Марко 8:22 – 10:52
Хронологически Евангелието на Марко е първото Евангелие. Редът по който са били написани Евангелията, е бил: първо, Марко. След това Матей е използвал Марко и е включил допълнителен материал. Лука също е използвал Марко и е включил допълнителен материал. Йоан пише по-късно и неговото евангелие не е синоптично – то е съвсем различно от останалите евангелия.
Евангелието на Марко най-вероятно е било писано до църквата в Рим. Изследователите на Новия Завет смятат така, защото се знае, че Петър е служил в Рим, а Марко е бил негов духовен син (1 Петрово 5:13). Така че Марко е бил нещо като секретар на ап. Петър. Като такъв, Марко най-вероятно е записвал неговите речи, затова Евангелието на Марко би могло да се нарече всъщност Евангелието на Петър. Съдържанието на Евангелието според Марко най-вероятно съдържа Петровото проповядване и това, което Петър е споделял като апостол и свидетел, за това което Исус е казвал и е правил. Това би могло да бъде обяснението за неговата малко по-сложна структура.
ТРИТЕ СТЪЛБА В СТРУКТУРАТА НА МАРКО (1:9-11; 9:2-8; 16:5-8)
Евангелието на Матей е изградено около пет блока, пет речи на Исус. Нямаме такова нещо в Евангелието на Марко. Това, което изпъква в Евангелието според Марко са три катаклизъмни събития. Знаете ли какво е катаклизъм? Катаклизъм е когато стане земетресение, когато нещо се разклати, когато стане наводнение или бедствие. Може би бихме могли да кажем, че катаклизъм е нарушение на статуквото или нормалния, очакван ход на нещата.
Първият такъв катаклизъм в разказа е при кръщението на Исус. Тогава и там, при реката Йордан виждаме троицата – Бог Отец, Бог Син, Бог Свети Дух, Който слиза от небето като гълъб и каца на рамото на Исус (Марко 1:9-11).
9 През тия дни дойде Исус от Назарет Галилейски и се кръсти от Иоан в Иордан. 10 И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата, и че Духът като гълъб слизаше на Него. 11 И дойде глас от небесата: Ти си Моят възлюблен Син; в Тебе е Моето благоволение.
Слава на Бога! Така че това е първото събитие, което разкрива, че Исус Христос е Господ. „Небесата се разтварят“ – това не е нещо обикновено, нали?
Начинът по който евангелията обикновено се разделят на две е, че първата им част обикновено описва чудесата и знаменията, които Исус върши – изгонва демони, изцелява болни, контролира земните стихии. И в средата на евангелието, стигаме до 8:27, където Исус излезе с учениците си по селата на Кесария Филипова (8:27-31).
27 И излезе Исус с учениците Си по селата на Кесария Филипова; и по пътя попита учениците Си, като им каза: Според както казват хората: Кой съм Аз?28 А те в отговор Му казаха: Иоан Кръстител; други – Илия; а трети – един от пророците. 29 Тогава ги попита: Но според както вие казвате: Кой съм? Петър в отговор Му каза: Ти си Христос. 30 И заръча им никому да не казват за Него. 31 И почна да ги учи как Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне. 32 И явно говореше тая дума. А Петър Го взе настрана и почна да Го мъмри. 33 А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петра, като каза: Махни се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките неща.
Слава на бога! Чрез Неговите чудеса, Исус Христос се разкрива като Месия и тогава учениците му го изповядват като такъв. Петър заявява от името на дванадесетте, че той е Божият Син (ст.29). Забележете, обаче, че те имаха различни представи от неговите за това, което Месията трябва да прави.
След тази изповед на Петър е второто катаклизъмно събитие в евангелието след това при кръщението. То се случи когато Исус се качи на планината на преображението (9:1-10).
1 И рече им: Истина ви казвам: Има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието царство дошло в сила.
2 И след шест дни Исус взема Петра, Якова и Иоана, и завежда само тях на една висока планина насаме; и преобрази се пред тях. 3 Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, каквито никой белач на земята не може така да избели.
