ПЕСЕНТА НА ДЕПРЕСИРАНИЯ ЧОВЕК

Псалом 77:1-20

Ние всички обичаме книгата Псалми. Тя е книга на възхвала, книга на поклонение към Бога. Така ли е? Обичате ли книгата Псалми? Въпреки това, обаче, има части от псалмите, които ние никога не пеем. И това са плачевните псалми – псалми, написани в жанр плач. Една трета от Псалмите – от всички 150 псалми са плачевни. За кого са предназначени тези плачевни псалми? За хора, които са изпаднали в депресия. Хора, които са преживяли развод, които са преживели огромна загуба в живота си, които са изгубили свои близки при катастрофи или са пострадали в природни бедствия като земетресения или цунами. От всички видове псалми, именно псалмите-плачове говорят на душите на такива хора.

Така че, сега ще сменим малко нашето настроение. Не, че всички ние се нуждаем от лечение, не че всички сме в депресия, но е възможно да дойде ден в живота ни, когато да се чудим: „Дали Бог продължава да е с мен? Дали наистина Го е грижа за мен?“. В този псалом ние четем за световното, космическото зло – не просто за някаква малка злина, която ни е сполетяла, а за космическото зло, което достига до дъното на ада. Това е зло, което произхожда от най-дълбоката тъмнина на преизподнята и може да нахлуе в живота ни във всеки един момент. Можете ли да откриете такава песен в нашите песнарки? Една такава песен би звучала така:

От охкане и стенания съм изтощен.
Сълзи проливам дълги нощи.
Възглавницата ми е мокра от моите сълзи
Очите ми станаха кладенци пресъхнали
Понеже врагът ми е смел и силен
И аз се чудя все още ли принадлежа на Бога?

Това би бил текст, който ние бихме определили като неподходящ за песен, понеже е пълен с неверие. Представяте ли си да пеем такива песни в църква? Но, нека да прочетем Псалм 77. Той има надпис. Авторството му се приписва на Асаф.

1 За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом.

По Давидово време Асаф беше водачът на хвалението на мега-църквата на Израил. Той учеше хората на различни песни, които да пеят на Бога и с които да се молят, и тази е една от тях. И аз съм уверен, че тя се отнася за всеки един от нас.

ИЗПОВЕД НА ВЯРА – ст.1

Това е песен, която да пеем, когато сме в нужда, когато сме в безизходица. С какво започва един плачевен псалом? С плач. Всъщност плачът започва от ст. 2, поради еврейската традиция евреите да започват разказа обявявайки щастливия край на историята в самото й начало. Този псалом е като филм, който започва с кадри от края на историята и след това ни връща в нейното начало, за да ни разкаже как се е стигнало до този щастлив край. Ст.1 е израз на упование в Бога. Той изразява вярата, радостта и увереността, която псалмопевеца придобива след като си спомня Божиите дела и възпява Бога като воин, който побеждава хаоса и водите и печели тази победа не за Себе Си, а за народа Си.

Викам към Бога с гласа си,
Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

В ДЕН НА НЕВОЛЯ – ст.2-4

И сега, започва плача:

2 В деня на неволята си търсих Господа,
Нощем простирах ръката си към Него
без да престана;
Душата ми не искаше да се утеши.
3 Спомням си за Бога, и се смущавам;
Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села).
4 Удържаш очите ми в неспане;
Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.

Едно от правилата на за правилно тълкуване на даден текст е да се вгледаме в него, докато открием ключовата дума в текста – дума, която се повтаря и която се набива на очи. Тя ни помага да определим темата на пасажа – за какво се говори в него. Кои са ключовите думи на този текст? „Ми“ и „си.“ Псалмопевецът говори в първо лице единствено число. Той говори за себе си. Така че, към „ми“ и „си“, бихме добавили думичката „аз“. И в това няма нищо лошо. Псаломът не ни обвинява, не ни осъжда за нашето отчаяние, защото той описва една нормална човешка реакция на дълбока нужда. Псалмопевецът ни споделя какво е правил той „в деня на неволята“ си. „Ден на неволя“ – тази фраза описва едно състояние на пълно безсилие пред проблема. Понякога ни сполетяват трудности и проблеми, сблъскваме се със ситуации, които бихме желали да променим, но не можем – безсилни сме. И това е човешко, това е нормално, това е разбираемо.

