Това, за което ще говорим днес, е световното християнско движение, нашето историческо движение. Това поучение е продължение на предните две, които имахме, и те бяха свързани с това, че Бог е на мисия. Това виждаме в цялата Библия, че от първа и втора глава Бог представя Неговия план, до 21-22 глава на Откровение, където Той изпълнява Неговия план. От 3-та глава на Битие до 19-та глава на Откровение Бог е на мисия, чрез която изпълнява Неговия спасителен план.
Също видяхме в предното поучение, че Бог иска всички вярващи да бъдат свещеници. Това е истината за свещенството на всички вярващи. И свещенството на всички вярващи се изразява в това, че Бог изля Духа Си върху всички. Преди Петдесетница Бог изливаше Духа Си само върху избрани свещеници и пророци. Имаше едно избирателно изливане на Святия Дух. Но след Петдесетница Бог започна да излива Духа Си безразборно. Казва се, че изля Духа Си върху всяка плът.
Няма значение какъв си, Бог излива Духа Си върху теб. И това е една радикална промяна в служението. Защото до преди това служители на Бога са били само тези, които са имали Духа, но сега цялата църква са свещеници. И това, че сме свещеници, означава също, че сме служители. Бог не ни дава Духа просто за да се уверим, че имаме Духа, но Той ни дава Духа, за да Му служим. Така че тези две неща – Бог на мисия и Неговият народ, който сега, имайки Неговия Дух, променя всичко – това прави християнството да бъде едно движение. Едно световно християнско движение.
ДЕЯНИЯ НА АПОСТОЛИТЕ КАТО МОДЕЛ ЗА ДВИЖЕНИЕ
Днес ще разгледаме накратко нашата история като движение и защо това е важно за нас. Книгата Деяния на апостолите, която разказва за това какво правеха апостолите и ранните християни след като Христос се възнесе, описва световното християнство като движение. Деяния на апостолите съдържа един модел на християнско движение и живот в мисия с Бога, който е приложим и за нас днес. Евангелист Лука не пише тази книга просто като едни мемоари, но той я пише като един модел, като едно вдъхновение за Църквата да живее по същия начин.
Вижте в резултат на това движение какво се случва. Това е една карта на ранните християнски общини през Първи век. В резултат на това, че ранните християни са осъзнавали мисията си, осъзнавали са служението си, виждали са се като свещеници, изпълнени със Святия Дух, те не са чакали някой да им каже да свидетелстват на другите. Всеки един, в резултат на това, още през Първи век, разпространява християнството във всички страни около Средиземно море. Това започва с Израел, след това Сирия, Антиохия, Ливан, Кипър, Турция, Гърция, България, Албания, Италия, Либия, Египет. Навсякъде църквата се разраства.
Още през Първи век в Бургаско е имало християнска община. Ако не вярвате, отидете в Дебелт. Там е имало християни през Първи век, защото нашите братя и сестри тогава не са се спирали пред нищо. Понеже християнството е било движение, то се е разраствало. И в Трети век вече цялата тогавашна Римска империя е била завладяна от църкви. Толкова удивително е растяла църквата, и то по време на 10 големи преследвания. Християните са били в гонение, но гонението не е можело да ги спре. Те са били изкарвани на арената, изяждани от животни, разпъвани на кръстове, но не са спирали, защото са имали вяра, били са изпълнени със Святия Дух и всички са разгласявали Спасителя. Това е била тяхната изповед: „Исус Христос е Господ“.
Деяния на апостолите 19:9-10
9 А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците, и всеки ден разискваше в училището на Тирана.
10 И това продължи две години, така че всички, които живееха в Азия, и юдеи, и гърци, чуха Господнето учение.
Деяния на апостолите подчертава мисионерския светоглед на ранната църква. Например в 19 глава, 9 и 10 стих се говори за апостол Павел и за това как благовестието се е разпространило в Азия – римската провинция, която включва голяма част от днешна Азиатска Турция. Павел се оттегли от тях и отдели учениците, като разискваше всеки ден в училището на Тиран. Това продължи две години, така че всички, които живееха в Азия, и юдеи, и гърци, чуха Господното учение. Това е невероятен стих. Не се казва, че Павел отиде по цяла Азия. Той се установи в това училище в Ефес. Обаче как става така, че всички чуха Господното учение? Защото тези, които ходеха в това училище на апостол Павел, бяха изпълнени със Святия Дух и те говореха на други, и те говореха на други, и стана едно движение. Без движение на Святия Дух, без движение на християнството, не би могло цяла Азия да чуе Господното учение.
Друг пример е църквата в Солун. Апостол Павел пише в Първо Солунци: „Защото не само се прогласи Господното Слово от вас в Македония и Ахая, но се разчу навсякъде и вашата вяра в Бога, така че няма нужда ние да казваме нещо за нея.“ От Солун тези вярващи веднага започнаха да разгласят Божието Слово и да казват: „Божието Царство наближи, Исус Христос е Господ, повярвайте, за да се спасите.“ Те не чакаха Павел да дойде да проповядва, а сами започнаха да говорят. И от Солун се разчу в Македония и Ахая – две големи провинции, обхващащи съвременна Северна и Южна Гърция и част от България. Заради това, че християнството беше движение.
1 Солунци 1:8
8 Защото Господнето слово бе прогласено от вас не само в Македония и Ахая, но и навсякъде се разчу за вашата вяра в Бога, така че няма нужда ние да казваме нещо за нея.
Колосяни 1:6
6 което дойде до вас; както то принася плод и расте и в целия свят, така и между вас, от деня, когато чухте и наистина познахте Божията благодат,
Дори към Колосяните апостол Павел казва: „Истинското Слово на Благовестието, което дойде до вас, както то принася плод и расте в целия свят.“ Значи не само в Азия, не само в Македония, не само в Ахая, но в целия свят. И това е още в Първи век, 30-50 години след Христос. Защото ранните християни бяха част от движение. Нека кажем „движение“.
МОЛИТВА
Господи, благодарим Ти за Твоята Църква, която си призовал да бъде движение на Твоята любов и сила. Молим Те, изпълни ни отново със Святия Дух, за да не бъдем пасивни, а да бъдем смели свидетели, които разгласяват Твоето име навсякъде, където ни поставиш. Нека Твоето Слово расте и принася плод чрез нас, както в ранната църква. В името на Исус Христос, Амин.
