ВИЗИЯ, МИСИЯ И ЦЕЛ
Преди да започнем да разглеждаме какво ученичеството не е и какво е, бих желал да споделя с вас визията, целта и мисията на нашето служение. Аз дълго време търсих Бога по този въпрос. И казвах: „Господи, дай ми видение“. Където и да отидех на пастирски семинар или конференция, говорителите казваха: „Пасторът трябва да има видение.“. Ако ти водиш – дори и политически водач да си – ти трябва да имаш виждане – накъде отиваш и какво правиш. Така аз преминавах през различни опити да получа своето видение от Господ – опитвах се да измисля нещо, да скалъпя нещо, да формулирам нещо. Търсих Бога, молех се… И вярвам, че накрая Бог ми даде неща, за които спокойно мога да кажа, че те не са мои, а са на Исус Христос. В Притчи 29:18 се казва:
18 Дето няма пророческо видение людете се разюздават, А който пази закона е блажен.
Ако разгледаме служението на пророците в Библията, ние ще видим, че всъщност по-голямата част от тяхното служение беше не да предсказват бъдещето, а да напомнят Закона на хората. Те казваха на хората: „Ако пазите Закона, ще имате тези и тези благословения, ако го нарушавате – тези и тези проклятия ще дойдат върху вас и вие ще бъдете заведени в плен на неприятелите си“. Ако приложим това във наше време за благовестието и търсим видение за наше време, бих казал, че ние не би трябвало да търсим видението в нещо ново, което ние да измислим, а просто да се върнем към евангелието и да кажем, че „който изпълнява великото поръчение е блажен“. Защото, великото поръчение е заръката на Христос. Обикновено преди да се разделим с някого, ние му казваме най-важното, което желаем той да запомни. Така и Исус преди да се възнесе в небето, Той каза на Своите ученици най-важното. Той им каза: „Отидете и правете ученици“. С тези свои думи Той даде видението на църквата. Така че, въз основа на Христовото видение, въз основа на Великото поръчение аз съм формулирал визия, мисия и цел, които стоят и чакат да бъдат осиновени и приети за свои от всички български християни. Това не е само за една църква. Това е за цялата страна.
ВИЗИЯ (какво искаме да постигнем):
Ние сме се посветили да обучим ученици на Христос, които да изпълнят Великото поръчение в нашето поколение.
Миналите поколения са служили на Бога по тяхното време и по техния начин. Сега щафетата на благовестието е в нашите ръце и ние трябва да я предадем на следващото поколение. Това е една огромна привилегия, но и една огромна отговорност. Ние трябва да достигнем нашето поколение. И аз не мисля, че това може да стане, ако възложим това само на пасторите или на евангелизаторите. Вярвам, че всеки един вярващ, трябва да се включи в изпълнението на тази задача.
МИСИЯ (как може да се изпълни нашата визия):
Ние сме се посветили да утвърждаваме и екипираме за служение ученици на Христос като влагаме себе си в тях, като ги мотивираме и подпомагаме да се възпроизвеждат в множество поколения ученици.
Когато един човек повярва, ние искаме той да бъде утвърден във вярата си така, че никога повече да не се върне назад. Второто ниво е той да бъде екипиран за служение. Не да си мисли, че като е излязъл веднъж напред да приеме Христос и с това са му приключили всички духовни задължения. Но, той да служи на църквата с дарбата си. Третото ниво е възпроизводството и умножаването. Това е нивото до което искаме да подпомогнем повече вярващи да достигнат.
ЦЕЛ:
С Божията помощ и водителство да започнем ученическо движение в България.
Движение е когато това не е нещо, което го прави само една църква или една група хора или една деноминация, но движение е когато всички християни от всички деноминации започнат да правят нещо което считат за Божията воля и за което имат свежо разбиране от Божието Слово. Движението е като верижна реакция. То не може да бъде спряно.
Така че, аз ви предлагам вие да изпитате чрез Святия Дух и чрез Божието слово тази визия, тази мисия и тази цел, и ако мислите, че те са от Святия Дух – да ги приемете за свои.
Всичко това е основано на Великото поръчение на Господ Исус Христос, дадено ни в Матей 28:18-20.
18 Тогава Исус се приближи към тях и заговори: Даде ми се всяка власт на небето и на земята. 19 и така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух, 20 като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И, ето, аз съм с вас през всички дни до свършека на века.
Този текст е взет от най-новия превод на Българско Библейско Дружество. В по-старите версии се казва: „Идете, и научете всичките народи“. Но, това е един неточен превод. И той въвежда много хора в заблуждение. Защото, когато чуем за учене на народите, ние считаме това за нещо неосъществимо от нас и го отхвърляме, преди още да сме се замислили върху него. „Как ще науча аз всичките народи? Това е невъзможно!“ Но, ако се вгледаме по-внимателно в текста, ще видим, че в него се казва: „Идете и създавайте ученици.“ И ти можеш да кажеш: „Да, аз може и да не мога да науча всички народи, но един ученик мога да науча.“ А всъщност начинът да се достигнат всички народи е да работим с хората и да правим ученици от тях един по един.
Аз нямам време сега да се впускам в подробно изучаване и анализ на този пасаж, но само ще ви цитирам това, което Робърт Е. Колеман казва в неговата книга „Учителят и Неговият план за евангелизиране“.
