ВЪЗКРЕСЕНИЕТО – СЛАВНО И УЖАСНО

Матей 28:1-6

ОТ ДРУГАТА СТРАНА

В своята книга „Шест часа един петък“ Макс Лукадо разказва за един мисионер в Бразилия. Този мисионер бил открил едно неизвестно дотогава индианско племе, което живеело в затънтен край на Бразилската джунгла. Селото на индианците било разположено край пълноводна река. Веднъж сред тях се разразила ужасна вирусна епидемия. Хората умирали всеки ден. Всички отчаяно се нуждаели от медицинска помощ. Болницата не била твърде далеч от тях – на другия край на реката. Те, обаче, се страхували да прекосят реката, защото вярвали, че тя е обитавана от зли духове. За тях влизането в реката било равносилно на сигурна смърт. Мисионерът им обяснил, че той бил прекосявал реката многократно и си оставал невредим. Те, обаче не били впечатлени от разказа му. Тогава той ги довел до брега на реката и си потопил ръката във водата. Те, обаче, все още не желаели да влязат. Тогава той влезнал до кръста във водата и си наплискал лицето с вода. Те продължавали да не му вярват – все още се страхували да влязат в реката. Най-накрая то се потопил под повърхността на водата, заплувал под вода и излязъл на отсрещната страна. От там в знака на победа той размахал триумфално юмрука си във въздуха – бил влязъл целият във водата, преплувал реката и бил останал невредим. Като го видели, индианците избухнали с радостни възгласи и го последвали до другата страна на реката. Така селото било спасено от ужасната епидемия.

Точно това направи и Исус за нас. Той говореше на хората, че не трябва да се боят от „реката на смъртта“, но те не му вярваха. Тогава той се докосна до носилото на мъртвия син на вдовицата от Наин и го върна към живот. Влезе в дома на Яир и каза на мъртвото му момиче „Талита куми!“ – „Момиче стани!“. Остави Лазар да прекара четири дни в гроба. След това извика „Лазаре, излез вън“ и Лазар излезе от гроба. Но хората все още не искаха да Му повярват. Накрая, Самият Исус влезе в реката на смъртта и изплува от другата стана. В Матей 28:1-6 се казва:

1 А като се мина съботата, на първия ден от седмицата, дойдоха Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба. 2 А, ето, стана голям трус; защото ангел от Господа слезе от небето и пристъпи, отмести камъка, и седна на него. 3 Изгледът му беше като светкавица, и облеклото му бяло като сняг. 4 И в страха си от него стражарите трепереха, и станаха като мъртви. 5 А ангелът проговори, като каза на жените: Вие не се бойте, защото зная, че търсите разпнатия Исус. 6 Няма Го тук; защото възкръсна, както и рече: дойдете и вижте мястото, гдето е лежал Господ.

Този текст от евангелието на Матей ни предлага две теми на размисъл свързани с възкресението – славата на възкресението и ужасът от възкресението. И желая да ви обърна внимание на това, че във всеки един от тези свои аспекти Христовото възкресение е предзнаменование на нашето възкресение.

СЛАВАТА НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

За да възкръсне, нашият Господ не се нуждаеше от помощта на ангел. След като възкръсна, той можеше сам да отмести камъка на гробната врата. Но, Бог изпрати ангела си, който да отмести камъка и да разкрие величието на празния гроб. Защо? Защото Той искаше да направи възкресението на Своя единороден Син славно и придружено от знамения и чудеса събитие. Затова, когато Той възкръсна като победител над греха и над смъртта, Бог разтърси земята и изпрати ангел, който да възвести това най-славно събитие в човешката история. В ст.2-3 четем:

2 А, ето, стана голям трус; защото ангел от Господа слезе от небето и пристъпи, отмести камъка, и седна на него. 3 Изгледът му беше като светкавица, и облеклото му бяло като сняг.

Христос можеше да си възкръсне и без земетресение и ангел, но Бог разтресе земята и изпрати ангела си, за да направи възкресението на Божия син още по-славно. Чудното е, че по същият начин по който ангел засвидетелства Христовото възкресение и нашето възкресение ще бъде засвидетелствано от ангели. Според ап. Павел, то ще бъде при глас на архангел (1 Солунци 4:13-17):

13 А не желаем, братя, да останете в неизвестност за ония, които умират, за да не скърбите както другите, които нямат надежда. 14 Защото, ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исус Бог ще приведе заедно с Него. 15 Защото това ви казваме чрез Господното слово, че ние, които останем живи до Господното пришествие, няма да предварим починалите. 16 Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; 17 после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа. 18 И тъй, насърчавайте се един друг с тия думи.

Както Христовото възкресение, така и нашето възкресение ще бъде славно. Така както Христос възкръсна в слава и ние ще възкръснем в слава! Тук на тази земя ние често се сблъскваме с изпитания, скърби, гонения и проблеми, сълзи и дори смърт. Но, дерзайте! Славата ни очаква. Дори и да умрем, по същият начин по който гробът не можа да задържи Христос повече от определеното от Бога време, той няма да може да задържи и нас! Ние ще възкръснем от мъртвите. Понеже Той живее, и ние ще живеем. В Йоан 14:19 сам Исус казва: „Понеже аз живея, и вие ще живеете“. А в 1 Петрово 1:3-5 ап. Павел възкликва:

3 Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исус Христос от мъртвите, 4 за наследство нетленно, неоскверняемо, и което не повяхва, запазено на небесата за вас, 5 които с Божията сила сте вардени чрез вяра за спасение, готово да се открие в последно време.

Жив Господ – жива надежда!

КЪДЕ Е КЛЮЧЪТ ЗА КОВЧЕГА?

В Америка имало един баща, който бил вдовец и сам отглеждал малкото си момиченце. Веднъж те трябвало да отидат в съседен град по някаква работа. Там те отседнали в скромен хотел. Но през нощта на момиченцето изведнъж се разболяло и се случило най-лошото – внезапно починало. Бащата бил съкрушен. Вече бил загубил съпругата си, а сега и неговата единствена дъщеря си била отишла.

На погребението само двама души вървели след ковчега – бащата и местния пастир. Ковчегът бил специална изработка – заключвал се със специална ключалка. На гроба бащата извадил от джоба си ключа за ковчега, отворил го и погледнал за последен път бледото личице на своето малко момиченце. След това мълчаливо затворил капака на ковчега, заключил го и предал ключа на пазача на гробището.

На връщане пастирът утешавал покрусеният човек с Божието Слово. Между другото той му цитира и думите на Исус от Откровение 1:18: „Аз съм първият и последният и живият; бях мъртъв, и, ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада.“ „Какво значи това за тези ключове?“ – попитал през сълзи опечаленият баща. „Ето какво“ – отвърнал Божият човек – „Ти си мислиш, че ключът от ковчега на твоето малко момиченце е в ръцете на пазача на гробището, но нека ти кажа нещо. Това не е вярно. Ключът за ковчега на твоята дъщеря виси на ключодържателя на Божия Син. Един ден, при неговото пришествие, Той ще го използва за да отвори ковчега. Тогава твоята дъщеря ще възкръсне и ти ще я видиш отново!“

При тези думи лицето на разплакания баща просветнало и той прозрял славата на възкресението. Ние винаги трябва да помним, че възкресението на нашият Господ Исус Христос е залог, гаранция и модел за нашето собствено възкресение. В 1 Коринтяни 15:43 се казва за човешкото тяло, че то се „сее в безчестие“, но „възкръсва в слава“. Както нашият Спасител възкръсна с едно обновено, славно, но в същото време разпознаваемо тяло, така и ние ще възкръснем с прославени и разпознаваеми тела в последния ден.

УЖАСЪТ ОТ ВЪЗКРЕСЕНИЕТО

Така както славата на Христовото възкресение е предзнаменование за славата на нашето възкресение, така и ужасът от Христовото възкресение е предзнаменование за ужасът от нашето възкресение.

За нас, христовите ученици възкресението е най-светъл празник. Великден е пълен с „неисказана и преславна радост“. Но за онези, които все още не се познали Христос, възкресението е ужасна вест, защото то им говори за техните грешки и осъждението, който ги очаква. В ст. 2-4 се казва:

2 А, ето, стана голям трус; защото ангел от Господа слезе от небето и пристъпи, отмести камъка, и седна на него. 3 Изгледът му беше като светкавица, и облеклото му бяло като сняг. 4 И в страха си от него стражарите трепереха, и станаха като мъртви.

Забележете каква беше емоцията, която изпитаха римските стражи, които бяха поставени да пазят гроба – страх. Когато и да мислим за Великден, ние никога не трябва да забравяме ужасът, който парализира тези закоравели римски войници. Казвам, че не трябва да забравяме този ужас, защото същият този ужас ще обхване душите на невярващите при Христовото пришествие.

Тези войници бяха ставали свидетели на много страшни гледки. Нищо не можеше да ги трогне. Но щом видяха Божият ангел – не възкръсналият Христос, а само неговият ангел – те замръзнаха от страх. И аз искам да те попитам как ще реагираш ти на Второто пришествие, ако все още не си приел Исус Христос за свой Господ? Как ще реагираш на звука на тръбата в последния ден? Какво ще изпиташ когато видиш славното явление на нашият велик Бог Исус Христос? Какво ще усетиш като видиш Божиите мъздовъздаващи ангели и славата на Неговите светии? Страх и трепет ще обземе душата ти и една дума няма да можеш да продумаш. Сърцето ти ще стене пред вида на Божия Син, когото си презирал. И тъй като няма да има къде да се скриеш от присъствието му, просто ще се стопиш като восък. Откъде знам това ли? В Откровение 6:15-17 се казва:

15 И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и всеки свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините; 16 и казват на планините и на скалите: Паднете върху нас и скрийте ни от лицето на седящия на престола и от гнева на Агнето; 17 Защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?

Ако все още не си повярвал във възкръсналия Спасител, то нека Бог да ти даде благодат да вложиш тези думи в сърцето си. Бъди мъдър и помисли какъв ще бъде края ти. Помни, че има Второ пришествие, възкресение от мъртвите и един съд, който има да дойде. Съществува едно нещо нещо, което никога не си си представял какво е, и то се нарича „гневът на Бог Всемогъщий и на Агнето“! Затова, побързай и не отлагай! Действай докато все още имаш благоприятно време. Покай се за бунта и неверието си! Приеми Исус за свой Господ и премини от страната на Божиите неприятели на страната на Божиите последователи.

Нашето възкресение не само ще бъде славно, но ще бъде и ужасно като Христовото възкресение. За едни то ще бъде страшно, а за други – най-прекрасното нещо на света.

ВИЕ НЕ СЕ БОЙТЕ!

Ако явлението на Божият ангел донесе вцепеняване и ужас на Христовите противници, на Исусовите последователи то донесе утеха и радост. Забележително е, че най-добрата вест, която ще чуем някога дойде от едно гробище. Ето какво се казва в Матей 28:4-6:

4 И в страха си от него стражарите трепереха, и станаха като мъртви. 5 А ангелът проговори, като каза на жените: Вие не се бойте, защото зная, че търсите разпнатия Исус. 6 Няма Го тук; защото възкръсна, както и рече: дойдете и вижте мястото, гдето е лежал Господ.

„Вие не се бойте!“ Ние не трябва да се боим, защото чрез вярата си в Христос ставаме наследници на Божието царство. Ангелът извести на жените, че Исус не е в гроба и ги покани да видят мястото където е лежал Той. Това място, обаче, беше празно. Какво значение има празния гроб? Какво толкова интересно и забележително има в него? Той доказва, че Исус от Назарет е Божий син, Помазаник и Господ. Той доказва, че нашите грехове са простени и изличени. Той доказва, че ние сме оправдани и можем да имаме мир с Бога.

Това, което ще се случи според Библията е, че нашият Господ ще се яви на небесните облаци и ще се върне отново на тази земя (Откровение 1:7). Земята и каквото се е вършило по нея ще бъдат изгорени с огън (2 Петрово 3:10). Гробовете ще предадат техните мъртви. Морето също ще предаде мъртвите, които са в него. Книгите ще се разтворят. Съдът ще започне. Божиите ангели ще разделят добрите от злите и злите ще бъдат хвърлени във вечния огън. В Откровение 20:11-15 се казва

11 След това видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от Чието лице побегнаха земята и небето, че не се намери място за тях. 12 Видях и мъртвите големи и малки, стоящи пред престола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бидоха съдени според делата си по написаното в книгите. 13 И морето предаде мъртвите, които бяха в него; и смъртта и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бидоха съдени всеки според делата си. 14 И смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро. Това – присъдата за в огненото езеро е втората смърт. 15 И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той биде хвърлен в огненото езеро.

Всичко това е доста страшно, но във него няма нищо, което да кара вярващия да се страхува. Облечени в праведността на Христос и измити в Неговата кръв, ние ще се намерим без петно или недостатък пред Него. Ще се намерим в онзи „Ноев ковчег“, която няма да бъде повреден когато Божият гняв се излива на тази земя.

ОТКАЗАНА ЛИ Е ТВОЯТА РЕЗЕРВАЦИЯ ЗА АДА?

Две жени си седели на едно хълмче и си почивали. Едната от тях си четял Библията и изведнъж възкликнала: „Знаеш ли? Тук се казва, че Исус е отишъл в ада!“ (Ефесяни 4:9-10). Чувайки тези странни думи, приятелката й се шокирала и казала: „О, не! Ти се шегуваш. Как така Исус би могъл да отиде в ада?!“. Жената с Библията отвърнала: „Не бе, не за да останe там. Той се отбил в ада само за малко – за да откажа нашите резервации за там!“.

Слава на Бога! Затова празнуваме възкресение. Затова го наричаме Великден – защото е празник на нашето собствено спасение от смъртта. Но нека да изпитаме себе си – дали сме във вярата? Защото „резервациите“ на вярващите за ада са отказани, но на невярващите не са!

Сподели във Фейсбук...