СЕДЕМТЕ ЦЪРКВИ ОТ ОТКРОВЕНИЕ – ФИЛАДЕЛФИЯ И ЛАОДИКИЯ – (Откровение 3:7)

Сега ще говорим за Филаделфия и Лаодикия. Филаделфия е вярната църква. Това са седемте църкви, към които Йоан пише от остров Патмос, където е заточен заради Божието слово. От някои църкви не е останало много, както говорихме за Тиатир, че няма много останало. Същото е и с Филаделфия. Филаделфия се казва Алашехир в днешно време. В центъра има няколко останки от църква, която е била византийска и се казва „Св. Йоан“. Но няма много други останки, защото хората са вземали строителни материали от тези древни места и са строили други неща. Така че много няма останало от Филаделфия, което ще ви покажа.

ПРЕДСТАВЯНЕТО НА ИСУС КЪМ ФИЛАДЕЛФИЙСКАТА ЦЪРКВА

Посланието към всяка от църквите има шест основни компонента. Първото е представянето, така че Исус говори, диктува на Йоан и му казва: „До ангела на филаделфийската църква пиши това, казва Святият, Истинският, у Когото е Давидовият ключ, който отваря и никой няма да затваря, и затваря и никой не отваря“.

Откровение 3:7

7 До ангела на филаделфийската църква пиши: Това казва Святият, Истинският, у Когото е Давидовият ключ; Който отваря и никой няма да затваря; и затваря и никой няма да отваря.

Филаделфия е била основана от един от царите на Пергам. И понеже той много обичал брат си, всъщност отначало Филаделфия означава „братска любов“. Но там в Филаделфия също са живели много юдеи и тези юдеи са преследвали вярващите. Когато ти си част от синагогата като юдей, но приемеш Христос, те те изключват от синагогата и тогава ти си като един отритнат от обществото. Искаш да намериш работа, но ти не си от нас, ти си от другите вече. Ти си от ония вярващи, ти си от ония сектантите и затова вратите се затварят.

По време на комунизма в България не можеше, ако си вярващ и постоянно ходиш на църква, да имаш висше образование, защото партията казваше: „За да имаш висше образование, трябва да имаш препоръка“. В характеристиката ти пише, че си евангелски вярващ и това е една червена лампичка, че не може да имаш висше образование, не можеш да бъдеш директор на предприятие и нещо такова. Там са само партийците, не наши хора. Вратите се затварят, искаш да правиш нещо, но вратите се затварят. Но Исус каза: „Аз имам ключа и Аз ще отворя врата“. И никой не може да затвори вратата, която Бог отваря за вярващите. Така че по-важна е вратата за небесното царство, която Исус Христос отваря за нас, а ние преминаваме през вратите на различните места и ситуации, които дойдат пред нас.

ПРЕПОРЪКАТА КЪМ ЦЪРКВАТА

Каквото е забележително в последните църкви е, че нещата отиват към крайности. Към Филаделфия няма никакви забележки от Исус, само препоръки. А пък за следващата църква, Лаодикия, там няма препоръки, само изобличения. Препоръката към Филаделфия е: „Зная твоите дела. Ето, поставих пред теб отворена врата, която никой не може да затвори, понеже, като имаш само малка сила, пак си опазил Моето слово и не си се отрекъл от името Ми“.

Откровение 3:8

8 Зная твоите дела. Ето, поставих пред теб отворени врати, които никой не може да затвори, понеже, като имаш само малка сила, пак си опазил Моето слово и не си се отрекъл от името Ми.

Вратите, които Исус отваря, са вратите на сърцата на хората. Макар че ние сме били гонени по време на комунизма, пак има вярващи, които са споделили Божието Слово и вратите на сърцата на хората са били отворени спрямо това благовестие. Така че винаги ще има отворени врати за благовестието. Критика и изобличение липсва към тази църква. Има един призив, но няма призив за покаяние, защото тези няма за какво да се покайват. Те са си верни, имайки малка сила, опазили са Словото и не са се отрекли.

Днес също има места в света, където има гонения. Разбира се, има гонения в Северна Корея, в много мюсюлмански държави, където е нелегално да проповядваш християнство. Има и в Турция, където трима християнски служители бяха убити зверски от петима мюсюлмани – единият е бил германец, а другите двама са били турци. Мъчили са ги няколко часа и накрая са ги предали на Господа. Не много далеч от нас. Така че днес също може да има гонения, но дори да има, ние трябва да бъдем готови да останем верни на Исус. И Той казва: „Ето, ида скоро; дръж здраво това, което имаш, за да не ти отнеме никой венеца“.

