Римляни 4:1-25
До тук в посланието си, ап. Павел вече е обвинил и юдеи и гърци, че всички са „под грях“ (Римляни 3:9-12). След това е обявил добрата вест за Божията благодат с която независимо от дела или закон Бог ни оправдава и изкупва от греха заради Христовото умилостивени на Голготския кръст. Той е говорил за Божията роля в оправданието, но сега обръща поглед и към човешкото участие. Защото във всичко, което прави Бог има две страни – Божия и човешка. Бог разбира се прави почти всичко, но и от човек се очаква нещо. При оправданието това, което се очаква от човека е той да вярва в Бога. В тази глава ап. Павел използва Авраам и Давид като примери за оправдание чрез вяра. Павел знае, че повечето от сънародниците му не приемат посланието му за оправдание независимо от дела и само чрез вяра в Исус Христос. Те се хвалят с произхода си от Авраам и с обещанията, дадени на Давид. Но, тук в тази глава апостолът казва, че и двамата велики герои на юдейската история са всъщност оправдани чрез вяра. В Павловите примери за Авраам и Давид можем да открием отговорите на три въпроса относно вярата – „Защо трябва да вярваме?“ „Как трябва да вярваме?“ и „В кого трябва да вярваме?“
НЕИЗМЕРИМАТА СТОЙНОСТ НА ВЯРАТА
Първо, защо трябва да вярваме, за да бъдем оправдани и спасени? Трябва да вярваме, понеже без вяра не можем да получим Божието оправдание. Да не говорим за това, че неверието е грях (1 Йоаново 5:10), и че без вяра не е възможно човек да се приближи при Бога (Евреи 11:6). Вярата е нещо изключително ценно. Тя е като една духовна валута. Но, тя не може да девалвира. Не се влияе от каквато и да е инфлация. Тя е безценна. Защо? Защото вярата не зависи от делата, а по-скоро делата зависят от вярата.
Тук бих желал да дам едно пояснение. Тук не говорим за вяра заради самата вяра. Вярата сама по себе си не може да ни спаси. Вярата има нужда от обект. И както ще видим малко по-нататък обектът на нашата вяра е Бог Отец и Исус Христос. Сама по себе си вярата ни не е нещо, което може да ни препоръча пред Бога. Моята вяра е толкова несъвършена, колкото и далата ми. Вярата ми е по-малка от синапово зрънце. Тя не е по-приемлива пред Бога от делата ми. Но, Исус Христос, който беше съвършен и в живот и в смърт, беше съвършен в живот и смърт за наше добро. Не самата ни вяра, а нашето приемане на делото на Исус Христос е което ни оправдава. Надеждата ни винаги трябва да бъде в това, което Исус е направил – в неговия съвършен живот и саможертвена смърт, а не в самите нас, та било то дори и в нашата вяра.
1 И така, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е намерил по плът? 2 Защото ако Авраам се е оправдал чрез дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.
Юдеите са се гордеели много с Авраам. И наистина, той е велик човек, но по плът той не може да се препоръча пред Бога. Когато слезе в Египет, Авраам каза на жена си Сара да се представи за негова сестра. „Защото“ – каза той – „ти си красива жена и египтяните ще ме убият за да те вземат“. Така те скрояват план да излъжат, вместо да се доверят на Бога. След това Авраам прие предложението на Сара да вземе Агар за наложница и да придобие дете чрез нея. Сара му каза: „Понеже Бог ти каза, че ще имаш наследник – ето, аз ще ти го дам.“ И Авраам се съгласи. Безропотно влезе и спа с наложницата си. Така се роди Исмаил, но по-късно Бог му каза да послуша Сара и да го изпъди заедно с майка му, защото, каза Той „по Исаака ще се наименува твоето потомство“ (Битие 21:8-13). Какво беше поведението на Авраам, след като той повярва в Божиите обещания? Той беше нечестив – измисляше лъжи, опитваше се да помогне на Бог, като търсеше плътски начини за изпълнение на Божиите обещания.
3 Понеже какво казва Писанието: „Авраам повярва в Бога и това му се вмени за правда.“ 4 А на този, който върши дела, неговата награда не се зачита като дар на милост, а като дължима отплата; 5 а на този, който не върши дела, а вярва в онзи, който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда.
Забележете, тук се казва, че Бог „оправдава нечестивия“. На пръв поглед това е едно неразрешимо противоречие, един парадокс, нещо несъвместимо с характера на Съдията на цялата земя (Битие 18:25). Как би могъл справедливия Бог да оправдава онзи, който е виновен за грях? В Изход 23:7 същият този Бог казва: „Аз няма да оправдая нечестивия.“. Как бихме могли да обясним това явно противоречие между Изход 23:7 и Римляни 4:5?
