Било времето на Студената война между САЩ и СССР. В средата на 70-те години СССР предприел опит да компенсира изоставането си в строежа на ядрени подводници , въоръжени с балистични междуконтинентални ръкети. По световните морета се появила се прочутата съветска К-3 – огромна стратегическа подводница, която била способна да се спусне до главоломната дълбочина от 1027м.
Американците трябвало бързо и ефективно да отговорят и тяхния отговор бил построяването на атомна подводница – изтребител, която да може да се бори със съветския подводен гигант. Така се появила първата подводница от серията “Лос Анжелис” – мощен подводен крайцер, дълъг почти 120м. Подводницата имала страхотна бойна мощ. Тя била като един истински подводен Рамбо в тила на врага.
Военноморския флот на САЩ организирал широки военноморски маневри с участието на “Лос Анжелис”. Всичко вървяло по плана , резултатите на “Лос Анжелис” били отлични. Но, изведнъж, на третия ден от ученията подводницата изчезнала от радарите и локаторите на учението. Мигновено в района били изпратени водолази , които се спуснали на мястото на аварията на почти 100м. дълбочина и намерили “Лос Анжелис”.
Когато приближили до кърмовата част от вътрешността на подводницата те чули почуквания по морзовата азбука. Водолазите побързали нататък и отговорили , почуквайки: “Колко души сте? Какво се случи?”. От вътрешността на подводницата дошъл отговор: “Има ли още надежда?”. Водолазите отвърнали: “Имате ли кислород? Има ли ранени?” От вътрешността на подводницата дошъл същия отговор: “Има ли още надежда?”.
Водолазите добре знаели какво се случва във вътрешността на авариралата подводница. Те знаели че ледено-студената вода на Атлантика бавно прониква във вътрешността, изцежда от резервоарите гориво и масло, смесва се с тях в отвратителна лепкава маса, после достига до фекалните цистерни и изважда от там смърдящото им съдържание. Водолазите знаели за страшната опасност на тази вода, когато тя достигне до акумулаторите и от тях изтече киселината им и цялата тази ужасна , смъртоносна смес започне да облива бавно телата на матросите – до коленете, до кръста, до брадата…
В този момент водолазите и матросите на борда на подводницата знаели, че спасението може да дойде само отвън, чрез спасителна капсула, която да бъде спусната до подводницата. Тя можела да се съедини с подводницата, да отвори аварийния люк и и да вземе на борда си матросите от авариралата подводница. Но, времето на водолазите изтичало и те изплували.
Военноморския флот на САЩ започнал масирана спасителна операция за екипажа на подводницата. На мястото на аварията пристигнала група от аварийни кораби. На палубата на един от тях имало спасителна капуса, пригодена за спасение на екипажи на аварирали подводници от типа “Лос Анжелис”.
Спасителната капсула била спусната до потъналата подводница. Тя се съединила с аварийния изход. Матросите на борда на спасителната капсула отворили аварийния люк и видели, … че подводницата била пълна до горе с вода. Всичко била напразно! Всяка надежда била изгубена! Екипажът бил мъртъв. В този ден 148 млади мъже намерили смъртта си в ледените води на Атлантика. Времето на тяхния живот свършило преди те да достигнат до животворната глътка въздух, до светлината и топлината на спасителната капсула, която дошла, за да спаси живота им.