СОБСТВЕНИКЪТ НА ВСИЧКО

Псалми 24:1-2

ПРЕДСТАВА ЗА СОБСТВЕНОСТ

Задавали ли сте си някога въпроса: “Какво всъщност представлява собствеността?” Някои хора смятат, че самия факт, че те притежават или употребяват дадено нещо ги прави да бъдат негов собственик. Но това не е така. Изглежда, че това е идея, която е дълбоко вкоренена в нашето естество, идея, която имаме още от деца. Опитайте се да вземете играчката на едно дори три-четири годишно дете и вие ще чуете неговия вик на плач и протест. Защо? Понеже то я счита за своя собственост.

Това, обаче, че имаме или ползваме нещо като наше, не означава, че то е наша собственост. Някой може да ни го е дал за временно ползване, или пък да сме го взели на заем. Например, нашето жилище не е наше, защото живеем в него под наем. Когато съберем достатъчно пари и си купим жилище, тогава то ще бъде наше собствено жилище. Но дори и тогава то няма да бъде напълно наше, защото всичко в този свят принадлежи на Бога. Божия собственост е, понеже Той го е създал.

Много е важно да имаме представа за собствеността и да знаем всяко нещо чия собственост е. Може би една от причините някои хора да не връщат нещата, които са взели назаем е, че те нямат ясна представа за това какво всъщност е собствеността.

Един млад човек бил помолен да върне един акордеон, който му бил даден за временно ползване. След като чул молбата, той раздразнено казал на приятеля си: “Собственикът на този акордеон не е музикант и не знае да свири, така че за какво му е този акордеон. Освен това, той е богат и си има достатъчно пари, така че, ако иска да има акордеон спокойно може да си купи дори и по-хубав от този. А аз нямам акордеон, а нямам и пари за да си купя. Освен това ползвам този за да свиря в хвалението на църквата и го ползвам за Божието дело. Справедливо ли е всичко това?” Както можете да предположите, този човек нямал никакво намерение да връща акордеона.

Същото е и с хора, които вземат пари на заеми и после никога не ги връщат. След известно време те забравят за дълга си, и започват да се държат така, като че ли тези пари са си били техни. Но това е абсолютно погрешно и показва едно пълно неразбиране на идеята за собственост.

Като християни ние трябва да можем да правим разлика между това да имаш нещо и да го ползваш и това същото нещо да бъде твоя собственост. Учениците от първата църква са един забележителен пример на хора, които правеха тази разлика. В Деяния 4:32 четем, че “ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово” или негова собственост. Всъщност това е самата истина. Ние не притежаваме нищо на този свят, а сме само настойници на благата и ресурсите, които Бог ни е поверил. Това, че в момента нещо е в наше владение, не означава, че то е наша собственост, ние сме само негови настойници.

КАКВО ПРАВИ НЕЩО НАША СОБСТВЕНОСТ?

Може би се питате: “Какво прави нещо да бъде наша собственост? Какво прави даден човек да бъде собственик на нещо?” Три неща – авторството, парите, или наследството. Ако създадеш нещо, то ти принадлежи по право. На това се базира закона за авторското право. Ако даден творец или изобретател създаде нещо, което не е съществувало до сега – произведение на изкуството или пък някакво друго изобретение, което не е съществувало до сега, то става негова собственост.

Другият начин да станеш собственик на нещо е покупко-продажбата. Ако си купил нещо с пари или пък със замяна, тогава то става твое. Но, за да може то да си остане твое, ти трябва да имаш властта или силата да не допуснеш някой да ти го отнеме. Защото, ако някой ти го открадне, ти ще го изгубиш. Но от друга страна, купувайки нещо, ти получаваш и правото да защитаваш собствеността си.

Третият начин да станеш собственик на нещо е като го наследиш. Ако то е принадлежало на някой твой кръвен роднина, след смъртта му то се предава на наследниците му. Ако си един от тях или си включен в завещанието му, то става твое.

