3 Царе 19:1-18
1 И Ахаав съобщи на Езавел всичко, що бе сторил Илия, и как бе избил с меч всичките пророци. 2 Тогава Езавел прати човек до Илия да каже: Така да ми направят боговете, да! и повече да притурят, ако утре, около тоя час, не направя твоя живот както живота на един от тях. 3 А като видя това {Или: А Илия се убоя и.}*, Илия стана и отиде за живота си, и като дойде във Вирсавее Юдово, остави слугата си там. 4 А сам той отиде на еднодневен път в пустинята, и дойде та седна под една смрика; и поиска за себе си да умре, казвайки: Доволно е, сега, Господи, вземи душата ми, защото не съм по-добър от бащите си.
Когато цар Ахаав разказа на Езавел за станалото на планината Кармил – за това как Бог е отговорил на Илия с огън и затова как той е избил Вааловите пророци, на Езавел й причерня. Тя се ядоса и се закле, че до двадесет и четири часа ще отнеме живота на Божия пророк. Това не беше нещо необичайно за нея, защото от предната 18 глава, ст.4 научаваме, че тя планирано избиваше Господните пророци. От тях не беше останал нито един освен онези сто пророка, които домоуправителя на Ахаав, Авдия, беше скрил в две пещери и разбира се, пророк Илия. Езавел не знаеше за стотината скрити пророка. Знаеше само за Илия. Така че сега той беше нейната едничка цел.
Въпреки, че беше излязъл като герой и победител в битката си с вааловите пророци на планината Кармил, сега, чувайки заплахата на Езавел, Илия, може би се почувства неоценен и се отчая. В ст.3 се казва, че той “се обоя” от Езавел. Уплаши се за живота си и избяга в непристъпни места. Отивайки в пустинята, той “дойде и седна под една смрика”. Смриката (хвойна, зановец) е обикновен храст с височина 2-4 м., с бели граховидни цветове през пролетта. Но смриката, под която седна Илия не можеше повече да остане обикновена, защото тя стана свидетелка на Илиевото отчаяние. Там, под нея Илия “поиска за себе си да умре”. Така тази смрика се превърна в символ на самосъжаление и депресия. Затова, когато от тук нататък говорим за смриката, бих желал да разбирате, че не става дума само за един хвойнов храст, а за цялата тази ситуация на униние и обезкуражение в която беше попаднал Илия.
Илия премина през тази своя опитност и я надживя. Но въпросът днес е, какво можем ние да извлечем за себе си от опитността на Илия? Какво можем да научим ние от мъдростта на смриката?
НЕИЗБЕЖНОСТТА НА СМРИКАТА
Първо, само поради това, че Бог е работил в живота ни, не означава, че няма да имаме проблеми. Предният ден беше кулминацията, върхът на Илиевото служение. Той беше обърнал целия народ към Господа. Огън от Господа беше слязъл от небето и беше изгорил всеизгарянето на Илиевия олтар. Всички присъстващи бяха паднали на лицата си и бяха извикали “Йеова, Той е Бог! Йеова, Той е Бог!” (3 Царе 18:38-39). Тогава Илия не се уплаши от това, че трябваше да се изправи пред Вааловите пророци. Даже без да му трепне окото, той ги изби до крак (3 Царе 18:40). След това се помоли, и след три години суша Бог даде дъжд на земята. А сега, същият този Илия се уплаши от една жена, ако и да беше тя самата царица. Дръзновението му се изпари и той като че ли стана малодушен. Не можеше ли Бог да порази Езавел и въпросът да се приключи? Той щеше да го направи, но малко по-късно чрез Ииуй. Сега, обаче, Езавел беше проблем за Илия. Това, че Бог преди е работил в живота ни, не е гаранция, че повече няма да имаме проблеми. Понякога всичко може да ни е наред, но след това изведнъж или “потокът ни да пресъхне” или пък да ни погне “Езавел” (3 Царе 17:7). Трябва да знаем, че ако това, се случи на великият пророк Илия, то ще се случи и с нас. С други думи трябва да бъдем подготвени. Въпреки, че е трудно, трябва да очакваме неприятностите, бурите и стихиите в живота ни и предварително да решим как да им отвръщаме.
