповядвам, аз ви проповядвам, за да ви накарам да вземете решение. Да се покорите на Божието Слово и да започнете да го споделяте с другите. За наше и за тяхна радост ниневийците повярваха на Йона и те приеха неговото послание. Той им каза: „Още 40 дена и Ниневия ще бъде съсипана“ и вижте какво направиха.
Ниневийските жители повярваха в Бога. И прогласиха пост. И се облякоха с вретища от най-големия между тях до най-нищожния. Ниневийците не отхвърлиха Йона и неговото послание, не го обявиха за религиозен фанатик. Не казаха: „Той какво говори, 40 дена и ще бъде съсипана Ниневия? Този е луд, този е ненормален, този е религиозен фанатик, този е сектант“. Така можеха да кажат. Но се казва, че те повярваха в Бога. Това е нещо забележително. Тяхната реакция на Божиите думи беше същата като на патриарх Авраам.
За Авраам се казва, че той повярва в Бога и за ниневийските жители се казва, че те повярваха в Бога. Слава на Бога! Те имаха вяра в Бога. Въпреки че бяха грешници, те имаха вяра в Бога. Истинската вяра ражда истинско покаяние. Защото когато те повярваха в Бога, покаяние обзе Ниневия. Това покаяние беше във всички слоеве на обществото. От най-големия измежду ниневийците до най-нищожния. Ние се молим, искаме да имаме такова съживление и покаяние в България. Целият народ да се обърне към Господа. От президента, от министъра, от председателя. Всички да се обърнат към Бога. И да се покаем, да оставим настрана корупцията. Да оставим настрана лъжата, престъпленията. И да се обърнем към Господа. Това, че се споменава „най-големи“, означава, че дори хората, които бяха в управлението на най-високо правителствено ниво, те също участваха в това всеобщо покаяние. И в следващия стих се обяснява, че главен инициатор за това покаяние беше самият цар. Най-висшият ръководител на Ниневия.
Освен всеобщо, покаянието беше емоционално. В израз на дълбоко смирение, ниневийските жители се облякоха във „вретище“. Не знам дали се казва „вретище“ или „вретище“, не знам къде точно е ударението, но „вретището“ е груб, неудобен плат, в който тялото на човек не може да се чувства комфортно. Това е все едно да се облечеш в такъв плат, от който се правят чувалите. Виждали ли сте чувал? Той е от груб плат. Това „вретище“ е от подобен плат, който те боцка, който те спарва и който те кара да се чувстваш неудобно. Те се обличаха в такива дрехи, в знак на смирение. Самият цар изрази дълбоко смирение. Казва се: „понеже вестта бе стигнала до ниневийския цар, който като стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище и седна на пепел“. Ставането от престола и събличането на царската одежда. Вретището е плат, а пък той седна в пепелта на земята. С това действие, като че ли царят на Ниневия признава, че неговото управление е на път да доведе до национална катастрофа, от 40 дена Ниневия ще бъде съсипана, и той така символично, в кавички на съвременния език, си подава оставката.
Той става от престола. Отказва се от властта си в Ниневия и я предава в ръцете на Бога. Ниневийският цар свали царските си одежди, облече се с вретище, стана от трона и седна в пепелта. Това са действия, които разкриват какво става в душата му. Той действително се покайваше, този човек. Какво става с нашата душа, когато ние се покайваме? Как ние изразяваме покаянието си, плачем ли за греховете си? Постим ли, търсим ли Бога? Апостол Яков казва: радостта нека да се превърне в плач.
Всъщност това казва: смехът да се превърне в плач и радостта в тъга. Но след емоциите, покаянието включваше пост и промяна на поведението. Трябваше да се обяви и прогласи из Ниневия указ от царя и големците му с тези думи: „Човеците и животните, говедата и овцете да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода.“ Представете си какво се случва с тези животни, ако ти не им даваш храна и не им даваш вода. Ще се мъчат ли? Ще реват. Така че в Ниневия имаше голям рев.
Рев от хората, рев от животните. Нямаше храна за животните, нямаше вода също за животните. Нямаше вода за хората, от най-големия до най-малкия. Нито да пасат, нито да пият вода, но човек и животното да се покрият с вретище. Не само човеците да се покрият с вретище, но и животните трябваше да се покрият с вретище. Цялата Ниневия да бъде в смирение. И нека викат силно към Бога. Този глас, този вопъл беше с цел Бог да ги чуе. Да, да се върнат всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете им.
Вижте, Йона отиде в Ниневия и той проповядва само първия ден. И след първия ден царят каза: „Само той да проповядва не е достатъчно.“ Сега ще упълномощим други проповедници, които да вземат това послание. Написа указ и разпрати бързоходци до цялата Ниневия, всички да чуят това нещо. Т.е. той е помогнал в проповядването, като назначи хора, които да разнесат посланието към всички. И те започнаха да постят и да се молят и да викат към Бога. И те не само викаха и постяха, но тяхното покаяние беше подкрепено от промяна в поведението.
Те не само постяха и викаха силно към Бога, но се върнаха всички от техния лош път и от неправдата, която беше в ръцете им. Покаянието на ниневийците беше дадено за пример от самия Господ Исус.
Матей 12:41
41 Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го осъдят, защото те се покаяха чрез Йоновата проповед; а, ето, тук има повече от Йона.
Ето тук има повече от Йона. Слава на Бога! Исус ги даде за пример и Той каза: „Те чуха посланието на Йона, те чуха проповедта на Йона и те се покаяха.“ Слава на Бога! Те дадоха на нашия Господ свидетелство за автентичността, за истинността на покаянието на ниневийците. То беше искрено и то беше истинно. Така че Господ спасява и Той спасява чрез проповядване, затова ние трябва да проповядваме благовестието. Господ спасява и Той спасява чрез покаяние, затова ние трябва да проповядваме покаяние и прощение на греховете на тези, които приемат благовестието. И накрая Господ спасява по благодат, защото указът на царя завършваше с тези думи:
Йона 3:9
9 Кой знае дали Бог няма да се обърне и разкае, и се отвърне от лютия Си гняв, за да не погинем?