„Великата заповед, дадена от Христос на Неговата Църква се заключава в заповедта „Научете всичките народи“ (Матей 18:19). Тук Словото казва, че учениците трябваше да отидат по света и да спечелят други, които да станат като тях – ученици на Христос. Тази мисия е изтъкната още повече когато се изучава гръцкия текст и се вижда, че думите: „идете“, „кръщавайте“ и „научете“ са всички причастия, чиято сила излиза от единствения регулиращ глагол „направете ученици“. Това значи, че великата заповед не е само да отидат до краищата на земята и да проповядват Евангелието (Марко 16:15), нито да кръстят много обръщенци в името на Триличния Бог, нито да ги наставят в поученията на Христос, но да ги „направят ученици“, да създадат човеци като тях, които бяха така подтикнати от заповедта на Христос, че не само го следваха, но подтикнаха и други да Го следват. Другите дейности на заповедта можеха да се изпълнят само когато имаше ученици.“
Казано с други думи ученичеството стои в сърцевината на Божия план за завладяването на света с евангелието. Исус Христос постави ученичеството в ядрото на Неговия план. Ако по някакъв начин благовестието ще достигне до края на земята, то ще стане чрез ученичество. Ученичеството не е видение, получено от някой пророк. То е повеление, дадено ни от Самия Господ.
За съжаление днес много хора говорят за ученичество, но никой не прави ученици. Други пък се страхуват от ученичеството. Мисля, че едно от основните причини за това е неразбирането за това какво е ученичеството. Защото, ние всички говорим за ученичество, но всеки разбира по различен начин какво е това „ученичество“. Нека Бог да ни помогне да разбираме правилно Неговия план и да не злоупотребяваме с дарбите и благословенията, с които Той ни е обсипал.
КАКВО УЧЕНИЧЕСТВОТО НЕ Е – НЕПРАВИЛНИ КОНЦЕПЦИИ
1. Ученичеството не е само един човек (било то и пастор), който учи всички.
Някои имат такава представа за ученичеството – че един човек трябва да учи всички. Но, водачът-учител не е „гуру“ или „човекът-отговор на всички въпроси“. Това е неправилно отношение. Ученичеството е лично, междуличностно служение – служение „един на друг“, служение между двама души, при което един по-зрял ученик помага на един по-нов и по-незрял ученик да расте в Христос, като и двамата вървят по пътя на вярата.
Това ни напомня когато учим нашите ученици да бъдем много внимателни в това да разделяме това, което знаем със сигурност от Бог и от Библията от това, което е наше собствено мнение по някои маловажни въпроси. Това, че учим другите, не означава, че сме нещо повече от тях, нито пък че имаме отговорите на всички въпроси. Това е по-скоро едно споделяне на ученик с ученик – както учениците се събират да си обясняват задачите по математика – при което и двамата следваме един и същ Учител – Христос.
В Матей 23:8-12 Исус каза:
8 Но вие недейте се нарича учители, защото Един е вашият Учител, а вие всички сте братя. 9 И никого на земята недейте нарича свой отец, защото Един е вашият Отец, Небесният. 10 Недейте се нарича нито наставници, защото Един е вашият Наставник, Христос. 11 А по-големият между вас нека ви бъде служител. 12 Но който възвишава себе си ще се смири; и който смири себе си ще се възвиси.
Когато говорим за ученичество, ние не издигаме един над друг – „ние всички сме братя“. Виждате ли, тук не става въпрос за това как ще се наричаме, какви ще са нашите титли и звания. Не, тук става въпрос за нашите отношения и функции. Това е както в семейството – мъжът е глава на жената, но това не означава, че той е нещо повече от нея, нали (1 Коринтяни 11:3,8-9,11-12)? По същият начин когато говорим за ученик и някой, който изпълнява ролята на негов „учител“, това не означава, че той е нещо повече от него. И двамата са ученици, защото никой не може да каже, че знае всичко.
Въпреки, че не трябва да се наричаме „отци“, ние трябва да имаме духовни „деца“. Въпреки, че не трябва да се наричаме „учители“, ние трябва да имаме „ученици“, защото Господ Исус каза: „Отидете и правете ученици“. Пример за това е ап. Павел, който в 1 Коринтяни 4:14-16 не нарича себе си „отец“, но без никакви скрупули говори за своето духовно бащинство:
14 Не пиша това, да ви посрамя, но да ви увещая, като любезни мои чада. 15 Защото, ако и да имате десетки хиляди наставници в Христа, пак мнозина бащи нямате; понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовестието. 16 Затова ви се моля, бъдете подражатели на мене.
Вижте, колко прямо говори Павел на своите ученици. Той не извърта, не се прави не нещо по-малко от това, което е. Не им казва: „Слушайте, какво ви говоря, не гледайте какво правя.“. А им казва: „Аз съм вашия духовен баща. Бъдете подражатели на мене, бъдете като мене!“. Така че, тук не става въпрос за титли и позиции, а за това да се молим Бог да ни открие точния човек, когото „да родим в Христос чрез благовестието“ – човек, на когото да станем не само духовен „наставник“, но духовен „баща“.
Вижте, това е нещо много ангажиращо. И именно това е аргумента на много вярващи защо те не желаят да се занимават с ученичество. Те казват: „А, това е нещо много отговорно, брат!“ Ами да, да бъдеш родител не е нещо малко. Така и да бъдеш духовен родител не е нещо малко. Сериозно е. Но, ти не си свой си (1 Коринтяни 6:19-20)! Ти си Божий! Цялото ти време е на Бога! Така че, ти имаш време и ти трябва да правиш ученици, ако Исус Христос е казал: „Отидете и правете ученици!“. Ти се обръщаш към Бога в молитва с думите: „Господи, Господи…“, но Исус Христос ти казва: „Защо ми казвате „Господи, Господи“, а не вършите волята ми (Матей 7:21)?
