КАК СЕ РАЗБОЛЯХМЕ ОТ “НЕЛЕЧИМ ГРЯХ”?

Римляни 1:18-32

Поставяйки по-късно в посланието си диагноза на човечеството „нелечим грях” (Римляни 3:9,23), ап. Павел започва, като снема неговата анамнеза. Анамнезата (на гръцки „анамнезис”) е медицински термин, с който се означава подробното и последователно получаване на сведения от пациента или негови близки за характера и причините на възникналото в него заболяване. Когато отидете на лекар, обикновено той първо ви изслушва и ви задава въпроси, които да му помогнат да разбере как се е стигнало до състоянието в което сте в момента. Така че, това, което намираме в Римляни 1:18-32 е историята на човешкото заболяване, което се нарича „нелечим грях”. Това заболяване се дължи на разрива във взаимоотношенията между Бога и човека. А той се случва така. Бог създава човека и му се разкрива като Негов Бог с цел да общува с него и да го води към доброто. Но, човекът в своята гордост и глупост отхвърля Бога и с някакъв необясним и невменяем инат избира да той бъде бог сам на себе си. Изборът на човека разгневява Бога и той просто се оттегля от човека и го предава в робство на собствения му грях. Предаден под това ужасно робство човек е осъден на смърт. На човека му липсва Бог, но той вече е изгубил невинността си с която да се приближи при Бога. Липсва му и способността да произведе каквато и да било праведност. Така човекът се оказва в безизходица поради собствения си избор. Но това не е някаква обикновена безизходица. Това е безизходица в която той умира и от която няма сили да излезе. Той е като в блато в което всеки опит за излизане всъщност го потапя все по-надолу към дъното. Това е неговото състояние – състояние в което сам се е поставил – нелечим грях от който не може да се излекува. Именно затова той има нужда от спасение. А силата за спасение е Христовото благовестие. Цялата публикация “КАК СЕ РАЗБОЛЯХМЕ ОТ “НЕЛЕЧИМ ГРЯХ”?”