Вижте, тези последни думи на царя разкриват искреното и смирено отношение, което имаше той. Те изразяват едно пълно предаване в ръцете на Бога. Ниневийският цар не провъзгласи поста, за да окаже натиск върху Бог да промени намерението си. Ниневийците не се върнаха от неправдата и от лошите си пътища, за да заслужат спасението си. Царят не каза: „Когато започнем да постим, когато се променим, ние ще заслужим спасението си.“
Не. Той каза: „Кой знае дали Бог не ще се обърне и разкае.“ Всичко зависи от Него. Покаянието не гарантира спасение. Да, Бог може да ни спаси, но това не означава, че ние ще заслужим спасението чрез нашето покаяние. Бог не е задължен да реагира на човешкото покаяние. Бог не е длъжен да прости. Ако желае, Той може да прости. Но това зависи единствено от Неговото благоволение, а не от усърдието в проявлението на човешкото покаяние. Бог е милостив. Слава на Бога.
И Той е благодатен. И в нашия текст е казано, че Бог откликна на покаянието на ниневийците с милост и прошка. Вместо да ги унищожи, Той ги пожали. Но това спасение не беше по заслуги, а по Божията благодат.
Йона 3:10
10 И като видя Бог делата им, как се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което беше решил да им направи, и не го направи.
Слава на Бога. Този стих ни донесе облекчение. Ако го нямаше, ние щяхме да останем в неведение: какво се е случило с ниневийците? Дали за 40 дни Ниневия беше съсипана? Но от този стих разбираме, че Господ промени решението си. Той се разкая за злото, което беше намислил да им направи, и не го направи. Истинното покаяние кара Бог да омекне. И Той може и да не нанесе бедствието, което е планирал. Но забележете, че промяната в Божието сърце се базира на промяната в сърцата на хората. А промяната в сърцата на хората се дължи на промяната в сърцето на проповедника. Защото в началото Бог пак беше пратил Йона да отиде в Ниневия, но той се качи на кораба и замина в другата посока.
Избяга. Неговото сърце не беше покорно и предразположено да проповядва на тези ниневийци. И ако той не беше отишъл, Ниневия щеше да бъде съсипана, но Господ дойде втори път. И втори път, като дойде, Йона отиде. Сега вече знаеше какво го очаква от Бога. Но когато се промени неговото сърце, тогава той отиде, проповядва на ниневийците и това послание произведе покаяние, а покаянието умилостиви Бог. Слава на Бога. Но пак спасението не стана заради заслугите, но заради Божията благодат.
Защото в Новия Завет апостол Павел казва:
Ефесяни 2:8
8 Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога;
Слава на Бога. И така, как спасява Бог? Бог спасява чрез проповядване, Бог спасява чрез покаяние и Бог спасява по благодат.
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за Твоето Слово и Те молим, Господи, Ти да промениш нашите сърца. Господи, ако сърцата ни са закоравени, ако сърцата ни са в бунт срещу Тебе, Боже, промени сърцата ни, смекчи ги и ни направи покорни. Така че когато Ти ни казваш да станем и да учим и да проповядваме благовестието на всяко създание, ние да не се бавим, но да изпълняваме волята Ти и да учим, и да казваме на хората, Господи, за Исус Христос и за спасението, което Ти си ни дал в Него, и да ги предупреждаваме, че ако те не Го приемат, то идва ден на съд. Идва огън, защото земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат. И ще има ново небе и нова земя, в които ще живеят правда и святост. Но само тези, които са приели Исус Христос, тези, които са изкупени, които са измити, тези, които ще могат да живеят на тази нова земя и това ново небе. А онези, които отхвърлят Исус, те ще бъдат хвърлени заедно с дявола и неговите ангели в пъкъла и ще бъдат отделени от Бога за вечността. Боже, пази ни, нека това да не се случи с нас. Но Господи, дай ни ние да бъдем инструмент за спасението и на други. Молим Те, дай ни това разбиране, че Ти спасяваш чрез проповядване, че ако ние говорим, хората могат да се спасят.
Да, те могат да отхвърлят, но те могат да приемат. И дай, Боже, дух на покаяние в хората, на които ние говорим. Дай ми те да имат това покаяние, което имаха ниневийците, което имаха ниневийците. Така че, Господи, Твоето Слово да произведе покаяние. И това покаяние да бъде угодно пред Тебе, Господи, и Ти да дадеш благодат, и да отговориш на покаянието, като приемеш това покаяние. Боже, ние знаем, че Ти си любящ, защото Ти винаги приемаш тези, които се покайват.
Както бащата прие блудния син, защото Ти си Бог, Който си любящ, и търсиш да спасиш тези, които са във бунт. Молим Те, Господи, дай ни това разбиране за спасението. Дай ни да разбираме как Ти спасяваш и какво е нашето участие в това спасение. Така че ние да бъдем инструменти в ръката Ти за изпълнение на волята Ти и за спасение на онези, които все още са в тъмнината, все още са в греха и все още са обречени на вечност без Тебе. Обречени са на огнения покаян.
МОЛИТВА
Молим Те, изпълни ни със Светия Ти Дух и дай ни сила да проповядваме благовестието. Защото Твоето Слово казва, че благовестието Христово е Божията сила за спасение на всеки вярващ. Първо на юдеина, а после на гърка, после на езичника. Алилуя, слава на Тебе. Амин.