Книгата Откровение би могла да се разглежда като учебник по ученичество. Първа глава, от 1 до 8 стих, говори за покорство на святината на внезапността и безотказното Христово пришествие. От 1:9 до 3:22 е общението на учениците в Христос и това са писмата до седемте църкви. Втората част е сигурността на учениците в Христос. Това е от 4:1 до 8:1. Там се говори за печатите. След това е свидетелството на учениците за Христос от 8:2 до 11:14. След това се говори за конфликтът на учениците заради Христос.
И тук са тези зверове, за които се говори, антихристи и така нататък. След това е реабилитирането на учениците от Исус Христос от 15:1 до 20:15. Единството на учениците с Христос е от 21:1 до 22:5. И епилог от 22:6 до 21. Така че, ако разглеждаме Откровението като учебник по ученичество, това ще ни помогне ние да бъдем по-наясно с тази, иначе объркваща книга. Но това, за което ще говорим тази сутрин, е „Видението на Човешкия Син“ и това е от първа глава на Откровение, от 9 до 20 стих.
Откровение 1:9-20
9 Аз, Йоан, ваш брат и съучастник в скърбите и в царството, и в търпението, които са чрез Исус Христос, бях на острова, наречен Патмос, за Божието слово и свидетелството на Исус Христос.
10 В Господния ден бях обзет от Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше:
11 Каквото виждаш, напиши на книга и го прати до седемте църкви: до Ефес, до Смирна, до Пергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до Лаодикия.
12 И се обърнах да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника;
13 и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс;
14 а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му – като огнен пламък;
15 и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като на много води;
16 и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си.
17 И когато Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а Той сложи десницата Си върху мен и каза: Не бой се, Аз съм Първият и Последният, и Живият;
18 бях мъртъв и, ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада.
19 И така, напиши това, което видя, което е и което ще стане след това.
20 Ето тайната на седемте звезди, които ти видя в дясната Ми ръка, и на седемте златни светилника: седемте звезди са ангелите на седемте църкви, а седемте светилника, които ти видя, са седемте църкви.
И там се казва: „Аз, Йоан, ваш брат и съучастник в неволите и в царството и в търпението, които са чрез Исус Христос, бях на острова, наречен Патмос, за Божието слово и свидетелството за Исус“. Т.е. той е бил там в затвора. „В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа. И чух зад себе си силен глас от тръба, който казваше: „Каквото виждаш, напиши на книга и прати го до седемте църкви: до Ефес, до Смирна, до Пергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до Лаодикия“.
И обърнах се да видя този, или гласът, който ми проговори. И като се обърнах, видях седем златни светилника и сред светилниците видях един, който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс. И главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му като огнен пламък, и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена, а гласът Му беше като на много води. Имаше в десницата Си седем звезди, и от устата Му излизаше меч, остър от двете страни, и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си.
И когато Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв, а Той тури десницата Си върху мен и каза: „Не бой се! Аз съм първият и последният и живият. Бях мъртъв, и ето живея до вечни векове, и имам ключовете на смъртта и на ада“. Това беше относно това, което Йоан видя. „Това, което има да стане, подири тайната на седемте звезди, които видя в десницата Ми. Седемте златни светилника, седемте звезди са ангелите на седемте църкви, и седемте светилника са седемте църкви“.
Тук има една карта на Мала Азия, това е съвременна Турция, и там виждате Патмос, където той е бил заточен, което е близо до брега, и оттам виждате Ефес, Смирна, което е съвременен Измир, Пергам, Тиатир, Сардис, Филаделфия и Лаодикия. На този слайд се виждат пътищата, които са водили в древен Рим, и виждате, че има един обиколен път, който минава през горната част на Мала Азия, и един, който минава през долната част на Мала Азия, и те се събират в Сардис.
Но това, което е в списъка, следва пътя, т.е. като по часовниковата стрелка. От Ефес се отива в Смирна, от Смирна в Пергам, което е съвременният град Бергама, оттам се отива в Тиатир, в Сардис, във Филаделфия, в Лаодикия, което е много близо до Йераполис, и оттам се отива обратно в Ефес. Това са седемте църкви. На тази картинка виждате Исус как е с коса бяла като сняг, със слънце, което свети, със седемте звезди и с ключовете, които са на кръста Му, с нозете Му и с меча, който е за устата.
Начинът, по който Исус се представя на всяка църква, е свързан с първоначалното видение на Йоан. Т.е. това, което виждаме, е подготовка и действие. Това е много често в книгата „Откровение“. Имаме някаква картина, някакво видение и след това започва действие. Така че в случая това, което Йоан вижда като видение, е подготовка за писмата до седемте църкви. И във всяка една от седемте църкви Исус се представя по някакъв начин, който е свързан с част от това видение, което Йоан вижда.