Откровение 3:11

11 Ето ида скоро; дръж здраво това, което имаш, за да не ти отнеме никой венеца.

ОБЕЩАНИЯТА КЪМ ПОБЕДИТЕЛИТЕ

Бог иска да бъдем победители. И понеже няма призив за покаяние, няма предупреждение какво ще се случи с непокорните. Има обаче обещание, което е най-голямото обещание, защото те имат нужда да бъдат насърчени. Исус им казва: „Ето, давам ти някои от онези, които са от сатанинското сборище, които наричат себе си юдеи, а не са, но лъжат; ето, ще ги накарам да дойдат и да се поклонят пред краката ти, и да познаят, че Аз те възлюбих“.

Откровение 3:9

9 Ето, давам ти някои от онези, които са от сатанинско сборище, които наричат себе си юдеи, а не са, но лъжат; ето, ще ги накарам да дойдат и да се поклонят пред краката ти, и да познаят, че Аз те възлюбих.

Ние не трябва да забравяме, че сме деца на Царя на царете и на Господа на господарите. Той може да направи така, че онези, които ни преследват, да се поклонят. Както това се случва с Йосиф – братята му го преследват, но накрая какво става? Отиват и му се покланят. Бог има начини да направи така, че онези, които ни гонят, всъщност да не направят нищо. „Понеже си опазил Моята заповед да търпиш, и Аз ще опазя теб от времето на изпитанието, което ще дойде върху целия свят да изпита онези, които живеят по земята“.

Откровение 3:10

10 Понеже си опазил Моята заповед да търпиш, и Аз ще опазя теб от времето на изпитанието, което ще дойде върху целия свят да изпита онези, които живеят по земята.

„Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог, откъдето няма вече да излезе вън; и ще напиша на него името на Моя Бог, и името на града на Моя Бог, новия Йерусалим, който слиза от небето от Моя Бог; ще напиша и Моето ново име“.

Откровение 3:12

12 Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог откъдето няма вече да излезе вън; и ще напиша на него името на Моя Бог, и името на града на моя Бог, новия Йерусалим, който слиза от небето от Моя Бог; ще напиша и Моето ново име.

Понеже говорим за обещанията към църквите, всички обещания към църквите са валидни за нас днес. Ние като вярващи не трябва да мислим само за тази земя, тук да сме добре. Не, ние трябва да мислим за победата в битката, защото християнският живот е една битка със Сатана и неговите сили, с греха, с плътта, с хората, които ни гонят, с компромисите, които светът иска да правим. Но ние като войници на Исус Христос трябва да се бием и трябва да побеждаваме. Исус Христос е Победителят, Той е Цар на царете, Господ на господарите, Той е победил смъртта. Слава на Бога!

Той също издържа кръста, така че Той ни остави пример. Той казва: „Ако някой иска да върви след Мене, нека вдигне кръста си и така нека Ме следва“. И обещанието към Ефес: „На този, който победи, ще дам да яде от дървото на живота, което е сред Божия рай“. Към Смирна: „Който победи, няма да бъде поразен от втората смърт“. Към Пергам: „На този, който победи, ще дам от скритата манна; ще му дам и бяло камъче и на камъчето – написано ново име, което никой не знае освен онзи, който го получава“. Което означава, че Той те познава по име и Той иска ти да бъдеш с Него във вечността. Към Тиатир: „На този, който победи и който пази Моите дела до край, ще му дам власт над народите и той ще ги управлява с желязна тояга; те ще се строшат като грънчарски съдове, както и Аз получих от Своя Отец“. Към Сардис: „Който победи, ще се облече така в бели дрехи; и Аз никога няма да залича името му от книгата на живота, а ще изповядам името му пред Моя Отец и пред Неговите ангели“.

Откровение 2:7, 2:11, 2:17, 2:26-27, 3:5

5 Който победи, ще се облече така в бели дрехи; и Аз никога няма да залича името му от книгата на живота, а ще изповядам името му пред Моя Отец и пред Неговите ангели.

МОЛИТВА

Господи, благодарим Ти за Твоето Слово. Благодарим Ти, че Ти си този, който отваря врати, които никой не може да затвори. Молим Те, помогни ни да бъдем верни, да имаме търпение и да устоим докрай, за да получим венеца на живота. Нека Твоето име бъде прославено в нашия живот. Амин.

