Нашата цел при обзора на новозаветните книги е не да се спираме на детайлите, а да се занимаем с главните факти, които е необходимо да се знаят за всяка книга.
I. АВТОРСТВО, ДАТА, МЯСТО НА НАПИСВАНЕ И АДРЕСАТ.
1. Автор
Първото Евангелие по традиция се приписва на Матей – Левий, бирник или митар, когото Исус призова да бъде един от Неговите 12 апостоли (Матей 9:9; Лука 5:27):
9 И като минаваше оттам, Исус видя един човек, на име Матей, седящ в бирничеството; и рече му: Върви след Мене. И той стана да Го последва.
Практически нищо повече не е известно за него освен името и професията му. След изброяването на апостолите в Деян.1:13 той не се споменава повече в писанието и в историята на църквата. Времето и начина на неговата смърт са неизвестни. Никъде в евангелието Матей не е споменат като негов автор, но ранните църковни писатели, които дискутират авторството на евангелието го приписват на Матей. Според тях апостол Матей е неоспоримия автор на това евангелие.
2. Дата на написване
Не е известно времето на написването на евангелието. Но то едва ли е написано преди първото гонение на християните в Ерусалим (Деян.8:4), тъй като местната църква там едва ли се е нуждаела от писано евангелие докато апостолите са били между тях и са можели пълноценно да ги поучават и да отговарят на въпросите им. Съмнително е евангелието да е писано и след 70 г. сл. Хр., понеже в пророчеството за разрушаването на Ерусалим няма никакъв намек, че това вече е станало (Матей 24:1-3):
1 И като излезе Исус от храма и си отиваше, учениците Му се приближиха да Му покажат зданията на храма. 2 А Той в отговор им рече: Не виждате ли всичко това? Истина ви казвам: Няма да остане тук камък на камък, който да се не срине. 3 И когато седеше на Елеонския хълм, учениците дойдоха при Него насаме и рекоха: Кажи ни, кога ще бъде това? и какъв ще бъде белегът на Твоето пришествие и за свършека на века?
Така че, най-вероятно евангелието е писано между 50 и 70 г. сл. Хр. Освен това ако приемем, че то е било написано след Евангелието според Марк и преди Евангелието според Лука, то този период може да бъде стеснен до годините между 55 и 60 г. сл. Хр.
3. Място на написване
Евангелието подхожда на една църква, която е все още свързана с юдаизма, но в същото време постепенно се отделя от него. Мястото на което би могло да е написано то е Антиохия. Няма доказателства за това, че то е било написано именно там, но не съществува друго по-подходящо място от това.
4. Адресат
Евангелието е писано най-общо до цялото човечество, но в частност до юдейските читатели. Фактите в подкрепа на това виждане са следните:
1) Големия брой старозаветни цитати – повече от 60. Когато някой проповядва на юдеи, той е длъжен да докаже своите доктрини от древните писания. Матей прави тези цитати основа на неговото евангелие.
2) Напълно липсват каквито и да било обяснения за юдейските обичаи – нещо, което показва, че евангелието е адресирано към хора, които са напълно запознати с тях.
II. ОСНОВНИ ДЕЛЕНИЯ
1. Биографичен план
Структурата на Евангелието според Матей е изградена около две успоредни схематични линии. Първата от тях е биографична и е доста близка до тази на Исусовите биографии предадени от Марк и Лука. Двете точки на деление са дадени с думите “от тогава” и са в Матей 4:17:
17 От тогава Исус започна да проповядва, казвайки: Покайте се, защото наближи небесното царство.
И в Матей 16:21:
21 От тогава Исус почна да известява на учениците Си, че трябва да отиде в Ерусалим, и много да пострада от старейшините, главните свещеници и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.
Според тази схематична линия:
1) 1:1-4:16 е въведение което представя Исус като обещания Месия
2) В 4:17-16:20 Исус се разкрива като Месия. Тази част очертава градацията на благовестителската дейност на Исус, която Го прави популярен всред народа.
3) В 16:21-28:19 Исус осъществява своята изкупителна мисия. Тази част проследява намаляването на Исусовата популярност и сочи към кръста като кулминация на Христовото дело.
2. Тематичен план
Другата схематична линия е специфична за това евангелие. Докато предния план е биографичен, този е тематичен. Материалът е разделен на 5 блока, като всяка част е групирана около една доминираща тема и всеки от блоковете завършва с фраза, която декларира, че Исус е свършил някаква част от своето служение.
- 7:28-29
28 И когато свърши Исус тия думи, народът се чудеше на учението Му; 29 защото ги поучаваше като един, който има власт, а не като техните книжници.
- 11:1
1 А Исус, когато свърши наставленията Си към дванадесетте Си ученика, замина оттам да поучава и проповядва по градовете им.
- 13:53
53 Тогава Исус, когато свърши тия притчи замина си оттам.