2. Ученичеството не е взаимоотношение при което единият играе ролята на господар, а другият – на роб.
Тук става въпрос за това да няма „господаруване“ във взаимоотношението учител-ученик, а да има взаимоотношение при което ние сме равни и си помагаме един на друг. Ученикът не трябва да се чувства задължен да се съгласява със всичко, което му казва неговия водач, нито пък да му се покорява като роб на господар. Фактически Исус каза, че който желае да бъде най-висш в царството, трябва да бъде слуга на всички (Матей 20:26). Затова, ние дори се стремим да избягваме термините „учител“ и „ученик“, и говорим по-скоро за „ученик-водач“ и „ученик-последовател“. Целта на ученикът-водач в служението би трябвало не той да се налага над ученикът последовател, а да му бъде пример, който да му помогне на да порасне в Христос. Както ап. Павел казва: „Бъдете подражатели на мене.“. Не трябва да забравяме, че ние учим това, което знаем, но възпроизвеждаме това, което сме.
3. Ученичеството не става само чрез пасивен (неактивен) пример или демонстрация.
Не можем да разчитаме на това, че ученичеството ще се случи от само себе си. То не се случва само по себе си. Може би, ученичеството се случва от само себе си, защото преди не сме говорили толкова за ученичество, но пак си е имало ученици (или поне ние се считаме за ученици на Христос). Но, за това са били нужни години. Ако искаме нещата да се променят и да имаме растеж сега, днес, ние трябва да положим усилие, и от двете страни – и от страна на този, който е в позиция на ученик-водач и от страна на този, който е в позиция на ученик-последовател. Християнският живот не се учи и няма да се случи само чрез „попиване“ (осмоза). Както, ако поставим една гъба във вода и без нищо да правиш тя самичка си попива водата. Не. Трябва „да засмучеш“ за да може да влезе нещо в теб. Нужно е усилие (1 Петрово 2:2).Нужно е определено ниво на умишлено и осъзнато старание, ако нерзелият ученик иска да порасне в Христос. В 1 Тимотей 4:7-8 ап. Павел казва на своя млад ученик.
7 А отхвърляй скверните и бабешките басни и обучавай себе си в благочестие. 8 Защото телесното обучение е за малко полезно; а благочестието е за всичко полезно, понеже има обещанието и за сегашния и за бъдещия живот.
Думата за „обучавай“ себе си в благочестие на гръцки е „гимназе“ от която произлиза думите „гимнастика“ и „гимназия“. Тя означава също „тренирай“ себе си. Тренирането предполага съзнателно усилие. За да могат спортистите да печелят състезания – да тичат толкова бързо и да скачат толкова високо, те са тренирали, полагали са усилия – съзнателни усилия. И тук ап. Павел сравнява обучението в благочестие с „телесното обучение“, което всъщност е физкултурата (спорта, фитнеса). Така, както физическите тренировки предполагат усилие и то осъзнато и умишлено усилие, така и ние не трябва да чакаме ученичеството да се случи само по себе си. В следващия стих ап. Павел казва, че от физическите тренировки има само временна полза – на тази земя, а от духовните тренировки, от обучението в благочестие или ученичество, ползата е двойна – „и за и за сегашния и за бъдещия живот“. Така че, не трябва да чакаме ученичеството да се случи само по себе си. Ние трябва да изграждаме сами себе си и да създаваме ученици – умишлено и съзнателно.
Подобно нещо ап. Павел казва в 1 Коринтяни 9:24-27.
24 Не знаете ли, че, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите. 25 И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те вършат това за да получат тленен венец, а ние нетленен. 26 И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха; 27 но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.
Ученичеството трябва да избягва двете крайности – тази да бъде твърде фамилиарно – твърде много ориентирано към взаимоотношения, и тази – да бъде само следване на програма. При първата крайност ние просто се събираме с вярващи, с които си прекарваме добро време заедно – хубаво ни е, ходим си на разходки, приказваме си. Но, въпросът е в това приятелство и в тази група има ли програма? Трябва да има изграждане, трябва да има цел, трябва да има вървеж в една и съща обща посока за постигането на определени цели. В другата крайност имаме само програма – молитва, четене, слово, пеене; молитва, четене, слово, пеене… но няма взаимоотношения. Това също е крайност, която трябва да бъде избягвана. Ученичеството трябва да бъде някъде по средата – там, където има едновременно и дълбоки взаимоотношения, и предумишлено и осъзнато следване на определена програма за растеж. Защото ние искаме да пораснем и да придобием увереност в живота си с Господ до там, че ние да обучаваме други.
4. Ученичеството не е само предаване на материали и ресурси.
Просто да дадеш учебници или книги за ученичество на някой и да му кажеш: „Ето ти учебниците, учи, ставай ученик на Христос!“. Ученичеството не е „печатница“ (Гутенберг). Не е да зареждаме само някой с книги, ресурси и Библейски изучавания. Идеята, че биваш обучаван, ако само четеш всички правилни неща е неправилна. Нужно е влагане и предаване на духовен живот, а това става само, ако има приятелство. Нужни са двама души, които да споделят духовния си живот помежду си.
