РИМСКИЯТ ПЪТ ЗА СПАСЕНИЕ

„Римският път за спасение“ – не е свързан с пътуване по пътя за Рим, както може би си мислите. Свързан е с Посланието на апостол Павел към Римляните и това, което то има да ни каже за спасението от греха. Посланието към Римляните е наречено „малкото евангелие“. В него ние виждаме синтезирано и ясно благовестието. „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“ (Римляни 3:23), то „няма праведен нито един“ (Римляни 3:10). Но има един-единствен път, по който, вървейки, ние намираме оправдание на нашите грехове и беззакония. Това е „пътят, истината и животът“, който е Исус Христос (Йоан 14:4). Исус Христос, нашият Господ и Спасител е нашият пример за всичко в нашия живот. Той е единственият път за спасение на човека, няма друг път. Исус е пътят на спасението! Само Той може да избави човека от греха.

Във Великото поръчение Господ Исус ни заповядва „да научим всичките народи“ (Матей 28:19). За да можем да бъдем ученици, които правят ученици, ние трябва да знаем посланието, което отправяме към онези, които се интересуват от нашите убеждения. Римският път за спасение съдържа нашето послание към хората в този свят. Римският път за спасение излага Божия план за спасение чрез серия от стихове от Посланието към Римляните. Подредени в този ред, тези стихове формират един лесен, систематичен начин на изложение на Божието послание за спасение. Ако знаете тези стихове в този ред, вие ще можете ефективно да споделяте благовестието с хората около вас.

Римският път за спасение може да се разгледа като един дълъг път, по който човек пътува с автобус. Пътувайки, той спира на определени спирки, на които си почива. Ние ще разгледаме този път с неговите спирки. Спирките по пътя са стиховете, които Павел използва в книгата Римляни.

ПЪРВА СПИРКА – ЗАТЪНАЛ В ГРЕХА
(Римляни 3:23; 3:10-18; 6:23а; 5:12)

Когато говорим на хората за спасение, те първо трябва да разберат от какво трябва да се спасяваме. Заплахата не е някакво физическо бедствие, а грехът. Затова и излагайки благовестието си, ап. Павел започва с греха. Първата спирка от Пътя на спасението е Римляни 3:23:

23 Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога.

Всички ние сме грешни. Всички сме правили в живота си неща, които са наранявали сърцето на Бог, неща, които не са угодни на Бог. Излъгали сме; откраднали сме; пожелали сме нещо, което не е трябвало; разгневили сме се; клюкарствали сме по адрес на някого; не сме отделяли време за Бог, били сме идолопоклонници – поставяли сме не Бог, а нещо друго на първо място в живота си. И накрая, неверието е най-големият грях. Няма нито един, който да е невинен пред Бог. И понеже всички сме съгрешили, затова и всички се нуждаем от спасение.

Някои хора си мислят, че понеже не правят толкова много лошо, колкото другите, те са по-добри. И понеже са по-добри, нямат нужда от спасение. Но това е пълна заблуда, защото ние не трябва да се сравняваме с другите, а трябва да се сравняваме с Бог, с Исус и със закона – Неговия стандарт за святост и праведност.

Понеже Бог е твърде свят, Той не може да търпи греха. Поради греха ние сме отделени от Бога.

В следващия стих от тази първа спирка от Римския път, можем да видим много по-ясно какво е направил грехът в животите ни (Римляни 3:10-18).

10 Както е писано: –
“Няма праведен ни един;
11 Няма никой разумен,
Няма кой да търси Бога.
12 Всички се отклониха, заедно се развратиха;
Няма кой да прави добро, няма ни един”.

С всички тези старозаветни цитати ап. Павел доказва, че грехът е повсеместен, той обхваща абсолютно всички.

13 “Гроб отворен е гърлото им; С езиците си ласкаят”.
“Аспидова отрова има под устните им”.
14 “Техните уста са пълни с клевета и горест”.

Това са така наречените грехове на езика – манипулациите, хулите, гнева.

15 “Нозете им бързат да проливат кръв;
16 Опустошение и разорение има в пътищата им;
17 И те не знаят пътя на мира”,

Това са вече не само устни, но физически престъпления.

18 “Пред очите им няма страх от Бога”.

Проблемът с греха не е просто в това, че ни прави грешници, а в резултатите или последствията от него. Какви са последствията от греха? И тук идваме до следващия стих от тази първа спирка по Римския път (Римляни 6:23a):

23 Защото заплатата на греха е смърт;

Последствието от греха е изключително тежко. „Заплатата“, която грешникът получава от греха, е „смърт“. Смъртта, за която се говори тук, е не само физическа, а духовна смърт, която представлява вечно отделяне от Бог. В Откровение 2:11; 20:6,14; 21:8 Йоан говори за „втората смърт“. Първата смърт е физическа, а втората смърт е духовна – не само временно, а вечно отделяне от Бога.

Грехът и смъртта са свързани и връзката е тази, че грехът води към или причинява смърт. Това, че грехът е повсеместен и е „заразил“ всички човеци, като ги води към смърт, се казва и в Римляни 5:12 – последният стих от първата спирка по Римския път.

12 Затова, както чрез един човек (Това беше Адам) грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха

Преди Адам да съгреши, нямаше грях в света. Но когато Адам съгреши, чрез неговия грях грехът влезе в света и чрез грехът – смъртта. Защото, какво им беше казал Бог? „В деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.“ (Битие 2:17) С нарушаването на Божията заповед идва греха и заедно с него идва и смъртта.

Не само, че грехът е в нас поради това, че сме наследници на Адам, но и самите ние избираме да грешим. Така че бихме могли да кажем, че ние сме грешници и по природа и по избор. Затова имаме нужда от спасение.

Ще бъде много добре, ако научим всички стихове от Римския път наизуст. Ако го направим, ние ще имаме най-добрия начин, по който да говорим на хората за благовестието. Но дори и да ги знаем наизуст, пак е добре да имаме със себе си Библия – в книжен или дигитален формат и да им покажем стиховете, за да могат те да ги видят сами за себе си.

В края на обяснението на тази стъпка, която се състои от четирите стиха, които разгледахме (Римляни 3:23; 3:10-18; 6:23а; 5:12), можем да зададем следните въпроси:

  • „Кой се нуждае от спасение?“

Отговорът на този въпрос е „Всички“. Понеже всички сме грешници, всеки един от нас се нуждае от спасение. За да бъдеш спасен, ти трябва да осъзнаеш, че си грешник, който се нуждае от спасение. Разбира се, преди да кажем на хората колко са грешни, ние трябва да им кажем, че Бог ги обича. Защото, ако ги подхванем веднага за греха, те могат да се отдръпнат и да ни кажат: „Стига си ми проповядвал!“. Преди всичко, хората имат нужда да знаят, че някой ги обича. Любовта поставя основата на разговора. Когато обаче започнем да говорим за Божия план за спасение, ние трябва ясно да им кажем: „Бог те обича, но ти си грешник.“.

  • Защо се нуждаем от спасение? От какво трябва да се спасяваме?

„От греха.“ Защото грехът ни донася смърт.

  • Ако всички са грешни и имат нужда от спасение, то можеш ли да се съгласиш, че и ти си грешен и имаш нужда от спасение от вечна смърт?

Този въпрос прави нещата лични. Ние трябва да уверим, че човекът, с когото говорим, приема нещата лично за себе си.

ВТОРА СПИРКА – БОЖИЯТ ДАР – ИСУС ХРИСТОС
(Римляни 6:23б; Римляни 5:8)

Ако първата спирка ни показва от какво трябва да се спасяваме, то втората спирка от Римския път за спасение ни показва кой е Спасителят. Човек не може да се спаси сам. И никой друг освен Христос не може да ни спаси. Няма спасение чрез Мохамед или Буда, или Конфуций, или някой друг религиозен водач. Единственият Спасител е Исус.

Ако грехът е толкова сериозна заплаха, то има ли някаква надежда? И тук е добрата вест. Въпреки греха ни, поради Божията милост и любов, Бог не ни остави в смъртта. Той промисли избавител и този избавител е Господ Исус Христос. (6:23б).

23 Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ.

