Йоан 4:1-42
В Марко 1:16-18 четем:
16 А когато минаваше край галилейското езеро, видя Симона и брата на Симона, Андрея, че хвърляха мрежи в езерото, понеже бяха рибари. 17 И рече им Исус: Вървете след Мене, и Аз ще ви направя да станете ловци на човеци.
18 И те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него.
Ловът на човеци е метафора, която изразява благовестието. Ние не ловим човеците, за да ги направим наши роби. Ние ловим човеците, за да ги спасим от вечна смърт в Ада и огненото езеро.
Как да бъдем успешни „ловци на човеци“? Като следваме Исус, като подражаваме на него. В Йоан В Йоан 4:1-42 виждаме как Исус благовества на една жена, а чрез нея и на един цял етнос.
НЕ СЕ СТРАХУВАЙ ОТ СРЕЩИТЕ С НЕВЯРВАЩИ! ИЗПОЛЗВАЙ ГИ!
Йоан 4:1-4
1 Прочее, Когато Господ узна, че фарисеите чули, какво Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Иоана, 2 (не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му), 3 напусна Юдея и отиде пак в Галилея. 4 И трябваше да мине през Самария.
Исус и апостолите имаха своето служение, имаха и гонение от противниците си. Но пътят им минаваше през Самария. Самария за нас е символ на този свят. Така както юдеите нямаха приятелски взаимоотношения със самаряните, така и ние не трябва да имаме приятелски взаимоотношения със света. Защото във 2 Коринтяни 6:14-18 се казва:
14 Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината? 15 и какво съгласие има Христос с Велиала? или какво съучастие има вярващия с невярващия? 16 и какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: “Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде”. 17 Затова – “Излезте изсред тях и отделете се”, казва Господ, “И не се допирайте до нечисто”; и “Аз ще ви приема, 18 И ще ви бъда Отец, И вие ще Ми бъдете синове и дъщери”, казва всемогъщият Господ.
Ние не сме от този свят, но ние живеем в този свят. И нашата цел, както и Божията е спасението на погиналите. Исус не дойде само за юдеите или само за галилеяните. Исус дойде за всички.
Евангелизаторството започва със сприятеляването ни със светските хора. Ние трябва да използваме контактите си със света, за да го евангелизираме. Когато сме в света това не е ограничение, а благоприятна възможност да споделим благовестието. Когато трябва да ходим всред невярващи, това е добро време за лична работа. Ние трябва да използваме контактите си с невярващите, за да споделим с тях благовестието.
Но е много важно как гледаме на хората. В Самария Исус срещна една жена. Как погледна той на нея? Той я видя като една жена, която имаше нужда от спасение. Когато я срещна, той видя пустотата в душата й и се смили за нея. В Матей 9:36-38 се казва:
36 А когато видя множествата, смили се за тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир. 37 Тогава рече на учениците Си: Жетвата е изобилна, а работниците малко; 38 затова, молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.
Първото изискване за да бъдеш жетвар или рибар на човешки души е да виждаш изгубените – колко отдрудени и пръснати са те и колко много имат нужда от спасение.
Учениците също видяха жената, но те въобще не се замислиха да я заговарят. В нея те видяха просто една самарянка. Даже в ст. 27 се казва, че те се „зачудиха“, че Исус разговаря със жена. С други думи, ако зависеше от тях, тази жена никога нямаше да бъде спасена.
Ние трябва да поддържаме в себе си тази загриженост за изгубените и тази непримиримост към греха. В Деяния 17:16 се казва, че ап. Павел се възмущаваше от степента с която идолопоклонството беше завладяло Атина.
16 А като ги чакаше Павел в Атина, духът му се възмущаваше дълбоко, като гледаше града пълен с идоли.
Това възмущение към греха го подтикна той да започне да благовества на атиняните.
ИЗПОЛЗВАЙ НУЖДИТЕ СИ КАТО ПОВОД ЗА ЗАВЪРЗВАНЕ НА РАЗГОВОР!
Йоан 4:5-8
5 И така, дойде в един самарийски град наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Иосифа. 6 Там беше Яковият кладенец (Гръцки: Извор.). Исус, прочее, уморен от пътуването, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час. 7 Дохожда една самарянка да си начерпи вода. Казва й Исус: Дай Ми да пия. 8 (Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна).
Исус седи край кладенеца. 12 часа на обяд. Слънцето прежуря. Исус е уморен и жаден. Нуждите му бяха прости и лесно разбираеми. Той се нуждаеше от почивка и от нещо, което да го ободри. Но вместо да задоволи нуждите си, той ги употреби като повод за благовестване. Ние трябва да се научим как да използваме нуждите си, като повод за установяване на контакт с хора, които все още не познаваме.
ЗАПОЧНИ ПРЪВ! НЕ ЧАКАЙ!
