ПОДГОТОВКА ЗА ОПОЗИЦИЯ И ОТХВЪРЛЯНЕ

Матей 11:1-24

Мисля, че този текст е изключително интересен, актуален и насърчителен за нас. Особено във време, когато срещаме огромна съпротива срещу евангелието, отблъскване на посланието и неприемане на истината. Целта на Христос е да ни насърчи точно при такива обстоятелства и да ни мотивира да устояваме във вярата си именно при такива условия.

ПОД ПРОЖЕКТОРИТЕ НА КОНТЕКСТА

Първо, забележете къде се намира тази глава в Евангелието според Матей. Тази глава е точно след главата в която Исус дава Своите наставления към дванадесетте Си ученика (ст.1).

1 А Исус, когато свърши наставленията Си към дванадесетте Си ученика, замина оттам да поучава и проповядва по градовете им.

Евангелието на Матей е групирано около пет блока от поучения на Исус Христос, като след всеки от тях имаме разказ за делата на Христос, които съответстват на поучението Му. Първият от тези блокове е Проповедта на планината (Матей 5:1-7:29). Този първи блок от поучения завършва с подчертаване на властта на Исус Христос (Матей 7:28-29).

28 И когато свърши Исус тия думи, народът се чудеше на учението Му; 29 защото ги поучаваше като един, който има власт, а не като техните книжници.

Забележете, хората бяха впечатлени от властта на Исус Христос в неговия начин на поучение. И веднага след това в 8 и 9 глава, ние виждаме властта на Исус, която е разкрита в делата Му – властта Му на над болестите (Матей 8:1-17), над природните стихии (Матей 8:23-27), над демоните (Матей 8:28-34), над смъртта (Матей 9:23-26), над слепотата (Матей 9:27-31), като в центъра на всичко това е Неговата власт да прощава грехове (Матей 9:1-8). Това което следва главното поучение, потвърждава това, което се е говорило. Властта на делата следва властта на думите.

След като частта, разказваща за властта на Христос, изявена в делата му свършва (8 и 9 глава), в 10 глава започва следващият блок от поучения – наставленията на Христос към учениците Му. В тези наставления, Той им възлага Своята власт, упълномощава ги да изгонват демони и да изцеляват болести в Неговото име и ги изпраща да благовестват. Събира ги, дава им власт и им казва: „Отивайте! Благовествайте! Болни изцерявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте… Даром сте приели, даром давайте!“ (Матей 10:1-13).

1 И като повика дванадесетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове, да ги изгонват, и да изцеляват всякаква болест и всякаква немощ.

2 А ето имената на дванадесетте апостоли: първият, Симон, който се нарича Петър, и Андрей, неговият брат; Яков Заведеев, и Иоан, неговият брат; 3 Филип и Вартоломей; Тома и Матей бирникът; Яков Алфеев и Тадей; 4 Симон Зилот и Юда Искариотски, който Го предаде.

5 Тия дванадесет души Исус изпрати и заповяда им, казвайки: Не пътувайте към езичниците, и в самарянски град не влизайте; 6 но по-добре отивайте при изгубените овце от Израилевия дом. 7 И като отивате, проповядвайте, казвайки: Небесното царство наближи. 8 Болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте; даром сте приели, даром давайте.

9 Не вземайте нито злато, нито сребро, нито медна монета в пояса си, 10 нито торба за път, нито две ризи, нито обуща, нито тояга; защото работникът заслужава своята прехрана. 11 И в кой да било град или село, като влезете, разпитвайте кой в него е достоен, и там оставайте докле си отидете. 12 А когато влизате в дома, поздравявайте го. 13 И ако домът бъде достоен, нека дойде на него вашият мир; но ако не бъде достоен, мирът ви нека се върне към вас.

ОЧАКВАЙТЕ СЪПРОТИВА! (Матей 10:14-25)

Заедно с тези наставления за благовестие и служение, обаче, Исус им каза и още нещо, а именно: „Не си мислете, че всичко ще бъде гладко и безпроблемно. Очаквайте опозиция! Очаквайте отхвърляне! Очаквайте гонение!“ (Матей 10:14-22).

