2 Царе 11:1-12:25
Моето желание тази вечер е да ви покажа, че Бог е строг и в същото време любящ баща. Той прощава беззаконието, но не си затваря очите за греха. Прощава, но не обезвинява (Изход 34:7; Числа 14:18). Никога не замазва греховете, нито ги подценява. Не ги омаловажава. И няма да допусне неговите деца да ходят в тях. Като добър и отговорен баща Бог ни наказва. Той не иска да израснем разглезени и разлигавени. Целта ми е страхът от Бога в нас да се увеличи и да няма нужда да опитваме от плодовете на греха си за да го намразим. За целта ще разгледаме греха на Давид срещу Урия и Божиите реакции на Давидовия грях и покаяние. Старозаветните истории са написани за наша поука. Затова трябва да ги четем и да не повтаряме грешките на Библейските герои (1 Коринтяни 10:11-12).
11 А всичко това им се случи за примери, и се написа за поука нам, върху които са стигнали последните времена. 12 Така щото, който мисли, че стои, нека внимава да не падне.
Единадесета и дванадесета глава на 2 Царе са нагледен урок върху Яков 1:14-15:
14 А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст; 15 и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт.
КОЙТО СЕ ИЗКУШАВА СЕ ЗАВЛИЧА И ПОДЛЪГВА ОТ СОБСТВЕНАТА СИ СТРАСТ
Ето как започна всичко:
1 След една година, във времето когато царете отиват на война, Давид прати Иоав и слугите си с него и целия Израил; и те разбиха амонците, и обсадиха Рава. А Давид остана в Ерусалим.
Какво време беше? Време за война. Къде трябваше да бъде Давид по това време? Начело на армията си. А къде беше той? В Ерусалим.
Винаги когато духовния ни часовник изостане, винаги когато излезем от божието време, винаги когато се отпуснем и започнем да лежим на стари лаври, ние се излагаме на изкушение. Всички боеспособни мъже бяха на фронта, а Давид беше останал в дома си заедно със жените на целия Израил.
2 И надвечер Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царската къща;
Давид се беше отпуснал. Цял ден беше прекарал в бездействие. Като че ли всичко му беше омръзнало и той реши да излезе на чист въздух.
И от покрива видя една жена, която се къпеше; а жената бе много красива на глед.
По това време Давид беше вече на около петдесет години. Той не беше някой буен младеж. Въпреки това виждайки Витсавее, той се възбуди и пожела да я има. Тук виждаме един човек, който е изненадан, подмамен и пленен от дявола в момент, когато е бил невъоръжен. Това ни говори и за нашата духовна битка със силите на тъмнината. Докато не преставаме да воюваме, ние сме в безопасност. Но в момента в който свалим Божието всеоръжие и престанем да бдим, ние се излагаме на опасност.
3 И Давид прати да разпитат за жената; и рече един: Не е ли това Витсавее, дъщеря на Елиам, жена на хетееца Урия?
Давид не знаеше коя беше жената, която видя. Но той описа много внимателно местоположението на къщата й и бързо успя да узнае коя е. Забележете, обаче точната информация, която дава Давидовият подчинен. Витсавее е „дъщеря на Елиам”, внучка на Давидовия съветник Ахитофел (2 Царе 23:34) и „жена на хетееца Урия”. Това, че Витсавее беше жена на друг мъж трябваше да предупреди царя за грешната посока по която поема. В този момент обаче Давид реши, че ще може да има Витсавее, без това да има някакви трайни последствия. Точно това е измамата на греха – че ти можеш да си опиташ от забраненото удоволствие без да бъдеш хванат. Не трябва да забравяме обаче, че ние не стоим пред хората, а пред Бога. А Бог е вездесъщ (всеприсъстващ) и всезнаещ. Освен това Той не пропуска безнаказано греха.
4 И Давид прати човеци да я вземат, и когато дойде при него лежа с нея, (защото се бе очистила от нечистотата си); и тя се върна у дома си.
Защо Витсавее не се съпротиви? Можеше ли да го направи? Една друга жена го направи. Когато на празника на стригането на овцете Навал обиди Давид и му отвърна на доброто със зло, Давид реши да го убие. Тогава Авигея го спря като му каза: „Царю, до този ден Господ те е въздържал от отмъщение и проливане на невинна кръв. Затова спри! Не извършвай кръвопролитието, което си намислил, защото след време то би било едно позорно петно в твоя живот. Ако ме послушаш сега, след време това престъпление няма да тежи на съвестта ти и ти ще се радваш, че си останал чист пред Господа.” Давид оцени съвета на Авигея и й благодари за него, защото прозря, че това всъщност бяха Божиите думи към него (2 Царе 25:20-35).
Не можеше ли да направи същото и Витсавее? Тя можеше да каже: „Царю, аз съм омъжена, мъжът ми е на фронта. Не допускай това безумие, защото не ще ти бъде за почит до края на живота ти…” Ако беше му се възпротивила, Давид едва ли щеше да я насили. Какво й попречи? Неизпълнените, незадоволени желания. Може би Витсавее имаше неудовлетворени копнежи, може би се чувстваше самотна, може би харесваше Давид, може би се ласкаеше от мисълта да бъде с израилевия цар…
Ние обичаме Исус. Но понякога неудовлетворените желания в нас ни пречат да вършим волята Му и да бъдем хора с влияние. Неудовлетворените желания – да имаме, да чувстваме и да бъдем нещо повече, често ни карат да „сеем за плътта”. И измамата на греха е, че нищо няма да ни сполети, че можем да си грешим свободно и безнаказано. Но не е така!
СТРАСТТА ЗАЧЕВА И РАЖДА ГРЯХ
5 А жената зачна; и прати да известят на Давида, казвайки: Непразна съм.
Това, че Витсавее се беше “очистила от нечистотата си” (ст.4) след като мъжа й беше отишъл на фронта означаваше, че месечния й цикъл беше завършил и детето, което носеше в утробата си не беше от Урия, а от Давид. Когато Давид разбра, че ще бъде хванат в прелюбодейство, той реши да скрие греха си.
6 Тогава Давид прати до Иоава да кажат: Изпрати ми хетееца Урия.
Урия не беше случаен човек. Той беше един от Давидовите 37 „силни мъже” (2 Царе 23:39).
И Иоав изпрати Урия при Давида. 7 И когато дойде Урия при него, Давид го попита как е Иоав, как са людете и как успява войната.
Вместо да се хвърли в краката на Урия и да го моли за прошка, „ни лук ял, ни лук мирисал”, Давид започна един невинен разговор с Урия. Коварният му замисъл, обаче, беше той да накара Урия да отиде у дома си и да спи със жена си, така че Витсавее да може да каже, че детето й е от мъжа й.
8 После Давид каза на Урия: Слез у дома си та умий нозете си. И Урия излезе из царската къща, а след него отиде дял от царската трапеза. 9 Но Урия спа при вратата на царската къща с всичките слуги на господаря си, и не слезе у дома си. 10 И когато известиха на Давида, казвайки: Урия не слезе у дома си, Давид каза на Урия: Не си ли дошъл от път? Защо не слезе у дома си? 11 И Урия каза на Давида: Ковчегът и Израил и Юда прекарват в шатри; и господарят ми Иоав и слугите на господаря ми са разположени в стан на открито поле; а аз ли да ида у дома си, за да ям и да пия и да спя с жена си? Заклевам се в твоя живот и в живота на душата ти, не направям аз това нещо.
Колко чист, верен и невинен беше Урия. В този момент той е пълна противоположност на Давид.
12 Тогава Давид каза на Урия: Престой тука и днес, па утре ще те изпратя. И тъй, Урия престоя в Ерусалим през оня ден и през другия. 13 И Давид го покани, та яде пред него и пи; и опи го.
Може би Давид се надяваше, че като пийне, Урия ще се отпусне и разума му ще се замъгли. Но за разлика от Давид, Урия не можеше да си позволи отпускане преди да е свършила войната. В този момент хетеецът Урия имаше повече морал пиян, отколкото израилевия цар трезвен…
Но вечерта Урия излезе да спи на леглото си със слугите си, а у дома си не слезе.
Тогава Давид промени първоначалния си план и предприе крайни действия. Тук имаме пример за това как един грях води до друг – пожеланието до прелюбодейство, прелюбодейството до лицемерие, а след това и до убийство. Давид не започна своето падение с намерение за убийство в сърцето си. Но той тръгна по пътеката, която води към смъртта. След като се поддаде на похотта на плътта, в него се събуди тщеславието на живота. Той не искаше да понесе последствията от постъпката си, искаше да задържи своята репутация и позиция. Затова той стигна до там, че реши устните на Урия да бъдат запечатани завинаги, за да не може той да отрече, че е баща на Витсавеиното дете.
14 Затова, на утринта Давид писа писмо на Иоава и го прати чрез Уриевата ръка. 15 А в писмото написа, казвайки: Поставете Урия там, гдето сражението е най-люто; сетне се оттеглете от него, за да бъде ударен и да умре.
Това беше особено коварно и жестоко. Давид собственоръчно написа и подписа смъртната присъда на Урия и му я даде сам да я занесе на своя екзекутор.
16 И така, Иоав, като държеше града в обсада, определи Урия на едно място, гдето знаеше, че има храбри мъже. 17 И когато мъжете излязоха от града та се биха с Иоава, паднаха неколцина от людете, ще каже, от Давидовите слуги; умря и хетеецът Урия. 26 И когато чу Уриевата жена, че мъжът й Урия умрял, плака за мъжа си. 27 И като премина жалейката, Давид прати та я взе у дома си, и тя му стана жена, и му роди син.
Урия беше погребан, може би с почести; сватбата мина нормално; бебето на Давид се роди здраво и читаво. Изглежда, че всичко се беше подредило много добре. Но в Числа 32:23 се казва:
…и да знаете, че грехът ви ще ви намери!
ДА ЗНАЕТЕ, ЧЕ ГРЕХЪТ ВИ ЩЕ ВИ НАМЕРИ!
В Псалом 50:21 Бог говори и казва:
21 Понеже си сторил това, и Аз премълчах, Ти си помислил, че съм съвсем подобен на тебе; Но Аз ще те изоблича, и ще изредя всичко това пред очите ти.
Бог не оставя не остави нещата така. Ако съгрешаваме тайно, Той ще ни въздаде на яве. Бог е любов, но Той е и „огън пояждащ” (Второзаконие 4:24)! Единадесета глава завършва с Божията оценка за Давидовите действия.
Но делото, което Давид бе сторил, беше зло пред Господа.
Това ми звучи като написаното на стената в двореца на вавилонския цар (Даниил 5:27):
Претеглен си на везните, и си бил намерен недостатъчен;
Един по-внимателен прочит на 11 и 12 глава на Второ Царе ще ни помогне да видим, че структурата на цялата секция е киастична.
А. Давид изпраща Йоав да обсади Рава (11:1). Б. Давид преспива с Витсавее и тя забременява (11:2-5). В. Давид урежда убийството на Урия(11:6-17). Г. Йоав изпраща вестоносец на Давид (11:18-26). Д. Божията оценка за Давидовите действия (11:27). Г’. Господ изпраща пратеник при Давид (12:1-14). В’. Господ поразява Давидовия младенец и той умира (12:15-23). Б’. Давид утешава Витсавее и тя му ражда Соломон (12:24-25). А’. Йоав повиква Давид за да превземе Рава (12:26-31).Това показва, че последното изречение на 11 глава е ключово за цялата секция.
Но делото, което Давид бе сторил, беше зло пред Господа.
Всичко, което правим е „пред Господа”. Добро ли е то или зло? Нека Бог да ни пази от падение, което би белязало целия ни живот. По-късно, когато пророците даваха оценка за управлението на цар Давид те казваха (Царе15:5):
Давид стори онова, което бе право пред Господа, и през всичките дни на живота си, не се отклоняваше от нищо, което му заповяда, освен в делото относно хетееца Урия.
Този грях е обозначен като единствената причина за неудовлетворение на Бога от живота на Давид.
Втора книга на царете или втора книга на Самуил Глава 12
1 Тогава Господ прати Натан при Давид. И той като дойде при него, каза му: В един град имаше двама човека, единият богат, а другият сиромах. 2 Богатият имаше овци и говеда твърде много; 3 а сиромахът нямаше друго освен едно малко женско агне, което бе купил и което хранеше; и то бе пораснало заедно с него и чадата му, от залъка му ядеше, от чашата му пиеше, и на пазухата му лежеше; и то му беше като дъщеря. 4 И един пътник дойде у богатия; и нему се посвидя да вземе от своите овци и от своите говеда да сготви за пътника, който бе дошъл у него, но взе агнето на сиромаха та го сготви за човека, който бе дошъл у него.
Престъплението на Давид не беше, че прави секс с жена. Като ориенталски цар той имаше харем и голям избор от хубави жени, които се състезаваха да му угодят и които по всяко време бяха на негово разположение. Престъплението на Давид беше, че той пожела чужда жена, прелюбодейства с нея и коварно уби мъжа й.
5 Тогава гневът на Давида пламна силно против тоя човек; и той каза на Натана: В името на живия Господ, човекът, който е сторил това, заслужава смърт; 6 и ще плати за агнето четверократно, понеже е сторил това дело, и понеже не се е смилил.
Често и ние сме твърде бързи да виждаме грешките на другите, но не и на себе си. Докато слушаше историята на Натан, Давид въобще не се осети, че богаташът, визиран в нея е самия той.
7 Тогава Натан каза на Давида: Ти си тоя човек.
Чрез тази кратка притча пророк Натан помогна на Давид да види себе си през Божиите очи. Това беше едно смиряващо преживяване за израилевия цар. Това, което последва след това беше Божието обвинение и Божията присъда.
Така казва Господ Израилевият Бог: Аз те помазах за цар над Израиля, и те избавих от Сауловата ръка; 8 и дадох ти дома на господаря ти, и жените на господаря ти в пазухата ти, и дадох ти Израилевия и Юдовия дом; и ако това беше малко, приложил бих ти това и това. 9 Защо презря ти словото на Господа, та стори зло пред очите Му? Ти порази с меч хетееца Урия, и си взе за жена неговата жена, а него ти уби с меча на амонците.
ГРЕХЪТ, КАТО СЕ РАЗВИЕ НАПЪЛНО, РАЖДА СМЪРТ
Давид не оцени всички благословения, които имаше от Бога и злоупотреби с властта и общественото положение което имаше. Докато се подхлъзваше все по-надолу в своето изкушение, той една след друга наруши три от Десетте Божии заповеди: „не пожелавай жената на ближния си” (Изход 20:17); „Не прелюбодействувай!” (Изход 20:14) и „Не убивай!” (Изход 20:13). Затова и Божията присъда съответстваше на пренебрегната благодат към Давид.
10 Сега, прочее, няма никога да се оттегли меч от дома ти, понеже ти Ме презря, та взе жената на хетееца Урия, за да ти бъде жена. 11 Така казва Господ: Ето, отсред твоя дом ще подигна против тебе злини, и ще взема жените ти пред очите ти, та ще ги дам на ближния ти; и той ще лежи с жените ти пред това слънце. 12 Защото ти си извършил това тайно; но Аз ще извърша туй нещо пред целия Израил и пред слънцето.
Това пророчество се изпълни във 2 Царе 16:21-22. При бунта на Авесалом Давид остави зад себе си десет свои наложници за да се грижат за дома му (2 Царе 15:16). Но ето какво се случи с тях:
21 И Ахитофел каза на Авесалом: Влез при бащините си наложници, които е оставил да пазят къщата; и като чуе целият Израил, че си станал омразен на баща си, ще се усилят ръцете на всичките, които са с тебе. 22 Поставиха, прочее, шатъра за Авесалом върху къщния покрив; и Авесалом влезе при бащините си наложници пред целия Израил.