Бог е справедлив, но Той също е и любов. Бог обича човека. Той обича грешника и не желае творението Му да погине. Според Неговата справедливост, човекът трябва да умре, понеже „заплатата на греха е смърт“ (Римляни 6:23). Но, според Божията любов човекът трябва да живее. Така в своята мъдрост Бог промисля начин по който да удовлетвори справедливостта си и в същото време „да оправдае нечистивия“. Той Самият заплаща наказанието за греха на човечеството. Неговия единороден Син умира на наше място. В златния стих на Библията – Йоан 3:16 четем:
16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот:
Това е Божието разрешение. Парадоксът на „оправдаването на нечистивия“ от Римляни 4:5 се разрешава в Римляни 5:6 – „Христос умря за нечестивите“. Така че, няма противоречие в Божиите изявления. Няма противоречие между Изход 23:7 и Римляни 4:5. Исус Христос е отговора. Неговата жертва на кръста е разрешението на проитворечието. За да бъдем оправдани чрез вяра, трябва да вярваме в „Бог, който оправдава нечестивия“!
Не само, че вярата е нещо по-ценно от делата, защото с дела не можем да се оправдаем пред Бога, но с вяра – можем, но и вярата не губи от стойността си дори и поради греховете, които сме извършили. Вярата е безценна, защото дори греховете, които сме извършили не могат да намалят стойността й.
6 Както и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог вменява правда, независимо от делата: 7 „Блажени онези, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити. 8 Блажен е онзи човек, на когото Господ няма да вмени грях.“
Тук ап. Павел дава за пример и цитира цар Давид. Главната мисъл тук е, че Бог дава правда на грешника без значение на неговите дела. Давид беше наречен мъж по сърцето на Бога, но той беше не беше съвършен праведник. Беше грешник. Той извърши грехове много по-омразни от греховете на голяма част от хората. Той беше убиец, прелюбодеец, лъжец, но въпреки това ни се казва, че Бог не считаше греховете му против него. Защо? Защо Бог пренебрегна Давидовите грехове и го счете за праведен? Защото Давид вярваше в Божието обещание, че Господ ще прости греха му и че Той, ако и да го накаже за греха му, пак няма да го отхвърли, но ще го приеме при Себе Си и няма да отнеме от него Святия Си Дух. Давид разчиташе на Бог за оправданието си, а не на добрите си дела, на пазенето на закона или на своето обрязване.
На трето място, вярата е безценна понеже нейната стойност не зависи от обрязването. Нашият произход не намаля стойността на вярата ни. Бог вменява правда срещу вяра независимо от това дали човек е обрязан или необрязан – дали е евреин или езичник.
9 Обаче това блаженство само за обрязаните ли е или и за необрязаните? Понеже казваме: „На Авраам вярата се вмени за правда.“ 10 Тогава как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан. 11 И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях, 12 и отец на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на онази вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато беше необрязан.
Тук Павел разяснява на слушателите си какво е обрязването и какво не е. И той им казва съвсем ясно, че то не е тайнство, което налага Божието оправдание. Авраам беше оправдан преди да се обреже. И понеже той повярва в Бога, получи белега на обрязването, като печат на правдата получена чрез вяра. Той получи благословението на оправданието още когато повярва, а по-късно беше обрязан, като белег на оправданието, получено чрез вяра. И после Бог заповяда на Авраам да обрязва всички свои мъже и момчета, защото заветът, който Той сключи с Авраам беше не само с него, но и с потомците му. Така че, правдата идва от вярата, не от обрязването.
И на четвърто място, стойността на вярата е изключителна, понеже стойността й не зависи от изпълнението на закона. Изпълнението или неизпълнението на ритуалите записани в Мойсеевия Закон не влияе на стойността на вярата ни.
13 Понеже обещанието към Авраам или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, а чрез правдата от вяра.
Забележете какво се казва тук. Според ап. Павел обещанието към Авраам и потомството му е, че те ще бъдат „наследници на света“.
14 Защото ако наследници са тези, които се облягат на закона, то вярата е празна и обещанието – осуетено; 15 понеже законът докарва не обещание, а гняв; а където няма закон, там няма престъпление. 16 Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е отец на всички ни.
Едно от обещанията дадено на Авраам беше, че той щеше да бъде „отец на много народи“. Освен Израел, Арабите могат да претендират, че произхождат от Адам като потомци на Исмаил, Едомците – чрез Исав (Битие 36:1) ; Мадиамците – чрез Хетура (Битие 25:1-4); и няколко племена родени от децата на неназовани наложници. Това едва ли може да се нарече „много народи“. Това, че Бог прави това обещание към Авраам означава, че той има в предвид духовното му потомство. Всички, които имат обща вяра с Авраам са негови наследници. В Откровение 7:9 ни се казва, че те са от всеки народ, племе и език. И ние също можем да се наречем „деца на Авраам“ – не поради това, че произхождаме физически от него, но поради това, че имаме неговата вяра.
КАКВА Е АВТЕНТИЧНАТА ВЯРА?
Вярата е безценна, но само тогава, когато е истинска. Фалшивата вяра не струва нищо. И нашата вяра ще бъде истинска и автентична само тогава, когато е като вярата на Авраам – безрезервна и пълна.
На първо място, автентичната, истинската вяра е вяра в Бога (ст.17), вяра в единствения и истински Бог – Бог на Авраам, Исаак и Яков, Бог на нашия Господ Исус Христос, Бог, който възкресява мъртвите, Бог, който е сътворил този свят от нищото.17 (както е писано: „Направих те отец на много народи“) пред Бога, на Когото повярва, Който съживява мъртвите и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.
Яков ни казва, че дори бесовете вярват и треперят. Вярата на Авраам не е смътна вяра в Божията доброта. Не. Тя има собствено съдържание. Тя има лична жизненост, която го кара да се покори на Бога. Авраам вярва в Бог, който възкресява мъртвите. Това не е някаква абстрактна представа за Бог, който създава неща. Вярата на Авраам се съсредоточава в Божието обещание и това е обещанието, че ще има син в неговата напредвала възраст и че неговите потомци ще населят земята. Авраам повярва, че Бог може да даде живот на замъртвялата утроба на Сара. По-късно, когато Бог му каза да принесе сина си в жертва – той повярва във това, че Бог може да възкреси Исаак . Авраам гледаше отвъд Исаак към Христос. Христос каза, че Авраам е видял деня му и се е възрадвал. В Йоан 8:56 четем Неговите думи:
56 Баща ви Авраам се възхищаваше, че щеше да види Моя ден; и видя го и се зарадва.
Забележете, според думите на Исус, Авраам не само се е възхищавал, че е щял види Христовия ден, но действително го е видял и се е зарадвал.
Само една такава активна вяра е истинската. Яков в своето послание дава Авраам за пример на истинска вяра. Ако искаме да имаме една истинска, спасителна вяра, тя трябва да ни води в покорство на Бога във всичко.
Второ, автентичната, истинската вяра е вяра, основана на Божието слово (ст.18). Тя не е вяра в самата вяра или вяра в себе си или вяра просто така – по принцип. Автентичната, истинската вяра чува от Бог и се основава на Неговите думи.
18 Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според казаното: „Толкова ще бъде твоето потомство.“
Както казва по-нататък в посланието си ап. Павел, вярата идва от слушане на Христовите думи (Римляни 10:17).
17 И тъй, вярването е от слушане, а слушането – от Христовото слово.
Трето, истинската, автентичната вяра не гледа на обстоятелствата и не зависи от тях (ст.19). Авраам не беше сляп. Не беше ненормален. Той много виждаше, че остарява. Виждаше, че и Сара отдавна беше навлязла в критическа възраст. Но, Бог беше дошъл и беше му казал: „Догодина по това време Сара ще ти роди син. И ще го наречеш Исаак, което значи „смях“ понеже като чу думите ми Сара се засмя.“ Това му даде сила да вярва в Бога независимо от обстоятелствата.
19 Без да отслабне във вяра, той вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба, 20 обаче не се усъмни относно Божието обещание чрез неверие, а се закрепи във вяра и отдаде слава на Бога,
Истинската, автентичната вяра не допуска съмнение в сърцето ни. Тя ни пази от съмненията и ги отблъсква, така че те да не ни попречат да получим Божиите обещания.
Животът на християнинът започва чрез вяра и продължава чрез вяра. Вярата му се чрез живота му. Нашата вяра трябва да има същото съдържание като вярата на Авраам. Трябва да води до покорство, както при Авраам. Да води също така до прослава на Бога. Забележете, че в ст. 20 се казва, че когато Авраам се закрепи във вярата си, той отдаде слава на Бога.
20 обаче не се усъмни относно Божието обещание чрез неверие, а се закрепи във вяра и отдаде слава на Бога
Виждате ли, колкото повече укрепваше вярата му, толкова повече слава отдаваше Авраам на Бога. Това ни кара да си зададем въпроса: „Как е нашето хваление към Бога?“. Ако когато дойде време за хваление, ние просто си седим и си блеем, това е сигурен индикатор за отслабване на вярата ни. Защото степента в която отдаваме слава на Бога измерва нашата вяра.
Четвърто, истинската, автентичната вяра е вяра в Божията верност и всемогъщество. Откъде имаше Авраам тази увереност, че Бог ще изпълни обещанието си? Той познаваше Бога и знаеше, че Бог е всемогъщ – за Него няма невъзможно нещо.
21 уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни.
И пето, както вече казахме, истинската, автентичната вяра е духовна валута с непреходна стойност – „валута“, която Бог я имаме, Бог ни я зачита за правда.
22 Затова му се вмени за правда.
Както Авраамовата вяра му се вмени за правда, така и нашата вяра в Исус Христос Бог ни вменява за правда.
ОБЕКТЪТ НА НАШАТА ВЯРА
И накрая, в кого трябва да вярваме, за да може вярата ни да бъде истинска и Бог да ни я вмени за правда?
Първо, както вече казахме, нашата вяра не трябва да бъде вяра заради самата вяра, а вяра в Бога. Така както Авраам повярва в Бог, „Който съживява мъртвите и повиква в действително съществуване онова, което не съществува“ (ст.17), така и ние трябва да вярваме в Бог Отец, Творецът на вселената и Възкресителят на нашия Господ Исус Христос (ст.23-24).
23 Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него, 24 но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исус, нашия Господ, 25 който бе предаден за прегрешенията ни и бе възкресен за оправданието ни.
Второ, трябва да вярваме не само в Този, „Който е възкресил от мъртвите Исус“, но и в Самия Исус, нашия Господ, нашия възкръснал Спасител.
23 Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него, 24 но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исус, нашия Господ, 25 който бе предаден за прегрешенията ни и бе възкресен за оправданието ни.
Всеки новоповярвал в Исус знае, защо Исус трябваше да умре – за да понесе нашите грехове. Също той знае, че на третия ден Исус е възкръснал. Но, новоповярвалия рядко знае какво е постигнал Исус чрез неговото възкресение. Възкресението е доказателство, че Бог е премахнал вината за нашите грехове. Възкресението е заявление на Съдията на земята и небето, че кръвта на Исус е достатъчна и мъжете и жените на земята са праведни в Неговите очи. До смъртта на Исус Христос заплатата за нашите грехове не беше платена. И, ако Христовата смърт не беше достатъчна, тогава Исус щеше да си остане в гроба. Но, спомняте ли си, че като беше на кръста, Исус каза: „Свърши се“. Това е една много интересна гръцка дума – дума, която се е използвала при приключването на сделки. Ако вземеш пари назаем, написваш нещо като квитанция, че си взел пари назаем. Заемодателят може да пази този документ. Това е доказателството му, че ти е дал пари назаем. И, когато си върнеш парите, той взема този документ и пише върху него с големи думи „тетелесте“ – „изцяло платено“. Това е думата, която Исус каза на кръста. Свърши се – дългът беше изцяло платен. Наказанието беше напълно понесено. Божият гняв против грешните беше напълно удовлетворен когато Христос завърши делото, възложено му от Неговия Отец. И понеже това дело на изкуплението беше напълно завършено от Христос, то гробът не би могъл по никакъв начин да го задържи – Исус възкръсна от мъртвите. В Деяния 2:24 се ап. Петър казва в своята проповед на Петдесятница:
24 Когото Бог възкреси, като развърза болките на смъртта, понеже не беше възможно да бъде държан Той от нея.
Бог освободи Христос от гроба, защото „не беше възможно“ смъртта да го държи повече след като той е завършил делото на изкуплението. Христовото възкресение разчиства всяко съмнение пред вярата в нашето оправдание. Точно затова проповедите на апостолите са така насочени към възкресението на Исус. Той понесе цялото наказание за греховете на своя народ. И когато Бог възкреси Христос от мъртвите, той го постави отдясно си – възвеличи го на възможно най-високата позиция на небето и на земята. С възкресението и прославянето Отец свидетелства за достатъчността на Христовата жертва. Също така поставя Исус като съдия над всичко (Йоан 5:22). Така че Съдията, който ще ни обяви за невинни и оправдани пред цялата вселена в съдния ден е същият, който ни изкупи със Своята кръв. Ние сме оправдани в мига в който повярваме. Но един ден, който ще стане в бъдеще Исус ще ни обяви за праведни пред всички хора и пред всички ангели. В деня на възкресението Той ще ни прослави и ще ни направи съвършени.
Освен това, изключително важно е, тази наша вяра в Бога и в Христос да бъде особено лична. Забележете личните местоимения в ст.25 :
25 който бе предаден за прегрешенията ни и бе възкресен за оправданието ни.
Повярвай в Господ Исус Христос и ще бъдеш оправдан – твоята вяра ще ти се вмени от Бога за правда – независимо както от делата ти, така и от греховете ти.