2 В деня на неволята си търсих Господа,
Нощем простирах ръката си към Него
без да престана;
Душата ми не искаше да се утеши.
3 Спомням си за Бога, и се смущавам;
Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села).
4 Удържаш очите ми в неспане;
Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.

Естествено е да плачем, нормално е в такива моменти да не можем да заспим и да си задаваме въпроса „Защо?“: „Защо стана всичко това? Защо на мен? Защо сега? Какво направих? В какво сбърках? Защо Бог не го предотврати? Защо не го спря, нали е всемогъщ?“

Тук имаме изливането на душата на един честен човек. Ако има нещо, което да ни учат псалмите, то е да бъдем честни с Бога. Да му говорим това, което е в душата ни, а не това, което смятаме, че трябва да Му кажем в дадения момент. Това, което току що прочетохме е разказът на един честен човек, който е наранен от мъка и безизходица до дъното на душата си. И Той призовава, „търси“ Господ. „В деня на неволята си търсих Господа, но не получих отговор на молитвата си… Душата ми не искаше да се утеши… Не можех да заспя…“ Кога ставаше това? „Когато сериозна се разболявах сериозно, когато ми бракът ми се превръщаше в кошмар, когато имах проблеми с децата. Аз дори нямах думи, не знаех какво да кажа и какво да направя?“

ДОБРОТО СТАРО ВРЕМЕ – ст.5-6

След като е викал към Бога, след като Го е търсил, и молитвата му е останала неотговорена, псалмопевецът започва да мисли за Бог. Духът му е толкова отпаднал, че той не може да продължи да се моли на глас. Затова започва да размишлява. За него няма надежда в настоящето, затова той се обръща към миналото.

5 Размислих за древните дни,
За годините на старите времена.
6 Спомням си за нощното си пеене;
Размишлявам в сърцето си,
И духът ми загрижено изпитва, като казва:

Псалмопевецът започва да си спомня, да търси и да копнее „за добрите стари дни“ – „когато бях щастливо женен… когато имах работа и бизнесът ми процъфтяваше… когато децата бяха малки и не ни създаваха проблеми… когато нямах рак… Но, сега – сега нямам думи“.

Това ми напомня за Йов – след всичката си борба, и плач и рев пред Бога, той казва (Йов 29:2-6):

2 О, да бях както в предишните месеци,
Както в дните, когато Бог ме пазеше,
3 Когато светилникът Му светеше на главата ми,
И със светлината Му ходех в тъмнината;
4 Както бях в дните на зрелостта си,
Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
5 Когато Всемогъщият беше още с мене,
И децата ми бяха около мене;
6 Когато миех стъпките си с масло,
И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

„О, къде са добрите стари дни, когато всичко беше прекрасно и нещата ставаха така, както ги желаех?“

ВЪПРОСИТЕ НА ДЕПРЕСИРАНИЯ ЧОВЕК – ст.7-9

Спомняйки си за добрите стари дни и сравнявайки ги с настоящата си неволя и безизходица, псалмопевецът задава шест въпроса – шест – може би поради това, че числото шест е числото на човека, на човешкото. Като че ли това, е всичко, което аз като човек мога да произнеса.

7 Господ до века ли ще отхвърля?
Не ще ли вече да покаже благоволение?
8 Престанала ли е милостта Му за винаги?
Пропада ли обещанието Му за всякога?
9 Забрави ли Бог да бъде благодатен?
Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села).

Тези въпроси съдържат „легитимността на свещеното съмнение“.

Не зная дали сте чували за книгата на Ели Визел (Elie Wiesel) „Нощта“? В нея той представя дневникът, в който е записвал мислите си по времето когато като тийнейджър е бил в концлагера Аусшвиц – вярващ млад човек, който още в първия си ден вижда как един камион пълен с дечица биват изгорени в газова камера. И той пише: „Никога няма да забравя тези моменти, които убиха моя Бог, и душата ми и превърнаха мечтите ми в пепел.“ Или с други думи: „Става ми лошо, повръща ми се от мисълта, че в такъв момент всемогъщия Бог може да остане безучастен, да бездейства в една такава ситуация.“

По-късно Ели Визел пише за това как веднъж след като се върнал от работа в полето той бил принуден да гледа обесването на едно единадесет годишно момче. И той пише: „Това малко момченце беше твърде слабичко и лекичко, за да може под тежестта на тялото му да се пречупи врата му“ Затова то агонизирало бавно и мъчително – „борейки се между живота и смъртта“. И те ги заставили да гледат тази екзекуция. Тогава от групата, която гледала тази ужасна сцена се чул глас: „Къде е Бог? Къде е Той?“. В този момент Ели Визел чул глас в сърцето си: „Той е тук – Той виси на примката на това въже“.

