Това, за което ще проповядвам тази вечер, е от Деянията на апостолите, двадесета глава, от седми до дванадесети стих. „И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, понеже щеше да отпътува на сутринта, и продължи словото си до среднощ. И имаше много светила в горната стая, гдето бяхме събрани. И едно момче, на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко; и когато Павел беседваше още по-дълго, момчето, обладано от сън, падна долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво.“
Деяния 20:7-12
7 И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до полунощ.
8 А имаше много светила в горната стая, където бяхме събрани.
9 И едно момче на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко и когато Павел беседваше още по-надълго, като потъна в сън, падна долу от третия етаж; и го вдигнаха мъртво.
10 Но Павел слезе и като падна върху него, прегърна го и каза: Не се безпокойте, защото животът му е в него.
11 След това той се качи горе, разчупи хляба и яде, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.
12 А момчето доведоха живо и много се утешиха.
„Но Павел слезе и, като падна на него, прегърна го и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него. След това той се качи горе, разчупи хляба и похапна, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна. А момчето доведоха живо, и не малко се утешиха.“ Амин. Слава на Бога! Това, което виждаме в този текст, е, че Бог възкресява мъртвите. И тази вечер бих желал да ви говоря за това — че Бог възкресява мъртвите; за Него няма невъзможно нещо.
НАШИЯТ БОГ Е БОГ, КОЙТО ВЪЗКРЕСЯВА МЪРТВИТЕ.
Всъщност това е една картина на служението, което апостол Павел имаше. Той пътуваше за Ерусалим, бързаше, и знаеше, че може би повече няма да се върне по тези места — това беше последният път, когато вижда тези хора. Затова искаше да им каже всичко, което имаше в сърцето си, и направи една много дълга служба, която продължи цяла нощ. Те имаха, както ние наричаме, нощна молитва. Това беше в първия ден на седмицата, а първият ден е неделята.
Това е един от стиховете в Словото, който показва, че ранните християни най-вероятно са започнали да се събират в първия ден на седмицата, като почит към Христос, който възкръсна в първия ден на седмицата. И на руски „неделя“ се казва „воскресение“. Така че те бяха събрани за разчупването на хляба. Обикновено всяка първа неделя ранните християни са имали Господна вечеря; и те не са я правили така формално като нас — по една чашка и по едно парченце хляб — но са яли и пили като на вечеря.
Между другото, те са яли и от хляба, и от виното като специално нещо, но заедно с това са яли и друга храна. Така че тук виждаме, че те са били събрани в една стая, и Павел започва да проповядва. Забележете колко продължава неговата служба. Ние искаме нашата служба да бъде два часа: започне ли в неделя по обяд, да сме си тръгнали до дванайсет; или започне ли в пет и половина, до седем да сме си тръгнали. Но се казва просто: Павел продължи словото си до среднощ.
Значи те се събраха вечерта, и той започна да проповядва, и проповядва три-четири часа до среднощ, а може би и повече. И тук виждаме утеха, че не само в нашите служби хората заспиват. Едно от служенията на пастора е да приспива хората, така че да се чувстват добре, като дойдат на службата — да си отпочинат и да станат освежени. И ви благодаря за това, че поне не хъркате, така че другите да могат да слушат.
Но вижте, тук се казва: имаше едно момче на име Евтих, и имаше много светила. Бяха запалили свещи, различни лампи — не знам точно как; горели са масло със светилници. И когато има много огън, той изсмуква кислорода. Не знаете ли това? Аз като химик го знам. Остава въглероден двуокис, и той те унася, приспива те. Тук нямаме такива светила, и слава на Бога.
Затова сме на ниско, не правим църквата на трети етаж, никой няма опасност да падне. Най-много да паднеш от стола, но нищо няма да ти стане. Но тук се казва, че докато седеше на прозореца, той беше заспал дълбоко; и когато падна, Павел беседваше още по-дълго. Евтих сигурно беше работил през деня, защото това беше вечерта. И вие знаете как е: когато цял ден се работи, и после дойдеш в църквата, топличко, хубаво — и клепачите падат.
И се казва, че обладан от сън, падна долу от третия етаж. Както си спеше — и бам, долу. Веднага изтичаха долу да гледат какво стана, чу се този трясък, когато той падна на земята, и го дигнаха — обаче няма пулс. Мъртъв. Но Павел слезе и като падна на него, прегърна го и рече: „Не се безпокойте, защото животът му е в него.“ Той се помоли, и го възкреси. Той имаше вяра — вярваше, че Бог едва ли ще допусне някой да умре по време на службата му.
И аз вярвам, че Господ пази, така че никой да не умре по време на нашите служби; а ако някой умре, Бог ще го възкреси. Защото каква реклама е това — „отидох на църква и умрях“? Отиваме на църква, за да бъдем съживени, за да бъдем живи в Господа. Амин. Той каза: „Не се безпокойте, защото животът му е в него.“ Павел имаше вяра. И след това се качи горе и разчупи хляба. Дотогава още не беше извършил Господната вечеря — беше говорил за нея и за другите неща три, четири, пет, шест часа. И тогава, след възкресението на Евтих, се качи горе и каза: трябва да направим Господната вечеря.
Така че той благослови хляба, раздаде на всички, и те участваха в Господната вечеря. И след това похапна, защото беше вече изгладнял. Много проповядване изгладнява. И като си похапна, каза: сега имам сили да продължавам да проповядвам. Колко бяха останали будни — не се знае, но имаше някои будни. И той продължаваше да проповядва до зори, докато пукна зората, докато се появи новият ден; и тогава тръгна. А момчето доведоха живо, и не малко се утешиха.
