ИМА ЛИ ОЩЕ НАДЕЖДА?

Било времето на Студената война между САЩ и СССР. В средата на 70-те години СССР предприел опит да компенсира изоставането си в строежа на ядрени подводници , въоръжени с балистични междуконтинентални ръкети. По световните морета се появила се прочутата  съветска К-3 – огромна стратегическа подводница, която била способна да се спусне до главоломната дълбочина от 1027м.

Американците трябвало бързо и ефективно да отговорят и тяхния отговор бил построяването на атомна подводница – изтребител, която да може да се бори със съветския подводен гигант. Така се появила първата подводница от серията “Лос Анжелис” – мощен подводен крайцер, дълъг почти  120м. Подводницата имала страхотна бойна мощ. Тя била като един истински подводен Рамбо в тила на врага.

Военноморския флот на САЩ организирал широки военноморски маневри с участието на “Лос Анжелис”. Всичко вървяло по плана , резултатите на “Лос Анжелис” били отлични. Но, изведнъж, на третия ден от ученията подводницата изчезнала от радарите и локаторите на учението. Мигновено в района  били изпратени  водолази , които се спуснали на мястото на аварията на почти 100м. дълбочина и намерили “Лос Анжелис”.

Когато приближили до кърмовата част от вътрешността на подводницата те чули почуквания по морзовата азбука. Водолазите побързали нататък и  отговорили , почуквайки: “Колко души сте? Какво се случи?”. От вътрешността на подводницата дошъл отговор: “Има ли още надежда?”. Водолазите отвърнали: “Имате ли кислород? Има ли ранени?” От вътрешността на подводницата дошъл същия отговор: “Има ли още надежда?”.

 Водолазите  добре знаели какво се случва във вътрешността на  авариралата подводница. Те знаели че ледено-студената вода на Атлантика бавно прониква във вътрешността, изцежда от резервоарите гориво и масло, смесва се с тях в отвратителна лепкава маса, после достига до фекалните цистерни и изважда от там смърдящото им съдържание. Водолазите знаели за страшната опасност на тази вода, когато тя достигне до акумулаторите и от тях изтече киселината им и цялата тази ужасна , смъртоносна смес започне да облива бавно телата на матросите – до коленете, до кръста, до брадата…

В този момент водолазите  и матросите на борда на подводницата знаели, че спасението може да дойде само отвън, чрез спасителна капсула, която да бъде спусната до подводницата. Тя можела да се съедини с подводницата, да отвори аварийния люк и  и да вземе на борда си матросите от авариралата подводница. Но, времето на водолазите изтичало и те изплували.

Военноморския флот на САЩ започнал масирана спасителна операция за екипажа на подводницата. На мястото на аварията пристигнала група от аварийни кораби. На палубата на един от тях имало спасителна капуса, пригодена за спасение на екипажи на аварирали подводници от типа “Лос Анжелис”.

Спасителната капсула била спусната до потъналата подводница. Тя се съединила с аварийния изход. Матросите на борда на спасителната капсула отворили аварийния люк и видели, … че  подводницата била пълна до горе с вода. Всичко била напразно! Всяка надежда била изгубена!  Екипажът бил мъртъв. В този ден 148 млади мъже намерили смъртта си в ледените води на Атлантика. Времето на тяхния живот свършило преди те да достигнат до животворната глътка въздух,  до светлината  и топлината на спасителната капсула, която дошла, за да спаси живота им.

ИСТИНСКИТЕ И ЛЪЖЛИВИ ФАРОВЕ

Варна е неголям град на брега на Черно море. Морската ивица около града е осяна с заливи и остри носове, които навлизат силно навътре в морето. На всеки такъв нос, на здрава скала има построен по един морски фар. Той представлява висока и масивна кула, на върха на която има поставен силен източник на светлина. Неговата светлина се запалва с падането на нощта. Абсолютно всеки фар е разпознаваем по светлинния сигнал, който той излъчва. Сигналът е буква от морзовата азбука. Когато времето е мъгливо и светлина не може да се види, корабите отново се предупреждават от фара, но чрез силен звуков сигнал, който отново е разпознаваем чрез морзовата азбука. Фарът е така построен, че никоя буря не може да го премести от мястото му. Те стоят на своите места десетки и стотици години.

Основната цел на морския фар е да ориентира и предпазва наближаващите кораби от подводните скали и рифовете при влизане в пристанището на Варна. Капитаните на кораби имат 100 % доверие на морския фар.

Историята, обаче, разказва, че в недалечното минало на Варна е имало и други, лъжливи фарове. Хора-пирати бродели по скалите около пристанището. Те отивали и угасяли светлината на истинския фар. Тогава поставяли силен фенер върху самара на едно магаре и някой започвал бавно да води магарето по скалите. Моряците, които не виждали светлината на истинския фар, се подлъгвали по лъжливата светлина. Корабът се разбивал върху скалите. Моряците умирали във вълните на прибоя. Стоката, която морето изхвърляло била вземана от пиратите. Те търгували с нея и то с много висока печалба.

И в днешния ден истинските фарове светят ярко и силно. Те могат да бъдат разпознати по светлината и силата си. Те водят моряците през сигурни фарватери към тихи пристанища, към сигурност и мир. В същото време и днес има лъжливи фарове, направени от хора, които дори с цената на човешки живот са готови да спечелят кървави пари.

Какви са фаровете, на които ти си доверил живота си?

ОПЕРАЦИЯ „ГРЪМ ОТ ЯСНО НЕБЕ“

На 4 Юли 1976 г., Израелските командоси извършват спасителна акция на летището Интиба в Уганда, по времето на която освобождават 103 евреи взети за заложници. В рамките на 30 минути израелските командоси елиминират осемте похитители и освобождават пътниците, като единствена жертва от еврейска страна е командира на командосите полковник Йонатан Нетаняху, чийто по-малък брат Бенямин Нетаняху по късно става министър председател на Израел. Командосите нахлуват в терминала малко преди полунощ и с мегафон извикват на еврейски “Стойте долу! Стойте долу!“. Еврейските заложници разбират и залягат на пода, докато похитителите, които не знаят еврейски остават прави. Много бързо командосите елиминират всички изправени похитители.  

Колкото и успешна да е операцията, трима от заложниците са убити по време на престрелката. След командата “Стойте долу!“ двама от задържаните евреи решават да останат прави и биват убити. Друг млад мъж, който дотогава е лежал се изправя при вика на командосите и също бива убит от куршум предназначен за похитителите.  

Ако тези трима души бяха обърнали внимание на командата на командосите, щяха да бъдат освободени заедно с останалите 103 пътници.  

Спасението на нашите души е предназначено за всички, но ние трябва да бъдем чувствителни към гласа на нашия Спасител. Ако неотклонно следваме неговите заповеди и наистина го направим наш Господ и Спасител ние ще бъдем свободни от греха и смъртта. В противен случай, ще погинем от наказанието предназначено за нечестивите.    

АНТОНИО СТРАДИВАРИ И НИКОЛО АМАТИ

Антонио е малко италианско момче, което много обича музиката, но винаги когато той се опитвал да пее музиката която е в сърцето му, пеенето му било толкова фалшиво и смешно, че неговите приятели, се заливали от смях и го скъсвали от подигравки. Не можел да пее добре, но бил пленен от звука на цигулката.

Малкият Антонио носил в джоба си, джобно ножче с което обичал да дялка всевъзможни неща. Един ден Антонио научил че най големият майстор на цигулки в цяла Италия, великия Николо Амати, живеел в съседното село. Антонио започнал да дяла своята цигулка, и работил върху нея часове наред.

Когато приключил, своята цигулка, отишъл в дома на великия майстор, почукал на вратата и за негово най голямо учудване вратата отворил самия Николо Амати. Момчето връчило на големия майстор своята издялана цигулка и казало: Господине, много обичам музиката, но не мога да пея, много ми се иска да се науча да правя цигулки.

Големият майстор Амати  се усмихнал ,приел малкият подарък и казал: Прекрасно! Вие искате да правите цигулки? Елате, и аз ще ви науча как да ги правите. След време, вие ще чуете най хубавата музика, която сте чували някога, изсвирена от вашата цигулка. И така Антонио Страдивари става ученик на Николо Амати и във времето неговите цигулки се равняваха с тези на неговия учител.

Лука 6:40 Ученикът не е по горен от учителя си а всеки ученик когато се усъвършенства,ще бъде като учителя си.

ГРИЖАТА ЗА БРАТА

Живели двамата братя в едно село. Единият се казвал Иван, а другият Васил. Двамата братя работели заедно в семейната ферма и обработвали нивите на баща си. Но минало време и бащата починал. Единият от братята, Иван, се оженил, имал деца и си построил къща от другата страна на полето. Другият брат останал ерген.

В работа си братята споделяли и разделяли всичко по равно – както произведената продукция, така и печалбата от нея.

Един ден, братът който не бил женен Васил си помислил:

“Не е честно да разделяме всичко по равно. Аз съм сам и имам по-малки нужди.” Моят брат има голямо семейство деца и неговата нужда е по-голяма от моята”

Затова всяка нощ той вземал по един чувал с жито от своя хамбар, пресичал полето между техните две къщи и го изсипвал в хамбара на брат си.

В същото време семейният брат Иван също си мислел:

“Не е честно да разделяме всичко по равно. В крайна сметка аз съм женен и имам жена си и децата си, които да се грижат за мен. Брат ми си няма никой.  Кой ще се  погрижи за него.”

Затова всяка вечер вземал по един чувал с жито от своя хамбар, пресичал полето между двете къщи и го изсипвал в хамбара на брат си.

Това продължило няколко години. През това време и двамата се чудели защо техните запаси от жито не намаляват. Тогава, през една нощ, двамата се сблъскали в тъмнината един в друг. Всеки от тях носел по един чувал жито. Стреснати постепенно те разбрали, какво всъщност ставало и защо през всичките тези години житото в хамбарите им никога не намалявало. Прегърнали се и тяхната братска любов станала още по силна.

Когато ти се грижиш за нуждата на брат си, то и Бог ще се погрижи за твоите нужди.

 

 

СЛУЖИТЕЛ В СЯНКА

Веднъж запитали един велик музикант кой е най-трудния музикален инструмент. Той помислил за минута, и после отвърнал: “Втората цигулка. Аз мога да намеря предостатъчно музиканти, които желаят да свирят първа цигулка в оркестъра, но да намеря някого, който би могъл и би желал да свири втора цигулка с ентусиазъм — това е проблем. А ако нямаме втора цигулка, тогава нямаме и хармония”

Проповед: АНДРЕЙ-ПОМОЩНИКЪТ

РОЗАТА

Лейтенант Джон Бланчард (John Blanchard) участвал във Втората Световна война. Преди да бъде изпратен на фронта, той бил в една библиотека във Флорида, Съединените Щати. Взел една книга от библиотеката и започнал да я чете.

Книгата наистина му харесвала, но това, което му харесвало повече било бележките, написани с красив женски почерк в полето на страниците. Те отразявали прозорлив ум и богата душевност. Колкото повече ги четял, толкова повече осъзнавал колко много общи неща, мисли и възгледи има с предишната собственичка на книгата. Не можел да повярва колко дълбоки били нейните прозрения и до каква степен той се съгласявал с толкова много от нещата, които казвала тя.

Поглеждайки на гърба на книгата един ден, Джон видял, че там е написано името и адреса на жената, която била подарила книгата на библиотеката. Нейното име било Мис Холис Мейнъл (Miss Hollis Maynell). По-късно лейтенант Джон Бланчард й писал и те завързали приятелство чрез своята кореспонденция.

Но скоро той бил изпратен на фронта да воюва за родината си. Те продължили да си пишат и след около година започнали да осъзнават че започнали да се влюбват в някого, когото никога не са срещали, някого когото дори и не са виждали. Тогава Джон Бланчард направил това, което всеки млад мъж би направил. Той написал на Холис Мейнъл писмо, в което и казал: „Знаеш ли, защо не ми изпратиш една твоя снимка, така че да мога да видя как изглежда тази мисис Мейнъл, с която си кореспондирам от толкова време?”. В отговора си на това писмо Холис Мейнъл му казала: „Ако наистина ме обичаш, тогава външността ми, и това как изглеждам наистина не би трябвало да има значение за теб.”

Те продължили да си пишат и се влюбвали все повече и повече един в друг. Краят на войната настъпил. Бланчард се завърнал в Щатите и те си определили място и време за първата си среща. На Централната гара в Манхатън (Grand Central Station), в седем часа. Той трябвало да стои там, облечен във военната си униформа, и трябвало да държи в ръката си книга – същата книга, която означавала толкова много за техните взаимоотношения. „Ще ме познаеш” – му писала тя – „по червената роза, която ще нося на ревера си”.

Часовникът на гарата ударил седем и сърцето на лейтенанта затуптяло в очакване на жената, чието сърце той обичал, но чието лице никога не бил виждал. Влакът пристигнал и докато хората започнали да слизат и да се насочват към изхода на гарата, изведнъж погледът му се спрял върху една красива млада жена. Руса, синеока, стройна, тя била облечена в зелен тоалет и вървяла право към него. Сърцето му започнало да бие още по-бързо. Очите им се срещнали. Те започнали да се усмихват един на друг, но когато тя се приближила на около три метра от него, той изведнъж забелязал, че на ревера й няма червена роза. Докато минавала покрай него, тя се с усмивка му казала: „В една посока ли сме, войниче?”

Описвайки преживяванията си в онзи момент, Джон Бланчард казва: „Всичко в мен желаеше да я последвам. Аз бях привлечен от нея и започнах да си мисля: „Това би било чудесно!”. Но тогава се сетих за обещанието, което бях направил пред Мис Холис Мейнъл. Знаех, че ако и връзката ми с Мис Мейнъл да не доведе до нищо, тя определено щеше да бъде основана на посвещение и приятелство. Така че, останах на мястото си. Продължих да гледам хората, които слизаха от влака и напускаха гарата. След около две минути видях една жена, която беше около петнадесет години по-възрастна от мен. Тя не беше особено привлекателна. Продължаваше да върви към мен. Забелязах, че на ревера и имаше червена роза. Приближих се към нея, подадох й ръка и казах: „Вие би трябвало да сте Мис Холис Мейнъл. Аз съм Лейтенант Джон Бланчард. Мога ли да взема багажа ви?”

Жената го погледнала и казала: „Млади човече, не съм сигурна, че разбирам точно какво става, но онази жена със зелената рокля ми каза, че ако ми проговориш и ми кажеш нещо, тя ще те чака в ресторанта, която се намира от другата страна на улицата. Тя каза, че това било някакъв тест.”

Джон Бланчард издържа теста на честността, а ти би ли го издържал. Честността се състои в това, да правиш това, което си казал, че ще направиш, в това да спазваш обещаниятa, които си дал, дори и тогава, когато изпълнението им може да бъде в твой собствен ущърб. 

Проповед: ЕФТАЙ,СЪДИЯТА,КОЙТО НАПРАВИ НЕОБМИСЛЕН ОБРЕК

ПЧЕЛИ “ВЕНТИЛАТОРИ”

В пчелните кошери има две вида пчели: работници и “вентилатори”. Работата на вентилаторите е да поддържат свежестта и сладостта на кошера. Те се събират на средата, навеждат глави и започват да махат бързо с крила. Подобно на мощно ветрило, това движение изтласква навън спарения, мръсен въздух от вътрешността на кошера и засмуква свеж въздух отвън.

Работата на тези пчели е подобна на тези в църквата, които са призвани в служение на молитва. Това са вярващите, чиято главна работа е да поддържат свежа и чиста духовната атмосфера в църквата. Това става чрез изискване на свежо помазание от Святия Дух. Ролята на тези вярващи-молители, подобно на това, което “пчелите-вентилатори” правят за кошера е да поддържат здравето и духовната хигиена на църквата.

Проповед: ВСЯКОГА ДА СЕ МОЛИМ И ДА НЕ ОТСЛАБВАМЕ

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯТА НА СМЪРТТА

Един човек сключил договор със Смъртта според който тя се задължавала да предупреди човека когато наближи края на живота му, така че той да има време да се подготви. Дотогава той щял да се наслаждава на живота без да мисли за смъртта и за вечността.

Изминали години. Един ден внезапно Смъртта застанала пред него и му казала:
– Тръгвай, време е!
Възмутен човекът извикал:
– Ти не удържа на думата си. Беше ми обещала, че ще ме предупредиш за твоето идване, за да мога да се приготвя за пътуването си във вечността.
– Как! – извикала смъртта – как не те е срам да кажеш, че съм дошла без предупреждение?! А какво според теб бяха всичките болести, които ти прекара? Те ти бяха изпратени за да ти напомнят за моето идване. Всяко погребално шествие, което си срещал; всяко погребение на което си присъствал; не ти ли припомняха те за моето идване за теб? Всеки некролог, който си прочел трябваше да ти напомни, че един теб аз ще дойда и за теб и затова трябва да се подготвиш да ме срещнеш. Аз съм те предупредила – и то не веднъж. Хайде, тръгвай!

И бедният човек бил принуден да тръгне. А той не бил готов. Готов ли си ти за последното пътуване, което ти предстои?