УНИКАЛНИТЕ ПРАВА НА СОБСТВЕНИКА

Собственикът на дадено нещо има права, които наемателят или този, който е взел нещо под наем, нямат. Правата на собственика са уникални. Той не само има право да защитава собствеността си, но и може да си прави каквото си иска с това, което е негово, стига да не нарушава правата и собствеността на другите. Собственикът може да ползва собствеността си по предназначение или пък да злоупотребява с нея. Може да я продава, разменя, дарява или изоставя. Може дори да я унищожи, ако иска. Никой не може да го спре, защото собствеността си е негова. Това качество на собственика се нарича суверенитет – пълновластно господство над собствеността. Собственикът не трябва да дава на никого обяснение за действията си над своята собственост.

ИДЕЯТА ЗА ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ

Ние имаме неща, които считаме за наши. Може би понеже ние сме ги създали или пък сме си ги купили с пари, или пък сме ги получили като наследство. Но наистина ние ли сме техните собственици? И, ако не сме ние, тогава Кой е?

Една идея, която е съществувала през вековете, но е станала особено модерна през миналия век е идеята за частната собственост. Основният недостатък на тази идея е, че тя оправдава естествената егоцентричност на човека и донася много несправедливост в света. В момента много малък процент от хората притежават много голям процент от ресурсите в света и могат да разполагат с тях, докато множеството не притежава почти нищо. Според идеята за “частна собственост”, дори и даден човек да има ресурсите или благата с които може да посрещне нуждите на другите, никой не може да го насили да го направи. Според тази идея собственикът е суверенен или неприкосновен по отношение на това как ще употребява или разпределя благата си.

Богаташът, който не желаеше да помогна на сиромаха Лазар постъпваше така, като че ли той е пълновластен собственик на имота си (Лука 16:19-21).

19 Имаше някой си богаташ който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво. 20 Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото туряха да лежи пред портата му, 21 като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; и кучетата дохождаха и лижеха раните му.

Виждате ли, богаташът се държеше така, като че ли всичко, което има е негова “частна собственост” и той не се интересуваше от това, че може да я използва за това да нахрани сиромаха и да превърже раните му.

ИДЕЯТА ЗА ОБЩЕСТВЕНА СОБСТВЕНОСТ

Друго схващане за собствеността, освен идеята за “частна собственост” е, че обществото трябва да бъде собственик на всичко. Някои хора показват особен интерес към тази идея, защото им изглежда подчертано християнка. Те се облягат на Деяния 2:44-47 и Деяния 4:32. В тези стихове се казва:

44 И всичките вярващи бяха заедно, и имаха всичко общо; 45 и продаваха стоката и имота си, и разпределяха парите на всички, според нуждата на всекиго. 46 И всеки ден прекарваха единодушно в храма, и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие, 47 като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха.

32 А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.

Тук можем да открием утопичния комунистически лозунг: “от всекиго според способностите му, на всекиго според потребностите му”. Това са идеалните взаимоотношения. За съжаление тази хармония не продължи дълго, а в дългосрочен план по късно доведе до изключителната бедност на ерусалимската църква. Важно е, обаче, да отбележим, че тези стихове от писанието по скоро ни показват какво правеха вярващите в своята първоначална ревност за Бога в любовта си към Него и един към друг, отколкото да учат какво е Христовото учение по принцип за собствеността. Няма място в Новия Завет, което да учи, че вярващите трябва да започнат да считат църквата или християнското общество за собственик на всички техни материални блага.

От личен опит можем да кажем, че идеята за обществена собственост не работи. Защото това беше идеята на социалистическия строй, който комунистическите партии се опитваха да наложат в бившите социалистически страни. Народът е собственик на всичко. Към тази идея се прибавяше идеята за еволюцията. Това, че все още не сме достигнали до съвършения комунистически строй, но ще дойде време, когато ще станем толкова добри, че максимата “от всекиго според способностите, на всекиго според потребностите” ще стане реалност и целият свят ще заживее щастливо в един по-висш свят. Всичко това, обаче, се оказа просто една химера, нещо, което не може да бъде достигнато, и аз виждам причината за това в греха, егоизма и гордостта на падналия човек.

