Слава на Бога! От основа на този текст, който прочетахме преди молитвата, ще се спрем на три теми, които мисля, че са важни. Първата от тях е темата за баланса в наше християнско живот по отношение на очакването на Господа. Защото виждаме, че когато Иоан Кръстител дойде и проповядваше в юдейската пустиня, още преди Христос да започне неговото служение, той казваше: „Покайте се, понеже наближи небесното царство“. Какво означава това, че наближи небесното царство?
Означава, че управлението на Бог ще дойде и Той ще установи Неговото царство на земята. Небесното царство е същност Божието царство, царството на Бога. Всичко това се казва, защото това беше, за което се говори чрез пророк Исаия. Самият Иоан Кръстител беше изпълнение на пророчество, дадено 700 години по-рано. Защото пророк Исаия пророкува около 700 година преди Христос.
Исаия 40:3
В това служение на Иоан ние виждаме първо това, че небесното царство е близко. И второто нещо, което виждаме е, че народът не е готов да посрещне своя Бог. Затова той трябва да бъде подготвен. И за това Бог изпраща Иоан, който да приготви пътя на Господа. По това време, когато царете са идвали в някакъв град, са изчиствали пътеките пред тях, за да може техните колесници да се движат по прав път, да не им друса. И се казва, че всяка долина ще се изправи, всеки хълм ще се сниши, за да може да се приготвят за Господа прави пътеща.
Това означава, че ние трябва да се подготвим и да живеем в тази подготовка за идването на Господа. И в какво се състоеше подготовката за идването на Господа? Какво правеха хората? Трябваше да се очистят от греховете си, да се покаят и да се приближат към Бога. Точно това е. Защото, вижте, казва в четвърти стих: „А той, Иоан, носеше облекло от камилска козина и кожен поясок около кръста си, а храната му беше акриди и див мед“. Т.е. той живееше един аскетичен начин на живот.
Той живееше отделен от този свят. Той проповядваше в юдейската пустиня. И тогава излизаха при него Ерусалим и цяла Юдея и цялата йорданска околност и се кръщаваха от него в реката Юрдан. Т.е. те приемаха неговото послание, че Небесното царство е наближило и затова те трябва да са готови да посрещнат Господа. И тази подготовка се изявяваше в това, че те ще се отделят от греха. И се казва, че те се кръщаваха от него в реката Юрдан, като изповядваха греховете си.
Защо изповядваха своите грехове? За да може да ги оставят. Защото когато един грях е изповядан, тогава той е осветен от Божията светлина и той повече не се върши. Ако някой желае да продължава да върши греховете, той няма да ги изповяда. Той ще ги скрие, за да може там да продължава да ги върши и ще живее в измамата на греха. Но когато човек изповяда греховете си, той ги и оставя. Така че това е нещо, което е много актуално за нашето християнско живот също.
Първо, че ние живеем много близо до идването на Христос. Защото Христос, след като изпълни мисията на Отца на тази земя преди 2000 години, Той се възнесе на небето и сега стои отдясно на Бога. И всякога живее, за да ходатайства за нас. Той е нашият Първосвещеник в Божията слава. Това казва Посланието към евреите. И това време, което ни е дадено, Божието слово го нарича времената на езичниците. Защото ако Исус беше дошъл тогава още веднага, това благовестие нямаше да може да се проповяда по целия свят.
Но Бог в Неговия план желае да спаси целия свят, не само евреите. И за това Той ни дава това време, което е милост Божия, което е благодат Божия, да можем ние да чуем това, което Христос направи за нас и чрез вяра да бъдем спасени. Няма по-благодатно време от това, в което ние живеем. Но в същото време, това време не се знае колко ще бъде дълго. И Христос ще се върне на тази земя. Защото вие знаете, че когато Той се възнесе и апостолите се взираха към небето да видят какво ще стане, ангелите дойдоха и им казаха: „О, галилеяни, защо се взирате към небето?“
То Христос, когато видяхте, че отива на небето, по същия начин ще слезе, както Го видяхте да отива на небето. Така че Христос ще дойде на тази земя, за да съди народите. Христос ще дойде на тази земя. И ние Го очакваме. Това е нашата вяра. И ако ние имаме вяра наистина, то ние ще живеем в такъв живот на очистване. Ще живеем живот на покаяние. Затова всеки от нас трябва да прегледа живота си и да види дали той вярва, че Христос ще дойде отново. Защото едно такова очакване мотивира покаяние.
