Марко 4:1-34
1 И пак започна да поучава край езерото. И събра се при Него едно твърде голямо множество, така щото Той влезе в една ладия и седеше на езерото; а цялото множество беше на сушата край езерото. 2 И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си:
3 Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее. 4 И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха: 5 Други паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва; 6 а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха. 7 И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха, и не дадоха плод. 8 А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.
9 И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.
10 И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите. 11 И каза им: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи; 12 тъй щото гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости [греха].
13 И казва им: Не разбирате ли тая притча? а как ще разберете всичките притчи? 14 Сеячът сее словото. 15 А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посеяното в тях слово. 16 Също и посяното на канаристите места са тия които, като чуват словото, веднага с радост го приемат; 17 нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват. 18 Посяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото; 19 а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно. 20 А посяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.
21 И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го турят под шиника или под леглото? Не за това ли, да го поставят на светилника? 22 Защото няма нещо тайно освен за да се яви; нито е имало нещо спотаено, освен за да излезе наяве. 23 Ако има някой уши да слуша, нека слуша. 24 Каза им тоже: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите ще ви се отмери, и ще ви се прибави. 25 Защото който има, нему ще се даде, а който няма от него ще се отнеме и това което има.
26 И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята. 27 и спи и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае. 28 Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа. 29 А когато узрее плодът, на часа изпраща сърпа, защото е настанала жетва.
30 При това каза: На какво да оприличим Божието царство? или с каква притча да го представим? 31 То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята; 32 но когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.
33 С много такива притчи им прогласяваше словото, според както можеха да слушат. 34 А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.
В този текст Исус казва три притчи, които са свързани с Божието царство (ст.11;26;30). Ние знаем, че след като беше кръстен от Йоан Кръстител, Той дойде в Галилея и проповядваше благовестието. В Марк 1:15 се казва какво беше посланието на благовестието:
15 Времето се изпълни, и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието;
Същността на благовестието беше вестта за настъпването на Божието царство. Исус Христос проповядваше Божието царство и Той го правеше спокойно. Исус го проповядваше уверено, защото Самият Той беше Царят. И насърчението за нас, които четем това послание е, че Божието царство не е нещо, което може да се загуби, не е нещо, което може да бъде победено. Божието царство идва. Божието царство е тук (Лука 17:20-21). Божието царство ще дойде в пълнота и слава. Важното е ние да бъдем част от това царство, за да бъдем в славата на Бога, във вечността.
В тези притчи, които Исус каза в Евангелието на Марк 4 глава, ние виждаме три характеристики на Божието царство, които съдържат едно невероятно насърчение. Затова чрез тях аз искам да ви окуража, но заедно с това и да ви предизвикам към едно по-голямо посвещение на Божието дело.
БОЖИЕТО ЦАРСТВО НЕ Е ЗА ВСЕКИ
Първата характеристика на Божието царство, която виждаме, е в притчата за сеяча. И тя е, че семето, Божието слово не се приема от всички. Божието царство расте с разпространение на словото. Когато Исус започна да обяснява тази притча, Той каза, че семето е Словото. Но не всеки приема семето и не всеки, който го приема произвежда плод. Всяка от четирите вида почви приема семето по различен начин. Ако семето попадне край пътя, там птиците бързо го изкълвават. Канаристото място също не може да приеме семето. При тръните семето също не може да вирее. Но, слава на Бога, има и почва, която приема семето. Трябва да бъдем насърчени, защото дори и да има хора, неприемащи словото или приемайки го частично и привременно, винаги ще има хора, чиито сърца ще бъдат „добрата почва”, приемаща семето – почвата даваща плод.
Затова, Исус каза: „Внимавайте как слушате!” Много важно е да разбираме словото. В Евангелието на Матей, където е записана същата притча, авторът обръща внимание върху разбирането на словото. В Матей 13:19,23, се казва:
19 При всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му; той е посеяното край пътя.
23 А посеяното на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.
Важно е не само да чуеш словото. Важно е да го разбереш, да го схванеш, да го осмислиш. Това разбиране става с помощта на Святия Дух. Той е, Който отваря духовните ни очи, за да можем да разберем Божието Слово.