Ние никога да не се срамуваме от Исус. Ако отиваме към църква и някой ни пита „Къде отиваш?“, ние казваме „Отивам до магазина“. Да казваме „Отивам на църква“. Ако някой ви пита „Какво работиш?“, аз казвам „Пастор съм“. И те веднага знаят, че съответно заговорят за Исус и те престават да задават повече въпроси. Нас почват да те задават: „Къде ще прекараш вечността?“. Филаделфия? Всъщност, да. Вече го прочетохме това.

Откровение 3:12

12 Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог откъдето няма вече да излезе вън; и ще напиша на него името на Моя Бог, и името на града на моя Бог, новия Йерусалим, който слиза от небето от Моя Бог; ще напиша и Моето ново име.

Тоест, другите могат да те отхвърлят, но Христос ще те приеме. И е важно това, къде имаш Неговото име написано. На Лаодикия, на този, който победи, ще дам да седне с Мен на Моя престол. Това, което е обещанието към Лаодикия, слава на Бога. Филаделфия казваме, че тя е вярната църква, а Лаодикия е хладката.

И тази църква, хладката, е тази, която, като четем, трябва да треперим. Защо? Това е за нас най-важното. За нас. Ние сме много хладни. Но това са седемте църкви. От Патмос пише Йоан и пише Исус Христос, говори и изпраща по един вестоносец в Азия, който разнася писмата и минава през Ефес, Смирна, Пергам, Тиатир, Сардис, Филаделфия, Лаодикия. Съвременните имена на тези места: Ефес е Селчук. Не знам дали го виждате на картата, но затова е там, до Кушадасъ.

Оттам на север е Измир, което е Смирна. Още по-нагоре е Бергама, където е Пергам. Оттам вече отиваме в Акхисар, което е Тиатир. От Акхисар слизаме надолу в Салихли, което е Сардис. Оттам отиваме в Алашехир, което е Филаделфия. И така слизаме до Денизли, където е Лаодикия. Интересно е, не знам дали виждате на тази карта, защото пише, че на този път от Кушадасъ до Денизли пише Е87. Нещо да ви напомня? Този път е Е87. Чува ли се? Този път е Е87. Е87 е нашият път.

Е87 е път, който свързва Одеса с Анталия. От Одеса до Анталия, това е европейски път Е87. Той минава през Варна, през Бургас. И ако само карате по този път на юг, не знам дали виждате, но там вече от Селчук има една права и след това завива оттам точно на завоя Лаодикия или Денизли. Но това е същият път Е87, който свързва Одеса с Анталия. Така че ние не сме много далеч от Лаодикия. Ако се качите на колата и сложите навигация към Денизли, за 9 часа и половина отивате.

По-малко от час или ден може да отиваш до там. Не е много далеч. Какво има в Лаодикия? Различните градове от Е87 са били разработвани от различни държави, учени от различни университети. Например, в Ефес са работили австрийците, в Пергам са работили немците, в Сардис – американците, а в Лаодикия работят турците. Музеят в Денизли ги разработва. И са много добри в това как разкопават, правят разкопки, и там има източна порта. Това е източната порта, в която има блокове от…

Как се казваше ли това? Да, правихме точно материала. Но това е нещо, което се използва днес много модерно, като плочки. Не, не гранит. Това е… Не мога да се сетя как се казва, няма значение. Но един просто варовик, който е много мек и много приятен. Както и да е. Да. Но там има различни места. Има една улица, главна улица, в Лаодикия се казва улица Сирия, защото тя води към Сирия, оттам и на пътя за Сирия. И това е една голяма улица в Лаодикия.

Разбира се, сега като виждате тези големи камъни, от тях е минала вода. Тоест улиците са имали канализация. Просто сега са били доста модерно уредени. Просто Лаодикия е бил супер уреден град. Разбира се, имало е колони и така нататък. Това е част от канализацията. Той е в една долина, обаче в долината има едно плато. Просто много е добро мястото. Има също и друга улица, която се казва улица Ефес. Просто Лаодикия е направена по един модел, в който има две улици на кръст, както се казва.

Едната е Сирия, другата е Ефес. И тези централни две улици, едната е изток-запад, другата е север-юг. Те разделят града на четири части, четири квартала. Така че това е другата улица, Ефес. На края на тази улица има един нимфеум, се казва. Този нимфеум е всъщност един фонтан на Траян. Този император Траян е много известен в България, мостът на Траян и Виа Траяна, която свързва Пловдив с Плевен. Там има… Травертин, да. Този камък, от който са направени блоковете, се казва Травертин.

Тоест е един светъл, много хубав камък. И това е модерната си амбиция от хората за плочките. Аз също го обичам – Травертин. Този камък, който се казва Травертин, а в Пергам камъкът е много по-различен. Там се казва Андезит, защото е бил направен от магма. Магма от вулканична дейност, Андезит. Този е варовик и затова се казва Травертин. Така че това е Траян. И тук е имало фонтан, в който особено е бил един басейн, за да снабдява нуждите на града. Има също един квартал с жилищни сгради, също в една от тези сгради има и баня.

Има също храм, за който не се знае точно кой бог е, но някакъв огромен храм е намерен. Счита се обаче, че не е бил на някои от императорите. Това е бил проблемът на Лаодикия, че те са чувствали неуважение. Те са пергаментни, но на Лаодикия не са им дали право на храм на императорите. Това, което е важно обаче за Лаодикия, е, че е всъщност един цар от династията на Селевкидите. Гръцкият император Александър Македонски има четири генерала, един от които се казва Селевк.

И той основава една династия от царе, които се казват Селевкиди, от които най-известни са тези, които се казват Антиох. Има Антиох I, Антиох II, Антиох III, Антиох IV. Така че Антиох II, който се нарича Теос, той бил женен за една негова братовчедка също, която се казвала Лаодикия. И когато той завладява тези територии, той дал името на жената на този град, сега този град се казва Лаодикия. Има също още два града, които се казват Лаодикия, но той специално се казва Лаодикия на Ликос, защото той има река, която се казва Ликос.

Този цар, който се казва Антиох II, той е изключил… Лаодикия била изоставена от него. Той се оженил за Береника и след 4 години нещо се случва и той се връща и се оженил отново за неговата. Връща се при Лаодикия, обаче когато се връща в Лаодикия и живее в Ефес, в същата година умира. Защото се предполага, че тя го е убила по някакъв начин, защото убива и сина от Береника, т.е. сина от другата жена – Храйк. И издига нейния син от неговото, да бъде следващият цар.

Но тази Лаодикия била доста опасна, трябва да ти кажа, но на нея е кръстен този град. И там има храм, който е много красив и може да се е използвал за различни неща. Много красиви колони са, стоят такива, просто като линии, и много красиви украси. Фризовете са действително много добре направени. Има също базар в Лаодикия, и то няколко базара. Значи има Северна Агора, има Централна Агора и Южна Агора. Т.е. три базара, един от които е бил като банков базар.

Това, което се случва с един от тези градове, е, че преместват във Лаодикия 2000 евреи, които идват от Вавилон. Им казват: „Идете, живейте в Лаодикия“. Те отиват. Знаете къде са евреите? Те способно се нанимават. С търговия, с облекла, диаманти и т.н., злато. Значи, толкова са били добре тези юдеи, и оттам те са отишли също и във Филаделфия, там също има лаодикийска синагога. И тук е лаодикийска синагога. И тези лаодикийски синагоги стават един вид като основа на църквите, където се проповядва благовестието.

Но били са толкова богати, че всяка година са давали по 9 кг злато на храма. И казали са за храма в Йерусалим всяка година 10 кг злато да минават. Тези евреи, разбира се, са били благодарни, защото това беше от Лаодикия. Така че доста са били заможни. Това е било нещо като в Лондон, там където е лондонското Сити. Там, където са борсите. Там е имало огромна финансова борса, където са се продавали всякакви неща, просто огромни пазари. Тези колони са от храма, това е от пазара.

Има също една стена, която турците в момента възстановяват там, която е 100 метра дълга. И е направена от блокове, които са намерени там. С различни украски, травертин, много красив. Има друга агора, която е централната агора, която е в центъра. Така че пазарът е бил много развит и затова те са били много богати. Толкова са били богати, че имало, разбира се, много земетресения там, защото е земетръсен район. През тези години има много земетресения и тогава Нерон им казва да им помогне и да им изпрати помощ.

Те казват, че не им трябва помощ. Може би са били убедени, че не им дават право да построят храм на императора, но те казват: „Не искаме злато, ще се възстановим сами“. И не са били бедни. Те са били горди и парите не са били проблем за тях. Имали са пари, за тях парите не са били проблем. Имало, разбира се, спорт. Има огромен стадион там. Това е стадионът, който е в един естествен дол, но е наистина огромен стадион, който в момента, разбира се, не е останало много от него, но се вижда и формата му.

Остава да бъде, може би, доразкрит. Подобен на стадиона в Афродизиас. Имало, разбира се, баня. Която, разбира се, има поне три отделения. Едно за гореща баня, после хладък басейн, после студен басейн. Разбира се, съблекални, места за масажи и така нататък. Това е банята в центъра. Имало друга баня, която е до стадиона. Така че баните са били също място, където хората са общували. Там е бил техният Фейсбук, социални мрежи. Това е другата, източната баня.