- 19:1
1 Когато Исус свърши тия думи, тръгна от Галилея, и дойде в пределите на Юдея отвъд Иордан.
- 26:1
1 Когато Исус свърши тия думи рече на учениците Си
Заедно с уводния разказ и заключителната история за страстната седмица, деленията стават общо седем, като са завършени с епилог, който поставя читателя пред дилемата дали да застане на страната на убийците на Исус или просто да стане християнин.
1) Пророчествата за Месия се изпълняват в неговото идване (Матей 1:1-4:11).
Тук читателят се запознава с предисторията на Месия. Най-напред е изтъкнат и след това проследен произходът му от Авраам, първоприемника на Божието обещание и от Давид, избрания от Бога основоположник на юдовата царската династия. Следва разказът за раждането от девица, за кръщението и изкушението, чрез които Исус се подготвя за обществената си дейност. В тази част, състояща се от три и половина глави изпъква фразата “за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка” (1:22;2:15; 4:14). По този начин пришествието на Исус е представено като изпълнение на Божията цел, открита в Стария Завет и постепенно осъществявана в историческия процес, предшестващ неговото идване. Забележителен в тази част е разказа за служението на Йоан Кръстител (Матей 3:1-12).
2) Начало на общественото служение на Исус (Матей 4:12-7:29).
Втората част започва с появата на Исус в Галилея след затварянето на Йоан Кръстител. В нея преобладава разясняването на духовните и етични принципи на месианското царство. Исус призовава хората към покаяние и вяра в Него и им разяснява какви са стандартите на Неговото царство и как се влиза в него. Проповедта на планината изяснява отношението на Исус към закона. Той изисква една праведност, която надхвърля нормите на юдаизма, защото е вътрешна, а не външна, спонтанна, а не легалистична. Доминиращата тема в тази част са принципите на царството и основна е “проповедта на планината” (Мат 5:1-7:29).
3) Исус разкрива месианската си сила над болестите, демоните, природните сили и смъртта (8:1-11:1).
Доминираща тема са наставленията на Исус към апостолите му (10:1-42). Проповядването на Месия е не само прокламиране на някакъв нов идеал, но демонстрация на една нова сила – концепция, която Деяния на апостолите разкрива като реалност в по-късния живот на църквата.
4) Исус обяснява принципите на своето царство (11:1-13:53).
Основно място в този блок заемат притчите на Исус (Матей 13:1-53). Всички притчи не принадлежат към тази част от Евангелието, но повечето от тях се намират в 13 глава. Посредством картини от всекидневието Исус описва естеството и програмата на небесното царство, и по-специално неговата връзка с бъдещето.
5) Исус се разкрива като Месия (Матей 13:54-19:2).
В тази част е изложена кризата в мисията на Исус. Отхвърлянето Му от неговите съграждани (13:54-58), заплахата от страна на Ирод чрез смъртта на Йоан Кръстител (Матей 14:1-12), невъзприемчивостта на учениците (Матей 15:1-16;16:5-12) – всичко това показва напрежението около Него, което Той посрещна с декларация пред към учениците си за неизбежността на кръста (Матей 16:21) и с разкриването на самия Себе Си на планината на преображението (Матей 16:23-17:9). От този момент нататък кръстът се издига все по-ясно пред Исус и става непосредствена цел на Неговия земен живот. Забележително в този блок е поучението на Исус за смирението и простителността (18:1-35).
6) Конфликтите на Месия (Матей 19:3-26:2).
В тази част е дадено началото на страстната седмица. Разкриването на Исусовите месиански цели и претенции довежда до конфликт, който се вижда в дебатите на Исус с фарисеите и садукеите (Матей 22:15-46). От този конфликт се ражда изобличението към лицемерите (Матей 21:1-33) и пророчеството за запустяването на Ерусалим (Матей 24:1-2) Основни моменти в тази част са:
- Притчата за работниците на лозето (Матей 20:1-16);
- Триумфалното влизане в Ерусалим (21:1-11);
- Изобличението към лицемерите (Матей 23:1-33);
- Пророчеството на Исус за Голямата скръб и Второто пришествие (Матей 24:1-25:46)
7) Осъждането, разпятието и възкресението на Месия (Матей 26:1-28:10).
Всеки конфликт трябва да дойде до своя решителен момент и разрешение, и в живота на Исус това разрешение е кръста. Матей показва месианския характер на Исусовата смърт като подчертава нейното отношение към пророчествата.
- Матей 26:31
31 Тогава Исус им казва: Вие всички ще се съблазните в Мене тая нощ, защото е писано: “Ще поразя пастира; и овците на стадото ще се разпръснат”.
