Същият, който е наш Спасител и Господ, Същият който живее в нас, Който ни дава сили, за Когото страдаме, и Който ни утешава, Той е и наш съдия.
Имало двама братя. Единият бил добър и работлив човек. Другият не бил добър и непрекъснато имал проблеми в живота си. Затова пък, винаги разчитал на брат си да го измъква от кашите и мъчнотиите в които се забърквал. Каквото и да направел, брат му винаги го избавял. Минали години. Необузданият брат продължавал да греши, като не вземал пример от живота на добрия си брат. Но станало така, че добрият брат бил избран за съдия. Един ден, като „награда” за престъпленията си, лошият брат бил арестуван и изправен пред съда. Когато видял, че съдията е неговия брат, искрено се зарадвал: „Не ме ли познаваш, аз съм твоя брат! Виж, избави ме само и този път и повече никога за нищо няма да те моля!” Разпитът минал и съдията произнесъл присъдата над собствения си брат. За пръв път видели в съда съдия да плаче. А осъденият викал: „Нали съм ти брат, как можа така да ме осъдиш?” През сълзи съдията отговорил: „Да, до вчера съм бил твой брат, но днес съм твой съдия!”
Не казва ли Словото същото и за нас (2 Коринтяни 5:10)?
10 Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.
Проповед: ИСУС ХРИСТОС В ЖИВОТА НА ПАВЕЛ