Поради това, че Давид прелюбодейства с жената на ближния си, собствения му син прелюбодейства с неговите жени. Давид го направи тайно, а Авесалом публично. Разбира се след това Давид повече не влезе при тях. Той ги издържаше, но те бяха осъдени да живеят като вдовици до края на живота си (2 Царе 20:3).
Ужасно е когато си помислим, че като грешим ние сеем семена на грях и в нашите поколения. Случи се така, че трима от Давидовите синове повториха греха на баща си. Точно както Давид незаконно взе Витсавее за себе си (2 Царе 11:2-4), така Амнон изнасили Тамар (2 Царе 13:8-14), Авесалом влезе в царския харем (2 Царе 16:22), а Адония след смъртта му се опита да вземе бащuната си наложница (3 Царе 2:13-21). В цялата Библия виждаме, че каквото посее човек, това и ще пожъне. Яков измами своя баща с ярешка кожа, а неговите синове го измамиха като натопиха дрехата на Йосиф в ярешка кръв. Фараон заповяда по най-жесток начин всички първородни момчета на израилтяните да бъдат удавен, по-късно военните може на Египет се издавиха в Червеното море. Аман издигна бесилка за Мардохей, но сам увисна на нея.
Колко кратно каза Давид, че трябва да върне онзи човек, който бе откраднал агнето на сиромаха? Четирикратно. Когато каза това, Давид може би се зарадва от отговора си, защото това казваше и закона (Изход 22:1):
1 Ако някой открадне вол или овца та го заколи или го продаде, то да плати пет вола за вола и четири овци за овцата.
Казвайки тези думи, обаче, Давид произнесе собствената си присъда, и то не за кражба, а за убийство. По късно в книгите на царете четем как той изгуби трима от синовете. Амнон беше убит от слугите на своя полубрат Авесалом заради това, че изнасили сестра му Тамар (2 Царе 13:28-29), Авесалом беше убит от Йоав заради това, че се възбунтува срещу баща си Давид (2 Царе 18:14-15) и Адония беше убит от Ваная заради това, че след смъртта на Давид поиска Сунамката Ависага за жена (3 Царе 2:25). При толкова много смърт и загуба на синове, Давид едва ли е бил супер-щастлив човек.
Това щеше да се случи в бъдещето, но Божият съд започна веднага.
13 Тогава Давид каза на Натана: Съгреших Господу. А Натан каза на Давида: И Господ отстрани греха ти; няма да умреш.
Законът бе много конкретен що се отнася до прелюбодейството. В Левит 20:10 Мойсей написа:
10 Ако прелюбодействува някой с чужда жена, тоест, ако прелюбодействува някой с жената на ближния си, непременно да се умъртвят и прелюбодеецът и прелюбодейката.
Според Божия закон Давид, макар че беше израилев цар, би трябвало съвсем справедливо да бъде убит с камъни. Въпреки това, когато Давид се покая, пророк Натан му предаде Божиите думи: „Господ отстрани греха ти; няма да умреш”.
14 Но понеже чрез това дело ти си дал голяма причина на Господните врагове да хулят, затова детето което ти се е родило, непременно ще умре.
ПРОСТЕН, НО НАКАЗАН
Давидовият грях беше грях преди всичко против Бога и той нямаше да бъде подминат с лека ръка. Такива са и нашите грехове. Затова трябва да имаме страх от Господа и изключително много да внимаваме! Бог прощава на своите деца, но дава ясно да се разбере, че ненавижда греха. И Той ни учи да мразим греха като ни оставя да вкусим от горчивия му плод.
15 И Натан си отиде у дома си. А Господ порази детето, което Уриевата жена роди на Давида, и то се разболя. 16 Давид, прочее, се моли Богу за детето; и Давид пости, па влезе та пренощува легнал на земята. 17 И старейшините на дома му станаха и дойдоха при него, за да го дигнат от земята; но той отказа, нито вкуси хляб с тях.
Давид се смири. Той се уплаши. Давид беше свидетел на това, което се случи със Саул, когато той се възгордя и пристъпи Божията заповед. Какво стана тогава (1 Царе 16:14)?
14 А Господният Дух беше се оттеглил от Саула, и зъл дух от Господа го смущаваше.
Ето до какво в крайна сметка води греха – до това Господ да се оттегли от нас. Точно затова трябва да бъдем много бързи да признаваме греховете си и да са покайваме за тях! По този повод Давид написа Псалом 51:1-4,11:
Смили се за мене, Боже, според милосърдието Си;
Според множеството на благите Си милости изличи беззаконията ми.
2 Измий ме съвършено от беззаконието ми,
И очисти ме от греха ми.
3 Защото престъплението си аз признавам,
И грехът ми е винаги пред мене.
4 На Тебе, само на Тебе, съгреших,
И пред Тебе сторих това зло;… 11 Да не ме отхвърлиш от присъствието Си, Нито да отнемеш от мене Светия Си Дух.
Бог прости на Давид и не отне живота му, нито отне от него Святия Си Дух. В Притчи 28:13 се казва:
13 Който крие престъпленията си няма да успее,
А който ги изповяда и оставя ще намери милост.
Давид намери милост. Въпреки това обаче трябваше да бъде наказан, понеже „Бог подиграваем не бива!”.
18 И на седмия ден детето умря.
Детето заченато от страст – това дете нямаше шанс. В кой ден се обрязват еврейските деца? В осмия. Денят на обрязването беше ден на завет, ден на ново начало, ден, в който детенцето ставаше гражданин на Израил (Лука 1:59; 2:21). Синът на Давид и Витсавее, обаче не доживя до осмия ден. Той умря един ден преди това. Може би именно за това неговото име не се споменава в Книгите на Царете. На какви мисли ни навежда всичко това? В Псалом 4:4 се казва:
Треперете и не съгрешавайте!
НАКАЗАН, НО НЕ ИЗОСТАВЕН
24 След това, Давид утеши жена си Витсавее, и влезе при нея та лежа с нея; и тя роди син, и нарече го Соломон. И Господ го възлюби, 25 и прати чрез пророка Натана та го нарече Едидия {Т.е., Любезен Господу.}*, заради Господа.
Наричането на Соломон Едидия е указание за пълната прошка на Бога към Давид и едно явно свидетелство за Божията милост. Името Соломон означава „мир и прошка”. Той беше възлюбен от Господ. Каква беше целта на раждането на Соломон? Да построи храма. Слава на Бога за неговия промисъл и затова, че въпреки всичкото зло, Той има тази способност да превръща злото в добро и нашите провали в благословения! В този случай от една страна виждаме Божията строгост, от друга Божията благодат, тъй като поуката, която Бог даде на своето дете беше възприета.
В Псалом 89 Бог казва:
20 Намерих слугата Си Давида;
Със светото Си миро го помазах.
21 Ръката Ми ще го поддържа,
И мишцата Ми ще го укрепява.
30 Чадата му ако оставят закона Ми,
И не ходят в съдбите Ми,
31 Ако престъпят повеленията Ми
И не опазят заповедите Ми, –
32 Тогава ще накажа с тояга престъпленията им,
И с бич беззаконията им;
33 Но милостта Си не ще оттегля от него,
Нито ще изневеря на верността Си.
Въпреки греха му, Бог не престана да обича Давид! И това е едно огромно насърчение за нас. Бог е строг, но в същото време любящ баща. И целта му във всичко това е изкупление и промяна!
Може би си мислим, че това, което се случи с Давид никога няма да стане с нас. Но нека не бъдем толкова сигурни. Бог ще ни запази, но ако Му се предадем напълно, ако ежедневно ходим в общение с Него. Нека помним, че сатана все още обикаля около нас и „като рикаещ лъв” търси кого да погълне (1 Петрово 5:8). Той търси вярващи, които са заспали на поста си. Нека да му се съпротивим, като стоим твърди във вярата и бягаме от греха!