Ако не внимаваме, ние можем да се озовем под смриката по различни причини. Например, презаетост. Ако сме прекалено заети и претрупани с ангажименти, това може да наруши приоритетите ни и нашата лична връзка с Господа да остане на заден план след работата или служението ни. Една такава тенденция на духовна недисциплинираност може да ни доведе “под смриката”. От реакцията на Илия може да се заключи, че той не беше се молил. Не че не беше искал и получавал неща от Господ, но не беше имал лично време на общение в присъствието на Бога, а това пренебрегване и изгубване на тесния и личен контакт с Господ е твърде опасно.
СВЕТЪТ ПОГЛЕДНАТ ИЗПОД СМРИКАТА
И така, как изглежда света изпод смриката? Погледнат от там, той е изопачен и деформиран. Това е свят с малък Бог и голямо “Аз”. Когато човек е в депресия, неговото състояние се характеризира с четири белега.
Първият белег на смриката е гледане на себе си (ст.4).
4 А сам той отиде на еднодневен път в пустинята, и дойде та седна под една смрика; и поиска за себе си да умре, казвайки: Доволно е, сега, Господи, вземи душата ми, защото не съм по-добър от бащите си.
Забележете, че Илия каза на Господ: “не съм по-добър от бащите си”. Тези думи сочат, че в този момент Илия гледаше към себе си, не към Бога. В момента в който свалим погледа си от Исус и започнем да гледаме към себе си, ние се предаваме в лапите на отчаянието. Тогава проблемите ни започват да изглеждат непреодолими, а ние – безсилни. Затова авторът на посланието към Евреите ни увещава (Евреи 12:1-3):
1 Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме на предлежащото пред нас поприще, 2 като гледаме на Исус, начинателят и усъвършителят на вярата ни, Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол. 3 Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да ви не дотяга и да не ставате малодушни!
Да не гледаме на себе си, а на Исус – само това може да ни спаси от малодушието и депресията.
Вторият белег на смриката е самосъжалението. То звучи като лайт мотив в думите на Илия. По-нататък при срещата си с Господ той казва: “Окаян аз човек… Само аз останах, но и моя живот искат да отнемат” (ст.10,14). Тези думи звучат почти като плач. Илия се самосъжаляваше. Мислеше си, че не трябва след цялото си успешно служение, накрая да умре от ръката на Езаел. Но какво стои в корена на самосъжалението – гордост и егоизъм – неща, от които трябва да се освобождаваме.
Обезкуражаването е едно от любимите оръжия на сатана. Ако не се отърсим от него, когато ни сполети, то ще ни доведе до ямата на депресията и самосъжалението. А самосъжалението е като малко бебе – иска да го подрусваме и да го галим. Но ако продължим да се отдаваме на самосъжалението си, то ще порасне и от малко бебе ще се превърне в ужасно чудовище – чудовище, което ще ни постави в изолация, и което ще ни схване в парализа.
Третият белег на смриката е това да мислиш, че си нещо повече от другите. “Не съм по-добър от бащите си!” Очевидно Илия си мислеше, че е по-добър от бащите си, но накрая той се разочарова от себе си. Все пак Илия си мислеше, че заслужава поне малко признание. В ст. 10 и 14 при срещата си с Бога той казва: “Аз съм бил много ревнив за Господа Бога на Силите…” Ако бъдем честни, то и ние би трябвало да си признаем, че често се изкушаваме да мислим, че сме поне малко по-добри от другите. Не трябва да забравяме, обаче, че пред Голготския кръст всички сме равни. Еднакво загубени сме без Бог и милостта Му.
Четвъртият белег на смриката е дух на смърт: “Сега Господи, вземи душата ми!” – “Прибери ме у дома!”. Илия го казваше, но не го мислеше. Ако наистина искаше да умре вместо да бяга, той просто трябваше да си остане при Езавел. Тя щеше да повече от щастлива да изпълни това негово желание да отиде при Господа. Всъщност Илия не искаше да умре, но той като че ли се сърдеше на Господа. Казваше му: “Щом си допуснал това да ми се случи, значи не ме обичаш. Не мога да повече да понасям живота, който ми предлагаш. Стига толкова – Доволно е! Вземи душата ми!”. Илия беше недоволен от Бога.
Гледане на себе си, самосъжаление, сравняване, дух на смърт – Илия се намираше в най-ниското и унижено състояние в което можеше да изпадне човек. Но Бог го измъкна от там. Така че, не бой се! В каквото и състояние да се намираш, с Бога все още има надежда за теб!
КАК ДА ИЗЛЕЗЕМ ИЗПОД СМРИКАТА?
И така, след като разгледахме неизбежността и белезите на смриката, време е да си зададем въпроса как да излезем изпод нея – как да се измъкнем от състояние на отчаяние и депресия, ако сме попаднали в такова?
Първо, трябва да знаем, че главната заслуга за нашето измъкване изпод “смриките” в живота ни е на Бога. Той ни обича и никога няма да ни изостави! Какво направи Бог за да изкара Илия от състоянието в което той беше изпаднал? Първо, Бог изпрати ангела си, който да се погрижи за Илия и да го нахрани (ст.5-7).
5 Тогава легна и заспа под смриката; после, ето, ангел се допря до него и му рече: Стани, яж. 6 И погледна, и ето при главата му пита печена на жаравата и стомна с вода. И яде и пи, и пак легна. 7 А ангелът Господен дойде втори път та се допря до него, и рече: Стани, яж, защото пътят е много дълъг за тебе.
В Псалом 34:7 се казва:
7 Ангелът на Господа се опълчва около ония, които Му се боят,
И ги избавя.
Вижте, на път за пустинята Илия остави слугата си във Вирсавее, но Бог му изпрати друг слуга. Този ангел приготви на Илия храна и стомна с вода. Той се погрижи за нуждите му и го насърчи. В Новия Завет четем, че Бог изпраща ангелите си и за нас. В Евреи 1:14 се казва:
14 Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение?
Забележете, че храната, която му приготви Божият ангел даде на Илия свръхестествена сила (ст.8).
8 И той стана та яде и пи, и със силата от онова ястие пътува четиридесет дена и четиридесет нощи до Божията планина Хорив.
На второ място, за да го изкара изпод смриката, Бог призова Илия близко до Себе Си – Той го повика на Своята планина – там, където беше дала Десетте заповеди на Мойсей, там където камъка даде вода, там, Той беше се разкрил на народа Си. Илия, обаче, все още не беше готов да чуе Божието Слово. Идвайки на планината, той се засели в една мрачна пещера. Като че ли тялото му беше на планината, но сърцето му все още си беше под смриката. И все пак, Бог беше този, който му помагаше да излезе от състоянието на отчаяние и обезкуражение в което беше изпаднал.
СТЪПКИ ЗА ИЗЛИЗАНЕ ИЗПОД СМРИКАТА
Какво трябва да направим, за излезем изпод смриката? Първата стъпка се нарича “осъзнаване” (ст.9).
9 И там влезе в една пещера, гдето се засели; и ето, Господното слово дойде към него та му рече: Що правиш тук, Илие?
Забележете, че когато Господното Слово дойде при Илия, То започна разговора с въпрос: “Какво правиш тук? Защо не си на мястото си? Защо си избягал от отговорността си?” Трябва да се замислим. Къде сме, а къде трябва да бъдем? Трябва да престанем да гледаме на себе си от егоистична гледна точка и да се погледнем през Божиите очи. С други думи – да поемем отговорността си – отговорността си на Христови ученици, на бащи и майки, на служители. Това е много трудно. Защото най-често вместо да отвърнем на Божия призив, ние започваме да се измъкваме и оправдаваме когато всъщност това, което трябва да направим е да се замислим и да се покаем.
Втората стъпка за излизане от смриката е да излезем от затварянето в себе си и да застанем в Божието присъствие (ст.11).
11 И словото му каза: Излез та застани на планината пред Господа.
Бог не искаше да говори на Илия докато той беше в пещерата. В този случай пещерата е като сестра на смриката. Тя ни говори затова, че докато стоим в позиция на себенасоченст, самосъжаление, самохвалство и самозащита, ние сме неспособни да възприемем водителството на Святия Дух. Ако искаме да чуем Божия глас, трябва да се изкачим на планината, на място от което виждаме не само себе си, но от което хоризонтите пред нас са открити.
Третата стъпка на излизане изпод смриката е чуването на Божието Слово. След като излезе от тъмнината на пещерата, Илия беше готов да чуе Божия глас (ст.11-13).
11 И словото му каза: Излез та застани на планината пред Господа. И, ето, Господ минаваше и голям силен вятър цепеше бърдата и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не бе във вятъра; а подир вятъра земетръс, но Господ не бе в земетръса; 12 И подир земетръса огън, но Господ не бе в огъня; а подир огъня тих и тънък глас. 13 И Илия, като го чу, покри лицето си с кожуха си, излезе и застана при входа на пещерата. И, ето, глас дойде към него, който рече: Що правиш тук, Илие?
Всички тези проявления – и вятъра и земетръса и огъня в миналото по един или друг начин бяха предвестници на Божието явяване. Но тук се казва, че Бог не бе нито във вятъра, нито в земетръса, нито в огъня. Той беше в шепота – в тихия и тънък глас. За какво ни говори всичко това – за търсене не само на Божиите проявления, но на Словото Му. Божието Писано Слово е основният начин по който Бог ни говори днес. Ето защо трябва да го четем, да го изучаваме и да пълним сърцата си с него. Тук, в Писаното Слово ние ще намерим Божието насърчение и подкрепа за живота ни.
Четвъртата стъпка за излизане изпод смриката е да се върнем по пътя на служението по който сме поели и да се доверим напълно за Божия план за нас.(ст.15-19).
15 Но Господ му рече: Иди, върни се по пътя си през пустинята в Дамаск, и когато пристигнеш, помажи Азаила за цар над Сирия; 16 а Ииуя Намесиевия син помажи за цар над Израиля; и Елисея Сафатовия син, от Авелмеола, помажи за пророк вместо тебе. 17 И ще стане, че който се избави от Азаиловия меч него Ииуй ще убие; и който се избави от Ииуевия меч, него Елисей ще убие. 18 Оставил съм Си, обаче, в Израиля седем хиляди души, всички ония, които не са преклонили колена пред Ваала, и всички, чиито уста не са го целунали.
В началото на главата виждаме, че Илия се държи така, като че ли Божият план се е провалил. Илия си мислеше, че от всички верни Божии люде е останал само той. В оправданието си към Бога той два пъти казва: “Аз съм бил много ревнив за Господа Бога на Силите; защото израилтяните оставиха завета Ти, събориха олтарите Ти, и избиха с меч пророците Ти; само аз останах но и моя живот искат да отнемат.” В края на главата, обаче, Бог му отговаря, че това не е вярно. Божият план не се е провалил. Бог си е промислил хора, които ще изпълнят волята му и ще накажат Езавел и последователите й. Бог си е приготвил не един, а трима – Азаил, Ииуй и Елисей. Освен това, не е вярно, че от целият Израил само Илия е останал верен на Бога. Освен него Бог си е оставил още седем хиляди, които са Му останали верни и не са тръгнали след Ваал. Така, че Илия не е единствен. Затова вместо да се самосъжалява, той трябваше “да се върне по пътя си” и да продължи служението си.
Не е ли често така и с нас. Обезкуражаваме се, отчайваме се, предаваме се. Сърдим се на Бога. Но от историята и от Словото Божие научаваме, че независимо от това какво правят хората и Сатана, Бог никога няма да бъде победен. Той никога няма да ни остави без план и без изходен път. Въпросът е, ние да бъдем настроени да чуем този тих и тънък глас с който Той ни говори.
РЕЗЮМЕ
И така, говорим за депресията и отчаянието и как да излезем от тях. Първо, за да не стигнем до едно такова жалко състояние не трябва да допускаме нарушение на приоритетите ни и това нашата лична връзка с Господа да остане на заден план след работата или служението ни.
Второ, за да излезем от депресията си, трябва да се изкачим на високо и да застанем “на планината” пред Господа. Това означава не да се затваряме в себе си и да се отдаваме на самосъжаление, а да се отърсим и да “се изкачим” на място от където имаме една по-висока перспектива. Там, “на планината” Бог ще ни говори.
Трето, не трябва да очакваме някакви драматични проявления, а просто трябва да вземем Библиите си и да започнем да четем и да се молим. Бог ще ни говори чрез Писанията и Духа Си.
Четвърто, трябва да се върнем към ежедневните си отговорности и да продължим да следваме Божия план за живота си. Бог е Бог на план, ред, и промисъл. Той знае края на историята. Така че, единственото, което можем да направим е да Му благодарим за това, че ни е включил в плана си.
Илия продължи. Ще продължиш ли и ти?