Например, този, който ми проговори, като видях седем златни светилника, знам, че това са седемте църкви, и сред светилниците е един, който прилича на Човешкия Син. Там, където двама или трима са събрани в Моето име, Исус казва: „там съм и Аз посред тях“. Исус е сред църквите и Той беше облечен с дълга дреха и препасен около гърдите със златен пояс, и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг. Към църквата в Ефес Христос се представя като Бог, който се интересува и надзирава църквите, защото се казва, че очите Му са като огнен пламък.
Това означава, че Той пронизва, Той вижда греха и го наказва. За Тиатир Исус се представя по този начин и се казва: „нозете Му приличаха на лъскава мед“. Медта е символ на наказание на греха, и гласът Му беше като на много води. След това в 16 стих се говори за седем звезди и това е споменато в Ефес и в Сардис, че Христос държи в ръката Си седем звезди. Отново се казва, че седем звезди са ангелите на седемте църкви, но думата „ангелос“ означава също служител. Така че според някои това са пастирите или лидерите на тези църкви, епископите или водачите на тези църкви.
Други смятат, че това може би са ангели, но това, че Христос държи ангелите на църквите, ако те са само духовни същества, би помогнало на хората. Но Исус държи водачите на църквата в ръката Си. Те трябва да забравят, че те не са Слънцето, а Христос е Слънцето и те са само звезди. Същото се казва: „И от устата Ми излизаше меч, остър от двете страни“, т.е. се представя на Пергам. И това, че мечът Му е остър от двете страни – от една страна словото Му наставлява, от друга страна словото Му наказва и от трета страна словото Му пронизва.
И лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си. И също в това видение Христос се представя като Възкръснал. Когато Йоан Го вижда, той пада пред нозете Му като мъртъв, но Христос му казва: „Не се страхувай, не бой се, Аз съм първият и последният, бях мъртъв, и ето живея до вечни векове, слава на Бога!“ Христос възкръсна. И това е голямо насърчение за тези, които са страдали заради вярата, защото те са умирали. Те са били убивани заради вярата си.
Но към църквата, специално към църквата в Смирна, която е била страдаща църква, Христос се представя като Този, който има ключовете за смъртта и ада. Той победи смъртта и е велик от тази победа за нас. И също към Филаделфия Той говори за тези ключове. Т.е. Христос има власт над смъртта. Така че това е видението, което Йоан вижда. Трябва да знаем, че Христос е жив, Той се интересува от духовното състояние на църквите, Той е сред църквите.
Църквите са Негови. Той е главата, но църквата е Неговото тяло. И първата от тези църкви е Ефес. Тези градове, които са били тогава, днес са руини, но те са възстановени до някаква степен. Какъв е техният план на самия град, как са изглеждали различните неща в града. И в Ефес специално има канал, който е правил така, че морето да стига почти до града. Има улица, която е водила към пристанището от самия град, която е била, казват, с нощно осветление.
Фенери, които са светещи дори през нощта. И там има една богиня, която се казва Артемида. Артемида, или също някъде се казва Диана, но тази Артемида е богиня, която те са символизирали, на която те са се кланяли, на която те са правили моделчета, които те са ги продавали. Една такава статуя на Артемида има днес в музея в Ефес. И виждате на главата има високо нещо и отгоре това, което е същност храмът. Т. е. в Ефес има много храмове и по-долу има различни митични животни, като херувими, лъвове с крила и т. н. Но тя е всъщност един идол, зад който стоят духовни сили.
Ефесяни 6:12
12 Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните управители на тази тъмнота, срещу злите духове под небето.
За това в посланието към Ефесяните Божието слово пише за нашата борба, че тя не е срещу плът и кръв, но срещу духовните сили на нечестието в небесните места. Това, което е направено на тази Артемида, виждате един гердан такъв, който изглежда като гърди, но това същност не са гърди, няколко учени казват, че това същност са тестикули на бик. Т. е. защото те са вярвали в силата. Така че тя се представя като някаква всемогъща богиня, която може да върши невероятни неща.
Тази богиня, преди нея има една по-древна богиня, която се е казвала Майката богиня. И от нея същност произлиза друга богиня, която се казва Кибеле. И вече от Кибеле най-вероятно се преминава към тази ефеска Диана, имало е развитие на поклонението, но същност това е идолопоклонство. И това е интересно, че дори днес на същото място там е казано, че е къщата на Дева Мария. И днеска се покланят хората на Дева Мария. Тоест това поклонение прераства от Майката богиня към Кибеле, към Артемида и днес на същото място се покланят на Дева Мария.
Това е нейният храм, който е бил огромен с около 140 колони и нищо не е остало от него, на мястото, където трябва да бъде, има само една колона. Но самият град е запазен и градът има горна част и долна част. В горната част е административната, а в долната част е повече за живеене. И това, което разделя двете части, е една врата, на която има нарисуван Херкулес, който убива лъва. Това е горната част на Ефес. Това е било като общински съвет, тоест сцена, която е била като малък театър, но това е горната част на града.
Там са обсъждали административните дела и там са били тези администратори, които когато става бунтът долу в театъра, те чуват и слизат долу, за да го омиротворят. Там разбира се също е имало храм на различни императори и това е нещо, което е много ужасно. Това е голям паметник, имало е на Адриан или на Траян. Траян е бил също един император, на който е кръстен град Троян, но този Траян е мразил християните и ги е преследвал. Просто дори ги е убивал.
Но от горната част има една улица, която отива надолу и разбира се там всичко е било с фонтани, имало е много вода, много красоти, имало е различни бюстове на видни хора и тази улица отива надолу от едната страна с къщите, където са живели ефесяните, от друга страна са различни фонтани и структури, посветени на различни императори и известни хора. Същото, тоалетните… отдолу минава вода, така че са били много хигиенични и забавното е, че това, което каза един екскурзовод докато бяхме там, беше, че знаете ли кой пръв е ходил до тоалетната сутрин? Пращали са първо робите, за да може да затоплят мрамора, като си отидат господарите, но това е било голямо място, където те са си говорили. И дори да си имаш тоалетна вкъщи, пак са ходили там, за да могат да се общуват и да си разглеждат различните неща. Точно средната част около тоалетните е имала също басейнче, където можеш да се изкъпеш. Така че това води към една библиотека, която е плавно направена. Тя е много известна – библиотеката на Целз.
Интересното е, че точно тази библиотека е имала много книги. Просто те са чели, ценели са се в културата, но точно до самата библиотека има един таен ход. Това, когато го виждате, е този вход, който минава от друга страна на улицата и точно от друга страна на улицата е бил бордеят, където е имало проститутки, публичен дом. Това е театърът и агората, която виждате. Това е долната агора, която изглежда така днес. Има дървета, които са в средата, но тя е един голям площад, където са правили различни неща в търговия и бизнес, базари много и всякакви други неща.
Това е театърът, който събира около 30 000 човека. Той е просто огромен. И това са гробовете, които много са красиви, просто с различни фигури около тях, но хората са мъртви. И те са близо до една улица, която отива към мястото, където е бил каналът. Но Иисус знае всичко това. И Той пише. Той знае нашия град. Това, което виждаме, е, че те са подредени по един и същи начин. Всяко писмо има, може да кажем, 6 елемента. Първото е представяне. Това, което се представя до църквата в Ефес, казва.
Откровение 2:1
1 До ангела на ефеската църква пиши: Това казва Онзи, Който държи седемте звезди в десницата Си, Който ходи всред седемте златни светилника:
До ангела на Ефеската църква пише това. Казва: „Онзи, който държи седемте звезди в десницата Си“. Днес, както ви казах, това е част от видението. „Който ходи сред седемте златни светилника“. След това има препоръка и насърчение, с които Христос насърчава църквата. И Той казва: „Зная твоите дела, труда и търпението ти. И че не можеш да търпиш злите човеци. И си изпитал онези, които наричат себе си апостоли, а не са. И си ги намерил лъжливи. И имаш търпение. И за Моето име си издържал. И не си се уморил“.
И във всички стихове, след това има още едно насърчение, което съм го преместил тук към насърченията. И там се казва: „Но имаш това добро, че мразиш делата на николаитите, които и Аз мразя“. Тези николаити, ние не знаем много за тях, но знаем, че те са учили хората, че могат да правят компромис с тяхната вяра. Но Христос е против компромисите и църквата в Ефес е била без компромис. Ефес е държал здравото учение, отхвърлял е лъжливите апостоли. Така че Христос ги препоръчва за тяхното издържане, търпение и вярност.
Обаче има критика. И критиката е, изобличението е: „Но имам против тебе това, че си оставил първата си любов“. Аз мисля, че това, което Святият Дух ни говори днеска, чрез пророчеството, е точно за това. Бог не иска ние да оставяме първата си любов. Първата ни любов е любовта, която ние имаме и в тази любов ние всъщност сме ревностни да свидетелстваме за Исус Христос.
След това има призив за покаяние, т. е. Христос винаги призовава църквите да се покаят. И в пети стих е този призив. И Той казва: „Спомни си откъде си паднал и се покай, и върши първите си дела“. И за това има предупреждение за това какво ще се случи, ако не се покаеш. Или за непокорните и непокаяните ще има последствия. Христос не е такъв, който ако не се покаеш, Той ще търпи греха. Не! Той казва: „Ако не, ще дойда при тебе скоро и ще вдигна светилника ти от мястото му, ако не се покаеш“. Това означава, че църквата ще приключи и няма да има църква, но това не означава, че църквата не може да се покае.
И всяко едно от тези послания завършва с обещание, което всеки, който слуша, нека слуша що говори Духът към църквите: „На този, който победи, ще дам да яде от дървото на живота, което е сред Божия рай“. Слава на Бог! Смирна – това е страдащата църква, това е съвременният Измир. Това е един голям град, огромен, може би има 4-5 милиона, които живеят там. И от Смирна е останала агората най-вече, защото всичко друго е било застроено. И от тази агора има места, където са били различните сергии.
МОЛИТВА
Господи, благодарим Ти за Твоето слово, което ни учи да бъдем верни, да не правим компромиси и да пазим първата си любов към Теб. Помогни ни да бъдем победители, които ще ядат от дървото на живота. Амин.
Но към църквата в Смирна, Христос се представя по друг начин, Той се представя като Възкръсналия.
Откровение 2:8-11
8 До ангела на смирненската църква пиши: Това казва Първият и Последният, Който бе мъртъв и оживя:
9 Зная твоите дела, твоята скръб и сиромашия (но пак си богат), и как те клеветят онези, които наричат себе си юдеи, а не са, но са сатанинско сборище.
10 Не бой се от това, от което скоро ще пострадаш. Ето, дяволът скоро ще хвърли някои от вас в тъмница, за да бъдете изпитани, и ще имате скръб десет дни. Бъди верен до смърт и Аз ще ти дам венеца на живота.
11 Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите: Който победи, няма да бъде поразен от втората смърт.
След това има препоръка: „Зная твоите дела, твоята скръб и сиромашия, но пак си богат“. „Но как те клеветят онези, които наричат себе си юдеи, а не са, но са сатанинско сборище“. „Не бой се от това, което скоро ще пострадаш, защото дяволът скоро ще хвърли някои от вас в тъмницата, за да бъдете под изпитание, ще имате скръб десет дни“.
„Бъди верен до смърт и Аз ще ти дам венеца на живота“. Слава на Бога! Вижте, тук разбираме, че дяволът е този, който стои зад гонението на християните. Това императорско поклонение е било антихристко. Просто те са преследвали християните и са ги пращали в затвора, и са ги убивали. Не се търпеше някой да не приема Цезар като Господ. Но християните са казали: „Не, Цезар не е Господ, императорът не е Господ, Исус Христос е Господ“.
И това ги е дразнело и те са ги убивали. Тук няма изобличение, няма критика, няма и призив за покаяние. Няма и предупреждение какво ще се случи с непокорните, защото няма призив за покаяние. Но има обещание. И обещанието е пак свързано със смъртта. Казва се: „Който има ухо да слуша, нека слуша какво говори Духът към църквите. Който победи, няма да бъде повреден от втората смърт“. Така че това да победиш, в този случай означава да останеш верен до смърт и да не се отречеш от Христос.
Това е страдащата църква. Днес има много християни, които страдат, които са в затвора. Ние трябва да се молим за преследваната църква. Но в това послание виждаме, че се говори за смъртта и за живота. И това, че Христос победи смъртта. Така че не трябва да се страхуваме, дори ако бъдем обвинени от неверници.
Има едно писмо на Плиний до император Траян. Казах ви, този Траян много се среща във връзка с тези седем църкви. И тук, в България, също това е много известен град, кръстен на него. Има Виа Траяна, един път, който се свързва около Троян, където минава през Балкана. И той стига дори до Дунава, има 12 станции. Той е бил направен и посветен на този император Траян. Обаче Плиний, който е бил легат на империята във Витиния, това е пак нещо свързано с Черноморието. Витиния е северната Турция, това, което е южната част на Черноморието, в северозападна Мала Азия. Вижте какво пише този Плиний, малко е дълго писмото. Но той пише на Траян по въпроса какво да прави с християните и как да бъдат преследвани.
И той казва: „Господарю мой, навикнал съм да се съветвам с Вас винаги, когато изпитвам съмнение по даден въпрос. Кой друг би могъл по-добре да разреши моите колебания или да настави невежеството ми?“ Това е Плиний, пише на Траян. И той казва: „Никога не съм присъствал на съдебни процеси срещу християни, затова не познавам преследваните относно наказанията и мъченията. Немалко съмнение съм изпитвал по въпроса дали се прави някаква разлика при различните възрасти? Дали да наказваме децата или не? Или възрастните? Дали отричането се цени с нисхождението или все едно дали се е отрекъл от християнството, ако веднъж вече си бил християнин? Дали човек трябва да бъде наказан заради изповядването на принадлежност към това име, или заради срамните постъпки, които го придружават?“
„Досега с хора, явили се пред мен с обвинението, че са християни, съм постъпвал така. Питал съм обвиняемите дали са християни. Ако отговореха с „да“, тогава задавах въпроса втори, трети път, като ги предупреждавах за наказанието. Ако те постоянно отговаряха с „да“, тогава заповядах да бъдат осъдени на екзекуция. Защото нямах никакво съмнение, че каквото и да беше това, в което те се признават за виновни, тяхното упорство и неотслабващо твърдоглавие във всеки случай заслужаваха да бъдат наказани.“
Така те са се справяли с християните, от тяхна гледна точка това изглеждало като твърдоглавие. Това, че не приемат да се отрекат от Христос. Имаше и други такива, по различие от същата лудост, които аз препращах в Апримуте, когато бяха римски граждани. Т.е. те са преследвали не само тия, които не са били римски граждани, но и римските граждани. По-късно, както обикновено се случва, бедата се разпространи поради самия факт, че е била поведена борба срещу нея и други нейни разновидности привлякоха моето внимание. Беше ми разкрит един анонимен документ, съдържащ имената на много хора.
Имало е също доноси. Някои от тях се отрекоха, че са християни или че някога са били. От моето настъпление те се кланяха на боговете, ето как те са ги карали и са ги принуждавали. Кланяха се на боговете и с благоговение отдаваха почит на образа Ви. Те казват: „Ако казваш, че не си християнин, поклони се на императора“. От моето настъпление те се кланяха на боговете и с благоговение отдаваха почит на образа Ви, който аз заповядах да бъде донесен за целта, заедно със статуите на боговете. Те също така проклинаха Христос. А както съм информиран, хора, които наистина са християни, никога не биха могли да бъдат накарани да извършат никое от тези неща. И затова прецених, че хора, които ги вършат, трябва да бъдат освободени. Това е действието на Антихриста.
Други, за които аз получих информация, казваха, че са християни и след това се отричаха, искаха да кажат, че са били християни някога, т.е. някои са се поддавали. Но след време са престанали да бъдат, някои преди 3 години, други по-отдавна, 1 или 2, но преди 10-20 години. Всички те също отдаваха почит на образа Ви и на боговете и проклинаха Христос. Но те твърдяха, че тяхната грешка или провинение се състои единствено от това, че са имали навика да се събират в определен ден преди изгрев слънце, т.е. християните са се събирали в неделя сутрин, рано, и да рецитират на някаква глас химн, да възхваляват Христос като Бог, и че са се обвързвали с клетва да не вършат никакви престъпления. Тоест, те са обещавали, че ще живеят свят живот, най-вече да се въздържат от всякакви кражби, грабежи, прелюбодеяния, подправяне на клетва или нарушаване на договор, докато дойде време, което да бъде изпълнено.
Т.е. християните са искали да живеят добър, правилен живот. След това те твърдяха, че навикът им е бил да се разпръснат и след това да се събират отново в по-късен час да се хранят, но с храна обикновена и безвредна. Това, което казаха, те са престанали да правят след назначаването на указа, с който, според инструкциите Ви, забранявах всички частни организации. Затова счетох за още по-належащо разследването на истинското състояние на нещата, като подложих на мъчение две робини, които нарекоха „дякони“. Така че той ги е измъчвал, за да разбере какво правят. Не открих нищо повече от едно неестествено суеверие, което минаваше всяка граница. Това са гонителите, как те пишат на властите. И така, аз отложих всякакво по-нататъшно разследване, за да се допитам до Вас за решение. Случаят ми се струва подходящ за консултация, особено ако е голям броят на обвинените. Значи, въпреки гоненията, те са растяли. Църквата е растяла. Много хора от всякаква възраст, класи, от двата пола, биват обвинявани, продължават да бъдат обвинявани.
Това за разни суеверия се разпространява не само в градовете, но и по селата. Аз смятам, че това може да бъде спряно и поставено в ред. Във всеки случай храмовете, които бяха почти изоставени, започват отново да бъдат посещани. Обредните служения, които за дълго време бяха изоставени, се възобновяват. Това е поклонение на императора, на различните богове, на Зевс, на Атина и така нататък. Форажът за обредните животни се продава много добре, докато по-рано беше трудно да се намери някой, който да го купи.
От всичко това може лесно да се заключи какъв голям брой хора могат да бъдат върнати в правия път, ако им се предложи възможност да се откажат от християнството. Какво казва Траян? „Скъпи ми Секунди“ – това е било пълното име на Плиний, Гай Плиний Секунд – „ти си постъпил съвършено правилно при решаването на този случай, когато хората са се явявали пред тебе, обвинени в това, че са християни. Трябва да ги наказваш, да ги питаш, ако не са се отказали – екзекуция, смърт“.
Наистина никакво общо правило не може да бъде изведено, чрез което да се установяват строги норми на поведение спрямо тях. Те не бива да бъдат нарочно издирвани, но ако бъдат задържани по това обвинение и бъдат осъдени, те трябва да бъдат наказвани, с изключение на всички тези, които отричат да са християни и доказват на практика това, като се заклеват в нашите богове. Такива хора трябва да бъдат помилвани въз основа на своето отричане, независимо от съществуването на каквито и да е компрометиращи сведения в миналото.
Анонимни документи, представени като доказателства, в никакъв случай не трябва да бъдат вземани под внимание. Това създава лош прецедент и е съвсем недостойно за епохата, в която живеем. Това е, което се е случвало в Смирна. И не само в Смирна, но и във всички тези седем църкви. Йоан е бил заточен в Патмос заради вярата си и свидетелството заради Христос. Пергам – правещата компромис църква. Тоест Ефес, Смирна, Пергам. Пергам съществува и там има на първо място един храм на Зевс.
Откровение 1:9
9 Аз, Йоан, ваш брат и съучастник в скърбите и в царството, и в търпението, които са чрез Исус Христос, бях на острова, наречен Патмос, за Божието слово и свидетелството на Исус Христос.
Олтарът на Зевс е бил на това място, което се вижда на тази картинка. Оттам се вижда целият град и той се вижда от града, когато там са принасяли жертвоприношения или пък са палили огньове. Немците, които са работили на това място, са взели този олтар и са го преместили в музея в Берлин. Той е нещо огромно. В годините в Берлин, в музея „Пергамон“, има скулптури около него, които представят битката на боговете с гигантите. След това над този храм или олтар на Зевс е следващото ниво, в което има място, което се нарича „място на Атина“.
Атина била богиня на мъдростта и на победата, и тези, които са живеели в този град в Пергам, са ѝ се покланяли. Малко по-нагоре, когато идва императорът, той прави вече по-голям храм и неговият храм е най-големият над всички други. По-голям от Зевс, по-голям от Атина. За да го направи, е издигнал огромни основи, така че да удължи хълма, защото не е имало място за храма. Той има огромни колони, просто е нещо… остатъците от него са повече от тези на Партенон.
Но може да се види колко огромен той е бил и как е изглеждал от останките, които са там. Около този храм е имало от трите страни зали, в които са се провеждали различни неща. Това е скулптура на императора, която е там. И също в този храм е имало… Хората са идвали да му се покланят. Точно това е звярът, за който се говори в Откровение, тринадесета глава. Това е част от структурата, която е била построена за основите на този храм. Има един надпис, който е много важен.
Откровение 13:1
1 И видях звяр, който излизаше от морето и имаше десет рога и седем глави; и на роговете му десет корони, а на главите му богохулни имена.
Този надпис, ако можете да четете латински, първата дума е „автократор“. Това гръцки ли е? „Автократор“. Кой е автократорът? След това думата… По-долу, на третия ред, пише „Траян“. Не знам дали виждате това, че пише „Траян“. Пише „Управител, Цезар, автократор“. Мисля, че е „Управител“. „Кайсар, Цезар“. След това „Траян“. „Траян“. И това е „Владетел“. „Тон Себастос“ или нещо подобно. Значи той е бил на Германия и Дакия. Какво е „Траян“? Той владее провинциите Германия, Дакия.
И отдолу пише „Тон“, означава всичко. „Гея“ знаете ли какво значи? „Земята“. Значи той владее „Земята“. А „Таласа“? Знаете ли какво е „Таласа“? „Морето“. Тоест той се е считал за владетел на „Земята“ и на „Морето“. И една нова дума, знаете ли коя е? „Кирион“. Знаете ли как е преведено това, което пише в нашата Библия в Новия Завет, когато става просто „Господ“? Същата дума. „Кирион“. Тоест този „Траян“ се е считал за господар на „Земята“ и на „Моретата“. Защо на „Моретата“?
Защото на север от Мала Азия е „Черно море“, на запад е „Мраморно море“, „Средиземно море“, тоест на всякъде около него са „Моретата“ и „Земите“, и той е в центъра там, и владее, и той е „Господ“. Затова той не може да… Има храмове! Но се покланят. Просто на тази картинка може да видите какви основи са били направени, за да може да се удължи хълмът, за да може да се построи този храм отгоре. Това са тези основи, които са някакви огромни. Просто това е само краят, в който те са построени с някакви огромни камъни.
Има коридори, в тези коридори има всъщност едни напречни такива ниши, които всъщност не служат за нищо друго, освен за основата. Просто огромни основи и по-навътре по-големи камъни, които са били споени със специален бетон, който древните са използвали, който е по-здрав от днешния, защото е използвал вулканичен пясък. Така че до днешно време това нещо стои там. Това е въпреки това, че е използван без пепел. И също има огромен театър, който е за около 10 000 души.
Най-стръмният театър, но естествено се използва хълмът, за да бъде театър. Има също храм на Дионисий. Значи по нашите земи траките са се покланяли на Дионисий. Дионисий е бил бог на изкуствата, но също е бил бог на виното и на оргиите. Значи този град е имал всичко. И също е имало място, което се казва Асклепион. Това е, където са се покланяли на бог Асклепий. Така че Асклепий е богът на изцелението. Това от Асклепиона се вижда горе Акрополът. Този Асклепий. И този Асклепий е богът на изцелението.
Този храм на Асклепий е бил нещо като болница, санаториум. Хората са отивали. Първо, когато отиваш в този храм, не допускат смърт. Когато си в състояние на умиране, не те пускат, за да не демотивираш останалите. Казват: „Отивай да си ходиш, ако ще умираш. Тук ще видим ако можем да те оправим, ще те вземем“. Имало е също театър там. Така че те са се занимавали със забавления. Имало е библиотека, да четат книги, да ходят на театъра, да не мислят за болестите. Спорт.
Имало е много басейни, студена вода с топла. Също има един стълб, на който се вижда тази картинка с двете змии, която виждаме на нашите аптеки. Точно там е змията. Поклонение на Асклепион. Имало е също едно място, където е един дълъг 70 метра тунел, в който като свършиш с банята, минаваш да се охладиш, да се успокоиш, има едно малко поточе, което минава така, че вътре като минаваш, се чува бълбукането на водата. И така минаваш през това. Казват също, че може би тук точно са пускали змии, да изцеляват хората.
Просто те са ги приспивали. Не приспивали, а са ги карали да се казват сънищата, те са ги тълкували как ще оздравеят. След това отиваш в едно място, където си правиш слънчеви бани. Но какво казва Исус на църквата в Пергам? На ангела на Пергамската църква пише това, казва Този, който има двуострия меч. И при Пергам тази Пергам е била църквата на компромисите. И Той казва: „Знай къде живееш!“ Вижте, Исус знае къде ние живеем. Там, където е престолът на Сатана.
Откровение 2:12-13
12 До ангела на пергамската църква пиши: Това казва Този, Който има двуострия меч:
13 Зная къде живееш – там, където е престолът на Сатана; и държиш здраво името Ми и не си се отрекъл от вярата в Мене, даже в дните на Моя верен свидетел Антипа, когото убиха сред вас, където живее Сатана.
Защо е там престола на Сатана? Защото там е този храм на императорите. И той преследва християните. И не се отрекоха от вярата в Мене, даже в дните на Моя верен свидетел Антипа, когото убиха между вас, където живее Сатана. Антипа е бил мъченик заради вярата. Той е бил един от водачите на църквата там.
Откровение 2:12-17
12 До ангела на пергамската църква пиши: Това казва Този, Който има двуострия меч:
13 Зная къде живееш – там, където е престолът на Сатана; и държиш здраво името Ми и не си се отрекъл от вярата в Мене, даже в дните на Моя верен свидетел Антипа, когото убиха сред вас, където живее Сатана.
14 Но имам малко нещо против тебе, защото имаш там някои, които държат учението на Валаам, който учеше Валак да постави съблазън пред израилтяните, за да ядат идоложертвено и да блудстват.
15 Така също имаш и ти някои, които държат, подобно на тях, учението на николаитите.
16 И така, покай се; и ако не, ще дойда при тебе скоро и ще воювам против тях с меча, който излиза от устата Ми.
17 Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите: На този, който победи, ще дам от скритата манна; ще му дам и бяло камъче и на камъчето – написано ново име, което никой не знае освен онзи, който го получава.
КРИТИКАТА И ИЗОБЛИЧЕНИЕТО
Каква е критиката и изобличението? „Но имам малко нещо против теб, защото имаш някои там, които държат учението на Валаам.“ Какво беше учението на Валаам? То е подобно на учението на николаитите. Той е научил Валак да постави съблазън пред израилтяните, да ядат идоложертвено и да блудстват. Така също имаш и ти някои, които държат подобно на тях учението на николаитите.
ПРИЗИВ ЗА ПОКАЯНИЕ И ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ
Също има призив за покаяние: „Затова покай се.“ Предупреждение какво ще се случи, ако не се покаеш: „Ако не, ще дойда при теб скоро и ще воювам против тях с меча, който излиза от устата Ми.“ Това Христос да воюва с меча, който излиза от устата, не прилича само на сражение, не прилича само на изобличение, прилича на наказание, с което Той ще накаже непокорните.
ОБЕЩАНИЕТО КЪМ ПОБЕДИТЕЛИТЕ
И завършва с обещание: „Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите! На този, който победи, ще дам от скритата манна. Ще му дам бяло камъче и на камъчето ново име написано, което никой не познава, освен онзи, който го получава.“ Ние ще спрем до тук, защото времето напредна, но следващия път ще продължим с останалите църкви.
Това, което е общото във всички тези църкви, е, че Бог иска ние да бъдем ревностни за Него. Бог иска ние да Го търсим. От тези седем църкви бихме казали, че първата и последната са хладките църкви, Смирна и Филаделфия са преследваните църкви, а Пергам, Сардис и Тиатир са църквите, които правят компромис. Това са самодоволните християни. И всъщност Христос е с тези, които страдат. Но това, което Той иска от нас, е ние да се върнем към първата си любов и да бъдем ревностни за Него. И Той иска ние да не допускаме компромис в живота си.
ЗА КАКВО ДА СЕ ПОКАЕМ?
Следващия път ще продължим с този списък, но нека разгледаме първите две точки. Да се покаем за това, че сме оставили първата си любов и сме престанали да вършим първите си дела, т.е. загубили сме първата си ревност. Да се покаем за компромисите, които правим с греха и със света, блудство, идолопоклонство и дълголетие в греха, за това, че живеем с единия крак в църквата, а с другия в света, за тайните ни грехове. Другия път ще продължим за другите точки, но нека не забравяме тези първи две точки.
Да се покаем, да продължим да вършим волята Господна. И да знаем, че Христос се интересува от църквата ни, от самите нас, Той знае какво правим, Той ни наблюдава, Той се моли за нас, Той знае къде живеем, знае какво е нашето състояние, знае ако сме в гонения, Той знае абсолютно всичко. И обещанията трябва да ни насърчават, че този, който победи, ще яде от дървото на живота, което е в Божия рай. Знаете, че в рая имаше дърво за познаване на доброто и злото, но имаше и дървото на живота. И ние ще ядем от това дърво, което ще бъде в Небесния Ерусалим. Слава на Господа! Това означава вечен живот.
Също няма да бъдем повредени от втората смърт. Това също означава вечен живот, защото в Откровение се казва, че втората смърт е осъждане на вечно отделяне от Бога, което не може да се промени, там няма чистилище, няма излизане. Така че, нека да благодарим на Бога и нека да се молим за тези неща.
МОЛИТВА
Господи, благодарим Ти за Твоето слово и за това послание към седемте църкви. Исусе, Ти си жив! Исусе, Ти си Цар на царете и Господ на господарите! Господи, всички тези цезари, всички тези империи, Римската империя вече я няма, но Господи, Ти продължаваш да живееш в сърцата на Твоите хора. Ти си Цар на царете и Господ на господарите! Господи, Твоето царство е като онзи камък, който беше отсечен не с ръце, който Даниил видя дори преди да се появи Римската империя, който удари образа в нозете му и той се разчупи и се разпадна на парчета.
МОЛИТВА
Господи, ние Ти благодарим за тези ранни християни, които със цената на кръвта си са станали мъченици, за да не се отрекат от вярата и да продължат да я предават на следващите поколения. Господи, помогни на нас, ако стане такова гонение, ние да не се предаваме, да бъдем готови дори да дадем живота си заради нашата вяра. И Боже, дай ни, във светлината на тези, които са умрели заради вярата си, ние да ценим свободата, която имаме и да се възползваме от нея, като свидетелстваме на другите за Тебе.
МОЛИТВА
Не ни оставяй да живеем в самодоволство. Господи, прости ни! Прости ни, Господи, за това, че сме се отпуснали. Прости ни за това, че сме се предали на това да гледаме само себе си, нашето удоволствие и комфорт. Господи, дай ни, Боже, ние да Ти служим, да бъдем ревностни за Тебе, да Те обичаме и да желаем да имаме присъствието Ти в живота си, да свидетелстваме на другите заради Исус. Господи, помогни ни да не правим компромиси с греха, да не бъдем такива, които се заиграват с греха.
МОЛИТВА
Господи, освободи ни от това да имаме идоли. Премахни всякакво идолопоклонство от нас, премахни всякакво духовно и физическо блудство или прелюбодейство. Освободи ни, Господи, от всеки компромис, който допускаме и си казваме: „Не, аз мога да излъжа, аз мога да открадна.“ Не, Господи, ние виждаме тези ранни християни, те са казвали: „Не, няма да крадем, ако сме крали, повече няма да крадем, ако сме лъгали, повече няма да лъжем.“ Ние ще живеем достойно за званието, което имаме в живота. Помогни ни, Господи, с това отношение. Приеми нашето покаяние и Ти ни преобрази и промени. В името на Исус. Амин.