Един вярващ лекар бил повикан при тежко болен пациент. По време на прегледа болният промълвил:
– Докторе, страхувам се от смъртта, много се страхувам. Кажете ми, какво ме очаква отвъд, след смъртта.
– Не зная – отговорил лекарят.
– Как?! Вие, който сте вярващ християнин, нима не знаете какво има след смъртта?
Лекарят не отговорил, а отишъл при вратата и я отворил. Веднага в стаята влязло неговото куче, което започнало да скача около него като по този начин изразявало радостта си от това, че можело да бъде със своя стопанин. Тогава лекарят казал на болния:
– Наблюдавахте ли кучето? То никога не е било в тази стая, не познава нито един предмет в нея. Знаеше само едно – че неговия господар е от другата страна на вратата – и щом я отворих, то влезе с голяма радост. Аз зная много малко за това, което ни очаква след смъртта, обаче едно зная, моят Господ Исус Христос е от другата страна на вратата. Това е достатъчно за мен. И когато вратата през която ще трябва да мина се отвори за мен, аз ще я премина с благодарност и радост.
Според Божието Слово смъртта не е край, а врата към Божието присъствие! Във 2 Коринтяни 5:6-8 четем:
6 И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че, докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа, 7 (защото с вярване ходим, а не с виждане). 8 – понеже, казвам, се одързостяваме, то предпочитаме да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа.
Проповед: ДЕНЯТ НА СМЪРТТА СТРУВА ПОВЕЧЕ ОТ ДЕНЯ НА РАЖДАНЕТО