Римляни 7:1-6
НАШИЯТ ДУХОВЕН ЦАР ОСВОБОДИТЕЛ
Трети март е денят на освобождението на България от турско робство. На този ден през 1878 година в Сан Стефано се подписва предварителното споразумение с което се слага край на Руско-турската освободителна война. Ние благодарим на Бога за това, че на този знаменателен ден ние биваме освободени от нашето петвековно турско робство. Всъщност това не е пълното освобождение на България, понеже тя остава васална държава на Турция за още 30 години, но все пак на тази дата се поставя началото на освобождението. Слава на Бога за политическата свобода на България! Защото, Бог е, който дава държавите, Бог е, който дава границите, Той е този, Който „поставя пределите на заселищата ни“ (Деяния 17:26). Но този велик национален празник е повод да се замислим не само за нашата политическа свобода, а и за освобождението от духовното робство което ни донесе Господ Исус Христос – нашия духовен Цар-освободител, който ни освободи от игото на греха.
ИСУС ДОЙДЕ ЗА ДА НИ ДОНЕСЕ СВОБОДА
И ние пяхме в нашите песни: „Свобода в кръвта на Христа! Ние сме свободни, напълно свободни в тяло, дух, душа!“ В евангелието според Лука 4:14-21 четем за това, как след кръщението му при река Йордан и след 40 дневното Му изкушение в пустинята, Исус се завърна в Галилея „изпълнен със Святия Дух“ и готов за началото на Своето служение. Той започна да поучава по синагогите и много бързо стана известен. При завръщането Му в Назарет, в града в който беше израснал, Той беше поканен да проповядва в местната синагога. Там хората бяха събрани за да се покланят на Израилевия Бог и част от богослужението беше прочит на Свещените писания и тълкувание. По това време те бяха чули, че Исус е започнал своето служение и е станал нещо като „равин“ – учител на закона. Затова те му подадоха книгата на пророк Исая и Той започна да чете (ст.18-21):
18 „Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, И проглеждане на слепите, Да пусна на свобода угнетените, 19 Да проглася благоприятната Господна година“.
„Благоприятната Господна година“ е годината на юбилея. Според Закона, ако някой беше продаден в робство, то в годината на юбилея трябваше да бъде освободен, и ако земята му беше продадена, то тя трябваше да му бъде върната. Така че, „благоприятната Господна година“ беше всъщност годината на освобождението, годината на свободата.
Явно Исус прочете тези думи по особен начин, понеже докато свърши, цялата аудитория беше наелектризирана в очакване за да чуе какво ще бъде Неговото тълкувание. Очите на всички бяха „впити в Него“. В този момент Исус направи нещо нечувано – Той отнесе това пророчество за дългоочаквания Месия не към някой друг, а към Самия Себе Си (ст.21).
21 И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши.
Т.е, Той каза: „Аз съм Този, за Когото се отнасят тези думи. Аз съм Този Месия, когото вие чакате. Аз съм този, за когото става дума. Духът на Господа е върху мене, Божието помазание е върху мене, за да ви донеса свобода.“ По този начин Исус обяви началото на своето служение, и от избрания текст ясно се вижда, че Христовото служение е служение на освобождение. Той каза: „Духът на Господа… ме е помазал… да проглася – какво? – освобождение на пленниците… да пусна на свобода угнетените“. Слава на Бога! Евангелието е зов за свобода. То е добри вести за бедните, свобода за затворниците, зрение за слепите и освобождение за подтиснатите. В Евангелието от Йоан 8:36 Исус казва:
36 Прочее, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.
Ние проповядваме истината, защото сме убедени, че Божието Слово е истина. Чрез тази истина Христос ни освобождава. Малко по напред в същата глава той казва (Йоан 8:32):
32 и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.
Синът е освободителят, Той е нашият „Цар Освободител“. И, свободата, която Той ни дава не е временна, но тя е истинската свобода. От какво ни освобождава Исус? От много неща: Той ни освобождава от грях, Той ни освобождава от вечна смърт, Той ни освобождава от наказание, Той ни освобождава от страх, от болести, от всичко, от всяко зло. Но нека се спрем само на едно от нещата от които Христос ни освобождава – Закона.
ЧОВЕЦИ, КОИТО ЗНАЯТ ЩО Е ЗАКОН
В Римляни 7:1-6 ап. ап. Павел преподава на юдейските християни от Рим важен урок.
1 Или не знаете, братя, (защото говоря на човеци, които знаят що е закон), че законът владее над човека само, докогато той е жив? 2 Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, до когато той е жив; но когато мъжът умре тя се освобождава от мъжевия закон. 3 И тъй, ако при живота на мъжа си тя се омъжи за друг мъж, става блудница; но ако умре мъжът й, свободна е от тоя закон, и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж. 4 И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с друг, сиреч, с възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога. 5 Защото, когато бяхме плътски, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действуваха във вашите телесни части, за да принасяме плод който докарва смърт; 6 но сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов дух, а не по старата буква.
Църквата в Рим се е състояла от юдеи и езичници, и по онова време те не са се разбирали много добре. Причината за това от части е била, че в началото църквата се е състояла само от юдеи. По-късно, обаче, езичниците стават повече от юдеите, защото те по-радушно и ентусиазирано приемат благовестието – по-отворени за вярата. Но, през 49 година император Клавдий изгонва всички юдеи от Рим (Деяния 18:2). Те напускат града и църквата става само езическа. Пет години по-късно, обаче, след неговата смърт през 54 година, когато на власт идва император Нерон, юдеите се завръщат в Рим. И когато влизат в църквата, те заварват езическата църква твърде „светска“ по техните законнически стандарти. На тях тя им изглежда така. Не, че църквата наистина е станала светска, защото вярващите продължават да се покланят на Исус Христос, продължават да се стараят да живеят свят и благочестив живот, но на тях – на тези юдейски християни – тази църква им изглежда светска. В резултат на това започва разцепление между юдеи и езичници, защото юдеите считат, че езичниците не живеят така, както би трябвало да живее един християнин за да се спаси. Езичниците не пазят закона… Фактически една от целите на ап. Павел в това послание към Римляните е той да им покаже, че в Христос между юдеи, които пазят закона и езичници, които не пазят закона, но вярват в Исус Христос и живеят изпълнени със Святия Дух няма разлики по отношение на стоенето им пред Бога.
Това, че ап. Павел говори на юдеи в това послание разбираме по това, че той аргументира (доказва) тезите си (неговите твърдения) с Мойсеевия закон и се обръща към тези на които говори като към „човеци, които знаят що е закон“ (ст.1). Ако има хора, които „знаят що е закон“ това са юдеите. Римляните също знаеха „що е закон“, понеже те имаха своето римско право, което и до днес стои в основата на много държави. Но, Юдеите продължават да пазят закона – да пазят ритуалната част на закона, да пазят обрязването и юдейските празници – и това не е нещо непременно лошо, защото Законът е добър (Римляни 7:12; 1 Тимотей 1:8) и той е част от тяхната култура и националната им идентичност. Но това пазене на закона става лошо в момента, в който те започват да се държат така, като че ли пазенето на Закона ги спасява и те добавят към вярата и пазенето на Закона. В този момент те започват да се държат така, като че ли поради това, че пазят Закона те са по-праведни от езичниците – езичниците, които не пазят закона, но са повярвали в Исус Христос като Божий Син и Спасител и в Неговата жертва за тяхното спасение. И в седма глава на посланието ап. Павел казва на онези юдейски християни, които искат да пазят закона за да се спасят: „Знаете ли какво, вие постъпвате като една жена, чийто първи съпруг (Закона) е починал и сега тя се е омъжила за друг (Христос), но живее така, като че ли първият й мъж (Закона) все още е жив и тя си мечтае за него…“ (ст.1-6). Но така тя пренебрегва сегашния си съпруг. Това е състоянието на онези, които след като са били освободени от Закона и са се свързали с Христос пак се връщат към Закона като изискване или средство за спасение.
СМЪРТТА ОБЕЗСИЛВА ЗАКОНА
1 Или не знаете, братя, (защото говоря на човеци, които знаят що е закон), че законът владее над човека само докогато той е жив?
Още в самото начало ап. Павел излага тезата си (своето основно твърдение): „Законът е в сила за човек само докато той е жив.“ Ако човек умре, то вече какъв закон за него? Той е свободен от всякакви закони. И тъй като в предната глава ап. Павел вече е установил факта, че чрез кръщението вярващият е съ-разпнат и съ-погребан – или разпнат заедно със и погребан заедно със Христос (Римляни 6:3-5) – то, ние можем да се досетим каква е неговата мисъл – и мисълта му е, че, тъй като сме юридически мъртви във Христос и чрез Христос, ние сме свободни от закона. В Римляни ап. Павел използва този юридически език – език, който се използва в правото, в съда. Юредически, понеже сте се идентифицирали с Христос чрез вяра и Той е умрял – вие сте мъртви. И понеже сте юредически мъртви чрез Христос, чрез тази ваша/Негова смърт вие сте свободни от Закона.
Смъртта обезсилва закона. В ст.2-3 ап. Павел илюстрира този факт с брачния закон.
2 Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, до когато той е жив; но когато мъжът умре тя се освобождава от мъжевия закон. 3 И тъй, ако при живота на мъжа си тя се омъжи за друг мъж, става блудница;
Представете си една жена, която избягва от мъжа си, напуска го и се омъжва за друг. Мъжът й е жив, но тя се омъжва за друг – това е грях и Божието Слово го нарича прелюбодейство и блудство.
но ако умре мъжът й, свободна е от тоя закон, и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж.
Виждате ли, ако мъжът й умре и тя като вдовица се омъжи за друг тя не става блудница. Ние намираме потвърждение на това в 1 Тимотей 5:14 където ап. Павел съветва младите вдовици „да се омъжват, да раждат деца, да управляват дом, да не дават никаква причина на противника да хули“.
Този пример ще ни стане още по-ясен, ако знаем, че според юдейския закон жената не е имала правото да се развежда или да иска развод. Според юдейският Закон жената е имала правото да се омъжи, но не и да се разведе. Разводът е бил „привилегия“ само на мъжете. Само мъжете са имали право да се развеждат, жените нямали това право, независимо дали харесват мъжете си или не. Така е било, затова и ап. Павел казва тук, че, наистина, омъжената жена е била „вързана“ – забележете, той използва точно тази метафора“ – за мъжа си докато той е жив – до смърт или пък, докато той реши да я напусне – ако нещо не е доволен от нея. Но, тя и да не е била доволна по някаква причина от мъжа си, не е имала правото да се развежда. Така че, наистина жената е била вързана за мъжа си „до смърт“. Обаче, ако той умре – тя е свободна. Или пък, ако тя умре – пак е свободна, но, като умре… тя вече повече не може да прави нищо, а камо ли се омъжва – освен ако възкръсне. Смъртта, обаче, при всички случаи прекратява силата на закона.
НАШИЯТ ВТОРИ СЪПРУГ
В стихове 4-6 ап. Павел преминава от илюстрацията към нейното приложение.
4 И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с друг, сиреч, с възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.
Забележете, в предния пример се говори за това, че живата жена е свободна, ако мъжът и умре. А сега ап. Павел обръща нещата, и казва, че не само живият е свободен от закона, ако неговия партньор умре, но и този, който е умрял – мъртвият – и той е свободен от закона. И ако ние по човешки като умрем, това слага край на всичко и ние повече не можем нищо да направим, то мъртви в Христос, ние продължаваме да живеем, защото Христос не само умря, но и възкръсна от мъртвите. Това е чудото на жертвата. Жертва е когато някой друг понася наказанието, което ти заслужваш. И когато той го понесе, това понасяне е равносилно на това, че ти си го понесъл. И понеже ние заслужавахме смърт, Христос умря вместо нас и Неговата смърт се счита като наша. Това е чудото на жертвата и затова „ние проповядваме разпнатия Христос“ (1 Коринтяни 1:23).