4 И яви им се Илия с Моисей, които разговаряха с Исуса.
5 А Петър проговори, казвайки на Исуса: Учителю, добре е да сме тука; и нека направим три шатри, за Тебе една, за Моисей една и една за Илия; 6 защото не знаеше какво да отговори, понеже почнаха да се плашат много.
7 И яви се облак и ги засени; и глас дойде из облака, който каза: Този е Моят възлюблен Син; Него слушайте.
8 И внезапно, като се озърнаха, не видяха вече никого при себе си, освен Исус.
9 И като слизаха от планината, заръча им да не казват никому това що бяха видели, освен когато Човешкият Син бъде възкресен от мъртвите.
10 И те пазеха тая поръчка, като разискваха помежду си що значи да възкръсне от мъртвите.
Тук, на Планината на Преображението отново имаме катаклизъмно събитие, което за втори път явно разкрива Исус Христос като Божий Син. Исус се преобразява и облака на славата им се явява, както и ясен глас на Бога от него.
И на края, третото катаклизъмно събитие е при възкресението в 16 глава, където един ангел им съобщи за възкресението на Божия Син (16:5-8).
5 И като влязоха в гроба, видяха, че един юноша седеше отдясно, облечен в бяла одежда; и много се зачудиха.
6 А той им казва: Недейте се учудва; вие търсите Исус Назарянина, разпнатия. Той възкръсна; няма Го тука; ето мястото гдето Го положиха. 7 Но идете, кажете на учениците Му и на Петра, че отива преди вас в Галилея; там ще Го видите, както ви каза.
8 И те излязоха и побягнаха от гроба, понеже трепет и ужас бяха ги обзели; и никому не казаха нищо, защото се бояха.
Така че, имаме кръщение, преображение и възкресение. Това са трите катаклизъмни или кулминационни моменти в Евангелието, върху които се гради цялата му структура.
Евангелието може да се раздели на две части, като, първата част е до 8:29, където Исус пита “кой съм аз” и Петър отговаря: “Ти Си Христос”. Тоест, в първата част Исус Христос се разкрива като Помазаник и оттам нататък той започва да говори за кръста. След като Той се разкрива като Божий Син, Той започва да изпълнява това, което е предопределено за него, да стане жертва за нас. Тоест втората част на евангелието говори за разпятието – за това което води до него, за самото разпятие и възкресението Му, което доказва Неговата божественост. Това е с което и започва евангелието още в първия стих “начало на благовестието на Исус Христос, Божият Син“. С други думи, в цялото Евангелие Марко говори и пише за едно единствено нещо, а именно, че Исус Христос е Божий Син. Слава на Бога! И това е, което ние трябва да вярваме, трябва да знаем, и трябва да изповядваме – че Исус Христос е Божий Син.
ИЗЦЕЛЕНИЯТА НА ДВАМАТА СЛЕПЦИ (8:22-26; 10:46-52)
Обаче, както ви казах, евангелието може да се раздели не само на две части, от 1-ва до 8-ма и след това от 9-та до 16-та. То може да се раздели също на три части, защото точно в средата на евангелието има две чудеса, които са много интересни. Първото започва от 22-ри стих на осма глава (8:22-26).
22 Дохождат във Витсаида. И довеждат при Него един слепец и молят Му се да се докосне до него. 23 И Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото, и, като плю на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо? 24 И той, като подигна очи, каза: Виждам човеците; защото виждам неща като дървета, които ходят. 25 После пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя, и виждаше всичко ясно. 26 И изпрати го у дома му, и каза: Не влизай в селото, [нито казвай това някому в селото].
Исус Христос изцели този слепец, но това което е интересно е, че той не прогледна веднага, след изцелението. Разбирате ли? Той беше сляп човек, когото Исус изцели, но начина по който го изцели беше, може да се каже, малко сложен. Исус можеше да го изцели просто с една дума, но се казва, че той „плю на очите му“ и той „положи на него ръце“ и в началото на изцелението слепеца не виждаше. След това Исус пак „положи ръце на очите му“ и тогава се казва “той втренчи очите си, оздравя, и виждаше всичко ясно”.
