Даниил 1:1-21
Съществува конфликт между вярващия и света. Бог обича всички хора на света, но в Новия Завет и особено в Йоановите писания под думата “свят” се разбира царството на сатана и неговото управление. Самият дявол е наречен “князът на тоя свят” (Йоан 16:11; 14:30). В 1 Йоаново 5:4-5 се говори за победа на християнина над светската система на сатана:
4 Защото всичко, що е родено от Бога, побеждава света; и тая победа, която е победила света е спечелила нашата вяра. 5 И кой побеждава света, ако не е тоя, който вярва, че Исус е Божият Син?
В тези стихове се говори за победа. Няма обаче победа без битка. И това е битката между вярващия и света, между Божието царство и системата на сатана. Нашата вяра е тази, която печели победата над света! А тайната на победата над света се крие в силата на нашето собствено решение (1 Йоаново 2:15-17).
15 Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца. 16 Защото всичко що е в света, – похотта на плътта, пожеланието на очите, и тщеславието на живота, – не е от Отца, но е от света; 17 и светът преминава, и неговите похоти; а който върши Божията воля, пребъдва до века.
От нас зависи дали ще любим света и светските неща или Бога. Изборът за това е наш! Ако застанем на страната на Бог срещу светския натиск, то Господ ще ни помогне да го преодолеем.
Има трима участници в конфликта между вярващия и света – “света”, вярващия и Бог. Техните действия могат да се видят ясно илюстрирани в 1 глава на книгата на пророк Данаил.
СВЕТЪТ ОКАЗВА НАТИСК ВЪРХУ ВЯРВАЩИЯ
Ето как Данаил и приятелите му попаднаха в двореца на цар Навуходоносор (Даниил 1:1-7):
1 В третата година от царуването на Юдовия цар Иоаким дойде вавилонският цар Навуходоносор в Ерусалим и го обсади. 2 И Господ предаде в ръката му Юдовия цар Иоаким и част от съдовете на Божия дом; и той ги занесе в земята Сенаар, в капището на своя бог, и съдовете внесе в съкровищницата на своя бог. 3 И царят заповяда на началника на скопците си Асфеназ да доведе някои от израилтяните, сиреч, от царския род и от благородните, 4 юноши без никакъв недостатък, красиви на глед, които проумяваха всякаква мъдрост, вещи във всякакво знание, такива, които владееха науките и бяха достойни да стоят в царския палат, та да ги учи учението и езика на халдейците. 5 И царят им определи за всеки ден дял от царските изрядни ястия и от виното, което той пиеше, с които да ги хранят три години, за да стоят пред царя след изтичането на това време. 6 А между тях бяха, от юдейците, Даниил, Анания, Мисаил и Азария, 7 които началникът на скопците преименува, като нарече Даниила Валтасасар, и Анания Седрах, Мисаила Мисах и Азария, Авденаго.
През 605 г. пр. Хр. Вавилонската империя завладява Ерусалим по Божията воля (ст.2). Навуходоносор (605-562) отвежда знатните граждани. Заедно с тях взема и младежи, които се опитва да превъзпита и асимилира. В опита за тази асимилация можем да видим колко многостранен е натиска на света върху вярващия. Светът ни влияе чрез:
- заобикалящата ни среда;
- светския език и образование;
- светските обичаи и начин на поведение;
- опита му да ограничи употребата на Божието име и разпространението на благовестието и да го замени с нещо друго.
НАТИСКЪТ НА СРЕДАТА
Според ст.4 от нашия текст Даниил, Анания, Мисаил и Азария “бяха достойни да стоят в царския палат”. Те живеех в двореца на царя. Това обаче беше толкова добре, колкото и зле. Защото дворецът имаше своя светски начин на живот и онези, които не се съобразяваха с него обикновено биваха изхвърлени от системата. Данаил и приятелите му могат да бъдат пример за нас в това, че те живееха в двореца, но не възприеха начина на живот в него. Вместо това служеха на Бога, молеха се и общуваха помежду си. Това ни напомня, че ние сме в света, но не сме от света. Светът се опитва да ни моделира според своите виждания и философия. Ние обаче не трябва да допускаме в себе си светския начин на мислене, маниери и обичаи.
