Когато нещо лошо се случи в живот ни или в живота на църквата ни, ние започваме да си задаваме въпроса „Защо? Защо се случи всичко това? „. В такива моменти най-често се обръщаме към книгата Йов. Когато водачът на хвалението ни напусна за да отиде в друга църква и едната ръка на местното църковно тяло беше „отсечена“, аз забелязах, че докато се молихме, Бог насочи и нас към тази книга. Бог даде в сърцето ми три извода от книгата Йов, които да споделя с вас.
1. НЕ ВСИЧКО, КОЕТО СЕ СЛУЧВА В ЖИВОТА НИ СТАВА, ПОНЕЖЕ СМЕ ГО ЗАСЛУЖИЛИ ИЛИ ПОНЕЖЕ ТАКАВА Е БОЖИЯТА ВОЛЯ.
Книгата Йов започва с описанието на една идилична картина. Като че ли всичко в живота на Йов беше наред. Той беше изключително богат, имаше седем сина и три дъщери, и на всичкото отгоре беше добър и праведен (Йов 1:1-5).
1 Имаше в земята Уз един човек на име Иов. Тоя човек бе непорочен и правдив, боеше се от Бога, и отдалечаваше се от злото. 2 И родиха му се седем сина и три дъщери. 3 А добитъкът му беше седем хиляди овце, три хиляди камили, петстотин чифта волове; и петстотин ослици; имаше и голямо множество слуги; така че тоя човек бе най-големият от всичките жители на изток. 4 И синовете му отиваха и правеха угощения в къщата на всекиго от тях на неговия ден; и пращаха да повикат трите си сестри, за да ядат и пият с тях. 5 И когато се изреждаха дните на угощаването, Иов пращаше за чадата си та ги освещаваше, като ставаше рано заранта и принасяше всеизгаряния според числото на всички тях; защото Иов си думаше: Да не би синовете ми да са съгрешили и да са похулили Бога в сърцата си. Така правеше Иов постоянно.
Йов си живееше добре и служеше на Бога, но изведнъж започнаха да му се случват лоши неща (Йов 1:13-19).
13 И един ден, когато синовете му и дъщерите му ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат, 14 дойде вестител при Иова та рече: Като оряха воловете, и ослиците пасяха при тях, 15 савците нападнаха та ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя. 16 Докато още говореше, той, дойде и друг та рече: Огън от Бога падна от небето та изгори овцете и слугите и ги погълна; и само аз се отървах да ти известя. 17 Тоя като още говореше, дойде и друг та рече: Халдейците образуваха три чети и се спуснаха върху камилите и ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя. 18 Тоя като говореше още, дойде и друг та рече: Синовете ти и дъщерите ти като ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат, 19 ето, дойде силен вятър от пустинята та удари четирите ъгъла на къщата, и тя падна върху чадата ти та умряха; и само аз се отървах да ти известя.
По същия начин стана и с нашата църква. Всичко си вървеше добре и после изведнъж, изневиделица хора (и то не само хора, а служители) от църквата ни напускат, финансовото ни състояние рязко се влоши и ние навлязохме в една остра криза. Уж се молим, проповядваме словото, а пък какво се получи… И тук идва въпроса: „Заслужихме ли си ние всичко това? Такава ли е Божията воля? “ Но преди да отговорим на този въпрос, трябва да си зададем въпроса: „Заслужи ли си Йов това, което му се случи? Беше ли това, което стана с него наказание за собствените му грехове?“
Приятелите му смятаха така. Те не знаеха, какво всъщност се беше случило в небесните места, в духовния свят, но когато Йов загуби целия си имот и всичките си деца, те по човешки започнаха да го упрекват, че за това е виновен самия той.
Когато се случи нещо лошо с нас, ние също сме склонни да се самообвиняваме и да изпадаме в самосъжаление. Но Бог не смяташе, че приятелите на Йов бяха прави в преценката си. И аз мисля, че именно затова е написана тази книга – да разгледа въпроса: „Защо лоши работи се случват на добри хора?“, и да подчертае, че не всички нещастия в живота ни са следствие на някакви наши грехове.
След като обсъждането на ситуацията от Йов и приятелите му завърши, Бог се яви на сцената и започна своето слово с думите (Йов 38:2):
2 Кой е тогава този, който помрачава Моя промисъл
С неразумни думи?
Единствения резултат от оплакванията, дискусиите и обвиненията, които Йов и приятелите му си отправяха един към друг беше по този начин те помрачаваха светлостта и съвършенството на Божия промисъл. Накрая Бог осъди приятелите на Йов за техните непревилни становища (Йов 42:7-8):
Господ рече на теманеца Елифаз: Гневът ми пламна против тебе и против двамата ти приятели, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Иов. 8 Затова вземете си сега седем телци и седем овни, та идете при слугата Ми Иова, и принесете {В издание 1938 г. „пренесете“}† всеизгаряне за себе си; а слугата Ми Иов ще се помоли за вас, (защото него ще приема), за да не постъпи с вас според безумието ви, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Иов.
Вместо да обсъждаме дали това, което ни е сполетяло е Божията воля, кой е виновен за всичко, и да задаваме въпроса „Защо?“, ние трябва да погледнем към Божието величие и да кажем заедно с Йов (Йов 42:2-3):
2 Зная, че всичко можеш,
И че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствувано.
3 Наистина, кой е този, който помрачава Твоя съвет неразумно.
И така, първият извод, който можем да направим от книгата Йов е, че това, че ни се случва нещо неприятно не означава непременно, че ние по някакъв начин сме виновни за това и видите ли, Бог ни наказва за нашите грехове. Ние не знаем какво става в духовния свят. Ние не знаем какъв е Божият промисъл. Но знаем, че Бог ни обича и, че както се казва в Римляни 8:28:
всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.
2. КОГАТО САТАНА ПРАВИ НЕЩО ЛОШО, ТОЙ НЕ МОЖЕ ДА ПРЕМИНЕ ОТВЪД ГРАНИЦИТЕ, КОИТО МУ Е ПОСТАВИЛ БОГ.
Книгата Йов е много интересна, понеже след като ни показва човешките реакции на злощастието, тя ни разкрива какво всъщност се случва в духовния свят. Така ние разбираме, че всичкото злочестие което сполетя Йов стана със знанието на Бог. Дяволът го направи, но понеже Бог го позволи (Йов 1:6-12).
6 А един ден, като дойдоха Божиите синове да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана. 7 И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам натам по нея. 8 После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото? 9 А Сатана в отговор на Господа рече: Дали без причина се бои Иов от Бога? 10 Не си ли обградил от всякъде него и дома му и всичко що има? Благословил си делата на ръцете му, и имота му се е умножил на земята. 11 Но сега простри ръка и допри се до всичко що има, и той ще Те похули в лице. 12 И Господ рече на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, що има той; само на него да не туриш ръка. Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа.
Йов беше един наистина праведен човек – дотолкова, че Бог се хвалеше с него пред Сатана. Но дяволът като истински клеветник обвини Йов, че почита Бога само заради облагите, които получава от него. Сатана предизвика Бог да изпита Йов. Бог прие предизвикателството и допусна Сатана да навреди на Йов и семейството му, но не и да се докосва до живота на Йов (Йов 1:12; 2:7).
Забележете, че когато Бог допусна Сатана до живота на Йов, той му постави съвсем прецизни ограничения, които дявола не можеше да премине. Сатана не може да престъпи дори и милиметър очертанията, които му е поставил Бог. В Йов 38:10-11 Бог казва едни думи, които се отнасят за морето, но аз вярвам, че те се отнасят със същата сила и за дявола:
10 И поставих му граница от Мене,
Турих лостове и врати,
11 И рекох: До тук ще дохождаш, но не по-нататък,
И тук ще се спират гордите ти вълни?
Колкото и да плискат и да вдигат шум вълните му, морето не може да излезе от границите, които му е поставил Бог. По същия начин Бог казва и на Сатана: „До тук ще дохождаш, но не по-нататък!“ Слава на Бога!
Трябва да знаем, че каквото и да става с нас или с църквата ни, каквото и да прави дявола, Бог продължава да бъде в контрол! В 1 Коринтяни 10:13 се казва:
13 Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.
През каквито и трудности, гонения или притеснения да преминаваме, ние никога не трябва да изгубваме баланса и надеждата си. Ето какво казва ап. Павел по този въпрос във 2 Коринтяни 4:8-9:
8 Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние; 9 гонени сме, но не оставени; повалени сме, но не погубени.
Всичките ни неприятности имат някакви граници. И това са граници, поставени от Бог, които Сатана не може да премине. Йов беше повален, но не и погубен. Същото е и с нас. Може и да сме в „недоумение“ от това, което става с нас, но „не до отчаяние“.
3. АКО ИЗДЪРЖИМ ИЗКУШЕНИЕТО-ИЗПИТАНИЕ, НАКРАЯ НИЕ ЩЕ БЪДЕМ „АБСОЛЮТНО УДВОЕНИ“.
Казвам „изкушението-изпитание“ понеже двете са като двете страни на една и съща монета. Винаги когато Бог ни изпитва дали ще му останем верни, дяволът ни изкушава да извършим това, което ние искаме, а не това, което Бог иска. Без изпитания обаче ние не можем да съзреем морално. Това е като дървото за познаване на доброто и злото, което Бог постави в Едемската градина. Ако го нямаше там, Адам и Ева щяха да останат невинни, но нямаше да бъдат добродетелни. Защото добродетелта е да имаш възможност да извършиш нещо лошо и да не го направиш. Сатана, нашия противник причини на Йов възможно най-голямото страдание. Неговата цел беше да изкуши Йов да се отрече от Бога поради неблагоприятните обстоятелства. Йов обаче издържа изпитанието. Той реши, че ще се покланя на Бога независимо какво става около него и с него. В Йов 1:20-22 и 2:10 се казва как реагира той на загубата на всичкия си имот и децата си:
20 Тогава Иов стана, раздра дрехата си, и обръсна главата си, и като падна на земята поклони се. 21 И рече: Гол излязох из утробата на майка си; гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ отне; да бъде благословено Господното име. 22 Във всичко това Иов не съгреши, нито се изрази безумно спрямо Бога.
Естествено Йов скърбеше и оплакваше децата си и себе си. Това е една напълно нормална и естествена човешка реакция. Независимо от всичко обаче Йов не изпъди Бог от първото място в сърцето си. Напротив, продължи да му се покланя и да му отдава слава. Йов постъпи правилно. Нека Бог да ни помогне такава да бъде и нашата реакция когато ни сполетят трагични обстоятелства.
След като Сатана взе допълнително позволение от Бога и съсипа не само семейството и имота на Йов, но и здравето му; след като го изкуши дори чрез собствената му жена, и тогава Йов не се предаде (Йов 2:1-10)
1 И пак един ден, като дойдоха Божиите синове, за да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа. 2 И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея. 3 После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото. И още държи правдивостта си, при все че ти Ме подбуди против него да го погубя без причина. 4 А Сатана в отговор на Господа рече: Кожа за кожа, да! все що има човек ще го даде за живота си. 5 Но простри ръката Си сега та се допри до костите му и до месата му, и той ще Те похули в лице. 6 И Господ рече на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази. 7 Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа та порази Иова с лоши циреи от стъпалата на нозете му до темето му. 8 И той си взе черупка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел. 9 Тогава жена му му рече: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри. 10 А той й каза: Ти говориш както говори една от безумните жени. Що! доброто ли ще приемаме от Бога, и да не приемаме и злото? Във всичко това Иов не съгреши с устните си.
Чрез изпитанието на Йов, Бога доказа на Сатана, че винаги ще има хора, които да обичат и почитат Господ безрезервно. Аз се моля Бог да даде и на нас да издържим изпитанията, на които сме подложени.
Това, което е насърчително в историята на Йов е, че накрая той беше много по-благословен, отколкото преди да започне неговото изпитание (Йов 42:10-17).
10 И Господ преобърна плена на Иова, когато той се помоли за приятелите си; и Господ даде на Иова двойно колкото имаше по-напред. 11 Тогава дойдоха при него всичките му братя, всичките му сестри и всички, които бяха го познавали по-напред, та ядоха хляб с него в къщата му; и, като плакаха за него, утешиха го относно цялото зло, което Господ му беше нанесъл; и всеки му даде по един сребърник, и всеки по една златна обица. 12 Така Господ благослови последните дни на Иова повече от първите му; тъй щото придоби четиринадесет хиляди овце, шест хиляди камили, хиляда чифта волове и хиляда ослици. 13 Още му се родиха седем сина и три дъщери; 14 и първата си дъщеря нарече Емима, втората Касия, а третата Керен-апух. 15 И по цялата страна не се намираха жени тъй красиви както Иововите дъщери; и баща им даде на тях наследство както на братята им. 16 Подир това Иов живя сто и четиринадесет години, и видя синовете си и внуците си до четири поколения. 17 И тъй, Иов умря, стар и сит от дни.
Забележете, че накрая Бог „даде на Йов двойно колкото имаше по-напред“ и Той благослови последните дни на Йов повече от първите му. Неговото изпитание траеше само няколко месеца, но след това той живя още дълги, дълги години. Вярвам, че същото ще се случи и с нас. Затова, бъдете насърчени (Яков 1:12):
12 Блажен онзи човек, който издържа изпитня; защото, като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят.
ЗА ДА ИЗДЪРЖИМ ИЗПИТАНИЕТО…
От Йов можем да научим, че за да издържим изпитанието ни е необходима твърдост и търпение. В Яков 5:10-11 се казва:
10 Братя, вземете за пример на злострадание и на твърдост пророците, които говориха за Господното име. 11 Ето, облажаваме ония, които са останали твърди. Чули сте за търпението на Иова, и видели сте сетнината въздадена нему от Господа, че Господ е много жалостив и милостив.
Дяволът причинява всички трагедии и неприятности в живота ни. Но нека да бъдем насърчени, понеже както разбираме от книгата Йов:
- Това, че ни се случва нещо лошо не значи непременно, че то е Божие наказание за греховете ни; Йов беше праведен и си остана праведен. Въпреки това пострада неимоверно. Авторът на книгата обаче подчертава, че причината за страданието му не бяха неговите грехове
- Понеже знаем, че каквото и да прави, дяволът не може да премине Божиите граници. Той може да ни атакува, но само до определена степен. И това е степен, която ние винаги можем да издържим. Бог никога няма да допусне да бъдем изпитани повече отколкото ни е силата, но заедно с изпитанието ще ни даде и изходен път, така че да можем да излезем от него като победители. Нека никога да не забравяме, че Той е на наша страна, а не на страната на Сатана.
- Нека да бъдем насърчени понеже както виждаме от края на книгата Йов, ако останем верни на Бога и устоим докрай – накрая ще бъдем възстановени и два пъти по-благословени отколкото преди началото на изпитанието ни!