Филипяни 2:6-11
По време на Рождество ние се замисляме за нашия Господ Исус Христос, за това кой е Той и за това, което Той направи за нас. За нас Исус Христос е Господ, Спасител, Цар и много други неща, но това върху което бих желал да се фокусираме днес е неговата роля на първосвещеник и ходатай и по-специално върху това как неговото въплъщение спомага (допринася) за изпълнението на ходатайственото Му (първосвещеническо) служение.
Какво означава да ходатайстваш за някого? Да ходатайстваш за някого, означава да се застъпиш за него. Застъпвайки се за някого, ти се свързваш с него, обвързваш се с него пред този пред когото ходатайстваш. Когато ходатайстваме, ние се поставяме на мястото на този за когото ходатайстваме.
В Изход Мойсей се застъпи за израилтяните, когато те съгрешиха, като направиха златно теле. Бог искаше да ги погуби и да издигне нов народ от самия Мойсей, но Мойсей умоляваше Бог да им прости, казвайки:
32 Но сега, ако щеш прости греха им, – но ако не, моля Ти се, мене заличи от книгата, която си написал. (Изход 32:32).
Този библейски пример демонстрира върховния акт на ходатайство – Мойсей беше готов да пожертва собствената си позиция и дори собствения си живот за народа, който обичаше. Това ни напомня за Христовата жертва за спасението на човечеството. Христос дойде на тази земя за да ходатайства за нас и дори да стане жертва за нас. За да го направи, Той се идентифицира с нас, като стана един от нас.
ВЕЧНОСТТА НА ХРИСТОС
Ходатайството на Христос започна с идентифициране с нас, с тези за които Той стана ходатай. Във Филипяни 2:6-8 четем за промените, които станаха с него в резултат на това идентифициране, което ние наричаме въплъщение.
6 Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, 7 но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; 8 и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. (Филипяни 2:6-8)
Когато говорим за раждането на нашия Спасител, трябва да сме на ясно, че Той не започна живота си с Неговото зачатие или с Неговото раждане. Дори преди да се роди, Той съществуваше, и то съществуваше в най-висшата възможна форма – “беше в Божия образ”. Какво означава да бъдеш в образ на Бог? Означава, че си Бог. Исус Христос е Бог. Той беше Бог преди да се роди, роди се като Бог и ще си остана Бог и след възкресението. Това не означава, че Той е отделен Бог от Бог Отец или от Бог Свети Дух. Не. Отец, Син, и Дух са един Бог – един Бог в три лица.
Така казва и пророчеството за Неговото раждане (Михей 5:2)
2 А ти, Витлеем Ефратов, Макар и да си малък за да бъдеш между Юдовите родове, От тебе ще излезе за Мене Един, Който ще бъде владетел в Израил, Чийто произход е от начало, от вечността. (Михей 5:2)
Какво означава това, че Произходът на Месия е “от вечността”? Означава, че Той е вечен.
Исус съществуваше преди Йоан Кръстител. Макар, че физически Исус се роди след Йоан Кръстител, като Бог, Той беше преди него. Това беше свидетелството на Йоан за Него (Йоан 1:15).
15 Иоан свидетелствува за Него, и викаше казвайки: Ето Онзи за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде пред мене понеже спрямо мене беше пръв. (Йоан 1:15)
Исус съществуваше преди Авраам. Макар, че физически се роди стотици години след него, като Бог, Той беше преди Авраам. Това каза самия Исус (Йоан 8:58)
58 Исус им рече: Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм. (Йоан 8:58)
Като Бог, Исус съществуваше не само преди Йоан Кръстител, не само преди Авраам, Той съществуваше преди сътворението. В Йоан 17:5, Исус започва своята първосвещеническа молитва с думите:
5 И сега прослави Ме, Отче, у Себе Си със славата, която имах у Тебе преди създанието на света. (Йоан 17:5)
Исус не само съществуваше “преди създанието на света”. Той беше облечен с Божията слава преди създанието на света.
Исус Христос съществуваше не само преди пророците, преди патриарсите, преди сътворението, Той съществуваше дори преди създаването на духовните същества. В Колосяни 1:15 ап. Павел казва:
15 в Него, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание; (Колосяни 1:15)
“Първороден преди всяко създание” Исус е вечен, Той е Бог. Това е толкова важно, че евангелист Йоан започва своето евангелие с тази истина – говорейки за началото и за вечната същност на Христос (Йоан 1:1).
1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. (Йоан 1:1)
“Словото” в това изречение не са буквите, не е литературата, не е дори просто духовността. “Словото”, “Логосът” е Исус Христос. Бихме могли да прочетем това изречение като заместим “Словото” с “Исус Христос”. “В началото бе Исус Христос; и Исус Христос беше у Бога; и Исус Христос бе Бог.”
За да подчертае Неговата божественост, Йоан продължава (Йоан 1:2-3)
2 То в начало беше у Бога. 3 Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало. (Йоан 1:2-3)
Христос е не просто “от началото”, не е просто “вечен”, Той е Творецът, авторът на всичко, което съществува.
ВЪПЛЪЩЕНИЕТО ХРИСТОС
Така че, като Бог, преди да се роди на тази земя, Христос беше вечен. Беше не само вечен, беше славен, беше в едно от лицата на Троицата. Но, Той не остана в това състояние. Отказа се от ролята на господар. Отказа се от славата Си. Отказа се от всичките Си привилегии и избра да стане слуга. На тази земя, Исус се роди в обор, в помещение за отглеждане на животни. Бидейки Бог, Христос стана човек, и не само човек, но човек-слуга.
6 Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, 7 но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; 8 и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. (Филипяни 2:6-8)
В ст. 6 и в началото на ст.7 виждаме три фрази описващи Христовото състояние, отношение и решение. Състоянието Му беше – “в Божия образ”. Отношението Му беше отношение на смирение – “не счете, че трябва твърдо да държи равенство с Бога”, което Той очевидно имаше. Решението му беше да се откаже от всичко, което имаше и което притежаваше, за да послужи на Божията изкупителна цел в името на нашето спасение – “но се отказа от всичко”.
В ст.7-8 четем как Христос изпълни това Негово решение. Исус, Второто лице на Троицата “взе на себе си образ на слуга, стана “подобен на човеците” и “се намери в човешки образ”.
Исус се отказа от Божия образ, в който беше и взе на себе си “човешки образ” Този акт на превръщане на Богът в човек, ние наричаме “въплъщение”. Чрез въплъщението, Исус Христос стана богочовек. Защо Христос направи това? Направи го, за да се идентифицира с нас. Защо? За да ни изкупи от греховете ни, като стане жертва за нас.
Авраам се застъпи за Содом и Гомор в разговор с Бог. Мойсей се застъпи за народа си в молитва. Стотникът се застъпи за слугата си, като помоли Исус да използва божествената си власт и само да заповяда изцелението на слугата му. Йов се застъпи за изцелението на приятелите си. За да нашето ходатайство, обаче, за нашето изкупление, не беше достатъчна просто молитва. Беше нужна жертва. За да извърши тази жертва, Христос стана жертвеното агне и пожертва Себе Си за нас. Ап. Павел описва това със следващите три фрази в ст.8:
- смири Себе Си
- и стана послушен до смърт,
- даже смърт на кръст.
8 и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. (Филипяни 2:8)
За да го направи, Христос се въплъти и се роди на тази земя като Исус от Назарет.
Актът на въплъщението Йоан описва така (Йоан 1:14).
14 И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина. (Йоан 1:14)
Забележете, Исус Христос, Второто лице на Троицата “стана плът”. Исус Христос стана един от нас.
Авторът на Посланието към евреите описва това събитие така:
5 Защото не на ангели подчини той бъдещия свят, за който говорим; (Евреи 2:5)
Бъдещият свят “за който говорим” е новото небе и новата земя, Божието царство в което ще обитава правда. Този бъдещ свят Бог благоволи да подчини не на ангелите. А на кой? На нас, на човеците.
6 но някой е засвидетелствувал нейде, като е казал: „Що е човек, та да го помниш, Или човешки син, та да го посещаваш? 7 Ти си го направил само малко по-долен от ангелите, Със слава и чест си го увенчал, И поставил си го над делата на ръцете Си; 8 Всичко си подчинил под нозете му“. (Евреи 2:6-8)
Тук авторът на Посланието към евреите цитира Псалом 8 и посочва, че Бог е дал цялата Си власт над творението си не на ангелите, а на хората. Сега не виждаме това вече да е станало, но виждаме как ще стане и Кой ще го направи (Евреи 2:8-9).
И като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено нему, обаче сега не виждаме още да му е всичко подчинено. 9 Но виждаме Исус, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат, за всеки човек. (Евреи 2:8-9)
Макар и да беше съвършен и преди това, чрез смъртта си заради нас на кръста, Исус се усъвършенства още повече. Не че стана по-безгрешен, понеже Той и преди това беше безгрешен. Но, това, в което Той се усъвършенства беше да опита всичко, което изпитват хората (страдания, изкушения и дори смърт) и така да има още по-голяма милост (емпатиия) и съпричастност към нас.
10 Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенствува чрез страдания начинателя на тяхното спасение. (Евреи 2:10)
Кой е “Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко”? Бог Отец. Кои са “многото синове”, които Той “привежда в слава”? Ние. Кой е “начинателят на нашето спасение”? Исус. Как Бог Отец усъвършенства Исус? Чрез страданията, които допусна Той да претърпи.
11 Понеже и Оня, Който освещава, и онези, които се освещават, всички са от Едного; за която причина Той не се срамува да ги нарича братя. (Евреи 2:11)
Кой е Този, “Който освещава” в този стих? Исус – нашия първосвещеник и Господ. Кои са “онези, които се освещават”? Ние. Кой е “Едного”? Бог Отец. Авторът на Евреите казва, че нашия първосвещеник, Исус и ние произхождаме от Него, от Бог Отец, който ни е създал, произхождаме и от Адам от когото всички сме се родили. Затова, като Месия, Исус не се срамува да ни нарича “братя”! Исус, Господ Исус, е не само наш Бог, Той е наш брат!
12 казвайки: „Ще възвестявам името Ти на братята Си; Ще Те хваля всред събранието“; (Евреи 2:12)
Тук Исус цитира Псалом 22:22 и Псалом 68:26.
13 и пак: – „Аз на Него ще уповавам“ и пак: – „Ето Аз и децата, които Ми е дал Бог“. (Евреи 2:13)
Тук Исус цитира Исая 8:17 и Исая 8:18.
14 И тъй, понеже децата са същества от общата плът и кръв то и Той, подобно на тях, взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, сиреч, дявола, (Евреи 2:14)
Участието на Исус “в същото” в този стих е Неговото въплъщение чрез което Той стана част от нас, стана човек, стана наш брат. Това Негово въплъщение и “вземане на Себе си на образ на човек” му позволи да умре. Но, Неговата смърт на кръста не беше поражение, беше победа!
15 и да избави всички ония, които, поради страха от смъртта, през целия си живот са били подчинени на робство. (Евреи 2:15)
Ето това е ефекта от Христовата смърт – свобода от страх, свобода от робство. Исус е наш брат, който ни носи победа над смъртта – това е, което празнуваме на Рождество.
Но, за да я получим победата, която Христос спечелва за нас, трябва да вярваме в Него.
16 (Защото, наистина, Той не помогна на ангелите, но помогна на Авраамовото потомство). (Евреи 2:16)
Защо авторът на Посланието към евреите казва тук, че Исус помогна на “Авраамовото потомство”. Не казва на всички хора, но на “Авраамовото потомство”? Кои са “Авраамовото потомство”? В Галатяни 3:7 ап. Павел казва: “Тогава познайте, че тия, които упражняват вяра, те са Авраамови чада;”
17 Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши умилостивение за греховете на людете. 18 Понеже в това дето и сам Той пострада като изкушен, може и на изкушаваните да помага. (Евреи 2:17-18)
Разбирате ли, какво се случи чрез идването на Спасителя на тази земя? От една страна, Той встъпи в позиция от която може да ни помогне. От друга страна в процеса, Той се усъвършенства и стана по-подготвен за служението, което има – служение на свещенство и ходатайство, което изисква съпричастие.
В Евреи 4:14-16 се казва:
14 И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божия Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали. 15 Защото нямаме такъвпървосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях. 16 Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно.
Понякога в Православната и Католическата църква има хора, които учат, че трябва да се молим не на Исус, а на Мария или на светиите. Според тях това е така, защото Исус е Бог, Той е съвършен, но също и недостижим. А Мария, виждате ли, е човек, тя е жена, майка и като жена и майка може да ни разбира много по-добре, особено жените. Но, едно такова учение е в напълно противоречие с Божието Слово. Бидейки въплътен, станал един от нас, Исус ни разбира – напълно. Да, Той е Бог, но Той също е наш “брат”. Той изпита всички нужди, които изпитваме и ние – глад, жажда, студ. Той познава всичко това. Изкушения? Исус беше изкушен със всяко изкушение, за което се сетите, и издържа всичко. Знае какво е да загубиш приятел. Вкуси дори смърт. Затова Той е единствения, който може да ни разбере напълно. Той е единствения, който може да ни помогне. Затова, трябва да се молим не на майка Му или на светиите, а на Отец в името на Исус.
Чрез Неговото въплъщение, Исус извърши това, което беше необходимо за Неговото ходатайство, за Неговото първосвещеническо служение. Но, след това, Той не спря до там. Продължи да се отказва от правата си до момента в който се отказа и от живота си.
6 Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, 7 но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; 8 и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. (Филипяни 2:6-8)
Защо направи Христос всичко това? Заради нас, заради мен. Не мога да не бъда трогнат от тази любов, от това смирение, от тази жертва, който Той направи за мен, а и за всички нас. Ако и ти си трогнат от Нашия Господ, не оставай безразличен, не оставай пасивен. Покани Го в сърцето си, предай Му живота си. Той те търси, Той те чака, Той иска да бъдеш с Него във вечността. Той дойде да ти даде победа над смъртта, да ти даде вечен живот. Приеми тези дарове, като положиш упованието си в Него.
РЕАБИЛИТАЦИЯТА НА ХРИСТОС
Добрата вест е, че Исус не остана в гроба. Той възкръсна, Той се възнесе и Бог Отец му даде цялата власт и почит на света. Във втората част на нашия химн четем (Филипяни 2:9-11):
9 Затова и Бог го превъзвиши, и Му подари името, което е над всяко друго име; 10 така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества, 11 и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца. (Филипяни 2:9-11)
Ако в стихове 6-8 четем за снижаването на Христос и Неговото само-смирение, то в ст. 9-11 четем за Неговата рехабилитация или възстановяване и дори “превъзвишаване” до позиция на всевластие над целия свят.
Първите три фрази описват Божият отговор на Христовото съвършено смирение и покорство.
- “Бог го превъзвиши”
- Подари му име
- Име, което е над всяко друго име
Следващите три фрази в ст.10-11 описват с каква цел Бог направи всичко това.
- “така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества”. Бог превъзвиши Исус и му подари името, което над всяко друго име, за да може той да владее над всички същества, във всяка една съществуваща област – небесните, земните и подземните същества.
- “и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ”, Исус Христос е Господ! Това е нашата изповед. Това е нашето хваление към нашия брат Изкупител.
- “за слава на Бога Отца”. Бог превъзвиши Исус с цел поклонение – поклонение към Исус Христос и поклонение към самия Отец.
Христовото превъзвишаване го постави в позиция, в който Той може да служи, като наш първосвещеник и ходатай. В Евреи 8:1, авторът на Посланието към Евреите казва:
1 А от това, което казваме, ето що е смисълът: Ние имаме такъв първосвещеник, Който седна отдясно на престола на Величието в небесата, 2 служител на светилището и на истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек. (Евреи 8:1-2)
За да може някой да бъде ходатай и да ходатайства, той трябва да бъде близък не само с този за когото ходатайства, но и с този пред когото ходатайства. Като първосвещеник и ходатай, Христос е близо не само до нас, Той е близо и до Бог Отец, на Когото се молим – онзи, Който седи на престола на Величието в небесата. Разбира се, както вече казахме, Той беше там и преди да се въплъти, но сега Той е там не само като Бог, но и като възкресен от мъртвите Човек, като наш брат.