Значи той се моли за него, и то може би не стана веднага. Защото, като паднеш от третия етаж, едва ли ще станеш веднага. Но той се моли за него, и то възкръсна — животът му се върна в него, и то оживя от мъртвите. Слава на Господа! Така че нашият Бог е Бог, който възкресява мъртвите. Когато четем, че Павел падна на него и го прегърна, ние виждаме, че това беше начинът, по който един друг Божий човек възкреси едно момче.
3 Царе 17:17-24
17 А след това синът на жената се разболя, а болестта му беше така тежка, че не можеше да си поеме дъх.
18 Тогава тя каза на Илия: Какво има между мен и тебе, Божий човече? Дошъл си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми?
19 А той ѝ отговори: Дай ми сина си. И като го взе от скута ѝ и го изнесе в горната стая, където живееше, го положи на леглото си.
20 И извика към Господа: Господи, Боже мой! Нанесъл ли си зло и на вдовицата, при която живея, като си уморил сина ѝ?
21 Тогава той се простря три пъти върху детето и извика към Господа: Господи, Боже мой, моля Ти се, нека душата на това дете се върне в него!
22 И Господ послуша Илиевия глас и душата на детето се върна в него, и то оживя.
23 Тогава Илия взе детето и го свали от горната стая в къщата, и го даде на майка му. И Илия каза: Виж, синът ти е жив.
24 А жената отвърна на Илия: Сега познавам, че си Божий човек и че Господнето слово, което говориш, е истина.
Спомняте ли си кой беше той? Синът на вдовицата беше възкресен от Илия, пророк Илия. За него се казва в Трета книга на царете, седемнадесета глава. Синът на жената, домакинята, се разболя, и болестта му беше толкова тежка, че не остана дишане в него — значи той умря, нямаше дъх. И тогава тя рече на Илия: „Какво имаш ти с мене, Божий човече? Дойде ли при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми?“
А той ѝ каза: „Дай ми сина си.“ И като го взе от пазвата ѝ, изнесе го в горната стая, гдето живееше, и го положи на леглото си. И извика към Господа, и рече: „Господи Боже мой, нанесъл ли си зло и на вдовицата, при която живея, като си уморил сина ѝ?“ Тези думи на Илия говорят колко близки взаимоотношения имаха Илия и Бог. Илия говори на Бога, като че ли Той му е приятел, и някак Му се оплаква: как може такова нещо?
И леглото му беше помазано — имаше помазание върху леглото му, защото той спеше на него. Както се казва, че кърпите, с които Павел се бършеше, бяха помазани, и когато ги слагаха върху болните, те оздравяваха и злите духове ги напускаха. И се казва, че Илия се простря три пъти върху детето — явно легна върху него, за да затопли тялото му — и извика към Господа, казвайки: „Господи Боже мой, моля Ти се, нека се върне душата на това дете в него.“
Значи, когато някой почине, духът или душата му, вътрешният му човек, напуска тялото. И тук Илия извика към Господа да върне вътрешния човек на това дете обратно в тялото му. „И Господ послуша Илиевия глас, и душата на детето се върна в него, и то оживя.“ Тогава Илия взе детето, занесе го от горната стая в къщата и го даде на майка му. И рече Илия: „Виж, синът ти е жив.“ И жената каза на Илия: „Сега познавам, че си Божий човек и че Господното слово, което говориш, е истина.“ Слава на Бога!
Бог е Бог, който възкресява мъртвите. И четем, че този случай с Илия, в Трета книга на царете, седемнадесета глава, е първият случай на възкресение на мъртвец, записан в Библията. Но се казва също и за последователя на Илия. Спомняте ли си кой беше той? Елисей. Елисей беше ученикът на Илия. И той стана директор на училището за пророци, което беше основал Илия. И когато Илия се възнесе на небето, кожухът на Илия падна от него, и Елисей взе този кожух.
4 Царе 2:9-15
9 След като преминаха, Илия каза на Елисей: Поискай какво да направя за тебе, преди да бъда отнет от теб. Елисей отвърна: Моля, нека бъде в мене двоен дял от духа ти.
10 А Илия каза: Трудно нещо поиска ти; но ако ме видиш, когато ме отнемат от тебе, ще ти бъде даден; но ако не, няма да бъде.
11 И докато те още ходеха и разговаряха, ето, появи се огнена колесница и огнени коне, които ги разделиха един от друг; и Илия възлезе с вихрушка на небето.
12 А Елисей, като гледаше, извика: Татко мой, татко мой, колесницата Израилева и негова конница! И не го видя вече. Елисей хвана дрехите си и ги разкъса на две.
13 И като вдигна кожуха на Илия, който падна от него, се върна и застана на брега на Йордан.
14 Той взе кожуха, който падна от Илия, удари водата и каза: Къде е Господ, Илиевият Бог? И като удари и той водата, тя се раздели и Елисей премина.
15 А пророческите ученици, които бяха в Йерихон, като го видяха отсреща, казаха: Илиевият дух остава на Елисей. И дойдоха да го посрещнат и му се поклониха до земята.
И какво поиска Елисей от Илия? Той каза: „Моля, нека бъде в мене двоен дял от духа ти.“ И виждаме, че чудесата, които извърши Елисей, бяха два пъти повече от чудесата на Илия. Слава на Господа! Така че, ако Илия възкреси мъртвец, и Елисей възкреси мъртвец. В Четвърта книга на царете, четвърта глава, се говори за това възкресение. Елисей отсядаше при една жена, която го приемаше в дома си, и тя каза на мъжа си: „Дай да направим на този Божий човек една стаичка, да му сложим вътре легло, маса, стол и светилник, за да отсяда там, когато идва.“
4 Царе 4:8-37
8 Един ден Елисей замина в Сунам, където имаше една богата жена; и тя го задържа да яде хляб. И колкото пъти минаваше, се отбиваше там, за да яде хляб.