14 И ако някой не ви приеме, нито послуша думите ви, когато излизате от дома му, или от онзи град, отърсете праха от нозете си. 15 Истина ви казвам, по-леко ще бъде наказанието на содомската и гоморската земя в съдния ден, отколкото на онзи град. 16 Ето, Аз ви изпращам като овце посред вълци; бъдете, прочее, разумни като змиите, и незлобиви като гълъбите. 17 А пазете се от човеците защото ще ви предават на събори, и в синагогите си ще ви бият. 18 Да! и пред управители и царе ще ви извеждат, поради Мене, за да свидетелствувате на тях и на народите. 19 А когато ви предадат, не се безпокойте, как или какво да говорите, защото в същия час ще ви се даде какво да говорите. 20 Защото не сте вие, които говорите, но Духът на Отца ви, Който говори чрез вас.

Виждате, в тези стихове Исус предупреждава апостолите си, а чрез тях и нас, за една голяма съпротива – за отхвърляне, за предателства, за гонение, за безпричинна омраза и дори за смърт.

Ние виждаме всичко това на практика в нашата 11 глава, в която Христос казва (Матей 11:12):

12 А от дните на Иоана Кръстителя до сега небесното царство на сила се взема, и които се насилят го грабват.

Първата част на това изречение, в други преводи е предадена със смисъла, че Божието Царство среща съпротива: „Небесното царство преживява насилие“. Това означава, че Божието Царство среща огромна съпротива.

Дори в служението на Исус Христос тази съпротива беше факт. Исус Христос дойде, обаче, приеха ли Го? Фарисеите го отхвърлиха. Още докато беше бебе, Ирод искаше да го убие (Матей 2:12-18). А тук четем за Йоан Кръстител – как несправедливо беше хвърлен в затвора. Всичко това ни показва как Божието Царство преживява съпротива. И Господ ни предупреждава за проблемите, които да очакваме поради идентифицирането си с Него (Матей 10:21-22):

21 Брат брата ще предаде на смърт, и баща чадо; и чада ще се подигат против родителите си и ще ги умъртвят. 22 Ще бъдете мразени от всички, поради Моето име; а който устои до край, той ще бъде спасен.

Така че, ние не трябва да бъдем обезкуражени и отчаяни от това, че хората ни мразят, че не ни харесват заради това, че сме вярващи. Исус каза: „Ако стопанинът на дома нарекоха Веелзевул, то колко повече домашните му!“ Самият Исус нарекоха Веелзевул, защото „изгонвал демоните чрез началника на бесовете“. Исус ни предупреди, че заради неговото име ние ще бъдем наречени дори нещо повече от „Веелзевул“ – това определено включва „сатани“, „секти“, и какви ли не други обиди (Матей 10:25).

24 Ученикът не е по-горен от учителя си, нито слугата е по-горен от господаря си. 25 Доста е на ученика да бъде като учителя си, и слугата като господаря си. Ако стопанинът на дома нарекоха Веелзевул, то колко повече домашните му!

НЕ БОЙТЕ СЕ! (Матей 10:26-36)

Но заедно с това Исус им каза – на тях, а и на нас – още нещо: „Не бойте се!“ (Матей 10:26-31).

26 И тъй, не бойте се от тях; защото няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае. 27 Това, което ви говоря в тъмно, кажете го на видело; и което чуете на ухо, прогласете го от покрива. 28 Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро бойте се от оногова, който може и душа и тяло да погуби в пъкъла.

29 Не продават ли се две врабчета за един асарий? и пак ни едно от тях няма да падне на земята без волята на Отца ви. 30 А вам и космите на главата са всички преброени. 31 Не бойте се, прочее, вие сте много по-скъпи от врабчетата.

32 И тъй, всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповядам и Аз пред Отца Си, Който е на небесата. 33 Но всеки, който се отрече от Мене пред човеците, ще се отрека и Аз от него пред Отца Си, Който е на небесата.

Исус ни предупреди, че не само в обществото ще имаме отхвърляне и гонение, но дори и в семейството. Казва: 34-36:

34 Да не мислите, че дойдох да поставя мир на земята; не дойдох да поставя мир, а нож. 35 Защото дойдох да настроя човек против баща му, дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й; 36 и неприятели на човека ще бъдат домашните му.

И ние виждаме, че много скоро тези Христови думи се потвърждават от историята. Често тези, които са повярвали са били отлъчвани от семействата си. Не са имали работа и им е било много, много тежко.

Затова, с тези свои думи Христос подготвя учениците Си за трудностите и съпротивата, която ги очаква.

Същото прави и Апостол Павел. На връщане от първото си мисионерско пътуване той утвърждаваше душите на учениците, като им казваше, че „през много скърби трябва да влезем в Божието Царство“ (Деяния 14:21-22).

21 И след като проповядваха благовестието в тоя град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия, 22 и утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.

Така че, от една страна, Божието Царство среща съпротива при своето идване. Благовестието среща проблеми при разпространението си, среща опозиция и отхвърляне. От друга страна, ако някой пък иска да влезе в Божието царство и той трябва да положи усилие, „да се насили“. Влизането в Божието царство не е никак лесно. Трябва дисциплина, трябва упоритост, трябва решителност, вяра и постоянство както от страна на онези, които са вече в него – неговите благовестители и служители, така и от страна на онези, които го приемат и искат да влязат в него.

Текстът от Матей, 11:2-24 глава, би могъл да се раздели на две части. Първата част може да се нарече: „Добре ли чух?“, а втората част може да се нарече: „Добре ли видях?“.

ДОБРЕ ЛИ ЧУХ? (Матей 11:2-19)

2 А Иоан като чу в тъмницата за делата на Христа, прати от учениците си да Му кажат: 3 Ти ли си оня, Който има да дойде, или друг да очакваме? 4 Исус в отговор им рече: Идете, съобщете на Иоана това, което чувате и виждате: 5 Слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват; мъртви биват възкресявани, и на сиромасите се проповядва благовестието. 6 И блажен оня, който не се съблазнява в Мене.

7 И когато те си отиваха, Исус почна да казва на народа за Иоана: Какво излязохте да видите в пустинята? тръстика ли от вятър разлюлявана? 8 Но какво излязохте да видите? човек в меки дрехи ли облечен? Ето, тия, които носят меки дрехи, са в царски дворци. 9 Но защо излязохте? пророк ли да видите? Да, казвам ви, и повече от пророк.

10 Това е онзи, за когото е писано: –
„Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице,
Който ще устрои пътя Ти пред Тебе“.

11 Истина ви казвам: Между родените от жени, не се е въздигнал по-голям от Иоана Кръстителя; обаче, най-малкият в небесното царство, е по-голям от него. 12 А от дните на Иоана Кръстителя до сега небесното царство на сила се взема, и които се насилят го грабват. 13 Защото всичките пророци и законът пророкуваха до Иоана; 14 и, ако искате да го приемете, тоя е Илия, който имаше да дойде. 15 Който има уши да слуша, нека слуша.

В първата част Исус говори за Йоан Кръстител. Представете си Йоан. Тук не говорим за някой дребен и неизвестен човек. Говорим за Йоан Кръстител, за този, за когото Исус каза, че „между родените от жени, няма по-голям от него“ (Матей 11:11).

11 Истина ви казвам: Между родените от жени, не се е въздигнал по-голям от Иоана Кръстителя; обаче, най-малкият в небесното царство, е по-голям от него.

