4 Царе 13:14-21
По идея на Dennis Marquardt
В 4 Царе 13:14-21 е описана последната част от служението на пророк Елисей. Преди да умре, той извърши един пророчески акт, който определи живота на царството с години напред. След смъртта му пък Бог извърши едно чудо – възкреси един мъртвец, който се допря до Елисеевите кости. И в двата случая виждаме, че служението на даден Божий човек може да продължи дори и след смъртта му.
Какъв обаче трябва да бъде нашия живот за да може дори и след смъртта си ние да продължаваме да оказваме положително влияние за напредъка на Божието царство на тази земя?
В пророк Елисей ние виждаме положителния пример, а в цар Йоас отрицателния. Независимо, че имаше предоставената му от Бога възможност да спечели тотално освобождение на Израил от Сирия, поради своето нехайство, леност и повърхностност, Израилевия цар пропусна своя шанс.
Нека ние да не пропускаме нашия! Нека да служим на Бога с цялото си сърце! Само така можем да имаме пълна победа над враговете в живота си.
ПОСЛАНИЕТО НА КАРЛ ВЕЛИКИ
В историята за показалеца на Карл Велики виждаме чудесен пример за това, че човек може да изпраща послания и да оказва влияние върху бъдещето дори и след смъртта си.
Преди много векове Карл Велики (742-814), крал на франките от династията на каролингите управлявал една голяма част от европейския континент. Поради едно странно съвпадение на обстоятелствата този безскруполен и груб владетел изказал едно много важно духовно послание към света… Но не по времето на своя живот, а след смъртта си. Това послание било предадено от костите на неговия показалец!
Когато умрял, той получил славно погребение. Облекли го с пурпурна мантия. Неговото тяло било положено върху престол от слонова кост, обкован със злато и скъпоценни камъни. На главата му поставили корона с диаманти и подпирайки ръката му със специална подложка неговите поданици поставили в нея скиптър – символ на царската му власт. На пръста му поставили неговия пръстен-печат. А в скута му сложили един свитък изписан с неговите подвизи. Много от тях били зли но независимо от това разказите за тях били смесени със стихове от Библията, за да изглежда, че той е имал Божието одобрение. Накрая неговата гробница била запечатана.
Няколко века по-късно печата бил счупен за да се разкрият някои изненади. Като на всеки мъртвец плътта му била изгнила и на престола седял само неговия скелет. Месата му се били превърнали в пръст и се били свлякли в подножието на трона заедно с мантията му, която също била проядена и унищожена. Подложката, която поддържала ръката и китката му също се била разместила и костите на ръката му били паднали на пода, завличайки със себе си и свитъка, който лежал в скута му.
Онези, които разпечатали гробницата му забелязали, че ръката му по странен начин лежала върху разгърнатия на земята свитък с показалеца му сочещ към едно определено място. Когато се приближили за да прочетат на кое точно място се е спрял той, били изненадани да видят, че той сочел към един конкретен стих от Лука 9:25:
По едно странно стечение на обстоятелствата костта на мъртвеца изразявала по-велика истина отколкото бил изговарял той през целия си живот.
„Понеже какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?“
Ние трябва да живеем така, че нашето служение да продължава да оказва влияние дори и след нашата смърт. Нека нашия живот да бъде едно свидетелство, което Бог да може да употреби за благословението на други.
ПРИМЕРЪТ НА ЕЛИСЕЙ
Един пример за такъв живот е Божия пророк Елисей. В 4 Царе 13:14-25 ние виждаме, че той изговаря думи, които променят съдбите на много хора дори и след неговата смърт.
„14 В това време Елисей се разболя от болестта, от която умря.“
Сега Елисей е на осемдесет години и умира от някакво продължително заболяване… Един много различен изход от този на неговия предшественик Илия, който беше възприет на небето с огнена колесница и не вкуси смърт. Независимо от това ние не виждаме да има някакво огорчение у Елисей. Той е готов да послужи винаги когато го потърсят.
Забележително е, че от неговото последно споменаване в 4 Царе 9 гл. са минали 43 години. Какво се беше случило през тези 43 години за които Библията не казва нищо за Елисей? Никакви велики чудеса не са записани за този период. Независимо от това най-вероятно през цялото това време Елисей просто вярно служеше на Бога и на Неговия народ. Една рутинна, вярна служба – това беше пълнежа на неговото служение – често пъти това е пълнежа и на нашия живот.