Веднъж в нашата църква ние направихме един опит с материали на ICI. Те бяха много добри. Всеки трябваше да прочете, книжката, да попълни отговорите и да ги предаде за проверка. Ползвайки тези материали ние трябваше да изградим към църквата ни „Център за благовестие и ученичество“. Тогава аз представих пред църквата тази програма и всички казаха: „Слава на Бога!“. Но, когато дойде време те да пишат отговорите на въпросите им стана много трудно и малко по-малко ентусиазираните „студенти“ изкапаха. Имаше само няколко, които завършиха – бяха много твърди, решителни и постоянни. Аз си мислех, че това, което правим е ученичество, но не беше ученичество. Защо? Защото имаше материали, но нямаше взаимоотношения. Ако ще се случва истинско ученичество, то важно е да има изграждане на взаимоотношения, а не само предаване на материали, колкото и хубави и полезни да са те сами по себе си.
5. Ученичеството не е само предаване и придобиване (прехвърляне) на умения – начини на служение или вършене на нещата.
Предаването на умения е важен аспект от нашето учене да ходим с Христос, но то не е всичко, а само един от аспектите на ученичеството. Някой лидер може да започне да се събира с теб и да те учи на техники на благовестие. Но, това не е достатъчно. Трябва да има и приятелство – да се събирате, да се молите и да имате общи цели и интереси.
6. Ученичеството не е основано само на едно събитие или на едно еднократно преживяване.
Отиваш на една конференция или на един курс и изведнъж ставаш ученик. Не. Ученичеството е един непрестанен процес. Всички християни трябва да бъдат ученици през целия си живот. Ние сме „пожизнени“, „доживотни“ ученици. Не само пасторът трябва да учи цял живот, но всеки един християнин трябва да учи цял живот. И ние трябва да учим не просто за да ставаме „големи глави“ с малки сърца, а да се учим, за да предаваме на другите това, което знаем и за да можем да създаваме ученици, да се учим да бъдем по-смирени и по-покорни на Христос. Твърдението: „Аз вече съм се обучил.“ никога не е вярно и никой не може да го каже – който и да е той. Бог е безграничен и ние винаги има какво още да научим за Него от нашето ходене с Него. Принципът: „Човек се учи докато е жив.“ е особено валиден за ученичеството. Така че, никой не може да каже: „О, аз съм твърде стар за да бъда ученик или за да правя ученици.“ Ученичеството е за всички вярващи.
7. Ученичеството не е движено само от мотивация или вдъхновение.
Само поради това, че някой е бил вдъхновен или мотивиран да откликне на призива за ученичество, не означава че той е бил променен или вътрешно преобразен (новороден). Нито пък означава това, че той непременно ще преживее личен или духовен растеж. Нашият стремеж трябва да бъде да изграждаме в учениците си дълбоки и трайни, а не само повърхностни убеждения. Ученичеството не се гради само на емоции и страсти („полазиха ме тръпки“…). Чувствителността и чувствата са важни, но те не са основни. Основата е в дълбоките убеждения и в една искрената и осъзната вяра – вярата в Исус Христос.
8. Ученичеството не е само „клониране“ на хора според една и съща форма или образ.
Не е производство на курабийки с една и съща формичка. Гледал съм как баба ми ги прави. Омесва тестото, разстила го и започва да изрязва курабийките от него с формичката, която желае. Всички стават еднакви. Но, ученичеството не е това. Ние не сме създадени под щампа. Всеки е неповторим – със своите индивидуални качества. Бог е Бог на разнообразие и различие. Следователно има място и нужда за много различни видове характери, темпераменти и личностни типове, дарби и служения. Ние всички трябва да се стремим да бъдем подобни на Христос, а не според образа на нашия ученик-водач. Трябва да внимаваме със силата на подражанието. Защото е естествено, когато се учиш от някого, ти да започнеш да му подражаваш във всичко. Но, ние не трябва да допускаме едно такова сляпо подражание, а да насърчаваме този, когото обучаваме той да търси своята идентичност, дарби и призвание в Христос.
Ученичеството не е само за пастори, които да създават пастори или само за учители, които създават учители. То е за всички хора, за хора със всякакви дарби и служения в тялото Христово. Например, ако ти си християнин-бизнесмен, значи ли това, че си свободен от ангажимента да създаваш ученици? И да кажеш: „Ето, еди кой си брат, той има дарбата на учител – нека той да прави ученици.“ или пък: „Нека в библейското училище или в семинарията да правят ученици“. Не. Ако ти си ученик на Исус Христос, то ти трябва да се покориш на Великото поръчение и да започнеш да правиш ученици. И трябва да бъдеш чувствителен към техния характер, дарби и призвание. Ако то не е те да бъдат християни-бизнесмени като теб, а нещо друго, то позволи им да бъдат това, което искат и това, за което ги е създал Бог. И това се отнася за всеки един.
Естествено е децата ни да приличат на нас, но и да приличат на нас, пак не са същите, нали? Пак са различни. Не трябва да ги насилваме те да бъдат това, което сме или пък още по-зле – да ги насилваме те да станат това, което ние сме искали да бъдем, а никога не сме успели да станем!
9. Ученичеството не е само израстване заедно със същата скорост.
Ученичеството не е конвой, не е марш под строй. Не трябва да очакваме от всички ученици да се движат „под строй“. Някои ще пораснат по-бързо, други – по-бавно, а някой може никак да не порасне (макар че се съмнявам в тази последна възможност). Трябва да бъдем гъвкави и да се адаптираме според хората.
10. Ученичеството не е само възпроизводство (или числа – статистика и преброяване).
