Римляни 15:8-33
Ще разгледаме Римляни 15:8-33 от гледна точка на църквата и мисиите. Какво можем да научим за връзката църква – мисии от този пасаж на това велико послание?
ЦЕЛТА НА ЦЪРКВАТА (ст.8-13)
Защо църквата трябва да се занимава с мисии? Защото Божията цел е глобална. Тя не включва само Израил, не включва само и България. Включва хора от целия свят – от всички народи и етноси по света. Христос беше служител на Божието Слово, на Божиите обещания, а тези обещания за спасение включваха не само обрязаните, не само евреите, а и езичниците – всички народи. Ст. 8 и 9 са още един начин да се каже, че благовестието е „Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника“ (Римляни 1:16). Благовестието не е само за един народ, не е само за един етнос. То е глобално – включва всички народи и всички хора по света.
8 Защото казвам, че Христос, заради Божията вярност, стана служител на обрязаните, за да утвърди обещанията дадени на бащите,
Христос стана служител на неговия народ, на потомците на патриарсите Авраам, Исаак и Яков. Той го направи за да изпълни и утвърди обещанията, които им бяха дадени. Но, вижте, какви са тези обещания (ст.9).
9 и за да прославят езичниците Бога за Неговата милост, както е писано: –
“Затова ще Те хваля между народите,
И на името Ти ще пея”.
От ст.9 разбираме, че Христос стана служител не само на евреите, но и на езичниците. В цитата от ст.9 Христос е представен като прославящ Бога между народите. Но ние знаем, че докато беше на земята Неговото служение беше до голяма степен ограничено до евреите, до собствения му народ. Тогава как ще се изпълни Той обещанието да хвали името на Бога между народите? Макар, че още докато беше на земята Господ Исус започна да го изпълнява чрез Неговото служение към езичниците в Галилея, Сирия и Декаполис, можем да кажем, че в неговата пълнота това обещание ще бъде изпълнено от църквата, която е Неговото тяло и църквата ще изпълни това обещание чрез мисиите.
Резултатът от действието на Христос всред обрязаните е прославянето на Божието име сред езичниците. Резултатът от действието на Христос в църквата му днес би следвало да бъде достигането на недостигнатите и спасението на неспасените с цел произвеждане на хваление и благодарност от техните сърца и устни към Бог.
Славата на Бога е в основата на всичко. Всичко е с цел Бог да получи цялата слава, която Той заслужава. И тази слава трябва да бъде отдадена на Бог от всички народи, от всички племена, от всички етноси. За това дойде Исус Христос, това е задачата и на църквата днес – ние да действаме за осъществяването на този план, за тази цел на Бога.
Защо всички хора на земята трябва да прославят Бога? За да разберем по-добре отговора на този въпрос, може би трябва да си припомним от къде тръгнаха всички човешки проблеми? От къде дойде греха? От това, че след като хората познаха Бога, те не го прославиха, нито му благодариха. И от това, че те отказаха да го прославят от там тръгнаха всички проблеми. Спомнете си Римляни 1:21:
21 Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи.
И от там нататък се казва как те потъваха все по-надълбоко и по-надълбоко в греха и този грях доведе до пълна поквара и накрая до смърт. Логиката е проста. Всички хора на земята трябва да прославят Бога, защото непрославянето на Бога води към проблеми, задълбочаване на проблемите и смърт, а прославянето на Бога води към оправяне на проблемите и вечен живот.
НАРОДИТЕ
Бог е изкупител и народите са в сърцето Му. Ап. Павел доказва това в стихове 11-12 със серия от цитати от Стария Завет. Първият в ст. 10 е от Второзаконие 32:43.
10 И пак казва: –
“Развеселете се, народи, с людете Му”.
Вторият в ст.11 е от Псалом 117:1
11 И пак: –
“Хвалете Господа, всички народи,
И да Го славословят всички люде”.
Забележете думата „всички“ в този стих. Божият призив не е само към някои народи, а към „всички“ народи. Никой не може да хвали Господ без да има знание за Него. Как народите ще започнат да хвалят Господа? Като чуят за него. Как ще чуят? Чрез мисиите.
Поредицата от цитати завършва в ст.12 с цитат от Исая 11:10. Този цитат съдържа идеята за Божието царство. Божието царство е управлението на Христос и това управление ще бъде само над един народ ли? Не. Над всички народи. Божието царство е не просто локално или местно, то е глобално или световно. Начинът по който Божието царство идва и се разширява е чрез мисиите.