Много често ние си мислим, че да имаме голямо служение означава свръхестествени чудеса да ни се случват всяка седмица. Но истината е, че основното съдържание на духовността е по-скоро една земна вярност ден след ден в нашето ежедневие. Именно това постоянство в Бога произвежда едно добро свидетелство за нас – свидетелство, което може да повлияе на бъдещето.
У ДОМА
Ние не трябва да се притесняваме от факта, че като че ли не виждаме моментално резултатите, които очакваме и не получаваме уважението, което заслужаваме.
В неговата книга „Говорейки на моя Отец“ Рей Стедмън споделя следния пример:
Една стара мисионерска двойка работила в Африка години наред. Дошло време да се завърнат в Ню Йорк. След десетки години служение на Бога, те нямали осигурена пенсия; здравето им било разклатено; били депресирани, обезкуражени и уплашени.
Оказало се, че пътували със същия кораб на който пътувал и президента Рузвелт, който се завръщал у дома след голяма ловна експедиция в Африка.
На мисионерите никой не им обръщал никакво внимание. Те наблюдавали фанфарите, които придружавали качването на президента на кораба и пасажерите, които се опитвали да зърнат великия човек.
Докато кораба плавал през океана, стария мисионер казал на жена си: „Това е несправедливо. Ние сме отдали целия си живот във вярна служба на Бога в Африка. Редно ли е сега никой да не го е грижа за нас? Ето, този човек се връща от лов и всички го считат за голяма работа, а никой и пет пари не дава за нас.“
„Скъпи, недей да страдаш по този начин“ – отвърнала жена му – „Аз също съм съгласна с теб, но какво можем да направим?“
Когато кораба пристанал на нюйоркския док там имало една голяма група от хора, които били дошли за да посрещнат и да поздравят президента. Кмета и другите важни особи на града били там. Пристигането на президента било на първите страници на всички вестници. Никой обаче не забелязал завръщането на възрастното мисионерско семейство. Те се изнизали от кораба и се настанили в една ефтина квартира, надявайки се на другия ден да си намерят работа, така че да си осигурят доходи с които да преживяват.
Вечерта духа на мъжа бил съкрушен. Той казал на жена си: „Не мога да понеса това отношение. Ако Бог допуска това, Той не е честен.“
Жена му отговорила: „Защо не отидеш в спалнята и не му Го кажеш в молитва.“
Малко след това, мисионерът излязал от стаята, но сега неговото лице изглеждало напълно променено. Жена му го попитала: „Скъпи, какво се случи?“
„Разбрахме се с Господ“, отвърнал мъжа и. „Аз му казах колко огорчен и онеправдан се чувствам от това, че президента Рузвелт получава такъв радушен прием и такова топло посрещане при завръщането си от лов, докато на нас никой и едно „Добре дошли у дома!“ не ни каза. Когато свърших, като че ли Бог сложи ръката си на рамото ми и просто каза: „Но ти все още не си си дошъл у дома!““
Дори и да не виждаме плодове на тази земя и да не се радваме на хорския възторг ние не трябва да се обезкуражаваме! Когато отидем у дома при Господа, ако сме му служили вярно, ние ще имаме нашето славно посрещане. Но нека да знаем, че най-голямото и най-доброто свидетелство в живота ни не са откъслечните чудеса, които привличат вниманието на хората, а вярното покорство на Бог в нашето ежедневие!
СТРЕЛАТА НА ГОСПОДНОТО СПАСЕНИЕ
„И Израилевият цар слезе при него та плака над него, като рече: Татко мой! татко мой! колесница Израилева и конница негова!„
Израилевият цар Йоас, който дойде да посети стария пророк не беше добър и благочестив. Независимо от това, с държанието си той показа един особен респект и възхищение към Елисей. Дори заплака при мисълта за загубата на Божия човек и поиска от него един последен съвет, който да му помогне в управлението на царството.
Думите, които цар Йоас използва при срещата си с пророка – „Татко мой! татко мой! колесница Израилева и конница негова!“, са начин да каже, че Божия пророк е по-ценен за народа си от цялата кавалерия на Израел.
„15 А Елисей му каза: Вземи лък и стрели. И той си взе лък и стрели. 16 Тогава рече на Израилевия цар: Тури ръката си на лъка. И като тури ръката си, Елисей положи ръцете си върху ръцете на царя и рече: 17 Отвори източния прозорец. И той го отвори. И рече Елисей: Стреляй. И той устрели. И рече: Стрелата на Господното спасение! да! стрелата на избавлението от сирийците! защото ще поразиш сирийците в Афек докле ги довършиш.“
Елисей казва на царя да отвори прозореца, който гледа към Сирия и да стреля като акт на вяра, че Бог ще даде на израилтяните победа над нериятелите им. Полагането на Елисеевите ръце върху ръцете на Йоас беше символ на това, че победите над сирийците ще се осъществят с Божията сила и мощ. Бог щеше да ги даде на Израил. В края на главата виждаме, че Бог беше верен да даде три победи на Израил над Сирия и да помогне на Йоас да си върне обратно израилевите градове. Все пак обаче победата над сирийците не беше пълна и отговорността за това беше само на Израилевия цар.
ЗАДОВОЛЯВАНЕТО С ЧАСТИЧЕН УСПЕХ ОБИЖДА БОГА
До този момент царя просто правеше това, което Елисей му казваше да направи. Но сега Елисей изпита вярата на Йоас. Той му каза да удря по земята, но не му каза колко пъти да удари. Не можеше царят да прави само това, което пророка му казва да направи. Той трябваше да има своя собствена инициатива и своя собствена вяра.
„18 Рече още: Вземи стрелите. И той ги взе. Тогава рече на израилевия цар: Удряй на земята. И той удари три пъти, и престана. 19 А Божият човек се разсърди на него, и рече: Трябваше да удариш пет или шест пъти; тогава щеше да удариш сирийците докле ги довършиш: но сега само три пъти ще поразиш сирийците.“
Това ни показва важността на личната вяра. Ние не можем да отидем на небето с нечия друга вяра!
Царят удари само три пъти. Това ядоса Елисей, защото то разкриваше една посредствена вяра. И понеже вярата на царя беше посредствена, то и неговите резултати щяха да бъдат такива.
Сърцето на царя не беше съвършено разположено към Бога. Той спря твърде бързо. Когато спираме твърде бързо това създава проблеми с нашия духовен растеж. Когато спираме твърде бързо това може да доведе до загуба на ценни човешки души. Когато спираме твърде бързо, това може да се окаже препятствие за каузата на Христос.
Нека никога да не спираме твърде бързо!
Със една посредствена вяра и едно посредствено посвещение нашето влияние върху бъдещето също ще бъде посредствено.
ПЛАМЕННИ ПО ДУХ
Вярвам, че случката с Израилевия цар Йоас ни напомня, че трябва да бъдем пламенни и ревностни в нашето служение пред Бог. В Рим.12:11 се казва:
„В усърдието бивайте нелениви, пламенни по дух, като служите на Господа.“
Какво значи това? На практика това значи в молитвата да бъдем постоянни, в четенето на Библията прилежни, в печеленето на души упорити, в посещенията на богослуженията верни, в благочестивия живот посветени и във даването щедри!
Само с едно усърдно и пламенно служение ние бихме имали един добър и положителен ефект за Божието царство дори и след нашата смърт.
СТРАННОТО ПОСВЕЩЕНИЕ
Един студент влязал в едно фотографско ателие носейки поставената в рамка снимка на неговата приятелка. Той искал да я превади – да и направи точно копие. За да се направи това, тя трябвало да се извади от рамката си. Докато правел това, фотографа забелязал, че на гърба на снимката има надпис. Той гласял: „Мой скъпи Том, обичам те с цялото си сърце. Обичам те повече и повече с всеки изминал ден. Винаги ще те обичам. Вечно ще съм твоя!“ Било подписано „Даян“, след което следвал послепис: „Ако някога скъсаме, си искам тази снимка обратно.“
Послеписът на снимката показвал, че въпреки красивите думи посвещението на Даян към Том не било пълно. Явно е дошло времето, когато тя е решила да го напусне и за да продължи да има нейна снимка приятелят и Том е трбвало да си направи копие.
