СВОБОДА ОТ ГРЯХ

Тази сутрин ще продължим да говорим върху Посланието към римляните. Миналия път започнахме да говорим върху Римляни 6-а глава и днес ще продължим. Но като един преговор и като един увод, бих желал да ви кажа нещо за това Послание към римляните. То е изключително важно за нашия духовен живот. Защото, виждате ли, всичко започва по следния начин. Исус Христос каза: „Идете и научете всичките народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух“.

Матей 28:19

19 И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух,

След това Той казва: „като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал“. Тоест християнският живот, може да се каже, че има няколко етапа. Първо, ти не вярваш, ти не знаеш за Исус. След това чуваш за Исус Христос, чуваш благата вест, чуваш за Исус. И когато чуеш, ти повярваш в Исус Христос, предаваш живота си на Исус. И когато предадеш живота си на Исус, ти ставаш част от църквата. Защото църквата е тялото на Исус Христос. И чрез това кръщение ти също се идентифицираш с Исус Христос и ставаш част от църквата.

Матей 28:20

20 като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И, ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.

И след като станеш част от църквата, не си свършил всичко, но Исус казва: „като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал“. И това означава ние да живеем вече един християнски живот. В Новия Завет имаме четири части, четири различни вида литература. Първо са Евангелията — Матей, Марко, Лука, Йоан. Те ни разказват за Исус, за Неговия живот, за Неговото дело — това е благовестието или Евангелието за Исус Христос. След това имаме една историческа книга, която е „Деяния на апостолите“.

Деяния на апостолите ни говори за това как благовестието се разпространява от Ерусалим до Рим, който е бил столицата на Римската империя по това време, и как църквата се разраства в целия тогавашен свят в древността. След това започва една част от Новия Завет, която се нарича „послания“. И това са послания на апостолите, които пишат към църквата. В тези послания те всъщност, може да се каже, разнищват благовестието, разопаковат благовестието, така че то да бъде ясно за вярващите и за църквата.

Така че те да разберат какво е значението на това, което Исус е направил. Така че във всичко, което ние правим, във всичко, което говорим, Исус Христос да бъде в центъра. И накрая имаме една част, която е всъщност „Откровението на Йоан“, която, може да се каже, е пророчество за бъдещето, където се говори за второто пришествие на Исус Христос. И ние очакваме Исус да дойде отново. Живеем с тази надежда, с тази вяра. Но във всички тези книги в Новия Завет, може да се каже, че има няколко глави, които изпъкват, които са изключително важни.

Например, Проповедта на планината. Трябва да знаете тези глави, които се наричат Проповедта на планината. Това са Матей 5, 6 и 7 глава. Това са думите на Исус, когато Той се изкачи, както се казва в Словото, на един хълм и започна да поучава множествата. В тези Негови думи Той разкрива царството. Той говори за царството, говори за характера на вярващия. Има също и други глави, като например главата на любовта в 1 Коринтяни 13 глава. Или пък първосвещенческата молитва на Исус в Йоан 17 глава.

Матей 5

1 А Исус, като видя множествата, изкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него.
2 И като отвори устата Си, поучаваше ги, като казваше:
3 Блажени бедните по дух, защото е тяхно небесното царство.
4 Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.
5 Блажени кротките, защото те ще наследят земята.
6 Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.
7 Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост.
8 Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
9 Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии синове.
10 Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство.
11 Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо всякакво зло заради Мене;
12 радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.
13 Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не става, освен да се изхвърли навън и да се тъпче от хората.
14 Вие сте светлината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие.
15 И когато запалят светило, не го слагат под шиника, а на светилника и то свети на всички, които са в къщи.
16 Също така нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.
17 Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците? Не съм дошъл да разруша, но да изпълня.
18 Защото истина ви казвам: Докато премине небето и земята, нито една йота, нито една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.
19 И така, който наруши една от тези най-малки заповеди и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство.
20 Защото ви казвам, че ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в небесното царство.
21 Чули сте, че е било казано на древните: „Не убивай; и който убие, ще бъде виновен пред съда.“
22 А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брат си без причина, ще бъде виновен пред съда; и който каже на брат си „празноглавецо“, ще бъде виновен пред Синедриона; а който му каже: „бунтовни безумецо“, ще бъде виновен за огнения пъкъл.
23 И така, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против теб,
24 остави дара си там, пред олтара, и първо иди и се помири с брат си, и тогава ела, и принеси дара си.
25 Бързай да се сдобриш с противника си, докато си на пътя с него към съдилището, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на служителя и да бъдеш хвърлен в тъмница.
26 Истина ти казвам: Няма да излезеш оттам, докато не изплатиш и последния кодрант.
27 Чули сте, че е било казано: „Не прелюбодействай.“
28 Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.
29 Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла.
30 И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла.
31 Още е било казано: „Който напусне жена си, нека даде разводно писмо.“
32 А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодейства; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодейства.
33 Чули сте още, че е било казано на древните: „Не нарушавай клетвата си, но изпълнявай клетвите си пред Господа.“
34 Но Аз ви казвам: Изобщо да не се кълнете; нито в небето, защото то е престол на Бога;
35 нито в земята, защото е Негово подножие; нито в Йерусалим, защото е град на великия Цар.
36 Нито в главата си да се кълнеш, защото не можеш да направиш нито един косъм бял или черен.
37 Но говорът ви да бъде: Да, да! Не, не! А каквото е повече от това, е от лукавия.
38 Чули сте, че е било казано: „Око за око, зъб за зъб.“
39 А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но ако те удари някой по дясната буза, обърни му и другата.
40 На този, който би поискал да се съди с теб и да ти вземе ризата, остави му и горната си дреха.
41 Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две.
42 Дай на този, който проси от теб; и не се отвръщай от онзи, който ти иска на заем.
43 Чули сте, че е било казано: „Обичай ближния си, а мрази неприятеля си.“
44 Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и се молете за онези, които ви гонят,
45 за да бъдете синове на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява и над злите, и над добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните.
46 Защото ако обичате само онези, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?
47 И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?
48 И така, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.

Матей 6

1 Внимавайте да не вършите благодеянията си пред човеците, за да ви виждат; иначе нямате награда при своя Отец, Който е на небесата.
2 И така, когато правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да бъдат похвалени от човеците. Истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.
3 А когато ти правиш милостиня, нека лявата ти ръка не узнае какво прави дясната,
4 за да става твоята милостиня в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.
5 И когато се молите, не бъдете като лицемерите; защото те обичат да се молят, стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците. Истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.
6 А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.
7 А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят, че ще бъдат послушани заради многословието си.
8 И така, не бъдете като тях; защото вашият Отец знае от какво се нуждаете, преди вие да Му поискате.
9 А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!
10 Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята!
11 Дай ни днес насъщния хляб;
12 и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници.
13 И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия. Защото е Твое царството и силата, и славата, до вековете. Амин!
14 Защото ако вие простите на човеците прегрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас.
15 Но ако вие не простите на човеците прегрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите прегрешения.
16 А когато постите, не бъдете унили като лицемерите; защото те помрачават лицата си, за да ги виждат човеците, че постят. Истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.
17 А ти, когато постиш, помажи главата си и умий лицето си,
18 за да не си личи пред човеците, че постиш, а само пред твоя Отец, Който е в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.
19 Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги разяждат и където крадци подкопават и крадат.
20 А си събирайте съкровища на небето, където молец и ръжда не ги разяждат и където крадци не подкопават, нито крадат;
21 защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.
22 Окото е светило на тялото. И така, ако окото ти е чисто, цялото ти тяло ще бъде осветено;
23 но ако окото ти е лукаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. И така, ако светлината в теб е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината!
24 Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона!
25 Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си – какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си – какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната и тялото – от облеклото?
26 Погледнете небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?
27 И кой от вас може с грижа за себе си да прибави един лакът към ръста си?
28 И за облекло защо се безпокоите? Наблюдавайте полските лилии как растат – не се трудят, нито предат;
29 но ви казвам, че дори Соломон в цялата си слава не се е обличал като някоя от тях.
30 Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, няма ли много повече да облича вас, маловерци?
31 И така, не се безпокойте и не казвайте: Какво ще ядем?, или: Какво ще пием?, или: Какво ще облечем?
32 (защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.
33 Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.
34 Затова не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Достатъчна е на всеки ден неговата злоба.

Матей 7

1 Не съдете, за да не бъдете съдени.
2 Защото с каквото отсъждане съдите, с такова ще ви съдят; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.
3 И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око?
4 Или как ще кажеш на брат си: Остави ме да извадя съчицата от окото ти; а ето гредата в твоето око?
5 Лицемерецо, първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата от окото на брат си.
6 Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат.
7 Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори;
8 защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на този, който хлопа, ще се отвори.
9 Има ли между вас човек, който, ако му поиска синът му хляб, ще му даде камък
10 или ако поиска риба, ще му даде змия?
11 И така, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на децата си, колко повече вашият Отец, Който е на небесата, ще даде добри неща на тези, които искат от Него!
12 И така, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците.
13 Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води към погибел, и мнозина са онези, които минават през тях.
14 Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води към живот, и малцина са онези, които ги намират.
15 Пазете се от лъжливите пророци, които идват при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители.
16 По плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни или смокини от репеи?
17 Също така всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове.
18 Не може добро дърво да дава лоши плодове или лошо дърво да дава добри плодове.
19 Всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и се хвърля в огън.
20 И така, по плодовете им ще ги познаете.
21 Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи!, ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата.
22 В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не пророкувахме ли в Твое име? И не правехме ли много чудеса в Твое име?
23 Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие.
24 И така, всеки, който чуе тези Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара.
25 И заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете и се устремиха върху тази къща; но тя не падна, защото бе основана на канара.
26 И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък.
27 И заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете и се устремиха върху тази къща; и тя падна и падането беше голямо.
28 И когато Исус свърши тези думи, народът се чудеше на учението Му;
29 защото ги поучаваше като Един, Който има власт, а не като техните книжници.

1 Коринтяни 13

1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка.
2 И ако имам пророческа дарба, зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
3 И ако раздам целия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползва.
4 Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,
5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
8 Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
9 Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;
10 но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
12 Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице в лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.
13 И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

Йоан 17

1 Като изрече това, Исус вдигна очите Си към небето и каза: Отче, настана часът; прославѝ Сина Си, за да Те прослави и Синът Ти,
2 както си Му дал власт над всяко създание да даде вечен живот на всички, които си Му дал.
3 А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил.
4 Аз те прославих на земята, като извърших делото, което Ти Ми даде да върша.
5 И сега, прославѝ Ме, Отче, у Себе Си със славата, която имах у Тебе преди създанието на света.
6 Изявих името Ти на човеците, които Ми даде от света. Те бяха Твои и Ти ги даде на Мен, и те опазиха Твоето слово.
7 Сега знаят, че всичко, което си Ми дал, е от Тебе;
8 защото думите, които Ми даде Ти, Аз ги предадох на тях и те ги приеха; и наистина знаят, че излязох от Теб, и вярват, че Ти си Ме пратил.
9 Аз за тях се моля; не се моля за света, а за тези, които си Ми дал, защото са Твои.
10 И всичко Мое е Твое, и Твоето – Мое, и Аз се прославям в тях.
11 Не съм вече на света, а тези са на света; и Аз идвам при Теб, Отче святи; опази в името Си тези, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние едно.
12 Докато бях с тях, Аз пазех в Твоето име тези, които Ми даде, опазих ги и нито един от тях не погина, освен сина на погибелта, за да се изпълни Писанието.
13 А сега идвам при Тебе; но докато съм още на света, казвам това, за да имат Моята радост пълна в себе си.
14 Аз им предадох Твоето слово; и светът ги намрази, защото те не са от света, както и Аз не съм от него.
15 Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия.
16 Те не са от света, както и Аз не съм от света.
17 Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина.
18 Както Ти прати Мене в света, така и Аз пратих тях в света;
19 и заради тях Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината.
20 И не само за тях се моля, но и за онези, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение,
21 да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мен и Аз в Тебе, така и те да бъдат в Нас едно, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.
22 И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно;
23 Аз в тях и Ти в Мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си възлюбил тях, както си възлюбил Мен.
24 Отче, желая където съм Аз, да бъдат с Мен и тези, които си Ми дал, за да гледат Моята слава, която си Ми дал; защото си Ме възлюбил преди създанието на света.
25 Отче праведни, светът не Те е познал, но Аз Те познах; и тези познаха, че Ти си Ме пратил.
26 И им изявих Твоето име и ще им го изявя, та любовта, с която си Ме възлюбил, да бъде в тях и Аз в тях.

Или пък посланията към седемте църкви в Откровение 1, 2 и 3 глава. Така че това са, може да се каже, много важни пасажи от Божието Слово. Един такъв важен пасаж от Новия Завет е Посланието към римляните. И особено от Първа до Осма глава. Значи от тези осем глави, Римляни 1-ва до 8-а глава.

Откровение 1

1 Откровението от Исус Христос, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати и го яви чрез ангела Си на своя слуга Йоан,
2 който възвести Божието слово и свидетелството на Исус Христос, и всичко, което е видял.
3 Блажен, който прочита, и онези, които слушат думите на това пророчество и пазят написаното в него; защото времето е близо.
4 Йоан – до седемте църкви, които са в Азия: Благодат и мир да бъде на вас от Онзи, Който е и Който е бил, и Който иде, и от седемте духове, които са пред Неговия престол,
5 и от Исус Христос, Който е верният свидетел, първороденият от мъртвите и началникът на земните царе. На Този, Който ни обича и ни е развързал от греховете ни чрез кръвта Си,
6 и Който ни е направил Царство от свещеници на своя Бог и Отец, на Него да бъде слава и господство във вечни векове. Амин.
7 Ето, иде с облаците; и ще Го види всяко око, и онези, които го прободоха; и всички земни племена ще заридаят за Него. Така е. Амин.
8 Аз съм Алфа и Омега, казва Господ Бог, Който е и Който е бил, и Който иде, Всемогъщият.
9 Аз, Йоан, ваш брат и съучастник в скърбите и в царството, и в търпението, които са чрез Исус Христос, бях на острова, наречен Патмос, за Божието слово и свидетелството на Исус Христос.
10 В Господния ден бях обзет от Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше:
11 Каквото виждаш, напиши на книга и го прати до седемте църкви: до Ефес, до Смирна, до Пергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до Лаодикия.
12 И се обърнах да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника;
13 и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс;
14 а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му – като огнен пламък;
15 и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като на много води;
16 и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си.
17 И когато Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а Той сложи десницата Си върху мен и каза: Не бой се, Аз съм Първият и Последният, и Живият;
18 бях мъртъв и, ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада.
19 И така, напиши това, което видя, което е и което ще стане след това.
20 Ето тайната на седемте звезди, които ти видя в дясната Ми ръка, и на седемте златни светилника: седемте звезди са ангелите на седемте църкви, а седемте светилника, които ти видя, са седемте църкви.

Откровение 2

1 До ангела на ефеската църква пиши: Това казва Онзи, Който държи седемте звезди в десницата Си, Който ходи всред седемте златни светилника:
2 Зная твоите дела, труда и търпението ти и че не можеш да търпиш лошите човеци и си изпитал онези, които наричат себе си апостоли (а не са), и си ги разкрил като лъжливи;
3 и имаш търпение и за Моето име си издържал, и не си се уморил.
4 Но имам това против тебе, че си оставил първата си любов.
5 И така, спомни си откъде си паднал и се покай, и върши първите си дела; и ако не, ще дойда при тебе скоро и ще вдигна светилника ти от мястото му, ако не се покаеш.
6 Но имаш това добро, че мразиш делата на николаитите, които и Аз мразя.
7 Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите: На този, който победи, ще дам да яде от дървото на живота, което е сред Божия рай.
8 До ангела на смирненската църква пиши: Това казва Първият и Последният, Който бе мъртъв и оживя:
9 Зная твоите дела, твоята скръб и сиромашия (но пак си богат), и как те клеветят онези, които наричат себе си юдеи, а не са, но са сатанинско сборище.
10 Не бой се от това, от което скоро ще пострадаш. Ето, дяволът скоро ще хвърли някои от вас в тъмница, за да бъдете изпитани, и ще имате скръб десет дни. Бъди верен до смърт и Аз ще ти дам венеца на живота.
11 Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите: Който победи, няма да бъде поразен от втората смърт.
12 До ангела на пергамската църква пиши: Това казва Този, Който има двуострия меч:
13 Зная къде живееш – там, където е престолът на Сатана; и държиш здраво името Ми и не си се отрекъл от вярата в Мене, даже в дните на Моя верен свидетел Антипа, когото убиха сред вас, където живее Сатана.
14 Но имам малко нещо против тебе, защото имаш там някои, които държат учението на Валаам, който учеше Валак да постави съблазън пред израилтяните, за да ядат идоложертвено и да блудстват.
15 Така също имаш и ти някои, които държат, подобно на тях, учението на николаитите.
16 И така, покай се; и ако не, ще дойда при тебе скоро и ще воювам против тях с меча, който излиза от устата Ми.
17 Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите: На този, който победи, ще дам от скритата манна; ще му дам и бяло камъче и на камъчето – написано ново име, което никой не знае освен онзи, който го получава.
18 До ангела на тиатирската църква пиши: Това казва Божият Син, Който има очи като огнен пламък и Чиито нозе приличат на лъскава мед:
19 Зная твоите дела и любовта, вярата, служението и търпението ти, и че последните ти дела са повече от първите.
20 Но имам против тебе това, че търпиш жената Йезавел, която нарича себе си пророчица и която учи и подмамва Моите слуги да блудстват и да ядат идоложертвено.
21 И дадох ѝ време да се покае, но не иска да се покае от блудството си.
22 Ето, Аз скоро ще я тръшна на болнично легло; и ще потопя в голяма скръб онези, които прелюбодействат с нея, ако не се покаят за делата си с нея.
23 И децата ѝ ще погубя с мор. И всички църкви ще познаят, че Аз съм, Който изпитвам вътрешности и сърца, и ще въздам на всеки от вас според делата му.
24 А на вас, останалите в Тиатир, които не държат това учение и които не са познали сатанинските дълбини (както те ги наричат), казвам: Няма да наложа на вас друг товар;
25 но дръжте онова, което имате, докато дойда.
26 Който победи и който пази Моите дела до край, ще му дам власт над народите
27 (и той
„… ще ги управлява с желязна тояга;
те ще се строшат като грънчарски съдове“), както и Аз получих от Своя Отец.
28 И ще му дам зорницата.
29 Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите.

Откровение 3

1 До ангела на сардиската църква пиши: Това казва Онзи, Който има седемте Божии духове и седемте звезди: Зная твоите дела, че на име си жив, но всъщност си мъртъв.
2 Бъди буден и укрепвай останалото, което е било близо до умиране; защото не намерих делата ти съвършени пред Моя Бог.
3 Затова помни как си приел и си чул и го пази, и се покай. И така, ако не бодърстваш, ще дойда като крадец и няма да знаеш в кой час ще дойда върху тебе.
4 Но имаш няколко души в Сардис, които не са осквернили дрехите си и ще ходят с Мене в бели дрехи, защото са достойни.
5 Който победи, ще се облече така в бели дрехи; и Аз никога няма да залича името му от книгата на живота, а ще изповядам името му пред Моя Отец и пред Неговите ангели.
6 Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите.
7 До ангела на филаделфийската църква пиши: Това казва Святият, Истинският, у Когото е Давидовият ключ; Който отваря и никой няма да затваря; и затваря и никой няма да отваря.
8 Зная твоите дела. Ето, поставих пред теб отворени врати, които никой не може да затвори, понеже, като имаш само малка сила, пак си опазил Моето слово и не си се отрекъл от името Ми.
9 Ето, давам ти някои от онези, които са от сатанинско сборище, които наричат себе си юдеи, а не са, но лъжат; ето, ще ги накарам да дойдат и да се поклонят пред краката ти, и да познаят, че Аз те възлюбих.
10 Понеже си опазил Моята заповед да търпиш, и Аз ще опазя теб от времето на изпитанието, което ще дойде върху целия свят да изпита онези, които живеят по земята.
11 Ето ида скоро; дръж здраво това, което имаш, за да не ти отнеме никой венеца.
12 Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог откъдето няма вече да излезе вън; и ще напиша на него името на Моя Бог, и името на града на моя Бог, новия Йерусалим, който слиза от небето от Моя Бог; ще напиша и Моето ново име.
13 Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите.
14 До ангела на лаодикийската църква пиши: Това казва Амин, верният и истински Свидетел, Начинателят на всичко, което Бог е създал.
15 Зная делата ти, че не си студен, нито горещ. О, да беше ти студен или горещ.
16 Така, понеже си хладък – нито горещ, нито студен, ще те изплюя от устата Си.
17 Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаян, нещастен, сиромах, сляп и гол,
18 то съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш и да не станат явни срамотите на твоята голота, и очна мас, за да намажеш очите си, за да виждаш.
19 Онези, които обичам, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш.
20 Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.
21 На този, който победи, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах със Своя Отец на Неговия престол.
22 Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите.

В Първа глава апостол Павел говори за греха на езичниците. Той казва колко грехът е навлязъл в тях, как са предадени на развратен ум. Във Втора глава той говори за греха на юдеите и казва, че не само езичниците, но и юдеите са грешни, защото те казват да не се прави това, което законът казва да не се прави, но те самите също вършат същите грехове като езичниците, и се казва, че поради тях се хули Божието име.

Римляни 1

1 Павел, слуга на Исус Христос, призован за апостол, отделѐн да проповядва благовестието от Бога
2 (което отнапред Той беше обещал чрез пророците Си в святите Писания)
3 за Неговия Син, нашия Господ Исус Христос, Който по плът се роди от Давидовото потомство,
4 а по Дух на святост беше обявен със сила като Божий Син чрез възкресението от мъртвите;
5 чрез Когото получихме благодат и апостолство и в Неговото име да привеждаме в послушност към вярата човеци от всички народи;
6 между които сте и вие, призовани от Исус Христос;
7 до всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призовани да бъдат светии: Благодат и мир да бъдат с вас от Бога, нашия Отец, и Господ Исус Христос.
8 Най-напред благодаря на моя Бог чрез Исус Христос за всички вас за това, че за вашата вяра се говори по целия свят.
9 Понеже Бог, на Когото служа с духа си в благовестването на Неговия Син, ми е свидетел, че непрестанно ви споменавам в молитвите си,
10 като се моля винаги, дано с Божията воля благоуспея най-после сега да дойда при вас.
11 Защото копнея да ви видя, за да ви предам някоя духовна дарба за вашето утвърждаване,
12 и така да се утеша между вас взаимно с вас чрез общата вяра, която е и ваша, и моя.
13 И желая, братя, да знаете, че много пъти се канех да дойда при вас, за да имам някой плод и между вас, както между другите народи; но досега съм бил възпрепятстван.
14 Имам дълг към гърци и към варвари, към учени и към неучени;
15 и така, колкото зависи от мене, готов съм да проповядвам благовестието и на вас, които сте в Рим.
16 Защото не се срамувам от благовестието Христово; понеже е Божия сила за спасение на всеки, който вярва – първо на юдеина, а после и на езичника.
17 Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее.“
18 Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които ограждат истината с неправда.
19 Понеже това, което е възможно да се знае за Бога, им е известно, защото Бог им го изяви.
20 Понеже от създаването на света това, което е невидимо у Него, вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така че човеците остават без извинение.
21 Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но се извратиха чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи.
22 Представяха се за мъдри, а станаха глупци
23 и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четирикраки и на влечуги.
24 Затова според страстите на сърцата им Бог ги предаде на нечистота, така че да се опозорят телата им между самите тях,
25 те, които замениха истинския Бог с лъжлив и предпочетоха да се покланят и да служат на творението, а не на Твореца, Който е благословен довека. Амин.
26 Затова Бог ги предаде на срамни страсти, като и жените им измениха естествената употреба на тялото в противоестествена.
27 Така и мъжете, като оставиха естественото сношение с женския пол, разпалиха се в страстта си един към друг, като вършеха безобразие мъже с мъже и приемаха в себе си заслуженото въздаяние за своето нечестие.
28 И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично,
29 изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, алчност, омраза; пълни със завист, убийство, свада, измама и злоба;
30 клюкари, клеветници, богомразци, нахални, горделиви, самохвалци, изобретатели на злини, непокорни на родителите си,
31 безразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви;
32 които, при все че знаят Божията справедлива присъда, че тези, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват онези, които ги вършат.

Римляни 2

1 Затова и ти си без извинение, о, човече, какъвто и да си, когато съдиш някой друг; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото.
2 А знаем, че Божият съд против тези, които вършат такива работи, е според истината.
3 И ти, човече, който съдиш онези, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съда на Бога, като вършиш и ти същото?
4 Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?
5 Но с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведният съд на Бога,
6 Който ще въздаде на всеки според делата му:
7 вечен живот на тези, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;
8 а пък гняв и негодувание на онези, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;
9 скръб и неволя на всяка човешка душа, която върши зло, първо на юдеина, после и на гърка,
10 а слава, почест и мир на всеки, който върши добро, първо на юдеина, после и на гърка.
11 Понеже Бог не гледа на лице.
12 Защото тези, които са съгрешили, без да имат закон, без закон и ще погинат; и които са съгрешили под закон, под закона ще бъдат съдени.
13 Защото не слушателите на закона са праведни пред Бога; но изпълнителите на закона ще бъдат оправдани
14 (понеже когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то и без да имат закон, те сами са закон за себе си,
15 по това, че те показват действието на закона, написано на сърцата им, за което свидетелства и съвестта им, а помислите им или ги осъждат в спор помежду си, или ги оправдават)
16 в деня, когато Бог чрез Исус Христос ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие.
17 Но ако ти се наричаш юдеин и се облягаш на закон, и се хвалиш с Бога,
18 и знаеш Неговата воля, и изпитваш различните мнения и отбираш най-доброто, понеже се учиш от закона,
19 и си уверен в себе си, че си водач на слепите, светлина на тези, които са в тъмнина,
20 наставник на простите, учител на невръстните, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината,
21 тогава ти, който учиш другите, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?
22 Ти, който казваш да не прелюбодействат, прелюбодействаш ли? Ти, който се отвращаваш от идолите, светотатстваш ли?
23 Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога, като потъпкваш закона?
24 Питам това, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.
25 Понеже обрязването наистина ползва, ако изпълняваш закона; но ако си нарушител на закона, тогава твоето обрязване става необрязване.
26 И така, ако необрязаният пази наредбите на закона, няма ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване?
27 И онзи, който остане в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, няма ли да осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си потъпкал закона?
28 Защото не е юдеин онзи, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно в плътта;
29 а юдеин е този, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога.

Така че, като е заключил и езичници, и юдеи под грях, в Трета глава на Римляни апостол Павел говори за правдата, която е чрез вяра. И това е основната тема на цялото Послание към римляните — правда чрез вяра. Това е благовестието, че макар ние сами със собствени сили да не можем да се спасим, Бог ни спасява по благодат, като ни дава правдата на Исус. Това е разликата между християнството и всички останали религии, защото всички други религии, било то будизъм, хиндуизъм, ислям, всички други религии казват какво човек трябва да направи, как той трябва да живее, как трябва да се усъвършенства със собствени сили, за да може, използвайки всички принципи, на които тези религии учат, да достигне до някаква праведност.

Римляни 3

1 Тогава какво предимство има юдеинът или каква полза има от обрязването?
2 Много, във всяко отношение, а първо, защото на юдеите бяха поверени Божествените писания.
3 Понеже, ако някои бяха без вяра, какво от това? Тяхното неверие ще унищожи ли Божията вярност?
4 Да не бъде! Но Бог нека бъде признат за верен, а всеки човек лъжлив, според както е писано:
„За да се оправдаеш в думите Си
и да победиш, когато се съдиш.“
5 Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, какво има да кажем? Несправедлив ли е Бог, когато стоварва Своя гняв? (По човешки говоря.)
6 Да не бъде! Понеже тогава как Бог ще съди света?
7 Обаче, казваш ти, ако с моята невярност Божията вярност стане по-явна, за Негова слава, то защо и аз, въпреки това, да бъда осъждан като грешник?
8 И защо да не вършим зло, за да дойде добро? (Както някои клеветнически твърдят, че ние така говорим.) На такива осъждането е справедливо.
9 Тогава какво следва? Имаме ли ние някакво предимство над езичниците? Никакво; защото вече обвинихме юдеи и гърци, че те всички са под грях.
10 Както е писано:
„Няма праведен нито един;
11 няма никой разумен,
няма кой да търси Бога.
12 Всички се отклониха, заедно се развратиха;
няма кой да прави добро, няма нито един.“
13 „Гроб отворен е гърлото им; с езиците си ласкаят.“
„Аспидова отрова има под устните им.“
14 „Техните уста са пълни с клевета и горчилка.“
15 „Краката им бързат да проливат кръв;
16 опустошение и разорение има в пътищата им;
17 и те не знаят пътя на мира.“
18 „Пред очите им няма страх от Бога.“
19 А знаем, че каквото казва законът, казва го за онези, които са под закона; за да се затворят устата на всеки и цял свят да се доведе под съда на Бога.
20 Защото нито едно създание няма да се оправдае пред Него чрез дела, изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха.
21 А сега и независимо от закона се яви Божията правда, за която свидетелстват законът и пророците,
22 а именно Божията правда, чрез вяра в Исус Христос, за всички и на всички, които вярват; защото няма разлика.
23 Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога,
24 а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христос Исус,
25 Когото Бог постави за умилостивение чрез Неговата кръв посредством вяра. Това направи, за да покаже правдата Си в прощаване на греховете, извършени по-рано, във времето на Божието търпение,
26 за да покаже, правдата Си в настоящото време и да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исус.
27 И така, къде остава хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? Чрез закона на делата ли? Не, но чрез закона на вярата.
28 И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.
29 Или Бог е Бог само на юдеите, а не и на езичниците? Да, и на езичниците е.
30 Понеже същият Бог ще оправдае обрязаните от вяра и необрязаните чрез вяра.
31 Тогава чрез вяра отменяме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона.

Но християнството е точно обратното. То казва: „Не, ти си грешник и не можеш сам нищо да направиш, затова Бог те спасява чрез Исус Христос“. Това е добрата вест. Ние сме спасени по благодат и не само сме спасени, но Бог ни прави част от Неговото семейство, да бъдем Негови. И след това, от тази позиция на новородени хора, Бог ни насърчава да живеем според званието, което имаме. Слава на Бога!

Така че в Първа глава се говори за греха на езичниците, във Втора глава — за греха на юдеите, в Трета глава — за правдата чрез вяра, в Четвърта глава апостол Павел дава примери за правда чрез вяра, като говори за патриарсите. Говори за Авраам, говори за Давид. В Пета глава той говори за ползите от правдата чрез вяра, където говори за това, че оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога и достъп до Божието присъствие. Слава на Бога!

Римляни 4

1 И така, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е намерил по плът?
2 Защото ако Авраам се е оправдал чрез дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.
3 Понеже какво казва Писанието: „Авраам повярва в Бога и това му се вмени за правда.“
4 А на този, който върши дела, неговата награда не се зачита като дар на милост, а като дължима отплата;
5 а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяраму се вменява за правда.
6 Както и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог вменява правда, независимо от делата:
7 „Блажени онези, чиито беззакония са простени,
чиито грехове са покрити.
8 Блажен е онзи човек, на когото Господ няма да зачете грях.“
9 Обаче това блаженство само за обрязаните ли е или и за необрязаните? Понеже казваме: „На Авраам вярата се зачете за правда.“
10 Тогава как му се зачете? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан.
11 И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се зачете правдата на тях,
12 и отец на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на онази вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато е бил необрязан.
13 Понеже обещанието към Авраам или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, а чрез правдата от вяра.
14 Защото ако наследници са тези, които се облягат на закона, то вярата е празна и обещанието – осуетено;
15 понеже законът докарва не обещание, а гняв; а където няма закон, там няма престъпление.
16 Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е отец на всички ни
17 (както е писано: „Направих те отец на много народи“) пред Бога, на Когото повярва, Който съживява мъртвите и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.
18 Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според казаното: „Толкова ще бъде твоето потомство.“
19 Без да отслабне във вяра, той вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба,
20 обаче не се усъмни относно Божието обещание чрез неверие, а се закрепи във вяра и отдаде слава на Бога,
21 уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни.
22 Затова му се вмени за правда.
23 Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него,
24 но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исус, нашия Господ,
25 Който бе предаден за прегрешенията ни и бе възкресен за оправданието ни.

Римляни 5

1 И така, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос,
2 посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тази благодат, в която стоим и се радваме поради надеждата за Божията слава.
3 И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост,
4 а твърдостта – изпитана правда, а изпитаната правда – надежда.
5 А надеждата не посрамва, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения ни Свят Дух.
6 Понеже когато ние бяхме още немощни, на определеното време Христос умря за нечестивите.
7 Защото едва ли ще се намери някой да умре даже за праведен човек (при все че е възможно да дръзне някой да умре за добрия).
8 Но Бог показва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.
9 Затова много повече сега, като се оправдахме чрез Неговата кръв, ще се избавим от Божия гняв чрез Него.
10 Защото ако бяхме примирени с Бога чрез смъртта на Неговия Син, когато бяхме неприятели, колко повече сега, като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот!
11 И не само това, но и се хвалим в Бога чрез нашия Господ Исус Христос, чрез Когото получихме сега това примирение.
12 Затова, както чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха смъртта, и по този начин смъртта мина във всички човеци, понеже всички съгрешиха.
13 Защото и преди закона грехът беше в света, обаче грях не се вменява, когато няма закон.
14 Въпреки това от Адам до Моисей смъртта царува и над онези, които не бяха съгрешили според престъплението на Адам, който е образ на Бъдещия.
15 Но дарът не е такъв, каквото беше прегрешението; защото ако поради прегрешението на единия измряха мнозината, то Божията благодат и дарът чрез благодатта на един Човек, Исус Христос, много повече се преумножи за мнозината.
16 И дарът не е такъв, какъвто беше съдът, чрез прегрешението на един; защото съдът доведе от един грях до осъждане, а дарът – от много прегрешения за оправдание.
17 И ако поради прегрешението на един смъртта се възцари чрез него, единия, то много повече онези, които приемат изобилно благодатта и дара на оправданието, ще царуват в живота чрез Единия Исус Христос.
18 И така както чрез едно прегрешение дойде осъждането на всички човеци, така и чрез едно праведно дело дойде на всички човеци оправданието, което докарва живот.
19 Защото както чрез непослушанието на един човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на Единия мнозината ще станат праведни.
20 А отгоре на това дойде и законът, за да се умножи прегрешението; а където се умножи грехът, преумножи се благодатта;
21 така че както грехът беше царувал и докара смъртта, така да царува благодатта чрез правдата и да докара вечен живот чрез Исус Христос, нашия Господ.

И след това в Шеста глава той започва да говори за правдата чрез вяра и греха. Шеста глава е главата за греха. В Седма глава той говори за закона — правдата чрез вяра и закона. И в Осма глава той говори за правдата чрез вяра и Духа. Тоест, ако ги разделим тези осем глави на три части: Първа и Втора глава говорят за греха — всички са грешни; Трета, Четвърта и Пета говорят за правдата чрез вяра; а Шеста, Седма и Осма говорят за освещението. Тоест можем да ги разделим на три части: грехът (Първа и Втора глава), правдата чрез вяра (Трета, Четвърта и Пета) и освещението (Шеста, Седма и Осма).

Римляни 6

1 Тогава какво? Да кажем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта?
2 Да не бъде! Ние, които сме умрели спрямо греха, как ще живеем вече за него?
3 Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Исус Христос, кръстихме се в смъртта Му?
4 Затова чрез кръщението ние се погребахме с Него да участваме в смърт, така че както Христос бе възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.
5 Защото ако сме се съединили с Него чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото;
6 като знаем това, че нашето старо естество беше разпънато с Него, за да се унищожи тялото на греха, за да не робуваме вече на греха.
7 Защото който е умрял, той е оправдан от греха.
8 Но ако сме умрели с Христос, вярваме, че и ще живеем с Него,
9 като знаем, че Христос, като бе възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него.
10 Защото със смъртта, с която умря, Той умря за греха веднъж завинаги; а живота, който живее, живее го за Бога.
11 Така и вие смятайте себе си за мъртви за греха, а живи за Бога в Христос Исус.
12 И така, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, за да не се покорявате на неговите страсти.
13 Нито предоставяйте телесните си части като оръдия на неправдата; а предоставяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите и телесните си части на Бога като оръдия на правдата.
14 Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.
15 Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!
16 Не знаете ли, че на когото предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на онзи, на когото се покорявате – било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?
17 Благодарение обаче на Бога, че като бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на онзи образец на учението, който ви бе предаден,
18 и, освободени от греха, станахте слуги на правдата.
19 (По човешки говоря поради немощта на вашето естество.) Защото както предоставяхте телесните си части за слуги на нечистотата и на беззаконието, което докарва още беззаконие, така сега предоставете частите си като слуги на правдата, която докарва святост.
20 Защото когато бяхте слуги на греха, не бяхте обуздавани от правдата.
21 Какъв плод имахте тогава от онези неща? Неща, за които сега се срамувате, защото краят им е смърт.
22 Но сега, като се освободихте от греха и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към святост, която води към вечен живот.
23 Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ.

Римляни 7

1 Или не знаете, братя (защото говоря на човеци, които знаят какво е закон), че законът владее над човека, само докато той е жив?
2 Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, докато той е жив; но когато мъжът умре, тя се освобождава от закона на мъжа.
3 И така, ако докато е жив мъжът ѝ, тя се омъжи за друг мъж, става прелюбодейка; но ако умре мъжът ѝ, свободна е от този закон и не става прелюбодейка, ако се омъжи за друг мъж.
4 И така, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с Друг, т. е. с Възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.
5 Защото когато бяхме плътски, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действаха в нашите телесни части, за да принасяме плод, който докарва смърт;
6 но сега, като умряхме спрямо това, което ни държеше, освободихме се от закона; така че ние служим по нов дух, а не по старата буква.
7 Тогава какво? Да кажем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но, напротив, не бих познал греха, освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: „Не пожелавай.“
8 Но понеже грехът се възползва от заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.
9 И аз някога бях жив без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях:
10 намерих, че самата заповед, която беше дадена да докара живот, ми докара смърт.
11 Защото грехът, като използва възможността чрез заповедта, ме измами и ме умъртви чрез нея.
12 Така че законът е свят и заповедта – свята, праведна и добра.
13 Тогава това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът, за да се покаже, че е грях, ми причини смърт чрез това добро нещо, така че чрез заповедта грехът да стане много по-греховен.
14 Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.
15 Защото не зная какво правя; понеже не върша това, което искам, а онова, което мразя, него върша.
16 Обаче, ако върша това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър.
17 Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене.
18 Защото зная, че у мене, т. е. в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.
19 Защото не върша доброто, което желая, а злото, което не желая, него върша.
20 Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее у мен.
21 И така, намирам този закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо.
22 Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;
23 но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.
24 Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?
25 Благодаря на Бога! Има избавление чрез Исус Христос, нашия Господ. И така, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта – на греховния закон.

Римляни 8

1 И така, сега няма никакво осъждане на тези, които са в Христос Исус, които ходят не по плът, но по Дух.
2 Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христос Исус от закона на греха и на смъртта.
3 Понеже това, което беше невъзможно за закона, поради това, че беше слаб чрез плътта, Бог го извърши, като изпрати Своя Син в плът, подобна на греховната плът, и в жертва за грях, и осъди греха в плътта,
4 за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, а по Дух.
5 Защото тези, които са плътски, копнеят за плътското; а тези, които са духовни – за духовното.
6 Понеже копнежът на плътта значи смърт, а копнежът на Духа значи живот и мир.
7 Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може;
8 и тези, които са плътски, не могат да угодят на Бога.
9 Вие обаче не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.
10 Обаче ако Христос е във вас, то при все че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата.
11 И ако обитава във вас Духът на Този, Който е възкресил Исус от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христос Исус от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, Който живее във вас.
12 И така, братя, ние имаме длъжност, обаче не към плътта, за да живеем плътски.
13 Защото ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате порочните навици на тялото, ще живеете.
14 Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове.
15 Защото не сте приели дух на робство, та пак да живеете в страх, а сте приели дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Отче!
16 Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чеда.
17 И ако сме деца, тогава сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос; и ако страдаме с Него, да се и прославим заедно с Него.
18 Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие за нас.
19 Защото творението с усърдно очакване копнее да види откриването ни като Божии синове.
20 Понеже творението беше подчинено на немощ не по своя воля, а чрез Този, Който го подчини,
21 с надежда, че и самото творение ще се освободи от робството на тлението и ще премине в славната свобода на Божиите деца.
22 Понеже знаем, че цялото творение в съвкупност стене и се мъчи досега.
23 И не само то, но и ние, които имаме първите плодове на Духа, и самите ние въздишаме в себе си и очакваме осиновението си, т. е. изкупването на нашето тяло.
24 Защото с тази надежда ние се спасихме; а надежда, когато се вижда изпълнена, не е вече надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда?
25 Но ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.
26 Така също и Духът ни помага в нашата немощ – понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания;
27 а Този, Който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото Той ходатайства за светиите по Божията воля.
28 Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение.
29 Защото които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя;
30 а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда; а които оправда, тях и прослави.
31 И така, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?
32 Онзи, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как няма да ни подари заедно с Него и всичко?
33 Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава?
34 Кой е онзи, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и беше възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога и Който ходатайства за нас?
35 Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли или утеснение, гонение или глад, голота, беда или меч?
36 Както е писано: „Убивани сме заради Тебе цял ден; смятани сме като овце за клане.“
37 Но във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил.
38 Защото аз съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито началства, нито сили, нито настояще, нито бъдеще,
39 нито височина, нито дълбочина, нито кое и да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ.

И като оставим Първа и Втора, ще се спрем повече на Трета, Четвърта, Пета и Шеста, Седма и Осма. Значи, в Трета, Четвърта и Пета глава той говори всъщност за два закона. Единият закон е законът на делата. Закон на делата, казва той. И този закон на делата учи, че ти вършиш добри дела и чрез тези дела угаждаш на Бога и изпълняваш закона. Но той казва, че това не може да помогне на хората, защото те са грешници. И на закона на делата е противопоставен законът на вярата. Той говори за един друг закон, който е законът на вярата. И този закон на вярата, казва той, изключва хвалението. Никой не може да каже: „Аз постигнах това“, защото ти не можеш. Но чрез вяра в Исус, Исус го направи за мен. Това е законът на вярата и законът на хвалението, отправен към Исус Христос. Нали така?

И след това обаче, всъщност в Трета, Четвърта и Пета глава се говори за оправдание. Тоест той ни казва: вие сте праведни чрез вяра. Не защото вие сте праведни — вие сте грешници, но сте праведни, защото Бог ви прави праведни заради вашата вяра в Исус. Законът на вярата е всъщност един вид обмен или замяна, както правиш обмяна на валута, нали?

Ти отиваш при Бог, даваш Му твоята вяра в Исус, Той казва: „О, ти имаш вяра, добре, ето ти правда.“ И ти имаш правда, и си толкова праведен, колкото Исус е праведен, което е невероятно. И след като сме оправдани, след това, в оправданието не е краят на християнския живот. И затова започнах да говоря за християнския живот и как ние повярваме, кръщаваме се и се получаваме. И ние сме оправдани, трябва да знаем всички, че ние сме оправдани, и да имаме увереност в нашия дух за нашето спасение.

Римляни 8:16

16 Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чеда.

Защото апостол Павел казва, че Духът свидетелства в нашия дух, че сме Божии деца. Тоест, при кого си повярвал? Ти имаш Святия Дух, Който ти казва в тебе: „Да, ти се помоли, да, ти повярва в Исус Христос и да, ти имаш вечен живот.“ В една от нашите песни се казва: „Свидетелство в сърце си имам аз.“ „Свидетелство в сърце си имам аз.“ Та свидетелството в сърцето е свидетелството на Святия Дух, че ти си оправдан, че ти си спасен.

Така че това е трета, четвърта и пета глава. Ние сме спасени, ние сме оправдани. Но след това в шеста, седма и осма глава там се говори всъщност за освещението. Нека всички да кажем: „Освещение.“ Амин. Така че след оправданието идва освещението. И там, в шеста, седма и осма глава, се говори за други два закона. Значи, кои бяха законите в трета, четвърта и пета глава? Единият беше законът на делата, другият е законът на вярата. А в шеста, седма и осма глава са други два закона. Единият е законът на греха, а другият е законът на Духа.

Значи, законът на греха и законът на Духа. Няма да ги объркате, аз толкова пъти ви го обяснявам, че вие не можете да ги забравите. Преди това бяха законът на делата и законът на вярата, а в шеста, седма и осма глава са законът на греха и законът на Духа. И от тези глави шеста говори за греха, седма за закона, а осма за Духа. Не запомнихте ли това? Така че Римляни осма глава е главата на какво? На Духа. 1 Коринтяни тринадесета глава е главата на какво? На любовта. Йоан седемнадесета глава?

За първосвещеническата молитва на Исус. Трябва да ги знаете тези глави, трябва да знаете целия Нов Завет. Трябва да ги знаете, не само да ги записвате, трябва да ги прочитате, да си ги научите, да си ги знаете. На сън да ви бутнат, да можете да ги кажете. Защото Словото, Новият Завет, трябва да влезе в нашите сърца. И когато влезе в сърцата ни, Словото произвежда духовен живот. И така, навлизаме в тази шеста глава, в която говорим за греха и за свободата от греха.

И именно миналия път ние говорихме за първата част на главата. Главата има 23 стиха и може да се раздели на две части от въпросите. От първи до четиринадесети стих апостол Павел отговаря на въпроса от първи стих.

Римляни 6:1

1 Тогава какво? Да кажем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта?

Въпросът в първи стих беше: „Тогава какво? Да кажем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта?“ Апостол Павел обяснява и казва: „Да не бъде!“ И след това в петнадесети стих той отново задава въпроса:

Римляни 6:15

15 Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!

„Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат?“ И отново казва: „Да не бъде!“ И всъщност ние миналия път говорихме най-вече за първите четиринадесет стиха и говорихме, че тези четиринадесет стиха могат да се разделят на три части. И в първата част той говори за това, което знаем. Това, което знаем. И говорим за три ключови думи в този текст. И първата е „това, което знаем“. И той казва „това, което знаем“, защото започва така в трети стих:

Римляни 6:3

3 Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Исус Христос, кръстихме се в смъртта Му?

„Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Исус Христос, кръстихме се в смъртта Му?“ И той говори: „Ние знаем, че сме мъртви към греха, защото сме идентифицирани с Христос. Той е умрял и понеже ние сме идентифицирани с Него, ние също сме умрели.“ Нали си спомняте, говорихме за матрешките. Нали знаете, една матрешка, друга матрешка. И това, което се случва с едната матрешка, се случва и с тази, която е в нея. Нали така? Така че Бог ни е поставил в Исус, и когато Исус умря, и ние умряхме заедно с Него. И той казва: „Ние знаем, ние знаем това нещо.“

И той казва в шести стих:

Римляни 6:6

6 като знаем това, че нашето старо естество беше разпънато с Него, за да се унищожи тялото на греха, за да не робуваме вече на греха.

„Като знаем това, че нашето старо естество беше разпънато с Него, за да се унищожи тялото на греха.“ Нашето старо естество е всъщност грешното ни естество. Все едно, че има една друга матрешка, която е тялото на греха, която е зародишът на греха, която е в това старо наше естество. И то беше разпънато, за да се унищожи тялото на греха, за да не робуваме вече на греха. Слава на Бога! И след това в девети стих казва:

Римляни 6:9

9 като знаем, че Христос, като бе възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него.

„Като знаем, че Христос, като бе възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него.“ Защото със смъртта, с която умря, Той умря за греха веднъж завинаги, а живота, който живее, живее го за Бога. Така че, понеже сме станали нови създания в Исус Христос, затова като нови създания трябва да живеем нов живот. И този нов живот не е живот на грях, но е живот на правда. Така че това е това, което знаем. И след това втората част е, че ние трябва да се считаме. В единадесети стих се казва:

Римляни 6:11

11 Така и вие смятайте себе си за мъртви за греха, а живи за Бога в Христос Исус.

„Така и вие смятайте себе си за мъртви за греха, а живи за Бога в Христос Исус.“ И ние говорихме за това „смятайте“, че всъщност това означава и ние да се считаме за мъртви към греха, да мислим, че сме мъртви. Да имаме съзнанието за това. Аз, като бях младеж и когато четях тези неща в Посланието към римляните, разбрах, че аз съм мъртъв и напечатах един некролог. И го сложих на вратата на 26-ти блок в „Славейков“ и комшийките изтръпнаха. Защото излизайки нагоре, виждат некролог и на некролога пише: „Смилен Кръстев умрял в Исус Христос и възкръснал за нов живот с Него.“

Но това ми помогна, защото аз казах: „Аз съм мъртъв към греха.“ Това трябва да знаем, че ние сме мъртви към греха хора. И след това той казва да се считаме за мъртви, тоест, ако грехът дойде към тебе, ти трябва да кажеш: „Аз се разграничавам, аз съм мъртъв към тебе.“ Начинът да се справим с греха е чрез вяра в Исус Христос. Тоест, както ние се спасяваме чрез вяра – всичко в духовния живот става чрез вяра – така и ние се борим с греха чрез вяра. Трябва да вярваме, че сме мъртви, да знаем, че сме мъртви, да се считаме за мъртви, да имаме съзнанието, че сме мъртви към греха, а живи към Бога и към правдата.

И тогава третият глагол, който е тук особено важен, е в тринадесети стих. И там се казва:

Римляни 6:13

13 Нито предоставяйте телесните си части като оръдия на неправдата; а предоставяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите и телесните си части на Бога като оръдия на правдата.

„Нито предоставяйте телесните си части като оръдия на неправдата; а предоставяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите и телесните си части на Бога като оръдия на правдата.“ Вижте, тази дума „предоставяйте се“ е много важна. Много е важна. Ние веднъж бяхме на една сватба и пастор Ючо Ефтимов говореше за младоженците, и там се говореше за това, че Исус очиства църквата чрез водно умиване чрез Словото – това е Ефесяни пета глава – за да я представи на Себе Си църква славна, чиста, свята и непорочна. Така че това представяне всъщност означава отдаване, както една жена, една мома, която се влюбва в един мъж. Тя на никой друг не е дала девствеността си и не се е предала на никой друг.

Когато една жена обикне един човек, тя казва: „Аз го обичам и аз ще му се отдам, защото го обичам. Аз вярвам в него, той е единственият, той е мъжът, той е моят човек. Аз го обичам, аз ще бъда негова”. И тогава тя му се отдава, тя му се представя и тя не крие нищо от него, разкрива му се, отдава му се и това е представяне. Защото тя му се доверява, че той няма да ѝ направи нищо лошо, той няма да злоупотреби с нея. Той я обича, той ще я цени, той ще бъде нежен към нея, той ще я направи щастлива.

И това означава всъщност ние да се предаваме на Бог. Тоест, когато ние Го обичаме, ние се предаваме на Бога и казваме: „Господи, аз съм Твой, прави с мен каквото Ти искаш, аз знам, че всичко, което Ти искаш, е добро”. И се казва конкретно не само да предаваме себе си, но се казва: „представете частите си като оръдия на Бога”.

Римляни 6:13

13 Нито предоставяйте телесните си части като оръдия на неправдата; а предоставяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите и телесните си части на Бога като оръдия на правдата.

Това означава да кажеш: „Господи, вземи краката ми, нека моите крака да ходят в Твоите пътища, нека моите крака да не отиват там, където Ти, Исусе, не би отишъл”.

Така ние можем да разберем кое е угодно и кое не е угодно на Бога. Ако си представяме Исус на това място, където не Му е мястото и Той не би отишъл, ние трябва ли да ходим там? Не! Трябва да ходим там, където Исус ходи. И ние трябва да казваме: „Господи, вземи краката ми, отиди там, където Ти искаш да отидеш”. Ние трябва да кажем: „Господи, ръцете ми — вземи ги и прави с тях това, което Ти искаш да правиш. Вземи очите ми, гледай с тях това, което Ти искаш да гледаш. Вземи устата ми, говори това, което Ти искаш да говориш”.

Тоест да представяме себе си и частите си на Бога като оръдия или инструменти на правда. Така че това са трите глагола в първата част на главата. „Знаейки” — да знаем какво? Че сме мъртви към греха. След това — да считаме себе си, да имаме съзнанието, да го признаваме, да гледаме на себе си по този начин, че сме мъртви. И най-накрая — да отдаваме, да предаваме себе си или да се отдаваме на Бога.

СВОБОДА ОТ ГРЕХА ПОД БЛАГОДАТТА

И така стигаме до втората част, която започва с 15 стих. И там се казва: „Тогава какво?” 14 стих казва: „Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат”.

Римляни 6:14

14 Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.

15 стих казва: „Тогава какво? Да грешим ли, като не сме под закон, а под благодат?” И се казва: „Да не бъде!”

Римляни 6:15

15 Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!

Тоест в тази 6 глава ясно се казва, че правдата чрез вяра не е учение, което позволява грях. Учението за правдата чрез вяра не е учение, което позволява грях.

Но вижте, апостол Павел… някои хора си казват сега: „Пасторе, защо не ни кажеш: не прави това, не прави това, не прави това!” Но апостол Павел не ни казва просто: „Хора, не грешете, точка”. Не, той го обяснява. И той използва илюстрации, използва различни неща, за да може хората да бъдат убедени. И това е, което и аз правя. Аз желая нашата църква всеки ден да бъде убедена в Божиите думи. Убедена в апостолското учение. Убедена, че е оправдана чрез вяра. Но също така убедена, че след като сме оправдани чрез вяра, ние не можем да си мислим, че можем да живеем в грях.

Оправданието чрез вяра означава нов живот, и чрез този нов живот ние живеем за Бога, и този живот е живот без грях. Това не означава, че сме безгрешни, защото ние пак можем да паднем в греха, но ние няма да оставаме в него, а ще се борим с него — с Божията сила и с Божията благодат. Защото всъщност на греха, в тази първа част, апостол Павел противопоставя послушанието. Защото от 16 стих той казва: „Не знаете ли, че комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на онзи, на когото се покорявате — било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?”

Римляни 6:16

16 Не знаете ли, че на когото предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на онзи, на когото се покорявате – било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?

Така че той противопоставя греха и послушанието. И всъщност това, което се случва с нас, е, че ние трябва да знаем, че чрез Исус Христос — и това е също добрата вест — ние сме свободни да не грешим. Така ли е или не е така?

Всъщност хората в този свят, които си мислят, че са свободни, казват: „Ние сме свободни”. Но ако те са свободни да грешат, това свобода ли е или е робство? Ако ти си свободен и мислиш, че си свободен да си правиш каквото си искаш, това свобода ли е или е робство, ако ти в тази свобода избираш да грешиш? Робство. Защото всъщност, когато ти избираш да се предадеш на греха и да вършиш този грях, ставаш роб на този грях. Защото можеш ли да спреш да го правиш, ако се пристрастиш? Не можеш. Ти, ако се предадеш на алкохола, можеш ли да се освободиш от този алкохол? Много трудно. Много трудно, да не кажем невъзможно, защото има много алкохолици, които разрушават семействата си, разрушават здравето си и накрая просто умират.

Ако ти се предадеш на нещо друго, което правиш, например цигарите — можеш ли да се освободиш от цигарите лесно? Този никотин, той иска ти да пушиш. Иска. И ти можеш да кажеш: „Не искам, не искам, няма да пуша днес, няма да пуша днес”, но до края на деня пак казваш: „Ще запаля една цигара да се успокоя”. Поне веднъж. Тоест ти си зависим. Тоест ти ставаш роб, ако предаваш себе си. И това е начинът ние да се освободим. Защото има свобода, има освобождение от всеки порок.

Но за да се освободим, ние трябва да се идентифицираме с Христос, да повярваме, че сме мъртви. И ако ние повярваме и се считаме за мъртви, когато това желание дойде, ние трябва да кажем: „Не, аз вече съм нов човек”. И тогава предаваме себе си не на греха, а на Бога. Тогава ние ставаме слуги на правдата. Ставаме слуги на правдата. Ние можем да бъдем свободни. Това е добрата вест. Естествено, зад всичко стои Сатана. Зад всичко стои Сатана.

Но всъщност това е освещението. Тоест един човек, който не е достигнал до това освещение, не трябва да си мисли, че той няма оправдание. Аз това казвам — че това е всъщност добрата вест, че ние сме оправдани, ние сме спасени. Защото Сатана идва и започва да те обвинява, и ти казва: „Ти си грешен, ти си недостатъчен, ти не трябва дори да стъпваш в тази църква”. И така той те отделя от Бог и тогава ти може да умреш. Но ако ти знаеш, че си оправдан, и оттам нататък започваш да се храниш със Словото, започваш да се молиш, започваш да се изпълваш с Духа — и вече с това изпълване с Духа, чрез закона на Духа, ти можеш да победиш закона на греха.

Чрез закона на благодатта ти можеш да победиш закона на греха. Чрез послушанието, което докарва правда, ти можеш да победиш греха. Но това е процес на освещение. Но трябва да вярваме, трябва да вярваме, че сме мъртви към греха, и след това да се предаваме. И всъщност това предаване апостол Павел го развива в тази втора част на главата, където той говори за това предаване — че на когото предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на този, на когото се покорявате: било на греха, който докарва смърт, или на правдата, която докарва святост.

Тоест ние никога няма да бъдем съвършени до деня, в който Бог ни направи съвършени, и това ще бъде при нашата смърт и в славата, но ние се стремим към съвършенството. И този стремеж, ако е искрен, искреният стремеж към съвършенство е всъщност освещението. И стремежът към това съвършенство не е защото така ние ще угодим на Бога, защото казахме, че ние вече сме оправдани, но стремежът към освещението е, за да бъдем достойни за званието, което имаме. Защото званието, което имаме, е светии.

МОТИВЪТ ЗА ОСВЕЩЕНИЕТО: БОЖИИТЕ МИЛОСТИ

Римляни 12:1-2

1 И така, моля ви, братя, поради Божиите милости да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.
2 И недейте се съобразява с този век, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит какво е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено.

Стремежът към освещението, мотивът е Божиите милости. Вижте, тази дума за благодат всъщност означава… Представете си един богаташ в древността, който е рабовладелец, той има всичко. И той обаче, имайки всичко, имайки много, имайки имот, започва да бъде благодетел. И той гледа там един от неговите роби, вика го и казва: „От какво имаш нужда?“ Той казва: „Ами, нямам къща.“ „А, така ли? Ето ти една къща.“ „Той на мен ли даде къща? Аз съм роб, пък не заслужавам, а той ми дава къща. Защо той ми дава тази къща?“

И той е много добър. Но всъщност този богатият човек, който раздава така, защо го прави? Защото по този начин, чрез това раздаване, той ще получи лоялност. Той ще получи хора, които са му верни, разбирате ли? Защото ако той ти е дал на тебе една къща и ти чуеш, че някой прави бунт срещу него, ще му кажеш или няма да му кажеш? Ще му кажеш, защото той ти е направил добро. Той ти е дал къща, да кажем. Или ти му кажеш, че имаш нужда от кула, и той ти даде кула. Той, като ти е дал къща, ти е дал и кула. Ти ще го обичаш ли? Ще го обичаш. Защото той ти дава нещо, което ти не заслужаваш, но той ти го дава. Това е благодатта.

Той ти дава правда! По-благодатно е така, нали? Ти си грешник, не заслужаваш нищо, а Той ти дава правда. Ще Го обичаш ли? Ще Го обичаш. Ти имаш много грехове, много сметки, големи заеми. Един милион лева, не знам колко. Той ти казва: „Прощавам ти заема.“ Ще Го обичаш ли?

Как няма да Го обичаш? Но именно това е мотивът за освещението. Тоест ти няма да кажеш: „Аз ще спра цигарите, понеже така ще се покажа пред вярващите.“ Ти ще кажеш: „Аз ще ги спра, защото обичам Господа.“ Заради любовта. Той е направил толкова много за мен. Той ме обича. Така че аз предпочитам да бъда един грешник, спасен по благодат, отколкото един „праведник“ в кавички, който се опитва да се спасява със собствени сили, като изпълнява закона или някакви правила, които си налага или смята, че Бог му ги налага.

Защото такъв човек няма шанс да се спаси, а грешникът, който се спасява по благодат, има шанс. Но спасени по благодат, ние не можем да останем в греха. И аз ще ви кажа тук заключението на всичко. Ние не сме спасени чрез дела, но сме спасени за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим. Защото ако се връщаме в греха, ние ставаме като прасе, което се валя в калта, или като куче, което се връща към повърнатото си. И аз ще ви кажа този пример.

Веднъж нашето куче, казваше се Джина… Джина беше в 26-ти блок, вързана за тръбите, и аз я разхождах и бях много горд с нея. Но тя не беше в някоя къща, тук имате къщи, колибки, а беше в апартамента, на пода с мозайка. Един ден обаче Джина беше болна и повърна. И там всичко се вижда, защото това не е навън, не е на пръстта някъде, а на мозайката. Там се оставя повърнатото. И докато аз отида да взема парцала и да чистя, връщам се и виждам как тя започна да ближе това повърнато.

И тогава Бог ми показа, че Словото Му е вярно, че тази пословица е наистина истинска, защото се казва, че кучето се връща на бълвоча си. И това е, защото това е неговото естество. Това е куче, не агънце, а куче, което се връща да си ближе повърнатото. Това е картината на оправдания светия, който се връща в греха. Когато ти се връщаш в греха, знай, че ти си като това куче, което се връща на повърнатото си. Гнусно ли е това? Искам грехът и връщането в греха да ни се отврати.

И точно така ни вижда Бог, когато ние се върнем обратно на повърнатото, на бълвоча, на тинята, на мръсотията на греха, от който Той ни е избавил. И знай, че това е гнусно. Не ми се говорят такива неща, но това е Божието Слово. Защото Бог желае ние да се отвратим от греха, той да ни стане гнусен и ние да го намразим, защото грехът е тиня, грехът е мръсотия, грехът е болест, грехът е зараза, грехът е утайка, грехът е отпадни води. Грехът е най-мръсното от най-мръсното, за което може да се сетите, грехът е най-отвратителното от най-отвратителното. Той е мерзост, гнусотия.

Затова това, което ви проповядвам днес, е: намразете го, бягайте от него, чрез Духа умъртвявайте телесните действия, които ви тласкат към него, не промисляйте за страстите си. Така че нека Бог да ни помогне във всичко това.

МОЛИТВА

Боже, благодарим Ти за Твоето Слово и, Господи, Ти ни дай да живеем в оправданието на святостта. Дай ни да не се връщаме в греха, но, Господи, да живеем живот на оправдание и святост. Покланяме Ти се и Ти благодарим. Дай, Господи, всеки ден да разбираме Твоето Слово, дай ни, Господи, да го разбираме, дай ни, Татко, Духът да работи, да го впише в нас, Господи. Така че, осъзнавайки благодатта Ти, осъзнавайки милостта Ти, осъзнавайки любовта Ти, това, което ние не заслужаваме, но Ти си ни го дал, ние да Те обичаме и да желаем да Ти угодим, защото Ти си бил и си толкова невероятно добър, толкова невероятно милостив. Ние Ти благодарим, защото Ти, Исусе, си всичко за нас. Ние Ти благодарим, Отче, за това, че Ти си Този, Който ни оправдаваш, благодарим Ти за тази любов. Ние Те молим, помогни ни да живеем достойни за званието, което Ти си ни дал. И аз Те моля за всеки един, моля Те особено за младите, за възрастните, Господи, работи в нас. Дай не със собствени сили, но с благодатта Ти ние да живеем този живот, който Ти си предназначил за нас – пълноценен живот, чрез който да бъдем за благословение на другите. Молим се за това в името на Исус. Алилуя! Амин.

СИМВОЛИКАТА НА БЕЗКВАСНИЯ ХЛЯБ

Това означава, че вътре няма сложена мая. И тази питка, това, че е безквасен хляб, означава, че тялото на Исус беше безгрешно. Квасът в Библията е символ на греха. Така че питката е безквасна, което символизира чистотата на Исус, защото в Него няма квас, в Него няма грях. И това също символизира това, че и в нас не трябва да има грях. И тази питка всъщност символизира тялото на Исус Христос.

1 Коринтяни 11:24

24 и като благодари, разчупи и каза: Това е Моето тяло, което е разчупено за вас; това правете за Мое възпоменание.

Защото по време на Господната вечеря се казва, че Той взе хляб, благодари, разчупи го и им каза: „Вземете, яжте, това е Моето тяло, което за вас се дава.“ Така че, когато ние ядем от този хляб, ние трябва да си спомняме за Исус.

Нашите мисли трябва да бъдат насочени към Исус. Да си спомним, че Той умря на кръста за нашите грехове и че предаде Себе Си, стана жертва за нас. И също по време на Господната вечеря ние пием вино. И това вино всъщност е символ на Новия завет. Значи в Исус Христос по време на Господната вечеря се казва, че Той взе чаша. Понеже бяха малко хора, имаха една чаша. Сега ние, понеже сме много и не искаме да си предаваме зарази и така нататък, затова всички си пият от отделна чашка.

Но всъщност тези отделни чашки са символ на една чаша. Значи са ново вино от една чаша. Един хляб и една чаша. И всъщност, когато пием от това вино, ние си спомняме за Новия завет. Значи Исус казва, и апостол Павел казва, че всъщност това е чашата на Новия завет в Христовата кръв, която се пролива за прощение на греховете. А какъв беше този Нов завет? Значи Старият завет беше: „Вие спазвате закона Ми и Аз ви благославям“. Новият завет е: „Аз отнемам каменните ви сърца и ви давам меки сърца“.

Това е новорождение. И Новият завет е: „Греховете ви и беззаконията ви няма да помня вече“. Това е добрата вест. Тоест Бог казва: „Колкото е далеч изток от запад, толкова отдалечавам греховете ви от вас и повече не ви виждам грешни, а ви виждам праведни“. Така че, когато пием от тази чаша, ние си спомняме, че нашите грехове са простени, че кръвта на Исус е платила за тези грехове. И оттам нататък ние си спомняме, че сме в завет с Бог. Както при брака ти си в завет с твоя брачен партньор, така ние сме в завет с Бог.

Всеки ден чрез кръщението, когато ние вземем водно кръщение, ние сключваме завет с Бог. И в този завет Той ни казва: „Аз съм твой Бог“. И това е невероятно. Значи Бог е наш Бог, това означава, че Той е на наша страна, Той ще ни защитава, Той ще ни помага, Той ни дава вечен живот, Той ни пази. Той казва: „Аз съм твой Бог“. От наша страна ние казваме на Него: „Аз съм Твой“. Както казахме: „Аз Ти се предавам, аз съм Твой, аз ще правя това, което Ти искаш“.

„Ти си мой и Аз съм Твой“. Това е Новият завет. Защото Той казва: „Вие ще бъдете Мои люде, Аз ще бъда ваш Бог“. Тоест тук става въпрос не само лично, но също и общо. И затова Господната вечеря трябва да се взема общо от всички. В Господната вечеря има този обществен елемент, църковен елемент. Защото този хляб е не само символ на Христовото тяло, но също е символ на Църквата, която е Христово тяло. Тоест, когато ти вземаш от този хляб, това означава, че ти казваш: „Аз съм част от Църквата“.

Някои казват: „Кога мога да не ям от Господната вечеря?“ Не можеш да ядеш от Господната вечеря, ако си се отцепил от Църквата. Тогава не можеш, защото си се отцепил от Църквата. Защото апостол Павел казва: „Ако има разделение между вас, не може да ядете от Господната вечеря“. Защото тогава, по време на първи век, имало роби, а другите са били свободни. Не са имали работа, отивали са по-рано на църква и са изяждали хляба, изпивали виното, понеже те са го правили по време на дружелюбна гощавка.

Затова ние мъдро правим Господната вечеря при дружелюбната гощавка. Те са правили първо дружелюбна гощавка и след това Господна вечеря. Но са изяждали всичко, изпивали са всичко, след това другите идват, защото са били на работа, трябвало е да измият чиниите, да оправят всичко и тогава да дойдат. Идват закъснели, идват — няма вино, свършил е хлябът. И там се казва: „Не може да ядете Господната вечеря така, защото тя е на всички“.

Тя е на всички. Както на една маса, ако е едно семейство, някой се разсърди и става от масата, и отива, няма да яде. Нали така? Не може да ядат другите, защото им е сърдит. Така е и с Господната вечеря. Трябва да се обичаме, да се приемаме и тогава да ядем Господната вечеря заедно. Нали така? И също ние насърчаваме, ако някой няма водно кръщение, да не взема Господна вечеря. Защото смятаме, че това трябва да бъде мотивация ти да поискаш да вземеш водно кръщение.

Матей 28:19

19 И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Святия Дух,

Защото водното кръщение е първата заповед, която се изисква: „Отидете и кръщавайте!“ Тоест първо трябва да се покориш на Христос с кръщението и след това да вземаш Господната вечеря. Така че, ако не си кръстен, отиваш при пастора и му казваш: „Кога ще ме кръстиш?“ Той ще те кръсти, няма къде да избяга. Това му е работата. Той ще те кръсти. И тогава, като си кръстен, ще вземаш и от Господната вечеря. Нека да се помолим.

МОЛИТВА

Господи, ние Ти благодарим за хляба, символа на Твоето тяло. Истина е, Господи, символ също и на Църквата. Но преди всичко, Господи, Ти даде Своето тяло да бъде бито, бичувано, прободено. Там проля кръвта Си, Господи, на кръста. И Твоето тяло беше разчупено за нас. Ние сме Ти благодарни, ние Ти се покланяме, ние Ти отдаваме слава. Ние, Господи, Ти благодарим за всичко, което си направил за нас. За това, което направи на кръста. Господи, освети символите на Твоето тяло, на Твоята кръв. Освети, Господи, хляба, когато го вземаме. Дай ни лично да осъзнаваме и разбираме дълбочината, величието, превъзходното дело, което Ти извърши за нас на кръста. Благодарим Ти, Небесни Татко. Благодарим Ти, Исусе. Амин.

МОЛИТВА

Господи, издигаме това вино пред Тебе. Молим Те, Господи, да го благословиш, да го осветиш, да го направиш достоен символ на Твоята кръв на завета. И Ти благодарим за тялото, което беше разчупено, за цената, която беше платена, и за завета, който Ти сключи с нас. Господи, тази сутрин ние желаем отново да Ти се предадем.

Римляни 12:1-2

1 И така, моля ви, братя, поради Божиите милости да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.
2 И недейте се съобразява с този век, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит какво е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено.

МОЛИТВА

Ако Ти казваш, Господи: „Не се съобразявайте с този свят, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си“, и Ти казваш: „Поради Божиите милости предайте телата си в жертва жива, свята и благоугодна на Бога“. Благодарим Ти, благодарим Ти. Господи, когато Ти ни даваш Твоето тяло, дай ни ние да предадем нашето тяло на Тебе, за да бъдем инструменти на правдата, а не слуги на греха. Амин.

Тези, които ще участват, нека се изправят, за да знаем на кого да даваме. Всеки да държи хляба в едната си ръка и виното в другата ръка. И ние ще се върнем тук, ще кажем думите на Исус, всички заедно ще ядем от хляба и ще пием.

Никой не е пропуснат, нали? Всички имат хляб и вино.

1 Коринтяни 11:24

24 и като благодари, разчупи и каза: Това е Моето тяло, което е разчупено за вас; това правете за Мое възпоменание.

Вземете и яжте от хляба, символ на Христовото тяло, което беше разпънато на кръста за нашите грехове.

Вземете и пийте от чашата на Новия завет в Христовата кръв, която се проля за прощение на нашите грехове.

СВОБОДА ОТ ГРЯХ – (Римляни 6) – 2

СВОБОДА ОТ ГРЕХА ПОД БЛАГОДАТТА

МОТИВЪТ ЗА ОСВЕЩЕНИЕТО: БОЖИИТЕ МИЛОСТИ

МОЛИТВА

СИМВОЛИКАТА НА БЕЗКВАСНИЯ ХЛЯБ

МОЛИТВА

МОЛИТВА

МОЛИТВА

ЗАКЛЮЧЕНИЕ