Проповед: ДЕНЯТ НА СМЪРТТА СТРУВА ПОВЕЧЕ ОТ ДЕНЯ НА РАЖДАНЕТО

ПОСЛАНИЕТО НА КАРЛ ВЕЛИКИ

В историята за показалеца на Карл Велики виждаме чудесен пример за това, че човек може да изпраща послания и да оказва влияние върху бъдещето дори и след смъртта си.

Преди много векове Карл Велики (742-814), крал на франките от династията на каролингите управлявал една голяма част от европейския континент. Поради едно странно съвпадение на обстоятелствата този безскруполен и груб владетел изказал едно много важно духовно послание към света… Но не по времето на своя живот, а след смъртта си. Това послание било предадено от костите на неговия показалец!

Когато умрял, той получил славно погребение. Облекли го с пурпурна мантия. Неговото тяло било положено върху престол от слонова кост, обкован със злато и скъпоценни камъни. На главата му поставили корона с диаманти и подпирайки ръката му със специална подложка неговите поданици поставили в нея скиптър – символ на царската му власт. На пръста му поставили неговия пръстен-печат. А в скута му сложили един свитък изписан с неговите подвизи. Много от тях били зли но независимо от това разказите за тях били смесени със стихове от Библията, за да изглежда, че той е имал Божието одобрение. Накрая неговата гробница била запечатана.

Няколко века по-късно печата бил счупен за да се разкрият някои изненади. Като на всеки мъртвец плътта му била изгнила и на престола седял само неговия скелет. Месата му се били превърнали в пръст и се били свлякли в подножието на трона заедно с мантията му, която също била проядена и унищожена. Подложката, която поддържала ръката и китката му също се била разместила и костите на ръката му били паднали на пода, завличайки със себе си и свитъка, който лежал в скута му.

Онези, които разпечатали гробницата му забелязали, че ръката му по странен начин лежала върху разгърнатия на земята свитък с показалеца му сочещ към едно определено място. Когато се приближили за да прочетат на кое точно място се е спрял той, били изненадани да видят, че той сочел към един конкретен стих от Лука 9:25:

По едно странно стечение на обстоятелствата костта на мъртвеца изразявала по-велика истина отколкото бил изговарял той през целия си живот.

“Понеже какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?”

Ние трябва да живеем така, че нашето служение да продължава да оказва влияние дори и след нашата смърт. Нека нашия живот да бъде едно свидетелство, което Бог да може да употреби за благословението на други.

Проповед: СЛУЖЕНИЕТО НА КОСТИТЕ

ПОДОБРЯВАЩАТА СЕ МОЛИТВА НА АВГУСТИН

В ранните дни на неговото търсене на истината Августин се молел: „Господи, спаси ме от всичките ми грехове, но не още сега!”. Малко по-късно той се молел: „Господи, спаси ме от всичките ми грехове, освен от един!”. А най-накрая дошла и неговата окончателна молитва: „Господи, спаси ме от всичките ми грехове, и спаси ме сега!” Едва когато той взел това окончателно решение срещу злото, победата дошла в живота му.

Няма такава радост и такава сила, а като говорим за това, няма и такъв мир като тези, които посещават душата която е взела едно необратимо решение срещу това, което е зло.

Проповед: СВОБОДА ОТ ГРЯХ

ПОВРЕДА В КОМУНИКАЦИЯТА

В интернет прочетох забавната история за една двойка, която имала такъв вид проблеми, така че съпругът подлагал жена си на “лечение с мълчание”. Тя се включила в играта, така че те прекарали няколко дни без да си проговорят. На следващата сутрин обаче мъжът трябвало да стане в 4.30 сутринта, понеже щял да ходи в командировка. Той не можел да се събужда сам, а не искал и пръв да каже “Извинявай” и да прекъсне мълчанието. Затова написал бележка: “Събуди ме в 4:30 сутринта за да мога да си хвана влака”. На следващата сутрин той се събудил, погледнал часовника и видял че е осем и нещо. Побеснял. Скочил от леглото и тъкмо щял да тръгва да търси жена си за да си излее яда върху нея, когато забелязал една бележка, която била залепена на таблата на леглото му. На нея пишело: “Четири и тридесет е. Ставай!”

Ето какво може да причини една повреда в комуникациите.

Проповед: КАК ДА ПОДОБРИМ АТМОСФЕРАТА В НАШЕТО СЕМЕЙСТВО

ПИРАТЪТ ГИБС И ЗАКОРАВЯВАНЕТО НА СЪВЕСТТА

Пиратът Гибс, чието име за много години е било еквивалент на ужас за търговията със Западните Индии и Южна Америка, накрая бил хванат в плен, осъден и екзекутиран в град Ню Йорк. Преди смъртта си той признал, че когато извършил първото убийство и плячкосал първия кораб, угризенията му били тежки и неотстъпчиви. Съвестта му била подложена на мъчения и които за него се превърнали в един вътрешен ад. Но, след като плавал години наред под черния флаг, съвестта му закърняла и се закоравила до такава степен, че той можел да ограби кораб и да избие всички хора на борда му, и след това да си легне и да си заспи през нощта толкова сладко колкото бебе в люлката си. С увеличението на престъпленията му, неговите угризения намалявали.

Проповед: КАК ДА ОЦЕЛЕЕМ В СЛУЖЕНИЕ

ПЕРЛЕНАТА ОГЪРЛИЦА

Веселото момиченце с буйни златни къдрици беше почти на седем. Като стигна с майка си до касата на магазина, тя ги забеляза – наниз от искрящи бели мъниста във розова станиолова кутийка. “О, мамо, моля те! Би ли ми ги купила!” Майка й най напред погледна обратната страна на опаковката, а после умоляващите очи на обърнатото на горе личице на дъщеря си. “Два и деветдесет и пет. Това е почти три лева. Ако наистина ги искаш и обещаеш да слушаш и да ми помагаш повече, ще ти ги дам парички, но ще трябва си ги заслужиш. Рожденият ти ден е само след седмица и тогава може и да получиш някое друго левче от баба си.

Връщайки се в къщи Катя веднага изпразни касичката си и преброи стотинките в нея – бяха само тридесет и четири. След вечеря тя помоли майка си да й позволи да измие чиниите и след това веднага отида да изхвърли боклука. На рождения й ден баба й и даде една чисто новичка банкнота от два лева, така че най-накрая тя събра нужните парички за да си купи мънистеното герданче.

Катя обичаше мънистата си. Те я караха да се чувства издокарана и пораснала. Носеше ги навсякъде – в неделното училище, на детската градина, дори спеше с тях. Сваляше ги само като ходеше на плуване или като се къпеше във банята. Майка й й казваше, че ако се намокрят могат да пуснат боя и да й направят шията зелена.

Катя имаше много нежен и любящ баща. Всяка вечер когато тя си лягаше той спираше заниманията си каквото и да правеше и идваше в спалнята й за да и разкаже приказка. Една вечер след като свърши приказката си, той попита Катя:

– “Обичаш ли ме?”
– “О, да, татко! Ти знаеш, че те обичам.”
– “Тогава дай ми твоите мъниста.”
– “О, татко, не и моите мъниста! Вземи Вихър – белият кон от моята колекция от играчки – онзи с розовата опашка. Помниш ли татко, онзи, който ти ми подари. Той ми е любимия.”
– “Добре мила, татко те обича, лека нощ!” Той я целуна по бузата и излезе.

След около седмица в друго подобно време Катиния баща отново я попита:
– “Обичаш ли ме?”
– “Татко, ти знаеш, че те обичам.”
– “Тогава, дай ми мънистата си!”
– “О, татко, не и мънистата ми! Но можеш да вземеш куклата ми – тази новата, която получих за рождения си ден. Тя е толкова красива. Давам ти даже и жълтото одеалце, което е в тон с пижамата й.”
– “Добре, благодаря! Спи спокойно малка красавице. Бог да те благослови и знай, че татко те обича!” Както винаги баща й я целуна по бузката и излезе.

Няколко вечери по-късно когато баща й отново влезе в стаята й. Катя седеше на леглото си кръстосала крака по турски. Приближавайки се, той забеляза, че брадичката й трепереше и една мълчалива сълза се стичаше по бузата й.
– “Какво има, Катя! Какъв е проблема?”

Катя не отвърна нищо. Вместо това тя повдигна ръчичката си към баща си. Когато я отвори, в нея блесна малкото мънистено герданче. Малко през плач тя най-накрая каза на баща си:
– Ето татко, вземи я, за теб е!”

Едва сдържайки сълзите си, баща й протегна едната си ръка към евтиното герданче, а с другата си ръка бръкна в джоба си и от там извади синя кадифена кутийка с наниз от истински перли и я подаде на Катя. Той ги беше носил в себе си през цялото време. Просто беше чакал тя да се откаже от своите евтини мъниста, за да й подари истинското съкровище.

Такъв е и нашия небесен Отец. Той чака да се откажем от фалшивите неща към които сме се прилепили, за да ни подари истинското, вечно съкровище. Какво е онова от което чака ти да се откажеш? Когато Бог желае да ни дисциплинира, то не е за да ни отнеме нещо, но да за да ни даде.

Проповед: ИСТИНСКОТО УЧЕНИЧЕСТВО-ПРЕДНАМЕРЕНО И УМИШЛЕНО

ОТКАЗАНА ЛИ Е ТВОЯТА РЕЗЕРВАЦИЯ ЗА АДА?

Две жени си седели на едно хълмче и си почивали. Едната от тях си четял Библията и изведнъж възкликнала: “Знаеш ли? Тук се казва, че Исус е отишъл в ада!” (Ефесяни 4:9-10). Чувайки тези странни думи, приятелката й се шокирала и казала: “О, не! Ти се шегуваш. Как така Исус би могъл да отиде в ада?!”. Жената с Библията отвърнала: “Не бе, не за да остана там. Той се отбил в ада само за малко – за да откажа нашите резервации за там!”.  

Слава на Бога! Затова празнуваме възкресение. Затова го наричаме Великден – защото е празник на нашето собствено спасение от смъртта. Но нека да изпитаме себе си – дали сме във вярата? Защото “резервациите” на вярващите за ада са отказани, но на невярващите не са! Ето защо, ако все още не си го направил, ти трябва да се покаеш и да предадеш живота си на Бога!

Проповед: ВЪЗКРЕСЕНИЕТО СЛАВНО И УЖАСНО

ОТ ДРУГАТА СТРАНА

В своята книга “Шест часа един петък” Макс Лукадо разказва историята на един мисионер в Бразилия. Този мисионер бил открил едно неизвестно дотогава индианско племе, което живеело в затънтен край на Бразилската джунгла. Селото на индианците било разположено край пълноводна река. Веднъж сред тях се разразила ужасна вирусна епидемия. Хората умирали всеки ден. Всички отчаяно се нуждаели от медицинска помощ. Болницата не била твърде далеч от тях – на другия край на реката. Те, обаче, се страхували да прекосят реката, защото вярвали, че тя е обитавана от зли духове. За тях влизането в реката било равносилно на сигурна смърт. Мисионерът им обяснил, че той бил прекосявал реката многократно и си оставал невредим. Те, обаче не били впечатлени от разказа му. Тогава той ги довел до брега на реката и си потопил ръката във водата. Те , обаче, все още не желаели да влязат. Тогава той влезнал до кръста във водата и си наплискал лицето с вода. Те продължавали да не му вярват – все още се страхували да влязат в реката. Най-накрая то се потопил под повърхността на водата, заплувал под вода и излязъл на отсрещната страна. От там в знака на победа той размахал триумфално юмрука си във въздуха – бил влязъл целият във водата, преплувал реката и бил останал невредим. Като го видели, индианците избухнали с радостни възгласи и го последвали до другата страна на реката. Така селото било спасено от ужасната епидемия. 

Точно това направи и Исус за нас. Той говореше на хората, че не трябва да се боят от “реката на смъртта”, но те не му вярваха. Тогава той се докосна до носилото на мъртвия син на вдовицата от Наин и го върна към живот, но те все още не му вярваха. Влезе в дома на Яир и каза на мъртвото му момиче “Талита куми!” – “Момиче стани!”, но те все още не му вярваха. Остави Лазар да прекара четири дни в гроба. След това извика “Лазаре, излез вън” и Лазар излезе от гроба. Но хората все още не искаха да Му повярват. Накрая, Самият Исус влезе в реката на смъртта и изплува от другата стана. Нищо чудно, че празнуваме Възкресение и наричаме този празник Великден!

Проповед: ВЪЗКРЕСЕНИЕТО СЛАВНО И УЖАСНО

НЕБОЯДИСАНАТА ОГРАДА

Един човек боядисвал една ограда. Но, той не я боядисал цялата, а само до някъде – не боядисал частта, която се опирала на хамбара. Жена му го попитала: „Защо не боядиса вътрешната част от оградата, която се опира на хамбара?” „Защото не се вижда.” – отвърнал мъжа й. „Да, но Бог я вижда!” – казала тя. „Е, да, ама Той няма да клюкарства за това!” – настоял немарливия човек. Виждате ли, вие можете да скриете нещо от хората, но не и от Бога. Бог вижда „небоядисаната част от оградата ви”. Накъде са насочени мислите ви, когато са неангажирани? В Лука 8:17 се казва, че няма нищо тайно, което да не стане явно. Нищо скрито няма да остане скрито. Всичко ще излезе на яве.

