Рут 2:17-3:18
По идея на Steve Zeisler
Понякога, когато видим конкретна грешка, извършена от друг човек, Бог може да използва нашата наблюдателност, за да ни помогне да видим по-добре самите себе си.
Нека днес да погледнем по-внимателно грешките на Ноемин.
Нейното желание да осигури дом за Рут, а и за себе си е добро. В 3:1 тя казва:
1 Дъщерьо моя, да не потърся ли спокойствие за тебе та да благоденствуваш?
Думата за спокойствие в този стих на еврейски е “маноак” и означава дом, място за почивка, сигурност, място на приемане и защита.
Намерението на Ноемин е добро. Проблемът е в това, че за да постигне целта си, тя прибягва до манипулация. Поради Божията намеса и морала на Вооз, обаче, нейната тактика се оказва безсмислена.
КОМБИНАТИВНОСТ И ПЛЪТСКИ ЕНТУСИАЗЪМ
Миналата неделя ние говорихме за прекрасния ден в който Рут и Вооз се срещнаха. Но Ноемин не знаеше какво е станало през този ден. Тя научава за събитията от Рут. Забелязва огромната торба ечемик и пържената пшеница които тя донася. (2:17-18).
17 Така тя (Рут) береше класове в нивата до вечерта; па очука събраното, и то беше около една ефа (22 литра) ечемик. 18 И взе това та влезе в града, и свекърва й видя колко класове бе събрала; и Рут извади та й даде онова, което беше оставила след като се бе наситила.
Ноемин беше благодарна на Бог, защото в ръцете си имаше нещо, което да измери – чудесна вечеря от пържена пшеница и едно изненадващо голямо количество класове, които нейната снаха беше събрала. Ноемин искаше да узнае на кого се дължеше всичкото това благословение (ст.19).
19 И свекърва й рече: Где събира днес класове? и где работи? Благословен да бъде оня, който те пригледа. И тя яви на свекърва си в чия нива бе работила, като каза: Името на човека, у когото работих днес, е Вооз.
В момента в който Рут споменава името на Вооз Ноемин веднага започва да си прави съответните изводи и заключения (ст.20).
20 И Ноемин рече на снаха си: Благословен от Господа оня, който не лиши от милостта си ни живите, ни умрелите. Рече й още Ноемин: Тоя човек е от нашия род, близък нам сродник.
21 И Рут моавката каза: При това, той ми рече: Да не се делиш от момчетата ми докато не свършат цялата ми жетва.
Някой от роднините трябваше да поеме отговорността за вдовиците и да откупи Елимелеховия имот. И може би в грижата на Вооз за Рут Ноемин видя появата на една нова възможност за облагодетелстване. Това като че ли я събуди от горчивия й унес и тя започна с всички сили да преследва появилата се възможност. Ентусиазира се и започна да полага всяко старание така да повлияе и да въздейства върху ситуацията, че да постигне желания резултат.
Предварителния съвет, който Ноемин даде на Рут беше тя да не ходи в друга нива – да не показва интерес към никой друг освен към Вооз (2:22).
22 И Ноемин рече на снаха си Рут: Добре е, дъщерьо моя, да излизаш с неговите момичета, и да те не срещат в друга нива.
В думите на Ноемин ясно се долавя надеждата че като демонстрира преданост към Вооз, Рут може би ще успее да го спечели (ст.23).
23 И така, тя се привърза при момичетата на Вооз, за да бере класове догде се свърши ечемичната жетва и пшеничната жетва; и седеше със свекърва си.
КРИТИЧЕН МОМЕНТ
Моментът между края на втората и началото на трета глава е много критичен. От една страна Рут и Вооз са прекарали заедно вече доста време – ечемичната и пшеничната жетва – това са около два месеца. От друга страна края на жетвата слага край на поводите срещите между Рут и Вооз да продължат.
Вооз и Рут явно бяха влюбени един в друг. Но пред всеки от тях имаше по една бариера, която стоеше на пътя към общото им бъдеще.
* Понеже беше чужденка и беше бедна, Рут се чувстваше недостойна за Вооз (2:10,13).
10 И тя падна на лице та се поклони до земята, и рече му: Как придобих аз твоето благоволение, та да ме пригледаш, като съм чужденка?
13 И тя рече: Да придобия твоето благоволение, господарю мой; понеже ти ме утеши и понеже говори благосклонно на слугинята си, ако и да не съм като някоя от твоите слугини.
* Проблемът на Вооз пък беше, че той си мислеше, че е твърде стар за Рут. В 3:10 той разкрива сърцето си:
10 А той каза: Благословена да си от Господа, дъщерьо; тая последна доброта, която си показала, е по-голяма от предишната, гдето ти не отиде след млади, били те сиромаси или богати.
В допълнение Вооз знаеше, че има и друг по-близък от него сродник, който има по-голямо основание да претендира за ръката на (Рут 3:12).
12 И сега, вярно е, че аз съм близък сродник; има, обаче, друг сродник по-близък от мене.
Вооз и Рут определено имаха чувства един към друг, но като че ли се бояха от тях – не можеха да ги произнесат ясно и отчетливо.
Ноемин обаче, беше достатъчно прозорлива за да разбере какво всъщност става между тях. Когато е се увери напълно, че Рут и Вооз са влюбени един в друг, тя реши да вземе нещата в свои ръце и да не изпуска уникалната възможност да насочи нещата в желаната от нея посока. Така Ноемин реши да използва решителния момент и да задвижи събитията (3:1-2).
1 След това, свекърва й Ноемин й рече: Дъщерьо моя, да не потърся ли спокойствие за тебе та да благоденствуваш? 2 И сега, не е ли от нашия род Вооз, с чиито момичета беше ти? Ето, тая нощ той вее ечемика на гумното.
Ноемин правилно оценя, че времето за решение е настъпило. Но кара хората да уповават на себе си вместо на Бог.
Преди да погледнем по-отблизо как тя направи това, нека да погледнем структурата на 2 и 3 глави. Общото между тях е, че:
* и двете глави започват с разговор между двете вдовици;
* след това Рут излиза от вкъщи или към нивата, или към хармана;
* следва разговор между Рут и Вооз;
* и в двата случая Вооз отначало не разпознава Рут, а след като разбира коя е, той намира много повече отколкото е очаквал;
* Рут се връща у дома благословена с храна.
Двете глави много си приличат, но също така има и много характерни разлики:
* Във втора глава докато разговорят, Рут и Вооз са заобиколени от множество жетвари и действието се развива посред бял ден. В трета глава те са сами посред нощ;
* Във втора глава срещата им е “случайна”. В глава 3 тя е умишлено нагласена.
* Организатор на срещата на Рут и Вооз във втора глава е Бог. В 3 глава организатор е Ноемин – може би затова тази сеща е през нощта и те са сами.
МАНИПУЛАЦИЯ ЧРЕЗ СИЛАТА НА ЧАРА
Всичко, което Ноемин съветва снаха си се отнася до външната привлекателност на Рут и момента на физическата й близост до Вооз (ст.3).
3 Умий се, прочее, и помажи се, и облечи се с дрехите си и слез на гумното;
След като я посъветва да си вземе душ, да си сложи парфюм с предизвикателен аромат и най-хубавия си тоалет, Ноемин каза на Рут точно в кой момент тя да се приближи към Вооз (ст.3б-4)
но да се не покажеш на човека, догде не е свършил яденето и пиенето си. 4 И като си ляга, забележи мястото гдето ляга, и иди та подигни покривката из към нозете му и легни; и той ще ти каже що трябва да направиш.
Забележете изкусителната тактика на Ноемин. Тя кара Рут да изненада Вооз в момент в който той е хапнал и пийнал, т.е. със замъглено съзнание. При това тя я съветва направо да си легне до него и да се завие със завивката му – действие, което определено би създало една изключително интимна атмосфера. Освен това Рут не трябва да казва нищо на Вооз – просто да го омая с парфюма си и да се надява, че той ще бъде пленен от присъствието й (ст.5-8).
5 А тя й рече: Всичко, що ми казваш, ще сторя. 6 И тъй слезе на гумното, та стори всичко, що й заповяда свекърва й. 7 А Вооз, като яде и пи и сърцето му се развесели, отиде да си легне край купа ечемик; а тя дойде тихо та подигна покривката от нозете му и легна.
Ходенето на Рут през нощта на хармана не беше нещо в реда на нещата. В Рут 3:14 се казва:
14 И тя лежа при нозете му до сутринта, и стана преди да може човек да разпознава човека, защото той рече: Нека не се знае, че жена е дохождала на гумното.
Ноемин можеше да покани Вооз у дома и да започне открит разговор по въпроса. Сигурен съм, че резултата щеше да бъде същия. Но вместо това тя избра да пусне в ход всичките си женски хитрости с цел да си осигури желания изход от ситуацията. Ноемин не възнамеряваше да накара Рут да прелъсти Вооз на хармана и определено Рут никога не би се съгласила с такъв план. Но Ноемин определено се надяваше, че нощта, алкохола, привлекателността и действията на Рут ще създадат достатъчно силно сексуално въздействие, за да накарат Вооз да вземе решение основано не на трезвата си преценка, а на романтичните възможности, които му обещаваше присъствието на Рут.
Проблемът е, че човек не може да достигне до мястото на сигурност и спокойствие – нещо към което Ноемин се стреми – като ограничава способността на хората да вземат правилни решения. Не можеш да създадеш взаимоотношение, което да има достатъчната дълбочина за да бъде наистина честно, ако в същото време се учиш как най-добре да увеличаваш неспособността на партньора си да разсъждава трезво.
Прикритата манипулация не е средството с което можем да изградим сигурност във взаимоотношенията си. Политиците използват такъв вид манипулация по време на избори. Но след като изборите минат, взаимоотношенията политици-избиратели продължават да си бъдат съвсем повърхностни и лоши.
Това обаче не трябва да се случва помежду ни, и особено в семейството. Интимните взаимоотношения не трябва да се използват като средство за постигане на целта. Това подкопава, подрива и подронва брака.
Имаше ли някаква полза от пускането в сила на женските хитрости – абсолютно никаква. Ако те бяха разговаряли посред бял ден и Рут беше с работни дрехи, диалогът между Рут и Вооз нямаше да бъде по-различен.
ПРОСТРИ ПОЛАТА СИ НАД СЛУГИНЯТА СИ
В ст.8-9 се казва:
8 И около среднощ човекът се стресна и обърна; и, ето, жена лежеше при нозете му.
9 И рече: Коя си ти? И тя отговори: Аз съм слугинята ти Рут; простри, прочее, полата си над слугинята си, защото си ми близък сродник.
Изразът “Простри полата си над слугинята си на” е равносилен на думите “Ожени се за мен”. “Полата” в случая не е полата на дрехата на Вооз, нито пък одеялото с което той се е завил. С други думи тя казва “Простри покривалото си над мене като съпруг”. Дори днес юдеите се венчават под покривало (балдахин), за което се използва същото понятие, което е преведено “пола” в нашия текст. В Езекил 16:8 е използван същия израз за Бог, който встъпва в брак със своята млада невяста Израил.
Настоявайки Вооз да се ожени за нея, Рут не моли за милостиня, а изисква това, което е нейно право според Божия Закон (Второзаконие 25:5,6). Елимелех е мъртъв, и Маалон е мъртъв и техният имот и земята им ще бъдат изгубени, а името на една от израилевите фамилии ще бъде завинаги изличено и забравено. Техните роднини и сродници са имали една съвсем ясна отговорност да запазят имота и да осигурят наследник. Рут просто апелира пред Вооз да извърши това, което е право пред Господа. Както в 2:2 така и сега тя просто преминава през отворената врата на Писанието!
Трябва да отчетем също така, че на еврейски думата за пола в 3:9 е същата като думата за крила в 2:12 – “канаф” (Strongs 3671).
12 Господ да ти отплати за делото ти, и пълна награда да ти се даде от Господа Израилевия Бог, под Чиито крила си дошла да се подслониш.
Изразът е еврейски идиом, означаващ покровителство и закрила. В Пс. 91:4 където се използва същата дума се казва:
4 С перата Си ще те покрива;
И под крилата Му ще прибегнеш;
Неговата вярност е щит и закрила.
Рут е дошла в Израил за да се подслони под крилата на Господ, а сега тя пита Вооз. “Ще ме покриеш ли под твоите криле? Съгласен ли си да станеш инструментът чрез който Бог ще ме покрие с Неговите крилe?”
КОРЕКТНОСТТА НА ВООЗ
Едно такова искане напълно удовлетворяваше Вооз. След като в 2:12 той благослови Рут с думите “пълна награда да ти се даде от Господ”, Вооз я покани на обяд и стана инструментът чрез който Бог я възнаграждава.
Молбата на Рут можеше само да ощастливи Вооз, защото от нея той разбра, че не е (както самия той предполагаше) твърде стар за да представлява интерес за младата моавка (ст.10-13) .
10 А той каза: Благословена да си от Господа, дъщерьо; тая последна доброта, която си показала, е по-голяма от предишната, гдето ти не отиде след млади, били те сиромаси или богати. 11 И сега, дъщерьо, не бой се; аз ще сторя за тебе всичко що казваш; защото целият град на людете ми знае, че си добродетелна жена. 12 И сега, вярно е, че аз съм близък сродник; има, обаче, друг сродник по-близък от мене. 13 Остани тая нощ и утре, ако иска той да изпълни към тебе длъжността на сродник, добре, нека я изпълни; но, ако не иска да изпълни към тебе длъжността на сродник, тогава заклевам се в живота на Господа, аз ще изпълня тая длъжност към тебе. Пренощувай тук.
Вооз не беше като Ноемин. Ноемин искаше да се възползва от родствената си връзка с Вооз. Вооз също можеше да се възползва от предимството на това, че беше сродник. Но когато Рут го помоли да се ожени за нея (ст.10), той не каза: “Да, ще го направя”. Вооз не премълча, че има друг мъж, който има по-голямо право от него да се ожени за Рут. Въпреки, че харесваше Рут, Вооз чакаше Господ.
Решението да живеем чрез вяра винаги съдържа рискове. Рискът е в това да се откажеш да направиш компромис, дори ако именно компромисът е начина по който можеш да бъдеш лично облагодетелстван в някаква степен. Вярата често изисква да продължим да следваме Божиите правила дори ако изглежда, че това е в ущърб на нашите собствени интереси.
Зад манипулацията се крие страх, а зад морала стои една мощна вяра!
Понеже Рут и Вооз бяха решили да живеят според насоките на Божието слово те не можеха да започнат да планират сватбата си преди човекът, който имаше по-голяма отговорност и право да се ожени за Рут да се откаже да го направи.
Така че Рут и Вооз поставиха всичко на карта рискувайки да изгубят връзката си окончателно заради желанието си да направят това, което е правилно според Божия закон. Каква вярност, наистина!
ГОСПОДИ, НЕ ТЕ ЛИ Е ГРИЖА?
Нека да видим като кого сме – като Ноемин или като Вооз. Дали бъркаме като нея, постъпвайки често прибързано и по човешки или сме готови да се доверим на Бога и да направим това, което е правилно, дори и да изглежда, че то е в наш собствен ущърб?
Много често причината да не правим нещата по Божия начин е липсата на достатъчно вяра. Когато Бог се забави, ние започваме да се изнервяме и вярата ни започва да агонизира. Но всъщност през цялото време Бог прави възможно най-доброто нещо.
Колко често ние оценяваме Бог според нашата собствена мярка, според собствените си критерии. И когато Той не отговаря на нашите представи за Него ние започваме да му крещим “Ти не си такъв какъвто трябва да бъдеш”. В такива моменти, ние постъпваме като Марта, която в Лука 10:40 се обърна към Исус с думите:
Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.
В един момент Марта се изнерви от “бездействието на Господа” и започна да Му държи сметка за Неговите “грешки”.
В един друг случай докато пътуваха в ладията и ги застигна буря, учениците на Исус се възмутиха по подобен начин от Божието спокойствие (Марк 4:37-40):
37 И дига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода. 38 А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю! нима не Те е грижа че загиваме? 39 И Той, като се събуди, смъмри вятъра и рече на езерото: Мълчи! утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина. 40 И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?
Когато буря връхлети нашата “ладия” (или живота ни) и Господ се забави да реагира моментално, ние му се ядосваме и започваме да го упрекваме. Тогава хващайки се като удавник за сламка за всяка вероятна възможност, ние искаме да вземем контрола над нещата в свои ръце.
Но Бог е “експерт” в това да взема хора, които нямат много вяра, които си мислят че знаят по-добре от Него как трябва да изглеждат нещата и които му се ядосват затова, че Той не действа по начина по който те смятат че Той трябва да действа, и да учи такива хора на смирение и вяра. В крайна сметка Той винаги ни довежда до състоянието на Йов в което заедно с него да можем да кажем (Йов 42:2-6):
2 Зная, че всичко можеш,
И че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствувано.
3 Наистина, кой е този, който помрачава Твоя съвет неразумно.
Ето защо аз говорих за онова, което не съм разбирал,
За неща пречудни за мене, които не съм познавал.
4 Слушай, моля Ти се, и аз ще говоря;
Ще Те попитам, и Ти ми изявявай.
5 Слушал бях за Тебе със слушането на ухото,
Но сега окото ми Те вижда;
6 Затова отричам се от думите си,
И се кая в пръст и пепел.