„Божият дар е вечен живот в Христос Исус.“ Това е подаръкът на Бог за нас, за да не умрем в нашите беззакония, но да живеем чрез живота на Господ Исус Христос, защото Той умря за нас и чрез смъртта си плати цената за нашите грехове. Възкресението на Исус Христос доказа, че Бог Отец приема жертвата Му като достатъчна цена за нашите грехове. Благата вест е тази: Глобата за греха е смърт, но тази наша глоба беше платена от Исус Христос, така че ние повече не трябва да плащаме за греховете си. Ние няма да избегнем нашата физическа смърт, но чрез вяра в Христос ние придобиваме вечен духовен живот. Когато умрем, нашият дух и нашата душа ще отидат в Христовото присъствие (Филипяни 1:21,23). Ние ще бъдем заедно с Него, съединени във вечността (1 Солунци 4:17). Ще има ново небе и нова земя, в които ще царува правда (2 Петрово 3:13). Когато Исус се завърне от небето (Деяния 1:11), защото Той ще дойде, за да царува на тази земя, и когато ние се върнем заедно с Него, нашите тела ще възкръснат и ние ще живеем в нови, възкресенски, тела заедно с Исус във вечността (1 Солунци 4:16). Това е нашата блажена християнска надежда (Тит 2:13).

Когато говорим за Божия дар, трябва да подчертаем това, че не само че Исус е Спасителят, но и че Той ни спаси, като се пожертва за нас. Понеже Бог е свят, Неговата святост изисква наказание за греха, изисква жертва. Исус Христос умря за нашите грехове. Като се пожертва заради нас, Той плати цената за нашите грехове. Въпросът е защо Бог плати тази толкова висока цена за нас? Отговорът на този въпрос намираме в Римляни 5:8:

8 Но Бог препоръчва Своята любов към нас в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.

Защо Бог ни спаси? Поради Неговата любов. Това е причината, поради която Христос умря за нас – поради обичта на Отец към човеците. Можем ли да си го представим само? Исус ни обича толкова много, че той умря за нас въпреки нашата недостатъчност и грях. Бог демонстрира Неговата любов към нас, Неговите врагове. Това е любов не само на думи, но на дело.

В края на тази втора стъпка можем да зададем въпроса: „Как ни спасява Бог?“ Отговорът на този въпрос е, че Той ни спасява чрез жертвата на Исус Христос на Голготския кръст. Там Христос умря вместо нас и така плати цената за греховете ни.

В тази втора стъпка имаме два стиха – Римляни 6:23б и Римляни 5:8. Бог ни спаси чрез Исус Христос и Той го направи от любов.

ТРЕТА СПИРКА – НАШАТА ЧАСТ – СПАСЕНИЕ ЧРЕЗ ВЯРА И ИЗПОВЕД
(Римляни 10:9-10,13)

Спасение има, но как мога да го придобия? Как мога да се спася? Как да получа дара на вечния живот? Третата спирка по Пътя на Спасението се занимава с начина, по който ние трябва да откликнем на Божия дар. И ние трябва да направим нещо. Това не са „дела“, но това е отклик – вяра и изповед (Римляни 10:9,10).

9 Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш. 10 Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.

Това, което всеки един от нас трябва да направи на тази спирка, е да повярва, и то със сърцето си, а не само с ума си, че Исус Христос умря за нас, плати с кръвта Си цената за нашите грехове. Някои могат да кажат: „Ние сме много, а Той е един. Може ли един човек да плати цената за всички хора?“ Може, защото Той е Божий Син, Той е безгрешен, Той е свят и Неговата кръв е по-ценна от греховете на всички човеци от целия свят. Това, че Бог Отец възкреси Бог Син от мъртвите е доказателство, че цената на кръвта на Христос е достатъчна за греховете на целия свят, които бяха възложени върху Него на кръста.

Да Му се доверим с цялото си сърце – това е единственият начин да получим спасение на душите ни. Да вярваме не само в смъртта Му, но и във възкресението Му. Само така можем да се възползваме от подаръка, който Бог ни дава – спасение чрез вяра в Сина Му. И тази вяра трябва да бъде не само умствена, а сърдечна. Божият дар е това – „вечен живот“. Но за да получиш този дар, ти трябва да повярваш в него – да повярваш в Исус, в жертвата Му, в Самия Него като Месия и Божий Син, умрял за греховете ни и възкресен за оправданието ни.

Важно е, обаче, не само да вярваме в Него, но и да го изповядаме пред човеците. Да не се крием, а да разкрием, че сме станали християни – последователи на Христос. В Марко 8:38 самия Господ Исус каза:

38 Защото ако се срамува някой поради Мене и поради думите Ми в тоя блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Отца Си със светите ангели.

