Лука 17:11-19
33 И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях, 34 които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.
Вече беше третия ден откакто техният Учител беше разпнат по обвинение в богохулство.
Той казваше, че е Месия и те му вярваха.
Смятаха, че е Божий Син заради словата му; и още повече, заради чудесата, които вършеше. Бяха братята Петър и Андрей, Яков и Йоан Заведееви, също и Филип, Вартоломей, Тома, Матей, Яков Алфеев, Симон Зилот и Тадей.
Те бяха основните Исусови ученици, които се наричаха апостоли.
Смятаха, че ще бъдат първи в небесното царство.
Но, какво се случи…
Учителят им беше предаден от един от тях, Юда.
След това беше обвинен несправедливо и осъден на смърт под натиска на тълпата.
Стояха безмълвно, втренчили поглед в стената, замислени за това, какво всъщност се случи, какво ще правят от тук на татък.
А освен всичко това бяха уплашени и за живота си (Марко 16:10).
СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ЖЕНИТЕ
Изведнъж тишината беше нарушена от припряно чукане по вратата.
Тадей отвори.
Бяха Мария Магдалена, Йоанна, Мария майката на Яков и Саломия, които се връщаха от гробницата.
Но не се ли връщаха твърде бързо?
Изглеждаха променени.
Лицата им светеха от радост и възторг.
“Петре, Якове, Йоане, слушайте, слушайте!
Христос възкръсна!”
Учениците ги погледнаха с недоверие, но жените продължиха възбудено:
“Като стигнахме до гроба, видяхме, че камъкът на гробната врата беше отвален.
Надникнахме вътре и видяхме, че тялото го няма.
Докато се чудехме какво е станало, двама мъже с ослепително облекло застанаха пред нас и ни казаха:
“Защо търсите живия между мъртвите?
Няма го тука, защото възкръсна!”
Казаха ни още:
“Спомнете си какво ви говореше, докато бяхте още в Галилея – че, Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне.” Спомнете си, не ни ли казваше, че ще бъде разпнат, но също и че ще възкръсне?” (Лука 16:1-8).
“Ангели… възкръснал…
Горкичките, побъркали са се от прекомерна скръб!
За съжаление никой не се е върнал от там!”
“Защо пък да не е възкръснал, нали възкреси дъщерята на Яир, нали възкреси сина на вдовицата от Наин, нали възкреси Лазар!”
“Лазар го възкреси той, но сам себе си едва ли ще може да възкреси!
Не и след онзи удар на копието в сърцето му!” (Лука 24:9,11)
ПРАЗНИТЕ ПЛАЩАНИЦИ
Докато споделяха своите догадки и предположения какво ли може да се е случило, Петър и Йоан казаха:
“Отиваме да проверим.”
И хукнаха към гробницата.
След малко се върнаха.
В ръцете си Петър носеше плащаниците.
“Гробницата наистина е празна.
Вдигнали са тялото и не знаем къде е.” (Йоан 20:3-10).
“Може и да е вярно,” – каза Йоан – “но ако някой ще взема тялото, ще си играе ли първо да го разповива, за да остави плащаниците в гробницата?
Отивам да го търся.”
“Идвам и аз”, каза Мария Магдалена и двамата излязоха.
Клеопа каза:
“Трябва да отида до Емаус.
Ще дойде ли някой с мене?”
Един от учениците каза:
“Аз ще дойда.”
И двамата заминаха за близкото село.
СВИДЕТЕЛСТВОТО НА МАРИЯ
След около час Мария Магдалина се върна.
Сияеше от радост.
“Видях Го!” – каза възбудено тя.
“Докато плачех за него и обикалях градината…
Отначало не можах да го позная.
Помислих, че е градинаря.
Каза ми: “Жено, защо плачеш?”
Попитах го: “Господине, да си видял нещо?
Ако си го преместил някъде, кажи ми за да отида и да го взема?
Знаеш ли, къде са го положили?”
А Той ме нарече по име “Марийо!”.
Тогава познах гласа му!
Избърсах сълзите си и го видях!
Беше Исус!
Беше жив!
Каза ми да дойда и да ви кажа, че е възкръснал!” (Йоан 20:11-18).
Но те, като чуха, че бил жив, и че тя Го видяла, не й повярваха (Марко 16:11).
СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ПЕТЪР
След малко се върна и Петър (Лука 24:34).
Каза: “Наистина е жив.
Яви се и на мен.
Каза ми да вярвам в Писанията.
Напомни ми думите на цар Давид от Псалмите (Псалом 16:11):
Няма да оставиш душата ми в преизподнята;
Нито ще допуснеш угодника Си да види изтление.
Наистина, Той е Божия Син!
Смъртта няма власт над него.”
СВИДЕТЕЛСТВОТО НА КЛЕОПА
След около час дойде и Клеопа.
Беше задъхан и уморен от дългия път и бързото ходене.
Но лицето му грееше.
“Христос възкръсна!” – каза той – и заразказва как Исус им се явил по пътя за Емаус. (Лука 24:13-33)
“Отначало не го познахме.
Говорихме си с брата, и тогава един странник се приближи и се присъедини към нас.
Попита ни за какво си говорим.
Аз му казах:
“Само Ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там през тия дни?
Исус от Назарет беше Божий пророк.
Говореше Божията истина, и чудеса и знамения придружаваха служението Му.
Главните свещеници и книжниците обаче Му завидяха и преди три дни Го предадоха на римляните да бъде осъден на смърт и да бъде разпнат.
Той умря на кръста и беше погребан.
А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля.
Тази сутрин, обаче, някои жени измежду нас ни смаяха, като ни казаха, че като отишли сутринта на гроба, видяли, че камъкът на гробната врата бил отместен, а Него Го нямало. Видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.
Двама от нашите, отидоха на гроба, и намерили тъй както рекоха жените; а Него не видели.” Докато Му разказвах всичко това, Исус, когото ние помислихме за непознат пътник се обърна към нас и ни тълкуваше онова място от книгата на пророк Исая, където се казва (Исая 53:10):
Но Господ благоволи той да бъде бит, предаде Го на печал;
Когато направиш душата Му принос за грях,
Ще види потомството, ще продължи дните Си,
И това, в което Господ благоволи, ще успее в ръката Му.
Докато говореше, сърцата ни горяха.
Думите Му бяха само истина.
След това, като наближихме Емаус, Той искаше да си тръгва, но ние Го поканихме да остане с нас.
Като седнахме на трапезата, Той взе хляба, благослови го и започна да ни раздава.
Тогава Го познахме, а той изчезна.”
Въпреки това трето свидетелство, по голямата част от учениците все още отказваха да повярват (Марко 16:12-13).
ЯВЯВАНЕТО НА ИСУС НА УЧЕНИЦИТЕ МУ
Виждайки тяхното неверие, накрая възкръсналия Исус се яви на самите ученици (Лука 24:36-42).
Застана посред тях и им каза : “Мир вам!”
Те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.
А Той им рече: “Защо се смущавате?
И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?
Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.”
И като рече това, показа им ръцете и краката Си.
Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече:
“Имате ли тук нещо за ядене?”
И дадоха Му част от печена риба и меден сок.
И Той взе та яде пред тях.
ЩЕ КАЖЕШ ЛИ: “НАИСТИНА ВЪЗКРЪСНА!”?
Ще повярваш ли на жените, които откриха празния гроб и приеха свидетелството на ангелите?
Ще повярваш ли на Мария Магдалена, която го видя и каза: “Христос възкръсна!”?
Ще повярваш ли на Петър, който го видя и каза: “Христос възкръсна!”?
Ще повярваш ли на Клеопа, който го видя и каза: “Христос възкръсна!”?
Ще повярваш ли на учениците, които го видяха и свидетелстваха за Него?
Ще кажеш ли: “Наистина възкръсна!”?