Лука (14:25-35)
25 А големи множества вървяха, заедно с Него; и Той се обърна и им рече: 26 Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.
27 Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.
28 Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара? 29 Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички, които гледат да почнат да му се присмиват и да казват: 30 Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.
31 Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет хиляди? 32 Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.
33 И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.
34 Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи? 35 Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша.
Днес по телевизията непрекъснато текат реклами. Чрез тях различни производители и търговци ни убеждават колко евтино е това, което ни продават. Обещават ни неща на лизинг. Хиляди схеми на разплащане, ниски лихви и т.н. За разлика от тях Исус като че ли направо ни отблъсква с неговия призив добре да си направим сметката преди да станем Негови ученици. Той не обещава някакво евтино християнство. Но обикновено, когато нещо е твърде евтино, то не е качествено. И обратно, това, което Исус ни обещава е безценно.
Нека най-напред да видим как започва този пасаж:
25 А големи множества вървяха, заедно с Него; и Той се обърна и им рече:
Първото нещо, което трябва да забележим тук е, че Исус говореше на онези, които Го следваха. Не на хората, които не Го харесваха, а на онези, които вървяха след Него. Те считаха себе си последователи на Исус, но всъщност бяха само симпатизанти, а не посветени Негови ученици. Те искаха да следват Исус, но само при условие, че цената за това не е твърде висока и изискванията не са твърде големи.
Те бяха като много хора днес, вършат „християнски неща“ като например ходят на църква, молят се, пеят християнски песни и т.н., но не са наистина посветени на Господа. Такива хора желаят да участват в небесното царство, но не желаят да се откажат от онези неща в живота им, които им пречат да следват Исус с цялото си сърце. Може би те търсят Исус за разрешение на финансовите, здравословните и семейните си проблеми, но се отказват от вярата когато следването на Исус не разрешава проблемите им. Тези големи тълпи бяха повърхностни симпатизанти, а не посветени ученици.
Може би трябва да се запитаме: „Разбирам ли аз наистина какво означава да бъдеш ученик на Исус? Готов ли съм да плащам „таксата“ за моето духовно образование всеки ден или дългът ми пред Господа непрекъснато расте?“
Има едни думи в този пасаж, които се повтарят три пъти и те кънтят като ехо. За три различни хора, които не изпълняват поставените условия Исус казва: „…не може да бъде мой ученик“. В този пасаж Той определя три категории от хора, които не могат да бъдат Негови ученици.
- Онези, за които Той не е на първо място в живота им (ст.26);
26 Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.
- Онези, които не носят кръста си (ст.27);
27 Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.
- Онези, които не са готови да се откажат от всичко, което имат заради ученичеството (ст.33).
33 И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.
По този начин Христос поставя едно конкретно ниво на посвещение. И това ниво на посвещение е особено важно, тъй като то се прилага не само за някаква специална група извънредно духовни християни като апостолите, например, но към всеки, който би желал да бъде Христов ученик. Няколко пъти в този текст Исус каза „Ако някой иска да бъде мой ученик…“ това означава, че тези изисквания са за всички вярващи.
ИСУС ПРИОРИТЕТ НОМЕР ЕДНО ЛИ Е В ЖИВОТА ТИ?
Първите, които не могат да бъдат Христови ученици са описани в ст. 26:
26 Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.
Първо, ние не можем да бъдем Христови ученици, ако Исус не е приоритет номер едно за нас – ако не е на първо място в живота ни. В нашите сърца Исус трябва да бъде преди близките ни, преди личния ни интерес, преди притежанията ни, преди кариерата ни, преди нашита хобита, цели в живота, дори преди собствения ни живот.
Исус каза: „Ако някой не дойде при Мене и не намрази…“ Това е една хипербола употребена с цел да се запечата в съзнанието ни. Думата „намрази“ употребена тук има преносно значение в юдейската култура. За юдеите по онова време да мразиш е означавало да обичаш нещо по-малко от друго нещо – в този случай да обичаш нещо по-малко от Исус. Какво означава тогава това, че трябва „да намразим баща си, майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот“? Означава, че трябва да обичаме Исус повече от всички тези близки на сърцето ни хора. Тук Исус не говори за емоционалните чувства, които да изпитваме към Него или към нашето семейство, а за нашето ниво на посвещение. Той казва, че нашето посвещение да Му се покоряваме и да Го следваме трябва да бъде по-голямо от всяко друго посвещение в живота ни.
Трябва да се запитаме днес: „Исус на първо място ли е в живота ми? Той ли е приоритет номер едно за мен? Верен ли съм Му повече отколкото на всички други хора, дори и най-близките ми?“ Например, ако следването на Исус започне да създава проблеми в нашите най-тесни взаимоотношения, ще продължаваме ли да Го следваме? В някои страни следването на Исус може да означава да бъдеш отлъчен от семейството си, както в Индия, например. Понякога това може да бъде равносилно дори на смърт, както в Китай или в Северна Корея. В нашата собствена страна, много вярващи преживяват проблеми в семейството си поради това, че единият от двамата е посветен християнин, а другия не е. В тези случаи Исус иска да знаем в прав текст както означава да бъдем Негови ученици.
Разбира се, никой не трябва да използва тези стихове като претекст да не се грижи за домашните си. Защото в Посланието към Ефесяните ап. Павел казва мъжете да обичат жените си като собствените си тела, така както Христос възлюби църквата (Ефесяни 5:25;28), а в 1 Тимотей той предупреждава, че онзи, който не се грижи за домашните си, той „и от безверник е по-лош“.
8 Но ако някой не промишлява за своите, а най-вече за домашните си, той се е отрекъл от вярата, и от безверник е по-лош.
НОСИШ ЛИ КРЪСТА СИ?
Второто „не може да бъде мой ученик“ е в ст.27:
27 Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.
Според Исус ние не можем да бъдем Негови ученици ако не сме готови да страдаме за Него и за Божието царство. В този стих Исус използва метафората за кръста за да подчертае думите си. По онова време всеки е разбирал какво е искал да каже Исус като говори за това да понесеш кръста си. Кръстът е една жестока форма на екзекуция изобретена от римляните. Престъпниците са били заставяни да носят кръстовете си до мястото на екзекуцията им. Всички са знаели, че когато някой понесе кръста си, той се сбогува с живота си и с всичко на този свят. Знаели са, че ако понесеш кръста си, то от този момент нататък връщане назад няма. И Исус използва точно тази илюстрация, за да ни покаже, че да за да Го следваме и от нас се изисква да сбогуваме със собствените си желания и да Му подчиним волята си напълно. Някой е казал, че кръстът ни е там, където Божията воля се пресича с нашата воля. Да носим кръста си означава когато стигнем до такова място в живота си да изберем да извършим не това, което ние желаем, а това, за което знаем, че е Божията воля. С други думи когато Божията воля пресече нашата воля, някой трябва да умре, и това е нашата плът, старото ни, грешно естество. В Римляни 8: ап. Павел казва:
12 И тъй, братя, ние имаме длъжност, обаче, не към плътта, та да живеем плътски. 13 Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате телесните действия, ще живеете.
Някой може да каже: „Ама, чакай малко! Това изискване за пълно посвещение не противоречи ли на духовната истина, че спасението е безплатен дар от Бога?“ Докато се подготвях за тази проповед намерих следната илюстрация от книгата „Цената на ученичеството“ от Стивън Коул.
Да предположим, че имам желание да се изкача на връх Еверест. Но цената за една такава експедиция е не по-малко от осемдесет хиляди долара, а аз нямам тези пари. Но един богат бизнесмен ми предлага да плати цялото пътуване. Той е готов да купи цялата екипировка и да плати всичко необходимо за транспорта, водачите и подготовката. Всичко това ще бъде безплатно за мен. Но ако аз приема това безплатно предложение, аз се обричам на месеци трудни тренировки и време на подготовка и усилия. Тази експедиция, може да ми коства дори и живота, защото много добри алпинисти (включително и български) са загинали в опита си да се качат на Еверест. Безплатно е, и все пак е скъпо. Такава е връзката и между спасението и ученичеството. Спасението е по благодат, но ученичеството е скъпо. В тази връзка някой е казал следното:
Спасението от Исус не струва нищо,
Следването на Исус струва нещо,
Служението на Исус струва всичко.
Има цена за това да бъдеш Христовата школа. И цената е максимална – да се отречеш както от себе си, така и от всичките си притежания. Стъпките на Исус минават през кръста. Така че, ако желаем да го следваме, трябва да бъдем готови да страдаме. Има поговорка, че „Без кръст, няма корона“. Но, ако нашата любов и посвещение то ни към Христос са достатъчно силни, ние ще успеем да издържим кръста и да влезем в Божията слава.
ГОТОВ ЛИ СИ ДА СЕ ОТКАЖЕШ ОТ ВСИЧКО, КОЕТО ИМАШ?
В ст.33 от нашия пасаж Исус каза:
33 И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.
Тук Исус ни казва да се откажем от всичко. На гръцки да се „отрече“ някой от всичко що има означава той да каже сбогом или да изостави всичките си притежания. Това значи да напуснем всичко, което ни пречи да следваме Исус вярно и напълно.
Исус трябва да дойде не само преди нашите близки, не само преди нашия живот, но също и преди всичко, което имаме. Преди всички наши лични желания, цели, интереси и дори нужди. Исус трябва да бъде издигнат в живота ни преди нашите спестявания, обществен имидж, работа, комфорт и т.н. И тук ние не говорим за някаква хипотетична (предполагаема) ситуация, а за нашето ежедневие. Ако нашето следване на Исус означава да се лишим от всички тези неща за които говорим, то ние трябва да бъдем готови да го направим. И понякога наистина следването на Исус може да изиска от нас да направим тези жертви.
НЕ МОЖЕШ ДА РИСКУВАШ ДА ИЗГУБИШ СОЛЕНОСТТА СИ!
Ученичеството не е евтино и ние трябва добре да си направим сметката дали можем да си го позволим предварително, а не след като сме решили да станем вярващи. Да започнеш и да не завършиш живота си като Христов ученик е срамно и пагубно. Именно това е идеята на Исусовите притчи за строителя на кулата и за царят, който се готви за война.
28 Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара? 29 Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички, които гледат да почнат да му се присмиват и да казват: 30 Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.
31 Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет хиляди? 32 Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.
34 Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи? 35 Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша.
Затова ви казвам, че не можем да рискуваме да изгубим солеността си. Защото когато солта изгуби солеността си, тя не струва за нищо, освен да се изхвърли. Прилича ли ви това на спасение и вечен живот? Ако ние сме християни само по етикет, но не и по съдържание, ние ще загинем!
Ако претендираме да бъдем нещо и след това се окаже, че ние не сме това, което казваме, ние ще се обезценим, ще изгубим стойността си. Ето защо трябва да мислим предварително. Исус не желае хора да Му се посвещават без да разбират за какво става въпрос и без сериозно да помислят за това какво включва решението да бъдеш Христов последовател. За разлика от много хора днес, включително и много проповедници, които се интересуват само от това да събират големи тълпи, Исус не се интересуваше и продължава да не се интересува от числа. Големите множества не впечатляват Бога. Това, което го впечатлява са напълно посветените хора. Той не търси бройки. Търси посвещение.
Исус завършва своята реч с думите: „Който има уши да слуша, нека слуша.“ Той каза това, за да ни напомни за нашата отговорност да чуем и да откликнем на това трудно послание. Послание, което не е трудно да се разбере, но е трудно да се приеме и приложи.
Така че, въпросът не е само „Желаеш ли да бъдеш Христов ученик?“ Въпросът е „Можеш ли да си позволиш да бъдеш Христов ученик?“ Готов ли си да платиш цената, която следването на Исус изисква?
Ако все пак искаш да бъдеш Христов ученик, то честно трябва да си отговориш на следните въпроси:
- Исус приоритет номер едно ли е в моя живот?
- Готов ли съм да нося кръста си ежедневно, каквото и да означава това?
- Готов ли съм да се откажа от всичко, само и само за да следвам Исус?