12 И пак Исая казва:
“Ще се яви Иесеевият корен”, и,
“Който ще се издигне да владее над народите;
На Него ще се надяват народите”.
Дори и един библейски цитат, дори един библейски стих, ако е приложен правилно е достатъчен като доказателство за дадена теза. Тогава защо ап. Павел не използва само един цитат, а серия от цитати? И той цитира: „Народите! Народите! Народите!“. Защото евреите са били предубедени спрямо тази част от Божия план и ап. Павел трябва да разбие техните предубеждения. Евреите са си мислели, че те са избрания народ и няма други избрани народи. Ап. Павел иска да разбие това схващане и да им каже: „Божият план не включва само обрязаните. Божият план включва и необрязаните – тези, които на еврейски се наричат „гоим“.“ Днес мнозина български вярващи са пълни с предубеждения срещу мисиите. Те смятат, че мисиите са за американците, за европейците, за корейците, но не и за нас, българите. Затова, ние се нуждаем да чуем тази дума отново и отново: „Народите“! „Народите“! „Народите“! Когато се срещам с братя и сестри, които се съмняват, че българската църква трябва да участва в мисиите, аз им казвам: „Вземете си конкорданса, отворете го и вижте тази дума – „народите“ – колко пъти е спомената в Библията и разберете, че Божия план включва не само нашия народ, а всички народи!“ Така че основна част от служението на църквата е достигането на народите.
Идеята за достигане на народите не е някаква по-късна прибавка към Божия спасителен план – тя не се е появила след възкресението на Исус. Започва още с Божието обещание към Авраам от Битие 12:1-3 където Бог му казва: „…и в тебе ще се благославят всички земни племена.“.
Римляни 15:8-12 е пасаж подобен на Лука 24:45-47 където се разказва какво каза Господ Исус на апостолите в деня на възкресението си.
45 Тогава им отвори ума, за да разберат писанията. 46 И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден, 47 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.
Забележете, че в тези стихове Христос отново се връща към Писанията. В тях е разкрит Божия план. Те са основата на Неговото служение. Те трябва да бъдат основата и на нашето служение. Ст.46 описва ролята на Христос в Божия план, който Той изпълни, но ст.47 описва нашата роля, която ние трябва да изпълним – да проповядваме благовестието на „всичките народи“. Римляни 15:8-12 съдържа идеен вариант на Великото поръчение. Започвайки с евреите, благовестието за Христос трябва да се проповядва на всички народи за да може те да прославят Бога, за да може да се изпълни обещанието от Римляни 15:9, което прочетохме. Бог Син ще хвали Бог Отец между народите. Как? Чрез църквата, която е Неговото тяло. За да изпълни това църквата се нуждае от мисиите. Такъв е Божият план, такива са Божиите обещания, такова е Божието Слово, такова е и Великото поръчение.
НУЖДАТА НА ЦЪРКВАТА ОТ МИСИОНЕРИ (ст.13-21)
Каква е целта на църквата? Народите. Целта на църквата е не просто вътрешното й благополучие, а народите. И за да може да изпълни тази своя цел тя се нуждае от мисионери. Следващите стихове ни помагат да отговорим на въпроса: „Защо църквата се нуждае от мисионери?“.
Първо, църквата се нуждае от мисионери, за да може да осъществи целта си да изпълни Великото поръчение на Исус Христос и Божиите обещания за проповядване на благовестието на всичките народи.
Достигането на народите може да се осъществи само от една силна църква. Защото само една силна църква може да изпраща мисионери. Бог желае всяка една местна църква да бъде силна, защото само една силна църква може да изпраща мисионери. Ако тя не може да се грижи за собственото си съществуване, как ще изпраща мисионери. Затова в ст.13 ап. Павел се моли за това църквата в Рим да бъде една силна църква – пълна с радост, мир, вяра, надежда и Святия Дух.
13 А Бог на надеждата да ви изпълни с пълна радост и мир във вярването, тъй щото чрез силата на Светия Дух да се преумножава надеждата ви.
Говорейки на църквата в Рим ап. Павел ги благославя и се моли за тях те да бъдат една силна църква изпълнена със силата на Святия Дух, пълна с надежда.
Една църква няма нужда от мисионери за да осъществява вътрешния си духовен живот. Тя може да посреща духовните си нужди сама. Може да си има пастор, който да й проповядва Божието Слово, а дори и да няма пастор, тя може да се събира и хората в нея да се молят един за други, да четат Библията и да се назидават един друг. Те нямат нужда от мисионер за вътрешния си духовен живот. В ст.14 ап. Павел потвърждава, че една църква може да посреща вътрешните си нужди сама.
14 И сам аз съм уверен за вас, братя мои, че сами вие сте пълни с благост, изпълнени с всяко знание, и че можете да се наставлявате един друг.
Ап. Павел не се съмнява в тяхната компетентност, че те могат да се наставляват един друг и да си провежда успешно вътрешния духовен живот. Тези думи ни напомнят началото на посланието, където в 1:8 ап. Павел казва на римските вярващи:
8 Най-напред благодаря на моя Бог чрез Исуса Христа за всички ви, гдето за вашата вяра се говори по целия свят.
Църквата в Рим беше пълна с вяра, с благост, със знание и наставление. С други думи тя можеше да се грижи за себе си. Така и църквите днес могат да се грижат за себе си и нямат нужда от мисионери за собственото си добруване. Но, църквата не трябва да забравя целта си. Нейната цел е не да служи на себе си, не да бъде известна по целия свят, а да служи на Бог като изпълнява Неговите цели и нарамения. И както видяхме тези цели и намерения в основата си включват достигане на недостигнатите и спасение на неспасените. Църквата няма нужда от мисионери за собственото си изграждане, но тя има нужда от мисионери, за да изпълни целта си да достигне недостигнатите.
15 Но, за да ви напомня, пиша ви донякъде по-дързостно поради дадената ми от Бога благодат, 16 да бъда служител Исус Христов между езичниците, и да свещенослужа в Божието благовестие, за да бъдат езичниците благоприятен принос, осветен от Светия Дух.
Когато се покланяме и пеем на Бог, нашето хваление е духовна жертва пред Бог (Евреи 13:15). Но, най-добрата жертва, която можем да донесем пред Бога е плод от спасени души – достигане на недостигнатите и спасение на неспасените. Този плод може да бъде принесен единствено чрез мисиите. Ето затова църквата се нуждае от мисионери. Църквата се нуждае от мисионери за да може да изпълни целта си. Каква беше нейната цел? Нородите.
Второ, църквата има нужда от мисионери, защото мисиите са Божие дело, а от църквата се очаква да върши Божиите дела. Мисиите се осъществяват чрез съвместното действие на мисионера и Бога, но като цяло те са не човешко, а Божие дело. В този смисъл мисиите са божествени, защото те са Божии. Господ Исус Христос и Святия Дух действат и работят в и чрез мисионерите.
17 И тъй, колкото за това, което се отнася до Бога, аз имам за какво да се похваля в Христа Исуса. 18 Защото не бих се осмелил да говоря за нещо освен онова, което Христос е извършил чрез мене за привеждане езичниците в покорност на вярата чрез моето слово и дело,
Виждате ли тук съвместното действие? Ап. Павел говори за това, което Христос е извършил. Но, Той го е извършил не сам, а чрез словото и делото на ап. Павел. Бог винаги действа съвместно с човек за да изпълни Неговите цели и намерения. Бог действаше заедно с Павел и Павел действаше заедно с Бог. Чудесата и знаменията не можеха да бъдат извършени само от Павел. За да ги извърши, той се нуждаеше от силата на Бог, от силата на Святия Дух.
19 със силата на знамения и чудеса, със силата на Светия Дух [Божий], така щото от Ерусалим и околностите му дори до Илирик напълно съм проповядвал Христовото благовестие.
Илирик е бил Римска провинция, която е включвала териториите на съвременна Хърватия, Черна Гора, Босна и Херцеговина, Албания и Македония – Бивша Югославия без Словения или това, което някои съвременни политици наричат „Западните Балкани“. Така че, ап. Павел е проповядвал благовестието от Ерусалим и околностите му до „Западните Балкани“. Стигайки от Ерусалим до там, ап. Павел през всичките си години като служител на Христос е изпълнявал Великото поръчение. Той е проповядвал благовестието на етноси и народи, които не са чували името на Исус. Той им е споделял благовестието и им е казвал, че Исус е Месията, Той е избраният Божий помазаник, Този, който ни спасява от греховете ни.
И това е, което мисионерите правят. Те отиват в една култура, в един народ, където не се знае името на Исус. И те започват от нулата. Започват да изграждат приятелства, да учат езика. Защото, как можеш да им кажеш за Исус, ако не знаеш техния език? Когато един мисионер отиде някъде, където Бог го изпраща, първото нещо, което трябва да направи е да научи езика на този етнос, за да може да комуникира и да им каже благовестието на техния език.
Трето, църквата се нуждае от мисионери защото те й помагат да поддържа правилни приоритети по отношение на благовестието. Приоритетът на църквата трябва да бъде не спасението на неспасените, а достигането на недостигнатите. Какво означава това? Вижте ст.20:
20 Обаче имах за цел да проповядвам благовестието така, – не там гдето беше вече известно Христовото име, да не би да градя на чужда основа; 21 но, както е писано: –
“Ония ще видят, на които не се е възвестило за Него;
И ония ще разберат, които не са чули”
Вижте, отново и отново, ап. Павел обосновава всичко, което прави с Божието Слово. Христос е служител на Божието Слово и това Божие Слово включва езичниците, включва народите. Това същото Божие Слово казва и това, че “Ония ще видят, на които не се е възвестило за Него; И ония ще разберат, които не са чули”. Така че, като приоритет на ап. Павел на кого да проповядва благовестието беше той да проповядва не народи, които имат свои църкви, а да проповядва там, където името на Исус не е било чуто.
От стихове 20-21 можем да заключим, че на този свят има два вида неспасени хора. Едните са неспасени, живеещи сред достигнати с благовестието народи, а другите са неспасени, живеещи сред недостигнатите с благовестието народи. Достигнати народи са тези, които имат жива църква, която е способна да достигне собствения си народ с благовестието. Това са народи сред които името Исус Христос е известно. Пример за достигнат народ е българския народ. Българите са чули благовестието, те имат жива църква, която го проповядва. Те чуват благовестието най-малко два пъти в годината – по Великден и Рождество. Те имат близки или приятели, които са вярващи. Могат да отидат в книжарницата и да си купят Библия или да получат безплатна такава от служението Гедеон. Гледали са филма Исус. Неспасените българи са неспасени не защото не са чули благовестието, а защото са избрали да отхвърлят Божията заповед да се покаят и да повярват в Христос. Защото благовестието е Божия заповед за покаяние и вяра. Забележете, в ст. 18 ап. Павел говори за „привеждане езичниците в покорност на вярата“. Благовестието не е свободно избираемо. То е ултиматум. Човек или го приема и се спасява или го отхвърля и се самоосъжда на вечна погибел. В България има много българи, които са отхвърлили благовестието, и те са неспасени, но те живеят сред един достигнат с благовестието народ. Така че, България е достигнат народ и ние сме привилегировани за това. Но ние също и сме отговорни, защото Бог очаква църквата в достигнатите народи да достига недостигнатите народи.
Кои са недостигнати народи? Недостигнати народи са тези, в които няма жива църква, която ефективно да проповядва името на Исус. Сред тях може и да има шепа вярващи, но като цяло болшинството от хората не са чували името на Исус, не знаят какво е Библия, не знаят за нуждата си от спасение. Хората от тези народи са обречени на вечна погибел. Те не могат да призоват истинския Бог и да се спасят, защото нямат на разположение Божията спасителна сила – благовестието. В този смисъл неспасените сред недостигнатите народи са в по-тежко положение, отколкото неспасените сред достигнатите народи. Именно затова, приоритет на църквата трябва да бъде спасението на неспасените от недостигнатите народи пред спасението на неспасените от достигнатите народи. Ако те се спасят, те ще формират нова църква и този народ от недостигнат ще се превърне в достигнат. Тези нова църква ще благовества и ще свидетелства на хората от собствената си култура и няма да има нужда при благовестването да се прескача езиковата и културна бариера.
Благовестването сред достигнатите народи е лесно. Защо? Защото за да благовестваш на твоите хора няма нужда да учиш чужд език. Говориш им – те те разбират. Ти си в същата култура. Но, за да благовестваш на хора от недостигнати народи, първо трябва да научиш езика им. Не всеки може да научи чужд език, не всеки може да пътува и да се премести да живее сред недостигнати народи. Именно за това ние се нуждаем от мисионерите. Мисионерите са тези, които прескачат езиковите и културни бариери пред благовестието. Именно затова църквата се нуждае от тях. Те й помагат не само да поддържа правилни приоритети, но и да изпълнява задачата си да благовества междукултурно. Защото, Великото поръчение не е отправено само към мисионерите. То е отправено към цялата църква. И ние никога не трябва да забравяме, че по същество Великото поръчение е междукултурно задължение за проповядване на благовестието – задължение, което Исус очаква църквата Му да изпълни. Какво означава „междукултурно“? Означава, че ние сме задължени да проповядваме благовестието на хора от други култури. Това означава, че църквата е задължена да научи друг език, за да може да проповядва на тези народи, да научи друга култура, за да може да сподели благовестието с тях. И разбира се това не можем всички да го направим – затова имаме нужда от мисионери. Господ ги призовава, но църквата трябва да ги подкрепя. Защото, когато партнираш с някого, когато участваш в дадена мисия, ти получаваш същата награда като мисионера, който отива на мисионерското поле.
ГРИЖАТА НА ЦЪРКВАТА ЗА НЕЙНИТЕ МИСИОНЕРИ (ст.22-33)
В третата част на този пасаж ап. Павел отправя няколко апела към църквата в Рим. Това е заключението на цялото му послание и то е доста емоционално. След като е изложил богословието си и разбирането си за благовестието (гл. 1-5), спасението (гл.6-11) и служението (гл.12-14), сега апостолът отправя конкретни апели към неговите читатели – апели те да извършат конкретни действия. От тези апели ние можем да научим как църквата трябва да се грижи за мисионерите си. Как църквата трябва да се грижи за мисионерите си? Първо, църквата трябва да изпраща мисионерите си.
22 Това ме е възпирало много пъти, та не съм дохождал при вас.
Какво го е възпирало? Това, което е възпирало апостол Павел да посети църквата в Рим са били неговите приоритети. Защо да ходи в църквата да проповядва благовестието, когато има недостигнати народи на които да проповядва благовестието? За него посещението на църквата в Рим не е било приоритет, защото те вече са били достигнати с евангелието, а за ап. Павел е било приоритет да посещава места, недостигнати с евангелието. То, той вече ги е посетил (ст. 23).
23 Но сега, като няма вече място за моето работене по тия страни, и понеже от много години съм желал да дойда при вас,
Ап. Павел ще планира да посети църквата в Рим, но той няма да спре там. Той продължава да бъде на път към недостигнатите народи (ст.24).
24 на отиването си в Испания ще дойда, защото се надявам да ви видя като минавам, и вие да ме изпратите за там, след като се наситя донякъде чрез общение с вас.
Мисионерското служение на ап. Павел е покрило Римските провинции от Ерусалим до Рим – „от Ерусалим и околностите му дори до Илирик“ (ст.19) – той е покрил Галатия, Азия, Македония, Ахая, Илирик. Мала Азия и Балканския полуостров вече са достигнати с благовестието сега той се отправя към Апенинския полуостров и от там, той планира да се отправи към Пиринейския полуостров. Като мисионер ап. Павел постоянно се отправя към нови територии – към територии където името на Исус Христос е все още неизвестно. Но, за да може да ги достигне, той се нуждае да бъде изпратен натам от дадена местна църква. Както в началото той беше изпратен на първото си мисионерско пътешествие от църквата в Антиохия. Това беше първия път, когато Божият народ изпълни доброволно Божия призив за достигане на недостигнатите. Сега, в този конкретен случай ап. Павле се нуждае от нова църква, която да го изпрати към Испания – църквата в Рим. „Защото се надявам да ви видя като минавам, и вие да ме изпратите за там.“ (ст.24).
Темата за изпращането на мисионерите ни връща към Римляни 10:13-15
13 Защото “всеки, който призове Господното име, ще се спаси”. 14 Как, прочее, ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? 15 И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано: –
“Колко са прекрасни
Нозете на тия, които благовествуват доброто!”
Нозете на мисионерите са прекрасни, защото с тях те отиват да споделят евангелието – добрите вести. Освен това чрез техните пътувания мисионерите служат като мост, като връзка между църквите. И в ст.25-27 ние виждаме как ап. Павел служеше като връзка между езическата църква и еврейската църква.
25 А сега отивам в Ерусалим да послужа на светиите. 26 Защото Македония и Ахаия благоволиха да дадат известна помощ за бедните между светиите в Ерусалим. 27 Благоволиха наистина, но и длъжни им са, защото, ако езичниците участвуват с тях и в духовните неща, длъжни са да им послужат и в телесните.
Ап. Павел проповядваше на тези църкви – църквите в Солун и Филипи, в Коринт, в Ефес и тези църкви събраха дарение за църквата в Ерусалим, която беше в нужда. Виждате ли, духовните и материалните неща са свързани. Изпращането на мисионери не е просто духовна дейност. Изпращането на мисионери включва финансов елемент. Когато някой дава за мисионерски проекти, той ще бъде възнаграден (ст.28).
28 Прочее, когато свърша това, като им осигуря тоя плод, ще мина през вас за Испания.
Споделяйки за дара, който му е поверен от църквите в Македония и Ахаия за църквата в Ерусалим, ап. Павел изгражда доверие към себе си. Ако тези църкви са му доверили средствата си, значи той се ползва с доверие и е достоен за упование. Явно той очаква църквата в Рим да го подкрепи и да осигури неговите по-нататъшни пътувания.
Мисионерите носят Божието благословение (ст.29).
29 И зная, че когато дойда при вас, ще дойда с изобилно благословение от [благовествуването на] Христа.
И така, как църквата трябва да се грижи за мисионерите си? Църквата трябва да посреща мисионерите си и да ги изпраща. Това изпращане включва не само духовна, но и финансова подкрепа. Затова, църквата трябва да събира средства не само за собствената си издръжка, но също и за мисиите. Тези средства трябва се изразходват за проекти включващи междукултурно проповядване на благовестието – на хора от друга култура.
Второ, освен да ги изпраща и да ги поддържа финансово, църквата трябва да се моли за мисионерите. Мисионерите се нуждаят не само от финансова, но и от молитвена подкрепа. Много мисионери в техните писма и тяхната опитност споделят, че с годините те губят молитвената си подкрепа. В началото, когато са обявили, че се посвещават да бъдат мисионери, църквата се е вдъхновила и вярващите са казали, че ще се молят за тях. Но след известно време, след една, две, пет години те са забравили. Но мисионерите се нуждаят от постоянна молитвена подкрепа затова в ст. 30-31 ап. Павел усърдно настоява да я получи.
30 А моля ви се, братя, заради нашия Господ Исус Христос, и заради любовта, която е плод на Духа, да ме придружавате в усърдна молитва към Бога за мене, 31 та да се избавя от противниците на вярата в Юдея, и моята услуга за Ерусалим да бъде благоприятна на светиите;
Така че ние трябва не само да даваме за мисионерите, не само да ги изпращаме, но и да се молим за тях.
И трето, църквата трябва да се грижи за мисионерите като им осигурява почивка. Мисионерите работят тежък духовен труд. Те пътуват, проповядват, работят с хора, сблъскват се с отхвърляне, гонение, срещат „противници на вярата“ (ст.31), водят духовни битки. Затова, те се нуждаят от почивка – за да нямат това, което американците наричат „бърнаут“ – изтощаване и прегаряне. И църквата е тази, която би следвало да им осигурява тази почивка. Вижте ст.32
32 и с Божията воля да дойда радостен при Вас, и да си почина между вас.
Ап. Павел копнееше за малко почивка. Къде да си почине? В църквата.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
И така, от този пасаж, ние научихме няколко неща. Първо, научихме каква е целта на църквата. Каква е целта на църквата? Народите. Достигането на недостигнатите и произвеждането на хваление от техните устни към Бог.
Второ, научихме, че църквата се нуждае да има мисионери. Защо църквата се нуждае да изпраща мисионери? Първо, за да може да достигне целта си, а именно да проповядва благовестието на народите – да изпълни това междукултурно задължение, което се съдържа във Великото поръчение. Второ, защото Бог работи чрез мисионерите и участвайки в дейността им църквата участва в Божието дело. И трето, защото мисионерите помагат на църквата да поддържа правилни приоритети по отношение на благовестието, а именно, първо да се грижи за достигането на недостигнатите и после за спасението на неспасените, а не обратното. Защото, тя може да се „забие“ така да се каже в тази грижа за спасение на неспасените и ако тя се загрижи само за себе си и само за собствения си народ, тогава Исус може да не дойде още много години. Защото Той каза, че „това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът“.
Третото нещо, което научихме от този пасаж е каква трябва да бъде грижата на църквата за нейните мисионери. Как църквата трябва да се грижи за нейните мисионери? Първо, като ги изпраща и поддържа финансово, второ, като се моли за тях и трето, като им осигурява освежаване и почивка.
Нека Бог да ни помогне да си спомним целта си като църква, да осъзнаем нуждата си от мисионери и да ги подкрепяме духовно и материално с нашите молитви и даване.
Накрая, ап. Павел завършва мисълта си с благословение. И нека това благословение да бъде и върху нас, които четем тези негови думи.
33 А Бог на мира да бъде с всички Вас. Амин