17 Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потайно, което не ще се узнае и не ще излезе на яве.

Проповед: ЗАКОНЪТ-УТЕЖНЯВАЩО ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВО

ОВЦЕТЕ И ПАСТИРА

Според ст. 4 добрия овчар не върви след овцете с тоягата да ги гони и да ги бие, когато се отклоняват, а върви пред стадото. Овцете го следват, защото познават гласа му. Брат Стойко веднъж ми разказа за един известен в миналото кавалджия от Долно Езерово, който бил много добър овчар. Той водел овцете си като вървял пред стадото и свирел на своя кавал. Веднъж когато бил в местната кръчма, един чорбаджия го помолил да посвири на кавала си. Овчарят отказал с мотива, че ако засвири, цялото стадо ще влезе в кръчмата. Хванали се на бас. Отворили вратата на кръчмата, човекът засвирил и не след дълго цялото стадо започнало да напира на вратата за да влезе вътре. Това е един чудесен пример за способността на овцата да запомни и да следва гласа на своя пастир. Нека Бог да ни помогне и ние по същия начина да познаваме и следваме гласа местния пастир, който е Христовият дар за църквата тук (Ефесяни 4:11-16).

Проповед: ПРОТИВНИЦИТЕ НА БОЖИЕТО СТАДО

ОВЦАТА СЪС СЧУПЕНОТО КРАЧЕ

Една жена, която била на екскурзия в Израел стигнала до една кошара, която била разположена на върха на един хълм. Вниманието и било привлечено от една бедна овца, която лежала отстрани на пътя блеейки много жално от болка. Жената се приближила още повече за да види каква е причината за нейното страдание. Тогава тя забелязала, че крака на овцата бил ранен. Попитала овчаря какво се е случило.

“Аз трябваше да и го счупя сам”, отговорил той, “Това е единствения начин да запазя това своенравно създание от отделянето му от стадото и попадането му на опасни за него места. От опит съм разбрал, че дадена овца ще ме следва неотлъчно, след като съм се грижил за нея, за да възстановя здравето и. Поради любящото отношение, което ще се установи между нас, докато се грижа за нея, в бъдеще тя ще отговаря мигновено на моите подвиквания и команди.”

Слушайки обяснението на овчаря, жената отвърнала замислено, “Понякога ние бедните човешки овце също проявяваме инат, отклоняваме се в нашите грешни пътища и в резултат се излагаме на големи опасности… Докато Добрият Пастир не допусне в живота ни скърби и неприятности, които да ни възпрат. Идвайки тогава до едно по-близко и по-дълбоко общение с нашия Спасител, накрая ние се настройваме да слушаме гласа Му и да следваме водителството Му.”

Проповед: СЛУЖЕНИЕТО НА КОСТИТЕ

ОБИЧАШ ЛИ МЕ?

Във филма-мюзикъл “Цигулар на покрива” има интересна сцена. Там съпругът и съпругата които се казват респективно Теви и Голде имат дъщеря, която ще се омъжва. И родителите й са малко притеснени за това. В един момент баща й идва при майка й и казва: “Обичаш ли ме?” Жената отвръща: “Какви ги говориш?” Съпругът повтаря: “Обичаш ли ме?” Жената казва: “Ти си глупак.” Мъжът казва: “Знам. Но, обичаш ли ме?” Този път жената отвръща сериозно: “Дали те обичам? Двадесет и пет години съм ти прала дрехите. Приготвяла съм ти храната. Чистила съм ти къщата. Дояла съм кравата. Споделяла съм едно легло с теб. Ако това не е любов, тогава кое е?” Тогава мъжът казва: “Тогава ти ме обичаш?” Жената отвръща: “Предполагам че е така.” И той казва: “Предполагам, че и аз те обичам.”

Въпреки, че са минали 25 години, Теви все още се нуждае да чуе думите! Нуждае се да чуе “Обичам те.” От това се нуждае и Вашия брачен партньор.

Проповед: КАК ДА ПОДОБРИМ АТМОСФЕРАТА В НАШЕТО СЕМЕЙСТВО