Има също театри. В Лаодикия има няколко бани, няколко пазара, няколко театъра. В Пергам е един театър, в Ефес има един театър, те имат два театъра. В Лаодикия има северен театър, който, не е останало много, но се вижда мястото. Има също и западен театър, който е възстановен, който също е огромен и много красив, и там просто функционира сега за различни представления. Огромен театър в Лаодикия. Така че Лаодикия е било много скъпо място за живеене.

Да живееш там не е било все едно да живееш в Лондон. Това е една къща там, която е била на богаташ, с двор, както знаете, с колони, и в центъра има един двор, по който също с градини, и в центъра най-голямото е имало фонтан. Много красиви мозайки. Това са мозайки от Лаодикия. Тоест всичко е било правено много фино, много красиво. Едното, което можеш да видиш от Лаодикия – това бялото, което се вижда, е всъщност Памуккале. Тоест от Лаодикия се вижда Йераполис.

И Йераполис е било като спа центъра на древността. Просто тази кралица Клеопатра и хората са се къпали. И сега за това са много, много посещавани, защото е скъпо това посещение в Йераполис. Има, разбира се, една планина, от която се вижда. Така че е много хубаво място. Има обаче само един проблем – водата. И ние днес нямаме вода, сега правим много хубав град, обаче няма да живеем, няма вода. Те са имали вода, обаче водата е била, разбира се, от един много дълъг акведукт.

Акведуктът е бил дълъг 8 км. И 8 км във жегата на лятото в Турция, докато минават 8 км, се стопля. Така че, като отиваш да пиеш една вода, пиеш тази вода – ужасно. И не само това, но водата е минерализирана. Знаете, има едно място между Велико Търново и Вонеща вода. Вонещата – вони водата. И представете си, когато минава дълго време по тези акведукти, вътре има наслоявания, котлен камък и виждате, тези тръби се задръстват. И просто е била ужасна тази вода.

Значи, ако вземеш да готвиш, ти прави манджа, която мирише ужасно. Ако вземеш да вариш нещо, по цялата къща се разнася ужасна миризма. Не знам дали ще използваш тази вода. На разваляне е само нещо. Има, разбира се, затова Исус казва, че ще те повърна от устата Си. Ще те повърна от устата Си. Не знам, Господ да ни пази, защото днес, може би, църквата е станала толкова отвратителна, че Исус ще казва: „Ще те повърна от устата Си“. Може да кажете, че това е посланието към нас днес.

И да кажете, че пасторът дойде да ни насърчава и казва: „Това е Божието Слово. Ще те повърна от устата Си“. Това казва Исус Христос. Нека Бог да ни помага. Значи, близо до Лаодикия е бил Колос. Колос или Колоси? Колос. Колоса. И в Колос, всъщност, водата е била много хубава, защото тя е минавала под планината и директно е била студена вода от планината. Там в Йераполис, тези са имали топлите извори, но там също водата е била хубава, полезна за спа и т.н. Обаче, приятели, в Лаодикия нито студена вода, нито гореща, и отиваш там, пиеш, обаче ако има вкус на развалено, плюеш. Исус казва: „Нито студен, нито горещ, но това ще те изплюя от устата Си“.

Откровение 3:16

16 Така, понеже си хладък – нито горещ, нито студен, ще те изплюя от устата Си.

Но когато говорим за това, ние трябва да знаем, че тук не става въпрос за това дали си ревностен за Господа, или ти как, дали си студен, дали горещ, но става въпрос за твоята полезност. Значи, студената вода е полезна, тя е освежителна, минералната вода, тя е полезна, тя има изцелително действие в тялото, но хладката, която тя има, няма никаква полза от нея. Така че ние трябва да видим дали ние сме полезни за Исус Христос. И ние ще бъдем полезни за Исус Христос, ако ние Го ценим, а не мислим само за себе си.

Там, във водите, има също рано-византийска базилика. Тя се вижда като влезеш просто, там преждат този покрив, те са направили покрив над нея, но това не е църквата в Лаодикия, защото когато Йоан пише към тази църква, те не са имали сгради. През първите 300 години от началото на църквата има 10 преследвания, 10 императора са преследвали църквата и те не са имали сгради, те са се събирали в домове. Господ има най-голямата къща и всъщност църквите са били като домове. И аз отново насърчавам нашата църква, тя не е голяма, тя е като една къща. Ние сме като една домашна църква. Но църквите са били толкова големи, колкото нашата. 50-60 човека. Това е всъщност византийската базилика, и това е обаче което се случва, което е незначително, тук не са чули посланието. Не са чули посланието, но покаяли са се, и там е имало… Вярващата църква се е развивала, дори един от епископите е станал мъченик, бил е свидетел на вярата в Лаодикия, и по-късно там се прави църква на Троицата, когато вече императорът раздава разрешение.

