Една жена, която била на екскурзия в Израел стигнала до една кошара, която била разположена на върха на един хълм. Вниманието и било привлечено от една бедна овца, която лежала отстрани на пътя блеейки много жално от болка. Жената се приближила още повече за да види каква е причината за нейното страдание. Тогава тя забелязала, че крака на овцата бил ранен. Попитала овчаря какво се е случило.
“Аз трябваше да и го счупя сам”, отговорил той, “Това е единствения начин да запазя това своенравно създание от отделянето му от стадото и попадането му на опасни за него места. От опит съм разбрал, че дадена овца ще ме следва неотлъчно, след като съм се грижил за нея, за да възстановя здравето и. Поради любящото отношение, което ще се установи между нас, докато се грижа за нея, в бъдеще тя ще отговаря мигновено на моите подвиквания и команди.”
Слушайки обяснението на овчаря, жената отвърнала замислено, “Понякога ние бедните човешки овце също проявяваме инат, отклоняваме се в нашите грешни пътища и в резултат се излагаме на големи опасности… Докато Добрият Пастир не допусне в живота ни скърби и неприятности, които да ни възпрат. Идвайки тогава до едно по-близко и по-дълбоко общение с нашия Спасител, накрая ние се настройваме да слушаме гласа Му и да следваме водителството Му.”
Проповед: СЛУЖЕНИЕТО НА КОСТИТЕ