Матей 28:16-20
16 А единадесетте ученика отидоха в Галилея, на бърдото, гдето Исус им определи. 17 И като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха.
Не е ли такава ситуацията и в църквата днес? Когато се събираме за среща с Господа, някои му се покланят, а някои се съмняват в Него. Господ Исус, обаче желае ние да имаме увереност в Него и в надеждата за пълното установяване на царството, което Той установи при Своето първо идване.
18 Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. 19 Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, 20 като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. [Амин].
Тези последни думи на Исус от евангелието според Матей са известни като Великото поръчение или повеля на Господа. Всъщност Великото поръчение се съдържа не само в Евангелието на Матей но също и в останалите евангелия и Деяния на апостолите.
| Матей 28:18-20 | Марко 16:15-18 | Лука 24:46-49 | Йоан 20:21-23 | Деяния 1:6-8 |
| 18 Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. 19 Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, 20 като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. [Амин]. | 15 И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар. 16 Който повярва и се кръсти ще бъде спасен; а който не повярва ще бъде осъден. 17 И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят; 18 змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват. 19 И тъй, след като им говори, Господ Исус се възнесе на небето, и седна отдясно на Бога. 20 А те излязоха и проповядваха на всякъде, като им съдействуваше Господ, и потвърждаваше словото със знаменията, които го придружаваха. Амин. | 46 И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден, 47 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим. 48 Вие сте свидетели на това. 49 И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим] докато се облечете със сила от горе. | 20 И като рече това, показа им ръцете и ребрата Си. И зарадваха се учениците като видяха Господа. 21 И Исус пак им рече: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас. 22 И като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух. 23 На които простите греховете, простени им са, на които задържите задържани са. | 6 И тъй, веднъж, като се събраха, те Го питаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израиля царството? 7 Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт. 8 Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята. |
Ако вникнем в тези стихове, ние ще видим, те съдържат Христовата стратегия за растеж на Божието царство.
Стратегия е науката за планиране и ръководене на широко мащабни военни операции, умението да бъдат извършени такива военни маневри, че да бъде постигната най-благоприятната позиция на силите преди самия сблъсък с врага. Стратегията винаги е свързана с постигането на крайната цел – спечелването на битката. Тази крайна цел и настоящата ситуация определят каква ще бъде конкретната стратегия за дадена битка. Една от игрите, които развиват стратегически умения е играта на шах. При нея човек трябва да предвиди какви ще са следващите ходове на противника и в ума си да начертае своя собствена стратегия, за да успее да доведе играта до шах и мат.
Ако погледнем на Великото поръчение през призмата на стратегията, то коя е крайната цел в тази духовна битка? Разпространението на Божието царство сред всички народи. Ако помислите малко, ще видите, че тази цел е твърде универсална и всеобхватна. Тя включва “всичките народи” – цялото човечество, всеки човек на планетата земя (Матей 28:19; Лука 24:47; Марко 16:15; Деяния 1:8). Великото поръчение е не само всеобхватно, то е дълбоко проникващо. Благовестието, кръщението и поучението водят до една коренна и радикална промяна в човека. Да бъдеш ученик, означава да бъдеш последовател на Христос, а това означава промяна на характера и ценностната ни система (Лука 6:40; 2 Тимотей 3:10). Великото поръчение е всеобхватно не само по характер, но и по време – то продължава да бъде валидно за всички христови последователи до Второто пришествие или “до свършването на века” (ст.20).
Как Христос планира да постигне тази Божия цел за разпространение на царството всред всички народи? Чрез създаването на ученици – негови посветени последователи, които пазят учението Му и го прилагат в живота си. Именно създаването на ученици е ключовият компонент в Христовата стратегия за разширяването на царството. Думите “научете” и “като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал” са сърцевината на Великото поръчение. Отиването, благовестването, свидетелствуването, кръщаването и поучението са средствата за постигането на тази най-висша Божия цел – създаването на Христови последователи. Разбира се това не е самоцел. Всичко е за Божията слава (Ефесяни 1:12,14).
Във Великото поръчение можем да разграничим три фази в процеса на създаване на ученици – благовестие (пред-ученичество), кръщение (утвърждаване във вярата) и обучение (екипиране, подготовка за служение). Това са фазите през които преминава всеки ученик на Христос – цикълът на създаване на ученици.
БЛАГОВЕСТИЕ
Отиването при невярващият, който е потенциален ученик, проповядването на благовестието, свидетелстването за Христос е първата фаза в цикълът на създаване на ученици. При него недостигнатият с евангелието, “неогласеният” за царството човек за първи път се среща с обучени вече ученици и чува благата вест за Божия спасителен план (2 Коринтяни 5:18-6:2). Целта на тази фаза е покаяние и приемане на Исус Христос за Господ и Спасител (Римляни 1:16).
Забележете, че благовестието не е нещо отделно от ученичеството. Нито пък покаянието е края на спасението. Благовестието е само първата фаза на процеса на ученичество. Ето защо много би ни помогнало да гледаме през призмата на ученичеството дори и на най-ранните стадии на възникване на вяра в Христос у този на когото свидетелстваме. Често, когато говорим за благовестие, ние си мислим, че като доведем някого на църква или на евангелизация, ние вече сме си изпълнили отговорността към него и го зарязваме в самото начало на неговия път като Христов ученик. И после се чудим защо църквата не расте и нямаме плод… Вместо това още като започнем да говорим на някого ние трябва да започнем да мислим и да планираме как не само ще го доведем до покаяние и изповед на възкръсналия Господ и Спасител, но и как ще осъществим и нужната последваща грижа – как ще му помогнем той да бъде утвърден в неговата нова вяра и да достигне до решение да бъде кръстен във вода.
Ученичеството се случва на базата на лични взаимоотношения. И тези лични взаимоотношения, които се задълбочават в следващите фази на процеса трябва да бъдат установени и укрепени още във фазата на благовестието.
КРЪЩЕНИЕ
Кръщението втората фаза в процеса на ученичеството. То е символичен акт, който показва предаността на новоповярвалият към Христос и неговото единение с разпнатия и възкръснал Господ (Римляни 6:3-4).
За да достигне до решение за кръщение новоповярвалият трябва да започне да расте духовно и да бъде установен и утвърден в своята нова вяра. Това включва няколко неща.
Първо, новоповярвалият трябва да бъде утвърден в основните истини за Христос и християнската вяра (1 Коринтяни 11:2;15:3-5). Това би му помогнало той да се ориентира духовно и да започне да прави разлика между истина и лъжа, между това кое е в съгласие с Библията и кое не.
Второ, новоповярвалият трябва да бъде утвърден в своята лична връзка с Бога. Това означава да му помогнем да придобие най-елементарните ученически навици, които да поддържат и да спомагат за духовния му растеж (1 Петрово 2:1-3). Кои са те? Четене и лично изучаване на Библията, молитва, пост, време насаме с Бога и т.н.
Трето, трябва да дадем време и да помогнем на новоповярвалия да осъзнае как това че е станал последовател на Христос ще се отрази на неговия личен и семеен живот и на различните роли и позиции, които заема в живота.
Освен начало на духовен растеж, кръщението също така маркира и едно ново отношение на повярвалият към Божията Църква. По време на тази важна фаза той става член на местната църква, на местното тяло на Христос (1 Коринтяни 12:13).
Кръщението и присъединяването към местната църква са изключително важни, защото ученици се създават в контекста на църквата, в едно християнско общество. Именно в църковна среда се осъществяват следващите фази в процеса на създаване на ученици. Това разбира се не означава, че новоповярвалият трябва да скъса напълно своите взаимоотношения с невярващите от своето обкръжение – семейство, приятелски кръг или колеги на работното място.
Исусовите ученици понякога бяха отделени от другите, насаме с Него, но по-голямата част от тяхното обучение ставаше докато те бяха в контакт със своята “светска среда”. Трябва да разбираме, че християнското общество трябва да бъде духовно отличаващо се, но не и социално отделено от нехристиянското общество. Напротив, ние трябва да поддържаме нашата връзка със всички, защото именно контактите между християни и нехристияни са мостовете по които невярващите могат да дойдат при Христос. Как иначе бихме имали възможност за свидетелство и служение, ако прекъснем връзките помежду си?
ОБУЧЕНИЕ
Благовестие – “идете, прочее, научете всичките народи”; кръщение – “и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух”; и накрая, обучение – “като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал”. Третата фаза в процеса на създаване на ученици е подготовката за служение. По време на тази фаза чрез различните служения в църквата новоповярвалият разкрива своите собствени дарби и служения и бива обучен и екипиран да ги развива и изпълнява както в църквата, така и в света (Ефесяни 4:11-12; 2 Тимотей 3:16-17)
НЕПРЕКЪСНАТ ПРОЦЕС
Създаването на ученици е един непрестанен цикъл. Даден човек приема Христос за свой Господ (фаза 1), защото някой друг, който вече е приел Христос е споделил благовестието с него. След това той се присъединява към църква, бива утвърден във вярата си и бива кръстен (фаза 2). И накрая, той бива обучен за служение (фаза 3) и върнат обратно на фаза 1, но вече от другата страна на линията – като служител, като човек, който прокламира Христовото благовестие. Така Христовото учение се предава от човек на човек и Божието царство нараства. Във 2 Тимотей 2:1-2 ап. Павел казва на Тимотей:
1 Ти, прочее, чадо мое, заяквай в благодатта, която е в Христа Исуса. 2 И каквото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни човеци, които да са способни и други да научат.
Тук имаме връзката: Христос, Павел, Тимотей, верни и способни човеци, други Христови ученици.
ПРЕОБРАЗЯВАНЕ В ХРИСТОПОДОБИЕ
Целта на ученичеството е достигане до христоподобие. Християнството е да имаме взаимоотношение с Христос. Христос е в центъра на процеса на ученичеството. Целта на целия този процес е да следваме Христос, да се покоряваме на Христос, да работим за Христос, да свидетелстваме за Христос, да преподаваме учението на Христос, да станем като Христос. В Ефесяни 4:13 се казва:
11 И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители, 12 за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло, с цел да се усъвършенствуват светиите; 13 докле всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота;
А в Лука 6:40 Господ Исус каза:
40 Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува ще бъде като учителя си.
Можем ли да достигнем до “мярката на ръста на Христовата пълнота”? Можем ли да се усъвършенстваме до там, че да бъдем напълно като Учителя си? Ако някой смята, че е достигнал до тази висота, той не е познал така както трябва да познава. Той се е възгордял и се самозалъгва. Да, в известен смисъл когато новоповярвалият е установен във вярата си и подготвен да служи на Бога в църквата и обществото, процесът на създаване на ученици е завършен. В един по-дълбок смисъл, обаче, процесът на учене, следване и преобразяване продължава през целия земен живот на християнина. Именно това непрестанно преобразяване в христоподобие чрез Святия Дух е промяната, която се случва в нас чрез нашето следване в Христовото училище.
СИЛАТА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАПОВЕДТА
Господ знаеше, че изпълнение на такова мащабно нареждане като Великото поръчение не може да бъде осъществено с човешки сили. Затова той заповяда на учениците да не започват работа, докато не бъдат “облечени” със свръхестествената сила на Святия Дух. В Лука 24:49 Той им казва:
49 И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим] докато се облечете със сила от горе.
Силата за осъществяването на процеса на ученичеството не идва от човек. Тя идва от Святия Дух. Ето защо трябва да се научим как да бъдем изпълнени със Святия Дух, как да се предаваме под контрола Му и как да следваме подбужденията Му.
Преди да изпрати учениците си на мисионерското поле Господ Исус подчерта, че е Отец му е дал цялата власт на небето и на земята. Едно от кратките определения за властта е, че тя е право на упражняване на сила в името на този, който я е дал. Подчертавайки своята власт Исус загатна, че тя ще действа ефективно в служението на учениците му. Нещо повече, Исус каза, че ще бъде винаги със своите ученици, а от това, което той поучаваше навсякъде в Новия Завет разбираме, че това негово присъствие ще се осъществи чрез Святия Дух. Така, че ако в Лука, Йоан и Деяния Исус говори директно за силата с която учениците Му ще изпълнят неговото поръчение, то в Матей и Марко силата на Святия Дух е описана с термини, говорещи за присъствието на Исус с апостолите и проявлението на знамения и чудеса, които придружават проповядването на благовестието.
КОМПОНЕНТИТЕ НА ВЕЛИКОТО ПОРЪЧЕНИЕ
В заключение бих желал още веднъж да се вгледаме във Великото поръчение и да вникнем в елементите на Христовата стратегия за нарастване на царството Му.
| КОМПОНЕНТИ (СЪСТАВНИ ЧАСТИ НА ВЕЛИКОТО ПОРЪЧЕНИЕ) | ДУМИ И ФРАЗИ (Матей 28:18-20; Марко 16:15-18; Лука 24:46-49; Йоан 20:21-23; Деяния 1: 8) |
| ЦЕЛ (СТРАТЕГИЯ): СЪЗДАВАНЕ НА УЧЕНИЦИ | “научете”; “като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал” |
| СРЕДСТВА ЗА ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛТА (ТАКТИКА): БЛАГОВЕСТИЕ, ПРОПОВЯДВАНЕ, СВИДЕТЕЛСТВАНЕ, КРЪЩЕНИЕ, ПОДГОТОВКА ЗА СЛУЖЕНИЕ | “идете”, “научете”, “проповядвайте благовестието”, “ще бъдете свидетели за мене”, “кръщавайте”, “като ги учите” |
| СРЕДА (ОБСТАНОВКА): ВЪВ ВСЯКА КУЛТУРА | “Ерусалим”, “Юдея”, “Самария”, “До края на земята”, “всички народи”, “всяка твар”, “целия свят” |
| ВРЕМЕТРАЕНЕ: ЦЯЛОТО ВРЕМЕ МЕЖДУ ПЪРВОТО И ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ | “през всичките дни до свършването на века” |
| ПЪЛНОМОЩИЯ (ВЛАСТ): УПЪЛНОМОЩЕНИ ОТ ВСЕВЛАСТНИЯ ВЪЗКРЪСНАЛ ХРИСТОС | “Даде ми се всяка власт на небето и на земята”, “Както Отец изпрати мен, така и Аз изпращам вас”, “Аз съм със вас” |
| СИЛА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАПОВЕДТА (РЕСУРСИ): СИЛАТА НА СВЯТИЯ ДУХ | “но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святия Дух”, “сила отгоре”, “бесове ще изгонват, нови езици ще говорят…на болни ще възлагат ръце и те ще оздравяват” |
Успешна ли е тази стратегия? А доколко я прилагаме в нашата църква? Ако сме Христови ученици, то доколко я прилагаме в нашето собствено служение и в личното си следване на Бога? Колкото и съвършена да е една стратегия, тя никога няма да бъде успешна, ако си остане само в чекмеджето или в архива.
Може ли само един или няколко човека да свършат цялата тази работа? Великото поръчение само за пастирите ли се отнася? Не, то е за всички християни. Дори и за тези, които се съмняват!
Бог ни е разкрил плана си. Заповядал ни е волята си. Оттук нататък само от нас зависи доколко ще му се покорим и доколко ще съобразим нашите приоритети с Неговите. А те са ясни:
- Изпълвайте се със Святия Дух и създавайте ученици!
- Благовествайте на хората, водете ги до покаяние!
- Но не ги оставяйте само дотам. Помагайте им за утвърждаването във вярата и екипирането за служение!
- Работете с тях дотогава, докато те самите не започнат да създават свои ученици. Наглеждайте ги дотогава, докато цикъла се затвори!
Само така Божието царство ще расте в България, души ще се спасяват, и Бог ще получи славата, която заслужава! Нека да опитаме и да вкусим, че “Господ е благ”!