Матей 22:34-40
По идея на Pablo A. Jimеnez
Един пастир от Латинска Америка на име Пабло Хименез споделя как за пръв път се е сблъскал с този въпрос. В началото на служението си, той бил помолен да разговаря с годеницата на един млад човек от църквата в която служел. Тя била шестнадесет годишна, но изглеждала доста по-възрастна. Изнасилвана като малка, тя била принудена да излезе на улицата и да започне да се продава когато била едва на тринадесет години. И сега, на шестнадесет, тя вече била непоправимо огорчена и наранена. Не знаейки какво да й каже, неопитния пастир прибягнал към едно старо клише, което бил чувал: „Анги,“ – обърнал се той към младото момиче – „знаеш ли, Бог те обича?“
С гняв във гласа си тя отвърнала: „Не се опитвай да ми пробуташ тази история с любовта, пасторе! Повръща ми се от хора, които ми казват, че ме обичат, а в същото време единственото нещо, което те искат е да се възползват от мен. И какво, в края на краищата, представлява любовта?“
РАЗМАЗАНАТА ПРЕДСТАВА ЗА ЛЮБОВТА
„И какво, в края на краищата, представлява любовта…?“ Замисляли ли сте се над този въпрос? Търсели ли сте отговора му? Не, че не знаем отговора. Може би дълбоко в себе си ние всички знаем какво е любовта, но ни е трудно да я обясним. Може би една от причините за това е, че значението на думата любов е напълно размазано в нашето съзнание.
Има поне три различни начина по които ние употребяваме думата „любов“. Първо, понякога ние употребяваме глагола „обичам“ в смисъл на „харесвам“ нещо. Това е начина по който казваме, че „обичаме“ шоколад. Не, че изпитваме любов към шоколада, а по-скоро го харесваме, вкусен ни е, доставя ни удоволствие.
На второ място, ние употребяваме думата „любов“ в случаите когато става въпрос за романтика или влюбване. Това е начинът по която думата „любов“ се използва във филмите и в популярните попфолк песни. Но това не е истинската любов. Защото истинската любов никога не отпада. В нея има посвещение. Тя е вечна. А, едва ли може да се каже същото и за влюбването.
И трето, в църквата ние използваме думата „любов“ по един доста мистичен начин. Ние казваме, че „обичаме“ Бога и ближния си някак си „духовно“. Тази любов се състои в това да изпитваш силно чувство към някого или нещо. Понякога някои хора казват: „В тази църква няма любов.“ Какво значи това? Любовта някакво религиозно чувство ли е?
Сега, кажете ми дали някое от тези три определения за любов е достатъчно подходящо и задоволително. Това ли имаме в предвид, когато казваме на някого, че Бог го обича? Така че, въпросът си остава: „И какво, в крайна сметка, е любовта?“
ДВЕТЕ СТРАНИ НА ЛЮБОВТА
Отговорът на този въпрос бихме могли да потърсим в Божието Слово. В Матей 22:34-40 Исус говори за любовта. Нека да се вгледаме в този пасаж и да видим дали в него не бихме могли да намерим нещо, което да ни подскаже отговорът на нашия въпрос.
34 А фарисеите, като чуха, че смълчал садукеите, събраха се заедно. 35 И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос: 36 Учителю, коя е голямата заповед в закона? 37 А Той му рече: „Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум“. 38 Това е голямата и първа заповед. 39 А втора, подобна на нея, е тая: „Да възлюбиш ближния си, както себе си“. 40 На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.
Тази среща на Исус със фарисеите и садукеите се състоя в храма. Тя е една от многобройните противопоставяния между Исус и силните на тогавашното време – юдейските водачи. Те се опитват да го хванат натясно като му задават различни въпроси. Един от тях е този за най-голямата заповед. Те го питат: „Коя е най-голямата заповед в закона?“. Исус отговаря: „Две са.“ И цитира Второзаконие 6:5 и Левит 19:18. Може би, ако пак го бяха попитали същия въпрос: „Ама, Исусе, говорим в единствено число. Не кои са най-големите заповеди, а коя е най-голямата заповед на закона“. Вярвам, че ако повторно му бяха задали същия въпрос, Исус пак щеше да отговори по същия начин: „Две са.“ Сега, защо Исус цитира две заповеди, вместо една? Защото те са двете страни на една и съща монета. Тези две заповеди всъщност са една и съща заповед. Любовта към Бога не може да бъде разделена от любовта към ближния ни. За Христос любовта към Бога и любовта към ближния е едно и също нещо. При това, любовта към Бога не е нещо абстрактно. Тя е практична. Вижда се в нашето поведение – в отношението ни към хората и в нашите постъпки.
