31 Октомври е отбелязан в календара като ден на Реформацията. Този празник винаги ме е вълнувал, тъй като е празник на всички протестантски църкви, каквато е и нашата. Световното християнство има три основни клона – православие, католицизъм и протестантство. Официалното отделяне на православната от католическата църква става през 1054 година, а протестантството се отделя от католицизма преди около петстотин години – през 1517.
Често съм си задавал въпроса “Какви са причините за сформирането на протестантските църкви и отделянето им от католическата?” Факторите, които довеждат до Реформацията са толкова много, че в една беседа не можем да ги разгледаме всички, но ще се спрем на един от тях и това е Ренесанса. През този период, който започва около 1350 година умовете на хората се подготвят да отхвърлят робството на безпросветността и крепостничеството – двата лоста с които духовенството е държало в подчинение народните маси. Ренесансът се характеризира със съживяване на гръцката и римски култури. Великото мото на ренесанса е “ад фонтес” – назад към изворите – от готиката към гръцкото и римското. Идеята е, че колкото по-близо сме до извора толкова по-близо сме до чистотата му. Смятало се е, че ако Европа се завърне към гръцката и римската култура ще бъде много по-богата.
В цяла Европа общото образование се засилва. Във всеки голям град се създават университети. Между 1450 и 1517 година само в Германия се откриват девет университета.
Когато започнете да се занимавате с гръцки и латински, това неминуемо ще Ви доведе до Новия Завет. За много християнски учени “ад фонтес” – назад към изворите е означавало връщане към изучаване на оригиналните библейски езици. А това само по себе си е водело до едно по-добро разбиране на Свещеното Писание.
Една от най-изтъкнатите личности от периода да възраждането е Еразъм Ротердамски (1466-1536). Той е незаконен син на свещеник (на свещениците Църквата отказвала правото да стават бащи) и получава образованието си сред “Братята на общия живот”. Без особено желание влиза в един от манастирите им, ала не след дълго получава разрешение да го напусне и се посвещава на знанието и науките. Той е убеден християнин и хуманист и смята, че най-добрия начин за реформиране на църквата е науката: изучаването на Библията на староеврейски и старогръцки, както и на ранните църковни Отци. Стреми се към църковна реформа по мирен път.
Еразъм допринесъл за Реформацията по два начина.
САТИРАТА НА ЕРАЗЪМ
Първо, той излагал на показ злоупотребите в църквата, като пишел срещу моралното разложение на всички равнища и безпощадно изобличавал невежеството, леността и безпътството на монасите. Еразъм Ротердамски бил майстор на сатирата. Един съвременен писател отбелязва, че “само когато хуморът озарява съзнанието му, той става истински дълбок мислител”. Най-известната му книга “Възхвала на глупостта” е написана през 1509 година в дома на неговия приятел Томас Мор и е посветена на него. В нея той описва иронично как повечето хора “възлагат надеждите си за спасение на строго спазване на религиозните церемонии, без да се замислят, че Съдникът на тази земя в последния ден ще пита: “Кой е искал тези неща от вас?”
През 1517 година се появява анонимен труд, озаглавен “Юлий, прогонен от небесата”. В него прословутия бивш папа Юлий Втори се явява пред вратите на рая и настоява да влезе, но не е допуснат. По всеобщо мнение творбата е излязла изпод перото на Еразъм Ротердамски, но той го отрича. По всяка вероятност я е написал за собствено ползване и се е изплашил за живота си, когато тя е била публикувана без негово разрешение. През 1559 година всичките му трудове били включени в Индекса на забранените книги на католическата църква.
В “Юлий, прогонен от небесата” четем:
ЮЛИЙ: Какво, по дяволите, става тук? Вратата нещо не се отваря. Май бравата е била сменена или са се опитвали да я разбият.
ДУХЪТ НА ЮЛИЙ: Я провери да не си взел друг ключ. Тази врата не се отключва със същия ключ, като ковчежето ти за пари…
ЮЛИЙ: Вече ми дойде до гуша. Ще почукам!
СВ. ПЕТЪР: Добре, че вратата ни е като от желязо. Инак това приятелче – не го знам кой е – щеше да я избие. Дали не е дошъл някой великан или сатрап, някой разбойник? О, Боже вечен, какво надушвам, вони като отточна тръба… Кой е?
ЮЛИЙ: Слепец ли си, та не виждаш ключа и златния дъб (семейния герб на Юлий)? Не виждаш ли тройната (папска) корона и специалните ми одежди (soutane), окичени с бляскави накити и злато?
СВ. ПЕТЪР: Да, разпознавам сребърния ключ, макар, че ключът е само един и твоя изобщо не прилича на ключа, поверен ми от Христос, истинския пастир на църквата. А колкото до наглата ти корона, как бих могъл да я позная? Дори тиранин варварин не е дръзвал да се перчи с такова нещо, камо ли пък човек, който очаква да бъде допуснат. А и бляскавите ти одежди не ми правят никакво впечатление, винаги съм презирал накитите и златото, за мене те са боклук…
ЮЛИЙ: Стига си дърдорил, отвори вратата! Или предпочиташ да я избия? На кратко, не виждаш ли каква свита имам?
СВ. ПЕТЪР: Как да не ги виждам тези закоравели разбойници? Но в случай, че не знаеш, ще ти кажа, че тази врата се щурмува с други оръжия.
ЮЛИЙ: Стига с тези приказки! Ако не се подчиниш начаса, ще стоваря дори върху тебе мълнията на отлъчването, с която навремето хвърлях в ужас и най-могъщите владетели, че и цели кралства. Ето, булата е вече готова!
СВ. ПЕТЪР: За каква мълния, за какъв гръм, за какви були ми говориш тъй надуто? Никога на сме чували от Христос за такива неща.
ЮЛИЙ: Не се ли подчиниш, ще разбереш какви са.
СВ. ПЕТЪР: Преди може и да си хвърлял в ужас някого с тези празни приказки, но тук те не значат нищо.Тук трябва да боравиш с истината. Тази цитадела се отвоюва с добри дела, а не със злословие.
През първите години на Реформацията един пратеник на папата в Германия пише до Рим, че сатирата на Еразъм Ротердамски е по-вредна за папството отколкото изобличенията на Лютер. Като кара хората да се смеят на римската система, той подкопава римокатолицизма повече отколкото протестите на реформаторите.
ОТПЕЧАТВАНЕТО НА ГРЪЦКИЯ НОВ ЗАВЕТ
Вторият принос на Еразъм към реформацията, освен изобличаването на злоупотребите в католическата църква е първото в историята печатно издание на Новия Завет на гръцки език. Това става през 1516 година. Това привлича вниманието на учените към истинското Христово евангелие и към тълкуването му от самите Христови апостоли. Те започват да гледат на писанието като на по-важно от схоластичното богословие. Авторитетът на писанието се поставя над авторитета на църквата.
Чрез това издание Библията, както е казано се вади изпод шиника, и се слага на светилника за да пръска светлината си сред човеците. Свещеното писание скоро се превежда на различните европейски езици. С помощта на печатарската машина, изобретена през 1454 година в Германия, Божието Слово започва да се разпространява в множество екземпляри и то на достъпна цена. По този повод Еразъм отбелязва: “Моля се на Бога орачът да пее над ралото стихове от писанието и тъкачът да ги тананика над стана.” Този Нов Завет на гръцки кара мнозина да се обърнат към протестантството.
Има една поговорка за Реформацията според която: “Еразъм снася яйцето, а Лютер го измътва.” Как? Чрез изобличаване на злоупотребите на католическата църква и чрез първото в историята широко публикувано печатно издание на Новия Завет.
Ползвани материали:
ХРИСТИЯНСКАТА МИСЪЛ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ, Нов Човек, София, 1999