9 После жената каза на мъжа си: Ето сега, знам, че този, който постоянно наминава у нас, е свят Божий човек.
10 Да направим, моля те, една малка стаичка над стената и да сложим в нея за него легло, маса, стол и светилник, за да се отбива там, когато идва при нас.
11 И един ден, когато Елисей дойде там, отби се в стаичката и лежеше в нея,
12 каза на слугата си Гиезий: Повикай тази сунамка. И той я повика и тя застана пред него.
13 Елисей нареди на Гиезий: Кажи ѝ сега: Ето, ти си положила всички тези грижи за нас; какво да направим за тебе? Желаеш ли да говорим за тебе на царя или на военачалника? А тя отговори: Не, аз живея между своя народ.
14 Тогава Елисей попита: И така, какво да направим за нея? А Гиезий отговори: Тя няма син, а мъжът ѝ е стар.
15 Пророкът каза: Повикай я. И когато я повика, тя застана пред вратата.
16 Елисей ѝ каза: Догодина по това време ще имаш син в обятията си. А тя отговори: Не, господарю мой, Божий човече, не лъжи слугинята си.
17 Но жената зачена и роди син на другата година по същото време, както ѝ каза Елисей.
18 И когато детето порасна, излезе един ден при баща си и жътварите.
19 То каза на баща си: Главата ми! Главата ми! А бащата нареди на един от момците: Занеси го при майка му.
20 Той го взе и го занесе при майка му; детето седя на коленете ѝ до пладне и тогава умря.
21 А тя се качи и го положи на леглото на Божия човек, и като затвори вратата след него, излезе.
22 Тогава повика мъжа си и каза: Изпрати, моля, един от момците и една от ослиците, за да побързам да отида при Божия човек и да се върна.
23 А той отвърна: Защо отиваш при него днес? Не е нито нов месец, нито събота. А тя каза: Бъди спокоен.
24 Тогава оседла ослицата и каза на слугата си: Карай и бързай; не забавяй карането заради мен, освен ако ти заповядам.
25 И така, жената отиде при Божия човек на планината Кармил. А Божият човек, като я видя отдалеч, каза на слугата си Гиезий: Ето там сунамката!
26 Сега тичай да я посрещнеш и ѝ кажи: Добре ли си? Добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето? А тя отговори: Добре.
27 А когато дойде при Божия човек на планината, тя се хвана за краката му; а Гиезий се приближи, за да я отблъсне. Но Божият човек каза: Остави я, защото душата ѝ е преогорчена, а Господ е скрил причината от мен и не ми я е явил.
28 Тя попита: Искала ли съм син от господаря си? Не казах ли: Не ме лъжи?
29 Тогава Елисей каза на Гиезий: Препаши кръста си, вземи тоягата ми в ръка и иди. Ако срещнеш човек, да не го поздравиш, ако те поздрави някой, да не му отговориш; и положи тоягата ми върху лицето на детето.
30 А майката на детето каза: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, че няма да те оставя. И така, той стана и отиде след нея.
31 А Гиезий мина пред тях и положи тоягата върху лицето на детето; но то нямаше нито глас, нито слух. Затова слугата се върна да посрещне Елисей и му извести: Детето не се събуди.
32 И когато Елисей влезе в къщата, детето лежеше умряло, положено на леглото му.
33 Пророкът влезе, затвори вратата зад тях двамата и се помоли на Господа.
34 Тогава той се качи и легна върху детето, и като сложи устата си върху неговите уста, очите си върху неговите очи и ръцете си върху неговите ръце, се простря върху него; и тялото на детето се стопли.
35 После Елисей се оттегли и ходеше насам-натам из къщата. След това пак се качи и се простря върху него; тогава детето кихна седем пъти и отвори очите си.
36 Елисей извика Гиезий и каза: Повикай сунамката. И той я повика. Когато жената влезе при Елисей, той ѝ каза: Вземи сина си.
37 И тя падна в краката му и се поклони до земята, вдигна сина си и излезе.
И когато му направиха това, дарбата в него се задейства, и той попита: „Какво да ти направим? Ти си положила всички тия грижи за нас. Искаш ли да се говори за тебе на царя или на военачалника?“ А тя отговори: „Аз живея сред своя народ.“ Тоест не ѝ трябват връзки с големи хора. И тогава Елисей рече: „Какво да сторим за нея?“ И Гиезий отговори: „Наистина тя няма син, а мъжът ѝ е стар.“ И той я повика; и когато тя застана на вратата, Елисей рече: „До година, по това време, ще имаш син в обятията си.“ Слава на Бога! Така Бог направи тя да има син в старостта си.
И въпреки че тя малко не вярваше и каза: „Не, господарю мой, Божий човече, не лъжи слугинята си, не ми давай напразна надежда“ — защото тя искаше това нещо с цялото си сърце. Една жена, която няма дете, наистина го иска с цялото си сърце, и ако някой ѝ даде фалшива надежда, това много би я заболяло. Но това не беше фалшива надежда; и жената зачна и роди син на следната година по това време, както рече Елисей. Слава на Бога!
И детето порасна. Един ден беше с баща си на жътвата. Но вие знаете, че когато е жътва, слънцето е много силно. И явно детето получи слънчев удар и почина, защото каза: „Главата ми, главата ми!“ И бащата рече на един от слугите: „Занеси го при майка му.“ И като го взе и занесе при майка му, детето седя на коленете ѝ до пладне, и тогава умря. И вижте какво направи тя: качи се и го положи на леглото на Божия човек.
Значи пак на леглото, където лежеше Божият човек, заради помазанието, което беше върху него. И като затвори вратата след него, излезе. И тук виждаме за тази жена — тя беше една сунамка — че имаше невероятна вяра, защото действаше, без да се оплаква. И това е пример за нас, когато имаме проблеми и когато се молим за нещо: да не говорим много за проблемите си, но да говорим на проблема и да говорим на Бога. Защото, вижте, детето беше умряло.