Ние няма от какво да се срамуваме в Исус. Затова, ако искрено вярваме в Него, трябва да Го изповядваме. Когато хората ни питат накъде сме се запътили в неделя сутрин, ние не трябва да отклоняваме въпроса или да лъжем и да казваме, че отиваме на кафе, на разходка, или по работа. Трябва да им казваме: „Отивам на църква. Аз вярвам в Господ Исус Христос. Той е моят Спасител. Ела и ти и ще получиш вечен живот!“. Трябва да изповядваме и да заявяваме Исус пред хората. В социалните мрежи трябва да разкриваме вярата си и това, че сме християни.

Как да имаме вяра? Отговорът на този въпрос ни се дава в Римляни 10:17:

17 И тъй, вярването е от слушане, а слушането – от Христовото слово.

Ако искаш да имаш вяра, ти трябва да четеш Библията и да слушаш проповеди, които обясняват и излагат Христовото слово.

Може би си задаваш въпроса: „Чува ли ме Бог, когато викам към Него?“ Отговорът на този въпрос ни се дава в Римляни 10:13:

13 Защото “всеки, който призове Господното име, ще се спаси”. 

Исус умря, за да плати цената за нашите грехове и за да ни спаси от смъртта. Спасението, прощаването на греховете, е на разположение на всеки, който се довери на Исус Христос като свой Господ и Спасител. Римляни 10:13 ни уверява в това. Да, ако ти призовеш Божието име, ще се спасиш. Може да не ти се вярва, че е толкова лесно, но е лесно!

В края на тази спирка можем да зададем въпроса: „Как се спасяваме?“ Отговорът на този въпрос е, че се спасяваме чрез вяра във и изповед на Исус Христос като наш Господ и Спасител.

В тази трета спирка ние говорим за нашата част в процеса на спасението и тя е вяра и изповед. Стиховете са Римляни 10:9-10 и Римляни 10:13.

ЧЕТВЪРТА СПИРКА – РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ СПАСЕНИЕТО
(Римляни 5:1; 8:1; 8:38-39)

Четвъртата, последна спирка по Пътя на спасението, се занимава с резултатите от спасението. Започнахме с греха – ние трябва да се спасим от греха. След това, говорехме за Божия дар – „вечен живот“. След това, разгледахме нашата част – какво трябва да направим, за да се спасим – вяра и изповед. И сега разглеждаме резултатите от спасението.

Първият стих от четвъртата спирка по Римският път се намира в Римляни 5:1:

1 И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос;

Това е един прекрасен резултат от нашето спасение. Оправданието възстановява хармонията в нашите взаимоотношения с Бог Отец. Ние повече не сме във война с Него. Нашите взаимоотношения са възстановени и ние сме в „мир с Бога“.

Друг резултат от спасението ни е даден в Римляни 8:1:

1 Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христос Исус.

Как влизаме в Христос Исус? Чрез кръщението. Когато повярваме в Него и се кръстим, ние се идентифицираме с Него, ставаме част от Него. От този момент за нас няма никакво осъждане.

Поради жертвата на Христос за греховете на човеците, хората, които са повярвали в Него, няма да бъдат осъдени за греховете си, защото са простени в Исус Христос.

Третият стих от четвъртата спирка по Римския път е Римляни 8:38-39. Поради това, че сме повярвали в Христос, ние трябва да бъдем уверени, че нищо не може да ни отлъчи от Божията любов. На тази спирка от пътя идва ред на едно от най-чудесните Божии обещания, което ни дава увереност, че каквото и да ни се случва в този живот, нищо от всичко изброено в тези стихове няма да може „да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ.“ (Римляни 8:38,39).

38 Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, 39 нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ.

Божията любов е толкова велика и толкова могъща, че нищо не може да ни отлъчи от нея.

В края на тази стъпка можем да зададем въпроса: Какво са резултатите от спасението? Отговорът е оправдание от греховете ни чрез вяра и мир с Бога.