Ние, които сме били кръстени във вода като външен символ на нашата любов към Бога не можем да се връщаме назад! Ние принадлежим на Христос! Не може да има послеписи в нашето посвещение към Него. Ние Му принадлежим завинаги!
ПРИВЛИЧАНЕ НА ВНИМАНИЕТО
Елисей е вече мъртъв и въпреки, че сирийците са отблъснати за известно време, нов враг започва да притеснява Израел – моавците идват на чети всяка пролет и крадат от израиляните.
„20 И Елисей умря, и погребаха го. А в следната година някои моавски чети опустошаваха земята. 21 И неколцина израилтяни като погребваха един човек, ето, видяха чета; затова хвърлиха човека в гроба на Елисея.“
Чрез отстъпление от Господа, народа беше изгубил Божието благословение.
Един ден, когато група израилтяни се опитват да погребат свой приятел, те виждат настъпващите моавски чети и за да се защитят, захвърлят мъртвото му тяло в най-близката скална цепнатина – гробницата на Елисей.
От тази случка добиваме впечатлението, че изглежда нищо не ставаше както трябва в Израел.
Постоянните битки с врага всъщност бяха начин Бог да привлече вниманието на народа към Него… Но те не искаха да слушат.
Една жена, която била на екскурзия в Израел стигнала до една кошара, която била разположена на върха на един хълм. Вниманието и било привлечено от една бедна овца, която лежала отстрани на пътя блеейки много жално от болка. Жената се приближила още повече за да види каква е причината за нейното страдание. Тогава тя забелязала, че крака на овцата бил ранен. Попитала овчаря какво се е случило.
„Аз трябваше да и го счупя сам“, отговорил той, „Това е единствения начин да запазя това своенравно създание от отделянето му от стадото и попадането му на опасни за него места. От опит съм разбрал, че дадена овца ще ме следва неотлъчно, след като съм се грижил за нея, за да възстановя здравето и. Поради любящото отношение, което ще се установи между нас, докато се грижа за нея, в бъдеще тя ще отговаря мигновено на моите подвиквания и команди.“
Слушайки обяснението на овчаря, жената отвърнала замислено, „Понякога ние бедните човешки овце също проявяваме инат, отклоняваме се в нашите грешни пътища и в резултат се излагаме на големи опасности… Докато Добрият Пастир не допусне в живота ни скърби и неприятности, които да ни възпрат. Идвайки тогава до едно по-близко и по-дълбоко общение с нашия Спасител, накрая ние се настройваме да слушаме гласа Му и да следваме водителството Му.“
СЛУЖЕНИЕТО НА ЕЛИСЕЕВИТЕ КОСТИ
След толкова много години Бог отново щеше да проговори чрез пророк Елисей.
„А щом стигна човекът та досегна Елисеевите кости, оживя и се изправи на краката си.“
Нещо чудно се случи когато тялото на мъртвеца се допря до костите на Божия човек – моментално умрелия възкръсна.
Това чудо като че ли казваше: „Това че е умрял човека на Бога не означава, че е умрял и Бога на човека!“ Бог е същият вчера, днес и довека. Той никога не се променя. Винаги ще бъде Бог, който възкръсява мъртвите.
Целта на това велико Божие дело беше да изпрати един сигнал за покаяние към целия Израил – послание, че въпреки, че отделени от Бога, те са мъртви, възобновяването на контакта им с Него може да ги върне обратно към живот.
Тъй като Бог не можеше да намери друг жив човек, който да проповядва покаянието, което докарва живот на бунтовните му люде, Той накара костите на мъртвия Елисей да проговорят. Това възкресение беше знамение, което предаваше Божието послание, че ако „мъртвия“ народ се обърне към Бога, той ще оживее!
Много важно беше чии бяха костите. Елисей не беше случаен човек. Той беше верен мъж на Бога. Вярвам, че чрез този факт Святия Дух ни казва: „Дай на Бога нещо, с което Той да може да работи утре чрез начина по който ти живееш днес!“
Служение на костите може да има само когато плътта е живяла живот на вяра. Нека Бог да ни помогне нашият живот да изявява толкова силно Неговото присъствие, че когато хората влязат в контакт с нас, те да могат да бъдат духовно възкресени за нов живот с Него!