ИСТИНСКИЯТ СОБСТВЕНИК

И частната собственост, и обществената собственост са идеи, които водят до крайности. Библията, обаче, ни разкрива и една трета идея за собственост – Божията. Библейската идея за собственост набляга на това, че истински собственик е този, който има нещо без да го е получил или придобил от някъде другаде. На едно такова изискване отговаря само Бог. Всичко, което Той има не е дошло от някъде другаде. Всичко, което Той има е дошло от Самия Него. В Деяния 17:24-25 в своята проповед пред ареопага ап. Павел казва, че Бог няма нужда от нищо.

24 Бог, Който е направил света и всичко що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворени храмове, 25 нито Му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам Той дава на всички и живот и дишане и всичко;

Подобно нещо казва и цар Давид в 1 Летописи 29:14-16. Давайки за построяването на храма доброволен принос от около един тон офирско злато и повече от два тона сребро, освен това, което е събрано от народа, в своята молитва той казва на Бога:

14 Но кой съм аз, и кои са людете ми, та да можем да принесем доброволно принос като тоя? защото всичко е от Тебе, и от Твоето даваме на Тебе. 15 Защото сме чужденци пред Тебе, и пришелци, както всичките ни бащи; дните ни на земята са като сянка, и трайност няма. 16 Господи Боже наш, целият тоя куп материал, който сме приготвили за да Ти построим дом за Твоето свето име, иде от Твоята ръка, и всичко е Твое.

Единственият в този свят, който не е получил нищо от никого е Бог. И обратно, ние хората нямаме нищо, което да не сме получили. Всичко, което имаме е от Бога, всичко идва “от Неговата ръка”, всичко е Негово.

Помислете, и ще видите, че наистина е така. Има ли някой, който да се родил облечен или пък със златен пръстен на ръката си? Има ли някой, който като си отиде от този свят, може да вземе нещо със себе си? В 1 Тимотей 6:6-7 ап. Павел казва:

6 А благочестието със задоволство е голяма печалба; 7 защото нищо не сме внесли в света, нито можем да изнесем нещо; 8 а, като имаме прехрана и облекло, те ще ни бъдат доволно.

Малко по-надолу в същата глава в 1 Тимотей 6:17-19 ап. Павел напомня на онези, които имат повече материални средства, че всичко, което имат не е тяхно, а Божие. С други думи, те не са собственици, а настойници на всичките си притежания.

17 На ония, които имат богатството на тоя свят, заръчвай да не високоумствуват, нито да се надяват на непостоянното богатство, а на Бога, Който ни дава всичко изобилно да се наслаждаваме; 18 да струват добро, да богатеят с добри дела, да бъдат щедри, съчувствителни, 19 да събират за себе си имот, който ще бъде добра основа за в бъдеще, за да се хванат за истинския живот.

Ние не сме внесли нищо в света, нито пък ще изнесем нещо от него. И това се отнася както за материалните неща, така и за нашите способности, дарби и таланти. В 1 Коринтяни 4:6-7 ап. Павел казва на коринтяните, които са започнали да се хвалят един пред друг със способностите и надареността на своите лидери:

6 И това, братя, преносно приспособих към себе си и към Аполос заради вас, за да се научите чрез нас да не престъпвате границата на писаното, да се не гордее някой от вас с един против друг. 7 Защото, кой те прави да се отличаваш от другиго? И що имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?

Тук ап. Павел се връща малко назад към това, което вече е казал за себе си и за Аполос, а то е (1 Коринтяни 3:5-9):

5 Какво е, прочее, Аполос, и какво е Павел? Те са служители, чрез които повярвахте, и то както Господ е дал на всеки от тях. 6 Аз насадих, Аполос напои, но Господ прави да расте. 7 И тъй, нито който сади е нещо, нито който пои, а Господ, Който прави да расте. 8 Прочее, тоя, който сади, и тоя, който пои, са равни, обаче, всеки според своя труд ще получи своята награда; 9 защото сме съработници на Бога, като вие сте Божия нива, Божие здание.

Служителите и лидерите в църквата нямат нищо, което да не са получили. Един има дарба да сади, друг има дарба да пои, но и двамата служат не според това, което е тяхно, а според това, което Бог им е дал. Освен това “нито който сади е нещо, нито който пои, а Господ, Който прави да расте”. Освен това служителите не са собственици, а настойници на църквата, която не е тяхна, а е Божия – “Божия нива, Божие здание”.

Така че, никой човек няма нещо, което да не е получил, а Бог няма нищо, което да е получил. Той е собственикът на всичко. Ние сме само настойници на онова, което Той ни е поверил.

Вижте, чрез пророк Агей Бог казва, че всичкото злато и сребро на света му принадлежат (Агей 2:8):

8 Среброто е Мое, и златото е Мое, казва Господ на Силите.

В Псалом 50:10-12 Бог говори на народа си и казва, че самите ние, животните и всичко на този свят му принадлежи. Това е така, понеже той е творец и поддръжник на всичко.

10 Защото Мои са всичките горски зверове,
И добитъкът, който е по хиляди хълмове.
11 Познавам всичките планински птици,
И полските зверове са в ума Ми.
12 Ако огладнеех, не щях да кажа на тебе;
Защото Моя е вселената и всичко що има в нея.

В Изход 19:5 Бог казва буквално “Мой е целия свят.” Това, че земята и всичко в нея е Божия собственост се подкрепя също и от Псалом 24:1-2:

1 Господна е земята и всичко що има в нея,
Вселената и тия, които живеят в нея;
2 Защото Той я е основал върху моретата,
И затвърдил върху водите.

КАКЪВ СЪМ АЗ? СОБСТВЕНИК ИЛИ НАСТОЙНИК?

В светлината на всички тези пасажи колко неоснователни и самонадеяни изглеждат претенциите на отделни личности или общества, че те са собственици на нещо. Важно е да разберем, че ние не сме собственици на това, което притежаваме, дори и да сме го създали, купили или наследили, нищо от това, което имаме не е наше, защото самите ние не сме свои си. Понеже ние сме Божии, то и всичко, което имаме е Божие. Бог е собственикът на всичко, което съществува, защото Той го е създал. Ние сме само настойници на това, което Той ни е дал.

Може би се чудите защо ви говоря всички тези неща за собствеността? Целта е една – да ви накарам да престанете да гледате на себе си като на собственици, и малко по малко да започнете да гледате на себе си като на настойници. Разбирането за собствеността е основата на настойничеството. За да бъдеш настойник и да започнеш да действаш като такъв, първо трябва да осъзнаеш, че си такъв. Трябва да разбереш: “Кой е собственика ти?”, “За кого работиш?” “Пред кого ще трябва да дадеш отчет за настойничеството си?”. В основата на разбирането за настойничеството стои идеята, че ние не сме собственици на това, което имаме, а сме само настойници на онова, което Бог ни е поверил. Като вярващи и служители ние трябва да имаме разбирането, че ние не живеем и не работим за себе си, а за Този, който ни притежава, за Господаря на нашия живот и на всичко, което имаме.

Важно е да разберем, че не сме собственици, а настойници, защото ако наистина схванем тази Божия истина, това ще промени не само нашето отношение към материалните неща и към времето, но и нашите ценности, а и целия ни мироглед, целия ни подход към живота. Полезно е често да си задаваме въпроса: “Какъв съм аз? Собственик или настойник? И ако съм настойник, действам ли като такъв? Верен ли съм? Защото, това е най-важното качество на настойника – верността.

Нека Бог да ни помогне да престанем да гледаме на себе си като на собственици и да започнем да гледаме на себе си като на настойници. Ако направим тази промяна, нашия живот ще се промени. И не само нашия, но и на много хора на които ще послужим като настойници на това, което Бог ни е поверил, било то материални средства, пари, дарби, способности или таланти. И цялата слава от това няма да бъде за нас, но за Онзи, Който е Собственикът на всичко!