Доброто познаване на резултатите от спасението е важно, понеже, дори и след като предадем живота си на Господ Исус Христос и дори бъдем кръстени във вода и спасени, Сатана ще дойде и ще започне да ни обвинява и да ни кара да се чувстваме виновни за греховете, които сме извършили. Затова ние трябва да помним резултатите от спасението си и да не се подаваме на неговите провокации. След като повярваш в Исус, въпреки че си спасен, ти все още си грешник. Ти може да извършиш нещо лошо в живота си, можеш да паднеш в грях. И тогава, Сатана ще дойде и ще започне да те обвинява. Ще ти каже: „Виждаш ли, ти си грешник, повече не си достоен за Бога! Повече нямаш право да стъпваш в църква! Повече нямаш право да викаш към Бога, защото си грешник!“ Затова ние трябва да помним резултатите от нашето спасение и да не се поддаваме на неговите провокации. Ако помним резултатите от нашето спасение, тогава когато дяволът дойде да те обвинява, ти можеш да му кажеш: „Да, аз съм грешник, но аз повярвах в Исус Христос. Той проля кръвта Си за моите грехове и Той възкръсна за моето оправдание. Аз вярвам в Него със сърцето си, изповядвам Го с устата си. Аз съм спасен и за мен „няма никакво осъждане“! Защото аз ходя не по плът, но по дух. Бог е вложил Духа си във мен, чрез който аз викам „Авва, Отче!“, Татко Мой!“

Стиховете в тази четвърта са три – Римляни 5:1; 8:1; 8:38-39.

Картата на Римския Път за спасение е проста – спирките са четири – грехът, дарът, вярата и резултатите. Всички стихове са в една книга – Посланието към Римляните. Научи тези стихове, тези препратки и ги споделяй с хората. Когато те те питат за твоята вяра, ти можеш да им покажеш библейските стихове от Римляни и да им кажеш: „Виж какво пише тук“. Защото това е начинът, по който хората ще се спасят. Те ще видят в нас нещо различно. Защото хората в този свят, колкото и да са удовлетворени от игри, забавления, мода, богатства и всичко друго, което им предлага този свят, изведнъж те усещат, че това не може да ги задоволи. Защото, както е казал Блез Паскал: „Във всеки човек има вакуум с формата на Бог, който нищо друго не може да запълни.“. Каквото и да се опитва да прави човек в този свят, все ще му е „тъпо“. Само Бог може да го задоволи. Когато хората видят, че имаме радост, че сме доволни, защото Бог е с нас, тогава ние можем да му кажем за тази любов и да му покажем, че и той може да бъде спасен. И когато попита как – ние да му обясним, като използваме стиховете от Римския път за спасение. „Ти си грешник, както и аз, но има спасение. Трябва да повярваш, и тогава ще бъдеш спасен и възстановен в хармония с Бога.“

ПЪТУВАНЕ ПО РИМСКИЯ ПЪТ

Пътуването по Римският път за спасение е лично. Всеки трябва да го направи сам за себе си. Ако вярваш, че Римският път е истинският път, ти можеш да приемеш Божия безплатен дар на спасение още днес. Ето как можеш да осъществиш твоето лично пътуване по Римския път:

  1. Признай, че си грешник, и разбери, че като грешник ти заслужаваш вечна смърт или вечно отделяне от Бога.
  2. Повярвай, че Исус Христос умря на кръста, за да те спаси от греха и вечната смърт.
  3. Приеми чрез вяра Исус Христос за твой личен Господ и Спасител и изповядай пред човеците, че Исус Христос е Господ.

Много важен във всичко това е личният елемент. Не да кажем, че „Исус е Господ на всички“, но да кажем: „Исусе, Ти си мой Господ! Аз те приемам във моя живот. Заеми трона си – първото място в живота ми“. Когато го направим лично – действа. Ако Го поканим лично, Исус ще дойде в живота ни и това ще бъде най-благословеният живот, който можем да имаме.

Римският път за спасение:

  1. Първа спирка – затънал в греха
    (Римляни 3:23; 3:10-18; 6:23а; 5:12)
  2. Втора спирка – Божият дар – Исус Христос
    (Римляни 6:23б; Римляни 5:8)
  3. Трета спирка – нашата част – спасение чрез вяра и изповед
    (Римляни 10:9-10,13)
  4. Четвърта спирка – резултатите от спасението
    (Римляни 5:1; 8:1; 8:38-39)
Сподели във Фейсбук...