Защото, „законът владее над човека само докогато човек е жив“ (ст.1) – смъртта слага край на закона. И Ап. Павел обръща нещата, понеже не може да кажа, че законът е мъртъв, понеже законът не е мъртъв. Въпреки, че Христос вече е дошъл, ролята на Закона да ни води при Христос продължава да бъде актуална (Галатяни 3:19,24,25). Но, ако и Законът да продължава да живее, повярвалите в Христос не продължават да живеят с него. Понеже, идентифицирайки се с Христос ние умираме спрямо закона и сме свободни от него. Възкръсвайки с Христос за нов живот, ние се свързваме, но вече не със Закона, а с възкръсналия от мъртвите – с Исус Христос . Ние принадлежим не на Закона, но ние принадлежим на Исус Христос. И от това ново единение с Христос произтича такъв изобилен и плодоносен живот, който е непостижим чрез Закона.
ПЛОДЪТ ОТ НАШЕТО СЪЕДИНЯВАНЕ С ХРИСТОС
Вижте, тук като че ли идеята на ап. Павел е идеята за потомство, защото той говори за „плод“ (ст.4-5). Защото, когато се свързваме с възкръсналия от мъртвите, ние се свързваме с Него, за да принасяме „плод на Бога“. От нашето единение с Христос се ражда духовен плод – и кой е този духовен плод? Плодът на Святия Дух (Галатяни 5:22-23). От нашето единение със Закона също се ражда плод, но този плод е грях. Защо? Защото ап. Павел казва, че нашите греховни страсти „се възбуждат“ от закона (ст.5). Защото, когато получиш заповед: „Не прави това!“, ти отиваш и правиш точно това. Защо? Защото ти е интересно, защото си мислиш, че щом е забранено, значи е нещо хубаво… Защото „забраненият плод е най-сладък“ – нали така? Затова и християнството не е религия на правилата и законите, но е учение за любовта. Ти трябва да преживееш това, че Бог те обича и от там нататък, когато правиш нещо за Него, ти го правиш не на сила, а с желание.
И вижте какво казва ап. Павел в ст.5-6:
5 Защото, когато бяхме плътски, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действуваха във вашите телесни части, за да принасяме плод който докарва смърт;
Кой е „плодът, който докарва смърт“? Това е грехът, това са „делата на плътта“ (Галатяни 6:19-21).
19 А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие, 20 идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления, 21 зависти, пиянства, пирувания и тям подобни; за които ви предупреждавам, както ви и предупредих, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство.
СЛУЖЕНИЕ ПО НОВ ДУХ, А НЕ ПО СТАРАТА БУКВА
И в ст.6 на Римляни 7 глава ап. Павел продължава:
6 но сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй щото НИЕ СЛУЖИМ ПО НОВ ДУХ, А НЕ ПО СТАРАТА БУКВА.
Запомнете го това, възлюбени братя и сестри. В нашата църква ние служим „по нов дух, не по старата буква“ – не по закон, а по благодат! Тогава, къде остават делата? Ние ще стигнем и до делата. Защото Христос ни освобождава не само от закона. Той ни освобождава и от греха. Не ни освобождава от закона за да вършим грях, а за да принасяме „плод на Бога“. Но, ап. Павел казва това нещо: „ние служим по нов дух, а не по старата буква“, и ние трябва да разберем реда на нещата. Ако започнем с делата още в самото начало, ние никога няма да стигнем до благодатта. Винаги началото е благодатта. Винаги началото е любовта към Бога. Винаги началото са мотивите. И ако имаме този мотив на освобождение, на вяра в Христос, на любов към Бога, ако Святия Дух подейства в нас, то тогава ще имаме и дела. Делата са плода. И Бог не очаква ние да ги вършим със собствени сили, а очаква да ги вършим със силата на Святия Дух. Както казва ап. Павел във Филипяни 2:12-13:
12 Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни, не само както при мое присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет; 13 Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действува във вас и да желаете това и да го изработвате.
Бог е, който действа в нас за да вършим дела, които са плод на нашата вяра (Яков 2:18; Деяния 26:20). Така че, ако някой си мисли, че със собствени сили може да извърши дела с които да угоди на Бога, той е в голяма заблуда и убежденията му не са според Божието Слово. Според Божието слово първа е благодатта. Делата следват, те произтичат от вярата ни. Но да сложиш първо делата пред благодатта е все едно да сложиш „каруцата пред коня“. Ще върви ли тази каруца, ако е пред коня? И „коня“ е Святия Дух. Той е Този, който ни задвижва за да произвеждаме плода на Духа или дела на вяра. Така че, на първо място ние служим не по старата буква – не по закона, не по делата, а „по нов дух“! Така че, нека да се изпълваме със Святия Дух. Защото, ако човек е пълен със Святия Дух, той ще върши ли грях? Не! Ако един човек е пълен със Святия Дух, той ще върши Божията воля. По този начин стават нещата. Не с „Това трябва да правиш, това трябва да правиш, това трябва да правиш…“, а с „възлюби Господа с цялото си сърце, със всичкия си ум и със всичката си сила“, и нека Той да действа в теб, нека Той да ти дава сила. Живей чрез Божията благодат и нека цялата слава на бъде на Бога!
ДА ПРАВИШ НЕЩО ЗА ДА БЪДЕШ НЕЩО
След малко ще кажем още нещо по този въпрос, но нека сега да се върнем към нашия текст. В Римляни 7:1-6 Павел прави аналогия с брака. Но, неговата цел тук не е да поучава за семейството, а да илюстрира мисълта си. Представете си една жена, която е омъжена повторно – да я наречем „Елеонора“ – просто едно измислено име в нашата църква няма такава. Нейният първи брак не е бил много добър. Даже в интерес на истината е бил ужасен. Тя никога не е можела да угоди на съпруга си и да задоволи неговите очаквания. (Кой може да угоди на Закона?) Независимо от усилията, които е полагала, нищо не се е получавало – тя никога не успявала да направи правилното нещо и да бъде достатъчно добра за да удовлетвори изискванията на мъжа си – той все бил недоволен. Във взаимоотношенията си със съпруга си тя непрестанно носела бремето на това да се опитва да му угоди, да се опитва да бъде това, което той би приел, да се опитва да бъде достойна в неговите очи. Елеонора непрекъснато се опитвала „да прави нещо, за да бъде нещо“, но това като че ли никога не се получавало и тя вечно се чувствала празна и неудовлетворена. Запомнете този израз: „да правиш нещо, за да бъдеш нещо“ – това е, което казва Закона. „Който съгреши в едно нещо, той съгрешава в целия Закон (Яков 2:10). Ти трябва да изпълняваш. Трябва да спазваш това, трябва да спазваш това, трябва да спазваш това… И ако ти опазиш всички заповеди, ще живееш. Но, ако ти не опазиш всички заповеди – няма да живееш.“ – това казва Закона. Така че, ти трябва да правиш нещо, за да бъдеш нещо, ако ти правиш нещо, ще бъдеш нещо, иначе – ще бъдеш осъден.