Един от църковните събори се състои в Лаодикия, около 351 година. И те приемат 60 правила, които са одобрени от следващия събор, който е в Халкидон. Разбира се, едно от правилата, които те приемат, е кои са каноничните книги. Много е заведено. Изключват Откровение. Ние приемаме Откровение за канонична книга, защото там пише за тях. Така това не може, ние не го приемаме за канонични книги. Разбира се, другите търги са… Ние сме го приемали, но лаодикийците не са искали тази книга да пише за тях.

Те не четяха. Сърмовля се. Но това са остатъците от тази византийска базилика. Разбира се, има място за кръщение. Най-български стерео. Така че… Това е значително, че вярата е продължила и тя е успяла. Имало хора в Лаодикия, които са чули посланията на Исус Христос. И какво е това послание? Представянето на Исус в ангела на лаодикийската църква пише: това казва „Амин“ – верният, истински свидетел, Начинателят на всичко, което Бог е създал. Проблемът на тази църква е това, че те са си мислили, че не им трябва нищо, защото имат пари.

Те са богати. Няма вреч. И всичко си е уредено. Красиви къщи, красиви мозаики, красиви коне, красиви бижута, ядене, пиене на корем. Те са търговският център на хубави дрехи. Там е било център за текстил. Имали са специална черна вълна. Просто те са имали черни овце, които са имали специална вълна и са обличали едни много специални черни дрехи. И те са гледали всичко. Имали са мехлеми за очите, разбира се, и медицината е била много развита. Знаете за слепите. И казвали са: „Ако имаш проблеми, ще изцерим“.

Медицината е много добре развита. Много хубави болници са имали. Ако имаш нужда от нещо, няма проблеми, ще подарим, ще купим всичко. Идваш тук, забогатяваш, всеки иска да ходи да живее в Лаодикия. Обаче Исус им казва: „Аз съм Начинателят на всичко, което Бог е създал“. Когато си гледаш нещо, каквото имаш в живота си, помни, че то не идва от тебе, идва от твоите твари, идва от Господ. И затова Исус Христос казва: „Аз съм Начинател, аз съм собственик“.

Откровение 3:14

14 До ангела на лаодикийската църква пиши: Това казва Амин, верният и истински Свидетел, Начинателят на всичко, което Бог е създал.

Исус Христос казва: „Аз съм Начинател, аз съм собственик“. Всичко, което имаме, е същност Божия. Към тази църква, както казваме, няма насърчение или препоръка, защото те имат много неща, за които се похвалват. Има много критика. И Той казва: „Зная делата ти“. Значи на всички църкви Исус казва: „Зная делата ти“. Че не си студен, нито топъл. Не си студен, нито топъл. Така поне и да се хванеш, нито топъл, нито студен, ще те повърна от устата Си. Т.е. посланията, които Христос дава на този град, съответстват на база, с която той е бил характерен.

Откровение 3:16

16 Така, понеже си хладък – нито горещ, нито студен, ще те изплюя от устата Си.

Хващат тогава. И те разбират по-значно това. Нека Бог да ни подпомогне и ние да видим какви сме. Един брат той тълкуваше това, че последният начин на това, разбира се, е просто приложение на това. Но той казва съвременно, че ако ти си студен, ако става студено, какво правиш? Обличаш се. Преди отивахме вечер на плажа, обаче като излезе студеното, от тази студенина тръгваш да се закриваш. Т.е. ако ти е студено, ти тръгваш да топлиш. Ако ти е студено вкъщи, палиш печка, тръгваш да замиваш се.

Т.е. ако ти е студено, тръгваш да направиш нещо. Ако си хладък, няма да направиш нищо. Ти си супер… А? Никаква. Ако е студено, тогава ще отидеш и ще потърсиш Исус, и ще се разболеш, и ще се запалиш, и трябва да се запалим. Но проблемът е, че много хора днес са безразлични във църквата и във света. Те казват: „Ами всичко си е толерантно, ти си вярвай, аз си вярвам, и всички са си хладки, и си е много добре“. Но Христос не приема това. Исус обяснява какво има предвид от това да си хладък.

Прежде ти казваш: „Богат съм, забогатях“. Значи отиваш във водите и забогатяваш. Като забогатееш и забравяш вече откъде си излязъл, забравяш от какво имаш нужда. Но като „забогатях“, казваш: „забогатях“. Няма нужда от нищо. Значи това е най-грозното нещо, което Исус може да чуе. „Се моля Бог да ме благослови, да имам парички. Той да ме нахрани, ли се моля. Имам всякакви изобилни ястия, не ми трябва Бог. Не ми трябва, не, имам си пари, не ми трябва Бог. Няма нужда от нищо“.

Откровение 3:17

17 Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаян, нещастен, сиромах, сляп и гол,

Исус е цар, но… Аз питах Диана между другото, когато си го говорихме, аз питах дали да го спорим за идолите. И аз казвам ето, кои са съвременните идоли? Вече без да се замислям и казвам първо – парите. Ако се чудиш, кои са идолите днес? Мамон, Библията го нарича Мамон. Това са парите. Много са хората, които се покланят на парите. И с най-малките неща започваме да се покланяме на парите. Ти казваш: „Не могат да дойдат, трябва да работят“. Значи тия, дето продават еди-какво си в неделя, трябва да се покланят. По-важно е в неделя да дойдеш на църква, продаваш еди-какво си след църква. Дали? Трябва да решим от проблеми. Но… Ние трябва да знаем дали сме зависими от Христос, дали сме смирени. И така.

Ти казваш: „Забогатях, няма нужда от нищо“. Исус им казва: „Ти не знаеш, че ти си окаян, нещастен, сиромах, сляп и гол“. Не знам дали има по-окаяно състояние от това. Исус ти казва: „Какво е вярно?“. Това, че ти нямаш нужда от нищо, всичко ти е наред. Казвам честно: „Всичко ми е наред“. Това ли е истината? Или истината е, че ти си окаян? Окаян, защото просто си нямаш връзка с реалността. Нещастен, защото ти просто си изгубил общението с Бога. Сиромах, защото си мислиш, че си богат със светски неща, но си сиромах на Божиите неща. Сляп, защото си мислиш, че виждаш всичко, знаеш, но всъщност си духовно сляп и виждаш разбиянето си, за всичко горе си гол.

Макар че си мислиш, че си облечен със тези скъпи дрехи от черна вълна. То съветвам те, и това е съветът на Исус. Колко е мило Той, макар че можеше да се разкарате, да се махате. Но Той пак ни обича. Тогава съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън. Това означава характер. Характер, злато е характерът. Те знаят какво е злато и как злато се пречиства чрез огън и просто шлаката се отделя, но става чисто. Чистият характер е характерът, който е утвърден в изпитанията.

Откровение 3:18

18 то съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш и да не станат явни срамотите на твоята голота, и очна мас, за да намажеш очите си, за да виждаш.

Да си купиш от Мене бели дрехи. Стига черни дрехи. Черните дрехи може да са красиви, може да са луксозни, обаче не са дрехи на праведност. Той казва: „Искам да са дрехи на праведност“. Махайте черните дрехи и сложете бялата дреха на оправданието. Бели дрехи да се облечеш, за да не се яви срамотата на твоята голота. Голотата е всъщност голословието. Ти можеш да си много красноречив, да говориш много красиво, но ако твоите думи не са подплатени с дела, ти си гол. Защото няма същност под тези думи с фактите, които редиш. Може да кажеш хубави неща за Бога, хубави неща за Исус, хубави неща за вярата, така да галиш ушите на хората, но има ли същност, има ли характер, има ли подплатеност под всичко това? Ако няма, Исус казва: „Ела при Мене, ще дам хубав характер, ще дам хубави дрехи на праведност, за да се облечеш, да не се яви срамотата на твоята голота и колир, за да намажеш очите, да се задържиш“. Колирът всъщност е мехлем за очи.

Просто на гръцки думата е „колури“ за това, така са го описали тук, но в другите версии на Библията се казва мехлем, в православната църква се казва очна мас. Т.е. това е същност мехлем, който си слагаш, ако не виждаш, слагаш си този мехлем. Те са имали известен мехлем, който се прави от така наречения фригийски прах, но че ако си сляп и не виждаш, можеш да вземеш този мехлем да прогледаш и това е мехлемът на Святия тук. Тогава Господ ще даде да видиш нещата такива, каквито са.

Откровение 3:18

18 то съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш и да не станат явни срамотите на твоята голота, и очна мас, за да намажеш очите си, за да виждаш.

И разбира се, Той има един призив за покаяние и казва: „Не ми се сърди“. Ако днеска кажа: „Аз дойда и ви кажа Исус“, ти казваш: „Ще повърна от устата Си“. Толкова си зле, отвратителен си, ще кажеш: „Но как може да ми го говориш така?“. „Но ако ти обичаш детето си и той прави бели и ще му го кажеш?“ „Не може така!“ Исус също ни обича, Той ни говори така и Той ни наказва, защото казват: „Онези, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам“. Колко беше истинен нашият Господ?

Откровение 3:19

19 Онези, които обичам, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш.

„И Той те обича и тебе! Той те обича и тебе! Той те обича!“ „Той те обича! Той ме обича!“ Той казва за това: „Бъди ревностен да се покаеш!“ Не просто така: „Айде, ще се покаем!“ Бъди ревностен! Ревностен да се покаеш! И няма предупреждение какво ще се случи с някои непокорни. Просто без Исус те ни ясно, че няма да са никаква обща. Има едно обещание, което казва: „Ето, стоя на вратата и хлопам!“ И когато всичко това е, въпросът е: „Ако Исус е извън тебе, извън къщата на сърцето ти, кой е вътре?“

Откровение 3:20

20 Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.

Ако Исус е извън църквата, кой е вътре? Това може да се приложи както за личността, отделната личност, така и за църквата като цяло. Той казва: „Ето, стоя на вратата и хлопам!“ Ако чуе някой, когато ми отвори вратата, вратата се отваря отвътре. Исус няма да влезе. Той няма да разбие вратата. Той трябва да му отвори. Трябва да го поканим. Ще вляза при него и ще вечерям с него и той с Мене. Това означава не просто една бърза вечеря, а празник. Дълго време на вечеря, на разговори, на общение, на наслада и така нататък с Исус лично.

Така че това е, което Исус иска. Той иска да има общение с нас. Наградата, която Той им казва, на този който победи, ще дам да седне с Мене на Моя престол. Т.е. не само ти ще вечеряш веднъж с Него, ти ще седиш със Него. И си винаги с Него. И както и Аз, когато седнах с Отца на Неговия престол. Който има ухо да слуша, нека да слуша, че Той говори за Христа. Така че аз ви насърчавам. Четете тези послания. Нека да отворим сърцата си. Нека да видим какво Бог ни говори.

Откровение 3:21

21 На този, който победи, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах със Своя Отец на Неговия престол.

Нека Бог ни даде да бъдем ревностни, да се покаем. Защото Исус стои на вратата.

МОЛИТВА

Господи, благодарим Ти за този ден. Благодарим Ти за Твоите милости. Господи, благодарим Ти за тези църкви. Виждаме вярната църква. Гонената църква. Преследваната църква. Бедната църква. Но тя всъщност беше богата. И виждаме една друга църква, която тъне в разкош, но всъщност е гола и окаяна. Нещастна. Защото е без Теб. Господи, дай ни да не забравяме кой е източникът на всичко, което имаме. Дай ни да не гледаме на даровете, които Ти ни даваш, но да гледаме на Този, Който ги дава. Господи, благодарим Ти за тези послания. И аз Ти се моля днес, Ти да работиш в нас, Господи. И да… Ти ни дай това покаяние. Ако сме Те затворили навън, ако сме казали „Нямам нужда от нищо“, дай ни, Господи, не да казваме, че нямаме нужда от нищо, не да бъдем горди, но да поставим себе си в зависимост от Теб и да кажем: „Господи, Ти си всичко, от което имам нужда. Аз имам нужда от Теб. Имам нужда повече от Теб“. Господи, дай ни да осъзнаем нуждата си от Теб. Дай ни да копнеем за това общение. Дай ни, Господи, да бъдем изпълнени със Святия Дух, защото пребъдваме винаги в Тебе. Моля Те, помогни ми, Господи. Помогни ни да бъдем като църква Филаделфия, за която се говори тогава, а не като църква Лаодикия. И дори ако сме станали като Лаодикия, Боже, дай ни да се покаем. Защото видяхме, че тая църква се е покаяла, тя е продължила служението, Ти си ги благословил и те са имали много успехи. Помогни ни на нас, в което живеем време на материализъм, време на идолопоклонство, поклонение на парите. Но, Господи, Ти да възвърнеш ревността за Духа, който си вложил в нас. За това Ти се моля, Господи, дай ни ние да внимаваме на себе си. Дай ни, Господи, да поставяме Тебе на първо място. Ти да бъдеш нашата ценност, не парите. Помогни ни, Господи. Даваме Ти слава, почит, благодарим Ти. Благодарим Ти, Господи. Амин.