НАТИСКЪТ НА ЕЗИКА И ОБРАЗОВАНИЕТО
Даниил, Анания, Мисаил и Азария бяха в двореца, за да бъдат обучени в “учението и езика на халдейците”. Те се запознаха с науките на вавилонците и научиха техния език, но не възприеха тяхната религия и философия.
В нашите училища се учат неща, които са в конфликт с учението на Библията. Ние можем да ги учим, за да се запознаем с тях, но не можем да ги пуснем в сърцето си и да им позволим да променят библейските ни разбирания.
НАТИСКЪТ НА ОБИЧАИТЕ
5 И царят им определи за всеки ден дял от царските изрядни ястия и от виното, което той пиеше, с които да ги хранят три години, за да стоят пред царя след изтичането на това време.
Даниил, Анания, Мисаил и Азария трябваше да ядат от царските гозби и да пият от царското вино. Това обаче беше в противовес с техните лични убеждения. Голяма част от храните, които се поднасяха на царската трапеза включваха продукти, които преди това бяха принасяни в жертва на вавилонските богове. Да се яде такава храна беше равносилно на поклонение на идолите на които тя беше принасяна. Това нещо беше забранено от Моисеевия закон. Но Данаил и приятелите му категорично се възпротивиха на греха на яденето на идоложертвено и предпочетоха да запазят себе си чисти.
Това ни напомня, че и ние трябва да бъдем в непрекъснат бунт срещу греха, който светския начин на живот се опитва да ни наложи.
НАТИСКЪТ ДА НЕ БЪДЕ СПОМЕНАВАНО БОЖИЕТО ИМЕ
В ст.6-7 се казва, че началникът на скопците Асфеназ даде на Даниил, Анания, Мисаил и Азария нови имена:
6 А между тях бяха, от юдейците, Даниил, Анания, Мисаил и Азария, 7 които началникът на скопците преименува, като нарече Даниила Валтасасар, и Анания Седрах, Мисаила Мисах и Азария, Авденаго.
Може би си мислите, че това не е от голямо значение, но не е така. Имената на всички тези юдейци по един или друг начин съдържаха Божието име. Тяхната подмяна означаваше подмяна на Името на Израилевия Бог с имена на вавилонски Божества. А това от своя страна беше опит за подмяна и на вярата на юдейските момчета.
| Еврейско име | Данаил | Анания | Мисаил | Азария |
| Значение на името | Бог е мой съдия | Еова е бил милостив | Кой е като Бог | Еова е помогнал |
| Вавилонско име | Валтасасар | Седрах | Мисах | Авденаго |
| Значение на името | Нека Бел защити неговия живот | Заповед от Аку (богът слънце) | Принадлежащ на богинята Сисах | Слуга на Небо (утринната звезда) |
Вавилон искаше да асимилира еврейските младежи, да ги направи “яничари” – да премахне от имената им името на Израилевия Бог и на негово място да постави имената на вавилонските богове. В Даниил 4:8 намираме потвърждение на това. Там говори цар Навуходоносор и казва:
8 А най-после дойде пред мене Даниил, чието име бе Валтасасар, по името на моя Бог…
Преди да се смири и да се покая, името на Навуходоносоровия бог не беше Еова, а Бел.
Светът не иска да чува Божието име. Не иска да приеме нашето свидетелство за Христос и дори иска да ни направи да замълчим. В Рим.12:1-2 обаче се казва, че ние не бива да се съобразяваме със светския натиск:
1 И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение. 2 И недейте се съобразява с тоя свят, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, – това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено.
Вавилон успя да промени имената на Данаил и приятелите му, но не и техните сърца. Не можа да сломи тяхната воля да служат на Истинския Бог. Нека света да не може да смели и нас. Има начин да му се възпротивим и той е да направим онова, което направи Данаил.
НАЧИНЪТ ДА ОТВЪРНЕМ НА СВЕТСКИЯ НАТИСК Е ДА ВЗЕМЕМ ТВЪРДО РЕШЕНИЕ ДА МУ СЕ ВЪЗПРОТИВИМ
Как реагира Данаил на натиска на света да отнеме вярата му – на натиска на средата, на натиска на езика и образованието, на натиска на обичаите, на натиска да бъде ограничено споменаването на Божието име? Отговорът на този въпрос намираме в ст.8 от нашия текст:
8 Но Даниил реши в сърцето си да не се оскверни от изрядните ястия на царя, нито от виното, което той пиеше; затова помоли началника на скопците да се не оскверни.