Обаче тя не започна да го оплаква. Ако беше някой обикновен човек като нас, той би започнал да се оплаква, да нарежда: защо стана така, мама, как можа, толкова млад… Обаче тя беше жена с вяра — вярваше, че щом Бог е отворил утробата ѝ, Той няма да ѝ отнеме детето. И тя го сложи на леглото на Божия човек, защото знаеше, че това дете е дошло от Бога. Затвори вратата и излезе. И тогава повика мъжа си и рече: „Прати ми, моля, един от слугите и една от ослиците, за да отида бързо при Божия човек и да се върна.“
А той рече: „Защо да отиваш днес при него? Нито е новолуние, нито е събота.“ А тя рече: „Бъди спокоен.“ Вижте, това е невероятно. Детето е умряло, но тя не казва на мъжа си „умря детето“, за да отиде при Божия човек — защото може би той нямаше тази вяра, която тя имаше. Но тя каза: „Бъди спокоен.“ Това е невероятната вяра на тази сунамка. И тогава оседла ослицата и рече на слугата: „Карай и бързай; не забавяй карането заради мене, освен ако ти заповядам.“ Тя впрегна и подкара като луда, докато стигна при Божия човек на планината Кармил.
И Божият човек, като я видя отдалече, рече на слугата си: „Ето там сунамката. Сега изтичай да я посрещнеш и кажи: Добре ли си? Добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето?“ А тя отговори: „Добре.“ Вижте какво става — голям проблем, детето е мъртво, а тя казва „добре“. Слугата Гиезий тича към нея, пита я как е, как е мъжът ѝ, как е детето, а тя казва: „Добре.“ И на него нищо не му каза. И това е пример за нас: ако имаме проблеми, да не ги разправяме много на хората, но да ги кажем само на Бога, а на другите да изповядваме добри неща.
И затова ние, християните, трябва да бъдем такива хора, че когато ни питат „Как си?“, да не отговаряме: „Ох, знаеш ли колко съм зле, парите не ми стигат, колко съм болен, как ме боли тук и тук.“ Трябва винаги да кажем: „Благодаря на Бога, добре съм.“ Защото ако нямаме пари, ще отидем при Бога и ще кажем: „Господи, помогни ми.“ Ако нямаме здраве, ще отидем при Него; ако имаме проблеми, ще отидем при Бога и ще излеем душата си пред Него. Бог желае ние да изливаме всичко пред Него. Но нашата изповед пред хората трябва да бъде: „Добре.“ Амин.
Така че тя казва „добре“. И когато дойде при Божия човек на планината, хвана се за нозете му. Гиезий се приближи, за да я отблъсне, но Божият човек рече: „Остави я, защото душата ѝ е преогорчена в нея.“ Виждате — ако някой е духовен, няма нужда да му казваш как си и да му се оплакваш; той, като те види, ще разпознае в духа си какъв е проблемът ти. Както Анна, която се молеше, а Илий помисли, че е пияна; но тя му каза: „Не съм пияна, но душата ми е преогорчена.“ (Анна имаше съперница, другата жена на мъжа си; а тук сунамката е единствена жена на мъжа си.)
И Елисей рече: „Господ е скрил причината от мене и не ми я е явил.“ А тя рече: „Искала ли съм син от господаря си? Не рекох ли: Не ме лъжи?“ Тогава Елисей рече на Гиезий: „Препаши кръста си, вземи тоягата ми в ръка и иди. Ако срещнеш човек, не го поздравявай; и ако те поздрави някой, не му отговаряй.“ Тоест: бързай толкова, че да не се спираш дори за поздрав. „И положи тоягата ми върху лицето на детето.“ А майката на детето рече: „Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя.“ Значи тя искаше сам той да дойде, а не да праща пратеник.
И така, той стана да отиде след нея. А Гиезий мина пред тях и положи тоягата върху лицето на детето, но нямаше глас, нито слушане. Затова се върна да го посрещне и му извести, казвайки: „Детето не се събуди.“ И когато Елисей влезе в къщата, ето, детето лежеше мъртво на леглото му. Влезе, затвори вратата зад тях двамата и се помоли на Господа. Значи, когато имаме проблеми, трябва да затворим вратата. Затварянето на вратата означава изолиране на външните влияния, на всички смущения — да няма телефони и други такива тук в църквата.
Не е хубаво в църквата да се чуват телефони. Може да ги изключите или да ги сложите на тих режим, но по време на служба телефон да звъни изобщо не е добре. Така че Елисей затвори вратата и се помоли. И се казва: тогава се качи и легна върху детето, както направи Илия. Като че ли му направи изкуствено дишане — защото се казва, че тури устата си върху неговата уста, очите си върху неговите очи, и ръцете си върху неговите ръце, простря се върху него, и тялото на детето се стопли.
Тук ми е интересно. Не знаем точно какво става — Бог го прави свръхестествено — но виждаме нещо подобно. Имаше един случай с един африканец, който беше умрял след автомобилна катастрофа. Един млад пастор карал кола, направил катастрофа и починал. Издали му смъртен акт. Обаче жена му го взела и го закарала на събрание на евангелизатора Бонке. Отначало не искали да го приемат, но тя имала вяра. Вкарали го долу, под залата, в едно мазе, и няколко човека започнали да се молят за него за възкресение, а също да го масажират — защото, ако си умрял, кръвта се съсирва.