Така че това е първата истина за Божието царство и тя е, че не всички ще приемат Царството. Може би досега не сме поглеждали притчата за сеяча от тази гледна точка. Но това е факт. Няма всички да повярват. Няма всички да бъдат спасени. Ще има хора, които ще отхвърлят благовестието. И това е нещо, което Бог го знае от самото начало. Когато Исус говореше на апостолите той каза: „На вас е дадено да знаете тайните на небесното царство”. Какво значи „… е дадено?” Това означава, че е дадено отгоре, от Бог. Ако ние разбираме Божието царство, ако разбираме Божието Слово, то е защото ни е дадено. Слава на Бога!
От текста между притчите става ясно, че по отношение на Божието царство има два вида хора: „външни” и „вътрешни” (ст.11). Външните са тези, които не вярват, те са неприемащите и неразбиращи Словото, това са онези, които са извън църквата. За тях всичко бива в притчи, те не могат да го разберат. За тях е благовестието е като някаква енигма, загадка, като някаква тайна. Те гледат, но не виждат. Слушат, но не чуват.
10 И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите. 11 И каза им: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи; 12 тъй щото гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости [греха].
Подобни думи пише и пророк Исая. Исая 6:9-13
9 И рече: –
Иди кажи на тия люде:
С уши непрестанно ще чуете, но няма да схванете,
И с очи непрестанно ще видите, но няма да разберете.
10 Направи да затлъстее сърцето на тия люде,
И направи да натегнат ушите им, и затвори очите им,
Да не би да гледат с очите си,
и да слушат с ушите си,
И да разберат със сърцето си,
и да се обърнат та се изцелят.
11 Тогава рекох: Господи, до кога?
И Той отговори:
Докато запустеят градовете та да няма жител,
И къщите та да няма човек,
И страната да запустее съвсем, –
12 Докато отдалечи Господ човеците,
И напуснатите места всред земята бъдат много.
13 Но още ще остане в нея една десета част,
И тя ще бъде погризена;
Но както на теревинта и дъба
Пънът им остава, когато се отсекат,
Така светият род ще бъде пъна й.
Бог прати пророк Исая при народа си с послание на съд. Защо? Защото, когато имаха време на благодат и време на възможност да служат на Бога, те не се обърнаха към Него. Обърнаха се към идолите, към своите си измишления и творения на човешка ръка. Така започва и апостол Павел посланието си към Римляните:
19 Понеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви. 20 Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение.
Човеците остават без извинение, защото семето се сее, слово се дава, но не се приема. Затова неприемащите ще бъдат закоравени още повече, „за да не би да се обърнат и да им се прости греха”. Бог иска да се спасят всичките човеци, но тук Исус казва: „да не би да се обърнат и да им се прости”. Защо? Защото те са определени за погибел, поради това, че са отхвърлили Божията благодат, милост и откровение.
В Евангелието на Матей 13 глава, Исус каза и една друга притча – тази за житото и плевелите. Там той говори не само за „външните”, но и за „чадата на лукавия”. Има хора, които не само са невярващи, но са служители на Сатана. Това са лъжеучителите (2 Йоаново 1:7), също така и хора, които изпълняват поръчките на дявола и му служат (Матей 13:24-30).
24 Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се оприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си; 25 но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде. 26 И когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите. 27 А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? тогова откъде са плевелите? 28 Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим? 29 А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото. 30 Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.
Има жито, но има и плевели. Моля се всички да сме от „житото”, но между нас има и „плевели”. Затова трябва да изпитваме себе си, да не би да сме част от тези плевели. В Матей 13:36-43 Исус обясни тази притча по следния начин:
36 Тогава Той остави народа и дойде в къщи. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.
37 А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син; 38 нивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; а плевелите са чадата на лукавия; 39 неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века; а жетварите са ангели. 40 И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века. 41 Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие, 42 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби. 43 Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца си. Който има уши [да слуша], нека слуша.
Мисля, че е важно тук да направим едно разграничение. И то е между „външните” и „чадата на лукавия”. Докато са човек е „външен”, той все още не е част от домочадието на вярата, не е част от църквата и от Божието царство, но той има възможност да се промени. Дори и външен, той може да прогледне, да разбере, да се покая и да се спаси. Но, ако закорави сърцето си, един такъв човек от „външен” се превръща в „дете на лукавия”. За такъв вече няма връщане назад. Той се е предал на съблазни и вършене на беззаконие. Затова, ако все още не си станал „чадо на лукавия”, то, покай се, и използвай благовремието за да може от „външен” да се превърнеш във „вътрешен” за царството.