Силата на умножаването може да се види в ученичеството, но ние трябва да бъдем повече ориентирани (мислещи) за хората, а не за програмите. В книгите за ученичество обикновено се дават примери, демонстриращи силата на умножаването и неговото превъзходство над прибавянето. За целта се използва съпоставка между аритметична и геометрична прогресия. Така например, ако за една година един ученик направи още един – те ще станат двама. На втората година те ще бъдат четири. Но на тридесет и третата година, ако продължават в същото темпо, те ще бъдат осем милиарда.
Но, ние не трябва да се фокусираме върху цифрите, а върху хората. Исус се фокусира върху малцинството – върху дванадесетте ученика. Ние имаме публично служение. Искаме да правим евангелизации, да говорим по телевизията, да правим неща с големи мащаби. И слава на Бога за всички тези проекти. Исус не пропускаше да служи на множествата. Но, ние може би пропускаме тази част в която Исус си избра ученици, който на първо място „да бъдат с Него“. В Марко 3:14-15 четем:
14 И определи дванадесет души, за да бъдат с Него и за да ги изпраща да проповядват, 15 и да имат власт да изгонват бесове.
Ученичеството не е само числа. Важни са хората, не програмите.
11. Ученичеството не е дейност, която може да бъде възложена на други.
И това е нещо много важно. Свиренето на даден инструмент е нещо, което пастирът може да възложи на човек, които има музикални таланти и способности. Или пък, ако пастирът не разбира от техника, може да възложи на някой, който има такива технически способности да се грижи за поддръжката на техниката в църквата. Но, пастирът не може да възложи ученичеството на друг. Ученичеството не може да бъде един от отделите в църквата. Всеки ученик на Христос трябва да прави ученици. Това не може да бъде възложено. В много църкви – дори това да не се казва гласно – пастирите възлагат на църквата да прави ученици. А църквата безгласно възлага на пастира да прави ученици и казва: „На него нали за това му плащат…“ Да, обаче, пасторът казва: „На мен ми плащат за това да науча църквата – тя да прави ученици…“ И така, пасторът и църквата си прехвърлят топката на ученичеството и правенето на ученици непрекъснато е някъде във въздуха и не се случва.
Създаването на ученици не може да се възложи. То е като създаването на деца. Ако искаш да бъдат твои, ти трябва да ги създадеш и изградиш. Ако възложиш тази дейност на друг, то те няма да бъдат твои. Ученичеството е отговорност на всеки ученик на Христос и особено на онези, които се считат за лидери в тялото Христово – без изключение. Ученичеството е отговорност не само на пастира, но и на църквата. Всеки ученик на Христос е длъжен да прави ученици.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА УЧЕНИЧЕСТВО – ДЕФИНИЦИЯ
Какво е ученичеството? Ученичеството е систематично подпомагане на даден вярващ да расте във неговото взаимоотношение с Исус Христос.
За да разберем по-добре тази дефиниция, ще се спрем на нейните елементи:
- Систематично – изразява съзнателно полагане на усилие и стремеж към целта и постигането на видението.
Както видяхме от 1 Тимотей 4:7-8 обучението в благочестие – както ученичеството, така и духовните дисциплини предполагат осъзнато, съзнателно и умишлено усилие от наша страна. Това осъзнато, съзнателно и умишлено усилие от наша страна е с цел създаване на ученици и изпълнение на Великото поръчение в нашето поколение тук и сега, в България.
- Подпомагане – подчертава, че правенето на ученичество е служение. Да помагаш, да подпомагаш означава да служиш на ученикът-последовател.
Нещо повече – ние казваме, че това „подпомагане“ става чрез „влагане на себе си“ и нашия живот с Бога в този човек. Ударението тук е във личния подход. В 1 Солунци 2:8-12 ап. Павел казва:
8 Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили. 9 Затова вие, братя, помните нашия труд и усилие, как работещи денем и нощем, за да не отеготим ни един от вас, проповядахме ви Божието благовестие. 10 Вие сте свидетели, и Бог, как свето, праведно и неукорно се обхождахме към вас, вярващите, 11 като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, като баща чадата си, 12 и ви заръчахме да се обхождате достойно за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава.
Виждате ли, ние сме готови да дадем благовестието на хората. Готови сме да им дадем филма „Исус по Лука“ и „Четирите духовни принципа“. Готови сме да ги насърчим да ходят на църква. Но – до там. „Повече не ме занимавай“. Обаче, ап. Павел казва: „Беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души…“. Когато си готов да дадеш не само благовестието, но своята душа на този човек – това е влагане на себе си в него. Ап. Павел се отнасяше към тях като баща към децата си – това е една лична работа. И когато говорим за „учене на другите“ ние нямаме в предвид някакви „академични знания“. Няма нужда да си завършил някакво духовно училище или семинария, за да започнеш да правиш ученици. Тук става въпрос за елементарните християнски навици – да ги учим да се покоряват на Христос, да ги научим да се молят така, както ние се молим, да ги научим да благовестват така, както ние благовестваме, да ги научим да ходят на църква, така както и ние ходим. Това, което ние правим в нашето покорство на Христос – да го правят и те. До момента в който те станат зрели последователи на Христос и си изберат техни собствени ученици.
- Вярващ – тази дума в дефиницията показва за кого се отнася ученичеството, кой може да бъде включен в него – това може да бъде както някой зрял във вярата, така и някой новоповярвал или дори невярващ, който е отворен да слуша за Бога и за благовестието.