Такова е състоянието на изгубения грешник, който не е в Христос и не е под Неговата благодат, а е свързан със закона и е подчинен на неговите изисквания. Ако искаш да се оправдаеш чрез пазенето на закона, то ти трябва да вършиш определени неща. А знаеш ли какво? Никой не може да се оправдае чрез пазенето на закона. Защото, апостол Яков казва в Яков 2:10, че
10 Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.
Който съгреши в едно нещо, бива виновен в едно нещо ли? Не, „бива виновен във всичко“. Дали си го правил или не – няма значение. Това е капан. Законът е капан. Влезеш ли в законничество и легализъм – поставиш ли пазенето на определени неща като изискване за спасение – ти влизаш в капан.
Вижте, да искаш да се спасиш чрез дела изисквани от Закона или чрез някакви правила които ти си налагаш е като да висиш над една бездънна пропаст като се държиш за дълъг синджир. Представете си. Дълбока пропаст. Над нея мост. От моста към пропастта се спуска синджир. И ти висиш на този синджир. Ако той се скъса – ти падаш и се убиваш. Ако всички брънки на синджира са здрави – няма проблеми. Но, ако само една от брънките на този синджир е дефектна и се откачи или се скъса – какво става? Целият синджир се къса и ти падаш. Това може да ти коства живота. Точно по същия начин само един грях – само едно пожелание, само една лъжа, само една клюка, не говорим тук за убийство – е достатъчен за да бъдеш осъден от закона и да загубиш спасението си. Според Закона, ако и да си съвършен във всичко друго, но съгрешиш само в едно нещо – това ти коства живота. Дори и само един грях, колкото и малък да е, той е достатъчен, за да бъдем осъдени от Закона. Сами по себе си, отделени от Христос ние никога не можем да бъдем достатъчно добри или да извършим достатъчно добри дела за да бъдем оправдани в Божиите очи. Съжалявам, братя и сестри, но аз не искам да се спасявам по този начин. Аз не мога да се спася по този начин. Защото, ако можеше някой човек да се оправдае от дела, изисквани от Закон, то Бог щеше да направи по този начин да бъде спасението. Но, Бог за това даде Закона, за да ни покаже, че ние не можем да спасим чрез собствената си правда. Законът беше в сила около хиляда и петстотин години – до Христос. Обаче, от всички, които се опитваха да изпълнят Закона, успя ли някой да го изпълни? Само Христос. Но, Той е съвършения Божий Син в Когото няма грях. Ако хората можеха да се спасяват чрез пазенето на Закона, то Христос нямаше да дойде. Но, понеже никой не може да се оправдае чрез дела, изисквани от Закон, затова Бог в благодатта си изпрати Своя единороден Син, „за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот“.
ДУХОВНО ПРОЛЮБОДЕЙСТВО
А да смесваме благодатта и закона е все едно грубо казано да смесваме „манджа с грозде“. Не можем да смесваме Христос със Закона. Това са отделни неща. Те са несъвместими. Според ап. Павел те са „различни мъже“. Христос е един „мъж“, Законът е друг „мъж“ – не можеш да ги смесваш! Ако ги смесваш – това е духовно прелюбодейство.
ЗА ВСИЧКИ НАШИ ГРЕХОВЕ – МИНАЛИ, НАСТОЯЩИ И БЪДЕЩИ
Христос умря за нас! И трябва да разберем, че смъртта с която умря Христос е за всички грехове на цялото човечество. Неговата кръв е достатъчна за всички наши грехове. Христос само за миналите ни грехове ли е умрял? Искам да ви питам кога умря Христос? Когато Той умря ние бяхме ли направили дори и един грях. Ние не бяхме родени, как тогава ще направим грях? Христос умря още преди ние да бъдем родени. Защо умря преди да бъдем родени? Защото Бог сложи върху него всичките ни грехове – греховете на цялото човечество, извършени през цялото му съществуване – минало, настоящо и бъдещо. Когато умря на кръста, Христос умря за миналите ми грехове, за настоящите ми грехове и за бъдещите ми грехове. Това не означава, че аз трябва поради това да си позволявам да живея в грях. Защото, ако аз го правя, то би означавало, че аз „разпъвам Христос втори път“ (Евреи 6:6). Но, така или иначе, ние трябва да бъдем уверени и сигурни в това, че Христовата смърт беше и е достатъчна жертва за всички наши грехове – минали, настоящи и бъдещи.
ЗАЩО СЛЕД КАТО СИ БИЛ ОСВОБОДЕН ОТ ЗАКОНА САМ СЕ ЗАПЛИТАШ ОТНОВО ПОД РОБСКОТО ИГО НА ЗАКОНА?
Но, да се върнем на примера за Елеонора. Нейният съпруг умира – този лошия на когото тя все не може да угоди – тя бива освободена от закона на мъжа си и тя може да се омъжи отново. Това се случва – тя се омъжва за друг мъж. И сега нещата са различни. Нейният нов съпруг наистина я обича, прекарва време с нея, насърчава я, и харесва всичко, което тя прави. Животът й претърпява пълен обрат. Тя престава да носи тежкото бреме на това „да прави нещо, за да бъде нещо“. Съпругът й я приема и обича такава каквато е. Сега тя преживява свободата да живее такъв живот, какъвто дори и не си е представяла, че може да съществува. Новооткритата радост в сърцето й е изписана на лицето й. И това е чудесно.
Не би ли било глупаво, тази жена – Елеонора – в един момент да реши да спре да живее свободния живот, който живее с новия си съпруг, и да реши да живее така, като че ли все още е омъжена за първия си съпруг – да продължава да се чувства недостойна, отхвърлена, и неуспешна в опитите си да изпълни невъзможния му критерий? Именно на такова поведение прилича завръщането към Закона на вярващ, който е бил освободен от Закона в Христос. Чрез Христос ние, християните, сме свободни от бремето на ритуалния закон, което ни налага да изпълняваме определени изисквания за да бъдем приети от Бога.
НИТО ЗАКОННИЦИ, НИТО БЕЗЗАКОННИЦИ – НОВИ СЪЗДАНИЯ
Ето за това някои хора по Павлово време не са го харесвали и са казвали: „Павле, ти си беззаконник! Павле, ти си лъжеучител!“ Не знам как възприемате това учение, обаче, ап. Павел е в нашата Библия, братя и сестри! Това, което ви проповядвам днес е неговото учение. Така че, ако някой иска да отхвърля ап. Павел, това е негов проблем. Но, това е истината в Христос, и това не е беззаконничество. Затова ви казвам, че трябва да бъдем в средата. Не за да бъдем посредствени или „хладки“, а за да бъдем точно в целта. Ние не трябва да бъдем нито законници, нито беззаконници, защото ап. Павел отхвърля не само законничеството, но и беззаконничеството (живота в грях). Какви трябва да бъдем тогава, ако не трябва да бъдем нито законници нито беззаконници? Трябва да бъдем „нови създания“ (2 Коринтяни 5:15; Галатяни 6:15)! Затова проповядваме новорождение и казваме на хората, че те трябва да се покаят за греховете си, и да бъдат новородени. Защото, ако не се роди някой „отгоре“ – това означава да бъдеш преобразен и трансформиран чрез Святия Дух. Ти не можеш да го направиш това със собствените си сили. Ти се покайваш, а Бог е, който те новоражда. И когато си новороден и преобразен със силата на Святия Дух, ти се свързваш с Христос и започваш да живееш твоя нов живот, който е живот на вяра в Бога. Святият Дух те променя и той те прави способен да произвеждаш плод за Бога.
ТАКИВА, КАКВИТО СМЕ
Така че, за нас Мойсеевият закон е мъртъв, нашият брак с него е приключил и той повече няма власт над нас. Сега ние сме сгодени за Христос и Неговата благодат. Свободни сме, оценени сме, приети сме, точно както е Христос. Защото Бог в Христос ни приема така, както би приел Христос. Христос умря за нас такива каквито сме. Той знаеше какви сме. Христос не умря за праведните, а за неправедните. Какво каза Той (Лука 5:31-32)?
31 Здравите нямат нужда от лекар, а болните. 32 Не съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние.
Той дойде за нас, братя и сестри! Възлюби ни такива каквито сме – възлюби ни болни, възлюби ни грешни. Той не желае да останем такива, но той ни възлюби такива, каквито сме. Той ни възлюби с вечна любов. Той ни обича безусловно, защото такава е Божията любов, и такава е любовта с която и ние трябва да се обичаме един друг. Не, че човекът заслужава да го обичаш, защото може да не ти е приятен или симпатичен – може да е всякакъв, но ти го обичаш, защото Бог го обича, защото Бог го е създал, защото Христос е пролял кръвта си за него. Ако ние не проумеем Божията любов, ние не можем да обикнем с Божията любов. Ако ние не разберем Божията любов и не я приемем, ние не можем да обичаме другите с тази любов. Затова, ако искаме да обичаме другите с божествена любов, то на първо място трябва да приемем безусловната любов на Бога към нас. И това, което ни пречи да приемем безусловната любов на Бога към нас е нашата гордост. Защото, гордият човек не обича така да бъде обичан безусловно. Той иска да заслужи Божието одобрение и Божията любов. Обаче, Бог иска да се смирим и да кажем: „Независимо какви сме, Бог ни обича с тази Негова вечна и безусловна любов И няма нужда да доказваме нищо. Приети сме, и нищо друго няма значение. Слава на Бога за тази съвършена любов и благодат с която Христос ни приема! Слава на Бога за тази свобода от Закон, която Той ни дава!“ В Христос Бог ни е освободил от това да се чувстваме непрекъснато задължени, непрекъснато виновни, непрекъснато недостатъчни, защото нашата достатъчност не е в нас, а в Бога.
ОТСТОЯВАЙТЕ СВОБОДАТА СИ!
Нека да защитаваме и да отстояваме тази невероятна, божествена свобода, която Христос ни е дал! Защото, по този повод ап. Павел ни казва в Галатяни 5:1:
1 Стойте, прочее, твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго.
Коя е „свободата за която Христос ни освободи“ за която говори ап. Павел? Това е свобода от Закон. И ние не трябва да се връщаме обратно в легализма. Не трябва да се връщаме обратно в законничеството. Това е все едно, след като сме били освободени от Турско робство, да желаем да се върнем отново в него – да се заплитаме отново в него.
САМО ПО БЛАГОДАТ И САМО ЧРЕЗ ВЯРА
Не трябва да си мислим, че чрез изпълнението на определени неща ние ще се спасим. Защото никой не се спасява чрез дела, но всички, които се спасяват, се спасяват само чрез благодатта на Господ Исус Христос. Това е, което съм проповядвал през цялото си служение и ако някой не го е разбрал, значи не ме е слушал внимателно. В Галатяни 2 глава четем думите на ап. Павел към ап. Петър. Той се обръща към него, понеже преди да дойдат някои от юдейските братя той свободно си общуваше с езичниците и се хранеше заедно с тях. Но когато тези юдейски братя дойдоха, те му казаха: „О, Петре, тези езичници са нечисти. Ти не можеш да имаш общение с тях докато те не се обрежат и не станат като нас. Ти не можеш да се храниш с тях докато те не започнат да ядат само това което ядем ние и то приготвено по начина по който го приготвяме ние.“ Така, под влиянието на тези законници, ап. Петър остави своите братя езичници и престана да се храни с тях, „оттегли се и странеше от тях“, отдели се и започна да яде само с юдеите. И този законнически натиск от страна на юдеите беше толкова силен, че дори Варнава се увлече от „лицемерието“ им. Постъпките на Петър и Варнава бяха лицемерни, понеже и двамата много добре знаеха, че не постъпват според истината на благовестието. Така че, ето какво казва Павел на Петър по този повод:
15 Ние, които сме по природа юдеи, а не грешници от езичниците,
Забележете, тук ап. Павел говори на ап. Петър като юдеин на юдеин – като човек, който „знае що е закон“ на човек, който „знае що е закон“. Те и двамата са „юдеи“, а не „грешници“ от езичниците. Юдеите се считаха за „праведници“ в сравнение с езичниците. Те имаха патриарсите, имаха Закона, имаха обещанията. Но въпреки това тук един „праведен“ юдеин говори на друг „праведен“ юдеин и му казва: „И аз и ти много добре знаем, че ако и да сме „праведни“ според закона, пред Бога ние не се оправдаваме с нашата човешка правда, а „само чрез вяра в Исус Христос.“
16 като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, – и ние повярвахме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вяра в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя твар.
Забележете, че тук ап. Павел казва едно и също нещо по три различни начина. Първо, той го казва като нещо, което вече е било обсъждано и е било утвърдено като част от християнската вяра, нещо, което е общоизвестно и общоприето, нещо което и Павел и Петър знаеха като откровение от Бога: „като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа“. След това ап. Павел казва на ап. Петър, че тази истина, която те и двамата знаят е не само теория, но тяхна лична опитност: „и ние повярвахме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вяра в Христа, а не чрез дела по закона“. И накрая ап. Павел подкрепя валидността на общата си опитност с Петър със един универсален принцип, и той е: „защото, чрез дела по закона няма да се оправдае никоя твар.“. Така че, много съжалявам, но онези, които не са съгласни с тези думи на ап. Павел не приемат „истината на благовестието“ (Галатяни 2:5;14) и се опитват да служат по „стара буква“, а не „по нов дух“. Ние, обаче, ще продължим да служим „по нов дух, а не по старата буква“ (Римляни 7:6; 2 Коринтяни 3:6)!
„СВОБОДА“, НЕ „СЛОБОДИЯ“!
И виждаме в Божието Слово в Посланието към Галатяните, че ап. Павел веднага слага баланс като казва, че тази духовна свобода, която имаме в Христос не означава слободия, не означава, че след като не си под закон, то можеш да си правиш каквото си искаш и да живееш в греха. И тук и аз ще сложа баланс, защото не искам да бъдем небалансирани. Затова ви казвам, че не трябва да бъдем нито в едната крайност, нито в другата крайност. Трябва да бъдем в средата. Това не означава посредственост, означава точност и прецизност в Духа. Това е все едно да караш колело. За да можеш да караш колело, ти трябва да можеш да запазиш равновесие върху колелото. Равновесието изисква баланс. В същата тази пета глава на посланието към Галатяните в която ап. Павел ни казва да отстояваме свободата от Закон, която имаме в Христос, в ст.13, ап. Павел извиква също и следното:
13 Защото вие, братя, на свобода бяхте призовани (Както ви казах, евангелието е „зов за свобода“!); САМО НЕ УПОТРЕБЯВАЙТЕ СВОБОДАТА СИ КАТО ПОВОД ЗА УГАЖДАНЕ НА ПЛЪТТА, но с любов служете си един на друг.
Това е трудното в християнския живот – да бъдеш балансиран. Защото, изискванията към нас са от двете страни. От една страна, ние не трябва да се спасяваме чрез Закон – трябва да вярваме, че се спасяваме само чрез Христос. От друга страна спасението само чрез вяра не е разрешение да си грешим. Така че, ние не трябва да изпадаме нито в едната крайност, нито в другата. Едната крайност е ти да си кажеш: „Аз съм спасен по благодат, мога да си греша – няма проблеми…“, но в този случай това е грях и ти си в крайност. Другата крайност, обаче е, ти да си кажеш: „Аз ще се спася чрез това, което правя, и ако аз не го правя – страх ме е за спасението ми.“. Ама, как ще те е страх за спасението ти, бе човек, Христос те е спасил на кръста преди две хиляди години! Ти вярваш ли в Него или не? Или вярваш в себе си? Ако вярваш в себе си, тогава имаш проблем. Затова, за да сложи баланс в живота ни, след като ни е казал: „Стойте, прочее, твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго!“, сега ап. Павел ни казва: „Само не употребявайте свободата си като повод за угаждане на плътта!“ И ние трябва да кажем „Амин!“ и на двете.
Ние не трябва да „злоупотребяваме“ със свободата си. Свободата ни в Христос е нещо прекрасно, но злоупотребата с нея е нещо неправилно. Както и духовните дарби са нещо чудесно, но злоупотребата с духовните дарби е нещо не добро. И огънят е добро нещо, но злоупотребата с огъня причинява пожари и бедствия. Затова, не трябва да си мислим, че свободата е разрешително за грях, защото не е така. Същото казва и апостол Петър в 1 Петрово 2:16:
16 като свободни, обаче, (НИЕ СМЕ СВОБОДНИ!) не употребяващи свободата за покривало на злото, но като Божии слуги.
Ние сме свободни от Закона. Значи ли това, че можем да станем алкохолици? Значи ли, че можем да блудстваме? Значи ли, че можем да станем като този свят? Никога! Ние сме избавени от света! Как ще се върнем отново в него? Така че, ние не трябва да употребяваме свободата за „покривало на злото“, но да употребяваме свободата като Божии слуги – според предназначението й. Онези, които злоупотребяват с духовната си свобода – тях ап. Петър ги описва така във 2 Петрово 2:17-22:
17 Те са безводни кладенци, мъгли тласкани от буря, за които е запазена мрачна тъмнина [до века].
Тези, които злоупотребяват със свободата от Закона, която имаме в Христос няма да бъдат спасени.
18 Защото, като говорят с надуто празнословие, те с разтленността си подмамват в плътските страсти ония, които едвам избягват от живеещите в заблуда. 19 Обещават им свобода, а те сами са роби на разврата; защото от каквото е победен някой, на това и роб става.
Ако, знаейки за свободата, която имаме в Христос, ние обърнем църквата на оргии, тогава ние сме за пъкъла. Но, обърнали ли сме ние църквата на оргии? Какви са „плътските страсти“ към които подмамваме хората? Каква е нашата „разтленност“ и на какъв точно „разврат“ сме станали роби? Напротив, ние проповядваме и се стараем да живеем благочестив живот. Проповядваме и се стараем да имаме здрави семейства и да бъдем добри граждани на страната си. Насърчаваме доброто и изобличаваме злото. Твърдим, че свободата изисква отговорност!
20 Понеже, ако, след като са избягали от светските мръсотии чрез познаването на Господа и Спасителя Исуса Христа, те пак са се сплели в тях и остават победени, то последното им състояние е станало по-лошо от първото. 21 Понеже по-добре би било за тях да не бяха познали пътя на правдата, отколкото след като са го познали, да се отвърнат от предадената на тях света заповед. 22 С тях се е случило това, което казва истинската пословица: Псето се върна на бълвоча си, и: Окъпаната свиня се върна да се валя в тинята.
Това тук вече не е легализъм, а „здравото учение“ (Тит 2:1-14)! Здрави семейства, здрави работници, здрави отношения чистота, освещение и постоянство в подготовка на завръщащия се небесен Цар. Христос ни освобождава не само от Закона, но и от греха – и това е съвършената свобода. Така че, независимо, че сме освободени от Закона, ние не сме и не трябва да бъдем беззаконници! Защото „грехът е беззаконие“ (1 Йоаново 3:4).
ХРИСТОВИЯТ ЗАКОН
В 1 Коринтяни 9:25 ап. Павел казва:
21 На тия, които нямат закон, станах като че нямам закон, (при все че не съм без закон спрямо Христа), за да придобия тия, които нямат закон.
Забележете, че ако и да казва, че е свободен от Моисеевия закон, ап. Павел казва: „Аз не съм без закон спрямо Христа“. Така че, независимо, че ние сме освободени от Мойсеевия закон, ни е не сме без закон – ние сме под Христовия закон. Какъв е този „Христов Закон“? „Христовият Закон“ (Галатяни 6:2) е законът на любовта. Защото и преди това в Галатяни 5:13 прочетохме:
13 Защото вие, братя, на свобода бяхте призовани; само не употребявайте свободата си като повод за угаждане на плътта, но с любов служете си един на друг.
Ето, това е увещание. Това е заповед. Но, това не е такава заповед, която ако пазиш, ще се спасиш. Това е просто насока как да изразяваш любовта си, как да изразяваш служението си към Бога, защото го обичаш. И това е Христовия Закон – Законът на любовта. Защото Господ Исус Христос беше го казал в Йоан 13:34-35:
34 Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго.
И тук е трудното – любовта не е лесна работа! Трябва да я преживееш, за да можеш да обичаш. Христос ни възлюби с тази безусловна любов. Христос ни възлюби когато ние бяхме грешници. Ние можем ли да обичаме един грешник? Или казваме: „Грешник ли? Пъкъл за него!“. Ами, как тогава ще водим хората към спасение? Ние трябва да обичаме грешниците. Не да обичаме греха, но да обичаме човеците, поробени от греха, за да можем да им послужим и да ги доведем до покаяние. И за да го направим, трябва да сме изпълнени със Святия Дух.
35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.
А и ап. Павел казва в 1 Коринтяни 13:13:
13 И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.
И тук отново трябва да си припомним, че именно любовта е основния критерий за духовност и за зрялост. Не духовните дарби – някои си мислят, че чудесата са белег за това колко си духовен, затова обикалят от църква на църква търсейки чудеса. Не делата извършени от нас са белег за духовност, защото някои си мислят, че ако си сложим тук такива и такива и такива правила и закони, вече сме станали духовни. Любовта е белега за духовност.
И в Римляни 13:8-10:
8 Не оставайте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото, който обича другиго, изпълнява закона. 9 Понеже заповедите: „Не прелюбодействувай“; „Не убивай“; „Не кради“; „Не пожелавай“; и коя да било друга заповед се заключават в тия думи: „Да обичаш ближния си както себе си“. 10 Любовта не върши зло на ближния; следователно, ЛЮБОВТА ИЗПЪЛНЯВА ЗАКОНА.
Това се казва и в Галатяни 6:2:
2 Един другиму теготите си носете, и така изпълнявайте ХРИСТОВИЯ ЗАКОН.
Ето го къде е „Христовия Закон“ – закона на любовта. Така че, това е, което аз ви проповядвам и това е, което да правим. Ние се спасяваме само по благодат и само чрез вяра. От там нататък ние сме под Христовия закон, и това означава, че трябва да се обичаме, да се грижим един за друг, да се приемаме, да си прощаваме, да си „носим теготите“. И да помним, че има Закон, който владее над нас, и това не е Мойсеевия Закон, но, това е Христовия Закон. Апостол Яков нарича този Христов Закон, Законът на любовта, „царския закон“ (Яков 2:8).
8 Обаче, ако изпълнявате царския закон, според писанието: „Да обичаш ближния си като себе си“, добре правите.
Ето го, кой е „царския закон“: „Да обичаш ближния си като себе си“. Това е Христовия Закон.
ЖИВЕЙ КАТО ТАКЪВ, КАКЪВТО СИ В БОЖИИТЕ ОЧИ
И интересно, че този закон не е поробващ. Той е освобождаващ. Така че, Христос ни освобождава от Мойсеевия Закон, и Законът, който той ни дава е освобождаващ закон. Малко по надолу в същата глава Яков нарича „царският закон“: „закона на свободата“ (Яков 2:12).
12 Така говорете и така постъпвайте като човеци, които ще бъдат съдени по ЗАКОНА НА СВОБОДАТА.
Слава на Бога! Ние говорим за тази свобода. И вижте, това е един по-висш закон. Това не е Мойсеевия Закон. Ние няма да бъдем съдени според Мойсеевия Закон. Но, ние ще бъдем съдени според Закона на Любовта, ние ще бъдем съдени според Закона на Свободата. Така че, Свобода не означава безотговорност! Трябва да си отговорен. Но Законът на свободата не и е закон, който поробва. Той не е закон от типа „прави нещо, за да бъдеш нещо“, а е закон от типа „Понеже ти си светия, понеже ти си Божие дете, понеже ти си гражданин на небесното царство, то живей и действай като такъв!“ Това е съвсем друго нещо.
Вижте какво казва ап. Павел на една църква в която един човек беше извършил блудство. Той беше извършил блудство – и такова, каквото даже и между езичниците не е често срещано – беше извършил блудство с втората жена на баща си (1 Коринтяни 5:1). И се казва, че те вместо да се наскърбят се бяха възгордяли (1 Коринтяни 5:2). Но, вижте какво казва ап. Павел на тази църква, която не само беше допуснала това да се случи, а и беше горда от това, че е „над тези неща“ (1 Коринтяни 5:7-8):
7 Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, – тъй като сте безквасни; защото и нашата пасха, Христос, биде заклан [за нас]. 8 Затова нека празнуваме, не със стар квас, нито с квас от злоба и нечестие, а с безквасни хлябове от искреност и истина.
Това, което ме поразява в думите на апостола тук е това, че той им казва: „тъй като сте безквасни“. Значи, независимо, че те бяха извършили този грях да се възгордеят от това, че са над греха и от това, че могат да приемат помежду си дори и един такъв отявлен блудник, пак ап. Павел ги нарича „безквасни“. И тук той постъпва точно по този начин, по който аз ви казвам: Не „Освободете се, за да бъдете безквасни!“, а „Понеже сте безквасни, бъдете такива, каквито сте!“ и разбира се: „Отлъчете нечестивия човек изпомежду си! (1 Коринтяни 5:13). Така че, ние винаги трябва да имаме тази правилна позиция на която ни учи Божието Слово.
7 Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, – тъй като сте безквасни
Това трябва да бъде причината. Не „за да бъдете безквасни“, а „тъй като сте безквасни“, „понеже сте безквасни“. В Христос ние сме „безквасни“. И затова трябва да отхвърлим от себе си всеки грях, трябва да отхвърлим всеки квас на грях, всяка злоба, всяко нечестие и да празнуваме с безквасни хлябове на искреност и истина. Затова и хлябът с който ние отслужваме нашата господна вечеря е безквасен – за да ни напомня, че ние сме безквасни и не трябва да допускаме до себе си и в себе си никакъв квас – нито квас на грях, нито квас на робство, нито квас на законничество, нито квас на лицемерие. Но, да бъдем свободни в Господ Исус Христос!
Тази сутрин аз съм в събранието на светиите. Може като се гледаме един друг да не се виждаме като светии, но през Божиите очи аз ви виждам като светии, защото Бог така ни нарича. И ние сме светии не защото сме безгрешни, братя и сестри, но ние сме светии, защото сме изкупени с Христовата кръв. Защото в Евреи 10:14 се казва:
14 Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават.
Усъвършенстването не е нещо, което се изисква за твоето спасение или за връзката ти с Бога, то е нещо, което произтича от спасението ти и от връзката ти с Бога. Ние не трябва да гледаме на себе си като на грешници, които се опитват да изпълнят Закона, за да получат Божието одобрение. Защото, ако гледаме на себе си като грешници, ние ще си казваме: „Ами аз така и така съм си грешник – затова и си съгрешавам.“. Но, днес аз искам да ти кажа: „Ако си повярвал в Христос, ти не си грешник. Ти не си грешница. Ако си повярвал или повярвала в Христос, ти си светия, ти си Божие дете, което може и да е съгрешило, но, което никога няма да остане в греха. Защото, ако имаш тази новородена природа, която Святия Дух зачева в нас, ти ще мразиш греха, ти няма да се удоволстваш в греха, ти ще бягаш от греха. Ако нещо е грях, ти ще знаеш, че то е грях и ти ще го оставиш. В Христос ти не си грешник, в Христос ти си светия, защото си осветен с Неговата кръв! В Христос ти си оправдан! В Христос ти си член на Божието семейство (Ефесяни 2:19)!“ И аз искам да ви попитам, може ли грешници да бъдат членове на Божието семейство? Един член на Божието семейство не може да бъде грешник. Член на Божието семейство може да бъде само някой, който е изкупен и оправдан! Така че, тук е разликата: не „прави нещо, за да бъдеш нещо“, а „понеже си нещо, то прави това, което съответства на твоето звание в Христос“! Така трябва да гледаш и да мислиш за себе си. Чрез вяра трябва да кажеш: „Аз съм светия!“. Чрез вяра трябва да кажеш: „Аз съм оправдан!“ И трябва да живеем достойно на званието, което сме приели, защото Бог ни го е дал като кредит на доверие по благодат. Бог не ни е дал званието „синове на светлината“ (1 Солунци 5:5), защото сме го заслужили. Той ни го дава по благодат. И ние трябва да оправдаем доверието на Бог към нас. Това е, което казва ап. Павел в Ефесяни 4:1:
1 И тъй, аз, затворник за Господа, моля ви да се обхождате достойно на званието, към което бяхте призовани
Живейте като синове и дъщери на светлината, защото сте синове и дъщери на светлината! Понеже си светия, понеже си Божие дете, понеже си гражданин на небесното царство, то, живей и действай като такъв! Това не е нещо, което се изисква за твоето спасение. Не трябва да живееш със страх, че „Ако аз днес съгреша, и край – изгубвам спасението си.“. Ако ти направиш нещо правилно, ще спечелиш ли твоето спасение? Знай, че твоето спасение е изработено. То е приключено. Какво каза Христос на кръста? „Свърши се!“ (Йоан 19:30). Понесе ли всичко? Достатъчна ли е кръвта Му? Достатъчна ли е жертвата Му? За твоето спасение Христос е платил цената! Но, след като си бил спасен, това да живееш свят живот, е нещо, което произтича от твоето спасение! Така че:
- Живей като светия!
- Живей като свободен!
- Живей според Христовия Закон, а не според Мойсеевия Закон!
- Живей според Царския Закон!
- Живей според Закона на любовта!
- Живей според Закона на свободата и бъди свободен в Исус Христос!