ЧУХ МОЛИТВАТА ТИ, ВИДЯХ СЪЛЗИТЕ ТИ; ЕТО, АЗ ЩЕ ТЕ ИЗЦЕЛЯ!

4 Царе 20:1-11

„Ти, Който слушаш молитва, при Теб ще идва всяко живо същество.”  (Псалом 65:2)

В Библията намираме многобройни примери, които съвсем ясно ни показват, че молитвата става причина да се случват неща, които не биха се случили без нея. Един от най-забележителните разкази е за молитвата на цар Езекия от 4 Книга на Царете, 20 глава. Очевидно Бог иска ние да знаем тази история много добре, след като е спомената на три места в Библията – в 4 Царе 20:1-11; 2 Летописи 32:24 и Исая 38:1-22.

В определен момент от живота си Езекия се разболява от смъртоносна болест. Пророк Исая идва при него и вместо да му предскаже скорошно оздравяване, му предрича неизбежна смърт и му дава съвет колкото може по-бързо да си напише завещанието (4 Царе 20:1).

1 В това време Езекия се разболя до смърт; и пророк Исая, Амосовият син, дойде при него, та му каза: Така казва Господ, разпореди се за дома си, понеже ще умреш и няма да живееш.

Каква по-безнадеждна ситуация от тази? Болен си до смърт и в същото време Бог чрез Неговия служител ти казва, че времето ти на тази земя е изтекло. Може ли да се направи нещо в такъв случай? Може ли нещо да промени Божията воля? Благодатният отговор на тези въпроси е положителен и ние го виждаме в действията на Езекия. Ако днес някой, когото считаш за върховен авторитет, ти пророкува поражение,  вероятно ще се примириш и ще кажеш: „Какво да се прави, такава е Божията воля…“. Но не и Езекия. Той познаваше своя Бог и знаеше, че Той слуша и отговаря на молитви.

Днес е възможно не пророк, но лекарите да констатират, че си болен от нелечима болест и да ти го съобщят. Какво ще направиш тогава? Дали ще се примириш с обстоятелствата и „съдбата си” или ще се обърнеш с цялото си сърце към Бога?

ВЯРА И МЕДИЦИНА — РЪКА ЗА РЪКА

Като християни ние уважаваме лекарите и медицината. В Стария Завет виждаме, че много от законите бяха свързани с хигиената, с поставянето на болните под карантина, за да се запазят останалите (Левит 13:1-59). Други Божии постановления учеха хората да живеят здравословно като се хранят правилно (Левит 11:1-47). Затова, категорично можем да заявим, че Библията и вярата в Бог не бива да бъдат противопоставяни на лекарите и лекарствата. Те се допълват.

Това се потвърждава и в Новия Завет. Например, един от евангелистите – Лука, е бил лекар (Колосяни 4:14), а и самият Господ Исус Христос, въпреки че извърши безброй чудеса, заяви, че „,здравите нямат нужда от лекар, а болните.” (Матей 9:12; Лука 5:31). Следователно, вярата и чудесата по никакъв начин не се противопоставят на медицината, тъй като и едното, и другото са ни дадени от Бога.

В историята на цар Езекия Бог извърши небесно знамение в потвърждение, че ще отговори на молитвата му. Но заедно с това, пророк Исая нареди възпаленото място да бъде наложено с компрес от сушени смокини. Това е още едно свидетелство, че вярата и медицината не си противоречат, а вървят ръка за ръка (4 Царе 20:7).

За съжаление, обаче, колкото и да се стараем да живеем здравословно, каквато и здравна профилактика да провеждаме, поради грехопадението на човека болестите почти винаги идват. Какво да правим в такива случаи? Дали да се примирим с  диагнозата си или да се молим за чудо?

ОБЪРНИ СЕ КЪМ БОГА С ЦЯЛОТО СИ СЪРЦЕ

Как постъпи Езекия? Първо, той обърна лицето си към стената. Това показваше, че Езекия реши да не гледа на обстоятелствата около себе си, на болестта и лошите прогнози, а само към Бога. Това е първото нещо, което да направим и ние, ако искаме чудо в живота си – да обърнем гръб на злите вести, които ни атакуват отвсякъде. Да отхвърлим от ума си мислите на отчаяние и  чувството на обреченост, като в същото време обърнем погледа и очакването си единствено и само към Бога. Така действа вярата.

Това не означава да спрем да си правим изследвания и да следваме лекарските напътствия, а да уповаваме и да вярваме не само в тях, но и в библейските обещания за изцеление. Бог не само ръководи и дава мъдрост на лекарите. Той е създал вселената и човека и за Него няма невъзможно нещо! Едно от имената Му на еврейски е Яхве Рофека – „Аз съм Господ, Който те изцелявам” (Изход 15:26). Бог е нашият най-главен Лекар. Той върши чудеса. Уповавай на Него с цялото си сърце!

МОЛИ СЕ УСЪРДНО

Второ, Езекия се помоли и „плака горко“ (4 Царе 20:2-3).

2 Тогава царят обърна лицето си към стената, та се помоли на Господа, казвайки: 3 Моля Ти се, Господи, спомни си сега как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце, и върших това, което е угодно пред Тебе. И Езекия плака горко.