След това изцеление в 8 глава, другия случай на изцеление от слепота е на един много известен слепец. Знаете ли как се казва той? Вартимей. Вижте какво се казва се за него в 10:46-52:
46 Дохождат в Ерихон; и когато излизаше из Ерихон с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше край пътя. 47 И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене! 48 И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!
49 И тъй, Исус се спря и рече: Повикайте го. Викат слепеца и му казват: Дерзай, стани, вика те. 50 И той си хвърли дрехата и скокна и дойде при Исуса.
51 И проговори Исус и му каза: Какво искаш да ти сторя? Слепецът Му рече: Учителю, да прогледам. 52 А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледа, и тръгна подир Него по пътя.
Забележете как Вартимей се обръщаше към Исус, когато викаше към него? „Сине Давидов“. Кой е Давидовия Син? Месията. Този сляп човек всъщност имаше съвсем правилно разбиране за това кой е Исус, разбиране, което като че ли учениците му все още нямаха пълнота. За разлика от първия слепец, този втори слепец първо, разпознава Исус като Давидов син, и второ, след като бива изцерен той тръгва след Исус по пътя към Ерусалим.
Между тези два разказа за тези двама слепци, Исус се занимава със слепотата на учениците. Защото учениците, макар че са с Исус, са все още слепи – те не виждат ясно нещата свързани с изкуплението и с Божието царство.
Когато разгледаме слепотата на учениците, ние може би ще възкликнем: „Как е възможно всичко това!?“ Но, може би тази слепота, с която Исус се занимава в средата на това евангелие е също и в нас. Понякога ние сме с Исус, ходим с Исус, но като че ли сме слепи. И Господ трябва да ни изцели от нашата слепота и слава на Бога, че Господ е милостив, и че Той не ни оставя. Понякога ние проглеждаме постепенно, малко по-малко, като през перде – виждаме „човеци, като дървета“. Не проглеждаме напълно, но Господ не ни казва: „Толкова ти е малка вярата! Няма да се занимавам повече с тебе!“. Не! Той продължава да се моли и пак полага ръцете Си върху нас. И когато пак положи ръцете Си върху нас, Той ни дава съвършено изцерение, така че да можем да виждаме всичко ясно.
Нашата молитва трябва да бъде: „Господи, изцели духовните ни очи! Дай ни да виждаме всичко ясно!“ Това е молитвата и на апостол Павел, с която той се моли за ефесяните (Ефесяни 1:17-21).
17 дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и на откровение, за да Го познаете, 18 и да просвети очите на сърцето ви, за да познаете, каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното от Него наследство, 19 и колко превъзходно велика е силата Му към нас вярващите – сила, която е според действуването на могъщата Негова мощ, 20 с която подействува в Христа, когато Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Си страна на небесата, 21 далече по-горе от всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име, с което се именуват, не само в тоя свят, но и в бъдещия.
Слава на Бога! Така че, нека да се молим за това, Господ да ни даде просветление! Господ да отвори очите ни, за да виждаме всичко ясно! Господ да ни направи да Го следваме с радост! Да виждаме надеждата, да виждаме наследството, което има между светиите, привилегиите които имаме, да бъдем част от Божия народ, да бъдем Негови деца. Ние благодарим на Бога за оправданието, за умилостивението и за освещението, но всички тези термини са законни, правови и те са свързани с това, че Бог ни дава легален статус на оправдани от вината за греха. Но има едно нещо, което Той прави, което е свързано не само с нашия статут, но с нашите взаимоотношения с Него. Знаете ли кое е то? Осиновяването. Господ ни осинови. Когато ти осиновиш някой, ти вече имаш взаимоотношения с него. Това не е вече просто един законен акт, но осиновеният става твой син. И Бог ни е осиновил ние да бъдем негови синове и негови дъщери. Слава на Бога!