- Матей 26:51-56
51 И, ето, един от тия, които бяха с Исуса, простря ръка, измъкна ножа си, и, като удари слугата на първосвещеника, отсече му ухото. 52 Тогава Исус му каза: Повърни ножа си на мястото му, защото всички, които се залавят за нож от нож ще загинат. 53 Или мислиш, че не мога да се примоля на Отца Си, и Той би Ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели? 54 Но как биха се сбъднали писанията, че това трябва така да бъде? 55 В същия час рече Исус на народа: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите? Всеки ден седях и поучавах в храма и не Ме хванахте. 56 Но всичко това стана за да се сбъднат пророческите писания.
- Матей 27:9
9 Тогава се изпълни реченото чрез пророк Еремия, който каза: “И взеха тридесетте сребърника, цената на оценения, Когото оцениха някои от израилтяните, 10 и дадоха ги за грънчаревата нива, според както ми заповяда Господ”.
- В отговора на Каиафовите въпроси Исус използва за себе си титлата “Човешки Син” (Матей 26:64), която в Данаил 7:13-14 се отнася за небесно същество.
63 Но Исус мълчеше. Първосвещеникът му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли си Христос Божият Син? 64 Исус му каза: Ти рече. Но казвам ви, от сега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ на небесните облаци.
8) Епилог (Матей 28:11-20).
Епилогът е едно обобщение на цялото евангелие заключаващо неговото учение чрез илюстриране на две контрастни отношения към Исус – отхвърляне поради неверие или поклонение поради приемане.
III. ОСОБЕНОСТИ И ОТЛИЧИТЕЛНИ ЧЕРТИ
1. Особености
Следните случаи са споменати само в евангелието според Матей:
- Сънят на Йосиф (Матей 1:20-24);
- Посещението на мъдреците (Матей 2:1-12);
- Бягството в Египет (Матей 2:13-15);
- Убийството на витлеемските младенци (Матей 2:16-18);
- Смъртта на Юда (Матей 27:3-10
- Сънят на Пилатовата жена (Матей 27:19);
- Възкресението на светии по време на разпятието (Матей 27:52-53);
- Подкупването на стражата (Матей 28:12-15);
- Повелята за водното кръщение (Матей 28:19-20).
Следните притчи са споменати само в евангелието според Матей:
- Притчата за житото и плевелите (Матей 13:24-30;36-43);
- Притчата за скритото съкровище (Матей 13:44);
- Притчата за скъпоценния бисер (Матей 13:45-46);
- Притчата за рибарската мрежа (Матей 13:47-50)
- Притчата за немилостивия слуга (Матей 18:23-35);
- Притчата за работниците на лозето (Матей 20:1-16);
- Притчата за двамата сина (Матей 21:28-32);
- Притчата за поканените на сватбата (Матей 22:1-14)
- Притчата за десетте девици (Матей 25:1-13);
- Притчата за талантите (Матей 25:14-30).
Следните чудеса са свойствени само за евангелието на Матей:
- Изцелението на двамата слепци (Матей 9:27-31);
- Освобождението на обладания от ням дух (Матей 9:31-34);
- Чудото със статира в устата на рибата (Матей 17:24-27).
Друга особеност на Евангелието според Матей е голямото изобилие от старозаветни цитати – съществуват поне 60 от тях. Повечето от тях са от Исая и Псалмите и все пак може да се каже, че целия Стар Завет е представен. Матей ги използва за да демонстрира тезата, че живота на Исус е изпълнение на старозаветните пророчества за Месия.
2. Отличителни черти
1) Евангелието на Матей е евангелие на проповедите.
Евангелието според Матей е дидактично по своя характер – неговата основна функция е да поучава. То съдържа най-обширната програма от слова измежду всичките евангелия (Матей 5-7 гл.), както и редица други дълги пасажи (10;13;18;23-25), които възпроизвеждат учението на Исус. Те обхващат около 60% от цялото евангелие.
2) Евангелието на Матей е евангелие на Църквата.
Евангелието на Матей е единственото в което се среща думата “църква” (Матей 16:18; 18:17). И двата пасажа са изречени от Исус – нещо, което е белег за това, че Той е имал съвсем ясно определена идея за църквата като една бъдеща институция. Самият факт, че тези пасажи са включени от Матей в евангелието му показва, че то е написано за една млада и бореща се църква, която се нуждае от окуражаване и дисциплина.
3) Евангелието на Матей е евангелие за Царя.
Не само, че доктрината за царството е подчертана от Матей, но Христовата царственост се вижда навсякъде в евангелието. Родословието от първа глава следва царствената линия на Юда. Ирод беше обезпокоен, понеже в раждането на Исус той виждаше поява на политически съперник. Триумфалното влизане в Ерусалим изявява Исус като цар. В есхатологичните си пророчества Той предсказва, че “ще седне на славния си престол” (19:28; 25:31), израз, който се среща единствено при Матей. Надписът над кръста, поставен от Пилат гласеше: “Този е Исус, Юдейския Цар” (Матей 27:37).