Ето, тука имаме един ключ за това какво е любовта. Ние като че ли наблягаме повече на любовта към Бога, но това не е евангелието. Евангелието набляга и на двете!
ЛЮБОВТА – ГРИЖА ЗА ДРУГИТЕ
В Библията любовта към Бога винаги върви рака за ръка с любовта към другите хора. От първите страници на Стария Завет ние разбираме, че любовта към Бога се изразява в грижа за хората. Изход 22:21-27 например, ни показва как заветът с Бога кара хората да се отнасят справедливо един към друг.
21 Чужденец да не онеправдаваш, нито да го угнетяваш; защото и вие бяхте чужденци в Египетската земя. 22 Да не угнетявате вдовица или сираче. 23 Защото ако ги угнетите някак, и те извикат към Мене, непременно ще послушам вика им, 24 и гневът Ми ще пламне, и ще ви избия с нож; и вашите жени ще бъдат вдовици и вашите чада сирачета. 25 Ако дадеш в заем пари на някой свой беден съсед между Моите люде, да не постъпваш с него като заемодател, нито да му налагаш лихва. 26 Ако вземеш в залог дрехата на ближния си, до захождане на слънцето ще му я върнеш; 27 защото това е едничката му завивка, това е дрехата за кожата му; с какво ще спи? и като викне към Мене, Аз ще чуя, защото съм милостив.
В Новия Завет ние имаме за пример на любов самия Исус. Той винаги се смиляваше за нуждаещите се. Показваше любовта си по възможно най-практичния начин – посрещаше нуждите на хората – хранеше ги, изцеляваше ги, грижеше са за тях. Не можем да си го представим как отива при прокажения и само му казва: „Знаеш ли, изпитвам силни духовни чувства към теб!“ без да направи нищо по въпроса с болестта му. Не. Той просто отиде до прокажения и го изцели (Марко 1:40-42).
ЛЮБОВТА – ПОКОРСТВО И ПОМОЩ
Библейската любов е съвсем практична. Тя не е само чувства, не е само емоции. Например, в Йоан 15:9-10 намираме, че да обичаме Исус всъщност означава да му се покоряваме.
9 Както Отец възлюби Мене, така и Аз възлюбих вас; пребъдвайте в Моята любов. 10 Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов.
В Първо Йоаново 3:16-18 пък откриваме, че да обичаме съседа си, всъщност означава да му помагаме.
16 От това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята. 17 Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него любов към Бога? 18 Дечица, да не любим с думи нито с език, но с дело и в действителност.
И така, в светлината на всички тези примери какво означава думата „любов“?
- Любовта означава действие!
- Любовта означава да правиш нещо добро за някой друг!
- Любовта означава да се погрижиш за някой, който е в нужда.По какво вашият съпруг или съпруга разбират, че ги обичате? По това че се грижите за него или за нея. Как вашите деца разбират, че ги обичате? Понеже се грижите за тях. По същия начин, нашата любов и общение с Бога се проектират в нашата любов, загриженост и действия по отношение на хората около нас.
ЛЮБОВТА – ВЪПРОСЪТ НА БЪДЕЩЕТО
Така че, както виждате, нашия въпрос се промени. Въпросът вече не е какво представлява любовта, въпросът е обичаме ли хората около нас? Правим ли нещо за тях? Това е наистина важния въпрос. И от евангелието на Матей разбираме, че това ще бъде въпросът, който ще стои пред нас в деня когато срещнем Бога (Матей 25:34-40).
34 Тогава царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света. 35 Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; 36 гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте. 37 Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме? 38 И кога Те видяхме странник, и Те прибрахме, или гол и Те облякохме? 39 И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме? 40 А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили.
Вижте, от този пасаж отново се вижда, че това, което правим на нуждаещите се, всъщност го правим на Бога.
И така, нека да приемем благовестието и предизвикателството, което Святият Дух отправя към нас днес. Ние сме свободни да обичаме Бога. Свободни сме да покажем тази наша любов чрез нашето отношение и постъпки към хората около нас. Затова, нека да го направим.