Така че тук, в средата на евангелието, между изцеленията на тези двамата слепци, виждаме слепотата, от която Исус Христос изцелява неговите ученици. Това е средната част на евангелието, от 8:22 до 10:52 и тя е сложена в скоби или ограничена от двете изцеления на двамата слепци. Двете изцеления са като двете филии на един сандвич, а това, което между тях е плънката, месото на сандвича. В тази част Исус три пъти говори на учениците си за неговата смърт (8:31; 9:31; 10:33-34). Защо Исус говори за това не само веднъж, а три пъти? Може би защото учениците не можеха да го схванат и се нуждаеха от повече „полагания на ръце“, за да могат „да прогледат“. Те трябваше да бъдат освободени от слепотата си относно характера на Божието царство (8:31-38); трябваше да бъдат освободени от слепотата си относно взаимоотношенията в Божието Царство (9:31-37); и трябваше да бъдат освободени от слепотата си относно наградите в Божието царство (10:32-45).
СЛЕПОТА ОТНОСНО ХАРАКТЕРА НА БОЖИЕТО ЦАРСТВО (8:31-38)
Първата слепота от която Исус изцели учениците си, е слепотата че няма да страдат, че Помазаника няма да страда и че християнския живот не включва страдание. Това беше, за което те бяха слепи. Учениците виждаха, че Исус Христос е Помазаника, но Той не беше този Помазаник, който те очакваха. Те очакваха един помазаник, който да бъде политически лидер, те очакваха Исус да дойде в Ерусалим с всичкото влияние което има, да отхвърли римската система, да седне на престола и да започна да дава заповеди и да царува.
Затова и те, какво правят? Исус върви напред, а те вървят след него и се карат кой от тях е по-важен или „по-голям“. Но Той се обърна и им каза: „Какво правите? Това е което правят народите, но между вас не трябва да бъде така. Вие трябва да бъдете готови да страдате, трябва да бъдете готови да слугувате на другите.“ (9:33-35).
33 И дойдоха в Капернаум; и когато влезе вкъщи попита ги: Какво разисквахте из пътя? 34 А те мълчаха, защото по пътя бяха се препирали помежду си кой е по-голям? 35 И като седна, повика дванадесетте и каза им: Който иска да бъде пръв, ще бъде от всички последен и на всички служител.
Така че, дванадесетте очакваха един Месия, който да бъде политически водач, но Исус всъщност ни разкрива че Божиите мисли не са като нашите мисли и че Той дойде на тази земя, за да страда, за да умре. Да, Той щеше да възкръсне, но преди това щеше да умре.
Това е първата слепота, от която Исус изцелява неговите ученици. Той ги пита: „Кой съм аз?“. Те казват “Ти Си Помазаникът”. Слава на Бога! До тука добре. Но, вижте, веднага след това в 31 стих “и започна да ги учи, какво, Човешкият син…“ „Човешкият син“ е титла, която Исус използва за себе си и той се нарича „Човешкият син“. Знаете ли откъде е взета тази титла? В Даниил седма глава пророкът казва, че в нощните видения вижда “Един, като Човешки син” (Даниил 7:13). Исус използва тази титла. В Даниил се казва, че на този Човешки син „се даде владичество, слава и царство, за да Му слугуват всичките племена, народи и езици. Неговото владичество е вечно владичество, което няма да премине, и царството Му е царство, което няма да се разруши.“ (Даниил 7:14) В пророчеството този Човешки Син стана цар, но Исус учеше, че Човешкият син трябва много да пострада (Марко 8:31-32).
31 И почна да ги учи как Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне. 32 И явно говореше тая дума. А Петър Го взе настрана и започна да Го мъмри.
Представяте ли си? Петър взе Исус настрана и „започна да го мъмри“. Кой си ти, че да мъмриш Бог? Кой си ти да мъмриш Исус Христос?
А Петър Го взе настрана и започна да Го мъмри. 33 А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петър, като каза: Махни се, Сатана, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките неща.
Ето това е една слепота. Слепота е, когато ние даваме ума си на човешките неща и не даваме ума си на Божиите неща. Но Исус Христос е милостив. Когато имаме тази слепота, той ни освобождава от нея. И след това се казва:
34 И повика народа заедно с учениците Си и рече им:
Исус иска ние да се освободим от всякакви илюзии. Съществува едно лъжеучение, което се нарича „учение на просперитета“. Това учение е много разпространено по света. Има го също и в България. Това учение на просперитета казва следното: „Ако вярваш в Исус, ти ще бъдеш добре на тази земя. Веднъж ако повярваш, ти ще бъдеш богат, ще бъдеш изцелен, няма да имаш никакви болести, няма да имаш никакви проблеми и ще царуваш, защото ти си божий син. Каквото кажеш, ще се изпълнява понеже ти си божий син или божия дъщеря.“ Според учението на просперитета ако имаш болести, значи нямаш вяра. Но дали е така? Дали Бог желае ние да царуваме още от сега, преди Второто Му пришествие? В Марко 8:22-10:52, Исус Христос ясно ни казва, че славата няма да започне още от сега. Това което виждаме в Евангелието според Марко е следното: сега страдание, после слава.
АПОСТОЛ ПАВЕЛ И ПРОСПЕРИРАЩИТЕ КОРИНТЯНИ (1 Коринтяни 4:8-13)
Подобно нещо казва и апостол Павел в Първо Коринтяни, четвърта глава. Коринтяните си мислеха, че вече са в бъдещето. Понеже говореха непознати езици, те може би си казваха: “Ние вече сме в новото небе и новата земя, Божието царство вече е дошло и ние като ангели говорим с ангелски езици и ние просперираме”. Но, в 1 Коринтяни 4:8 ап. Павел им казва:
8 Сити сте вече, обогатихте се вече, царувате и то без нас. И дано царувате, та ние заедно с вас да царуваме;
Той ги подиграва. Това е ирония. Това е сарказъм. И в следващите стихове той продължава:
9 защото струва ми се, че Бог изложи нас, апостолите, най-последни, като човеци осъдени на смърт; защото станахме показ на света, на ангели и на човеци; 10 ние безумни заради Христа, а вие разумни в Христа, ние немощни, а вие силни, вие славни, а ние опозорени. 11 Ние до тоя час и гладуваме и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме, 12 трудим се, работейки със своите ръце; като ни хулят, благославяме; като ни гонят, постоянствуваме; 13 като ни злословят, умоляваме; станахме до днес като измет на света, измет на всичко.
Вижте, ако апостолите са бити и гонени, трябва ли да очакваме, че ние ще просперираме? Този пасаж е наистина тежък удар върху лъжеучението за просперитета.
АКО ИСКА НЯКОЙ ДА ДОЙДЕ СЛЕД МЕН
Защото, вижте, какво каза Исус Христос. Веднага след като разбра, че те дават ума си на земните неща, Той ги изцели от слепотата им като им каза какво ще се случи с него – че той няма да бъде политически водач и те няма като едни депутати, първи министри от ляво му и отдясно му да царуват и да заповядват и народите да им слугуват. Но той каза: “аз ще бъда убит, след това ще възкръсна в третия ден, но преди това – ще страдам, ще има страдание.” (8:31-31).
31 И почна да ги учи как Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне. 32 И явно говореше тая дума.
Исус прехвърли страданието върху Себе Си също и върху учениците Си (8:34-38).
34 И повика народа заедно с учениците Си и рече им:
Като повика и народа заедно с учениците си, Исус направи тази декларация публична, направи това поучение официално. Ученичеството изисква отричане от себе си, вдигане на кръста – изисква страдание.
Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, и така нека Ме следва. 35 Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси.
36 Понеже какво се ползува човек като спечели целия свят, а изгуби живота си? 37 Защото какво би дал човек в замяна на живота си? 38 Защото ако се срамува някой поради Мене и поради думите Ми в тоя блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Отца Си със светите ангели.