Има една таблица, която се нарича „скалата на Енгел“. Тази скала представя различните нива на човек във вярата му.
| ИЗГУБЕН ГРЕШНИК (пълен атеист – въобще не вярва, че има Бог; или идолопоклонник) | |
| -8 | Съзнание за висше същество, но липса на ефективно знание за евангелието |
| -7 | Първоначално чуване за съществуването на евангелието (вяра само в един Бог, първоначално знание за Христос) |
| -6 | Запознаване с основите на благовестието (от какво трябва да се спасяваме) |
| -5 | Схващане на значението на евангелието (какви са последствията от греха, от какво трябва да се спасяваме и как можем да се спасим – без Христос хората са загубени) |
| -4 | Положително отношение към евангелието |
| -3 | Разпознаване на личния ни проблем (прилагане на благовестието лично за себе си) |
| -2 | Решение за действие (готов е да излезе напред и да приеме Христос) |
| -1 | Покаяние и вяра в Христос |
| НОВО СЪЗДАНИЕ | |
| +1 | Преоценка на живота след решението („Кои сме ние сега и има ли неща, които трябва да оставим?“; преосмисляне на приоритети, роля в семейството, отношения с колеги и приятели и т.н.) |
| +2 | Включване в Тялото (включване в християнско общение – църква) |
| +3 | Идеен и поведенчески растеж (запознаване и схващане на християнските понятия) |
| +4 | Общение с Бога |
| +5 | Настойничество (Всичко, което съм и всичко, което имам принадлежи на Бога – човек е готов да дава за Господ и делото Му) |
| ЗРЯЛ ПОСЛЕДОВАТЕЛ НА ХРИСТОС – възпроизводство |
Наш ученик може да бъде човек, който е на всяко едно от тези нива. Ние можем да започнем с някой, който е на ниво „-8″. Избираме си го и започваме да се молим за него. И в нашите срещи ние се стремим да го придвижим в убежденията му от ниво „-8″ до ниво „-7″. Ако направим това, ние сме направили една огромна стъпка. След това – от „-7″ на „-6″ и т.н. Можем да започнем и с някой, който е на ниво „+2″ и да го заведем на „+3″. Това пак е ученичество. Ти можеш да помогнеш на всеки човек, който е на което и да е нивата под твоето собствено ниво, той да се придвижи ниво по ниво нагоре в своя християнски растеж. Стига той да не е на едно ниво над теб – тогава той трябва да бъде твоя учител J.
- Расте – показва целта на ученичеството – духовен растеж, а също така подсказва и нуждата от покорство, пребъдване, изграждане във вярата и т.н. – условията за растеж.
- Взаимоотношение – тази дума в определението за ученичество показва, че ученичеството е нещо лично – лично взаимоотношение както с ученикът-водач, така и лично взаимоотношение с Бога.
- Исус Христос – Той е в центъра на ученичеството. По същество ученичеството е растеж в христоподобие. Тази част от дефиницията показва, че ученичеството е свързано с „обличане“ с Исус Христос и с това да Го познаваме по-добре и да Го следваме по-вярно и по-покорно.
ТЕРМИНИ СВЪРЗАНИ С УЧЕНИЧЕСТВОТО
1. Обучаващ (ученик-водач), учител – изпълнява ролята на преподавател, помощник, треньор, наставник, ментор, съветник, слуга, пастир и лидер.
2. Обучаван (ученик-последовател), обучаващ се, ученик в по-тесен смисъл – този, който бива правен, обучаван, изграждан, трениран да бъде зрял ученик на Христос.
3. Ученик – истински вярващ, последовател на Христос, някой, който се учи в Христовото учение, някой който е кръстен във вода и се стреми да живее живота на Христос, да възпроизведе Христос в себе си.
В ученичеството се съдържа един елемент, който можем да наречем „вече, но не още“. Да, след като сме повярвали и приели Христос в сърцата си, ние вече сме Негови ученици, и въпреки всичко, не можем още да кажем, че сме напълно научени и знаем всичко. Ученичеството е процес, който продължава цял живот. Ние се стремим към съвършенство в Христос, усъвършенстваме се в Него, но един ден, когато преминем в славата Му, Христос ще ни прибави всичко, което не достига на нашата цялостност и завършеност (плерома) в Него.
КАКВО Е УЧЕНИЧЕСТВОТО – ПРАВИЛНИ КОНЦЕПЦИИ
Господният мандат, Неговата заръка към църквата е ясна: „Правете ученици“. Какво представлява ученикът на Христос? Какъв е той?
1. УЧЕНИКЪТ Е ВЯРВАЩ.
Как някой става вярващ? Като чуе за Христос и повярва в Него. В Йоан 11:25-26 самия Исус Христос казва на Марта:
25 Исус й рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; 26 и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?
Ето това е основното, което човек трябва да вярва, за да бъде вярващ – че Исус Христос е Божия Син, че той дойде, за да ни донесе вечен живот, че възкръсна от мъртвите, и че както Той възкръсна от мъртвите, така и ние ще възкръснем и ще живеем завинаги с Него в славата Му.
В Деяния 16:30-31 четем за опитността на тъмничния началник. След земетресението, което стана посред нощта когато Павел и Сила бяха в тъмницата и пееха химни на Бога, тъмничният началник се уплаши, защото беше отговорен за затворниците със собствения си живот. От страх че всички затворници може да са избягали, той дори измъкна меча си и мислеше да се самоубие. Но, ап. Павел го успокои, като му каза, че ако и вратите да са отворени и оковите развързани, те всички са си по местата. Разпознавайки Божията намеса в този случай, тъмничния началник се поклони пред Павел и Сила, поднасяйки им съжалението си за случилото им се.
30 и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя, за да се спася? 31 А те казаха: Повярвай в Господа, Исуса [Христа], и ще се спасиш, ти и домът ти.
Ето с това е свързана нашата вяра – с нашето спасение от греха и смъртта и с това кой точно е Спасителят – Господ Исус Христос. Всеки ученик на Христос вярва в спасението от греха, във вечния живот, във възкресението от мъртвите, и в Спасителя – Господ Исус Христос.
2. УЧЕНИКЪТ Е ПОСЛЕДОВАТЕЛ.
Как някой става последовател на Христос? Като Го последва. Но, това не е лесно, не е евтино. Свързано е със себеотричане и готовност да понесем кръста си. Защото, както се казва в един девиз: „Без кръст – няма венец“. В Матей 16:24 Господ Исус каза:
24 Тогава Исус каза на учениците Си: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва.
Да следваме Христос означава да следваме примера Му – пример в начин на живот, пример в любов, пример в служение, пример в себеотричане. В Йоан 13:15 Той казва на учениците си, а чрез тях и на нас:
15 Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас.
3. УЧЕНИКЪТ Е УЧАЩ СЕ.
Кои са белезите на някой, който се учи? Добрият ученик е дисциплиниран и той се придържа към инструкциите на учителя си. Исус нарече това „пребъдване“ или постоянство в учението Му (Йоан 8:31-32).
31 Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици; 32 и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.
Ученето всъщност е духовна работа в търсене на Христовата истина. Четене, размишляване, сравняване, уточняване, определяне на това, което е „истината“. Във 2 Тимотей 2:15 ап. Павел заръчва на Тимотей:
15 Старай се да се представиш одобрен пред Бога работник, който няма от що да се срамува, като излагаш право словото на истината.
Този стих рисува пред нас картината на дървар, който изсича просека за път през гората. Тази просека трябва да бъде права, за да може и пътят, който ще минава през нея да бъде прав. Това не е лесна работа – изисква както полагане на усилие, така и неимоверно майсторство и компетентност.
4. УЧЕНИКЪТ Е СВИДЕТЕЛ.
За какво свидетелства той? За това, което му е направил Господ, това което е изпитал и преживял. В Марко 5:18-20 четем за освободения от демони човек:
18 И когато влизаше в ладията, тоя, който бе по-напред хванат от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него. 19 Обаче Той не го допусна, но му каза: Иди си у дома при своите, и кажи им какви неща ти стори Господ и как се смили за тебе. 20 И човекът тръгна и почна да разгласява в Декапол какви неща му стори Исус; и всички се чудеха.
Ето, това е свидетелството. То е много силно, понеже, то не е само нещо, което сме чули от други, а нещо, което лично сме опитали и преживели. Във 1 Петрово 3:15 апостолът ни дава мъдър съвет:
15 Но почитайте със сърцата си Христа като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте, (но с кротост и страхопочитание), на всекиго, който ви пита за вашата надежда.
5. УЧЕНИКЪТ Е КРЪСТЕН.
Как кръщението изразява посвещението на ученика към Христос? Кръщението е белег на искрено покаяние и обръщение към Христос. То показва, че желаещият да се покръсти е приел благовестието и повярвал в Христос с цялото си сърце. Освен това, той е решил от този момент нататък да живее според Христовото учение и да пребъдва, да постоянства в своята нова вяра. В Деяния 2:41-42 четем:
41 И тъй, тия, които приеха поучението му, се покръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души. 42 И те постоянствуваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.
Ако някой реши да расте като ученик на Христос, то той трябва да започне с кръщението като израз на своето посвещение към Господ. В Деяния четем как ап. Павел предава думите на Анания към него непосредствено след срещата му с възкръсналия Спасител (Деяния 22:16) .
16 И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име.
6. УЧЕНИКЪТ СЕ ВЪЗПРОИЗВЕЖДА.
Но, последното, което ние не правим, или което ни е най-трудно защото може би все още не сме пораснали до това ниво е, че пълноценният, зрелият ученик на Христос се възпроизвежда в другите. Когато минем по тази скала – едни по-бързо, друго по-бавно, рано или късно ние стигаме до нивото на което ние започваме да правим ученици и да се възпроизвеждаме в другите. Какво възпроизвежда христовия ученик в другите? Живота на Христос, който има в себе си. В Йоан 15 Исус каза, че ако пребъдваме в Него, то непременно ще имаме Неговия живот в себе си и ще раждаме духовен плод – както плодът на Святия Дух в нас – любов, радост, мир и т.н., така и плод от спасени души (Йоан 15:8).
8 В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици.
Исус започна с дванадесет човека и Той вложи в тях целия си живот, цялото си служение. И чак след като Той се възнесе и Святия Дух слезе върху тях на Петдесятница, те започнаха да се възпроизвеждат. Но, Исус вложи себе си в тях. Така че, и ние трябва да влагаме себе си в нашите ученици.
Умножаването и възпроизводството и принасянето на траен плод не са въпрос на избор, а на израстване и покорство. Това не е свободно избираемо занимание. Не, ако ти си пораснал – ти ще го правиш. Възкръсналият Исус ни е упълномощил и ни е заповядал да го правим. В Матей 28:19-20 четем Великото поръчение на нашия Господ:
19 Идете, прочее, правете ученици всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отец и Сина и Святия Дух, 20 като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. [Амин].
