Днес е петнадесети септември – денят в който нашите деца и внуци тръгват на училище. Но ще тръгнат ли те не само на училище, но и на неделно училище в нашите църкви? Ще участват ли в детското служение? Какво е нашето отношение към децата и към детското служение в църква? Каква е целта на неделното училище? За какво служи то? Защо нашето отношение към детското служение е толкова важно? Цялата публикация “ДЕЦАТА И ТЯХНАТА ВРЪЗКА С БОГ”
БОГ ПРОСЛАВЯ ИМЕТО СИ МЕЖДУ НАРОДИТЕ – 1
БОГ Е ЦАР
АКО Е РЕКЪЛ БОГ, АЗ СЪМ! (Яков 5:15)
15 Вместо това, вие трябва да казвате: Ако ще Господ, ние ще живеем и ще направим това или онова.
Забележете, че Яков казва: “Ние ще продължим да живеем на тази земя само ако Господ пожелае това. Ако Той не го пожелае, въобще няма място за правене на планове!”
Когато бях малък, за да ме научи да изпълнявам този стих и да казвам “Ако е рекъл Бог” (DEO VOLENTE), моята баба ми разказваше следната действителна история. Някъде около петдесетте години на миналия век по времето на социализма имало едно семейство в което жената била вярваща, а мъжът невярващ. Един ден мъжът започнал да прави планове за утрешния ден и казал: “Утре ще отида тук, тук и тук и ще свърша тази и тази работа.” Жената го поправила с думите: “Ако е рекъл Бог ще направиш всичко това.” Но мъжът, понеже бил възпитаван да бъде атеист от тогавашната власт отвърнал: “Рекъл, не рекъл, аз моята работа ще си я свърша.” Минала нощта, настъпило утрото, мъжът се стегнал и приготвил да излиза. Но в този момент на вратата се почукало и той по някаква причина бил повикан в милицията по неотложна работа. Там се бавил целия ден. Жена му започнала да се притеснява какво ли е станало и защо съпругът й закъснява толкова много. Късно вечерта на вратата се почукало. Жената се приближила с очакване и страх до вратата и преди да отключи казала: “Кой е?”. От другата страна на вратата се чул неуверения глас на мъжа й: “Жено, ако е рекъл Бог, аз съм”.