За пръв път чух това поучение от п-р Илия Апостолов някъде около 1986 година в една домашна група в Бургас. Той започна с обяснение на ролите на Христос като Пророк, Свещеник и Цар, наблягайки върху съвременното Му служение на Ходатай (Евреи 7:25).
25 Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях.
Брат Илия продължи, разказвайки за едно видение на някой си вярващ, който в молитва видял Христос на един хълм. Около него имало голяма група хора. Това, което било интересно е, че на вратовете както на Христос, така и на хората около него имало вързани ключове, подобни на ключовете за апартамент. Христовият ключ имал три зъба, които били съвършени и много ясно изразени. Зъбите по ключовете на хората около него били повече или по-малко несъвършени. Ключовете на онези, които били по-далеч от Него имали само един или два зъба, а ключовете на тези, които стояли по-близко до Христос имали по три зъба, но с различна големина. На въпросът какво значи всичко това, този вярващ получил отговор, че това е събранието на ходатаите. Христос е съвършения и главен ходатай, затова Той е в средата, и е издигнат на върха на хълма. Хората около него са другите ходатаи. Ключовете на вратовете на всички представлявали ходатайствената молитва. Тя е ключът, който отваря всички врати. Но дали ключът ще пасне на съответната ключалка зависи от формата на зъбите му. Те представляват начина по който ходатайствената молитва трябва да бъде изказана – с любов, смирение и вяра. Любов, смирение и вяра. Това всъщност са качествата на ходатая. У Христос те са пълни и съвършени. От любов към нас Той отиде на кръста. Със смирение остави славата си в небето и стана послушен до смърт. С вяра претърпя срама, болката и смъртта и възкръсна от мъртвите.
Проповед: НАШИЯТ МОЛИТВЕН ДЕВИЗ