Създай благоприятна възможност, като помолиш за услуга.
Йоан 4:6,7
6 Там беше Яковият кладенец (Гръцки: Извор.). Исус, прочее, уморен от пътуването, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час. 7 Дохожда една самарянка да си начерпи вода. Казва й Исус: Дай Ми да пия.
Използвайте нуждите си като повод за създаване на контакт. Като я помоли за глътка вода, Исус накара самарянката да се почувства необходима и значима. Като й разкри нуждата си, Той създаде атмосфера на приемливост, при която тя можеше да се отпусне и сама да заговори за своите нужди.
ИЗПОЛЗВАЙ ПРАВИЛНАТА СТРЪВ!
Пригодете подхода си към конкретния човек. В ст.10 виждаме, че Исус предложи на самарянката дар и възбуди любопитството й.
Йоан 4:9-10
9 Впрочем, самарянката Му казва: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не се сношават със самаряните).10 Исус в отговор й каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива {текуща} вода?
Стръвта трябва да бъде според човека. Никодим – към него Исус подходи богословски, засягайки начинът по който човек може да влезе в Божието Царство.
БЪДИ ПОЗИТИВЕН!
Говори благи вести. Това води до желание за получаване. Благите вести са отговора на жадния, че повече няма да ожаднява, на бедния,че няма да бъде вече беден, на болния – че няма повече да боледува.
Йоан 4:11-14
11 Казва Му жената: Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; тогава отгде имаш живата вода? 12 Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му? 13 Исус в отговор й каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; 14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.
ПОДБИРАЙ ОТГОВОРИТЕ СИ!
В хода на разговора, нашият събеседник може да ни зададе въпрос. „Може ли един въпрос…?“ Но това не означава, че непременно трябва да отговорим на всичките му въпроси. Подбирай си въпросите, на които отговаряш, а премълчавай останалите. Исус предпочете да премълчи спорния момент (ст.9)
9 Впрочем, самарянката му казва: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не се сношават със самаряните).
Исус не отговори на този въпрос, но направо каза:
10 Исус в отговор й каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива {текуща} вода?
След това тя пак го пита:
Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; тогава откъде имаш живата вода? 12 Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му?
Исус пак избира вместо да отговори на въпроса й, да сподели с нея благовестието.
13 Исус в отговор й каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; 14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.
В ст.20 Самарянката отново повдигна спорен въпрос, този път относно мястото, където хората трябва да се покланят на Бога. Този път тя засягаше основен въпрос и Исус избра да й отговори. Като не отговори спорния въпрос, Той насочи разговора така, че да отговори на нуждите й, вместо да се впуска в периферни дебати.
20 Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме.
Когато ни задават въпрос, ние трябва да си отговорим на въпроса: Дали задавания въпрос е от съдбовен проблем за събеседникът ни, или той просто се опитва да отклони разговора? Ако човека, на когото говорим знаеше отговора на въпроса си, това щеше ли да промени отношенията му с Исус? Ако не – това е въпрос за премълчаване. Ако да – тогава направи всичко, което е по силите ти да отговориш. Ако не знаеш отговора, бъди искрен. Признай си,че не знаеш и го увери, че ще положиш всичките си усилия, за да узнаеш отговора.
НАСТЪПИ ПО БОЛНОТО МЯСТО!
Настъпването по “болното място” ще накара другия да изяви нуждата си. Исус е отговора на всеки човешки проблем, но първо трябва да разкрием каква е нуждата. Опознайте човека, открийте какви са нуждите му. Ако е в затруднение – помогни му да излезе от затруднението и после му говори за Христос..
Йоан 4:15-18
15 Казва Му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам нито да извървявам толкова път до тук да изваждам. 16 Казва й Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука. 17 В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Казва й Исус: Право каза, че нямаш мъж; 18 защото петима мъже си водила, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала.
НЕ ДОПУСКАЙ ОТКЛОНЯВАНЕ ОТ ТЕМАТА!
Не оставяйте разговора да се отклони от темата (ст.18-19). Тя се опита да отклони моралния проблем, като зададе богословски въпрос.
Йоан 4:18-20
18 защото петима мъже си водила, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала. 19 Казва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк. 20 Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме.
ГОВОРИ ИСТИНАТА, ДОРИ И ДА БОЛИ!
Казвайте истината дори и да боли (ст.22). Ако премълчаваме нещата, които знаем, че са истинни, това ще остави в слушателите ни впечатлението, че не уповаваме достатъчно в собствените си убеждения.
Йоан 4:21-22
21 Казва – Исус: Жено, вярвай Ми, че иде час, когато нито само в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца. 22 Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.
Исус не й спести истината, че спасението е от юдеите, макар и на нея това да не й беше много приятно. Така и ние не трябва да спестяваме на хората истината за съда, вечната смърт и ада.
СЪГЛАСЯВАЙ СЕ СЪС СЪБЕСЕДНИКА СИ ДОКОЛКОТО Е ВЪЗМОЖНО!
Съгласявайте се с другия, доколкото е възможно (ст.20-24). Като се съгласяваше с жената, доколкото беше възможно, Исус каза: „Добре, ти отчасти си права. Въпросът не е дали в Ерусалим или на тази планина (ст.21). Бог е Дух и ти му се покланяй с дух и истина (ст.24).“
Йоан 4:20-24
20 Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме. 21 Казва й Исус: Жено вярвай Ме, че иде час, когато нито само в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца. 22 Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите. 23 Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. 24 Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.
БЪДЕТЕ ЧУВСТВИТЕЛНИ И ТАКТИЧНИ!
Проявявайте усет за начина, по който Святия Дух работи в живота на другия. Исус не я насилваше. Спасението се зароди и като нейна идея, не само като негова (ст.25).
25 Казва Му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Христос); Той, когато дойде, ще ни яви всичко.
Подобно развитие виждаме и в Деяния 2:36-38. Там, след като изслушват Петровата проповед присъстващите сами запитват: „Какво да сторим, за да се спасим?“
36 И тъй, нека знае добре целият Израилев дом, че Тогова Исуса, Когото вие разпнахте, Него Бог е направил и Господ и Помазаник. 37 Като чуха това, те, ужилени в сърцата си, рекоха на Петра и на другите апостоли: Какво да сторим, братя?
Много е важно да не насилваме хората, а да изчакаме този въпрос: „Какво да направя, за да се спася!“.
38 А Петър им рече: Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух.
Когато говорите на хората за Христос, често ще можете да отгатнете докъде са стигнали по промененото им разбиране, за това Кой е Той? Това може лесно да се наблюдава по реакцията на самарянката към Исус Христос.
- Първо, в ст.9 тя го нарича “юдеин”.
- После, в ст.11 се обръща към Него с “Господине”.
- След това, в ст.19 Го нарича “Пророк”.
- Накрая, в ст.29 тя Го изповядва като “Христос”.
Това показва нейното придвижване във вяра, отношение и разбиране на Христос. Понякога, под въздействието на Святия Дух тази промяна може да стане много бързо, но понякога изисква повече време.
НАПРАВЕТЕ ОТ СЪБЕСЕДНИКА СИ ЛОВЕЦ НА ЧОВЕЦИ!
Когато Христос й се разкри и тя повярва в него, Самарянката „остави стомната“. Тя заряза работата си, понеже беше заета с нещо много по-важно – да каже на другите добрите вести за Господа. Ако ние преживеем нашата лична среща с Господа, ние също няма да останем безмълвни – ще кажем и на другите за Бога.
Йоан 4:25-30
25 Казва му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Христос); Той, когато дойде, ще ни яви всичко. 26 Казва – Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм Месия. 27 В това време дойдоха учениците Му, и се почудиха, че се разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш? или: Защо разговаряш с нея? 28 Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората: 29 Дойдете да видите човек, който ми каза всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос? 30 Те излязоха от града и отиваха към Него.
Явно Самарянката беше изключително убедителна, щом думите й накараха самаряните да излязат от града и да тръгнат към Исус.
Много е важно, когато свидетелстваме на някого за Христос, не само да го „уловим“ за царството, но и да направим самия него ловец на човеци. Христос направи от самарянката “ловец на човеци” (ст.39).
39 И от тоя град много самаряни повярваха в Него поради думата на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила.
Забележете, жената „свидетелстваше“. Това се очаква и от нас, ако сме вкусили от великата Божия благодат – да „свидетелстваме“. Какво значи да свидетелстваме – да казваме това, което ни си е случило и на което сме станали свидетели.
Водете хората при Христос, а не при някой човек, било то и известен духовен водач (ст.40-42).
Йоан 4:39-42
39 И от тоя град много самаряни повярваха в Него поради думата на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила. 40 И тъй, когато дойдоха самаряните при Него, помолиха Го да остане при тях; и преседя там два дни. 41 И още мнозина повярваха поради Неговото учение; 42 и на жената казаха: Ние вярваме, не вече поради твоето говорене, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина [Христос] Спасителят на света.
БЛАГОВЕСТИЕТО Е НАШАТА „ХРАНА“!
Божията воля ли е да благовестваме? Нека имаме отношение към работата си за Бога като към храна. Исус вършеше Божията воля. И какво правеше? Благовестваше. (ст.34).
Йоан 4:31-38
31 Между това учениците молеха Исуса, казвайки: Учителю, яж. 32 А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете. 33 Затова учениците думаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене? 34 Каза им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа. 35 Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва. 36 Който жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радвате заедно и който сее и който жъне.37 Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне. 38 Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд.