2 Летописи 15:2
Във 2 Летописи 15:1-2 четем:
1 Тогава Божият дух дойде на Азария, Одидовия син, 2 и излезе да посрещне Аса и му рече: Слушайте ме, Асо и целий Юдо и Вениамине: Господ е с вас докато сте вие с Него; и ако Го търсите, ще бъде намерен от вас, но ако Го оставите, Той ще ви остави.
Това се случи след една велика победа на Израил над етиопянина Зара, който имаше огромна армия от един милион войници (2 Летописи 14:9). По онова време цар Аса имаше армия от петстотин и осемдесет хиляди души, т.е., почти два пъти по-малко отколкото противника му (2 Летописи 14:8). Но, в този труден за Божия народ момент цар Аса се помоли на Бога и поиска от Него Той да му даде победата (2 Летописи 14:10).
11 Тогава Аса извика към Господа своя Бог и рече: Господи, безразлично е за Тебе да помагаш на мощния или на оня, който няма никаква сила; помогни нам, Господи Боже наш, защото на Тебе уповаваме, и в Твоето име идем против това множество. Господи, Ти си нашият Бог; да не надделее човек против Тебе.
Тази молитва се базира на Божия характер, изразява вяра, изречена е в Божието име и е мотивирана от Божията слава. Такива трябва да бъдат всички наши молитви. Господ чу тази молитва, и извърши чудото.
12 И Господ порази етиопяните пред Аса и пред Юда; и етиопяните побягнаха. 13 А Аса и людете, които бяха с него, ги преследваха до Герар; и от етиопяните паднаха толкоз много, щото не можаха вече да се съвземат, защото бидоха смазани пред Господа и пред Неговото множество. И Юдовите мъже взеха твърде много користи. 14 И поразиха всичките градове около Герар, защото страх от Господа ги обзе; и ограбиха всичките градове, защото имаше в тях много користи. 5 Нападнаха още и шатрите на добитъка, и като взеха много овци и камили, върнаха се в Ерусалим.
Така че, това беше едно огромна победа за Израил. И сега те се завръщат от битката, и ги чака тържествен парад, посрещане като победители. Но, по средата на този невероятен празник пророк Азария ги предупреждава, че сега Бог е с тях, но Той ще остане с тях само при едно условие – ако те продължат да Го търсят и да бъдат с Него (2 Летописи 15:2).
1 Тогава Божият дух дойде на Азария, Одидовия син, 2 и излезе да посрещне Аса и му рече: Слушайте ме, Асо и целий Юдо и Вениамине: Господ е с вас докато сте вие с Него; и ако Го търсите, ще бъде намерен от вас, но ако Го оставите, Той ще ви остави.
Тези последни, вдъхновени от Святия Дух думи се отнасят не само цар Аса и за целия Израил, но са един универсален принцип, който се отнася за всички времена и култури – включително и за нас. Господ е с нас, докато ние сме с Него и ако Го търсим – Той ще бъде намерен от нас, но ако Го оставим – Той ще ни остави.
За какво става дума тук? За нашето общение и единeние с Бога – за Божието присъствие в живота ни. За да бъде той „намерен от нас“ и да остане с нас, ние трябва да го търсим и да продължаваме да бъдем едно с него. И обратно, ако Той ни е изоставил, ако нашето общение с Него е нарушено и Той повече не е с нас, то причината за това е в самите нас – Той ни е изоставал, защото преди това ние сме Го изоставили.
С други думи, това, дали ще имаме Божието присъствие в живота си или не зависи изцяло от нас. Бог винаги е готов да откликне на нашата инициатива, независимо каква е тя. Разбира се, Той иска ние да Го намерим и Той да бъде с нас. Нали затова ни е създал – за да общува с нас? Но, Той иска това общение да бъде доброволно. Затова, ако ние не Го желаем – Той се отдръпва и ни оставя сами. Но, едно такова положение на самота – без Бог – е ужасно. Раздяла с извора на живота – това е равносилно на духовна смърт.
За да разберем по-добре този стих, ние трябва да знаем какво представлява Божието присъствие. Какво означава това: „Господ да бъде с нас и ние да бъдем с Него.“? Защото, само ако можем да разберем какво представлява Божието присъствие, ние ще можем да осъзнаем колко ужасно би било да го загубим.
КАКВО ОЗНАЧАВА ГОСПОД ДА БЪДЕ С НАС?
Във 2 Летописи 15:8-9 четем, че цар Аса послуша думите на пророк Одида и се обърна към Господа с цялото си сърце.
8 И когато чу Аса тия думи и предсказанието на пророк Одида, ободри се, и отмахна мерзостите от цялата Юдова и Вениаминова земя, и от градовете, които бе отнел от Ефремовата хълмиста земя; и поднови Господния олтар, който бе пред Господния трем. 9 И събра целия Юда и Вениамина, и живеещите между тях пришелци от Ефрема, Манасия и Симеона; защото мнозина от Израиля прибягваха при него като виждаха, че Господ неговият Бог бе с него.
Забележете, какво се казва в този ст.9 – хората „виждаха“, че Господ беше с цар Аса. Това ни показва, че Божието присъствие в живота ни е нещо осезателно, нещо, което може да се види от другите. Господ, неговия Бог беше с цар Аса. Това ни кара да се замислим какво означава това Господ да бъде с нас?
- Чути молитви
На първо място, да бъде Господ с нас, означава, Бог да чува молитвите ни и да ни помага. Още в началото ние споменахме как Бог чу молитвата на цар Аса и му отговори. (2 Летописи 14:9-13). Ако Господ е с нас, То и ние ще имаме отговорени молитви. Както се казва в Псалом 91:14-15
14 Понеже той е положил в Мене любовта си,
казва Господ,
Затова ще го избавя;
Ще го поставя в безопасност,
защото е познал името Ми.
15 Той ще Ме призове, и Аз ще го послушам;
С него ще съм, когато е в бедствие;
ще го избавя и ще го прославя.
Въпросът за молитвата е неразривно свързан и с Божието водителство. Защото, едно от нещата, за които най-често се молим е мъдрост. Ако Господ е с нас, Той ще ни води и ще ни дава мъдрост как да постъпваме по най-правилния начин във всяка една ситуация.
- Повече от победители
На второ място, да бъде Господ с нас, означава тотална победа във всяка битка в живота ни. Може ли някой да победи Господ? Неговото присъствие в живота ни ни прави непобедими. В Римляни 8:31,37 четем:
31 И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? 32 Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко? 33 Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава? 34 Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайствува за нас? 35 Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда, или нож? 36 (защото, както е писано:
„Убивани сме заради Тебе цял ден;
Считани сме като овце за клане“).
37 Не; във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил.
Независимо от обвиненията, независимо от скръбта, проблемите, трудностите, утеснението, кризата и бедността – дори и в смъртта – ние сме повече от победители чрез Бога! Да имаме Божието присъствие в живота си означава да бъдем непобедими!!!
Битката и борбата ни карата да се замислим и за Божията закрила в живота ни. Защото, в битката ние не само атакуваме противника, но и сме подложени на неговите атаки. Но, ако Бог е с нас, то Той ще бъде наш „щит и закрила“ (Псалом 91:4).
- Спокойствие
На трето място, да бъде Господ с нас означава да имаме мир и спокойствие. Във 2 Летописи 14:1-7 четем следното за цар Аса:
1 Така Авия заспа с бащите си и погребаха го в Давидовия град; и вместо него се възцари син му Аса. В неговите дни земята беше спокойна десет години. 2 И Аса върши това, което бе добро и право пред Господа своя Бог; 3 защото махна жертвениците на чуждите богове и високите места, изпотроши идолите и изсече ашерите; 4 и заповяда на Юда да търсят Господа Бога на бащите си, и да изпълняват закона и заповедите Му. 5 Махна още от всичките Юдови градове високите места и кумирите на слънцето. И царството утихна пред него. 6 И тъй като утихна, земята и нямаше война в ония години, той съгради укрепени градове в Юда; понеже Господ му даде покой. 7 Затова той каза на Юда: Да съградим тия градове, и да направим около тях стени и кули, порти и лостове, докато земята е още свободна пред нас; понеже потърсихме Господа нашия Бог, потърсихме Го, и Той ни е дал покой от всяка страна. И тъй, съградиха и благоуспяха.
Във 2 Летописи 15:8-14 четем какво направи Аса, след като чу пророчеството на пророк Одида:
8 И когато чу Аса тия думи и предсказанието на пророк Одида, ободри се, и отмахна мерзостите от цялата Юдова и Вениаминова земя, и от градовете, които бе отнел от Ефремовата хълмиста земя; и поднови Господния олтар, който бе пред Господния трем. 9 И събра целия Юда и Вениамина, и живеещите между тях пришелци от Ефрема, Манасия и Симеона; защото мнозина от Израиля прибягваха при него като виждаха, че Господ неговият Бог бе с него. 10 Те се събраха в Ерусалим в третия месец, в петнадесетата година от царуването на Аса. 11 В това време принесоха жертви Господу от донесените користи, седемстотин говеда и седем хиляди овци. 12 И стъпиха в завет да търсят Господа Бога на бащите си от цялото си сърце и от цялата си душа, 13 и да се умъртвява всеки, малък или голям, мъж или жена, който не би потърсил Господа Израилевия Бог. 14 И заклеха се Господу със силен глас, с възклицание, с тръби, и с рогове. 15 И целият Юда се развесели поради клетвата; защото се заклеха от цялото си сърце, и потърсиха Бога с цялата си воля; и Той биде намерен от тях, и Господ им даде покой от всякъде.
- Преуспяване независимо от кризата
Да бъде Господ с нас означава да благоуспяваме и да преуспяваме във всичко, което правим. Във 2 Летоиси 26:5 четем следната забележка за цар Озия:
5 И търсеше Бога в дните на Захария, който разбираше Божиите видения; и до когато търсеше Господа, Бог му даваше успех.
Това се отнася както за цар Озия, така и за цар Аса, така и за всички нас. Докато Го търсим, Бог ни дадед успех!
КАКВО ОЗНАЧАВА ДА ТЪРСИМ БОГА?
На първо място, да търсим Господа означава да живеем според Неговото Слово. В Закона, в Библията Бог ни е разкрил волята си. От там ние можем да разберем кое е добро и кое зло – какво харесва на Бог и какво не. Да търсим Господ означава да живеем според волята Му или с други думи да имаме дела на вяра и послушание. Във 2 Летописи 14:2-4 четем:
2 И Аса върши това, което бе добро и право пред Господа своя Бог; 3 защото махна жертвениците на чуждите богове и високите места, изпотроши идолите и изсече ашерите; 4 и заповяда на Юда да търсят Господа Бога на бащите си, и да изпълняват закона и заповедите Му.
Ако ние не търсим Бога по правилния, изрично разкрит от Него начин, ако не се съобразяваме с Неговите условия, Той няма да бъде намерен от нас.
И тук, бих желал да ви обърна внимание върху нещо, което се нарича „разрушително благочестие“. Казва се, че цар Аса “ изпотроши идолите и изсече ашерите“. Това е благочестието, което руши, което разсича, което троши и което унищожава.
- Това е благочестието с което Мойсей изгори в огън златното теле, стри го на ситен прах, разпръсна праха му по водата и накара израилтяните да я изпият (Изход 32:19-20);
- Това е благочестието с което Гедеон съсипа Вааловия жертвеник и съсече ашерата, която беше до него (Съдии 6:28);
- Това е благочестието с което Езекия сломи медната змия и я нарече „нехущан“, което значи „късче мед“ (4 Царе 18:4);
- Това е благочестието с което Ефеските християни изгориха магическите книги, въпреки високата им цена от петнадесет хиляди сребърници (Деяния 19:19);
В какво се изразява едно такова благочестие за нас на практика?
- В това да се борим с престъпността и да защитаваме каузата на трезвеността и борбата с различните видове пристрастявания и пороци – като алкохолизъм, наркотици, порнография, интернет и т.н.
- В това да не допускаме в домовете си окултна литература, окултни предмети и идолопоклоннически практики и да не допускаме у дома си лъжеучители и други подобни служители на Сатана;
- В това да контролираме езика си и да не допускаме да говорим псувни, цинизми или клюки и клевети
- В това да премахваме от живота си неща и практики, които застрашават духовната ни непорочност. Да не „промишляваме за страстите на плътта“ (Римляни 13:14) и да бъдем готови да приложим към себе си Христовите думи от Матей 5:29-30:
29 Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли го; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла. 30 И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и хвърли я; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла.
На второ място, да търсим Господа, означава, да копнеем за Него. Това включва както търсенето на Бога с цялата ни воля, така и сключването на един личен завет между нас и Бог. На практика една голяма част от всичко това става в молитва. Във 2 Летописи 15:12-15 четем за личния завет, който цар Аса и хората му направиха с Бога:
12 И стъпиха в завет да търсят Господа Бога на бащите си от цялото си сърце и от цялата си душа, 13 и да се умъртвява всеки, малък или голям, мъж или жена, който не би потърсил Господа Израилевия Бог. 14 И заклеха се Господу със силен глас, с възклицание, с тръби, и с рогове. 15 И целият Юда се развесели поради клетвата; защото се заклеха от цялото си сърце, и потърсиха Бога с цялата си воля; и Той биде намерен от тях, и Господ им даде покой от всякъде.
На трето място, да търсим Господа означава сърцето ни да биде съвършено разположено към Него – чисто и вярващо. Във 2 Летописи 16:9 четем:
9 Защото очите на Господа се обръщат насам-натам през целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на ония, чиито сърца са съвършено разположени към Него.
Във 2 Летописи 15:17 за цар Аса се казва, че неговото сърце беше съвършено разположено към Бога през всичките дни на живота му.
17 Но високите места не се премахнаха от Израиля; сърцето, обаче, на Аса бе съвършено през всичките му дни.
Въпреки това, обаче, виждаме, че в края на живота си Аса избра да уповае на финансовата си мощ, на човеци и на дипломатически съюзи, а не на Господа и затова той бе смъмрен от Бога. Всъщност, този прекрасен стих за очите на Господа, които търсят съвършено разположение към Бога сърца е част от Божието изобличение към цар Аса.
1 В тридесет и шестата година от царуването на Аса, Израилевият цар Вааса, като възлезе против Юда, съгради Рама, за да не оставя никого да излиза от Юдовия цар Аса, нито да влиза при него. 2 Тогава Аса извади сребро и злато из съкровищата на Господния дом и на царската къща та прати при сирийския цар Венадад, който живееше в Дамаск, да рекат: 3 Нека има договор между мене и тебе, както е имало между баща ми и твоя баща; ето пратих ти сребро и злато; иди, развали договора си с Израилевия цар Вааса, за да се оттегли от мене.
4 И Венадад послуша цар Аса та прати началниците на силите си против Израилевите градове; и те поразиха Иион, Дан, Авел-маим и всичките Нефталимови житници-градове. 5 А Вааса, като чу това, престана да гради Рама, и преустанови работата си. 6 Тогава цар Аса взе целия Юда, та дигнаха камъните на Рама и дърветата й, с които Вааса градеше; и с тях съгради Гава и Масфа.
Забележете, погледнато по човешки до тук плана на цар Аса беше успешен. Той беше сключил мирен договор със северните съседи на Северното царство и това доведе до разбиване на обсадата срещу Юда. Обаче, Бог се обиди на цар Аса. Защо? Защото Аса не потърси него, а сирийския цар Венадад.
7 А в това време гледачът Ананий отиде при Юдовия цар Аса та му рече: Понеже си уповал на сирийския цар, а не си уповал на Господа своя Бог, затова войската на сирийския цар избегна из ръката ти. 8 Етиопяните и ливийците не бяха ли огромно множество, с твърде много колесници и конници? Но пак, понеже ти упова на Господа, Той ги предаде в ръката ти. 9 Защото очите на Господа се обръщат {Еврейски: Тичат.}* насам-натам през целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на ония, чиито сърца са съвършено разположени към Него. В това ти си постъпил безумно, защото от сега нататък ще имаш войни.
10 По това, Аса се разгневи на гледача та го тури в затвор, защото се разсърди против него за туй нещо. И в същото време Аса притесни някои от людете. 11 И, ето, делата на Аса, първите и последните, ето, написани са в Книгата на Юдовите и Израилевите царе.
12 А в тридесет и деветата година от царуването си, Аса се разболя от болест в нозете; обаче, макар болестта му да ставаше твърде тежка, пак в болестта си той не потърси Господа, но лекарите. 13 И Аса заспа с бащите си; и умря в четиридесет и първата година от царуването си. 14 И погребаха го в гроба, който си бе изкопал в Давидовия град, и положиха го на легло пълно с благоухания и с различни аптекарски аромати; и изгориха за него твърде много аромати.
Проблемът на цар Аса, а и на редица други царе от Юдовата династия беше, че те започваха царуването си добре, в началото на управлението си бяха успешни. Но, после, в определен момент те загубваха връзката си с Бога, непоколебимата си вяра в Него и чистите си сърца, и така сърцата им преставаха да бъдат съвършено разположени към Бога. Така например, в началото на царуването си, докато уповаваше на Бога, цар Аса построи най-мащабните си проекти и спечели най-стратегическите битки в живота си. Но, в края на живота си, ако и да не беше предаден на враговете си, цар Аса предпочете дипломацията пред молитвата и лекарите пред божественото изцеление. Така, в края на краищата, за един определен момент той се оказа в позиция на гонител на Божиите хора като се разсърди на Божия пророк, който го предупреди за промяната в духовното му състояние и дори го хвърли в затвора за това, че се осмелява публично да го изобличава.
Това са симптоми на гордост, закоравяване и неверие в Бога. Така че, нека да се смирим! Нека да се поучим от Божието Слово. Ако цар Аса, който беше такъв пример на благочестие и вяра, успя в края на живота си да закорави сърцето си и да изгуби вярата си в Бога, то и за нас има такава опасност! Затова, нека да бъдем будни и бдителни и да се предаваме на молитва и търсене на Бога! Нека да пребъдваме в Бога и да бъдем дисциплинирани и постоянни. Защото, охлаждането не става изведнъж. То става постепенно. Разликата във времето между петнадесета и шестнадесета глава на 2 Летописи е 26 години. Това означава, че ти може да си бил ревностен за Бога младеж, но това не ти гарантира, че ти ще бъдеш и един ревностен за Бога възрастен християнин. Огъня за Бога трябва да се поддържа всеки ден! Защото,
Господ е с нас докато сте ние сме с Него; и ако Го търсите, ще бъде намерен от нас, но ако Го оставите, Той ще ви остави.