Може би има много християни, които са на ниво „пубертет“. Ние знаем, че трябва да даваме плод, искаме да даваме плод, но не можем, понеже все още не сме достатъчно зрели. Но, ако ние сме зрели – няма значение на колко години си или от колко години си във вярата – ако ние сме зрели, ние ще правим ученици. Ако ние сме зрели – ние ще се възпроизвеждаме. Ако ние сме зрели, ще можем да поемаме отговорност не само за себе си, но и за нашите ученици.
На моменти аз се чувствам като Рахил – жената на Яков. Тя толкова много искаше да има деца, че каза на мъжа си: „Дай ми деца, или ще умра!“ (Битие 30:1).
1 А като видя Рахил, че не раждаше деца на Якова, Рахил завидя на сестра си и рече на Якова: дай ми чада, иначе аз ще умра.
Ако ние сме наистина зрели християни, и ние трябва да дойдем до този момент, в който да кажем: „Аз искам да имам духовни деца! Искам да имам ученици! Искам да се възпроизведа!“ Просто това нещо е заложено вътре в нас от Господа.
Затова в нашата мисия ние говорим не само за „утвърждаване във вярата“ и „екипиране за служение“, но и за „подпомагане на учениците ни да се възпроизвеждат в множество поколения ученици“. Това е отговор на въпроса: „Как можем да гарантираме, че системата на умножаване няма да блокира и да се срине?“. Отговорът е в стандартът, който издигаме за ученик на Христос. Според стандартите на ученическото движение ученик е онзи, чийто ученици правят ученици, т.е., той не само е създал един ученик, но и неговият ученик е създал ученик, който създава ученици. Нека всеки един да си зададе въпроса дали той е ученик на Христос по този стандарт. Не, че ти не си ученик на Христос. Всеки, който е повярвал в Христос е негов ученик. Но, този по-висок стандарт за ученичество е гаранция за стартирането и продължаването на едно движение, което да не спира на нито един етап от своето развитие. С други думи, целта ни е да работим до четвъртото поколение. Иначе, ние ще се движим по инерция или ще бъдем в състояние на застой. Ако искаме да имаме ученическо движение, тогава това трябва да бъде нашият стандарт за ученик – че ти си ученик, тогава, когато твоят ученик е създал ученик. Значи, ти имаш ученик (а ти още не си си го избрал J), но да кажем, че ти имаш ученик, и когато твоят ученик започне да прави ученици, едва тогава ти си станал пълноценен ученик на Христос. И ние трябва да издигаме този стандарт за ученичество в нашите ученици. Ако го правим, те ще бъдат мотивирани от самото начало да правят ученици. И някой може да каже: „Откъде пъки си го измисли сега това нещо?“ От 2 Тимотей 2:2:
2 И каквото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни човеци, които да са способни и други да научат.
„Това предай…“ Ти си длъжен „това, което си чул“ – да не го задържаш! Виждате ли, аз мисля, че точно поради това църквата в България страда. Защото има много хора, които са чули, обаче, ние го задържаме. Казваме: „Нека другите да го правят…“ Но, един ден ние ще застанем пред Господ Исус, ще застанем пред Христовото съдилище и ще трябва да отговаряме за постъпките си. И това, за което Христос ще ни съди няма да бъдат нашите грехове, които Той е понесъл на кръста, а за пропуснатите възможности. Защото Той каза: „Бях в тъмница и не ме посетихте…“ Значи, „не че направихте нещо лошо поради което вие да влезете в тъмница, но пропуснахте да направите това, добро, което бихме могли да направите“. И едно от нещата, които пропускаме да правим е да предаваме „това, което сме чули“ – Христовото учение. Така че, ап. Павел казва: „Това, което си чул от мене – предай… на верни човеци!“ Но къде да ги намеря тези „верни човеци“? Ще се молиш! Има! Така че, ти трябва да си избереш тези „верни човеци“. И ти трябва да ги научиш така, че те да бъдат „способни“ и „други“ да научат. Колко поколения са тука? Павел, Тимотей, верни човеци, други – четири поколения. Затова ви казвам, че ап. Павел е бил ученик на Христос J – защото неговите ученици са правели ученици. И техните ученици са правели ученици. И техните ученици са правели ученици. И, ако ние искаме да имаме „движение“, което би могло да спаси страната ни и наистина да има „съживление в страната ни, ние трябва да издигнем този стандарт – че ученик на Христос е този, чийто ученици правят ученици.
Затова и в изложението на нашата мисия ние казваме, че ние ще мотивираме нашите ученици и ще ги подпомагаме да се възпроизвеждат в множество поколения ученици – това означава работа „до четвърто поколение“. Не просто да доведем нашия ученик на църква. Но да работим с него дотогава докато той реши да има негови собствени ученици – и да бъдем с него и до него докато той започне да обучава други за ученици на Христос. И да бъдем и с тези нови ученици на Христос – с тях и до тях докато те самите започнат да правят техни ученици. Ако го направим, нашия растеж ще бъде невероятен!
Вярвам, че ако се покорим на Божието Слово и започнем да работим по този начин,
- на първо място ние самите ще бъдем благословени в нашата лична връзка с Бога;
- „първата ни любов“ ще се възвърне;
- ще има спасени хора;
- Божието намерение ще бъде изпълнено
Дяволът мрази това. Така че, ще имаме проблеми. Но, Бог е по-силен от него. Затова, нека да се молим за Божията сила и благодат да изпълним Великото поръчение в нашето поколение.