Един ден група изтъкнати учени се събрали и решили, че човекът вече е поел уверено по своя път и повече няма нужда от Бог. Така че, те избрали един от тях да отиде и да Му каже, че са приключили с Него.
Ученият се изкачил при Бог и казал: “Боже, решихме, че повече не се нуждаем от Теб. Дойдохме до момента, когато вече можем да клонираме дори хора и да правим много научно-технически чудеса. Затова, защо просто не си отидеш и не изчезнеш от живота ни?
Бог слушал много търпеливо и любезно. След като учения свършил с речта си, Бог казал: “Много добре, какво ще кажете за това? Нека да направим едно състезание по правене на хора.” На което учения отговорил: “Добре! Чудесно!”
Но, Бог добавил “условието ще бъде да правим хората по същия начин, по който аз създадох Адам в добрите стари дни.” Ученият казал: “Добре, няма проблем!”, навел се и грабнал една шепа пръст. Бог го погледнал и казал: “А, не, не! Не вземай от моята пръст, вземи си от твоята!”
Въпреки огромния си напредък, човек все още работи с това, което Бог е създал, не може да сътвори дори една шепа пръст.
Проповед: СЪТВОРЕНИЕТО ПОГЛЕДНАТО ОТ КОСМОСА