Това е Деяния на апостолите. В първа и втора глава виждаме служението на всички апостоли. След това в трета глава виждаме служението вече на Петър и Йоан, като че ли Лука избирателно се фокусира върху отделни водачи на това движение. След това в девета глава Йоан повече не се споменава, започва да се говори само за Петър, защото Петър започва да разнася Благовестието на езичниците. След това в тринадесета глава вече не се споменава и Петър, защото се говори само за Павел, защото Павел имаше видение да проповядва Христос на местата, където Той не беше познат.
И така християнството се разрастваше и разрастваше, започвайки в Йерусалим, и до Рим, и не само до Рим, но до цялата Римска империя. С други думи, Лука разбираше значението на християнството като движение. Той беше езичник и за него беше важно това разрастване не само между юдеите, но в глобален план за всички хора. И затова той се концентрира върху тези, които бяха начало на това движение. Така че в резултат на това, че в началото християнството беше движение, църквата се разрастваше.
Но след всички тия поколения дойде император Константин. И той помогна за това църквата да спре репресията. И това промени статуса на църквата, но започна също един упадък. Има много причини за упадъка на църквата, но една от причините е именно това, че след 300-та година, около 313-314 г., преследването престана. И църквата стана част от Римската империя, и империята стана част от църквата. Имаше едно съвместяване на църквата и държавата. И до такава степен, че вие знаете дори днес, че Ватикана е държава в държавата.
Но църквата се превръща в една институция, в една държава. И това довежда до няколко неща. Едното се казва номинализъм. Номинализъм е, когато ти на име си вярващ, но всъщност не си. На име си жив, но си мъртъв. И този номинализъм го има и днес в църквите. И този номинализъм се разпростираше и в църквата, защото членството в църквата ставаше чрез указ на правителството. Правителството казва: „Отсега ние сме вярващи, целият народ“. Никой не те пита, ти вече си обявен за християнин.
Чрез указ на правителството ставаш член. Няма покаяние, няма вяра, само указ на правителството. И в резултат на това хората не бяха истински християни. Напротив, разпространяваше се това, което се нарича синкретизъм – смесица на старите езически религии с християнството и нещата станаха един голям батак. И в резултат на този номинализъм, църквата, бидейки част от държавата, това означаваше вече пари, позиции, власт. И хората искаха да стават служители в църквата не защото вярваха в Господа, а защото искаха властта.
И възникна това разграничение: едните бяха свещеници, избрани от Бога, а другите бяха миряни, обикновени хора, простолюдието. И професионалните свещеници само трябваше да извършват делото на служението, което се състоеше предимно в администрация, и тогава обикновените хора постепенно ставаха все по-неактивни. И казаха: „Ако вие сте свещеници, окей“. И църквата, в резултат на това смесване на църквата с държавата, се превърна по-скоро в организация, отколкото в жив организъм.
Защото водачите казаха: „Те всички са вярващи, всички са християни, нашата държава е християнска“. И те взеха властта, но обаче дали отделните хора познават Бога, нямаше грижа. И всичко това, разбира се, доведе до упадък в ревността на църквата за мисиите. Кой мислеше тогава в тези тъмни векове за мисиите? Много малко хора. Разбира се, пак имаше изключения, защото Бог никога не е преставал да работи, имаше отделни случаи, в които Бог продължаваше да върши чудеса. Имаше хора, които живееха за Бога видимо. И дори в България имаше такива хора. Но като цяло световното християнско движение престана да бъде онова движение, в което Бог възнамеряваше то да бъде и което наблюдаваме в Деяния на апостолите.
И сега превъртаме напред в историята 14-15 века и стигаме до 18-ти век. Тогава започва модерното мисионерско движение. Бащата на това модерно мисионерско движение е един човек, който се казва Уилям Кери, който е бил британец. Той бил обущар, обаче в същото време е бил проповедник и започнал да чете Писанието. И той предизвиква църквата да започне да изпълнява Великото поръчение и да се включи в мисии. Братята от неговия духовен съвет му казали: „Ако Бог иска да направи нещо, ти ли ще Му помагаш? Той ще го направи, няма нужда ти да го правиш, няма нужда от мисии, Той е Господ, който иска да ги спаси, ще си ги спаси“. Той казва: „Не, ние трябва да изпълним това Велико поръчение“.
И самият той даде личен пример, като отиде в Индия като мисионер. Какво последва от това модерно мисионерско движение? Големи съживления в Америка, в Европа и мисии. Студенти започват да отиват на мисии. И това е великият век, XIX век, е великият век на протестантската мисионерска експансия – разширяване на делото. И в резултат на това движение също се образуват и българските протестантски църкви. Тези, които са дошли първо да проповядват тук в България като мисионери, като Елайъс Ригс и Алберт Лонг, те са дошли като мисионери в тогавашната Османска империя, защото България е била част от нея. И там те са намерили този народ, който е бил нашият народ, който е бил далеч от своята вяра, благодарение на православната църква. И те започват да им говорят за това да имаш лична връзка с Бога. И тази експансия проправя път за феноменалния растеж на мисиите през XX век.
През последните 200 години, в резултат на тези мисионерски усилия и това модерно мисионерско движение, християнството се превърна в глобална вяра. Вече нямаме само една малка част да бъдат християни, но християните, църквата на Бога, вече е на всички континенти. Незападната църква, или църквата в Южна Америка, Африка и Азия, днес представлява 80% от всички евангелски християни по света. Този растеж е феноменален в резултат на това модерно мисионерско движение. През 1800-та година християните, които не са били от Западния свят, са били 1% от всички евангелски християни. През 1900-та те стават 9%, а през 2000-та година незападната християнска църква става 80%. Т.е. днес вече мнозинството християни са от т.нар. трети свят, от мнозинството свят. Не от Англия, Германия, Америка, но от Азия, Китай, Африка и Източна Европа и т.н. Така че растежът е невероятен благодарение на мисиите.
И въпреки това днес ние все още имаме едно предизвикателство. И какво е предизвикателството на мисиите днес? Жътва. Каква е жътвата? Защото Исус каза: „Жътвата е изобилна, а работниците са малко“. Но нека да видим какво е състоянието на жътвата днес. Има едно мисионерско сдружение, което се нарича Joshua Project. Това означава „Исус Навиев“. И вие знаете ли какво направи Исус Навиев в Стария Завет? Когато те трябваше да завладеят обещаната земя, Той разпредели земята с жребий на племената. Обаче като им даде тази земя, те трябваше да отидат и да я завладеят. Трябваше да се бият за тази земя. Тя не беше вече свободна. Но те знаеха за какво трябва да се бият. И те знаеха, че тази част от територията им принадлежи.
Деяния на апостолите 1:1-26
1 Първата книга написах, о, Теофиле, за всичко, което Исус вършеше и учеше, откакто започна,
2 до деня, когато се възнесе, след като даде чрез Святия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал;
3 на които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше в продължение на четиридесет дни и им говореше за Божието царство.
4 И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Йерусалим, но да чакат обещанието на Отца, за което, каза Той, чухте от Мене.
5 Защото Йоан кръщаваше с вода, а вие ще бъдете кръстени със Святия Дух не след много дни.
6 И така, веднъж, като се събраха, те Го питаха: Господи, сега ли ще възстановиш царството на Израил?
7 Той им каза: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в собствената Си власт.
8 Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.
9 И като каза това и те Го гледаха, Той се възнесе и облак Го подхвана и скри от погледа им.
10 И като се взираха към небето, когато се възнасяше, ето, двама мъже в бели дрехи застанаха до тях
11 и казаха: Галилеяни, защо стоите и гледате към небето? Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде така, както Го видяхте да отива на небето.
12 Тогава те се върнаха в Йерусалим от хълма, наречен Елеонски, който е близо до Йерусалим, на разстояние един съботен ден път.
13 И когато влязоха в града, качиха се в горната стая, където пребиваваха Петър и Йоан, Яков и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилот, и Юда Яковов.
14 Всички те единодушно бяха в постоянна молитва (и моление) с някои жени и Мария, майката на Исус, и с братята Му.
15 През тези дни Петър се изправи насред братята (а имаше събрано множество, около сто и двадесет души) и каза:
16 Братя, трябваше да се изпълни писаното, което Святият Дух предсказа чрез устата на Давид за Юда, който доведе онези, които хванаха Исус.
17 Защото той беше причислен към нас и получи дял в това служение.
18 Той обаче придоби нива от заплатата на своята неправда; и като падна по лице, пукна се в средата и всичките му черва изтекоха.
19 И това стана известно на всичките йерусалимски жители, така че тази нива бе наречена на техния език Акелдама, т. е. Кръвна нива.
20 Защото е писано в книгата на Псалмите:
„Жилището му да запустее
и да няма кой да живее в него“;
и:
„Друг нека вземе чина му.“
21 И така, от човеците, които дружаха с нас през цялото време, когато Господ Исус влизаше и излизаше сред нас,
22 като се почне от дните, когато Йоан кръщаваше, и се стигне до деня, когато се възнесе от нас, един от тях трябва да стане свидетел с нас на възкресението Му.
23 И така, определиха двама: Йосиф, наречен Варсава, който носеше и името Юст, и Матия.
24 И се помолиха със следните думи: Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички, покажи онзи от тези двама, когото си избрал,
25 да приеме своя дял в това служение и апостолство, от което отстъпи Юда, за да отиде на своето място.
26 И хвърлиха жребий за тях и жребият се падна на Матия; и той бе причислен към единадесетте апостоли.
Деяния на апостолите 2:1-47
1 И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място.
2 И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха.
3 И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и застана по един над всеки от тях.
4 И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше способност да говорят.
5 А тогава в Йерусалим пребиваваха юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето.
6 И като се чу този шум, насъбра се народ; и се смутиха, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език.
7 И всички се чудеха и маеха, като си казваха: Ето, всички тези, които говорят, не са ли галилеяни?
8 Тогава как ги слушаме да говорят всеки на нашия собствен език, в който сме родени?
9 Партяни, мидяни и еламити, и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия,
10 Фригия и Памфилия, от Египет и онези страни от Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим – и юдеи, и прозелити,
11 критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела.
12 И те всички се смаяха и в недоумение си казваха един на друг: Какво значи това?
13 А други им се присмиваха, като казваха: Те са се напили със сладко вино.
14 А Петър, като се изправи с единадесетте, издигна гласа си и започна да им говори: Юдеи и всички вие, които живеете в Йерусалим, нека ви стане известно това и внимавайте в моите думи.
15 Защото тези не са пияни, както вие мислите, понеже е едва третият час на деня;
16 но това е казаното чрез пророк Йоил:
17 „И в последните дни, казва Бог,
ще излея от Духа Си на всяка твар;
и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват,
юношите ви ще виждат видения
и старците ви ще сънуват сънища.
18 Още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си.
В онези дни ще пророкуват.
19 И ще покажа чудеса на небето горе
и знамения на земята долу –
кръв, огън и облаци дим.
20 Слънцето ще се преобърне в тъмнина
и луната в кръв,
преди да дойде великият
и бележит ден Господен.
21 И всеки, който призове името Господне, ще се спаси.“
22 Израилтяни, послушайте тези думи: Исус от Назарет, за Когото Бог е свидетелствал между вас чрез велики дела, чудеса и знамения, които Бог извърши чрез Него между вас, както самите вие знаете,
23 Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпънахте и убихте чрез ръката на беззаконници;
24 Когото Бог възкреси, като Го освободи от страданията на смъртта, понеже не беше възможно Той да бъде държан от нея.
25 Защото Давид казва за Него:
„Винаги гледах Господа пред себе си;
понеже Той е отдясно ми, за да не се поклатя;
26 затова се зарадва сърцето ми и развесели езикът ми,
а още и плътта ми ще престоява в надежда;
27 защото няма да оставиш душата ми в ада,
нито ще допуснеш Твоя Свят Син да види изтление.
28 Изявил си ми пътищата на живота;
в присъствието Си ще ме изпълниш с веселба.“
29 Братя, мога да ви кажа уверено за патриарха Давид, че и умря, и бе погребан, и гробът му е при нас до този ден.
30 А тъй като беше пророк и знаеше, че Бог с клетва му беше обещал да въздигне от потомството му по плът Христос и да Го постави на престола му,
31 той предвиждаше това, говори за възкресението на Христос, че нито Той беше оставен в ада, нито плътта Му видя изтление.
32 Бог възкреси този Исус, на което ние всички сме свидетели.
33 И така, като се възвиси отдясно на Бога и взе от Отца обещания Свят Дух, Той изля това, което виждате и чувате.
34 Защото Давид не се е възнесъл на небесата; но сам той казва:
„Каза Господ на Моя Господ:
Седни отдясно Ми,
35 докато поставя враговете Ти за Твое подножие.“
36 И така, нека знае добре целият Израилев дом, че Този Исус, Когото вие разпънахте, Него Бог е направил и Господ, и Христос.
37 Като чуха това, те, засегнати в сърцата си, казаха на Петър и на другите апостоли: Какво да сторим, братя?
38 А Петър им каза: Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името на Исус Христос за прощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух.
39 Защото на вас е дадено обещанието и на децата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при Себе Си.
40 И с много други думи свидетелстваше и ги увещаваше, като казваше: Избавете се от това извратено поколение.
41 И така, тези, които приеха поучението му, се кръстиха; и в същия ден се присъединиха около три хиляди души.
42 И те постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.
43 И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите.
44 А всички вярващи бяха заедно и имаха всичко общо;
45 и продаваха от своя имот и собственост, като разпределяха средствата на всички, според нуждата на всеки.
46 И всеки ден прекарваха в храма единни духом и разчупваха хляб по къщите, и се хранеха с радост и чистосърдечие,
47 като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на целия народ. А Господ всеки ден прибавяше към църквата онези, които се спасяваха.
Деяния на апостолите 3:1-26
1 Един ден, когато Петър и Йоан отиваха в храма в деветия час, часа на молитвата,
2 някои носеха един човек, куц по рождение. когото слагаха всеки ден при така наречените Красиви врати на храма, да проси милостиня от онези, които влизаха в храма.
3 Той, като видя Петър и Йоан, когато щяха да влязат в храма, попроси да му се даде милостиня.
4 А Петър, заедно с Йоан, се взря в него и каза: Погледни ни.
5 И той ги гледаше внимателно, като очакваше да получи нещо от тях.
6 Но Петър каза: Сребро и злато аз нямам; но каквото имам, това ти давам; в името на Исус Христос Назарянина, стани и ходи.
7 И като го хвана за дясната ръка, го вдигна; и в същия миг краката и глезените му добиха сила.
8 И той, като скочи, изправи се и проходи; и влезе с тях в храма, като ходеше и скачаше, и славеше Бога.
9 И целият народ го видя да ходи и да слави Бога;
10 и го познаха, че беше същият, който седеше за милостиня при Красивите врати на храма; и се изпълниха с почуда и удивление за това, което беше станало с него.
11 И понеже изцеленият куц човек не се отделяше от Петър и Йоан, то целият народ смаян се стече при тях в така наречения Соломонов притвор.
12 А Петър, като видя това, започна да говори на хората: Израилтяни, какво се чудите на това? Или защо се взирате в нас, като че поради своя сила или благочестие сме направили той да проходи?
13 Бог Авраамов, Исааков и Яковов, Бог на бащите ни, прослави Своя Син Исус, Когото вие предадохте и от Когото се отрекохте пред Пилат, когато той беше решил да Го пусне.
14 Но вие се отрекохте от Святия и Праведния и като поискахте да ви се пусне един убиец,
15 убихте Началника на живота. Но Бог Го възкреси от мъртвите, за което ние сме свидетели.
16 И на основание на вяра в името Му, Неговото име укрепи този, когото гледате и познавате. Да! Тази вяра, която е чрез Него, му даде пред всички вас това съвършено здраве.
17 И сега, братя, аз зная, че вие, както и началниците ви, направихте това от незнание;
18 но Бог по този начин изпълни това, което беше предизвестил чрез устата на всички пророци, че Неговият Помазаник ще пострада.
19 Затова покайте се и се обърнете, за да се заличат греховете ви, и така да дойдат освежителни времена от лицето на Господа
20 и Той да ви изпрати определения за вас Исус Христос,
21 Когото трябва да приемат небесата до времето, когато ще се възстанови всичко, за което е говорил Бог от века чрез устата на Своите святи пророци.
22 Защото Моисей е казал: „Господ Бог ще ви въздигне измежду братята ви Пророк, както въздигна мене; Него слушайте във всичко, каквото ще ви каже;
23 и всяка душа, която не послуша този Пророк, ще бъде изтребена отсред народа.“
24 И всички пророци от Самуил и след него, които са говорили, и те са известили за тези дни.
25 Вие сте потомци на пророците и наследници на завета, който Бог сключи с бащите ви, когато каза на Авраам: „В твоето потомство ще се благословят всички земни племена.“
26 Бог, като възкреси Своя Син, първо до вас Го изпрати, за да ви благослови, като отвръща всеки от вас от нечестието ви.
Деяния на апостолите 9:1-43
1 А Савел, като дишаше още заплахи и убийство срещу Господните ученици, отиде при първосвещеника
2 и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, така че ако намери някого да следва това учение, мъже или жени, да ги докара вързани в Йерусалим.
3 И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето.
4 И като падна на земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?
5 А той попита: „Кой си ти, Господине?“ Господ рече: „Аз съм Исус, Когото ти преследваш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.“.
6 Но стани, влез в града и ще ти кажа какво трябва да правиш.
7 А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого.
8 И Савел стана от земята и когато отвори очите си, не виждаше нищо; и като го водеха за ръка, въведоха го в Дамаск.
9 И прекара три дни, без да вижда, и не яде, нито пи.
10 А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му каза във видение: Анания! А той отвърна: Ето ме, Господи.
11 И Господ му каза: Стани и иди на улицата, която се нарича Права, и попитай в къщата на Юда за един тарсянин на име Савел; защото, ето, той се моли;
12 и е видял един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него, за да прогледне.
13 Но Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за този човек колко зло е направил на Твоите светии в Йерусалим.
14 И тук имал власт от главните свещеници да върже всички, които призовават Твоето име.
15 А Господ му каза: Иди, защото той Ми е съд, избран да разгласява Моето име пред народи и царе и пред израилтяните;
16 защото Аз ще му покажа колко много трябва да пострада за Моето име.
17 И така, Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, каза: Брате Савле, Господ ме изпрати – същият Исус, Който ти се яви на пътя, по който ти идваше, – за да прогледнеш и да се изпълниш със Святия Дух.
18 И веднага сякаш люспи паднаха от очите му и той прогледна; и стана и се кръсти.
19 А като похапна, доби сила и остана няколко дни с учениците в Дамаск.
20 И започна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Божият Син.
21 И всички, които го слушаха, се удивляваха и казваха: Не е ли този, който в Йерусалим съсипвал тези, които призовавали това име, и е дошъл тук, за да закара такива вързани при главните свещеници?
22 А Савел се изпълваше с все повече сила и хвърляше в смут юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че Този Исус е Христос.
23 И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият;
24 но техният заговор стана известен на Савел. И те даже дебнеха край портите денем и нощем, за да го убият,
25 но учениците му го взеха през нощта и го свалиха през стената, като го спуснаха с кош.
26 И когато дойде в Йерусалим, той се стараеше да дружи с учениците; но всички се бояха от него, понеже не вярваха, че е ученик.
27 Но Варнава го взе и го доведе при апостолите, и им разказа как бил видял Господа по пътя, и че му е говорил, и как в Дамаск дръзновено проповядвал в името на Исус.
28 И той излизаше и влизаше с тях в Йерусалим, като дръзновено проповядваше в Господнето име.
29 И говореше и се препираше с гръцките юдеи; а те търсеха случай да го убият.
30 Но братята, като разбраха това, го заведоха в Цезарея и го изпратиха в Тарс.
31 И така по цяла Юдея, Галилея и Самария църквата имаше мир и се назидаваше, и като ходеше в страх от Господа и в утехата на Святия Дух, се умножаваше.
32 И Петър, като обикаляше всички вярващи, слезе и до светиите, които живееха в Лида.
33 И там намери един човек на име Еней, който беше на легло от осем години, понеже беше парализиран.
34 Петър му каза: Еней, Исус Христос те изцелява; стани, оправи леглото си. И той веднага стана.
35 И всички, които живееха в Лида и в Саронското поле, го видяха и се обърнаха към Господа.
36 А в Йопия имаше една последователка на име Тавита (което значи Сърна). Тази жена вършеше много добри дела и благодеяния.
37 И през тези дни тя се разболя и умря; и като я окъпаха, положиха я в една горна стая.
38 И понеже Лида беше близо до Йопия, учениците, като чуха, че Петър бил там, изпратиха до него двама души да го помолят: Не се бави да дойдеш при нас.
39 И Петър стана и отиде при тях. И като дойде, заведоха го в горната стая; и всички вдовици стояха около него и плачеха, и му показаха многото ризи и дрехи, които правеше Сърна, докато беше с тях.
40 А Петър изкара всички навън, коленичи и се помоли, обърна се към тялото и каза: Тавита, стани. И тя отвори очите си и като видя Петър, седна.
41 И той подаде ръка и я изправи; и после повика светиите и вдовиците и им я представи жива.
42 И това стана известно по цяла Йопия; и мнозина повярваха в Господа.
43 А Петър остана дълго време в Йопия у един кожар Симон.
Деяния на апостолите 13:1-52
1 А в антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четвъртовластника Ирод, и Савел.
2 И като служеха на Господа и постеха, Святият Дух каза: Отделете ми Варнава и Савел за работата, на която съм ги призовал.
3 Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха.
4 И така те, изпратени от Святия Дух, слязоха в Селевкия и оттам отплуваха за Кипър.
5 И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Йоан за свой прислужник.
6 И като преминаха целия остров до Пафос, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин на име Вариисус,
7 който беше с управителя Сергий Павел, един разумен човек. Той, последният, повика Варнава и Савел и поиска да чуе Божието слово.
8 Но магьосникът Елима (защото така се превежда името му) им се противеше и се стараеше да отвърне управителя от вярата.
9 Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Святия Дух, се вгледа в него и каза:
10 О, ти, пълен с всякакво коварство и с всякакво лукавство, сине дяволски, враг на всичко, което е право, няма ли да престанеш да изкривяваш правите пътища на Господа?
11 И сега, ето, Господнята ръка е върху тебе; ти ще ослепееш и няма да виждаш слънцето за известно време. И в същия миг падна върху него тъма и мрак; и той се луташе, като търсеше някой да го води за ръка.
12 Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господнето учение.
13 А Павел и спътниците му, като отплуваха от Пафос, дойдоха в Перга Памфилийска; а Йоан се отдели от тях и се върна в Йерусалим.
14 А те тръгнаха от Перга и пристигнаха в Антиохия Писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.
15 И след прочитането на закона и пророците, началниците на синагогата пратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за народа, кажете.
16 Така Павел стана, помаха с ръка и каза: Израилтяни, и вие, които се боите от Бога, слушайте.
17 Бог на този Израилски народ избра бащите ни и издигна народа, когато престояваха в Египетската земя, и с издигната ръка ги изведе от нея.
18 И за около четиридесет години ги води и храни в пустинята.
19 И като изтреби седем народа в Ханаанската земя, раздели им тяхната земя, за да им бъде наследство за около четиристотин и петдесет години.
20 След това им даваше съдии до пророк Самуил.
21 После поискаха цар; и Бог им даде Саул, сина на Кис, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години.
22 И него като отстрани, издигна им за цар Давид, за когото свидетелства, като каза: „Намерих Давид, Есеевия син, човек според сърцето Ми, който ще изпълни цялата Ми воля.“
23 От неговото потомство Бог според обещанието Си издигна на Израил Спасител, Исус,
24 след като Йоан преди Неговото идване беше проповядвал кръщението за покаяние на целия Израилев народ.
25 И като свършваше попрището си, Йоан казваше: Кой си мислите, че съм аз? Не съм Онзи, Когото очаквате; но ето, след мен иде Един, на Когото не съм достоен да развържа обувките на нозете.
26 Братя, синове от Авраамовия род, и онези между вас, които се боят от Бога, на нас бе изпратена вестта за това спасение.
27 Защото жителите на Йерусалим и техните началници, като не Го познаха, а без да разберат пророческите думи, които се прочитат всяка събота, ги изпълниха, като Го осъдиха.
28 Без да намерят в Него нищо, достойно за смърт, те настояваха пред Пилат да Го погуби.
29 И когато изпълниха всичко, което беше писано за Него, Го снеха от дървото и Го положиха в гроб.
30 Но Бог Го възкреси от мъртвите.
31 И Той в продължение на много дни се явяваше на тези, които бяха дошли с Него от Галилея в Йерусалим, които сега са свидетели за Него пред народа.
32 И ние ви донесохме блага вест за обещанието, дадено на бащите ни,
33 че Бог го изпълни спрямо техните деца, като възкреси Исус; както е писано и във втория Псалом:
„Ти си Мой Син,
Аз днес Те родих.“
34 А че Го е възкресил от мъртвите, за да не се връща никога повече в тление, казва така:
„Ще ви дам
верните милости, обещани на Давид.“
35 Защото и в друг Псалом казва:
„Няма да оставиш Твоя Светия да види тление.“
36 Защото Давид, след като беше послужил на Божието намерение в своето поколение, заспа и бе положен при бащите си, и видя тление.
37 А Този, Когото Бог възкреси, не видя тление.
38 И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него се проповядва на вас прощение на греховете;
39 и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон.
40 Затова внимавайте да не би да ви постигне казаното от пророците:
41 „Погледнете, презрители, изумете се и погинете;
защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни,
дело, което никак няма да повярвате, дори и да ви го разкаже някой.“
42 Когато си излизаха от юдейската синагога, езичниците ги молиха да им се проповядват тези думи и следващата събота.
43 И когато се разотиде синагогата, мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павел и Варнава, които, като беседваха с тях, ги увещаваха да постоянстват в Божията благодат.
44 На следващата събота се събра почти целият град да чуе Божието слово.
45 А юдеите, като видяха множествата, се изпълниха със завист, опровергаваха това, което говореше Павел, и хулеха.
46 Но Павел и Варнава говориха дръзновено и казаха: Нужно беше да се проповядва първо на вас Божието слово, но понеже го отхвърляте и смятате себе си недостойни за вечния живот, ето, обръщаме се към езичниците.
47 Защото така ни заповяда Господ, като каза:
„Поставих Те за светлина на народите,
за да бъдеш за спасение до края на земята.“
48 И езичниците, като слушаха това, се радваха и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот.
49 И Господнето учение се разпространяваше по цялата тази страна.
50 А юдеите подбудиха набожните високопоставени жени и градските първенци и като повдигнаха гонение против Павел и Варнава, ги изгониха от пределите си.
51 А те отърсиха против тях праха от краката си и дойдоха в Икония.
52 А учениците се изпълниха с радост и със Святия Дух.
Деяния на апостолите 19:9-10
9 А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците, и всеки ден разискваше в училището на Тирана.
10 И това продължи две години, така че всички, които живееха в Азия, и юдеи, и гърци, чуха Господнето учение.
1 Солунци 1:8
8 Защото Господнето слово бе прогласено от вас не само в Македония и Ахая, но и навсякъде се разчу за вашата вяра в Бога, така че няма нужда ние да казваме нещо за нея.
Колосяни 1:6
6 което дойде до вас; както то принася плод и расте и в целия свят, така и между вас, от деня, когато чухте и наистина познахте Божията благодат,
Матей 24:14
14 И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по целия свят за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят.
Матей 9:37-38
37 Тогава каза на учениците Си: Жътвата е изобилна, а работниците – малко;
38 затова се молете на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата Си.
Матей 6:10
10 Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята!
Откровение 19:1-21
1 След това чух като че ли силен глас от голямо множество на небето, който казваше: Алилуя! Спасение, слава и сила принадлежат на нашия Бог;
2 защото са истинни и праведни Неговите присъди; понеже Той осъди великата блудница, която с блудството си е донесла разложение на земята, и даде върху нея възмездие за кръвта на Своите слуги.
3 И втори път казаха: Алилуя! И димът от нея се издига до вечни векове.
4 И двадесет и четиримата старейшини и четирите живи същества паднаха и се поклониха на Бога, Който седи на престола, и казаха: Амин! Алилуя!
5 А от престола излезе глас, който казваше: Хвалете нашия Бог, всички Негови слуги, вие, които Му се боите, малки и големи.
6 И чух като глас от голямо множество и като глас от много води, и като глас от силни гръмотевици, които казваха: Алилуя! Защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият, се възцари.
7 Нека се радваме и се веселим и нека отдадем на Него слава; защото дойде сватбата на Агнеца и Неговата жена се е приготвила.
8 И на нея ѝ бе позволено да се облече в светъл и чист висон; защото висонът са праведните дела на светиите.
9 И ми каза: Напиши: Блажени тези, които са поканени на сватбената вечеря на Агнеца. И ми казва: Тези думи са истинни Божии думи.
10 Тогава аз паднах пред краката му, за да му се поклоня; но той ми каза: Недей; аз съм служител заедно с теб и братята ти, които имат свидетелството на Исус; поклони се на Бога; защото свидетелството за Исус е духът на пророчеството.
11 След това видях небето отворено и ето, бял кон, и Онзи, Който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен и съди и воюва с правда.
12 Очите Му бяха огнен пламък, на главата Му имаше много корони и носеше написано име, което никой не знаеше, а само Той;
13 и беше облечен в дреха, обляна с кръв; и името Му беше Божието слово.
14 И небесните войски, облечени в бял и чист висон, Го следваха на бели коне.
15 От устата Му излизаше остър меч, за да порази с него народите; и Той ще ги управлява с желязна тояга и ще стъпче лина на лютия гняв на Всемогъщия Бог.
16 И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: Цар на царете и Господ на господарите.
17 После видях един ангел, който стоеше в слънцето; и извика със силен глас и каза на всички птици, които летят сред небето: Елате, съберете се за великата Божия вечеря,
18 за да ядете месата на царе и месата на хилядници, месата на юнаци и месата на коне и на онези, които яздят на тях, дори месата на всички човеци, свободни и роби, малки и големи.
19 И видях звяра и земните царе, и войските им, събрани да воюват против Яздещия на коня и против Неговото войнство.
20 И звярът бе уловен, а с него и лъжепророкът, който бе извършил пред него знаменията, с които измами онези, които бяха приели белега на звяра, които се покланяха на неговия образ; те двамата бяха хвърлени живи в огненото езеро, което гори с жупел.
21 А останалите бяха избити с меча на Яздещия на коня, с меча, който излизаше от устата Му. И всички птици се наситиха от месата им.
Откровение 21:1-27
1 И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя бяха преминали; и море нямаше вече.
2 Видях и святия град, новия Йерусалим, да слиза от небето от Бога, приготвен като невеста, украсена за мъжа си.
3 И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негов народ; и сам Бог ще бъде с тях – техен Бог.
4 Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече; нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка; защото предишното премина.
5 И Седящият на престола каза: Ето, подновявам всичко. Каза: Напиши, защото тези думи са верни и истинни.
6 И ми каза: Сбъднаха се. Аз съм Алфа и Омега, Началото и Краят. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота.
7 Който побеждава, ще наследи тези неща; Аз ще му бъда Бог и той ще Ми бъде син.
8 А колкото за страхливците, невярващите, мерзавците, убийците, блудниците, магьосниците, идолопоклонниците и всички лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт.
9 Тогава дойде един от седемте ангела, които бяха натоварени със седемте последни язви и държаха седемте чаши, и ми заговори: Ела, ще ти покажа невестата, жената на Агнеца.
10 И ме отведе чрез Духа на една голяма и висока планина и ми показа святия град, Йерусалим, който слизаше от небето, от Бога,
11 и имаше божествена слава като светеше, както свети някой много скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал.
12 Градът имаше голяма и висока стена с дванадесет порти и на портите дванадесет ангела, и написани над портите имена, които са имената на дванадесетте племена на израилтяните:
13 откъм изток три порти, откъм север три порти, откъм юг три порти и откъм запад три порти.
14 И градската стена имаше дванадесет основни камъка с дванадесет имена на тях, имената на дванадесетте апостоли на Агнеца.
15 И този, който говореше с мене, имаше за мярка златна тръстикова пръчка, за да измери града, портите и стената му.
16 Градът беше квадратен, с дължина, равна на широчината му; и като измери града с тръстиковата пръчка, излезе дванадесет хиляди стадии. Дължината, широчината и височината му са еднакви.
17 Измери и стената му, която излезе сто четиридесет и четири лакти; а това беше човешка мярка, употребена от ангела.
18 Стената му беше изградена от яспис, а самият град – от чисто злато, подобно на чисто стъкло.
19 Основните камъни на градските стени бяха украсени с всякакви скъпоценни камъни: първият основен камък беше яспис, вторият сапфир, третият халцедон, четвъртият смарагд,
20 петият сардоникс, шестият сард, седмият хризолит, осмият берил, деветият топаз, десетият хризопрас, единадесетият хиацинт, дванадесетият аметист.
21 И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера; всяка порта беше от един бисер; и улицата на града беше от чисто злато, прозрачно като стъкло.
22 А храм не видях в него, защото неговият храм е Господ Бог Всемогъщият и Агнецът.
23 И градът нямаше нужда от слънце, нито от луна да го осветява, защото Божията слава го осветяваше и неговото светило е Агнецът.
24 И народите ще ходят в неговата светлина и земните царе ще принасят в него своята слава.
25 Портите му няма да се затварят денем (а нощ няма да има там);
26 и народите ще принасят в него слава и почест.
27 И в него няма да влезе нищо нечисто, нито онзи, който върши мерзост и който лъже, а само записаните в книгата на живота на Агнеца.
Откровение 22:1-21
1 След това ангелът ми показа река с вода на живот, бистра като кристал, която извираше от престола на Бога и на Агнеца и течеше насред улицата му.
2 И от двете страни на реката имаше дърво на живота, което раждаше плод дванадесет пъти, като даваше плод всеки месец и листата на дърветата бяха за изцеление на народите.
3 Никакво проклятие няма да има вече; и престолът на Бога и на Агнеца ще бъде в него и Неговите слуги ще Му служат.
4 Те ще гледат лицето Му и Неговото име ще бъде на челата им.
5 Нощ няма да има вече; и няма да имат нужда от осветяване от светило или от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветява. И те ще царуват до вечни векове.
6 И ми каза: Тези думи са верни и истинни; и Господ Бог, Който вдъхновява пророческите духове, изпрати ангела Си да покаже на Неговите слуги това, което трябва скоро да стане.
7 И, ето, ида скоро. Блажен, който пази думите на написаното в тази книга пророчество.
8 Аз, Йоан, който чух и видях това, паднах да се поклоня пред краката на ангела, който ми беше показал всичко.
9 Но той ми каза: Недей! Аз съм служител заедно с теб и с братята ти, пророците, и с тези, които пазят думите на тази книга. Поклони се на Бога.
10 Още ми каза: Не запечатвай думите на написаното в тази книга пророчество; защото времето е близо.
11 Който върши неправда, нека върши и занапред неправда; и който е нечист, нека бъде и занапред нечист; и праведният нека върши и занапред правда; и святият нека бъде и занапред свят.
12 Ето, ида скоро; и у Мен е наградата, която давам, да отплатя на всеки според каквито са делата му.
13 Аз съм Алфа и Омега, Първият и Последният, Началото и Краят.
14 Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат при дървото на живота и да влязат през портите на града.
15 А отвън са псетата, магьосниците, блудниците, убийците, идолопоклонниците и всеки, който обича лъжата и лъже.
16 Аз, Исус, изпратих ангела Си да ви засвидетелства това за църквите. Аз съм коренът и потомъкът на Давид, светлата утринна звезда.
17 И Духът и невестата казват: Ела. И който чуе, нека каже: Ела. И който е жаден, нека дойде. Който иска, нека вземе даром водата на живота.
18 Аз свидетелствам на всеки, който слуша думите на пророчеството в тази книга: Ако някой прибави нещо към тях, Бог ще прибави върху него язвите, описани в тази книга,
19 и ако някой отнеме от думите на тази пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и от святия град, които са описани в тази книга.
20 Онзи, Който свидетелства за това, казва: Наистина идвам скоро. Амин! Ела, Господи Исусе!
21 Благодатта на Господ Исус Христос да бъде със светиите.
Но те трябваше да отидат и да се пият. И точно това прави този проект „Исус навие“. Той анализира народностните групи по земята. И според тях, днес на земята има около 17 000 народностни групи. 16 000 – 17 000. И те стават толкова много, защото ако една народностна група живее в различна държава, те броят като друга народностна група. Например, ако етносът на българите живее в България, то е една народностна група. Например, молдовските българи са друга етническа група.
Или българите някъде другаде са друга етническа група. Или пък ромите в различните държави са различни. И така, на практика, те са около 10 000. Но поради това, че някои от тях живеят в различни държави, стават 16 000 – 17 000. Но от тях около 9 000 са вече достигнати. Това означава, че в тези групи хора има църква, която е способна да достигне останалата част от населението със собствени сили без външна помощ. Но има около 7 000 недостигнати народностни групи.
Това не означава, че в тези народностни групи няма нито един спасен. Има някои спасени, но няма църква. Например, сред българските турци има спасени хора, но няма турска църква. И затова българските турци са недостигнати. И в същото време, в целия свят, тези народностни групи включват 6,5 милиарда души, които не следват Исус. Аз ще смятате колко е голяма жътвата. 6,5 милиарда! Това е жътва. Тези групи трябва да се завладеят с вярата и тези хора трябва да бъдат евангелизирани от църквата.
И това са мисиите. Това е задачата на мисиите. Това е задачата на църквата. Защото днес не трябва да ходиш твърде далече, за да срещнеш хора от други култури. Напротив, Господ ги води при нас. Имаме бежанци, имаме различни хора, на които можем да говорим за Бога. И няма нужда да напускаш България, за да бъдеш мисионер. Кои са обаче работниците на жътвата? Значи, днес в света, според изчисленията на различни организации, има 5 милиона местни църкви.
Матей 9:37-38
37 Тогава каза на учениците Си: Жътвата е изобилна, а работниците – малко;
38 затова се молете на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата Си.
5 милиона местни църкви. Не е една, две, не е сто, не е хиляда. 5 милиона църкви. Говоря за целия свят. В тези 5 милиона църкви, според данните на различните християнски деноминации, има 700 милиона последователи на Христос. Т.е. ти можеш да кажеш, ние сме тук 50-60 човека от Долно Езерово, но ние сме част от 700 милиона голяма общност. И ако си вземем калкулаторите и разделим последователите на милиардите или църквите на милиардите, това, което ще се получи в перспектива е, че се падат 714 местни църкви на всяка една недостигната народностна група.
Ако разделим 5 милиона на 7000, се получава това число – 714. Т.е. това е възможно, тези църкви да достигнат тази група. Не една църква да достигне един етнос, но 714 църкви. Ако те се обединят, те ще могат да достигнат. И пада се един последовател на Исус на всеки 10 непоследователи. Т.е. заключението от всичко това е, че задачата пред нас да пожънем жътвата е възможна и постижима за изпълнение в едно единствено поколение. Нашето поколение може да изпълни тази задача, ако се върнем към това, което Бог възнамеряваше християнството да бъде от самото начало.
А именно – движение. Движение на всички вярващи, във всички църкви, които не само 10% от църквата да служат, а другите нищо да не правят, но цялата църква 100% да живее живот на мисия за Бога. Всички от църквата да бъдат служители, независимо от ролята, която те изпълняват, но Бог има роля за изпълнение на всеки един. И ако всички вярващи в света днес започнат да живеят живот на мисия с Бога и се задвижи това световно християнско движение отново, както е било във първи век, тогава жътвата ще бъде пожъната и Христос ще дойде отново.
Защото ние живеем в тези последни дни. Исус може да дойде всеки момент. Ние виждаме това в политическите събития. Но Той казва: „Това благовестие на Царството ще се проповядва за свидетелство на всички народи“. Всички езически народи. И тогава ще дойде свършекът.
Матей 24:14
14 И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по целия свят за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят.
МОЛИТВА
Господи, благодарим Ти за Твоето Слово! Благодарим Ти за това, което виждаме в първата църква. Господи, изля Духа Си върху църквата и те бяха 120 човека в горницата. Всичко започна от Петдесетница – нашият Господ, който проповядваше, имаше 12 ученика, имаше 70 ученика. Когато възкръсна, се казва, че 500 братя Го видяха, когато Той възкръсна. И след това на 50-ия ден, от тези 120, когато Петър проповядваше, 3000 души се прибавиха към църквата. И след това, благодарение на чудесата и знаменията, те станаха 5000. И голям страх беше налегнал всички хора, защото те виждаха, че църквата е всъщност нещо, което Бог прави. И тези, които се опитваха да изманят църквата, бяха убити от Святия Дух. Господи, след това виждаме как църквата се разрастваше и е стигнало там, че вече не се обръщаха само учениците, но църквите започнаха да се обръщат и виждаме, че дори през първи век в нашите земи е имало християни.
Господи, след това виждаме, че църквата се е превърнала в една мъртва религия, в една институция, в една организация, не в организъм жив. Господи, виждаме, че имаше хора, които преведоха Библията на разбираем език и се повдигна това съживление. Реформацията и другите съживления, които бяха, тези мисионери, които отидоха и занесоха Благовестието на всички места, дори в някои случаи те слагаха багажа си в ковчези, защото не знаеха дали ще се върнат от Африка. Но Господи, те занесоха това семе на Благовестието и то покълна.
МОЛИТВА
И аз Ти благодаря, че днес, в началото на 2023 г., ние сме в 21-ви век. Господи, дай ни през тази година да заживеем в пълнота живот на мисия за Тебе и църквата в България и по целия свят отново да се превърне в движение. Не просто в институция, но в жив организъм, който расте. И това може да стане само ако всеки един вярващ, всеки един християнин, започне да участва, да почне да слуша водителството на Святия Дух, да почне да казва Мъдростта за Тебе. Тогава тази вяра ще се разраства, тогава църквата ще бъде силна и ще изпраща мисионери и дори в места, където Благовестието не се е проповядвало. Молим Господи да благословиш църквата и да дадеш растеж на църквата през тази година. Направи църквата да бъде организъм, който се движи, който расте. Нека това да не бъде само отделни хора и нека да не бъдем клир и миряни, но Господи, всеки един да бъде свещеник, всеки един да бъде служител, всеки един да бъде воден от Духа Ти, всеки един да благовества и да бъдем като една армия, предвождана от Тебе, която служи и завладява духовни територии за Твоя слава и спасение на душите. Тогава сатана ще отстъпи и Твоето царство ще дойде. Да се свети името Ти, да дойде царството Ти, да бъде волята Ти, както на небето, така и на земята. В името на Исус. Амин.
Матей 6:10
10 Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята!