2 Коринтяни 6:14-7:1
14 Не се впрягайте несходно с невярващите;
Защото,
какво общо имат правдата и беззаконието
или какво общение има светлината с тъмнината?
15 и какво съгласие има Христос с Велиал?
или какво съучастие има вярващия с невярващия?
16 и какво споразумение има Божият храм с идолите?Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог:
Ще се заселя между тях
и между тях ще ходя;
и ще им бъда Бог,
и те ще Ми бъдат люде”.
17 Затова –
“Излезте изсред тях и отделете се”,
казва Господ,
“И не се допирайте до нечисто”;
и
“Аз ще ви приема,
18 И ще ви бъда Отец,
И вие ще Ми бъдете синове и дъщери”,
казва всемогъщият Господ.
1 И тъй, възлюбени, като имаме тия обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенствуваме в светост със страх от Бога.
ЗАКОНИ ПРОТИВ СМЕСВАНЕТО
В този пасаж ап. Павел аргументира отделянето на вярващите от невярващите. За да го направи, той започва с един призив идващ от Стария Завет. “Не се впрягайте несходно с невярващите!” Идеята за несходен впряг между вярващи и невярващи идва от Второзаконие 22:10. Там Бог забранява да се впрягат заедно животни от различни видове. Около този закон в същия пасаж има и други странни закони. Като например: “Да не сееш лозето си с разнородни семена” (Второзаконие 22:9) или пък “Да не обличаш дреха направена от вълна и лен смесени заедно.” (Второзаконие 22:11).
Според вас защо Бог даде тези странни заповеди и дори нареди на Мойсей да ги впише в Свещеното писание? Дали защото беше загрижен за това как биха изглеждали, ако носеха дрехи, изработени от смесена прежда от вълна и лен? Имаше ли някаква сериозна причина земеделците да не сеят разнородни семена? И какво толкова лошо имаше в това някой да си впрегне вола и магарето заедно, ако въобще биха могли да му вършат работа?
Господ даде тези закони на народа си, защото искаше те да научат някои духовни уроци от тях. Като не предяха смесена прежда от вълна и лен, и като не смесваха семената на нивата, и като не впрягаха заедно вол и магаре, Божиите хора запомняха, че те самите не трябва да се смесват с невярващите народи, които живееха около тях.
Бог искаше да пази хората си отделени от всички други. Той не желаеше людете му да бъдат отклонени от поклонение само на Него под влияние на околните народи. Езичниците около Израил живееха живот противен на Божията воля и тяхното непокорство на Божиите заповеди беше противно и отвратително в Божиите очи. И Бог знаеше, че ако народът му се смеси с тези езичници, те скоро ще започнат да живеят и да постъпват по същия начин като тях (Исус Навиев 23:1-16). Именно затова Бог каза:
10 Да не ореш с вол и осел заедно.
Волът е чисто животно, докато оселът – нечисто. Освен това начинът по който те вървят и дърпат ралото не е еднакъв. Както волът и магарето са различни животински видове, така и вярващият и невярващият са различни духовни видове. И както в Стария Завет, така и в Новия, Бог е против смесването. Всъщност, думата “освещение” означава “отделяне за специална употреба”. Това отделяне не е външен акт, а вътрешно отношение на сърцето.
СЛАВНИ ОБЕЩАНИЯ
Като вярващи ние не само сме отделени от света, но сме отделени за Бога. Ние сме Неговия храм, ние сме неговия народ, ние сме неговите деца. Всъщност, това са едни невероятни обещания. Във 2 Коринтяни 7:1, който е последния стих от пасажа се казва:
1 И тъй, възлюбени, като имаме тия обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенствуваме в светост със страх от Бога.
Забележете, обещанията, които имаме би трябвало да ни мотивират за очистване, усъвършенстване, освещение и отделяне от невярващите. Ако се замислим за обещанията, дадени в ст.16 и 18, ние ще бъдем смаяни от широтата на техния обхват. Какви са тези обещания?
- Да бъдем Божии хора – Бог да ходи всред нас;
- да бъдем Негов храм – Той да обитава в нас;
- да бъдем осиновени от Него – Той да ни бъде Татко, и ние да му бъдем синове и дъщери (ст.16,18).
Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: “Ще се заселя между тях
и между тях ще ходя;
и ще им бъда Бог,
и те ще Ми бъдат люде”.и
“Аз ще ви приема,
18 И ще ви бъда Отец,
И вие ще Ми бъдете синове и дъщери”,
казва всемогъщият Господ.
Това означава да имаме пълното божествено подсигуряване, цялата сила и мощ, всичката грижа и протекция от които се нуждаем, изобилие от помазание, пълнота от неизказана и преславна радост – всичко онова, което сърцето ни желае.
УСЛОВИЕТО ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА ОБЕЩАНИЯТА
Но, тези прекрасни обещания не са безусловни. Те са квалифицирани. Осъществяването им не зависи само от Бог, но и от нас. Какво е условието? Отделяне от останалите – от езичниците, от невярващите, от онези, които не са Божии, колкото и добри и симпатични да са те. Всъщност структурата на стихове от 16, 17 и 18 е като на един сандвич. Стихове 16 и 18 са като филиите на този сандвич – те и двата съдържат превъзходните обещания. Но, плънката на сандвича е ст.16 – условието, което гарантира изпълнението на обещанията. То съдържа посланието на целия параграф. Какво е това условие (ст.17)?
“Излезте изсред тях и отделете се”,
казва Господ,
“И не се допирайте до нечисто”;
Да “излезем” изсред кои? Да “се отделим” от кои? От невярващите. Защо?
- Защото невярващите живеят в грях и “беззаконие”;
- Защото очите им са заслепени и те ходят в “тъмнина”, недопускайки да бъдат огрети от славната светлина на Христовото благовестие (2 Коринтяни 4:4),
- Защото са предадени под властта на Сатана, и ако се обвържем прекалено много с тях, рискуваме и ние да изпаднем под неговата власт;
- Защото както ние сме Божий храм, така те са езически храм;
Защото, ако се обвържем прекалено много с тях, има опасност да отпаднем от вярата и да споделим участта им. А каква е тя? В Откровение 21:8 се казва, че тяхната участ ще бъде “втората смърт” в “огненото езеро”.
А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудниците, чародейците, идолопоклонниците и всичките лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт.
Освен това, забележете, че това не са просто думи на някой човек, това са думи на Господ (ст.17):
“Излезте изсред тях и отделете се”,
казва Господ!
Тези думи са взети от Исая 52:11. Там те са едно обръщение към онези, “които носят съдовете Господни”
11 Оттеглете се, оттеглете се, излезте от там.
Не се допирай до нечисто;
Излезте изсред него;
Очистете се вие, които носите съдовете Господни;
Тези думи ни напомнят, че ние сме Божии свещеници, Божии служители, и като такива трябва да полагаме грижа за духовната си чистота. Съучастието с невярващите би ни осквернило. Затова трябва да се “оттеглим” и да “излезем” от тяхната оскверняваща компания.
В текстът Павел не навлиза в подробности за какво точно отделяне от невярващите става въпрос. Вместо това, той ни дава един общ принцип, който ние трябва да решим как да прилагаме в живота си под водителството на Святия Дух. Обобщен, принципът би звучал така: “Не започвайте каквото и да е взаимоотношение с невярващите, било то временно или постоянно, което би довело до компромис с вашите християнски стандарти или до рискуване на последователността на вашето християнско свидетелство. И защо е нужно едно такова изолиране? Защото невярващият не споделя християнските стандарти, разбирания и цели.” (Expository Bible Commentary)
Ап. Павел аргументира отделянето на вярващите от невярващите като задава пет риторични въпроса, които включват всички важни взаимоотношения в живота (ст.14-16):
- какво общо имат правдата и беззаконието?
- или какво общение има светлината с тъмнината?
- 15 и какво съгласие има Христос с Велиал?
- или какво съучастие има вярващия с невярващия?
- 16 и какво споразумение има Божият храм с идолите?
Всички тези взаимоотношения са неадекватни или с други думи те са пълен абсурд. Самата мисъл за тях е недопустима!
КАКВО ОБЩО ИМАТ ПРАВДАТА И БЕЗЗАКОНИЕТО?
Правдата и беззаконието включват целия диапазон на нравствено поведение.
Някои хора защитават “свободата си” да се свързват с когото си искат и да изграждат взаимоотношения каквито си искат. Но така те допускат да бъдат измамени от греха. Да изграждаш дълбоки приятелски взаимоотношения с невярващ, било то мъж или жена е равносилно на това да влизаш във вода и да очакваш да излезеш сух. Такова поведение противоречи на Господната молитва. Не можеш да казваш “и не ни въвеждай в изкушение” (Матей 6:13) и в същото време с поведението си да каниш “лошите другари да покварят добрите ти нрави” (1 Коринтяни 15:33). Едно такова поведение е некоректно и непоследователно.
КАКВО ОБЩЕНИЕ ИМА СВЕТЛИНАТА С ТЪМНИНАТА?
Светлината и тъмнината засягат разбирането за Божиите неща. Какво разбиране има невярващия за Божиите неща?
Приятелството ти с невярващ постепенно ще отнеме духовната ти сетивност и ще те доведе до състояние при което няма да можеш да осъзнаваш какво правиш и накъде се насочваш. Ще бъдеш като омаян от чародей. Както ап. Павел каза на Галатяните: “О, несмислени галатяни, кой ви омая, вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно очертан като разпнат?” (Галатяни 3:1). Или както Христос каза: “слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата” (Матей 15:14).
КАКВО СЪГЛАСИЕ ИМА ХРИСТОС С ВЕЛИАЛ?
Христос и Велиал обозначават авторитета, личността или нещото, което един човек признава за господар в живота си.
Името “Велиал” означава “нещо, което не струва” или “злина”. Тук то е название на злия, нашия противник, на “онази старовременна змия, която се нарича дявол и Сатана, която мами цялата вселена” (Откровение 12:9).
Кой е господарят на вярващия? Исус Христос. Него ние наричаме не само Спасител, но и Господ. А кой е господарят на невярващия? Сатана. Едно от местата, където най-точно е описано духовното състояние на невярващите е Ефесяни 2:1-3. Те са духовно мъртви, напълно отделени от Бога поради греховете и престъпленията си, влачени от течението на този свят, покорни слуги на “княза на въздушната власт, на духа, който сега действува в синовете на непокорството”, изпълняващи волята на своята плът и помислите на старото си естество, и обречени на вечна погибел без Бога.
Възможен ли е тогава благополучен впряг между вярващия и невярващия, ако те са под влиянието на две напълно противоположни свръхестествени сили?
КАКВО СЪУЧАСТИЕ ИМА ВЯРВАЩИЯ С НЕВЯРВАЩИЯ?
Вярващият и невярващият са категории от областта на вярата.
Защо не трябва да се впрягаме несходно с невярващите? Защото хомотът на вярващия и хомотът на невярващия са различни. Кен Чант ги описва така:
“Хомотът” на невярващия
Неговото единствено богатство се намира на тази земя, в материални притежания. Той няма никакво друго богатство, така че посвещава целия си живот на натрупване/събиране на имот и се държи за него ожесточено. Неговите пари са единствената му сигурност, той зависи от тях за всичко. Неговото щастие е вързано за земните неща, запазването му винаги е риск, и той живее в притеснение, винаги опасяващ се, че ще загуби онова, което е придобил.
За него смъртта е крайно бедствие; гробът е неизговорима гнусотия, подигравка на всичките му претенции, унищожител на всичките му мечти, изоставяне на всичките му надежди, гнилота под нозете му, събаряне на цялото му достойнство.
Неспособен е да открие удоволствие някъде другаде освен във физически източник, така неговите удоволствия остават затворени във времето, мястото и материалния свят; той е лесно засищан, но никога сит, лесно задоволяващ се, но никога задоволен; и “както кучето се връща при бълвоча си, и окъпаната свиня се валя в тинята” (2 Петр. 2:22).
За него молитвата е пълна глупост, нищо не е така безплодно за него; тя обижда неговата гордост и плътска самодостатъчност; противоречи на неговата естествена логика и осмива неговата земна философия; не може да възприеме вероятността за божествена намеса в човешките дела.
Гледа на християните като на глупаци, които бързо се разделят със своите пари; не вижда смисъл в отдаването на пари или време на църквата; мисли, че християните плащат сляпо и глупаво за няколко часа религиозно развлечение; концепцията за даване на десятък му изглежда особено нелепа; тя го обижда вероятно повече и е по-неприемлива за него от всеки друг аспект на християнския живот.
“Хомотът” на вярващия
Неговото богатство е в небето, в царството приготвено за него от Отца. Той е доволен да се радва на светските блага, които Отец му дава способност да събира (всъщност, той може да им се радва по-добре от невярващия), но е готов с радост, ако Бог изиска от него, да продаде всичко, което има, да го раздаде на бедните и да последва Господа до краищата на земята. Поддържа слабо доверие във всичко материално, понеже истинската му сигурност е в Бог, и щастието му е да върши Божията воля.
За него в смъртта няма страх; и неговият гроб не е край, но славно начало; време, през което той встъпва в рая, вход към вечно блаженство; стъпката, чрез която той се изкачва в самото Божие присъствие и чрез която получава реализацията на най-дълбоките си желания.
Той много се наслаждава на словото на своя Баща, и всичко, що е в Него, и главната му наслада се намира в духовните удоволствия, а не във физическите; в употребата си те не го изморяват, нито му омръзват или го изнервят, нито го изтощават; напротив, те карат участника да расте постоянно от слава в слава, в хвалебни химни и радост (2 Кор. 3:18).
Най-великият му ресурс е молитвата; той смалява зависимостта си от човешка мъдрост и естествени умения; не се доверява на плътта и нейните пътища, но търси да живее на духовна основа, където има достъп до небесните неограничени авоари и Божието любящо водителство.
Наслаждава се повече в даването отколкото във вземането и мисли, че всичките дарове са малка отплата за изобилието, което Бог е излял над него; той гледа на даването като на инвестиция в бъдещето, то е капитал вложен към наследството му в Божието царство; той вярва, че с Божие благоволение ще просперира повече с остатъка от това което е дал, отколкото ако би задържал всичко; мисли, че десятъкът е разумна основа за даване и възнамерява да го увеличи вместо да го намали; вярва в Божиите обещания.”
Както волът и магарето не могат да се сработят заедно, понеже са несъвместими, така и вярващият и невярващият не могат да се сработят заедно, понеже са несъвместими. Едно такова обвързване само би създавало проблеми за вярващия и би му попречило в освещението, духовния живот и служението му. Ето защо Бог ни призовава да се предадем изцяло на Христос и така да запазим своята идентичност като Божии деца.
В тази връзка Кен Чант казва: “От нас не се изисква да изолираме себе си физически и социално, но от нас се изисква да бъдем хора отделени в амбиция, внимание, грижа и сигурност. Нашата увереност има различна основа, нашият живот има различна посока, нашата радост има различен източник, нашата любов има различен мотив, нашата сигурност има различна защита и нашата надежда има различна гаранция.”
КАКВО СПОРАЗУМЕНИЕ ИМА БОЖИЯ ХРАМ С ИДОЛИТЕ?
- какво общо имат правдата и беззаконието?
- или какво общение има светлината с тъмнината?
- 15 и какво съгласие има Христос с Велиал?
- или какво съучастие има вярващия с невярващия?
- 16 и какво споразумение има Божият храм с идолите?
Улавяте ли движението на мисълта на апостола? Като че ли умът му се връща назад към спора за яденето на храни, принасяне на идолите. Като че ли си спомня онези толерантни, либерални, “широко-скроени” християни, които си позволяваха да седят в идолските капища. Но, горчивият плод от тази тяхна свобода беше, че сега те отхвърляха онзи, когото трябваше да обичат. Апостол Павел никога не възнамеряваше да даде каквото и да позволение по отношение на идолопоклонството (1 Коринтяни 10:12,14,19-22), но в първото си послание той даде най-доброто от себе си, за да не допусне да каже нещо, което би могло да се счете като ограничаване на християнската им свобода (1 Коринтяни 10:25-31). Но, сега той не чувства такава необходимост. Защото, за съжаление, тяхната свобода се е превърнала в слободия, тяхната любов – в омраза, или в най-добрия случай в хладкост. Християнството им е дегенерирало до такава степен, че сега те са под опасност да приемат напразно Божията благодат. В началото на тази глава той им казва (1 Коринтяни 6:1):
1 И ние, като съдействуваме с Бога, тоже ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат.
Божият храм и идолите са символ на поклонението, което извършва даден човек. Нищо не е по-мерзостно и отвратително за един юдеин от идол в Божия храм. По този въпрос не може да има съгласие. Поклонението на Бога и на идолите са напълно несъвместими. Един идолопоклонник никога не би се поклонил на истинския Бог. По подобен начин един истински християнин никога не би се поклонил на идол. Като под “идол” тук трябва да разбираме не само някакъв изваян образ на божество, а всяко нещо, което застава между човешката душа и Христос. За даден човек идол могат да бъдат парите, удоволствията, славата, властта и какво ли не още. Не може чрез приятелството ти с невярващ да приемаш неговата ценностна система и в същото време да продължаваш да бъдеш огнен християнин. Споразумението с идолите ще те изсмуче, ще те ограби от силата ти и ще те отдели от Бога. Няма друга възможност.
Нещо повече, ние самите сме Божий храм. Трябва ли тогава да отваряме душата си за невярващите и да допускаме тяхното идолопоклонство в себе си. Идолите са съперници на Бога за Неговата почит, а Бог е ревнив Бог, който няма да даде славата си на друг. В Яков 4:5-4 апостолът е още по-остър:
4 Прелюбодейци! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога. 5 Или мислите, че без нужда казва писанието, че Бог и до завист ревнува за духа, който е турил да живее в нас?
Апостол Йоан също казва подобно нещо в заключението на своето Първо послание: “Дечица, пазете себе си от идоли!” (1 Йоаново 5:21)
НЕ СЕ ВПРЯГАЙТЕ НЕСХОДНО С НЕВЯРВАЩИТЕ!
Поради всички тези неща,
- поради това че правдата и беззаконието нямат нищо общо;
- поради това, че светлината не може да съжителства с тъмнината;
- поради това, че никога няма да има съгласие между Христос и Велиал;
- Поради това, че невярващият не може да съучаства с вярващия;
- Поради това, че не може да има споразумение между Божия храм и идолите;
Поради всички тези причини, “не се впрягайте несходно с невярващите”!Забележете, тук се говори за “впряг”, за “ярем” или за “хомот”. Някой може да каже: “но аз не зная дали връзката, която имам с този и този човек е ярем”. Е, Павел използва и други думи, така че всеки човек да може да чуе това, което Бог иска той да разбере: “общо”, “общение”, “съгласие”, “съучастие”, “споразумение”.Яремът в тази ситуация представлява споделена отговорност за изпълняването на определена задача при която взаимоотношенията са почти неразрушими. Яремът не е нещо, което се чупи лесно. Той е ограничаващ. Впрегнатите в един ярем животни нямат друг избор, освен да работят заедно. Те нямат независимост. Дали им харесва или не, те трябва да правят това, което прави и другия.И когато Павел казва на коринтяните: “Не се впрягайте несходно с невярващите!”, те вече са се били впрегнали в такива взаимоотношения и тяхното духовно развитие е било поразено от тях. Затова Павел им казва: “Спрете! Прекратете всякакви такива приятелства! Излезте изсред тях и отделете се! Това е Божието Слово към вас!”Но, това, което Павел НЕ казва в тези стихове е “Прекратете всякакви взаимоотношения с невярващите!” Да направим това, би означавало да се оттеглим в някакво гето или в манастир. Ние сме призвани да обичаме невярващите, да се молим за тях, да им правим добро и да им благовестваме. Не и обаче, да ги допускаме толкова близко до себе си, че те да ни влияят и да ни предават ценностната си система. Това, което Павел казва е: “Прекратете и избягвайте взаимоотношения с невярващите, което са твърде близки.” Взаимоотношения с невярващите, които са твърде ограничаващи, взаимоотношения, които е трудно (ако не и невъзможно) да бъдат нарушени трябва да бъдат избягвани. Точно както тъмнината и светлината са две взаимни противоположности, точно както вода и олио не се смесват, така при такива взаимоотношения има сериозен сблъсък на цели и лоялност, които са заложени на карта и са под огромна опасност.Също, бих желал да подчертая, че тук става въпрос за взаимоотношения не между вярващи, а между невярващи. В Библията срещаме приятелска любов само между мъже или само между жени, която е красива и възвишена – любов като тази между Давид и Йонатан (1 Царе 18) или Исус и Йоан. Вярвам, че такива взаимоотношения са библейски и изграждащи. С такива приятели ние сме на един дух – можем да се молим, да споделяме, и дори да изповядваме един на друг греховете си. Но, ако ние споделяме най-интимните си мисли или душевни проблеми с невярващ, тогава ние сме под опасността на “несходния впряг”. Ако Христос не е в центъра на една толкова силна връзка, тогава има реална опасност тя да се превърне в “несходен впряг”.
УДАРИ ОТ ПРИЯТЕЛ СА ИСКРЕНИ
Трябва също да вземем под внимание и това, че този параграф е обграден от други два, които напомнят на коринтяните за неговата любов към тях. Непосредствено преди този пасаж в 6:11-13 той им казва:
11 О коринтяни, устата ни са отворени към вас, сърцето ни се разшири. 12 Вам не е тясно в нас, но в сами вас е тясно нам. 13 И тъй, във вид на еднакво възмездие, (като на чада говоря), разширете и вие сърцата си.
А непосредствено след увещанието да не се впрягат несходно с невярващите, ап. Павел отново потвърждава любовта си към тях – дори до смърт (7:2-3).
2 Сторете място в сърцата си за нас; никого не сме онеправдали, никого не сме развратили, никого не сме изкористили. 3 Не казвам това за да ви осъдя; защото по-напред казах, че сте в сърцата ни, така щото да бъдем заедно и като умрем и като живеем.
Това ни показва, че не поради злоба или омраза, а от любов към тях Павел ги укорява. В Притчи 27:5-6 четем:
5 Явното изобличение е по-добро
От оная любов, която не се проявява.
6 Удари от приятел са искрени,
А целувки от неприятел – изобилни.
Ако си във взаимоотношение с невярващ, което е “несходен впряг”, взаимоотношение, което те ограничава и връзва, а ти дори не се усещаш, какво очакваш от истинската любов? Тя няма да премълчи. Няма да ти каже: “Няма проблем, продължавай си, Бог ще продължи да те обича при всички положения!” Не, истинската, христова любов ще ти каже: “Престани да се впрягаш несходно с невярващ! Казвам ти го не за да те огранича или да ти отнема свободата! Казвам ти го за твое добро!”