http://en.wikipedia.org/wiki/Night_%28novel%29

Всъщност шестте въпроса са един и същ въпрос зададен по различен начин. И този въпрос е: „Окончателно ли съм отхвърлен от Бог“? За да бъде развит, този въпрос е отнесен към Божиите атрибути, които характеризират Неговото отношение към Израил – благоволение, заветна милост, обещание, благодат и благост (състрадание).

7 Господ до века ли ще отхвърля?
Не ще ли вече да покаже благоволение?
8 Престанала ли е милостта Му за винаги?
Пропада ли обещанието Му за всякога?
9 Забрави ли Бог да бъде благодатен?
Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села).

НЕВЕРОЯТНИЯТ ЕФЕКТ НА ВЪЗПОМИНАНИЕТО – ст.10-12

10 Тогава рекох: Това е слабост за мене
Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.

„Десницата на Всевишния“ е термин за Божията сила и готовност да освободи хората си от беда. Израил беше спасен от египтяните чрез Божията десница (Изход 15:6,12) и защитаван и запазван като народ по същия начин. Въпросите на депресирания човек поставят Божията загриженост за псалмопевеца под съмнение. Но, той знае едно – че Бог не се променя. Исус Христос е „същий“ вчера, днеска и до века (Евреи 13:8). Той поставя Божиите действия под въпрос, но не и съществуването Му. И той знае, че ако Бог съществува, то поради Неговата божествена същност, Той е вечен и неизменен.

Оттук нататък в псалома е описан обратът в мисленето на псалмопевеца. Поразителен е контрастът между ст.3,6 и ст.11 – в ст.3,6 псалмопвецът казва: „спомням си“, а в ст.11 „ще спомена“. Действието, което причинява отчаянието и насърчението е едно и също – спомняне. Но, в първата част на псалома той си спомня „доброто старо време“, а във втората част на псалома започва да си спомня Божиите дела (ст.11-12). Мислите, които преди са изповеди на съмнения сега се превръщат в изповеди на вяра. Това, което причинява обратът в душата на депресирания човек е припомнянето на Божиите дела в древността. Тук фокусът се обръща от човека и неговата безизходица към Бог и Неговото всемогъщество. Личните местоимения от се променят от „аз“ в „ти“ и от „мен“ в „нас“.

11 Ще спомена делата Господни;
Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,
12 И ще размишлявам върху всичко що си сторил,
И деянията Ти ще преговарям.

Вместо да отправи просба (молба) за помощ или да направи обрек за хваление, псалмопевецът решава да се справи с нещастието си като си спомни чудесните дела на Бог в древността, във времето на първоначалните взаимоотношения между Господ и народа Му. Това решение на псалмопевеца издига темата за спомнянето и възпоменанието в псалома до нейната кулминация.

Виждате ли, възпоменанието не е нещо пасивно. То е нещо много мощно. Възпоменанието е богословската причина за проповядването. Защо проповядваме Божието Слово всяка неделя? Защото по този начин обновяваме вярата си. Как го правим? Като отидем в древността, вземем едно дело извършено от Бог или едно слово изговорено от Бог в Библията и го обновим така, че то да може да се приложи за настоящето.

Възпоменанието е динамично, понеже то ни подтиква към действие. Например, ако си забравил, че трябва да направиш нещо, и се сетиш, ти веднага го правиш. Пример за това е Бог в Битие 8:1.

1 Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха.

Виждате ли, потопът беше продължил четиридесет дни (Битие 7:17) и след като покриха цялата земя, водите се застояха по нея сто и петдесет дни (Битие 7:24). Тогава Бог „си спомни“ за Ной и хората и животните, които бяха с него в ковчега. Този спомен подтикна Бог към действие – Той „накара вятър да мине по земята“, така че валежите престанаха. Принципът на възпоменание се вижда и в Божието откровение чрез творението Му – в дъгата. Винаги когато я види, Бог си спомня за завета си с Ной. Дъгата актуализира завета с Ной и отново активира Божието обещание, че повече няма да нанесе потоп. В Битие 9:8-16 четем:

8 После Бог говори на Ноя и на синовете му с него, казвайки: 9 Вижте, Аз поставям завета Си с вас и с потомството ви подир вас; 10 и с всичко живо, що е с вас, – птиците, добитъкът и всичките земни животни, които са с вас, да! с всяко земно животно от всичко, което е излязло от ковчега. 11 Поставям завета Си с вас, че няма да се изтреби вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята.

12 Бог рече още: Ето белегът на завета, който Аз поставям до вечни поколения между Мене и вас и всичко живо, което е с вас: 13 поставям дъгата Си в облака, и тя ще бъде белег на завет между Мене и земята. 14 Когато докарам облак на земята, дъгата ще се яви в облака; 15 и ще спомня завета Си, който е между Мене и вас и всичко живо от всяка твар; и водата няма вече да стане потоп за изтреблението на всяка твар. 16 Дъгата ще бъде в облака; и ще я гледам, за да си напомням всегдашния завет между Бога и всичко живо от всяка твар, което е на земята.

Виждате ли, първият който прави възпоменание в този свят е самия Бог. От времето на Ной винаги когато завали дъжд и Бог види дъгата в облака, той си спомня вечния завет, който е направил с Ной и всичко живо по земята. По този начин Той не допуска дъждът да продължи да вали повече от необходимото и ние можем да сме сигурни, че потоп повече няма да има. Възпоменанието не е повторение, а актуализация на Божието дело, така че то да бъде валидно и да има сила за настоящето. Бихме могли да кажем, че чрез възпоминанието Бог продължава да извършва делото си в нас и така делото Му придобива за нас нова сила – сила, която ни въздейства и която ни променя.

Това прави и псалмопевеца – той си спомня Божиите дела и чудесата, извършени от Бога в древността и това му въздейства, променя отношението му и му дава криле и способност да се справи с неволята, безпомощността и депресията си. Възпявайки победата на Бог над хаоса и водите изгражда вярата му, и му дава увереност, че Бог ще чуе молитвата му и ще отговори на нуждата му (ст.1).

Викам към Бога с гласа си,
Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

Господната вечеря също е едно „възпоминание“. В 1 Коринтяни 11:23-26 четем:

23 Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб, 24 и, като благодари, разчупи и рече: Това е Моето тяло, което е [разчупено] за вас; туй правете за Мое възпоминание. 25 Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание. 26 Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете [тая] чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.

Какво възпоменаваме в Господната вечеря? Христовата изкупителна смърт – смърт чрез която Той плати цената нашия грях, смърт чрез която ние имаме мир с Бога и която е основата на Новия Завет – нашия завет с Бог чрез Исус Христос. И виждате ли, всеки път когато вземаме Господна вечеря, това реактивира Божието изкупително дело и го актуализира за нас днес. Това реактивиране е особено мощно, понеже то извиква Божия Дух и донася Божието присъствие в живота ни. Така възпоминанието ни дава сила да живеем като изкупени Божии чада, хора, които са свободни от греха и които принадлежат на Бога.

КОЙ БОГ Е ВЕЛИК, КАКТО ИСТИНСКИЯТ БОГ? – ст.13-15

Възпоминанието извиква Божието присъствие в живота ни. След като го прави – след като си спомня делата Господни и започва да размишлява върху тях и да ги призовава (ст.11-12), псалмопевецът забравя за себе си. Това негово действие на възпоменание довежда Бог на сцената. И той започва да Му се покланя и да Му пее.

13 Боже, в светост е Твоят път;
Кой бог е велик, както истинският Бог?
14 Ти си Бог, Който вършиш чудеса;
Явил си между племената силата Си.
15 Изкупил си с мишцата Си людете Си,
Чадата Яковови и Иосифови, (Села.)

БОЖИЯТ СБЛЪСЪК С „ВОДИТЕ“ – ст.16-20

Тук псалмопевецът възпява сътворението и най-великото дело на Бог в древността след сътворението – изхода от Египет и преминаването през Червеното море. Изразните средства, които използва той особено образни – олицетворения и метафори – водите и морето „виждат“ Бога, „уплашват се“, и „затреперват“. Псалмопевецът описва сблъсъкът между „водите“ и Бог като воин, чийто стъпки не могат да бъдат спрени и чийто стрели са небесните светкавици. Бог идва срещу водите и ги пронизва, преминава през тях и ги побеждава. И тази победа и победа за народа Му.

16 Видяха Те водите, Боже,
видяха Те водите и се уплашиха;
Разтрепериха се и бездните.
17 Облаците изляха поройни води;
небесата издадоха глас;
Тоже и стрелите Ти прелетяха.
18 Гласът на гърма Ти бе във вихрушката;
Светкавиците осветиха вселената;
Земята се потресе и се разклати.
19 През морето бе Твоят път,
И стъпките Ти през големи води,
И следите Ти не се познаваха.
20 Водил си като стадо людете Си
С ръката на Моисея и на Аарона.

Темата в този пасаж е „пътят на Господа“. В ст.13 псалмопевецът възкликва: „Боже, в светост е Твоят път;“, а в ст.19 отбелязва: „През морето бе Твоят път“. Святостта е основния атрибут на Бога. Тя е всичко в което Бог надминава и надвишава човека. В неговата святост Бог е несравним. Това се вижда и в начина по който Той върши нещата. Ако трябва да мине от някъде или да направи път, човек би го направил по сушата. Но не и Бог – Неговия път е „през морето“. В Изход 15:10 в песента на Божия слуга Мойсей, която той написа веднага след преминаването през Червеното море чуваме Мойсей да възкликва:

11 Кой е подобен на Тебе,
Господи, между боговете?
Кой е подобен на Тебе, славен в светост,
Дивен та да Те възпяват, правещ чудеса?

Бих желал да ви обърна специално внимание и върху ст.19

19 През морето бе Твоят път,
И стъпките Ти през големи води,
И следите Ти не се познаваха.

Това, че Божиите стъпки са неизследими ни говори за това, че Бог не може да бъде проследен, не може да бъде обяснен, не може да бъде имитиран. Божиите пътища са „неведоми“ – претайни, невидими и неразбираеми за човека. „Водите видяха Бога“, но никой човек не беше свидетел на този космически сблъсък. Бог работи и воюва за нас, и ние виждаме последствията и победите от Неговото действие, но самото Негово работене и воюване остават отвъд обсега на нашето зрение. Този факт би следвало да ни насърчи и да ни каже, че това, че ние не виждаме Бога да действа и да прави нещо за нас в момент на нужда не означава, че това е наистина така. Въпреки, че не можем да видим стъпките Му и да познаем следите Му, Бог все пак продължава да поправя път за нас „през морето“. Той никога няма да ни остави или забрави. Както пеем в нашата песен:

„Бог направи път, там където няма път.
Работи тайно и вместо мен бог направи път за мен!“

ТОВА ПРАВЕТЕ ЗА МОЕ ВЪЗПОМИНАНИЕ

След малко ще имаме Господна вечеря. И Господ каза: „Това правете за мое възпоминание!“ За нас е толкова естествено да бъдем фокусирани върху себе си, върху нашите неща, върху нашите проблеми… Мислим за нашите собствени преживявания – какво ние чувстваме – дори по отношение на нашите опитности с Бога. Ние мислим за „моето спасение“, за „моето отношение с Бога“… Но нека пристъпвайки към Господната вечеря да направим това, което прави псалмопевецът във втората част на Псалом 77 – да възпоменем Божиите дела, и да го направим заедно. От мисълта за нашата нощ, да се замислим за нощта в която Господ Исус беше предаден. За участваш в Господната вечеря, означава да знаеш каква нощ преживя Христос. И когато участваме в Господната вечеря, аз ви каня да изрецитираме апостолския символ на вяра. Защото в Господната вечеря ние изповядваме нашата вяра – не „моята опитност“, не „твоята опитност“, а „нашата вяра“.

1. Вярвам в Бог Отец Вседържителя,
Творецът на небето и земята,
2. и в Исус Христос, единородния Негов Син,
нашия Господ:
3. Който е заченат от Святия Дух
и е роден от Дева Мария,
4. Който е пострадал при Пилат Понтийски,
бил е разпнат на кръст и е бил погребан,
5. Който е слязъл в ада
и в третия ден е възкръснал от мъртвите,
6. Който се е възнесъл на небесата
и е седнал отдясно на Бог Отец Всемогъщия,
7. Който отново ще дойде да съди живите и мъртвите.
8. Вярвам в Светия Дух,
9. Вярвам в святата вселенска Църква,
в общението на светиите,
10. в опрощаването на греховете,
11. във възкресението на мъртвите,
12. и във вечния живот. Амин.

Сподели във Фейсбук...