И той започнал да дава признаци на живот. Интересно е, че е трудно, ако човек е бил мъртъв ден-два, да се възкреси — мозъкът умира, и няма връщане назад. Но вижте, тук какво прави Елисей? Той се простря върху детето и тялото му се стопли; после се оттегли, но детето още не беше възкресено. Затова той стана и походи насам-натам из къщата. И тук виждаме, че Елисей се молеше и ходеше — както и аз понякога, като се моля, ходя насам-натам. И тогава пак се качи и се простря върху детето. И втория път детето кихна седем пъти и отвори очите си. Слава на Бога!
И Елисей извика Гиезий и рече: „Повикай тази сунамка.“ И я повика. И когато тя влезе при него, рече ѝ: „Вземи сина си.“ И тя влезе, падна на нозете му, поклони се доземи, взе сина си и излезе. Слава на Бога! И Елисей направи още едно възкресение. И следващото възкресение Елисей го направи кога? Когато той самият вече беше умрял. Оттам тръгва традицията за мощите на светците. Знаете, православната църква казва: тук са мощите на еди-кой си светец. А мощите са костите му. Защото вижте какво става.
4 Царе 13:20-21
20 И Елисей умря и го погребаха. А в следващата година няколко моавски чети опустошаваха земята.
21 Неколцина израилтяни, като погребваха един човек, видяха чета; затова хвърлиха човека в гроба на Елисей. Щом човекът се допря до Елисеевите кости, оживя и се изправи на краката си.
В Четвърта книга на царете, тринадесета глава, двадесети стих: „И Елисей умря, и погребаха го.“ Тогавашните погребения не бяха такива — да го сложат в пръстта и да го заринат — но полагаха тялото в специална гробница, без да го затрупват с пръст. Така че Елисей умря и го погребаха. И на следната година моавски чети нахлуха в земята. И неколцина израилтяни, като погребваха един човек, видяха чета; затова хвърлиха човека в гроба на Елисей. И щом човекът се допря до Елисеевите кости, оживя и се изправи на нозете си. Слава на Бога!
Така че Бог е Бог, който възкресява мъртвите. Виждаме, че апостол Павел възкреси Евтих. Илия възкреси сина на вдовицата от Сарепта Сидонска. Елисей възкреси сина на сунамката. Виждаме, че и апостол Петър възкреси един човек. Знаете ли кой беше той? Една жена на име Тавита, или Сърна. В Деянията на апостолите, девета глава, се казва това.
Деяния 9:36-42
36 А в Йопия имаше една последователка на име Тавита (което значи Сърна). Тази жена вършеше много добри дела и благодеяния.
37 И през тези дни тя се разболя и умря; и като я окъпаха, положиха я в една горна стая.
38 И понеже Лида беше близо до Йопия, учениците, като чуха, че Петър бил там, изпратиха до него двама души да го помолят: Не се бави да дойдеш при нас.
39 И Петър стана и отиде при тях. И като дойде, заведоха го в горната стая; и всички вдовици стояха около него и плачеха, и му показаха многото ризи и дрехи, които правеше Сърна, докато беше с тях.
40 А Петър изкара всички навън, коленичи и се помоли, обърна се към тялото и каза: Тавита, стани. И тя отвори очите си и като видя Петър, седна.
41 И той подаде ръка и я изправи; и после повика светиите и вдовиците и им я представи жива.
42 И това стана известно по цяла Йопия; и мнозина повярваха в Господа.
„А в Йопия имаше една ученица на име Тавита, което значи Сърна, или Газела. Тази жена вършеше много добри дела и благодеяния. И през тия дни тя се разболя и умря.“ И я окъпаха — знаете как окъпват мъртвите — и я положиха в една горна стая, за да могат близките да се простят с нея. И понеже Лида беше близо до Йопия, учениците, като чуха, че Петър бил там, изпратиха до него двама човека да го помолят: „Не се бави да дойдеш при нас.“ Но те не му казаха, че го викат да я възкреси.
Може би го извикаха просто за погребението. И Петър стана и отиде с тях; и като дойде, заведоха го в горната стая, и всичките вдовици стояха около него и плачеха, и му показваха много ризи и дрехи, които правеше Сърна, когато беше с тях. А Петър изкара всички навън, коленичи и се помоли, и се обърна към тялото, и рече: „Тавито, стани!“ И тя отвори очите си, и като видя Петър, седна. И той ѝ подаде ръка и я изправи. И после повика светиите и вдовиците и я представи жива.
И това стана известно по цяла Йопия, и мнозина повярваха в Господа. И Петър преседя дълго време в Йопия у някой си кожар Симон. Преди това той се беше молил и за Еней, паралитика в Лида. Казва се: „И всички, които живееха в Лида и в Сарон, го видяха и се обърнаха към Господа.“ Така че тези бяха вече ученици на Исус Христос; те бяха видели изцелителната сила на Господа, а сега видяха и възкресенската Му сила. Слава на Бога!
Марко 5:21-43
21 Когато Исус пак премина с лодката на отсрещната страна, при Него се събра голямо множество; и Той беше край езерото.
22 И дойде един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го видя, падна пред нозете Му
23 и много Му се молеше, като казваше: Малката ми дъщеря е на умиране; моля Ти се да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.
24 И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше след Него и хората Го притискаха.
25 И една жена, която беше имала кръвотечение дванадесет години
26 и беше страдала много от мнозина лекари, и беше похарчила за лечение целия си имот, без да види някаква полза, а, напротив, беше ѝ станало по-зле,
27 като чу отзивите за Исус, промъкна се сред навалицата отзад и се допря до дрехата Му.
28 Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.
29 И веднага кръвотечението ѝ престана и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.
30 И веднага Исус, като усети в Себе Си, че от Него излезе сила, обърна се към множеството и попита: Кой се допря до дрехите Ми?
31 Учениците Му отговориха: Ти виждаш, че народът Те притиска, а казваш: Кой се допря до Мене?
32 Но Той се оглеждаше, за да види тази, която беше направила това.