Едно такова очакване мотивира изповядване на греховете. Едно такова очакване, една такава вяра мотивира чист живот. Затова като християни ние трябва да знаем, че Христос ще дойде. И ние трябва да живеем с това очакване, че Господ идва. И Той може да дойде всеки миг. В Посланието към римляните 13 глава се казва от 13 стих надолу: „И това вършете, като знаете времето“. Т.е. ние трябва да се обичаме един друг. Защото по-напред има различни увещания, за които се говори и казва: „Не оставяйте никому дължни в нищо, освен един друг да се обичате. Защото който обича другия, го изпълнява закона“.
Т.е. заповедите: „Не прелюбодействай, не убивай, не кради, не пожелавай“ и коя да била друга заповед се заключава в тия думи: „Да обичаш ближния си както себе си“. Любовта не върши зло на ближния си. Следователно, любовта изпълнява закона. И това вършете. Т.е. живейте в любов. Защото любовта е критерият за духовност. Любовта е белегът на християнина. Любовта е марката на християнина.
И закрива много други неща? Да, закрива. Но тук се казва, че това вършете. Т.е. ние можем да живеем свят живот. Ние можем да живеем живот на любов. Като знаете времето. Т.е. знанието за времето ще ни мотивира ние да живеем по начина, по който трябва да живеем. „Като знаете времето, че часът е вече настанал да се събудите от сън“. Който е заспал, да се стресне. „Стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите“. Защото в този сън ти умираш. Това е като бялата смърт.
Просто като човек се унесе и той се отпусне и всъщност той умира. А пък може би сънува някакви сладки сънища. Защото спасението, вижте, това е Божието слово, защото спасението или Божието царство, Небесното царство, възкресението от мъртвите и всичко това, което спасението представлява, защото спасението всъщност става на три етапа. Първият етап е, когато ние повярваме и когато изповядаме Господа Исус Христос за наш Господ, нашата вяра ни спасява и в този момент ние сме спасени.
Иначе ще бъдем записани в Книгата на живота. Слава на Бога! Но след това през целия си живот ние трябва да изработваме спасение. Тоест ние да устоим докрай, ние да пребъдваме в Господа, ние да изработваме в себе си плода на Духа и това е спасението, което продължава през целия ни живот. И най-накрая спасението ще завърши окончателно, когато ние бъдем възкресени от мъртвите, когато получим нови тела в славата на Бога. И това ще стане при пришествието на Христа.
Това ще стане в Небесното царство. И тук се казва, защото спасението е по-близо до нас сега, отколкото когато изпърво повярвахме. И тук не намеква този парадокс, че всъщност ние когато повярваме, сме много огнени за Господа и колкото времето отминава от времето на нашето повярване, толкова ние сме склонни да се отпускаме и да охладняваме. Но той казва, вие не трябва да охладнявате, колкото повече време минава от както сте изпърво повярвали, ние трябва по-гореще да ставате, защото със всяки изминал ден, със всяка изминала година вие се приближавате към спасението си.
И ако ние се приближаваме към спасението си, вместо да деградираме, ние трябва да градираме, трябва да се изграждаме, трябва да ставаме все по-святи, да ставаме все по-пламени, все по-силни, все по-като Господа Исус Христос, все по-служащи, все по-вече обичащи. Нощта премина, ако някой е спал да се събуди. Денят наближи. Нощта е времето на Сатана. Нощта е времето на Злото. Но времето на Злото премина. Идва Божият ден. И тъй нека отхвърлим делата на тъмнината и да се облечем в оръжието на светлината.
Римляни 13:13
13 Както в бял ден, нека ходим благопристойно, не в пирувания и пиянства, не в блудство и разпътство, не в свади и зависти.
Като в бял ден ходим благопристойно, не по пируване и пиянство, не по блудство и разпътство, не по свади и зависти, но облечете се с Господа Исус Христос и не промишлявайте за страстите на плътта.
Амин. Това виждаме в идеята за Божието царство и наближаването на Божието царство. Божието царство наближава. Това, което Йоан проповядваше преди Христос, продължава да бъде валидно и днес. Защото и самият Господ Исус Христос проповядваше „Божието царство наближи“. И апостолите проповядваха „Божието царство наближи“. И днес ние живеем в това същото време и сме много, много близо. И така завършва и откровението на Йоан. Не запечатвай думите на написаното в тази книга „Пророчество“.
Защото в предните пророчества в Стария Завет, например в Даниил, се казва „Запечатай думите на това пророчество, защото след време хората ще ги разбират и тогава ще ги отпечатат“. Но тук се казва „Въобще не ги запечатвай, защото времето е близо на това пророчество“. И по-добре се казва „Ето ида“, не само ето, но казва „Навярно ида скоро“. Амин. Дойди, Господи Исусе. Това нещо трябва да е в нас. Ние трябва да очакваме Господ Исус Христос и тази дума.
Това е начинът, по който те са се поздравявали ранните християни. Те са казвали „Мараната“. Което означава „Господ наш, иди“. Слава на Бога. Така завършва Първо Коринтяни. Който не люби Господа, да бъде проклет. Тези думи „Господ наш, иди“ означава „Мараната“. Ние трябва да го очакваме. Ние трябва да живеем с това очакване непрекъснато. Защото това очакване ни мотивира да отхвърлим греха, да не промишляваме за плътта, да живеем свят живот и всички тези неща.
Но проблемът какъв е? Проблемът е, че този свят ни казва, че „Господ няма да дойде“. Има една мисъл, която ни се прокарва непрекъснато. И това е мисълта, че откакто свят светува, все го чакаме, всичко се идва, има един кръговрат на живота, всичко се върти и няма такова нещо като начало и край. Но трябва да знаем, че това не е вярно. Има начало, има и край. Въпреки това, че неговото идване е забавено, но той дълго търпи да се покая някой, тогава той е забавен, той се отложи всичко тук, ще има ново небе и нова земя.
И неговите дни са сброени. Тук ли сме на тази земя, вярващи ли, или ще има ли хора тук, или няма да има. Когато Бог прави ново небе, нова земя, няма да бъдем тук, защото когато сме тук, ще изгорим. И ще бъдем в Божията слава. Тези, които не са вярващи, за тях не отговарям, аз отговарям само за вярващите. Но вижте какво се казва тук в апостол Петър, говори във Второ Петрово, и казва така: Преди всичко знаете това, че в последните дни, в които ние живеем, ще дойдат подиграватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти.
Вижте, точно това е връзката. Връзката е между вярата в Бог и поведението на човека. Безумният, казва се в 14 Псалом, рече в сърцето си: няма Бог. Когато няма Бог, тогава няма отговорност, и когато няма отговорност, човек изгуби моралните дрехи и се греши колкото може повече. И затова се казва, че всички се грешиха и съвкупно се отделиха от Бога. Във 14 Псалом. И тук се казва за тези, които казват, че няма да дойде, къде е обещаното му пришествие. Подигравателите ще ходят по своите страсти и ще казват: къде е обещаното му пришествие?
Понеже те се подиграват и те отхвърлят вярата, която е, че ще има второ пришествие, те ще ходят по своите страсти. Тоест това, че няма да има Бог, няма да има отговорност, няма да има съд, на тях им дава свободата да се живеят в страстите. Защото откакто са се поминали бащите ни, всичко си стои така, както от начало на създанието. Защото те своеволно не признават това, че чрез Божието Слово от начало е имало небе и земя, сплотена от водата. Тоест те отхвърлят и Битие, това, което говори за сътворението.
И земя сплотена от водата и сред водата, но пак посредством тях тогавашният свят, потопен от водата, загина. Така със същото Слово и днешните небе и земя са натрупани за огън, пазени до деня на страшния съд и загиването на нечестивите човеци. Значи тогава ние вече имаме един прецедент, т.е. нещо веднъж се е случило подобно във времето на потопа, когато хората живееха във страстите си и всичко, което сърцето на човека се намисляваше или се измисляше, беше постоянно само зло.
И затова Бог спаси Ной, защото той беше праведен и погуби целият тогавашният свят. Имаше едно ново начало и сега той знае как да спасява праведните, а нечестивите да предаде на съд. И тогава той казва: „Още и това нещо не забравяйте, любезни, че за Господа“ и тук вече идваме до този баланс, който ние трябва да имаме. „Още и това нещо не забравяйте, любезни, че за Господ един ден е като хиляда години и хиляда години като един ден. Господ не забавя това, което обещава, според както някои смятат забавянето, но заради вас търпи за дълго време, понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.
А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучене, стихиите нажежени ще се стопят и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезне. Прочее понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да сте вие в своето живеене в благочестие? За да можем да избегнем този огън, ние трябва да бъдем святи и благочестиви, като очаквате и ожидате дохождането на Божия ден, поради който небето възпламенено ще се стопи и стихиите нажежени ще се разложат.
Аз според обещанието му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда. Затова, любезни, като очаквате тези неща, старайте се да се намерите чисти и непорочни пред Него с мир в сърцата си. Изчитайте дълготърпението на нашия Господ като средство за спасение. Амин. Балансът, за който говорим, е това, че винаги християните са били по някакъв начин атакувани в това да излязат извън баланс. Как можеш да излезеш извън баланс? Първо, ако ти определиш дата, когато Господ ще дойде.
Защото имало е много пъти в историята на християнството, когато хора, които очакват Господа и живеят с това очакване, защото Божието Слово казва ние да живеем с това очакване и казва, че Божието царство е близо. Тогава казали, че 2000-та година ще свърши край на света. Да, както да. 2000-та година, тая 2012-та го казва. Да, 2000-та година ще свърши край на света. 2012-та сега се говори според някакви други календари, които нас не ни интересуват. Преди това имаше други дати.
В евангелските църковни среди е имало също други дати. Имало е случаи, когато хората са се обличали с бели дрехи и са излизали на някоя планина да посрещнат Господа, през коя ли не година. Това е било в ревността за Господа, но ревност без мъдрост и ревност без баланс. Те са чакали, но не са излезли да чакат, защото са повярвали на някой човек, който е бил техният водач. В случая Бог не е виновен и Словото не е виновно. Те не са повярвали в Словото.
Те не са повярвали в Словото, а са повярвали на техния водач. Ако знаеш крадеца, можеш ли да знаеш кога ще дойде, за да правим нещо? Точно това е. Ако го знам крадеца, ето тогава вечер трябва да го вардя. Ама ти като спреш да го вардиш, той няма да дойде. Не знам. Обаче, това е нещо, че не се знае в кой ли час, кой миг ще дойде и това е слепа ли наука. Когато най-малко очакваме. Когато най-малко очакваме. Обаче тук идва другата крайност.
Другата крайност е да кажем, че никой не знае кога ще дойде, затова да изгубим очакването си. И тук ние трябва да поддържаме баланс в нашия живот и да не допускаме да изгубим надеждата си, да не допускаме да изгубим очакването си. Но винаги да живеем с такова очакване, че Господ ще дойде и това очакване да мотивира в нас желание и работа за освещение. Старание за непорочност, очистване, свят живот, благочестие. Всички тези неща, за които ни говорят апостол Петър и апостол Павел.
И останалите апостоли, и Господ Исус Христос. И в същото време да служим за благовестието и за ученичеството, за да може повече и повече хора да се спасяват. Защото в Матей 24 глава се казва, че това благовестие на Царството трябва да се проповядва за свидетелство на всичките народи.
Матей 24:14
14 И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по целия свят за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят.
Т.е. ако ние чакаме да дойде свършекът, а пък ние не благовестваме, ние трябва да знаем, че може да се забави този свършек, защото Бог ще търси други хора, които да проповядват благовестието и да се осъществи. Да има повече спасение, защото това е целта на Бога – повече спасени души. Т.е. ние трябва да се включваме в тази работа на световните мисии, за да може благовестието да се проповядва на всичките народи. Т.е. това е първото нещо, което ни говори Матей трета глава. Това ние да живеем в очакване на Божието царство и това очакване да се изяви в изповядване на греховете, очистване, покаяние, подготовка на сърцата за идването на Господа и в същото време живот в баланс.
Защото ние не знаем нито деня, нито часа, когато Човешкият Син ще дойде. Но това трябва да ни мотивира още повече, защото няколко пъти Исус Христос казва: „Бдете и молете се“. Т.е. това, че вие не знаете кога ще дойде, трябва да ви мотивира не да се отпуснете, но напротив – да бдите и да се молите, да бъдете мобилизирани, защото Бог желае ние да бъдем будни и трезви. Защото ако ние заспим, противникът ви дяволът като лъв обикаля и търси някой да погълне.
Защото който заспи, стадото заминава, а той остава в гората. И когато ти се събудиш без стадото, ти ставаш лесна плячка, защото Сатана има неговите методи да те хипнотизира, да те омая, да те съблазни, да те изкуши, да те атакува в мислите и ако ти не си готов, ако ти не си буден, ако ти не си трезвен, ако ти не си облечен в Божието всеоръжие, има опасност в твоето сърце да стане невярващо. И ти да отпаднеш от благодатта на Бог. Затова Божието Слово отново ни мотивира и ни призовава да бъдем будни.
Как можем да бъдем будни, братя? Трябва големи молитви и това тяло става вече духовно. Става послушно. Става духовно. И той знае вече, че ти си изпълнен със Светия Дух. И действа ли Духът на Господ в тебе, няма как да не си буден. Това е положението, братя. Това е молитвата. Молитвата прави разликата, тя те държи буден и всичко в тебе. Второто нещо, за което тази глава ни говори, освен нашето очакване на Господа, е това ние да имаме дела на вяра. Това ние да имаме плодове, съответствени на покаяние.
Защото се казва: „И като видя, че мнозина от фарисеите и садукеите идеха да се кръстят, им рече: Рожби ехиднини! Кой ви предупреди да бягате от идещия гняв?“. Тази дума „рожби ехиднини“, всъщност, означава „змийски чада“ или „змийско потомство“. Това са децата на змията. Имаше такъв случай, че някаква сестра решила да се направи на духовна и чела нещо от Словото и дошла и поздравила в църква: „Здравейте, рожби ехиднини“. Ако не е кръстен човек, то външно кръщение може да бъде външно. Ако е имало време да бъде кръстен, той трябва да бъде кръстен. Защото Исус Христос се смири от човешката природа и Той направи външно кръщение. Да, изпреварваш малко и сега ще дойдем след малко до външното кръщение. Да говорим сега в момента за това, че ние трябва да имаме дела. Защото Йоан сега се обръща към фарисеите, които си мислеха, че са Авраамови деца. Те се наричаха фарисеи. Фарисеи означава „отделен“. Те си мислеха, че са отделени за Бога, че са нещо по-святи.
Но в същото време той ги нарече змийски изчадия. Той ги нарече деца на змии. Той ги нарече лицемери. Той ги нарече деца на Сатана. Но и те искат да се спасят, защото осъзнават по някакъв начин, че гневът идва, съдът идва. Но той им казва: „Затова принасяйте плодове, съответствени на покаяние“. Това е, което може да ви спаси. Не да се наричате с хубави имена, дори да се наричате християни или каквито и да се наричате. Но това, което ще ви спаси, е вашият живот. Плодове, съответствени на покаяние. Това означава, че нашият живот, нашите дела трябва да съответстват на вярата ни. Ако няма съответствие между дела и вяра, тогава нашата изповед, нашите думи остават празни и ние ставаме голословни, защото думите ни губят своето покритие. Не мислете да думате: „Авраам е нашият баща“, защото ви казвам, че Бог може от тия камъни да въздигне чада на Авраам. А и брадвата вече лежи при корена на дърветата. И тъй, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля.
Това е подобно на думите на Христос за пребъдването, защото там Той казва, че „Който пребъдва в Мене, той дава плод“. „И аз ви кръщавам с вода за покаяние. Онзи, който идва след мен и е по-силен от мен, комуто не съм достоен да понеса обущата, Той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън“. Тук, когато се говори за кръщение с огън, имам предвид, че огънят ще дойде и ще ни изпита, както огънят изпитва златото. Шлаката ще се отдели и ще остане само златото. Ако в нас има злато, ще оцелеем. Ако в нас има само шлака, ще заминем. Ако има сено, ще изгори. И след това той казва и за лопатата. Лопатата е в ръката Му и Той здраво ще очисти гумното Си, ще събере житото в житницата, а плявата ще изгори в неугасим огън. Т.е. плодът, ценността ще бъде запазена след това кръщение на Господ Исус Христос. Затова Той дойде втори път и Той ще съди света. И затова ние трябва да обърнем голямо внимание върху нашия живот. Да обърнем голямо внимание върху постъпките си.
Защото това само да се казваме, че сме вярващи, няма да ни спаси. Само това да ходиш на църква, няма да те спаси. Трябва да имаш дела, съответствени на покаяние. Защото в Откровението на Йоан, когато Господ Исус говорише на църквите, Той казваше: „Зная делата ти“. Бог знае какво правиш, когато никой друг не те вижда. Бог знае къде си ходил. Бог знае всяко нещо, което ти си мислиш, че другите не знаят. Той казва: „Зная твоите дела“ и казва: „Бодърствай и закрепи останалото, което е близо до умиране, защото не намерих някое от твоите дела доизкарано пред Мого“.
Може да се започне, но ако не ти е довършено делото, трябва да го довършиш. Не само непокорство на нашия живот, братя. Не само молитва, но тук става въпрос за начина, по който се отнасяме към другите. Дали жертваме? Дали сме готови да покажем любов? Дали сме готови да се откажем от своя комфорт, за да направим нещо добро? То е пак покорство, ама се изразява във целия ни живот. Дали се пазим от греха или се подаваме на изкушенията? Или си мислим, че това се греши малко, това е Бог и милостив е, прости.
И тогава, обаче, когато ти се подадеш на този грях, ти вече ставаш роб на греха. Защо? Изпитваш Бога. И нямаш плода, а плодът на Духа е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание, т.е. всичко това, което е качество на нашия характер, това е, което Бог желае в нас. Качество на характера ни и плод, който да бъде видим; плодът е нещо, което е доказателство за това, че Бог работи в нас. Т.е. ние трябва да правим нещо, с което да докажем, че наистина сме се променили.
Това трябва да се вижда в усмивката ни, трябва да се вижда в протегнатата ни ръка, трябва да се вижда в мира, трябва да се вижда в това, че не се отмъщаваме, трябва да се вижда в това, че не се въздържаме от неща, които словото ни казва, че са грях. Защото апостол Павел казва същото нещо в 1 Коринтяни 6 глава. Той казва: „Не се заблуждавайте“. Вижте, той казва, защото и в момента ние живеем в такъв свят, който ни казва: „А, спокойно, Бог е толерантен, Той е добър, Той ще спаси всички“.
1 Коринтяни 6:9-11
9 Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Не се заблуждавайте. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито прелъстителите на юноши, нито хомосексуалистите,
10 нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите ще наследят Божието царство.
11 И такива бяха някои от вас; но вие измихте себе си от такива неща, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господ Исус Христос и в Духа на нашия Бог.
Но вижте, казва апостол Павел в 1 Коринтяни 6 глава, 9 стих до 11: „Или не знаете ли, че неправедните няма да наследят Божието царство? Недейте се лъга“. Значи, склонни сме да се лъжем, че може да сме неправедни и пак да наследим Небесното царство, но апостол Павел казва: „Недейте се лъга“. Това е без всяко съмнение: нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито малакийците, мъжеложниците, нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите няма да наследят Божието царство.
Не се лъжете. Който няма плод, вярно е, че ние не се спасяваме чрез дела и ние проповядваме, че легализмът е грях, защото ако някой си мисли, че със собствени дела може да се оправдава пред Бога, той ще се заблуждава. Но ако ти имаш фалшива вяра, фалшивата вяра пак не може да те спаси. Трябва да имаш истинска вяра, която да може тази вяра в кръста да позволи на Святия Дух да дойде в тебе и Той да произведе Неговия плод в твоя живот и тогава ти ще имаш плод на вечен живот, ще имаш спасение.
Защото идва Христовото съдилище. Ние всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да отговорим пред Него за това, което сме правили в тялото си, било добро или зло. Това е кръщението с огън, за което Йоан Кръстител говори. И накрая, понеже братът спомена за водното кръщение, виждаме, че целият този разказ ни е даден, за да ни доведе при Христос и това, че Христос дойде да се кръсти и Христос се кръсти от Йоан и когато Той се кръсти, Му се отвориха небесата и Божият Дух дойде върху Него и това е наистина една прекрасна картина, в която виждаме действието на Святия Дух и виждаме и Троицата, и Божието благоволение.
Трябва да знаем, че водното кръщение има своята ключова роля, за да може да ни помогне ние да живеем този свят живот, за да можем ние да бъдем благочестиви, за да можем ние да останем верни на Бог. Защото ако Исус се кръсти, Той нямаше нужда да се кръщава, защото Той нямаше никакъв грях и самият Той беше този, който донасяше Божието царство, Той беше Царят, но Той го направи в покорство и не само в покорство, но Той го направи да ни постави пример на нас, че кой е този, дето ще каже: „Аз нямам нужда да се кръстя“.
Ако Господ Исус Христос реши, че има нужда да се кръсти, кой може да каже, че няма нужда да се кръсти? Всеки един, който повярва, трябва да се кръсти, защото Господ се е кръстил, ти ли нямаш нужда да се кръстиш? Това е лично от Исус Христос казано. Който повярва, той трябва да се кръсти. Ако ние сме последователи на Христос и Той се е кръстил, ние трябва да се кръстим. Но това кръщение не е просто една баня. Потапям мръсен грешник, изваждам изкъпан грешник. Трябва просто, докато се потопи мръсен грешник, да излезе светия. Това кръщение е символ на нашето идентифициране с Христос. Завет с Бога и прекъсване на стария живот.
В момента, в който ти се кръстиш, ти казваш: „Дотук аз живях без Бога. Оттук нататък аз започвам нов живот и ще живея с Бога“. И не само греховете, но и целия стар човек. Това е воден гроб. Апостол Павел това казва в Римляни 6 глава. Той казва, че се погребахме с кръщението. Или не знаете, това е най-елементарното нещо, че ние всички, когато се кръстихме да участваме в Христос, кръстихме се, за да участваме в смъртта Му. Да, затова чрез кръщението ние се погребахме с Него, за да участваме в смъртта, защото както Христос бе възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.
Защото ако сме се съединили с Него чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото. Като знаем това, че нашето старо естество беше разпънато с Него, за да се унищожи тялото на греха, тогава да не робуваме вече на греха. Т.е. когато ти си бил кръстен, след това, когато грехът дойде и те изкушава, ти можеш да кажеш: „О, аз вече не съм същият човек. Онзи човек, който ти изкушаваш, умря. Тук живее нов човек, който живее със силата на Бога. Аз съм се предал да служа на Бога, а не на тебе“.
Така че никога не трябва да забравяме кръщението си. Понякога сатана може да ни изкушава, но ние трябва да помним, че ние сме сключили завет с Бога да бъдем Негови. И чрез кръщението ние сме обещали да служим на Бога. И в 1 Петрово 4 глава апостол Петър казва така: „И тъй, понеже Христос пострада по плът, въоръжете се и вие със същата мисъл, че пострадалият по плът се остави от греха, за да живеете през останалото време не вече по човешки страсти, а по Божията воля“. Така че това е посланието.
Нека да се стреснем, възлюбени. Ако някой е заспал, ако някой е в нощта, да знае, че денят наближава и да оставим страстите на тъмнината и да се облечем в оръжието на светлината. Трябва от днес да ходим благопристойно, да имаме дела съответствени на покаяние, защото сме били кръстени с вода. Ако някой не е бил кръстен, той трябва да се кръсти. Но който е вече кръстен, той отговаря пред Бога. Защото проповедникът кой е? Аз съм човек като вас, аз ще бъда човек като вас, аз съм грешник като вас.
Римляни 13:13
13 Както в бял ден, нека ходим благопристойно, не в пирувания и пиянства, не в блудство и разпътство, не в свади и зависти.
Но този, който е бил кръстен, е бил кръстен в името на Господа Исус Христос и той е бил кръстен пред Бога и пред ангелите и той ще отговаря пред тях за това, което прави. Нека да прочетем и този стих, който ще завършим във Второ Коринтяни, пета глава. Затова и ревностно се стараем, било да сме у дома в нашето възкресенско тяло или отстранени, докато сме тук на земята, да бъдем угодни на Него, на нашия Господ Исус Христос. Защото всички трябва да станем открити пред Христовото съдилище, за да получим всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.
2 Коринтяни 5:9-10
9 Затова и ревностно се стараем да Му бъдем угодни, било когато живеем в тяло, било когато го напускаме.
10 Защото всички трябва да застанем открити пред Христовия съд, за да получи всеки според каквото е правил в тялото – било добро или зло.
МОЛИТВА
Нека да се молим. Боже, благодарим Ти за Твоето Слово, Господи. То е кристално ясно, то е съвършено и Ти, Господи, ни увещаваш тази сутрин да имаме съзнанието за пришествието, да имаме съзнанието за съда, да имаме съзнанието за това огнено кръщение, което ни предстои, за това очистване на гумното, в което Ти ще събереш плода в небесните житници, а плявата ще бъде изгорена в вечния огън. Господи, ние искаме да бъдем между житото, Господи, ние искаме да бъдем спасени, Господи, ние искаме да бъдем с Тебе във вечността. Затова помогни да отхвърлим греха, да отхвърлим страстите, да отхвърлим неверието, защото всичко започва с това неверие, с което сатана ни лъже, да отхвърлим лъжите на дявола и Господи, да приемем истината, която ни освобождава.
Господи, да принесем дела съответствени на покаяние и да имаме в сърцето си съзнанието, че сме били кръстени във вода и от този момент нататък е живот за Тебе. Ние сме умрели към греха, ние сме умрели към старото естество и ние сме заживели за Тебе. И ние желаем докрай да устоим в тази наша вяра, в това наше обричане, което ние сме направили, защото ние сме се обрекли да бъдем Твои, ние сме се обрекли да бъдем с Тебе, Господи. Затова помогни ни да подновяваме, Боже, това наше обричане, този наш обрек към Тебе, всеки ден, Господи, със смирение, с молитва, за да може, Господи, един ден да бъдем в Твоята слава.
Помогни ни наистина да имаме плода на святостта върху себе си. Господи, дай ни не само да се молим, разбира се, да се молим, но не само това, но да имаме тези качества на нашия характер, които да изявяват Тебе и наистина по този начин ние да виждаме, че растем, че не сме такива, каквито сме били, че се гнусим от греха, че се приближаваме пред Тебе, че имаме милост към онези, които са в нужда, Господи, за да не се лъжем и да не бъдем недостатъчни пред Тебе, Господи, да не бъдем като тези фарисеи, които се мислеха за праведни, но всъщност бяха деца на змии.
Моля Те, говори на всяко сърце и Ти ни помогни, Боже, защото наистина Твоето Слово е силно и ясно и категорично, но и комуто много е дадено, от него много ще се изисква и ние оставаме без оправдание, защото сме чули думите Ти. Затова нека, Господи, да бъдем мотивирани за освещение, за бягане от греха, за изповед на греховете, за свят живот, за благочестие, за добрите неща, които Ти имаш за нас, защото Ти си ни спасил не чрез праведни дела, които ние сме извършили, но чрез Христовата кръв, чрез Твоята благодат, чрез вяра, но Ти си ни спасил за добри дела, в които Ти отнапред си наредил да ходим. Затова помогни ни да ходим в тези дела, които са Твоята воля, да следваме Твоето водителство за живота си, да живеем според Библията в името на Исус. Амин.