Това е първата истина за Божието царство. Не всички ще приемат благовестието. Не всички ще останат в църквата. Не всички ще бъдат в славата на Бога. Но, ще има една част, един избран по благодат остатък (Римляни 11:5), една добра почва, която ще принесе плод за царството. И Бог иска този плод да бъде траен (Йоан 15:16).
БОЖИЕТО ЦАРСТВО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ СПРЯНО
Втората характеристика на царството намираме разкрита в следващата притча от Марко 4 глава, и тя е, че Божието царство не може да бъде спряно. Божието царство не може да бъде вързано. То е живо и расте (Марк 4:26-27).
26 И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята. 27 и спи и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае.
Сеячът отива, хвърля семето и си отива. Какво става оттам нататък със семето той не знае. Той не отива да разравя земята, за да види покълнало ли е или не. Защо? Защото семето има живот в себе си (Марк 4:28-29).
28 Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа. 29 А когато узрее плодът, на часа изпраща сърпа, защото е настанала жетва.
Словосъчетанието „сама по себе си”, означава автоматично, естествен процес. Когато наближиш врата с фотоклетка, тя се отваря автоматично. Не е нужно да я натискаш или да я буташ. Вратата просто се отваря. По същия начин е и със семето. Не е нужно да го насилваш да покълне. То носи живот в себе си и ако бъде посято, то непременно ще порасне.
Гръцката дума, преведена „сама по себе си” в този стих е много интересна. Тя е „аутомате” и на гръцки е прилагателно, което означава „автоматично” – „без никаква причина”. Освен в този стих, тази дума е употребена само на още едно място в Новия Завет, и интересното е това, че там също се говори за врата, която се отвори „автоматично”, но това не стана с фотоклетка, а с чудо (Деяния 12:10).
10 А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и като излязоха през нея, изминаха една улица и ангелът веднага се оттегли от него.
Божието царство расте автоматично. И то ще расте дотогава, докато дойде часа, когато Исус ще изпрати ангелите да съберат жътвата.
Божието царство не може да бъде спряно. Това го виждаме в много примери от Божието Слово. Спомнете си за страшния образ в съня на цар Навуходоносор (Даниил 2:32-35).
32 Главата на тоя образ е била от чисто злато, гърдите му и мишците му от сребро, коремът му и бедрата му от мед, 33 краката му от желязо, нозете му отчасти от желязо, а отчасти от кал. 34 Ти си гледал догдето се е отсякъл камък, не с ръце, който е ударил образа в нозете му, които са били от желязо и кал, и ги е строшил. 35 Тогава желязото, калта, медта, среброто и златото са се строшили изведнъж, и са станали като прах по гумното лете; вятърът ги е отнесъл, и за тях не се е намерило никакво място. А камъкът, който ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил целия свят.
Това е Божието царство. То дойде с идването на Исус, по време на господството на Римската империя. От тогава то расте и изпълва целия свят. Божието царство не може да бъде спряно, защото то е живо. Сам Исус оприличи себе си със семе. В Евангелието на Йоан, 12:24 Той казва:
24 Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод.
Когато Исус даде Себе Си в жертва за нас, Той спечели църквата. Божието царство се разрастна. Първо беше Исус, после се прибавиха дванадесет ученика (Матей 10:2). Броят им нарасна до седемдесет (Лука 10:1-17), след това до сто и двадесет (Деяния 1:15), после до петстотин братя (1 Коринтяни 15:6). След това станаха три хиляди (Деяния 2:41), после пет хиляди ученика (Деяния 4:4), църквите започнаха да се умножават (Деяния 16:5) и така Божието царство изпълни целия тогавашен свят. И днес по целия свят има около един милиард християни. Слава на Бога!