33 А жената, уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.
34 А Той ѝ каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир и бъди здрава от болестта си.
35 Докато Той още говореше, дойдоха от къщата на началника на синагогата и казаха: Дъщеря ти умря; защо още затрудняваш Учителя?
36 А Исус, като дочу това, което си говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.
37 И не позволи на никого да Го придружи освен на Петър, Яков и Якововия брат Йоан.
38 И като дойдоха до къщата на началника на синагогата, Той видя вълнение и мнозина, които плачеха и нареждаха на висок глас.
39 След като Исус влезе, им каза: Защо така се вълнувате и плачете? Детето не е умряло, а спи.
40 А те Му се присмиваха. Но Той, като изкара навън всички, взе бащата и майката на детето и онези, които бяха с Него, и влезе там, където беше детето.
41 И като хвана детето за ръка, му каза: Талита куми; което значи: Момиче, на тебе казвам, стани!
42 И момичето веднага стана и започна да ходи, защото беше на дванадесет години. В същия миг те се смаяха твърде много.
43 Исус строго им заръча никой да не научи за това; и заповяда да ѝ дадат да яде.
И когато четем това възкресение, което Петър извърши, то ми напомня за едно друго възкресение. Спомняте ли си кое? Възкресението на момичето, дъщерята на Яир — защото Петър направи същото, което направи Господ. Той беше видял какво прави Господ в такива ситуации: изкарваше всички навън, защото там имаше много, които не вярваха, много, които плачеха, и това не помага. В Евангелието на Марко, пета глава, виждаме, че когато Исус премина с ладията на отвъдната страна, събра се при Него голямо множество; и дойде един от началниците на синагогата на име Яир.
И като Го видя, падна пред нозете Му и много Му се моли, казвайки: „Малката ми дъщеря бере душа; моля Ти се, ела и положи ръце на нея, за да оздравее и да живее.“ Тя тогава беше още болна, не беше починала. И Той отиде с него, и голямо множество вървеше след Него и Го притискаше. И тогава онази жена с кръвотечението беше изцелена. И докато Исус още говореше с нея, идват от къщата на началника на синагогата и казват: „Дъщеря ти умря; защо още затрудняваш Учителя?“
С други думи: свърши се, братко, вече няма връщане назад. А Исус, като чу тази дума, каза на началника на синагогата: „Не бой се, само вярвай.“ Слава на Бога! Нека Бог да ни помогне. Вярвам, че когато говорим за тези случаи на възкресение, които виждаме в Словото, нашата вяра в Бога нараства. Защото виждаме, че Бог възкресява мъртвите, че Бог отговаря на молитви, че Божиите хора, дори когато срещаха смъртта, не трепваха пред нея, но действаха.
Виждаме Илия — помоли се, и Бог възкреси сина на вдовицата. Елисей — помоли се, отиде веднъж, нищо не стана; походи из къщата, помоли се пак, отиде втори път, докато детето се възкреси. Виждаме Петър, който направи, както направи неговият Господ. Виждаме Исус, който каза: „Само вярвай.“ Виждаме и сунамката, която казваше „добре“, когато я питаха как е детето. И тук Исус каза на началника: „Не бой се, само вярвай.“ И забележете, че той прие Христовите думи и не каза нищо; замълча, макар да му бяха казали „дъщеря ти умря“.
И се казва, че Исус не позволи никому да Го придружи, освен Петър, Яков и Якововия брат Йоан. И като дойде до къщата на началника на синагогата, видя вълнение — мнозина, които плачеха и пищяха много. И като влезе, каза: „Защо правите този шум и плачете? Детето не е умряло, а спи.“ А те Му се присмиваха. Но Той, като изкара всички навън — така и Петър изкара всички навън — взе бащата и майката на детето, и тези, които бяха с Него — Петър, Яков и Йоан — и влезе там, гдето беше детето.
И като хвана детето за ръка, рече му: „Талита куми!“, което значи: „Момиче, тебе казвам, стани!“ Вижте — същото направи и Петър: каза „Тавито, стани!“ Това е нещо невероятно. И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И те се смаяха твърде много; и Той им заръча никой да не знае това, и заповяда да ѝ дадат нещо за ядене. Така че виждаме, че Господ възкресява мъртвите.
За Него няма невъзможно нещо. Така че, когато се молим, трябва да знаем, че Бог възкресява мъртвите. В Библията имаме осем случая на възкресение. Първо, беше възкресен синът на вдовицата от Сарепта. След това — синът на сунамката. След това — онзи човек, който хвърлиха в Елисеевия гроб. След това — момичето, дъщерята на началника на синагогата Яир. Стават четири.
Лука 7:11-17
11 А скоро след това Исус отиде в един град, наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.
12 И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, единствен син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.
13 И Господ, като я видя, смили се над нея и каза: Недей да плачеш.
14 Тогава се приближи и се допря до носилката; а носачите се спряха. И каза: Момче, казвам ти, стани.
15 И мъртвият се повдигна и седна, и започна да говори. И Исус го предаде на майка му.
16 Тогава страх обзе всички и славеха Бога, като казваха: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своя народ.
17 И мълвата за Него се разнесе по цяла Юдея и по цялата околност.
Освен това беше възкресен синът на вдовицата от Наин — стават пет. После беше възкресен Лазар, след четири дни в гроба; вече миришеше, и Исус каза: „Лазаре, излез вън!“ И при това Исус изобщо не влезе в гроба — само каза дума, и Бог направи невероятно чудо, и Лазар излезе от гроба, вързан в саваните. Станаха шест. И след това Петър възкреси Тавита — седем. И Павел възкреси Евтих — осем. Слава на Бога!
Йоан 11
1 Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра ѝ Марта, беше болен.
2 А Мария, чийто брат Лазар беше болен, беше онази, която помаза Господа с миро и избърса нозете Му с косата си.
3 И така, сестрите пратиха до Исус да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.
4 А Исус, като чу това, каза: Тази болест не е за умиране, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.
5 А Исус обичаше Марта и сестра ѝ, и Лазар.
6 След като чу, че бил болен, остана два дни на мястото, където се намираше.
7 А след това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.
8 Учениците Му казаха: Учителю, току-що юдеите искаха да Те убият с камъни и пак ли там отиваш?
9 Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако някой ходи през деня, не се препъва, защото вижда светлината на този свят.
10 Но ако някой ходи през нощта, препъва се, защото светлината не е в него.
11 Това изговори и след това им каза: Нашият приятел Лазар заспа, но Аз отивам да го събудя.
12 Тогава учениците Му казаха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
13 Но Исус бе говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за потъване в сън.
14 Тогава Исус им каза ясно: Лазар умря.
15 Но се радвам за вас, че не бях там, за да повярвате; но нека да отидем при него.
16 Тогава Тома, наречен Близнак, каза на другите ученици: Да отидем и ние, за да умрем с Него.
17 И така, като дойде, Исус научи, че Лазар беше вече от четири дни в гроба.
18 А Витания беше близо до Йерусалим, на около петнадесет стадия;
19 и много от юдеите бяха при Марта и Мария, за да ги утешават за смъртта на брат им.
20 А Марта, като чу, че идва Исус, отиде да Го посрещне; а Мария остана в къщи.
21 Тогава Марта каза на Исус: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.
22 Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде.
23 Исус ѝ каза: Брат ти ще възкръсне.
24 Марта Му каза: Зная, че ще възкръсне при възкресението в последния ден.
25 Исус ѝ каза: Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, макар и да умре, ще живее.
26 Никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли в това?
27 Тя Му отговори: Да, Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който идва в света.
28 И като каза това, отиде и скришом повика сестра си Мария, като ѝ каза: Учителят е дошъл и те вика.
29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.
30 Исус още не беше дошъл в селото, а стоеше на мястото, където Го посрещна Марта.
31 А юдеите, които бяха с Мария в къщи и я утешаваха, като видяха, че тя стана бързо и излезе, отидоха след нея, като мислеха, че отива на гроба да плаче там.
32 И така, Мария, като стигна там, където беше Исус, и Го видя, падна пред нозете Му и Му каза: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.
33 Исус, като я видя, че плаче и че юдеите, които я придружаваха, също плачат, се потресе в духа Си и се смути.
34 И попита: Къде го положихте? Казаха Му: Господи, ела и виж.
35 Исус се просълзи.
36 Затова юдеите си казаха: Виж колко го е обичал!
37 А някои от тях казаха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и Лазар да не умре?
38 А Исус, все още натъжен в Себе Си, дойде на гроба. Това беше пещера и на нея беше привален камък.
39 Исус каза: Отвалете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му каза: Господи, смърди вече, защото от четири дни е в гроба.
40 Исус ѝ каза: Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?
41 Тогава отместиха камъка. А Исус повдигна очи нагоре и каза: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.
42 Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради хората, които стоят наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
43 Като изрече това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън!
44 Умрелият излезе, с ръце и крака повити в саван и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и го оставете да си отиде.
45 Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което направи Исус, повярваха в Него.
46 А някои от тях отидоха при фарисеите и им казаха какво бе извършил Исус.
47 Затова главните свещеници и фарисеите свикаха съвет и си казваха: Какво правим ние? Този Човек върши много знамения.
48 Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните, като дойдат, ще ограбят и храма ни, и народа ни.
49 А един от тях на име Каяфа, който беше първосвещеник през тази година, им каза: Вие нищо не знаете,
50 нито вземате предвид, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ.
51 Това не каза от себе си, но като беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Исус ще умре за народа,
52 и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чеда.
53 И така, от онзи ден те се съвещаваха да Го убият.
54 Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, а оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град, наречен Ефраим, и остана там с учениците.
55 А наближаваше юдейската Пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Йерусалим преди Пасхата, за да се очистят.
56 И така, те търсеха Исус и като стояха в храма, разискваха помежду си: Как мислите? Няма ли да дойде на празника?
57 А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, че ако някой узнае къде е Той, да ги извести, за да Го заловят.
Евреи 11:17-19
17 С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаак в жертва. Да! Онзи, който беше получил обещанията, принасяше единородния си син,
18 онзи, за когото беше казано: „По Исаак ще се наименува твоето потомство“,
19 като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, откъдето и по един начин на възкресение го получи обратно.
И ще завърша с два стиха. Единият е в посланието към евреите, единадесета глава — говори за Авраам, който вярваше в Бога, който възкресява мъртвите. Казва се: „С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаак в жертва.“ Той всъщност не го принесе, но беше готов да го принесе — извади ножа, върза го, сложи го на олтара, готов да го заколи. „Той, който беше приел обещанията, принесе единородния си син.“ Той беше малко като онази жена, която каза на Елисей: „Не ме лъжи.“
Защото Бог му беше дал син, а после му каза да го принесе в жертва. Бог беше дал син на Авраам, след като той нямаше дете много години; и след това му каза: „Принеси в жертва този, когото обичаш, на един от хълмовете, който ще ти покажа.“ И много богослови вярват, че този същият хълм е Голгота. Но там беше казано на Авраам: „По Исаак ще се наименува твоето потомство.“ Вижте как разсъждаваше Авраам: че Бог може да възкресява и мъртвите.
Той знаеше, че това е обещанието; знаеше, че ако Бог му каза да го принесе в жертва, ще го принесе; но знаеше също, че Божието обещание ще се изпълни, и ако трябва, Бог ще го възкреси от мъртвите. Защото му беше казал: „По Исаак ще се наименува твоето потомство.“ Затова се казва, че Авраам по един начин на възкресение го получи назад. Така че ние трябва да вярваме, че Бог възкресява мъртвите. Слава на Бога!
Римляни 4:17-25
17 (както е писано: „Направих те отец на много народи“) пред Бога, на Когото повярва, Който съживява мъртвите и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.
18 Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според казаното: „Толкова ще бъде твоето потомство.“
19 Без да отслабне във вяра, той вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба,
20 обаче не се усъмни относно Божието обещание чрез неверие, а се закрепи във вяра и отдаде слава на Бога,
21 уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни.
22 Затова му се вмени за правда.
23 Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него,
24 но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исус, нашия Господ,
25 Който бе предаден за прегрешенията ни и бе възкресен за оправданието ни.
И в Римляни, четвърта глава, също се говори за Авраам, че той вярваше в Бога, който възкресява мъртвите. Казва се: „Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да е осигурено за цялото потомство — не само за това, което се обляга на закона, но и за това, което е от вярата на Авраам, който е отец на всички ни.“ Това е Римляни, четвърта глава, седемнадесети стих: „Както е писано: Направих те отец на много народи — пред Бога, в Когото повярва, Който съживява мъртвите и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.“
„Авраам, надявайки се без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според казаното: Толкова ще бъде твоето потомство. И без да отслабне във вяра, той взе предвид, че тялото му е вече замъртвяло, като беше на около сто години, и че утробата на Сара е замъртвяла; обаче, относно Божието обещание, не се усъмни чрез неверие, но се закрепи във вяра и даде слава на Бога, напълно уверен, че това, което Бог е обещал, Той е силен и да го изпълни.“
„Затова му се вмени за правда. Обаче това, че му се вмени за правда, не се написа само за него, но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който възкреси от мъртвите Исус, нашия Господ, Който биде предаден за прегрешенията ни и биде възкресен за оправданието ни.“ Слава на Бога! Библията е книга на възкресението, и виждаме, че най-голямото възкресение е възкресението на Господ Исус Христос. Виждаме, че Авраам вярваше в Бога, който възкресява мъртвите и повиква в съществуване това, което не съществува.
И той повярва, когато утробата на Сара беше замъртвяла и беше престанало обикновеното на жените — така че по естествен ред не можеше да има син — обаче той вярваше в Бога, който възкресява мъртвите. Слава на Бога! Ние, когато бъдем възкресени — с костите ли, или без костите? За Бога няма невъзможно нищо. Той знае атомите във вселената и може да възстанови всичко. Не се отчайвай, брате: дори да те изгорят, пак Бог ще събере всичко.
Така че вярваме и за нашето възкресение. Виждаме Авраам, който вярваше — първо, когато му се роди синът, и после, когато трябваше да принесе сина си в жертва. Виждаме и сунамката, която вярваше, когато Елисей ѝ даде сина, и когато синът беше възкресен. Виждаме и Яир, който мълчеше и трябваше да повярва, че Исус Христос ще възкреси детето му. Така че цялото Божие слово е изпълнено със случаи на възкресение. Исус се смили над една жена, вдовица, която изпращаше единствения си син; и Той се спря, допря се до носилото, и синът стана. Слава на Бога!
Исус възкреси Лазар. Исус самият беше възкресен за нашето оправдание. Слава на Господа! И ние също ще бъдем възкресени. Това е нашата надежда, обещанието, което Бог ни е дал. Така че нека да не мислим, че за Бога има нещо невъзможно. Дори тялото ти да бъде изгорено, дори червеите да те изядат, дори костите да не останат, нищо да не остане от тебе — Бог ще възстанови тялото ти. Както те е създал, така ще те създаде отново, защото Той повиква в съществуване това, което не съществува.
Така че дори прахът ти да е бил разнесен по цялата вселена, Бог може да го извика обратно, и ти ще бъдеш възстановен. Слава на Господа!
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти за тази вечер, благодарим Ти за Твоето слово, Господи! Наистина това са невероятни случаи, и ние знаем, че това не са измислени истории, не са приказки или легенди, но действителни случаи на възкресение — осем случая на възкресение, а и нашият Господ, Който възкръсна от мъртвите в прославено тяло. И, Господи, благодарим Ти за всички тези възкресения, а също и за други възкресения, които си правил в историята на църквата, дори и в наше съвремие. Благодарим Ти. Благодарим Ти, че за Тебе няма невъзможно нещо.
МОЛИТВА
И аз Те моля тази вечер: укрепи вярата ни — вярата в нашето собствено възкресение, вярата в това, че един ден ще ни възкресиш, вярата, че Ти си Всемогъщ, вярата, че Ти потвърждаваш Словото Си със знамения и чудеса чрез Твоите служители. Господи, вярваме, че щом можеш да възкресяваш мъртви, за Тебе няма невъзможно нещо. Ти можеш да повикаш в действително съществуване това, което не съществува; Ти можеш да извършиш всякакви творчески чудеса; Ти можеш да направиш невъзможното, защото за Тебе няма нищо мъчно.
МОЛИТВА
Боже, благодарим Ти, че Ти си нашият Бог, че имаш план с нас, и че всичко, което Ти решиш, никой не може да Ти попречи, защото Ти си Всемогъщ. Твоите дела говорят за Твоя характер, Твоите дела говорят за Твоята слава. Молим Те, Боже, направи ни да бъдем верни Твои служители, както бяха Илия, Елисей, Петър и Павел. Направи ни покорни на Тебе, дай ни Твоето присъствие и Твоята сила да е с нас, за да бъде и нашето проповядване придружено с чудеса и знамения. Господи, издигаме Те и Те прославяме, и се оставяме в Твоята ръка, и се смиряваме пред Тебе. Алилуя. Амин.