Данаил отговори на светския натиск с едно сърдечно решение, и това решение беше забележително. За Данаил Бог беше по-важен от всичко друго. Неговото решение беше:
- Сърдечно решениеДанаил “реши в сърцето си”. В Пр.4:23 се казва: 23 Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си,
Защото от него са изворите на живота. - Решение, основано на вяра в БогДанаил взе решение да не се оскверни. Това решение показва неговата вярност, лоялност и преданост към Еова.
- Безкомпромисно решениеДанаил много лесно можеше да си намери извинения, за да не взема това решение или да не го устои. Но той реши да го осъществи на всяка цена. И в това отношение той беше безкомпромисен.
- Категорично решениеНезависимо, че първоначално началникът на скопците отхвърли решението на Данаил, Данаил не се предаде. Той беше категоричен в своя избор и намери начин да го осъществи. След като неговата молба беше отхвърлена от началникът на скопците, Данаил се обърна към неговия подчинен – прекия надзирател на Данаил и другарите му (Даниил 1:10-13) 10 И началникът на скопците рече на Даниила: Аз се боя от господаря си царя, който определи ястието ви и питието ви, да не би да види, че лицата ви са по-малко поправени от лицата на юношите вашите връстници, и така да турите главата ми в опасност пред царя. 11 Тогава Даниил рече на надзирателя, когото началникът на скопците беше поставил над Даниила, Анания, Мисаила и Азария: 12 Опитай, моля, слугите си десет дни, през което време да ни се даде зеленчук да ядем и вода да пием; 13 после нека се прегледат пред тебе нашите лица и лицата на юношите, които ядат от изрядните ястия на царя; и според каквото видиш постъпи със слугите си.Данаил не приемаше “Не” за отговор и в това той може да бъде пример за нас.
- Важно решениеРешението на Данаил да не се оскверни с изрядните ястия на царя спечели първата му победа във Вавилон. Тази негова победа беше особено важна, защото именно тя беше основата за всичките му останали победи. Ако Данаил не беше се оказал верен в малкото, той едва ли щеше да стане такъв герой какъвто по-късно стана. Неговото решение беше важно, защото то имаше едно изключително влияние върху целия му по-нататъшен живот.
- Трудно решениеДанаил беше пленник, а трябваше да се противопостави на заповедта на царя – това можеше да му коства живота му. Независимо от това, той не се отказа от избора си.
- Волево решениеДанаил не беше вегетарианец. Може би му се ядеше месо и му се пиеше вино. Той обаче използва волята си, за да устои в чистотата си. В това също той може да бъде пример за нас.
- Качествено решениеДанаиловото решение беше решение, което свърши работа. Ако искаме да победим света, ние трябва да вземем точно такова сърдечно, безкомпромисно, категорично и волево решение.
Бог зачита верността и посвещението на вярващия и му дава Своята благодат за да може да изпълни благочестивите си решения докрай.
Видяхме светът и неговия натиск, вярващият и неговото решение, а сега нека да погледнем към Бог и неговата намеса. В конфликта със света вярващият не е сам. Участниците в този конфликт не са двама, а трима. И Бог, Третият е на страната не на света, а на вярващия!
БОГ ДАВА НА ВЯРВАЩИЯ ВСИЧКО НЕОБХОДИМО, ЗА ДА ПОБЕДИ СВЕТА (1:9-21)
Бог даде на Данаил три неща – благоволение, дарби и защита. Вярвам, че Той ще даде същите три неща и на онези, които с решенията си се противопоставят на натиска на света.
СВРЪХЕСТЕСТВЕНО БЛАГОВОЛЕНИЕ (1:9)
Първо, Бог даде благоволение на Даниил пред началника на скопците Асфеназ за да разговаря с него.
9 А Бог направи щото Даниил да придобие благоволение и милост пред началника на скопците.
След това Бог му даде благоволение пред надзирателя, когото началника на скопците беше поставил над юдейските младежи и той се съгласи да направи опита, който Даниил му предложи (Даниил 1:14-16).
14 И той ги послуша в това нещо, и ги опита десет дни. 15 И на края на десетте дни техните лица изглеждаха по-красиви и по-пълни отколкото лицата на всичките юноши, които ядяха от изрядните ястия на царя. 16 И тъй, надзирателят отнемаше от тях изрядното ястие и виното, което трябваше да пият, и им даваше зеленчук.
Това е потвърждение на Пр.16:7:
7 Когато са угодни на Господа пътищата на човека,
Той примирява с него и неприятелите му.
СВРЪХЕСТЕСТВЕНИ ДАРБИ (1:17-20)
В ст.17-20 четем, че Бог даде на Даниил, Анания, Мисаил и Азария не само да намерят благоволение пред началниците си, но и една особена мъдрост:
17 А на тия четири юноша Бог даде знание и разум във всяко учение и мъдрост; и Даниил можеше да проумява всички видения и сънувания. 18 И на края на дните, когато царят бе заповядал да ги въведат, началникът на скопците ги въведе пред Навуходоносора. 19 И като разговаря с тях царят, между всички тях не се намери подобен на Даниила, Анания, Мисаила и Азария; затова те стояха пред царя. 20 И във всяко дело, което изискваше мъдрост и проумяване, за което царят ги попита, намери ги десет пъти по-добри от всичките врачове и вражари, които бяха в цялото му царство.
Само Бог може да даде духовна мъдрост. Ако ние изработваме в себе си плода на Духа, Той ще ни даде духовните дарби. Опасно е обратното – дарбите ни да ни издигнат на позиция, на която нашия характер да не може да ни задържи и ние да се провалим.
Ако вземаме правилните решения и изграждаме характера си, Бог ще ни даде необходимите дарби, за да можем да имаме Неговото превъзходство във всяко едно отношение в живота си.
СВРЪХЕСТЕСТВЕНА ЗАЩИТА (1:21)
Бог даде на Даниил, Анания, Мисаил и Азария не само свръхестествено благоволение и дарби, но и една свръхестествена защита. Тази първа глава на книгата завършва с думите (ст.21):
21 И Даниил остана до първата година на цар Кира.
Независимо от различните опити да бъдат убити Даниил, Анания, Мисаил и Азария винаги оцеляваха. Бог избави Седрах, Мисах и Авденаго от пламенната огнена пещ. Избави Данаил от рова на лъвовете. Вавилонската империя отмина в историята и беше заменена от Мидо-Персийската, но Данаил продължаваше да живее. Той преживя целия седемдесет годишен вавилонски плен и доживя деня в който Персийския цар Кир издаде указ Израилтяните да се завърнат в родината си и отново да построят Божия храм (Ездра 1:1-4).
В 1 Йоаново 2:17 се казва:
17 и светът преминава, и неговите похоти; а който върши Божията воля, пребъдва до века.
От втората част на главата ясно се вижда, че ако застанем на страната на Господ срещу светския натиск, с Божията помощ ние ще можем да го преодолеем.
НЕКА ВЗЕМЕМ РЕШЕНИЕ КАТО ТОВА НА ДАНАИЛ!
Понякога нашата вяра може да стане неудобна. Може да ни създаде неприятности. Например, ако началникът ни накара да излъжем, за да запазим работата си. Или пък когато момчетата в училище започнат да разказват мръсни вицове докато и ние сме там. Или пък, когато касиерката в магазина ни върне повече пари, отколкото трябва. Във всички тези случаи нашата вяра може да се окаже неудобна. Но начинът по който реагираме в такива ситуации определя качеството на взаимоотношенията ни с Бога.
Нашата култура ще погълне всеки, който не е силно посветен на различен възглед. Светът би ни асимилирал, ако не сме дълбоко предани на Бога и на нашата вяра. Затова, нека да решим:
- Да не се съобразяваме с този свят;
- Да не любим света, нито каквото е на света;
- Да бъдем “безукорни и незлобливи, непорочни Божии чада всред опако и извратено поколение които блестят като светила на света” (Филипяни 2:15).
Нека да вземаме правилните и благочестиви решения и да устояваме позициите си до край! Тогава Бог ще ни даде благодат и ние бъде победители над света.