Това е втората истина за Божието царство. И тя е, че Божието царство расте и то не може да бъде спряно. То не може да бъде вързано. То е живо и расте автоматично. Ние трябва да знаем, че въпреки трудностите Божието царство ще продължава да расте. Може би си мислим, че можем да спрем растежа на царството, като не се молим, като не ходим на църква или като не служим на Бога. Ние може да загубим спасението си, но Божието царство не може да бъде спряно. Ние може да отпаднем от вярата, но небесното царство ще продължава да расте. Защото то е живо. Имало е човеци в историята, които са искали да спрат Божието царство, убивайки християни. Но колкото повече църквата е била гонена и преследвана, толкова повече тя е растяла числено. В днешно време църквата в Китай е живо доказателство за тази истина.
В местата, където има гонение, църквата расте най-здраво и най-силно. Когато ап.Павел беше в затвора, поради вярата си в Христос, в един момент той се почувства самотен. И тогава, във Второто си послание към Тимотей, той написа на своя духовен син следните думи (2 Тимотей 1:15):
15 Ти знаеш това, че всички, които са в Азия, се отвърнаха от мене, от които са Фигел и Ермоген.
Азия беше една провинция в Мала Азия със столица Ефес. Апостол Павел беше отишъл там да проповядва Божието Слово. Там той намери дванадесет мъже, които не бяха чули за кръщението със Святия Дух. Ап. Павел ги кръсти в името на Исус Христос, след това положи ръце върху тях и те започнаха да говорят на непознати езици и да пророкуват (Деяния 19:1-8). Там ап.Павел направи библейско училище в училището на Тиран, където две години преподаваше на ефесяните Христовото учение (Деяния 19:9-10). Имаше съживление. Хора се изцеляваха по свръхестествен начин (Деяния 19:11-12). Божието учение стана известно навсякъде (Деяния 19:20). Но след време, бидейки затворен в Рим, до ап.Павел достига вестта, че всички, които са били повярвали в това съживление са се отвърнали от него и са отхвърлили апостолския му авторитет. Как мислите се е почувствал той тогава? Но въпреки отстъпилите, пак Бог си имаше остатък. Един човек на име Онисифор (2 Тимотей 1:16-18).
16 Господ да покаже милост към дома на Онисифора, защото той много пъти ме освежаваше, и не се засрами от оковите ми, 17 но когато беше в Рим, потърси ме старателно и ме намери. 18 Господ да му даде да намери милост пред Господа в оня ден; а колко служеше в Ефес, ти знаеш твърде добре.
Има моменти, когато семето се сее и всички радостно го приемат. Има моменти, когато настава напаст, гонение, или пък плевели, и семето се заглушава и не може да даде плод. Но винаги има една добра земя. Слава на Бога! До определено време Апостол Павел проповядваше благовестието свободно. После той беше арестуван и окован в окови. Сатана си мислеше, че по този начин ще спре разпространението на Словото. Но в 2 Тимотей 2:8-9 апостол Павел пише:
8 Помни Исуса Христа, от Давидовото потомство, Който възкръсна от мъртвите според моето благовестие; 9 за което страдам до окови, като злодеец. Но Божието слово не се връзва.
Божието Слово не може да бъде вързано, защото то е живо. Растежът на живото семе не може да се спре. Попадне ли в добра земя – как пониква, как покълва ние не знаем, но едно знаем – то расте и ражда плод. В една стара евангелска песен се казва:
1. Сей семето всегда
И с вяра всякъде,
Привечер и на ранина
Доброто семе сей.2. Това ли ще успей,
Или пък онова,
Не знаеш ти, ни как расте
Туй семе там в пръстта.3. А Бог ще съхрани;
Той Жизнодавец е,
И верно ще благослови
На времето Свое.4. Ще порастат тогаз
От тези семена
Първом трева, а после клас,
Най-после и зърна.5. Не бой се ти; не е
Безплоден трудът ти;
Плодът му ще се събере
В небесни житници.
Затова не се страхувайте! Трудът ни в Господа не е напразно. Ще има плод, защото плодът не зависи от нас. Плодът зависи от Словото, което е живо, мощно и деятелно. Ние не разбираме процеса на растежа. Но семето расте и това е факт (Еклесиаст 11:5,6).
5 Както не знаеш как се движи духът,
Нито как се образуват костите в утробата на непразната,
Така не знаеш и делата на Бога, Който прави всичко.
6 Сей семето си заран, и вечер не въздържай ръката си;
Защото не знаеш кое ще успее, това ли или онова,
Или дали ще са и двете еднакво добри.
Ние трябва да правим това, което зависи от нас. Да сеем семето, да благовестваме, да служим на Бога. Да бъдем верни в служенето си на Бога, според дарбата, която Той ни е определил. На едни е дадено да са апостоли (мисионери), на други – пророци, благовестители, пастири и учители. Всеки има своята дарба пред Бога, за да служи (1 Коринтяни 3:5-9).
5 Какво е, прочее, Аполос, и какво е Павел? Те са служители, чрез които повярвахте, и то както Господ е дал на всеки от тях. 6 Аз насадих, Аполос напои, но Господ прави да расте. 7 И тъй, нито който сади е нещо, нито който пои, а Господ, Който прави да расте. 8 Прочее, тоя, който сади, и тоя, който пои, са равни, обаче, всеки според своя труд ще получи своята награда; 9 защото сме съработници на Бога, като вие сте Божия нива.
Нивата е Божия. Семето е Божие и то ще расте, защото Господ е, Който го възрастява. Сам Исус Христос е Строителят на Църквата. И в Евангелието на Матей 16:18 се казва, че Той ще я съгради така, че „портите на ада няма да й надделеят”. Слава на Бога!
БОЖИЕТО ЦАРСТВО ЗАПОЧВА НАЙ-МАЛКО, НО ЗАВЪРШВА НАЙ-ГОЛЯМО
Третата характеристика на Божието Царство е, че ако и то да започва най-малко, ще завърши най-голямо (Марк 4:30-32).
30 При това каза: На какво да оприличим Божието царство? или с каква притча да го представим? 31 То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята; 32 но когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.
Вижте, за да разберем тази притча трябва да разбираме сравнителните степени – малко, по-малко, най-малко и голямо, по-голямо, най-голямо. Ако синаповото зърно (хардал) е „по-малко от всичките семена, които са на земята”, тогава то е най-малкото зърно. Ако то става „по-голямо от всичките билки”, то тогава то става най-голямата билка. Синаповото семе е много мъничко. Никой, който като види, не би предположил колко голямо ще стане, когато израсне. То започва като най-малко от всичките семена. Но като порасне става по-голямо от всичките билки. Синапът е билка, която става дърво. Той започва „микро”, но завършва „мега”. Божието царство има в себе си силата да изпълни целия свят. Да покрие всичко. То започва като най-малко, но ще дойде ден, „когато всяко коляно ще се преклони и всеки език ще изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бог Отец!” (Филипяни 2:9-10).
Затова, никой не трябва да презира „малките работи” в царството. Защо? Поради техния потенциал. Поради това, че ако и да са „малки” и дори „нищожни”, ако те са работи на царството, те ще станат големи. В Захария 4:6-10 четем за насърчението, което Бог даде на Зоровавел за построяването на храма.
6 Тогава отговаряйки говори ми, като каза:
Ето Господното слово към Зоровавела, което казва:
Не чрез сила, нито чрез мощ,
Но чрез Духа ми, казва Господ на Силите;
7 Що си ти, планино велика?
Пред Зоровавела – поле!
Той ще изнесе връхния камък
С възклицание – Благодат! Благодат нему!
8 При това, Господното слово дойде към мене и рече: –
9 Ръцете на Зоровавела положиха основата на тоя дом;
Неговите ръце тоже ще го изкарат;
И ще познаеш, че Господ на Силите ме е пратил при вас.
10 Защото кой презира тоя ден на малките работи?
Понеже тия ще се радват, сиреч, тия седем,
Които са очите Господни,
Тичащи през целия свят,
Като видят отвеса в ръката на Зоровавела.
Началото на един строеж е трудна работа. Като знаеш колко много ти предстои да извършиш, лесно можеш да се обезсърчиш. Но, ако делото е Божие, то ще стане не със човешки способности, нито с човешка мощ, но чрез Святия Дух. Но, за да може Той да подейства, ние трябва да се захванем за работа. Затова, никой не трябва да презира деня на малките неща! Защото, той не е края, а само началото на нещо велико.
И така, нека бъдем насърчени, че дори Божието Царство да не се приема от всички, то е живо, то расте. Започва най-малко, но завършва най-голямо. Слава на Бога!