Забележете, Исус каза откъде ще дойде гонението, гонението ще дойде от този „блуден и грешен род“ сред който живеем. Ако не сме притеснявани от съвременниците си, трябва да се замислим, защо нямаме гонение, когато Исус предсказа че ще бъдем гонени? Нямаме гонение, защото мълчим. Нямаме гонение, защото не си отваряме устата. Ако си отваряме устата и не се срамуваме от Исус Христос и прогласяваме навсякъде, че той е Господ, светът ще започне да ни гони. Той няма да е доволен. Той ще каже: “Какъв си ти? Защо ми натякваш, че аз съм грешен? Защо ми натякваш, че аз ще отида в ада?” Защото се казва, че Исус Христос пострада и Той желае ние да не се срамуваме от Него. Ние трябва да проповядваме разпнатия Христос и да не се заблуждаваме, че всичко ще си ни бъде наред.
Ако твоите съученици или колеги не те харесват, не се страхувай! Ако си отхвърлен, не се страхувай! Но вземи кръста си. Кръстът означава страдание – готовност да страдаш за вярата си.
Това е слепотата от която Исус желаеше да изцели ученици Си. Те бяха слепи и Той ги заведе на планината на преображението и се преобрази пред тях. И явиха им се Илия с Моисей и се разговаряха с него. И учениците разбраха, че всъщност Исус Христос е Божий Син въпреки страданията за които говореше. Те обаче все още не разбираха, че Божието царство не е земна империя, а небесна власт, която се разпространява не с меч, а с любов.
СЪДБАТА НА ЙОАН КРЪСТИТЕЛ
Дванадесетте бяха слепи за това кой е Йоан Кръстител? Това е странно, понеже самите те бяха ученици на Йоан Кръстител. В евангелието на Йоан ние четем, че Андрей беше ученик на Йоан Кръстител. Йоан, малкия Йоан, най-младият сред учениците, който написа Евангелието според Йоан, също беше ученик на Йоан Кръстител, но те не знаеха кой всъщност е Йоан Кръстител. И тук се казва, че Исус им разкри кой е той (Марко 9:11-13).
11 И попитаха Го, казвайки: Защо думат книжниците, че трябва първо Илия да дойде?
12 А Той им каза: Наистина Илия първо ще дойде и ще възстанови всичко. И как е писано за Човешкия Син? – писано е, че трябва да пострада много и да бъде унизен.
Къде е писано, че Човешкият син трябва да пострада и да бъде унизен? В Исая 53 глава. Забележете, те го питат за Илия, а Исус им говори за страданията и униженията на Човешкия Син. Защо? Защото има връзка между страданията на „Илия“ или Йоан Кръстител и страданията на Месия – Исус Христос.
13 Но казвам ви, че Илия е вече дошъл, и те постъпиха с него както си искаха, според както си искаха, според както е писано за него.
Как постъпиха с Йоан Кръстител? Отрязаха му главата. И това го пише още по-напред в самото Евангелие, в шеста глава (6:14-29). Те го обезглавиха, защото той заявяваше против Ирод за греха на кръвосмешение, който той беше извършил. Това не се хареса на жена му Иродиада и тя изманипулира мъжа си чрез дъщеря си Саломе, така че Ирод да заповяда обезглавяването на пророка. Учениците взеха тялото му и го положиха в гроб. Тоест това, което се случи с Йоан Кръстител, щеше да се случи и с Исус. Исус им каза, че Йоан е Илия, който има да дойде. Така че, с уточняването на това кой всъщност е Йоан Кръстител и какво му се случи, въпреки, че той беше предсказания Илия, Исус Христос всъщност ги изцеляваше от тяхната слепота относно характера и начина на действие на Месията.
СЛЕПОТА ОТНОСНО ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА В БОЖИЕТО ЦАРСТВО (9:31-37)
Една друга слепота, която имаха учениците, беше слепотата относно взаимоотношенията в Божието царство (Марко 9:31-37).
31 Защото учеше учениците Си, като им казваше: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеци, и ще Го убият; и след като Го убият, подир три дни ще възкръсне.
32 Но те не разбраха думата и бояха се да Го попитат.
Забележете, отново и отново, макар че Исус им се изявява, говори им, те пак са слепи, пак не разбират. И не само не разбират, но и се страхуват да питат.
33 И дойдоха в Капернаум; и когато влезе вкъщи попита ги: Какво разисквахте из пътя? 34 А те мълчаха, защото по пътя бяха се препирали помежду си кой е по-голям?
35 И като седна, повика дванадесетте и каза им: Който иска да бъде пръв, ще бъде от всички последен и на всички служител.
36 Тогава взе едно детенце и го постави посред тях; и като го прегърна рече им: 37 Който приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема; и който приеме Мене, приема не Мене, но Този Който Ме е пратил.
Така че, Исус им каза, който иска да бъде пръв, ще бъде служител. А те вървяха по пътя и се препираха кой от тях е по-голям. Но ние не трябва да действаме по този начин. Трябва да бъдем смирени, трябва да бъдем готови да страдаме, трябва да бъдем готови да се лишаваме, трябва да бъдем алтруисти. По-големият ще бъде слуга на останалите. Като християни ние трябва имаме отношение на слуги и да бъдем готови да служим на другите.
СЛЕПОТА ОТНОСНО НАГРАДИТЕ В БОЖИЕТО ЦАРСТВО (10:32-45)
В десета глава Марко описва слепотата на фарисеите по отношение на брака. Някой го питаха от фарисеите, позволено ли е на мъж да напусне жена си и той им говори за брака. И след това втора среща с дечица (10:13-16).
13 Тогава доведоха при Него дечица, за да се докосне до тях; а учениците ги смъмриха,
Пак слепи… Той нали им беше казал, „Който приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема; и който приеме Мене, приема не Мене, но Този Който Ме е пратил.“ (9:37)… А сега много скоро след това те пак смъмрят дечицата. Учениците продължаваха да се държат като духовно слепи. Когато ги виждаме какво правят и как повтарят грешките си, ние сме склонни да се възмущаваме от слепотата на учениците, но ако сме честни, ще трябва да си признаем, че често и ние постъпваме по подобен начин.
Вижте какво се случва малко по-надолу в същата глава (10:32-45).
32 А когато бяха на път, отивайки за Ерусалим, Исус вървеше пред тях а те се учудваха, и ония които вървяха подире, бяха обзети от страх. И като събра пак дванадесетте, почна да им казва това, което щеше да Го сполети, като рече:
Ето, за трети път пак същото (8:31; 9:31; 10:33-34).
33 Ето ние възлизаме за Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците; и те, като Го осъдят на смърт, ще Го предадат на езичниците; 34 и ще Му се поругаят, и ще Го заплюват, ще Го бият и ще Го убият; а след три дни ще възкръсне.
Отново същото нещо. Исус им казва: “Хора, аз вървя по пътя, който върви към кръста. Трябва да си вземете кръста, трябва да Ме следвате, трябва да обичате дечицата, трябва да поставяте другите над себе си, трябва да бъдете смирени” – и вижте следващия стих:
35 Тогава се приближават при него Яков и Иоан, Заведеевите синове, ( – най-близките му – ) и Му казват: Учителю желаем да ни сториш каквото и да поискаме от Тебе.
36 А Той им казва: Какво желаете да ви сторя?
37 Те Му рекоха: Дай ни да седнем, един отдясно Ти, а един отляво Ти в Твоята слава.
Дванадесетте продължават да бъдат слепи. Той полага ръце на тях да прогледнат, но те все още са слепи. Той им казва, че отива на кръста, те искат награди и питат за позиции в царството.
38 А Исус им рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?
Каква беше чашата, която Исус щеше да пие? Това беше чашата на Божия гняв, която щеше да се излее върху Него вместо върху нас. „Можете ли да пиете тази чаша на Божия гняв? Можете ли да се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам?“ Това означаваше смъртта.
39 Те Му рекоха: Можем.
Разбирате ли колко слепи бяха тези ученици? Те казаха “можем”. Те въобще не разбираха кой е Исус и кои са те. Те казаха “можем”.
А Исус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете, ( – защото той им каза, че ще има гонения след това – ) и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; ( – защото и те умряха като мъченици – ) 40 но да седнете отдясно Ми или отляво Ми не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено. 41 А десетимата, като чуха това, захванаха да негодуват против Якова и Иоана.
Значи останалите десетима от дванадесетте негодуваха против Яков и Йоан, че те са ги изпреварили, защото и те искаха първите места и наградите в Божието царство, но не си го казаха открито, а пък Яков и Йоан бяха по-така „отворени“ и си казаха какво искат.
42 Но Исус ги повика и им каза: Вие знаете, че ония, които се считат за управители на народите, господаруват над тях, и големците им властвуват над тях. 43 Но между вас не е така; а който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител; 44 и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всичките.
Затова, който иска да бъде по-голям, не трябва да управлява и да господства и да просперира, трябва да служи. Искате ли да бъдете по-големи? Тогава трябва да служим. Метли има достатъчно за всички, каквото има за чистене, трябва да се чисти, трябва да се слугува.
45 Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.
Така че това е слепотата, от която Бог желае да изцели неговите ученици и това е слепотата, от която Бог желае да ни изцели и нас. Ние не трябва да си мислим че трябва да господаруваме, че трябва да просперираме… Вместо това трябва да мислим само за служение и да бъдем готови за гонение и страдание. Славата ще дойде. Исус възкръсна и понеже Той живее и ние ще живеем. Но докато сме на тази земя, докато стигнем до смъртта, ние трябва да носим кръста си и това означава да служим, това означава да се жертваме, това означава да поставим другите над себе си. Нека Бог да ни помогне във всичко това.
Разбрахте ли за каква слепота става въпрос в тези глави? Така че, прочетете си отново този пасаж (8:22 – 10:52). Забележете двамата слепци в началото и края на тази средна част от евангелието и как Бог ги изцелява от слепотата им. След това обърнете внимание на Дванадесетте ученици. Защо Исус три пъти им говори едно и също? От каква слепота имат нужда да бъдат освободени? И към края на пасажа те пак не виждаха, но след възкресението прогледнаха напълно. Нека Господ да изцели и нас и да ни освободи от нашата слепота и да ни даде да вървим по пътя на Исус. Запомнете това: Не веднага слава, а първо страдание, после слава. Като християни ние трябва да очакваме да преживяваме гонение и да бъдем готови да понасяме страдание заради вярата.
Молитва:
Боже, благодарим Ти за Твоето слово. И аз те моля Господи, Ти да ни отвориш очите за да видим Теб и пътя Ти. Ето ние пеем в тези песни “Ти отвори ми очите, очите на моето сърце”. Господи, отвори очите ни да виждаме славата Ти, да виждаме плана Ти, да виждаме красотата Ти, да ценим духовните реалности, да виждаме нещата в перспектива и Господи, да бъдем готови да носим кръста си, да бъдем готови да страдаме, да бъдем готови да се жертваме, да бъдем готови да се лишаваме заради другите, да бъдем готови да служим на другите, защото ти казваш, ако някой иска да бъде голям между вас, ще ви бъде слуга. Боже, дай ни това сърце на слуги и дай ни това желание да ти служим, защото Ти заслужаваш, Господи. Дай ни това желание да служим на другите, защото ги обичаме. Освободи ни от нашата слепота. Благодаря Ти, затова че си толкова милостив. Понякога Ти отваряш очите ни, ние виждаме донякъде, но не виждаме всичко ясно. Но тогава Ти отново продължаваш да работиш в нас. Господи, аз Те моля да продължаваш да работиш в нас, дори когато не виждаме всичко ясно. Полагай ръцете си върху нас и ни давай изцерение, да виждаме волята Ти ясно. В името на Исус, амин.