Йоан Кръстител беше много близък до Бога. Той беше пророк. Той беше изпълнен с Духа още от зачатието си (Лука 1:15). Той беше назирей, постеше, обличаше се с груби дрехи. Йоан Кръстител беше се отделил от света. Живееше в пустинята. Хранеше се с акриди и див мед (Матей 3:4). Спиртно питие не влизаше в устата му. Беше абсолютно отделен за Бога. И представете си този човек…Той кръсти Исус Христос. Каква чест е това – да кръстиш Божия Син. Йоан каза: „Аз не съм достоен да ти развържа ремъка на сандалите. Аз трябва да се кръстя от Тебе, а не Ти от мене.“ (Лука 3:16). И когато Йоан видя Христос, той Го позна и Го посочи на учениците си и им каза: „Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!“ (Йоан 1:29). Йоан каза: „Той е Месията!“ И когато неговите ученици отиваха след Исус, той не се сърдеше и не казваше: „Защо ми взема Той от моите ученици?“. Но каза: „ Той трябва да расте, а аз да се смалявам!“ (Йоан 3:30). И: „Радвам за Него, както приятеля на младоженеца се радва на младоженеца!“ (Йоан 3:29). Когато го питаха: „Ти кой си?“, той отговаряше: „Аз съм глас на един, който вика в пустинята: Прав направете пътя за Господа!“ (Йоан 1:23)

И представете си този човек, който беше толкова велик, толкова духовен, който беше толкова близо до Бога, в един момент, когато беше в тъмницата, изпрати своите ученици да питат Исус: „Ти ли Този, Който има да дойде, или друг да очакваме?“ Той се усъмни. И защо се усъмни? Защото той беше в тъмницата. Той очакваше, че когато дойде Царя, Той ще разреши несправедливостите в този свят… А се получи така, че самия той страдаше несправедливо.

Така е и в нашия живот. И това трябва да ни насърчи. Защото може да дойде момент, в който трудности и изпитания да нахлуят в живота ни. Може да настъпи време в което да не можем да си обясним защо става така, след като вярваме в Бога. Ако при Йоан дойдоха съмненията, те ще дойдат и при нас. Ще дойдат въпроси, ще дойде несигурност, дали благовестието, което сме чули е вярно. И това е написано за нас – да не се съмняваме, защото християнския живот е труден. Дори да няма гонение, Сатана успява по други начини да ни отдели от Бога. Вижте, Йоан попита: „Добре ли чух от Бога? Той ми каза, че този над когото видя Святият Дух да слиза във формата на гълъб, Той е, който кръщава със Святия Дух (Йоан 1:33). Но, Ти ли Си Този, Който има да дойде, или друг да очакваме?“ Но Исус какво му каза? ( Матей 11:4;5)

4 Исус в отговор им рече: Идете, съобщете на Иоана това, което чувате и виждате: 5 Слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват; мъртви биват възкресявани, и на сиромасите се проповядва благовестието.

Това бяха белезите на Божието Царство. Защото в Исая 35:5-6 се казва, какво ще стане, когато дойде Месията.

5 Тогава очите на слепите ще се отворят,
И ушите на глухите ще се отпушат,
6 Тогава куцият ще скача като елен,
И езикът на немия ще пее;

И Исус каза на Йоановите ученици: „Ето, това става: Слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви биват възкресявани, и на сиромасите се проповядва благовестието. И блажен оня, който не се съблазни в Мене.“  И се казва, че те си тръгнаха.

И аз искам да ви питам: Вие чували ли сте гласа на Святия Дух? Бог говорил ли ви е? И, ако да, то защо се съмнявате, че това, което сте чули е истина? Не се оставяйте на трудностите! Не се отчайвате от съпротивата! Не унивайте! Напротив, дерзайте! Божието царство е сред нас. Ако и да не се вижда, то е тук!

УГОДА НЯМА! (Матей 11:16-19)

Ако се опитваме да угодим на хората, ние непременно ще се провалим. Защото, те винаги ще бъдат недоволни. Те бяха недоволни не само от Йоан Кръстител, бяха недоволни от Самия Божий Син.

16 А на какво да оприлича това поколение? То прилича на деца, седящи по пазарите, които викат на другарите си, казвайки: 17 Свирихме ви, и не играхте; ридахме, и не жалеехте. 18 Защото дойде Иоан, който нито ядеше, нито пиеше; и казват: Бяс има. 19 Дойде Човешкият Син, Който яде и пие; и казват: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците! Но пак, мъдростта се оправдава от делата си.

Така че, ако Човешкия Син не можа да угоди на човеците, кои сме ние, че да успеем? Затова, трябва да се стремим да угаждаме не на човеците, а на Бога (Галатяни 1:10). И не трябва да се отчайваме от това, че хората са винаги недоволни от нас.

ДОБРЕ ЛИ ВИДЯХ? (Матей 11:20-24)

След това Той започна да укорява градовете, в които се извършиха повечето от Неговите велики дела, за дето не се покаяха.

20 Тогава почна да укорява градовете, гдето се извършиха повечето от Неговите велики дела, за гдето не се покаяха: 21 Горко ти Хоразине! горко ти, Витсаидо! защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, те отдавна биха се покаяли във вретище и пепел. 22 Но казвам ви, на Тир и Сидон наказанието ще бъде по-леко в съдния ден, отколкото на вас. 23 И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? до ада ще слезеш! защото, ако бяха се извършили в Содом великите дела, които се извършиха в тебе, той би и до днес останал. 24 Но казвам ви, че в същия ден наказанието на содомската земя ще бъде по-леко отколкото на тебе.

Не трябва да се отказваме от служението си заради това, че хората не приемат нашето благовестие. Ако го приемат – слава на Бога! Ако ни отхвърлят, обаче, ние не трябва да се отчайваме от това нещо. Защото Самият Исус Христос беше отхвърлен. И тук не говорим за някой си проповедник или селски пастор като мен. Някои ще кажат: „Ами ти не правиш знамения и чудеса“. Добре, аз не върша, но Исус вършеше ли? Вършеше. Той е Божия Син. Може ли някой да проповядва по-добре от Исус? Никой не може да проповядва по-добре от Него. Той проповядваше съвършено. Той е най-съвършения Проповедник. Той е най-съвършения Евангелизатор. Той е най-съвършения Благовестител. Най-съвършения Изцерител. Най-съвършения чудотворец. Но градовете на които Той служеше – Хоразин, Витсаида и Капернаум покаяха ли се? Не. Така че ако при Исус и Неговото служение хората не се покаяха, какво да кажем ние? Да се отчайваме ли? Да се отказваме ли? Да спрем ли? Не! Защото ние имаме дълг да благовестваме. Както каза пророкът: Ти трябва да ги предупредиш! Ако те те отхвърлят, си е за тяхна сметка. Хората винаги ще са недоволни от нас. Та те не бяха доволни даже от Исус Христос. За Него казаха, че бил пияница и грешник. Но пак мъдростта се оправдава от делата си. Въпреки опозицията и отхвърлянето, Исус продължаваше да проповядва Божието Слово и да върши чудеса. Така че, с тези думи Исус и насърчи нас, да не се учудваме, че хората не ни приемат, че няма да ни харесват, че не приемат думите на благовестието. Ние сме длъжни да им кажем. Затова Исус им каза, че който не приема вас, Мене не приема (Матей 10:14-15; Йоан 13:20).

Хората ще бъдат съдени, за това, че не са повярвали в благовестието. Но, ако ние сме им го проповядвали, ние сме свободни от отговорност. Те чули ли са? Чули са. От там нататък вече всичко зависи от тяхното решение и от Божието действие в сърцата им.

Така че ние трябва да очакваме трудности, трябва да очакваме съпротива и опозиция. Трябва да очакваме, че на хората не може да угодим. Трябва да очакваме както вътрешни съмнения („Добре ли чух гласа на Бога?“), така и външни („Добре ли видях чудесата на Бога?“) Защото може да ти дойдат мисли от рода: „Ами това не е чудо.“. Както тези от Капернаум и Витсаида, които видяха чудесата, но може би си казаха: „Ами, то си стана от само себе си.“. Вие виждали ли сте поне едно чудо в живота си? Ако Бог е вършил чудеса в живота ни, трябва да сме уверени, че Исус е Божия Син. И всичко, което ни е проповядвано е истина. Дори да дойдат въпросите, съмненията, нападенията, депресията… ние не трябва да се отказваме от вярата, но трябва да останем твърди. Защото това е част от ученичеството.

Сподели във Фейсбук...