Когато искаме нещо от Бога, ние се молим. Молитвата не е нещо сложно. Тя е просто разговор с Бог. Но за да бъде резултатна, молитвата трябва да отговаря на определени условия – първо, да е изказана с вяра и второ, да е усърдна.

Условието за вярата се подразбира, тъй като в Евреи 11:6 се казва:

6 А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото който идва при Бога трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тези, които го търсят.

Естествено е, че щом се обръщаш за помощ към Бог, ти трябва да вярваш в Неговото съществуване и в това, че Той отговаря на молитви!

А за усърдието в молитвата ап. Яков казва (Яков 5:16):

16 И тъй, изповядайте един на друг греховете си и молете се един за друг, за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния.

Езекия плаче не само за себе си, но и за народа си и за бъдещето на царството си. В поемата, която написва след своето оздравяване, той разкрива колко пламенна и настойчива е била молитвата му (Исая:38:14):

14 Като лястовица или жерав така крещях, стенех като гургулица; очите ми изнемощяха от гледане нагоре.

Да се молим усърдно не означава непременно да роним сълзи, а да се молим съсредоточено, настойчиво и с цялото си сърце.

МОЛИ СЕ В ИМЕТО НА ИСУС

Освен, че изисква вяра и усърдие,  молитвата трябва да отговаря и на още едно условие, за да бъде чута – молещият се да е в изправни отношения с Бога. В нашия пример цар Езекия настояваше за отговор, понеже беше ходил пред Бога „с вярност  и с цяло сърце”.

За съжаление, ако бъдем честни, ние не можем да кажем същото за себе си. Ние сме грешници. Защо? Първо, защото сме родени в грях (Псалом 51:5; Римляни 5:12); второ, защото, не сме вярвали в Бога (Йоан 16:9; 1 Йоаново 5:10); и трето, защото сме нарушили най-голямата Божия заповед – тази да Го обичаме с цялото си сърце (Матей 22:36-38).

Тогава има ли някаква надежда нашите молитви да бъдат чути? За наша най-голяма радост, надежда има! Бог толкова ни обикна, че даде Сина Си Исус Христос, който да умре на кръста за нас. Като проля кръвта си, Той плати откуп за греховете ни. И днес, чрез вяра в Исус Христос, ние можем да застанем пред Бога с открити чела.

Но за да се възползваме от тази невероятна привилегия, ние трябва да приемем Исус Христос за наш личен Спасител, като повярваме в Него и Го поканим да бъде Бог и Господар на живота ни (Йоан 1:12).

Отправена в името на Исус, молитвата има невероятна сила. Ето какво казва самият Господ Исус Христос в потвърждение на тази духовна истина (Йоан 14:13-14; 16:24):

13 И каквото и да поискате в Мое име, ще го извърша, за да се прослави Отец в Сина. 14 Ако поискате нещо в Мое име, това ще извърша.

24 Досега нищо не сте искали в Мое име; искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна.

ЧУХ МОЛИТВАТА ТИ, ВИДЯХ СЪЛЗИТЕ ТИ!

Молитвата на Езекия, изказана с вяра, с усърдие и с право сърце, промени ситуацията (4 Царе 20:4-6).

4 А преди да беше излязъл Исая до средната част на града, Господното слово дойде към него и каза: 5 Върни се, та кажи на водача на Моя народ, Езекия, така казва Господ, Бог на баща ти Давид: Чух молитвата ти, видях сълзите ти; ето, Аз ще те изцеля; след три дни ще възлезеш в Господния дом. 6 Ще добавя на живота ти петнадесет години.“

Ето това прави молитвата. Тя предизвиква Божието милосърдие. Той се смилява за нас и ни отговаря. „Чух молитвата ти, видях сълзите ти; ето, Аз ще те изцеля… и ще продължа живота ти!”.

Но тук сме длъжни да кажем и още нещо. Молитвата не действа автоматично. Независимо дали ще се удължи живота ни чрез лекарска помощ и божествено изцеление или не, за нас остава най-важният въпрос — нашите взаимоотношения със Създателя ни. Рано или късно, ние всички ще застанем пред Него. Ако имаш вяра и си приел Христос в сърцето си, няма от какво да се боиш. Но ако днес си обърнал гръб на Бога и живееш в грях и неверие, ти си обречен не само на временно страдание на земята, но и на вечно наказание в ада. Затова, не отлагай! Покай се за греховете си, приеми Христос за свой личен Спасител и заживей в близки взаимоотношения с Небесния ни Баща!

Бог чува и отговаря на молитви. Както се казва в Псалом 65:2, Господ е „Бог, който слуша молитва“. Жив и действен е. Не се променя. Същият е и днес. Ако Го помолим с вяра, с усърдие  и в името на Исус, Той няма да остане безмълвен, ще ни отговори. Затова, горе главата! Избери благословението, което молитвата ни дава – да призоваваме нашия Бог и Той да ни отговаря. И когато го направи, нека не забравим да Го прославим. Така ще изпълним библейския стих, наричан от много вярващи „телефонния номер на Бога” – Псалом 50:15:

15 И призови Ме в ден на напаст;
и Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш.